25 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Въпреки значителния спад в потреблението и търсенето на туристически услуги, моите очаквания за сезон 2010 са положителни. Нуждата от туризъм отдавна се е превърнала в жизнена потребност. Хората съкращават своите разходи, но няма да се откажат да пътуват и почиват. Туристическият поток се пренасочва към по-близки дестинации, към по-краткотрайни пътувания и към по-евтини продукти. Но туризмът е гъвкав сектор и ще се адаптира към тези тенденции.

- Какво ще предложи хотелски комплекс „Странджа" на туристите, които са решили да изкарат тази година почивката си при Вас?

- Икономическата криза трябва да бъде използвана, а не изтърпяна. Тя ни научи да сме по-гъвкави и изобретателни. Управлението на кризи се превърна в задължителна част от фирменото управление. За да запазим устойчивите позиции, които имаме на туристическия пазар, следва внимателно да проучим клиента, който искаме да привлечем, и какво можем да му предложим. Трябва да имаме точна информация и статистика, ясни приоритети и кои сегменти от пазара са наша основна цел. Предусещайки новите събития и тенденции, още в края на миналата година хотел „Странджа" излезе на пазара с намаление на цените и пакетите и предостави отстъпки за ранни записвания. За българските туристи разработихме атрактивни -, 5-, 7-, и 10-дневни пакети с различна база на изхранване. Природната даденост, реконструираната и модернизирана база, която хотелският комплекс притежава, ни превръщат в привлекателно място за почивка и възстановяване, предлагащо комфорт и професионално обслужване.

- През последните години България стана предпочитана дестинация от чуждестранните туристи. Предприемат ли се нужните мерки, за да се запази интересът им?

- От гледна точка на чуждестранните туристи българските курорти предлагат добър продукт на изгодни цени със средно ниво на качество. Причините, довели до този не много добър имидж на страната ни, са презастрояването на курортите, дисбалансът между предлагането и търсенето и слабият контрол. Нужна е промяна в цялостното мислене на туристическата индустрия както от страна на бизнеса, така и от държавата, която трябва да поеме функциите си на регулаторен орган и да подкрепи нашите усилия. Туризмът е свързан с икономическото равнище, транспорта, селското стопанство, инфраструктурата. Възможностите за съдействие са много. Най-малкото това, което правят другите държави - рекламните кампании и бюджетите за реклама в европейските държави се увеличиха чувствително през последните години. Приемат се инициативи за облекчаване на финансовите разходи на хотелиерите в Европа. Би трябвало да се потърси възможност за допълнително облекчаване на визовия режим за пътуване от съседните държави към България - Беларус, Молдова, Русия, Украйна.

- Конкурентни ли са услугите, които предлага хотелът, съпоставени цена с качество?

- Категорично мога да заявя, че туристическият продукт на хотелски комплекс „Странджа" е конкурентен. Конкурентен е с потенциала, който притежава - 28 хиляди кв. м оградена, охранявана и поддържана собствена територия. При реконструкцията на комплекса решението на собственика бе да се акцентира върху запазване облика и идентичността на хотелския комплекс. Реновираха се само съществуващите сгради, а богатата растителност се съхрани и дообогати. Изобилието от светлина, свободно пространство, въздух и природа, в комбинация с модерно обзавеждане ни дава самочувствието да заявим своето достойно място на туристическия пазар.

Фирменото обучение заема много важно място в кадровата политика на дружеството. С помощта на „Центъра за професионално обучение на ЦКС" гр. София провеждаме регулярни курсове за обучение и повишаване квалификацията на нашия персонал. Това гарантира качеството на обслужване в хотела.

- Възползват ли се член-кооператорите и притежателите на потребителски карти от офертите, които предлагате за тях през този сезон? Има ли вече интерес към тях?

- За член-кооператорите, притежателите на активни потребителски карти и техните семейства хотел „Странджа" предлага от 10 % до 20 % отстъпка от цени рецепция и специален пакет -шест нощувки за цената на пет. Тези бонуси са валидни през целия туристически сезон. Това е специален реверанс към тях, предвид интереса им към нас през миналия сезон. Силно се надявам с нашите оферти хотелски комплекс „Странджа" да се превърне в предпочитано място за морска почивка както на член-кооператорите, така и на работещите в системата на ЦКС.

- Хотелът се популяризира и сред много чужденци от други кооперативни организации. Има ли вече проявен интерес?

- Хотелският продукт на кооперативния туризъм присъства във всички международни сдружения и асоциации, в които ЦКС членува, мероприятия и срещи, в които участва. Рекламата, провеждана от Съюза сред чуждестранните кооперативни организации, печели по-лесно доверието на адресатите, засилва тяхната аргументация и гарантира услугите, които туристът би получил, ако посети комплексите от хотелската верига „КООП -Вашето място за почивка". Интерес към хотел „Странджа" проявяват кооперативни организации от Русия, Унгария, Словакия. Договор за сътрудничество сключихме с кооперативна организация от Чехия и през този сезон ще посрещнем първите техни туристи.

- До колко и предлаганата от ЦКС туроператорска дейност ще спомогне на хотел „Странджа" и другите хотели, собственост на ЦКС?

- Разширяването на пазарните позиции на кооперативния туризъм изисква правилна ориентация за търсене на нашия продукт от организирани и неорганизирани туристи и създаване на условия за увеличаване дела на продажбите. В условията на силна конкуренция стремежът ни към нарастване на обемите наложи търсене на възможности за улесняване на срещата между продавачи и клиенти, териториално разделени и непознати един на друг. Тази функция успешно се изпълнява от туроператора на ЦКС. Той е свързващо звено между туристическото търсене и нашето предлагане на туристически услуги. С негова помощ ние преодоляваме териториалната откъснатост на нашия продукт и неговите евентуални потребители. Повече информация за цените и предлаганите пакети от хотелски комплекс „Странджа" може да намерите на: www.coophotehi.bg
Портретна снимка на една колона - Валентин Савов, управител на „Кооптурист -Странджа" ЕООД
Четири снимки на една колона - без текст



25.05.2010 г.,с. 8-9
Апетит за абсолютна власт

Иво Прокопиев- от низините на червената номенклатура до кандидат за премиер
В началото на пре­хода часовите вестници откриха рубрика „Строи­тели на капита­лизма в Бълга­рия". Един от първите представени портрети тогава бе на забележителния стопански деец от първата по­ловина на XX век Атанас Бу­ров. Той, както и други от тази плеяда талантливи градители, успяха да стабилизират иконо­миката на страната, да тушират в значителна степен зло­вещите последици от две наци­онални катастрофи и от зароб­ващите условия на Версайския диктат. Други след тях, при дру­ги социално-политически усло­вия, продължиха да градят, въз­дигайки страната ни в сериоз­на икономическа сила. Преди да настъпи криминалният пре­ход, преди да започне безкрай­ното разграбване...

Не е ли дошло време следо­вателно да открием рубрика „Строители на криминалния преход"? Да покажем разруши­телните усилия на онези, чии­то резултати сърбаме днес. И сред тях на първо място по зас­луги не е ли симпатичният председател на КРИБ, олигархът Иво Прокопиев? Известно име. Собственик на десетки фирми, които овладяват меди­ите, рекламата, информацион­ните технологии, минното де­ло, настъпват в сферата на нед­вижимите имоти, на чистата енергетика и други. И всичко това придобито за по-малко от две десетилетия. Оказва се оба­че, че по-голямата част от сдел­ките му, както вече се устано­вява, плачат за прокурор.

Иво Прокопиев е наследник на най-покварената, най-алч­ната, най-безскрупулната част на червената номенклатура. По­ведението й отразява настрое­нията на самостоятелно заро­дилите се през втората поло­вина на 80-те години (на XX век) (дребно)буржоазни прос­лойки. Затвореният свят на ре­алния социализъм за тях е на­растващо безперспективен. Те искат да получават повече, мно­го повече. Искат да превърнат в лична собственост възложе­ната им за управление и сто­панисване публична собстве­ност. Оттам и хищническият характер на зародилата се но­ва класа, отказът й от родолюбието и патриотизма на стро­ителите от първите десетилетия на XX век. Тези хора са готови да предадат род и родина, да обслужват всяка чужда сила, до­ри съдружниците си да прода­дат, само и само да пълнят джо­бовете си, да утоляват нена­ситната си жажда за власт и влияние. Това са хора, готови

1. www. Bisclub. org

2. 19 минути. 15.10.2008 г.

3. 23.04 2006 Vtesti. bg

да престъпят елементарните правила на политическия жи­вот, да погазят конституцион­ните императиви - безскрупул­ни и безотговорни спрямо бъ­дещето на България, но извън­редно адаптивни към всяка об­ществена ситуация, която мо­же да ги облагодетелства.

Прикриват се зад високопарни идеологически и политичес­ки платформи, като много чес­то сами не познават същността им. Прокопиев не един път е заявявал, че има консерватив­на ценностна система. Едва ли има каквато и да е нравствена система, освен ако не обявим и грабителството за ценност.

Зловещо звучат фактите, свързани с обсебването на „Ка­олин", с далаверите на негови­те съучастници. Говори се, че именно Иво Прокопиев и кръ­гът „Капитал" стоят зад опи­тите да бъде ликвидирана Бъл­гарската академия на науките, за да бъдат заграбени имотите й, възлизащи на над 3 млрд. лева. Неотдавна главният сек­ретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров огласи, че идея­та за „приватизация" на имо­тите на БАН била лансирана от банкера Емил Кюлев - съ­що олигарх с произход от чер­вената номенклатура. Струва си да напомним, че отношенията между бившия кръг „Кюлев" и настоящия кръг на „Капитал" (по името на едноименния вес­тник, чийто собственик е И. Прокопиев) са особено тесни и органически продължават.

В медийното пространство се прокрадна информация, че идеята за „приватизация" на Националния дворец на култу­рата е родена от Иво Проко­пиев. Нещо повече, говори се, че с подмолни ходове той бил успял да убеди правителството (какъв ли ще да е бил подхо­дът?) да обяви тази „привати­зация" за „антикризисна мяр­ка". Сделката е трябвало да се състои в следното: правителст­вото продава НДК на заниже­ни цени, по оценка, извърше­на вероятно от Прокопиевата фирма „Булброкърс" - изпитан трик, както ще видим по-нататьк. Веднага след „сделката" Прокопиев препродава НДК на многократно по-висока цена. Част от разликата отива за ук­репване разклатената ликвидност на фирмите му, другата част се разпределя като комисиони между утвърдилите „сдел­ката" - също изпитан трик. Понастоящем е изключител­но трудно Иво Прокопиев да понесе наказания за многоб­ройните си деяния въпреки натрапчивата им очевидност и императивните разпоредби на Наказателния кодекс. Според наблюдателите подвеждането му под наказателна отговорност в сегашния момент е абсурд­но, тъй като и този път си е подсигурил здрав гръб, като водеща фигура на финансово-икономическия кръг „Глобална България", изживяващ се като тил на управлението на ГЕРБ. Струва ни се обаче, че преми­ерът Борисов с неимоверно силния си усет ще разбере кол­ко лицемерен, коварен, брута­лен и предателски съюзник има в лицето на олигарха Иво Прокопиев - отровния плод на криминалния преход на Бъл­гария.

Малко биография Иво Прокопиев е роден на 10 юли 1971 г. в Разград. За­вършва Математическата гим­назия в Габрово. Носител е на награди от математически кон­курси и олимпиади в страната и, разбира се, е активен ком­сомолец. Висшето си образова­ние получава в Университета за национално и световно сто­панство в София по специал­ността „Банково дело и финан­си". Специализира в частната школа за бизнес администра­ция INSEAD (Institut Europeen dAdministration des Affaires), къ­дето получава степен „магис­тър". Преподавател в школата е проф. Илиян Михов, който преди месеци се спрягаше за вицепремиерски пост в прави­телството на ГЕРБ.

Днес 38-годишният Иво Прокопиев е мозъкът на група от десетки компании - според източниците около 90. За него работят над 3000 души. Амби­циите му не се ограничават са­мо в бизнеса. От началото на политическата промяна в стра­ната, чрез участие в политико-икономически схеми, той изв­лича ползи за личното си за­богатяване, за да се превърне постепенно в олигарх. Успява да се кооптира в председателс­тва или е член на управител­ните съвети на множество ор­ганизации:

- член на Икономическия съвет на президента Петър Стоянов (1996-2001);

- председател на Конфеде­рацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) - най-голямата бизнес организация в страна­та;

- заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на работодателите в България;

- заместник-председател на Съюза на издателите в България;

- член на борда на Светов­ната асоциация на издатели­те (WAN-IFRA);

- член на борда на дирек­торите на Европейската асоциация на издателите на вестници (KNKA);

- председател на Надзор­ния съвет на НОИ;

- член на Управителния съвет на БИБА;

- член на Международния консултативен съвет на

Уникредит Груп-Италия;

- член на Съвета на насто­ятелите на Софийския уни­верситет „Св. Климент Охридски";

- от април 2010 г. почетен консул на Канада в България.

Предложението за последния пост е внесено в МС от ми­нистъра на външните работи Николай Младенов, известен и като експерт на Световната бан­ка. През ноември 2009 г. Ми­нистерският съвет прекратява правомощията на предишния почетен консул Левон Хампарцумян. Решението било взето в отговор на постъпила от по­солството на Канада в Букурещ вербална нота.

Участва и в множество неправителствени организации и сдружения като:

- Националния съвет за журналистическа етика;

- Приятели на българското училище за политика;

- Помощ за благотворител­ността в България;

- Институт на дипломира­ните финансови консултанти;

- финансово-икономическата инициатива „Глобална България".

Членовете на „Глобална България" твърдят, че са „тил" на управлението на Бойко Бо­рисов. В този кръг Иво Проко­пиев се ползва с авторитета на стратег. Кардиналната му цел е пълното приватизиране на публичната собственост, както и преразпределение на досега „приватизираната", в интерес, естествено, на участващите в „Глобална България" Показа­телно е, че тази „инициатива" е фактически политически клуб на част от най-богатите пред­приемачи съвместно с апарата на българския филиал на „Отворено общество", с най-круп­ните собственици на медии, с представителите на специали­зирани институции в САЩ.

Верен на нрава си да обсеб­ва всичко, Иво Прокопиев се насочва и към дългосрочно планиране бъдещето на Бълга­рия. Съавтор е на „Инициати­ва 2020" - проект, разработен от екип на собствената му фон­дация „Капитал", съвместно с фондация „Кредо Бонум" на Цветелина Бориславова и Цен­търа за либерални стратегии на Иван Кръстев, подкрепян фи­нансово от Световната банка.

При толкова много бизнес и толкова много обществени ангажименти човек да се чуди кога Иво Прокопиев смогва да отделя време за ефективно учас­тие във всичките споменати дейности. Осигурил си изклю­чително добра стартова база чрез медиите и влиятелни ло­бита, през последните години той започна да се цели и във върха на изпълнителната

власт. Крои планове за учредя­ване на партия „Реформа", а след изборите през 2009 г. зас­тана зад новосъздадената пар­тия „Зелените" с намерение да участва активно в следващите парламентарни избори.

През 2008 г. мултимилионерът Прокопиев заема осмо мяс­то в класацията на най-богати­те на в. „Пари" с 383,2 млн. ле­ва (около 300 млн. долара). „Ня­ма как да станеш Някой, ако си бил Никой", изповядва той с ти­пичния си непукизъм пред аме­риканското списание „Бизнес уик". Наистина, не е г-н Ни­кой. Макар и от провинциален град, семейството му има тесни контакти в най-високите етажи на властта. Бащата - Георги Прокопиев - е дългогодишен зам.-директор на правителстве­ния резерват „Воден", любимо място на Тодор Живков за ло­вуване и срещи с най-високо­поставените ръководители на братските соцстрани. Тук се със­тоя и знаменитата среща на Живков с Брежнев. Тук редовен посетител е и страстният ловец Пенчо Кубадински - член на По­литбюро. Резерватът е стопа­нисван от УБО. Бащата, като негов служител, следователно съвсем не е в сутерена на пар­тийната номенклатура. Обрат­но, заема влиятелна позиция в служебната пирамида, незави­симо от обстоятелството че ра­боти в „дълбоката провинция". Големият му син Александър постъпва в системата на Дър­жавна сигурност. Контраразузнавач е към МВР-Разград. Днес е част от бизнес-империята на по-малкия си брат.

След политическата промя­на през 1989 г. бащата става директор. Според съобщения в медиите именно чрез ловната

резиденция синовете му успя-I ват да си осигурят протекция-| та на новия силен човек на властта - „Командира " Костов.

Първи стъпки

Иво Прокопиев пристига в столицата на 20-годишна въз­раст. Големият град не го плаши. Нито пък губи време за ориентиране в започналия хаос след политическата промя­на. Трескаво търси поприще. Макар и първокурсник, през 1991 г. го приемат на работа като репортер във вестник „Пари". Хазартно се впуска в бизнеса. Регистрира първата си фирма „Гауди-4" в родния Разград. Година по-късно, както сам изповядва, ръководи фирма с 20 служители. Нала­га му се да пътува често между София и Разград. Интерес­но кога е посещавал лекции, кога е имал време за четене, кога се е подготвял за изпти?

Във вестника Иво Прокопи­ев работи заедно с Филип Харманджиев. Срещата между току-що навършилите тийнейджърска възраст младежи бе­лежи началото на трайно делово партньорство, което на отливи продължава и до днес. Младите репортери получават отговорната задача да напи­шат статии за българските брейди облигации. Според източници от САЩ успяват да обработят данните по такъв 1 начин, че да заблудят дори анализаторите на Ройтерс 2. Мълви се, че това е станало по искане на емблематични фигури на българския преход, сред които е и банкерът Емил Кюлев, който вече не е сред живите. Застрелян е в колата си посред бял ден в центъра на София през 2005 г. И това престъпление не е разкрито.

Очевидно стартът е добър, щом като скоро след това второкурсникът Иво Прокопиев напуска в. „Пари", за да стане изпълнителен директор на „Отечествен вестник". Издани­ето е близко до тогавашния премиер Филип Димитров. Няколко месеца след падането на правителството „Отечествен вестник" спира да излиза. Ре­портерите са уволнени без предупреждение. Впрочем, жур­налистиката едва ли е била мечта на Прокопиев, който не е смятан за добър журналист.

През 1993 г. студентът Иво Прокопиев започва да издава собствен седмичник - „Капи­тал". Постепенно вестникът се превръща във флагман на мощна икономическа групи-

ровка, която не само прави соб­ственика си приказно богат за българските стандарти, но и разпалва у него аспирации към политическата власт. Ка­къв е източникът на този на­чален капитал в средата на 90-те години? Отговор няма. Или по-скоро има, но той вероят­но отвежда в скритите коридо­ри на чужди централи, в ло­ното на криминалния преход у нас.

Точно по това време огром­ни държавни ресурси се пре­разпределят. На въпроса къде е бил през този период, Иво Прокопиев отговаря: „Никъде. Бях студент. Продавах карто­фи на пазара." Не звучи ли ци­нично? По онова време в Бъл­гария се отглеждат и продават значително количество карто­фи. Преди да бъде убит в Амс­тердам, друг български бизнес­мен - Константин Димитров, познат повече като Самокове­ца, също твърди, че натрупал милионите си от картофи.

Във вихъра

Към средата на 90-те годи­ни Иво Прокопиев и вестник „Капитал" стават синоним на стремежа на определени кръгове да грабят безсъвестно своя на­род. По време на финансовата и политическа криза през зи­мата на 1996-1997 г. социа­листическото правителство е свалено. На власт идва Съю­зът на демократичните сили на­чело с Иван Костов, определе­но с помощта на жадните за пари и имоти консерватори ка­то Иво Прокопиев. Мечтите на

българите за по-добър живот обаче не се сбъдват. Само най-хазартните успяват да ударят джакпота и Иво Прокопиев оп­ределено е един от тях.

Първата „голяма сделка" прави неговият приятел и пар­тньор филип Харманджиев ка­то приватизира „Дамяница" -най-голямата винарна в Юго­западна България. През лято­то на 1997 г. Министерството на земеделието (защо ли?) включва държавната фирма „Дамяница" в списъка за при­ватизация, може би защото става въпрос за материален интерес на близко до властта лице като Прокопиев. Бинар­ната минава под контрола на Министерството на промишле­ността. Министър е Алексан­дър Божков, прочул се с проз­вището „Мистър 10 процента" и със забележителното си из­казване: „Няма заплата, по-го­ляма от подкуп".

Заради приватизационната процедура е създадена нароч­ната фирма на работници и ме­ниджъри „Винарна Дамяница". Тя подписва приватизационния договор с Министерството на икономиката през декември 1997 г. Това става при грубо нарушаване на закона и про­цедурата. Без да се свика общо събрание на акционерите и без знанието на законните собст­веници, Филип Харманджиев става акционер в компанията. Следва друга стъпка, отново в нарушение на приватизацион­ния регламент: Харманджиев е назначен за изпълнителен ди­ректор на винарната.

Законът изисква лицето да е работило поне две години във фирмата преди датата на при­ватизационната сделка. А Хар­манджиев никога не е работил там. „Преди края на 1997 г. то­зи човек изобщо не е стъпвал във фирмата. Няма го никъде в списъка на служителите", за­явява бившата счетоводителка Юлия Халянова. Лесно може да се установи това и от лип­сата на внесени социални оси­гуровки. Според счетоводител­ката почти е невъзможно оси­гуровките на Харманджиев да са внесени със задна дата. Но по онова време никой не про­верява банковите преводи на заплати и осигуровки. Пробле­мът се разрешава, като му из­дават документ с невярно съ­държание, че бил работил като експерт в „Дамяница". Това представлява документно прес­тъпление по чл. 311 от НК. Но при условията на започна­лото тотално криминализиране на държавното управление, разследване просто не се пред­приема. Нито пък се повдига обвинение.

Приватизационната сделка е свързана и с друг любопи­тен въпрос: защо Министерс­твото на промишлеността под­писва анекс, намаляващ цена-

та на фирмата наполовина -от 3 млн. на 1,5 млн. щат. до­лара? Новата цена е смешно ниска, дори не покрива налич­ните 2,4 млн. бутилки вино от новата реколта, складирани в избата, всяка от които е на це­на между 1 и 2 долара. Нане­сени са щети в особено голе­ми размери на предприятието и на българската държава. Де­яние, което също попада под графата на общите стопански престъпления. Но и тук не се предприема разследване, нито пък се повдига обвинение, най-вероятно защото зад Хар­манджиев прозира сянката на Прокопиев.

Съгласно приватизацион­ния договор купувачът е задъл­жен да плати същия ден при подписването 10 % от прива­тизационната цена, т.е. 300 000 долара. Харманджиев внася само 60 000 долара, т.е. 5 пъ­ти по-малко. Останалата част е платена по-късно с дългос­рочни държавни облигации, издадени според специален за­кон за определяне на необслужван дълг в държавните предприятия и изтъргувани на минимална част от номинал­ната им стойност.

Медийна империя

Мераците на Прокопиев към властта задължително трябва да се предхождат от из­граждането на медийна импе­рия. Това е усвоил по време на „специализацията" си в САЩ. Това е разбрал и със създаването на в. „Капитал", а по-късно и „Дневник". Всич­ките му усилия през десетиле­тието след създаването на вес­тника са в тази посока - да черпи сили, пари и самочувс­твие чрез укрепване на чужди интереси в България.

- 2005 г.: дружеството на Прокопиев „Икономедиа" АД, с предмет на дейност издаване на вестници и списания в Бъл­гария, поема Агенция за ин­вестиционна информация,Дей-та процесинг" ООД - един от най-големите центрове за ко­диране и класифициране на ин­формация. Същата година най-голямата германска медийна група „Ханделсблат" придоби­ва 50 % от „Мкономедиа" АД.

- Прокопиев и Харманджи­ев изкупуват обратно акциите на германците две години по-късно и обявяват намерение­то си да изградят собствена пе­чатница. С промяната в собс­твеността се отстраняват фор­малните ограничения за раз­растване на „Икономедиа" в областта на електронните ме­дии и външната реклама.

- Интернет проектите ста­ват основен приоритет. По та­къв начин Иво Прокопиев ка­питализира трите най-важни средства за успех в бизнеса: информация, капитал и кон­такти с управляващи кръгове. Започнал кариерата си ка­то журналист, той прекрасно оценява възможностите на из­преварващата информация ка­то актив, който, макар да не присъства в счетоводните ба­ланси, генерира приходи и най-вече - влияние3.

- 2006 г.:- „Икономедиа" прибавя към портфолиото си вестник Computerworld и спи­санията PC World, Network World, Digital World и CIO.

- 2007 г.: придобива 60 % от „София Ехо Медиа". „Ико­номедиа" заедно с „Аси ООД" издава още вестник „Строи­телство градът", списанията „Индекс имоти" и „Индекс лук­созни имоти", а съвместно с „Юкономикс" - изданията „Ютилис", „фасилитис" и Maintenance review.

- „Икономедиа" смело стъп­ва и на пазара на онлайн из­данията: освен capital.bg, dnevnik.bg, karieri.bg холдингът притежава и новинарския сайт radar.bg, счетоводния пор­тал odit.info, страницата с раз­лични линкове pipe.bg, кули­нарния сайт menumag.bg и ин­тернет медията zagrada.bg.

- 2008 г. м. април: Иво Прокопиев навлиза и в елект­ронните медии. Става въпрос за новата телевизия Re: TV, която се оглавява от Асен Григоров - бивш говорител на СДС и бивш водещ сутреш­ния блок на БНТ „Денят за­почва". Според в. „Класа" проектът се подкрепя от фир­ми и личности, свързвани с т.нар. кръг „Капитал". Офи­циално е обявено, че собстве­ник на новия новинарски ка­нал е фондация „Граждански медии". Справка в системата ДАКСИ показва обаче, че Ан­на Радушева, която е в Упра­вителния съвет на фондация­та, е и в управата на „Алфа дивелъпмънтс" - дъщерна фирма на „Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев. Ме­дията е създадена, за да оси­гури изборната победа на ГЕРБ през юли 2009 г., след което бива закрита от авто­рите на проекта.

- Днес медийният бизнес на Иво Прокопиев включва сед­мичника „Капитал" и всекид­невника „Дневник". В раздела Business to business влизат спи­санията „Регал", HoReMag и MD. В списъка с лицензираните издания са включени Business Spotlight и Foreign Policy. Спи­санията с лайфстайл насоченост са: Gentleman, „Бакхус", „Меню", „Едно" и приложението към „Капитал" - „Капитал Лайт".

Д-Р. РАДКО ХАНДЖИЕВ

Buldarian Press Pool -

Budapest

Следва