25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Няколко големи сделки върнаха интереса към Българската фондова борса в последната сесия. Общият оборот от регулирания пазар беше 2.8 млн. лв., около 45 на сто дойде от търговия с акциите на фонда за земеделска земя "Адванс терафонд" и козметичната компания "Арома".

Индексите затвориха в различни посоки – "Дневник 20" изгуби 0.08% до 52.94 пункта, а SOFIX се повиши с 0.72% до 356.35 пункта. Това е най-високата му стойност от 1 ноември. Широкият измерител BG40 приключи сесията със спад от 0.06%, докато BG TR30 се повиши с 0.41 на сто. На загуба беше и секторният BG REIT, който с половин процент спад затвори на ниво 40.29 пункта.

Близо една трета от високия оборот беше от две сделки за по 400 хил. акции на "Адванс терафонд". Цената им остана без промяна на 1.10 лв. за акция. При "Арома" имаше една голяма сделка, с която оборотът по позицията надмина 400 хил. лв. Книжата на компанията скочиха с над 18% до 0.77 лв. единична стойност при 1 лв. номинал.

При още три дружества имаше по-интересни движения - "Химимпорт", "Индустриален холдинг България", "Етропал". При тях обаче не можем да говорим за единични големи сделки, а за активна като цяло търговия. Акциите на "Етропал" поскъпнаха с 2.5%, докато при двата холдинга ръстът беше под 1 на сто.

Брокери коментираха, че при "Химимпорт" в момента има повече търсене и днес за пръв път от доста време има и по-прилични изтъргувани обеми. Общо над 60 хил. обикновени акции смениха собственика си.

Бившите дъщерни подразделения на контролирания от бизнесмена Васил Божков "Холдинг пътища" - "Пътинженеринг-М", "Пътностроителна техника" и "Видапътстрой", били прехвърлени на кипърски офшоркни компании на символична цена заради опасност от неплатежоспособност.

Това става ясно от писмо на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Димана Ранкова до Огнян Донев, председател на Националната комисия за корпоративно управление - обединение на частния сектор, академичната общност и държавните институции, което цели подобряване на управленските практики и етиката в корпоративния сектор в страната.

Икономическата криза и забавените плащания от страна на държавата в съчетание с липсата на възможности за заемно финансиране принудили трите компании и майката им "Пътища и съоръжения", подхолдинг на "Холдинг пътища", да търсят свежи пари в четири кипърски офшорни компании. Вследствие на продажбата акциите на миноритарните собственици изгубиха над 90% от стойността си според писмото на комисията.

При увеличението си на капитала в средата на септември трите дружества са предложили на компанията майка - "Пътища и магистрали", да се откаже от правото си да запише от новите акции заради изчерпан потенциал за външно кредитиране и вероятност за изпадане в невъзможност да се покриват текущи данъчни задължения, става ясно от документа на КФН, която се позовава на изготвени от трите дружества доклади.

Като вариант за разрешаване на проблема и намиране на свежи пари "Пътинженеринг-М", "Пътностроителна техника" и "Видапътстрой" предложили вместо компанията майка в увеличението на капитала да се включат кипърските офшорки "Молесто трейдинг", "Прайм БГ", Синистро трейд" и "Еврогруп инженеринг", а на българския подхолдинг да се предостави петгодишна опция за обратно изкупуване, която да даде възможност на последната, респективно на "Холдинг пътища", да си върне собствеността в тях във всеки един момент през следващите пет години.

Извършеното увеличение на капитала на трите компании е на цени, които са значително по-ниски от счетоводните стойности на акциите и противоречи на духа на добрите корпоративни практики, заключават от КФН.

Според експертите на комисията няма никакъв опит за привличането на стратегически инвеститор, а парите от увеличението на капитала са стигнали, колкото да се покрият разходите за данъци, но не и за дългосрочното развитие на компанията. Ххолдингът се отказа от мажоритарния дял в дружествата срещу 430 хил. лв., при условие че по последни отчети те имат общо 20 млн. лв. собствен капитал и 52 млн. лв. дълготрайни активи.

Преди седмица КФН информира, че председателят на съвета на директорите "Холдинг Пътища" Орлин Хаджиянков е нарушил закона, като не е разкрил вътрешна информация около прехвърлянето на контрола в трите бивши дъщерни подразделения, за което ще му бъдат съставени административни актове.


25.11.2010 г., с.2
А вие вярвате ли на детето с мощното оръжие?
Ани Коджаиванова

ani.kodzhaivanova@pari.bg

Не ни разбирайте погрешно. Всички искаме да имаме доверие в държавата и да не се съмняваме изначално в нейната преценка, чувство за справедливост и приоритети. Да, но нямаме. Защото примерите, които ни карат да се съмняваме, през последните 20 години многократно надвишават тези, които са подхранили доверието ни. Българската администрация все още е в основното училище - непохватна, недоучила и неопитна. И в този смисъл да й се доверим безрезервно за законопроекта „Кушлев" и да я оставим да действа с това „най-мощно оръжие, което досега държавата е вадила" (по думите на министър Попова), без да й сложим здрави спирачки, е, като да се доверим на дете с базука.

От месеци авторитетни експерти, адвокати и специалисти в сферата на правото и човешките права алармират, че този законопроект е игра на ръба с човешките права. Те изреждат огромен списък от слабости, които може да бъдат изключително опасни,

ако държавата не разполага с желязна воля и координация. Експертите изчислиха, че 400 000 семейства може да бъдат потенциални жертви на тези слабости, ако някой по веригата на държавната администрация реши да ги използва по злонамерен начин.

От друга страна, срещу техните аргументи Министерството на правосъдието има два отговора: Първият е, че законопроектът се ползва с подкрепата на Венецианската комисия. Вторият са думите на самия министър на правосъдието Маргарита Попова, че „честните няма от какво да се притесняват, защото приоритет на комисията няма да са доходи от сивата икономика или от работа и от роднини в чужбина например".

Да, обаче вече стана ясно, че последният вариант на проектозакона за отнемане на незаконно имущество, който министерството публикува, не е точно този, който Венецианската комисия одобри. А що се отнася до думите на министър Попова, щом намеренията на държавата са толкова чисти, нека тогава тя работи заедно с неправителствените организации, за да може тези обещания да намерят своето отражение в закона под формата на гаранции. Такива, които няма да пречат да се накажат „лошите", но и които ще гарантират защитата на „добрите".

На фона на декларираните чисти намерения на министър Попова не й подхожда и да влиза в сценарий, намеквайки, че критиките са „съзнателни инсинуации", т.е. че са инициирани от потенциалните обекти на закона, тези с незаконно натрупаното имущество. Очевидно е, че желанието на експертите не е България да няма оръжие за борба с организираната престъпност, а това оръжие да бъде безопасно за всички останали граждани. Защото примерите за обратното изобилстват в нашата история. И по-добрият вариант е да сме защитени от самия закон, вместо да разчитаме на обещанията на детето с базуката, че ще стреля само по „лошите" и никога срещу нас. Нищо лично, просто за всеки случай.
Снимка на две колони – без текст


25.11.2010 г., с.2
pari.bg Топ 3
Смелост, хаос и много имоти. Първата решителна и сериозна реформа на правителството за преобразуването на БАН поражда още повече въпроси.


25.11.2010 г., с.3
Цитат
„Докато ГЕРБ е на власт, никой друг няма да се разпорежда с имотите на БАН освен БАН”

Бойко Борисов, министър-председател


25.11.2010 г., с.4-5
Отнесени от вятъра
Липсата на координация между съседните общини рискува проектите за производство на зелена енергия
Елина Пулчева

elina.pukheva@pari.bg

Инвеститор купува земя на границата на една община с цел изграждане на ветро-енергиен парк. Инвестира средства, получава разрешителни за строеж. Остава му само да завърши проекта. Тогава идва изненадата - случайно разбира, че в съседната община също на границата, в непосредствена близост до имота му, има друго инвестиционно намерение. И тогава проектът просто трябва да спре. В подобна ситуация попаднаха вече двама инвеститори. Според Българската ветроенергийна асоциация обаче причините за този абсурд може да попречат на още много бъдещи инвеститори.

Координация нулева

Инвеститори в проекти за електричество, произведено от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), сигнализираха за тотална липса на координация между две съседни общини. Това пречи, а понякога и спира сериозните инвеститори. Освен това общините увеличават таксите за издаване на различни разрешителни, което постоянно оскъпява проектите.

"Реализацията на един ВЕИ проект тръгва от ниво община, а именно там инвеститорите се сблъскват с няколко сериозни проблема", каза Станислав Гочев, който е управляващ съдружник във "Варна грийн енерджи" - компания, която изгражда и развива ветроенергийни паркове.

Общините не осигуряват достъп до обществена информация във връзка с проекти за ВЕИ на техните територии, алармираха от ветроенергийната асоциация. Освен това липсва стиковане между съседни общини във връзка с развитието на ВЕИ проектите. Ако има публични карти с инвестиционните намерения за ВЕИ, инвеститорите предварително ще се съобразят и ще преценят дали един проект има възможност за реализация или не. Такива карти обаче няма.

Според Гочев общините се опитват да ограничат спекулантите в сектора, но погрешните им действия по-скоро се отразяват на сериозните инвеститори.

Непотърсената информация

В общините има информация за проектите, но компаниите сами трябва да си я поискат. Проблемът е, че нищо не спира администрациите да издават разрешителни, без никой да провери инвестиционните намерения в съседната община.

Логично е при наличие на проблем за реализацията на проекта общината изобщо да не издава разрешителни. Или поне да предупреди инвеститора за останалите проекти и за възможните проблеми на по-късен етап от развитието на проекта. Това обаче не се случва и топката е прехвърлена в ръцете на инвеститора.

От общините казват, че нямат задължение да информират всеки инвеститор, затова те самите трябва да се поинтересуват за проектите, които се развиват в близост до техния. А ако инвеститорът не го е направил и нещо спре проекта - загубите са за негова сметка.

От община Шабла признаха, че имат данни за проектите в съседните общини, но динамиката в този сектор е толкова голяма, че не може да се каже дали в даден момент информацията е актуална. Затова най-добре е всеки, който има намерение да строи ветропарк, да се обърне и към съседната община. Най-вече за да се съобрази с техническите изисквания за такива проекти - разстоянието между два генератора да е минимум 500 м, както и задължителното отстояние на ветрогенераторите на 1 км от населените места.

От общините Шабла и Каварна, където интересът към изграждането на ветропаркове е най-голям, казаха, че до момента не са възниквали подобни казуси. Има и случай, при който координацията е заработила - ветроенергиен парк, построен върху земя, влизаща във владението на общините Каварна и Шабла.

Такси и срокове

Общините увеличават постоянно таксите за различни разрешителни, което също се оказва проблем пред инвеститорите. Компаниите с реални намерения нямат възможност да пресметнат каква е общата стойност на проекта и той непрекъснато се оскъпява.

"Развитието на проект за ВЕИ е бавен процес, при който са необходими няколко години, за да се развие проектът до етап разрешение за строеж", обяснява спецификата на тези проекти Станислав Гочев. През този период проектът преминава през различни процедури - оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), проектиране, проучване. През това време изтича срокът на издадените разрешения за изработка на подробния устройствен план.

За да се продължи развитието на проекта, трябва да се поиска удължаване на срока на разрешенията. През това време обаче общинският съвет е взел решение за увеличаване на размера на тези такси. Така инвеститорът е поставен в ситуацията да плати допълнителни средства, които първоначално не е планирал, и не може да постигне устойчиво развитие на проекта. Това според Гочев може да накара инвеститори със сериозни намерения да се откажат от инвестиционното си намерение.

Според кмета на община Каварна Цонко Цонев, каквато и да е стойността на разрешителните, те не би трябвало да представляват проблем за инвеститори с реални намерения. По думите му тези, които протестират срещу таксите, са спекуланти в сектора, които имат разрешение за реализирането на проекта, но не и средства за това. Таксите според кметовете за момента са най-сигурният начин за отсяване на спекулантите. Ако не бъдат заплатени таксите, инвестиционното намерение отпада и така се освобождава територия за други компании. А както е известно, играчите на пазара с ВЕИ проекти са много повече от капацитета на енергийната мрежа.

Изходът от хаоса

В описаната ситуация няма нарушение. Законите не изискват от общините да се координират във връзка с ВЕИ проектите. Нищо не ги задължава и да изготвят карти с инвестиционните намерения. Нищо не ги задължава и да запазват таксите ниски. Дори и държавата предвижда да въведе такса от 25 хил. EUR за всеки заявен мегават за ВЕИ. Логиката на управляващите е следната: проекти много, капацитет малко - дайте да ги затрудним максимално, за да се откажат. Рискът обаче е вместо фалшивите да отпаднат точно реалните инвеститори.
►3700 мегавата енергия са Заявили инвеститори пред НЕК за производство от ветропаркове в България

►500 метра трябва да е разстоянието между два ветрогенератора

►1000 метра трябва да е разстоянието между ветрогенератор и населено място

►20-30 хил. лв. е таксата за един ветрогенератор, която инвеститорът трябва да плати на общината

В началото на месеца парламентът прие на първо четене подобни промени в Закона за държавната собственост. Според тях държавата, когато е инвеститор, може да влиза предварително в имоти, ако там ще се изграждат обекти от национално значение. Например това са магистрали, жп линии, пречиствателни станции и др.

Обекти от първостепенно значение

В случая с общините обаче не е ясно дефинирано при кои случаи ще става това. В проекта е посочено, че мярката се отнася за „изграждане на обект от първостепенно значение - публична общинска собственост". В самите текстове обаче не е посочено кои обекти са от първостепенно значение.

Преди няколко седмици Татарски обясни, че това всъщност отново може да бъдат проекти от социалната инфраструктура.

Въпреки неяснотите в мотивите към проекта е посочено, че така ще се осигури „приоритетното и своевременно изграждане на общински обекти".

Изискванията

Мярката за предварително влизане във владение на общините ще се отнася само за незастроени земеделски земи и гори, е уточнено в поправките. Освен това, за да се възползват местните власти от това право, трябва да имат издадено разрешение за строеж. Друго изискване е да има одобрен подробен устройствен план, а не да е влязъл в сила, както е в момента.

Бързото отчуждаване на имотите все пак ще става със съответните компенсации. Местните власти задължително ще изплащат парично обезщетение от момента на влизане във владение до приключване на отчуждителните процедури. Разписаната методика в проекта предвижда, че ако става дума за земеделска земя, потърпевшият ще бъде обезщетен с толкова, колкото би получил, ако продаде продукцията си. Ако пък са гори, сумата ще е равна на тази, която собственикът би взел от продажба на дървесината.

Дарина Кахраманова
МРРБ може да управлява още европари

► Управляващият орган към регионалното министерство е отличник при усвояване на еврофондовете и затова е добре да поеме контрола по ОП „Транспорт" (ОПТ) и други програми, които вървят бавно. Това предложи вчера депутатът от БСП Меглена Плугчиева по време на отчет на зам.-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова пред парламентарната комисия по еврофондовете. Самата Павлова отхвърли възможността, но обясни, че строителното министерство би могло да отговаря поне За пътните проекти в ОП „Транспорт". „Обсъжда се идеята да се създаде междинно звено, което да координира работата на транспортното и регионалното министерство и на пътната агенция", коментира Павлова. Така структурата ще гарантира изпълнението на 5 пътните проекти. Зам.-министърът обясни още, че целта е звеното да Заработи още през този програмен период. За следващия от 2014 г. се планира всички оперативни програми да се управляват от една централна структура.

Казус

инвеститорите по пазарни цени до 2015 г. Предвидените средства са част от инвестиционната му програма, която пък е обвързана с цената на тока. От ЧЕЗ обаче изтъкнаха, че исканите по-високи инвестиционни разходи ще натоварят сметките на потребителите с по-малко от 1%. Сега признатите инвестиции на компанията са 71 млн. лв. годишно, като в тази сума влизат също средства за подобряване на обслужването, поддръжка и модернизация на мрежата. Само разходите за изкупуване на съоръжения са около 15 млн. лв. годишно, посочиха от ЧЕЗ.

Според Ян Вавера държавата не отчита строителния бум в София от периода 2007-2009 г. и лавинообразно нарасналия брой на съоръженията, които компанията е длъжна да изкупи. От ДКЕВР обаче опонираха, че и при сегашния размер на одобрените инвестиции тя бави тези плащания с години, а ги отчита като разход.

Строителите

По данни на Камарата на строителите в България (КСБ) към края на 2009 г. стойността на изградените, но неплатени от ЧЕЗ трафопостове възлиза на 60 млн. лв. От самото дружество посочиха, че тази година сумата е достигнала 100 млн. лв., като в нея влизат и наследени задължения.

Проблемът се задълбочава и от факта, че въпреки забавените плащания то не е спирало да издава разрешения за присъединяване към мрежата си, което е едно от изискванията за започване на строителство. Според ЧЕЗ това е компромис, за да не се спира предприемаческата инициатива. Изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков обаче заяви, че компанията по-скоро блокира предприемачите със задължения, които после отчита като инвестиции. Според него вина има и държавата, тъй като в закона не са разписани ясни срокове за заплащане на изградените трафопостове. В същото време до изкупуването им от ЕРП-тата те остават собственост на предприемачите и всички разходи по поддръжката и ремонта им са за тяхна сметка. Допълнителни проблеми поражда и липсата на срокове за временно включване към мрежите на електроразпределителните дружества, което пък е необходимо за започване на строителство.

По разчети на строителни предприемачи изграждането на трафопостове към един обект струва между 50 и 100 хил. лв. в зависимост от големината му. В същото време от КСБ протестират срещу цените, по които ЧЕЗ изкупува съоръженията, въпреки че те се определят с оценка от лицензиран оценител. Заради тези неуредици камарата е залята с оплаквания от свои членове, а преди време сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Комисията обаче излезе със становище, че въпросът не е от нейната компетенция.