25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Подобна е ситуацията и с хотела към армейския клуб в Сливен. Там оборо­тът е мижав - посещават го около 4-5 военни седмич­но, командировани в града. Но за сметка на това от май т. г. там са назначени 5 души - една камериерка по т. нар. допълнително щатно разписание (ДЩР) и 4 администратори на ос­новен щат със заповед of София. За тях месечно со­циалната агенция харчи около 3000 лв. за заплати и осигуровки плюс пари за ток и вода.

Командирите на части в страната роптаят, че Ма­рия Димчева, шефка на агенцията, използва на­значените по ДЩР работ­ници в поделенията за свои нужди. „Ние им пла­щаме от нашия оскъден бюджет, без да ги видим, а те вършат нейна работа. Това честно ли е?", ожали се офицер.


25.11.2010 г., с. 4
Борисов обеща да не пипа имотите на БАН
Премиерът Бойко Бо­рисов обеща вчера да не пипа имотите на Българската академия на науките (БАН).

„Ще започна» ще завърша, а по средата още вед­нъж ще го кажа; докато ГЕРБ е на власт, никой друг няма да се разпо­режда с имотите на БАН освен БАН. Друг е въпро­сът, че те не ги стопанисват така, както трябва, и аз се надявам искрено особено във времето на криза да спрат да говорят само за пари, а да използ­ват своите ресурси да си ги добавят. Още повече, че имат и други инструменти по програмите на ЕС. Всичко друго е спеку­лация с умисъл", заяви Борисов пред журналисти. И добави: „Приемете го като де­кларация." В парла­мента просветният шеф Сергей Игнатов съобщи, че новият законопроект за БАН предвижда отде­лен бюджет за всеки институт. Помолен да ко­ментира слуха, че имоти­те на БАН са ипотекирани като гаранция за прави­телствен заем, министъ­рът рече: „Мога само да се разсмея от тези слухо­ве. Звучат бабешки. Те­зи, които ги разпростра­няват, още не са доживе­ли до времето на Април­ския пленум. Никой не си е помислил, че БАН е агенция за недвижими имоти".

Срещу кмета на Попово Людмил Весе­линов се води досъдебно производство и му е наложена мярка „подписка" по обви­нение, че не е изпълнел съдебно реше­ние. Това съобщи прокурор Пламен Три­фонов от града.

Градоначалникът не е изпълнил реше­ние на ВАС да се произнесе по същество по казус за връщане на отчужден имот от преди 21 г. Става дума за парцел с къща и дюкян. На тяхно място вече е построен в груб вид 4-етажен блок. Наследници и собственици обаче искали да им се върне имотът в реални граници, поясни самият кмет Веселинов. „Не може да им се върне нещо, което вече не съществува, а на него има строеж. Те имат право да полу­чат жилища в блока и могат да претенди­рат за по-голямо обезщетение, но не мо­же да им се върне това, което са имали", каза градоначалникът.

Той припомни, че по този казус за неиз­пълнение на съдебното решение вече е бил съден веднъж и оправдан и от Окръж­ния съд в Търговище и от Апелативния във Варна. Трифонов обаче смята, че са налице достатъчно доказателства кме­тът да бъде подведен под отговорност.

Кръстовищата на 4-ти ки­лометър, при Орлов мост, надлез „Надежда" и Лъвов мост са най-опасните в Со­фия. Това показват данните от анализите на трафика, за­ложени в Генералния план за организация на движе­нието в столицата. Планът е на наетия от общината кон­султант „Мотт Макдоналд" и ще бъде представен днес.

На 4-ти километър годиш­но при катастрофи са пострадали 10 човека, а 7 са били ранени на Орлов мост. На надлез „Надежда" жертвите са 5, а на Лъвов мост - 4. Кон­султантите предлагат мерки за намаляване на опасност­та. На 4-ти километър напри­мер рискът щял да намалее, ако се поставят светофари на кръговото, оформи се бус-лента и се монтират парапе­ти за ограничаване на пеше­ходците.

Според анализите в София броят на катастрофите с фа­тален край са над 72 на милион жители. В Копенхаген този показател е 56, във Вар­шава - 44, в Букурещ - 37, в Прага -13, а във Виена -13. Като мерки за сигурност се предлагат и подмяна на на­стилките, подобряване на уличното осветление, поста­вяне на по-устойчива улична маркировка, монтиране на камери за контрол на ско­ростта. Анализите на „Мотт Макдоналд" показват, че са­мо 15% от шофьорите не надвишават ограничение на ско­ростта до 60 км/ч, а 60% се съобразяват с изискване за 80 км/ч. С ограничение от 80 до 90 км/ч се съобразяват 85% от шофьорите.

За облекчаване на парки­рането се предлага различ­на тарифа на час - първият час да струва 1 лв., а всеки следващ половин час да е пак 1 лв. Различните цени на паркиране по часови пояси също щяло да осигури пове­че свободни места. Предлага се и да се удължи „синята" зона, като там спирането се плаща и в събота до 14 ч.


25.11.2010 г., с. 8
Затворници бутат етаж от къща в Несебър
Отряд затворници за­почна принудително съ­баряне вчера на незакон­на надстройка на къща в Стария Несебър. „Соб­ственикът й уж започна да я премахва добровол­но, но установихме, че е съборил само един ред керемиди. И след като не предприе нищо повече, започнахме акция", съоб­щи шефът на районната Дирекция за национален строителен контрол -Бургас Георги Георгиев.

В рибарското селище „Ченгене скеле" вече е махната оградата на къ­щата на Стефан Ха­джиев, известен с проз­вището си Котката. За не­го се говори, че е един от лейтенантите на Митьо Очите. Предстои събаря­не и на къщата зад нея.

Някогашното предприятие „Гюмюш гердан" е собстве­ност на фамилията на бившия апелативен съдия на Пловдив Здравко Киров. Тя била на­следена от бащата на покой­ната му съпруга, а собстве­ността вече е прехвърлена на двете им деца. По закон общината може да събори опас­на сграда и да си поиска пари­те за направените разходи по съдебен път от собственика. Рушащата се фабрика е опас­на за преминаващите коли между селата Първенец и Храбрино, казаха от Граж­данска защита.

Комисията трябва да представи доклад с мерки как да се премахнат или на­малят автопроизшествията в опасния участък. За строи­телството на съоръжението, което трябва да се открие идния вторник, строително­то министерство отпусна 3,5 млн. лв.

Мишката е част от изло­жените продукти на първата галерия за корейски техно­логии у нас, която бе открита вчера. Проявата е организи­рана със съдействието на Международната асоциа­ция на корейските пред­приемачи. Показани са из­делия в няколко категории: системна сигурност, про­мишлено оборудване, елек­троника и строителни мате­риали.

Галерията ще позволи на корейски компании да тър­гуват и инвестират в Бълга­рия, което ще помогне за двустранното сътрудниче­ство между двете държави, казаха организаторите.
Снимка на две колони - Уред, който унищожава бактерии, беше сред най-интересните експонати на изложението за корейски технологии.


25.11.2010 г., с. 9
Градим газова връзка с Гърция
Правителството реши вчера да бъде създа­дено съвместно ак­ционерно дружество между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и IG1 Poseidon, собственост - 50% DEPA (Гърция) и 50% Edison (Ита­лия). То ще изгради, прите­жава и експлоатира между-системната газова връзка Гърция - България, която ще минава по трасето Стара Загора - Димитровград - Комотини.

Проектът получи подкре­па под формата на безвъз­мездно съфинансиране от ЕС в рамките на Европей­ската енергийна програма за възстановяване в размер

На 45 млн. евро. Тръбата ще осигурява физическа въз­можност за доставка на 1 млрд. куб. м азерски газ го­дишно, договорен на прави­телствено равнище.

Изграждането на между-системната газова връзка с Гърция е част от пакета приоритетни проекти, кои­то ще увеличат източници­те и маршрутите на енергийните доставки и ще пови­шат сигурността им.

Правителственото реше­ние дава правна възмож­ност на определен етап правата на БЕХ в съвмест­ното дружество да бъдат поети от друго дружество, притежавано или контроли­рано пряко или косвено от държавата и определено от Министерския съвет.


25.11.2010 г., с. 14-15
„Набуко” тръгва с газ от Ирак и Азербайджан
С Райнхард МИЧЕК, изп. директор на проекта за газопровод, разговаря Йорданка Вайс
Министърът на външните работи Николай Младенов се срещна във вторник с изпълнителния директор на Международната компания „Набуко" Райнхард Мичен във Виена. Двамата обсъдиха техническата подготов­ка на газопровода.

„Набуко" е приоритетен не само за Европа, но и за България. Ние сме и най-напред в подготовката на на­ционалната ни документация. Свършили сме си работа­та и чакаме останалите да го направят", каза Младе­нов. Тойобясни, че до няколко месеца очаква и останали­те страни по проекта - Австрия, Германия, Румъния, Турция и Унгария-да подготвят т.нар. споразумение за подкрепа на проекта. След това можело да се премине към финансовото структуриране и подписването на споразумения за доставки на газ.

- Присъствието на минис­тър Младенов е категори­чен сигнал от България за значението на проекта за страната. Обсъдихме съ­вместната работа между икономиката и политиката. В рамките на споразуме­нието за подкрепа на проекта ще се провери въз­действието върху околната среда. За реализацията на газопровода имаме нужда от подкрепа при преговори­те с местната и национал­ната власт, трябват лицен­зи, разрешителни за дей­ността ни. Най-важната те­ма е осигуряването на фи­нансирането от банките и акционерите. Г-н Младенов предложи да говори с ре­сорните си колеги от Унга­рия и Румъния по тези теми.

- Наричат Русия „бен­зиностанцията на Евро­па". Тя планира конку­рентния на „Набуко" га­зопровод „Южен поток". Уточнен ли е кръгът от по­тенциални източници на

природен газ, които устойчиво да захранват „Набуко" за следващите 50 г. - толкова е планира­ният му период на ек­сплоатация при обем от 31 млрд. куб. м годишно? - Русия е важен партньор на Европа в областта на енергетиката. Така е било и така ще бъде. „Набуко" ня­ма да влиза в конкуренция с Русия, а ще дава възмож­ност на клиентите, купува­щи природен газ, да изби­рат. Газовите залежи в Азербайджан, Туркменистан и Ирак са богати. Те могат да пълнят „Набуко" десетилетия наред. Смята­ме, че от Азербайджан и от Ирак ще получим първите

доставки на газ, с които да стартира „Набуко". Туркме-нистан също е заинтересо­ван да продава на Европа. Като обем от Азербайджан се очакват по 10 млрд. куб. м газ, от Ирак-10-15 млрд. куб. м, от Туркменистан -10 млрд. куб. м годишно.

Смятаме, че Ирак и Азер­байджан имат потенциал да пълнят „Набуко" и съ­всем сами, с 30 млрд. куб. м годишно, но не от първия ден и не от 2012 или 2015 г. фактът, че всеки източник е така потентен, че да пъл­ни газопровода и сам, дава увереност, че „Набуко" е икономически интересен проект.

- Не само Европа се ин­тересува от залежите в тези страни. Китай също иска да купува природ­ния им газ.

- Разбира се, че Китай има и интерес, и голям енергиен глад. Ние убеждаваме партньорите си в Централна Азия, че диверсификацията е важна, за да изграждат и те сами за себе си по-добри позиции при преговори. По тази причина Туркменистан и Азербайджан имат инте­рес редом с Русия и Китай да си сътрудничат при експор­та на газ и с Европа. Европа има стабилна валута, растя­що потребление, напредна­ла индустриализация и за­конови рамки, т.е. атрактив­на е като купувач на приро­ден газ.

- Колко ще струва строе­жът на „Набуко" към дне­шна дата?

- Към 8 млрд. евро. Пона­стоящем инвестиционната сума се преизчислява зара­ди инженерните дейности. От днешна гледна точка не виждам причина сумата да се увеличи.

- Москва отдавна пее по­гребален марш за „Набу­ко". Миналата седмица от „Газпром" заявиха, че трасето на „Набуко" през Турция (2730 км) не е на-чертано дори с молив. Наистина ли не се знае ка­къв ще бъде маршрутът на газопровода през Тур­ция?

- Инженерни фирми от Турция и от Германия начертаха точен маршрут и напра­виха техническата специфи­кация. Имаме броя на нео­бходимите тръби и материа­ли, знаем какво трябва да построим и къде ще го строим.

- С какво може да съдей­ства България - правител­ството и бизнеса - за реа­лизацията на проекта?

- От една страна, при пре­говорите за лицензи и разрешителни за строителство - както от страна на държа­вата, така и от страна на местните власти. От друга -за изготвянето на финансо­вата рамка. Това е тема, за­сягаща акционерите, дър­жавите, Европейската ко­мисия, банките. - Димитър Абаджиев отговаря за ресор „Корпо­ративни въпроси" на Меж­дународната компания „Набуко". Какви са зада­чите му, откога заема този пост и какви са впечатле­нията ви от работата му?

- Димитър Абаджиев ра­боти за „Набуко" от лятото на 2010 г. Ценя го като лоя­лен колега. „Корпоративни въпроси" означава, че той представлява „Набуко" пред индустрията и политиката. Той се среща с членове на Европейския парламент, с банкери, с представители на националните парламенти.

- С подобна дейност е за­ет и бившият външен ми­нистър на Германия Йошка Фишер, действащ като лобист за „Набуко". Не се ли преплитат задачите на Абаджиев и Фишер: сре­щи с политици, с хора, вземащи решения?

- Малка корекция: Йошка Фишер не е ангажиран от „Набуко", той работи за РВЕ (б.а. - германската компания е акционер в проекта „Набу­ко"). Разбира се, че Фишер лобира и като бивш външен министър той има познан­ства в Централна Азия, в

Ирак, в Турция, в САЩ. Енергетика и политика са теми, които са тясно свърза­ни, затова и Абаджиев и Фи­шер имат важна роля. За мен е важно да имаме хора от страните, участващи в проекта „Набуко", които по­знават институциите и уред­бата в страните си.

- Колко работни места ще бъдат създадени в България при строежа на газопровода?

- Във всичките пет страни -до 8000 работни места. Не мога пропорционално да по­соча за България, вие имате дял от 412 км в „Набуко". На строителната площадка ще имаме микс от експерти, консултанти, доставчици,от индустрията, от строител­ството и логистиката. Става дума за огромни тръби с диа­метър от 1,40 м. Всяка от тях

трябва да бъде возена от един камион.

Участието в „Набуко" ще донесе на страната нови ин­вестиции - в хранилища, в газови централи. Икономи­ката ви ще получи тласък. Газопроводът ще засили устойчивото развитие на страната и ще подсигури много работни места. Ще ра­ботим с местни фирми, които познават България и имат контакти с местната власт.

- В разговор с австрий­ското сп. „Профил" нари­чате „Набуко" „магически зар, който от всяка страна има по една шахматна дъска". Звучи сложно.

- Така е. „Набуко" е ком­плексен проект. Няма друг подобен в Европа, с който той да може да бъде срав­нен. Имаме шест държави, през пет от тях минава газо­проводът. Налага се да комбинираме технически, политически и финансови теми. Метафората с шах­матната дъска използвам, защото има много фигури в играта: има шест акционе­ри, към тях трябва да при­бавим страните от Цен­трална Азия, които също ще участват - Ирак, Туркменистан, Азербайджан. И още: интересите на Русия, на САЩ, на Европейската комисия - всички те трябва да бъдат взети под внима­ние -

- Преди да стане проект за „газов мост" между Азия и Европа името „На­буко" се свързваше с ед­ноименната опера на Джузепе Верди. Как преди 7 г., когато старти­ра работата по газопро­вода, сте се спрели на то­ва име. Набуко е владе­тел, който губи властта си, но после намира пътя към бог?

- Когато подписвахме споразумението за сътруд­ничество през 2002 г. във Виена, ходихме на опера. Играха„Набуко". След това дискутирахме за името на проекта. Така се роди идея­та за името.

Мрежата

Несигурното поведение на правителството по този въ­прос през цялата година да­де доста противоречиви сиг­нали към инвеститорите. НЕК не е изпълнила дого­ворните си ангажименти за включване към мрежата, най-вече спрямо големи ин­веститори, използващи мо­дерни технологии.

Факт е, че в момента прак­тически липсва възможност за присъединяване на нови вятърни или слънчеви централи към мрежата и започ­ването на работата по нови проекти е де факто замразе­но. Преди време се прокрадна обяснението, че НЕК не изпълнил договорите, защо­то средствата са инвестира­ни вАЕЦ „Белене". Скоро то­ва обяснение бе забравено, а проектът „Белене" вече е на път да се възстанови в целия си великоруски бля­сък. Ситуацията изнервя не само потенциални инвести­тори, но и финансовите ин­ституции, както тези, които доскоро бяха готови да ги финансират, така и (особе­но) тези, които вече са кре­дитирали такива проекти.

Привилегиите

Частично за да се замаже положението, бяха предло­жени промени в закона за ВЕИ и в други закони: опит за забрана на строителство на определени земи, за про­мяна сроковете и условията,цените и въвеждане на такса „включване". Дали електропреносната мрежа ще бъде работа само на държа­вата (НЕК) и електрораз­пределителните дружества, или някакви задължения по нейното изграждане и/или заплащане ще имат и инве­ститорите - това са паравани за други процеси.

Каквото и да е решението, ще е по-добро от неясната и неустановена ситуация се­га. Впрочем, по всичко из­глежда, че големите инве­ститори биха платили за включване при яснота по другите параметри.

Кой печели от тази ситуа­ция. Едната група са полити­ческите кръгове и фирмите, свързани с проекта „Беле­не". Печелят и малките български компании, които са построили по някоя перка и са се включили към мрежа­та, без да са минали ОВОС.

В процедурите има хитри­на: строят се отделни малки мощности, за които не се ис­ка проверка на въздействие­то върху околната среда, а след това паркчето се при­съединява към „електрото".

За голям инвеститор вре­мето се разтяга до три-четири години, като междувре­менно той се бори и с прави­телство, и със зелени орга­низации. Излиза, че за „национално-отговорния капи­тал" има привилегии: по-до­бра цена, по-малко разходи, сигурно място под слънцето и защита от „национално-отговорни" зелени активисти.

Твърди се, че друг осно­вен проблем е цената на електроенергията от ВЕИ. Проблемът е по-дълбок.

Цената като параван

Задължението НЕК да из­купува енергията от ВЕИ на преференциални цени идва от решението на ЕС за суб­сидиране и от обстоятел­ството, че субсидията за България означава и из­вестна енергийна независи­мост от Русия.

Със сегашното лутане и промените в закона се цел­ят три заека: хем да се ими­тира старание по линия на ЕС, хем да се защити инте­ресът на Русия, хем да се даде привилегия на местни

играчи.

Има изчисления, че при мораториум върху строи­телството на нови ВЕИ цен­трали глобите, неустойките и закупуването на „чиста енергия" ще удари електро-бюджетите на домакинствата с около 160 лева на година. Изграждането на нови 2000 МВт вятърни и слънчеви мощности ще уве­личи разходите за ток, но с по-малко.

Евродирективата

На пръв поглед идеята за мораториум върху нови ВЕИ отпадна. Но играта с трите заека не предполага успешно решение на про­блема. Угаждането на местни и руски интереси също си има цена. Цената на тока от АЕЦ „Белене" няма да бъде по-ниска от тази на електричеството от лигнитни въглища, ако се смятат и разходите за

отработеното гориво, хра­нилищата за него и др.

Според .Директивата за насърчаване на възобновяемата енергия в ЕС" край­ната цел през 2020 г., ще бъде контролирана перио­дично. При неизпълнение, дори междинно, ще трябва да се закупи съответното ко­личество чиста енергия от друга страна от Съюза или извън него. Ако продължа­ват да се ограничават инве­стициите във ВЕИ, България хем ще продължава да е за­висима от Русия, хем ще трябва да купува такава електроенергия на цени не по-ниски от сегашната кръ­стосана субсидия.

Друг аргумент на против­ниците на ВЕИ е нуждата от балансиращи мощности в системата. Сега големите ВЕЦ балансират АЕЦ „Коз­лодуй", а ще трябват нови мощности и за „Белене".

„Белене" е на път да изду­ха и вятъра, и слънцето.