25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Възможност за съд

Правителството прие постановление, според което механизмът вече няма да работи и ще бъдат направени корекции по бюджетите на министерствата, които са изплатили част от дълговете си към бизнеса. Сред тях са Министерският съвет, министерствата на финансите, на вътрешните работи, на отбраната, на труда, на земеделието, на регионалното развитие и на транспорта.

Компаниите можеха да подават заявления до министерствата до края на септември и така да си получат вземанията през ББР. Те обаче трябваше да се съгласят на отбив от 7% и затова много фирми не се възползваха от възможността.

Например наскоро от регионалното министерство съобщиха, че 100 строителни фирми изобщо не са потърсили дължимите им суми. Само от този бранш пред БСК са декларирали просрочени плащания на държавата за над 556 млн. лв. Сега една от възможностите пред компаниите е да заведат дела срещу различните ведомства.

Неясно бъдеще

По сметка в БНБ остават близо 210 млн. лв., предвидени за разплащане по тази схема, припомнят от финансовото министерство. Все още няма решение какво ще стане с този ресурс, но засега не се предвижда друга възможност за погасяване на дълговете към фирмите. Така компаниите, които не са си взели парите, остава да изчакат до следващата година, но няма гаранции, че в бюджета ще бъдат предвидени средства за разплащане.

Представителите на бизнеса също не вярват, че проблемът ще бъде решен скоро, и нямат идеи как може да се действа оттук нататък. „Не виждам какво може да се направи. Имаме списък на всички фирми и сме отишли до всяка от тях", коментира Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.

Според Божидар Данев от Българската стопанска камара пък трудно може да се повлияе на правителството и да се намери изход. Той припомни, че остава сериозен проблемът с дълговете на общините. От регистъра на организацията става ясно, че фирмите чакат от местните власти близо 77.7 млн. лв.

От думите на Данев стана ясно още, че бизнесът трудно би излязъл с ново предложение за разплащане. „Много от фирмите не искат да се конфронтират с правителството, защото се страхуват, че после няма да получават обществени поръчки", обясни той.

Става въпрос за общините Бяла в област Русе, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Самоков, Никопол, Луковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара Загора и Ямбол. Те имат срок за разработване на проектите до 31 август следващата година.

Тези проекти са приоритетни в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013 г., според която България трябва да изгради общо 57 такива системи. Двадесет и три от тях ще се финансират от Оперативна програма „Околна среда".


25.11.2010 г., с.8
400 000 семейства може да попаднат под ударите на закона „Кушлев"
Експертите твърдят, че публикуваният проектозакон за отнемане на незаконно имущество не е този, който Венецианската комисия одобри
Законопроектът за отнемане на незаконно придобито имущество, популярен още като закона „Кушлев", има нужда от доработване и прецизиране, за да се намерят повече гаранции, че той няма да преследва лица, които нямат нищо общо с организираната престъпност. В този си вид той може да се изроди в инструмент за гонитба на много по-големи групи хора и по-незначителни престъпления. За това алармираха експертите от института „Отворено общество" и „Център за либерални стратегии". Според изследване на двете организации между 80 и 400 000 български домакинства може да попаднат под ударите на новия закон, ако той бъде приет в този си вид.

Един друг проект

Цял месец, след като Венецианската комисия одобри последния вариант на законопроекта, той най-после беше публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. Според Йонко Грозев от „Център за либерални стратегии" обаче публикуваният вариант на законопроекта не е същият, който е одобрила Венецианската комисия. Една от най-сериозните разлики засяга повода за конфискация.

„В одобрения от комисията вариант се казва, че за да се конфискува имущество, трябва да има разумно предположение, че то е резултат от престъпна или незаконна дейност. Сегашният вариант, публикуван от министерството, въвежда презумпцията, че във всички случаи, в които има разминаване между стойността на притежаваното имущество и доходите в размер на 60 000 лв., то е резултат от престъпна дейност", казва Йонко Грозев.

Твърде лесно за държавата

Така задължението на държавата да докаже, че това имущество е резултат от престъпна или незаконна дейност, всъщност изчезва. Нужно е просто да има разминаване, за да се пристъпи към действия. Експертите припомнят, че в българските икономически реалности подобно разминаване е напълно възможно за много голяма група хора, още повече че ревизираният период е за 20 години назад.

Друг проблем на проекта е, че позволява твърде лесно да се отнеме имущество от трети лица и роднини на заподозрения, без да се налага държавата да доказва, че тези хора са съучастници или че са знаели, че имуществото е незаконно придобито. Държавата приема по презумпция, че роднините на лицето знаят, че имуществото е незаконно", каза Иванка Иванова от „Отворено общество".

Глас в пустиня?

В последната седмица експерти от различни организации не спират да алармират за проблемите, които крие в себе си проектозаконът за отнемане на незаконно придобито имущество. Те обаче не са твърде позитивно настроени дали шумът ще има някакъв резултат. „Лошото е, че се създадоха твърде големи обществени очаквания, че този закон ще донесе справедливост и ще реши проблемите, а правителството ги подхранва. В последните дни дори се създаде усещането, че критиците на законопроекта са лобисти или поддръжници на престъпниците с много имоти", казва Йонко Грозев. По думите му от тази гледна точка дискусията с министерството ще е трудна. „Искаме просто чрез разумен диалог да достигнем до приемането на едни минимални изисквания за защита на гражданските права", казва той.

Против законопроекта се изказаха в течение на времето и редица представите-

ли на политически партии. Преди два дни против него се обяви и ръководството на СДС с мотива, че някои текстове в него напомнят

на тоталитарните практики отпреди 1989 г. и той може да се превърне в инструмент за „лов на вещици".

►Двете НПО организации са направили анализ на съществуващото подобно законодателство в редица държави, както и оценка на възможния брой домакинства, които би Засегнал този закон.

►Според Георги Ганев от „Център за либерални стратегии", ако законът действа само според изискването разликата между официални доходи и стойността на имуществото да е 60 000 лв. при ревизиран период от 20 години, възможният брой семейства с нерегистрирани доходи, които може да попаднат под ударите на закона, е между 50 и 350 хил. Ако към тях се прибавят и нерегистрираните доходи, идващи от чужбина, броят им нараства до 80 до 400 хил. Прогнозите са направени на базата на статистическите данни на НСИ, БНБ и други институции за размерите на сивата икономика и генерираните от нея суми, както и недекларираните средства, които влизат в страната от емигрантите.

► Сравнителният анализ на чуждото и българското законодателство За конфискация на имуществото пък показва редица слабости на новия законопроект и недостатъчно гаранции за правата на гражданите. Друга разлика е, че в никоя друга държава законът не се прилага самостоятелно от един орган, както е тук с комисията „Кушлев", а е част от общия набор механизми За борба с престъпленията.

►Не на последно място, липсват оценки за въздействието на законопроекта над населението, финансова обосновка, оценка на съвместимост с другите закони и т. н.
Снимка на четири колони – Правосъдният министър Маргарита Попова видя злонамерена кампания в критиките към законопроекта. „Не изключвам и съзнателни инсинуации”, каза Попова.


25.11.2010 г., с.8
Мнение
Новият проектозакон не решава проблемите на комисията „Кушлев"
В този си вид проектозаконът крие твърде много рискове за погазване на права, както и реална опасност да се превърне в инструмент за преследване на повече, но по-незначителни престъпления, вместо да се фокусира върху конкретни практики на организираната престъпност. Точно такъв е случаят в ЮАР например и за съжаление съм склонна да вярвам, че у нас е напълно възможно да се залитне към подобен сценарий, познавайки институциите ни. Притеснява ме фактът, че този законопроект превръща комисията „Кушлев" в самостоятелен орган за разследване, но той не е нито полиция, нито прокуратура и няма гаранциите за отчетност, които тези две институции имат.

Нито пък има подобна на тяхната база данни, за да преценява тенденциите.

Никъде по света подобен закон не се прилага самостоятелно от самостоятелен орган. Навсякъде той е само част от инструментите за борба с организираната престъпност и се ползва, когато няма друг начин нещата да се доведат докрай чрез съда. Но има екипност - от самото начало се води едно и също разследване, а тук тя липсва. Всеки ще води своето разследване. Липсата на тази екипност е един от основните проблеми на комисията и този законопроект не го решава.

Не се решават и проблемите с натрупване. В списъка с престъпления, които са приоритет на комисията „Кушлев", например присъства обикновената кражба, но липсват престъпления, които са системни от години насам и които водят до трупане на незаконно имущество - като иманярството, като нарушението на авторските права в редица области - от музиката ди дрехите и др.

Увеличението на капитала на трите дружества беше извършено през август, а новите собственици записаха акциите по номинал. След увеличението "Холдинг Пътища" АД, което ги контролираше чрез дъщерния си подхолдинг "Пътища и магистрали" АД, загуби контрола в трите работещи компании. Акциите бяха записани от "МолестоТрейдинг (Оувърсийз) Лимитид", "Прим БГ" АД, "Синистро Трейд Лимитид" и "Еврог-руп инженеринг" АД.

От КФН твърдят, че към 30 юни 2010 г. счетоводните стойности на акция на "Видапътстрой" е 1038 лв., на "Пътинженеринг М" е 415 лв., а на "Пътностроителна техника" - 66 лв. Новите собственици записаха книжата съответно по 10 лв., 3 лв. и 2 лв., какъвто е и номиналът на акциите.

Средствата, които са получили компаниите, са достатъчни единствено за покриване на текущите им данъчни задължения, обясняват от надзора. По този начин свежият капитал трудно би могъл да осигури "повишаване на икономическото благосъстояние", каквато е посочената цел на осъществените увеличения. Същевременно в докладите на "Пътища и магистрали" се казва, че увеличението на капитала се налага, защото дружествата са на ръба да изпаднат в неплатежоспособност.

След тези интервенции акциите на "Холдинг Пътища" бяха подложени на масови разпродажби, което накара КФН да започне проверка по случая. Резултатите, които надзорът изнесе, показаха, че Орлин Хаджиянков, който е в борда на директорите на "Холдинг Пътища", бил представител на дъщерния подхолдинг при вземане на решението за увеличение на капитала и е скрил тази важна информация от акционерите

на дружеството. Тогава от КФН обясниха, че продължава проверката дали увеличението на капитала на дъщерните дружества не е направено на цена, която ощетява акционерите. Последните становища на надзора показват именно това - акционерите са ощетени, защото влизането на офшорките във "Видапътстрой", "Пътинженеринг М" и "Пътностроителна техника" е на цени много под справедливите.

"Не губим парите. Просто тази част, която не успеем да усвоим, остава в бюджета на програмата и ще бъде пренасочена към други схеми, например за технологична модернизация на предприятията, за клъстъри и т.н.", коментира Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИЕТ.

Защо липсва интерес

Броят на кандидатствалите е "безумно" малък, казва и самата Добрева. Според нея причината за слабия интерес е, че повечето от компаниите, които са изпаднали в затруднение след 1 юли 2008 г., просто предпочитат да не предприемат оздравителни планове. От друга страна обаче, трябва да се има предвид и че стартът на схемата се забави изключително много, а и бе обявена без много голяма публичност.

Идеята, че ще има процедура за "закъсалите" фирми, бе анонсирана още в началото на годината, реалният й старт бе през септември, а срокът за усвояване на парите - само до края на годината. От МИЕТ казват, че нямат вина за закъснението, проблемът бил в съгласуването на процедурата с Европейската комисия. За което всъщност отговорност имат не само от Брюксел, но и българските чиновници.

Кой е кандидатствал

Проектите на кандидатите все още не са отворени. Оценката им трябва да започне до края на седмицата. Това, което се знае към момента, е, че три от фирмите са от София, а една от Пловдив. След отварянето на офертите ще може да се каже и каква е общата сума, за която са кандидатствали, и от какви консултанти са преценили, че имат нужда, казват от МИЕТ.

На практика максималният грант, който може да усвоят 4-те фирми, е 380 хил. лв. Но това е само при условие, че всички те са средно големи, поискали са и са одобрени за максимума от 95 хил. лв. Средните фирми може да получат от 36 хил. лв. до 95 хил., а малките - от 18 хил. до 45 хил. лв. Покриват се 90% от разходите по проекта, свързан с осигуряване на консултантска помощ, а останалите са за сметка на бенефициента. Компаниите може да се възползват от консултации за преструктуриране на дейността на кандидата, за финансов мениджмънт и контролинг, за оценка на риска, обучение на персонала за работа по време на криза и др.

Какво да очакваме

До края на годината предстои да бъдат обявени още 7 нови схеми по ОПК на стойност 291 млн. лв. (вж. карето). Сред тях преобладават тези, свързани с иновативни дейности. "Схемите, свързани с иновации, са ни слабата част", признава Добрева. По думите й основната трудност досега е, че концепцията и подходът не са били изяснени напълно, тъй като не са получили и очакваното съдействие, коментари и насоки от хората, които реално се занимават с иновации.

През 2011 г. пак иновациите ще бъдат на фокус. За тогава са планирани 10 нови процедури за близо 336 млн. EUR. За второто тримесечие е заложена и дълго чаканата схема за въвеждане на ВЕИ в предприятията, както и тази за енергоспестяващи технологии. Стартът им е свързан и с подписване на меморандум с Европейската банка за възстановяване и развитие, която ще окаже експертна помощ за начина на изпълнение на енергийните схеми.

Дарина Черкезова
Новите схеми до края на годината

► Технологична модернизация в малки и средни предприятия - 98млн.лв.

► Създаване и развитие на бизнес инкубатори- 35 млн. лв.

► Подкрепа за предприятия и кооперации на хора с увреждания - 19 млн.лв.

► Разработване на иновации от стартиращи предприятия - 40 млн. лв.

► Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги - 49 млн. лв.

► Създаване на нови и укрепване на съществуващи технологични центрове - 40 млн. лв.

► Създаване на нови и укрепване на съществуващи офиси за технологичен трансфер -10 млн. лв.

Премиерът заяви: "Друг е въпросът, че те не ги стопанисват така, както трябва, и се надявам искрено, особено във времето на криза, да спрат да говорят само за пари, а да използват своите ресурси да си ги добавят. Още повече че имат и други инструменти по програмите на ЕС да привлечат свое финансиране. Но още веднъж ще го кажа: С имотите на БАН ще се разпорежда само Българската академия на науките! Всичко друго е спекулация с умисъл, да се отклонява вниманието от начина, по който се стопанисват в момента. Надявам се да съм достатъчно ясен!"

Точно обратното обяви обаче преди дни министър Сергей Игнатов - че имотите ще се вземат от БАН и ще станат публична държавна собственост. Вчера Игнатов коментира в кулоарите на НС: правителството не е тръгнало да взема кредити и естествено, че държавата не зависи от имотите на БАН. По думите му в Закона за БАН пак ще пише, че всяко изменение в имотното й състояние се решава от НС. Никой в МС не си е и помислял, че БАН е агенция за недвижима собственост, но щом тиражират слухове, някои представители на академията мислят преди всичко за собствеността, коментира той. Твърде много обаче сме загрижени за състоянието на българската наука и си задаваме въпроса защо младите учени по месец-два са в неплатен отпуск, каза още Игнатов. Никой няма намерение да разформирова институтите, но те вече ще имат самостоятелен бюджет и няма да го получават през централното управление, обясни той. В БАН ще остане финансиране само за академиците и чл.-кореспондентите, се разбра от думите му. Общото събрание ще се състои от всички академици и член-кореспонденти, а всеки институт ще има свое общо събрание, което ще избира научния съвет и директора, каза Игнатов. В МОМН ще има няколко човека, които ще подкрепят работата на институтите, а цялата собственост, която имат и която се ползва сега, ще се запази в това състояние, добави той. Мен ме интересува да се прави наука, да освободим страната от всякакви патриархални догми, които й пречат да се развива и младите хора в България да намират същите лаборатории, каквито биха намерили в друга стана от ЕС, рече министърът. Според него един ден чрез доброто управление на собствеността учените ще имат и повече пари, но сега въпросът още не стоял. За нас е важно да съкратим пътя на финансирането от държавата до института и да намалим бюрокрацията, защото тя пречи да се усвоят европейски средства, повтори Игнатов. Европроектите не минават през ЦУ на БАН, това са измислици, репликираха завчера учените. Единственото, което се променя, е начинът на финансиране, каза още Игнатов: ние даваме пари на академията, тя, ако иска, да си поддържа централно управление, но то няма да има никакви функции. Той отказа да отговори на въпроса колко пари ще се спестят от закриването на централното управление. Същият модел - отнемане на институтите и свеждането на академията до групичка академици, бе приложен преди 4 години в Грузия по проект на СБ с участието на Симеон Дянков.

Инициативен протестен комитет от БАН, БЛС, граждански сдружения и синдикати на учени, студенти и творци на изкуствата готвят протестни митинг-шествия на 26 ноември и на 1 декември.