25.11.2010 г., с. 16-17
Георги Михов, бивш собственик на „Венд - Яхт”: Злоупотребява се лични и фирмени данни
Ангел ВИДЕНОВ
Георги Михов е общински координатор на НДСВ 6 Несебър и бивш съдружник на строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи във фирмата „Венид-Яхт" за внос на яхти. В началото на годината братя Диневи прехвърлят дяловете си от фирмата на Михов, а впоследствие той продава компанията на 57-годишния Иван Иванов от село Балван. В последните дни около тази сделка се вдигна много шум, а Михов реши да наруши мълчанието си единствено пред „Труд".
- Защо отказвахте да говорите, г-н Михов?
- Умишлено, защото не можех да разбера кой и защо инициира сериозната медийна кампания, в която съм въвлечен. От известно време такава кампания се води срещу моите бивши съдружници Динко и Йордан Диневи.
- Защо се разделихте с братя Диневи и кога се случи това?
- Разделихме се през февруари поради различия във възгледите за развитие на общия ни бизнес.
- Защо смятате, че се води кампания срещу вас и Диневи?
- От всичко случило се изникват някои въпроси. Кой има интерес от такава мащабна кампания срещу братя Диневи и защо въвлича и мен в нея? Как някой може да се сдобие с конфиденциална лична и фирмена информация, банкови сметки и др., въпреки Закона за защита на личните данни? Колко струва такава масирана кампания и кой я плаща? И ако въпросният г-н Иван Иванов, на който аз действително съм продал фирмата, е такъв, за какъвто се представя сега, как се е сдобил с парите, с които я е закупил и е заплатил фирмен дълг към мен?
- И кой, според вас, има интерес от това?
- По пътя на логиката, единственият човек, който има интерес от нашата дискредитация и от дълго време притежава личен мотив и финансова възможност за такава война срещу Диневи ида въвлича и мен в нея, е един бизнесмен. Той има политически и финансови интереси в община Несебър.
- Името му?
- Когато и където се наложи, ще го назова.
- Защо продадохте фирмата?
- Искам да си почина след години на почти денонощен къртовски труд на земя и на вода. Имам идеи и проекти в други сфери. На яхтения бизнес бяха нанесени големи поражения, но никой не си дава сметка.
- Остава впечатление, че сте се отървали от една губеща фирма.
- В сделката има продавач в мое лице, купувач в лицето на г-н Иван Иванов, държавата в лицето на НАП, кредитори и длъжници на коментираното дружество. След всяко наше процесуално действие сме уведомявали НАП и сме вписвали промените в Агенцията по вписвания. Освен пасиви, тя има и активи -имущество и стока, многократно надвишаващи пасивите й. Кой в държавата би дал какъвто и да е заем, без да бъде обезпечен?
- Вие познавате ли купувача, той няма сериозни доходи...
- Аз не съм се срещал с него. По сделката работиха моите адвокати и контактуваха само с нормално изглеждащи хора, които проявяват интерес към покупка на фирмата.
- Защо я е купил?
- Мога да гадая.
- Не видяхте ли нещо подозрително?
- В постъпилото предложение ми беше гарантирано, че ще получа не малка сума пари, ще бъде поето текущото задължение към НАП в размер на 182 000 лв. и гаранция, че всички договори на фирмата ще продължават да се изпълняват коректно. По този начин аз съм гарантирал интереса на държавата в лицето на НАП, на партньорите и клиентите ми, както и своя собствен. Веднага след подписване на договора поучих по банков път продажната цена. Малко по-късно, отново по банков път, ми бе възстановен от новия собственик текущ фирмен заем, който аз бях дал, в размер на 20 000 лв.
-Смятате ли, че сте направили нещо нередно?
- Категорично не. Всичко започна от анонимно писмо, изпратено до медиите в един и същ ден. В европейска страна като България никой няма право да потьпква правата на гражданите да притежават собственост и да се разпореждат с нея, без -разбира се - да нарушават законите. Трябва да има и неприкосновеност на личните данни. Това, което се случва с мен, може да се случи с всеки, защото цялата ни лична информация е много лесно достъпна и с нея хора с користни цели злоупотребяват.
Снимка на две колони - Бившият собственик на „Венид-Яхт” Георги Михов; „Жалко, че никой не си дава сметка какво губи държавата като средства и имидж от пораженията върху яхтения бизнес
25.11.2010 г., с.18
Чиновник към съдия: Твоя колежка е взела 200 000 лв. от Баретата
Владимира ГЕОРГИЕВА
Тенчо Попов: Тежък случай за съда и прокуратурата. Особено със Златко Баретата.
Петьо Петров: Те пуснаха ли го?
Попов: Да, Петя Крънчева го пусна от СГС, Апелативният съд обаче го прибра. Отмени го... обаче хората, които са горе-долу в час, знаят за какви пари става въпрос... чувал съм от 2-3 места, че става въпрос за 200 хил. лв. Тая Крънчева е луда за връзване.
Това се чува в част от разговорите, записани със спец-разузнавателни средства на среща между съдията от Софийски градски съд Петър Сантиров, бившия главен секретар от финансовото министерство Тенчо Попов и следователя Петьо Петров. Видеозаписът с прикачен звуков файл бяха за първи път прожектирани пред репортери в Съдебната палата в София вчера. До редакционното приключване на броя обаче не се чу никъде в тях съдията Сантиров или чиновникът Попов да искат пари от следователя Петров.
Именно след неговите показания събеседниците му бяха задържани, защото му предложили рушвет от 20 000 евро. Парите, според обвинението, дал бившият военен министър Николай Цонев, за да се потули разследване срещу виновни длъжностни лица за комуникационната система „Странджа 2" в армията. Разследването водел Петров. А до момента Цонев е разпитан само като свидетел по него.
Срещата се състояла на 18 март т.г. в сладкарницата на Грандхотел „София". Там
Сантиров запознал зет си Попов със следователя, финансистът пък бил близък с Цонев по партийна линия.
„Виждали сме се", казва Попов, като вижда следователя и му подава дружески ръка. „На твоя рожден ден, кога, бе?", отвръща Петров. Сантиров пояснява: „В „Драгалевци", дето го правих." „Отдавна е било, не сме се виждали от 100 години." Разговорът продължава естествено, заплита се в политиката, икономиката у нас, еврооблигациите, приватизацията.
„Слушайте Цветан", из-цепва се по някое време Сантиров. Петров иска пояснение: „Кой Цветан, бе?" „Ами арестуван съдия ще има", конкретизира съдията. Попов отбелязва: „Ооо, да! Бойко го каза."... „Да се разтури ВСС, да има арестуван магистрат и другите вече да мислят, когато правят нещо. За назидание", казва Сантиров. Попов уточнява: „Назидание! Така е." „Просто, за да се стреснат гилдията, искат арестуван съдия и смяна на ВСС", подчертава съдията. Петров слуша безучастно. А Попов продължава: „Някой да изпере пешкира. Просто малоумни хора, дето не знаят какво правят. Щото има много такива. Съжалявам, че трябва да го кажа." Шуреят се съгласява: „Е какво? Да..." „Да пусне Златко Баретата или Хамстера...", казва Сантиров. Репликите привличат вниманието на Петров и той се включва: „Ти нали каза, че по „Октопода" си гледал некви мерки. Там как е?" „По „Наглите"- уточнява съдията. - Всичките аз ги задържах. По Златко четири мерки съм имал. И само Златко съм го арестувал и „Наглите" и сума други такива. И после съветски специалисти ги освобождават. Ми, ада им е честито", казва Сантиров. Тогава Попов пояснява информацията, която научил за 200 хил. лв.
Дебатът между тримата се връща на делото „Странджа - 2" и Цонев. Петров насочва разговора в тая насока и уточнява, че той лично е преназначен в Националното следствие от главния прокурор, който му има голямо доверие. „На него (Цонев - б.р.) известен ли му е този случай", обръща се към следователя Попов. Петров отвръща: „На него му е много добре известен." „Значи, за да отида и да говоря с него, трябва да знам за какво става въпрос", казва финансистът. „Адвокатите ги елиминираме директно", дава указания следователят. А Тенчо уточнява: „Ти ми обясняваш за какво става въпрос, за да мога да го обясня аз на него. Казваш ми какво може да се направи... Петров разяснява, че ставало въпрос за договор за кабели, спечелен от „Електрон Прогрес", ЕАД, собственост на Жоро Крумов. „Гепили са 120 млн. лв.", отбелязва следователят. Крумов е взел, като е дал някакви безумни цени в сравнение с това, което е подал на Цонев... като подъизпълнител не е платил стотинка."
Разговорът пак се измества, финансистът започва да обсъжда отново икономическото състояние на страната. „На българските крадливи фирми парите им отдавна са изпрани... ако знаеш какво се случва с „Белене", стотици милиони откраднати... вследствие нищо няма да се случи". „Що?", пита Петров. „Той му написа доклад на Бойко, лично му го даде на Бойко Борисов", уточнява Сантиров, посочвайки зет си. „Да, преди половин година. Бойко го прати на главния прокурор. Сложи резолюция върху писмото... и мълчание, думичка не каза. При положение че за кокошкарски истории излиза по телевизиите... и ги плещи - тоя откраднал 5-6, оня откраднал 20. Вчера за първи път каза за пътя на „Цанков камък", 11 млн. лв. на км. За първи път го вади", разгорещява се Попов. Чува се коментар: „Това е, защото се скараха с президента." В шеги и закачки Петров пак захапва делото: „Значи да ти дам един коз, който можеш да му кажеш (на Цонев - б.р.), нали, за да видите, че нещата са много дебели. В крайна сметка напи знаеш, за да е образувано това дело, не се целят мишоците надолу, които са свършили техническата работа. А се цели той!"
Защитниците на подсъдимите възразиха, че излъчените кадри на екрана са накъсани.
Записът нямал таймер и дата. Виждало се как изведнъж пред посетителите се появявала храна и напитки, които не са поръчвали. „Логично е някой да им ги е донесъл, а те да са ги поискали. Това е отрязано", възрази Васил Василев, адвокатът на бившия министър.
Следователят Петьо Петров: Аз питах: Какво искате и какво рпедлагате?
„Нищо не ме смущава в това, което видях" - това заяви следователят Петьо Петров, поканен да коментира видеозаписа, показан в съдебната зала. „Ваше тълкуване е, че е моя инициативата за подкупи", каза на журналистите той. И добави: „Явно Сантиров е обигран в тия неща. Знае как да се държи. Сега го забелязвам, че е доста притеснен. Аз нямам колебания за поведението си. Питах: Какво искате и какво предлагате? Той каза: Не знам, не става така." Но всичко има предистория - две срещи между мен и Сантиров, докладна записка, която съм подал, след което започва сформиране на екип и разработка. Нататък цялото мое поведение е съгласувано". На въпрос дали записът не е рязан, Петров каза: „Направи ми впечатление и на мен, че чашите на масата се сменят (а не се вижда да идва келнер - б.а.) Камерата беше по тялото ми. Абсолютно цялата среща е документирана." Той повтори: „Не е провокация към подкуп! „Това са пълни измислици - заключи съдията Сантиров. - Като човек пред бога ви казвам: никога не съм произнасял, че Цонев ходи с няколко милиона."
Снимка на четири колони – Бившият военен министър Николай Цонев, бившият секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров (от ляво на дясно) изгледаха с интерес вчера излъчените СРС-та.
Снимка на три колони – Кадър от прожектирания в Софийския градски съд видеозапис от СРС. На видеостената е запечатан момент от срещата между съдията Сантиров и Петров.
Снимка на две колони – без текст
25.11.2010 г., с.28
Петър Пешев, брокер в „Бул тренд брокеридж”:
Акциите на износители поскъпват
Макар от началото на годината да се наблюдава спад в индексите на Българската фондова борса (БФБ), налице е селективно поскъпване на книжата на редица компании, основно работещи в промишлеността и изнасящи своята продукция в чужбина.
Акциите на„Хидравлични елементи и системи", „Алкомет”, „Биовет", „Емка", „София-БТ", „Свилоза", „Булгартабак холдинг", „Албена", „Елхим Искра", „Юрий Гагарин", „Момина крепост", „Благоевград-БТ" и други за последните 12 месеца поскъпват с между 14 и 64%. За сравнение за периода индексът SOFIX, който следи изменението в цените на 15-те най-ликвидни и качествени акции на БФБ, е изгубил малко над 20%. Тоест средно с толкова са поевтинели акциите, участващи в него.
Причината за разпродажбите на акциите в SOFIX са най-вече чуждестранните клиенти, които поради една или друга причина намаляват портфейлните си инвестиции в български компании. Пресен пример са разпродажбите при „Бенчмарк фонд имоти" и „Еврохолд България".
В началото на месеца фалиралата „Лансбанки", свързвана с исландския мултимилионер Тор Бьор-фолгсен, продаде дела си в „Бенчмарк фонд имоти" с над 90% загуба, а при „Еврохолд" е на минус с десетки проценти.
Наближава моментът, когато чуждите инвеститори ще насочат вниманието си към БфБ. Целият регион на Централна и Източна Европа изостава от глобалното поскъпване на акциите с изключение на пазарите в Русия, Украйна, Турция, Полша и Прибалтика. Сега на мода са източноазиатските пазари и борсите в Латинска Америка, но след като изчерпат потенциала си, ще дойде ред и на позабравената Източна Европа и в частност България.
Материалът не е препоръка за инвестиционно решение.
25.11.2010 г., с. 4
Рушат кея на Баневи с 8 бона народни пари
8800 лв. ще струва на данъкоплатеца събарянето на незаконните кейове в курортния комплекс „Русалка,, на Николай и Евгения Баневи.
Това съобщиха от Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСКУ в Добрич. Кеят представлява масивна бетонна структура, излята директно в морето в Г-образна форма, и с над 30 метра дължина. Незаконността на строежа е констатирана още през 2008 г. Издадена е заповед за премахването, а събарянето ще струва към 8800 лв. на българския данъкоплатец, обясниха от РДНСК.
Три фирми плюс един холдинг имат касателство към кея, каза шефът на РДНСК инж. Таня Василева, като поясни, че все още не са изчистени отношенията на фирмите. Досега не е подадена от никого декларация, че е извършител или собственик на конкретния строеж, за да поеме разходите, отбеляза инж. Василева. По тази причина случаят се води с неизвестен извършител и затова разрушаването ще е за сметка на РДНСК. Пак за Русалка тази година има издадена заповед за премахване на бетонни пръстени, намиращи се на плажа „Каяк".
25.11.2010 г., с. 6
По съвет на консултанти
Синята зона расте с левче на 30 минути
ЗДРАВКА АНДОНОВА
Въвеждане на променливо заплащане за синята зона в София, при което след първия час престой цената на паркирането да расте с левче на 30 минути.
Това предлагат британските консултанти от „Мот Макдоналд" на Столичната община. Мярката е записана в Генералния план за организация на движението в града, за който кметството ще плати на компанията 1,8 млн. лева. Друго от предложенията предвижда синята зона да бъде разделена на две, като във вътрешната й част час престой ще струва 2 лева, а във външния ринг - 1 лев. Консултантите съветват също така софиянци да цакат за паркиране и в събота. Предложението престоят на сините места да е платен до 14 часа в почивния ден, а не както досега - от понеделник до петък. „На този етап не предвиждаме въвеждане на синя зона и в събота. Това предложение не е заложено в концепцията за паркиране, която общинският съвет предстои да разгледа и приеме", обясни обаче пред „Телеграф" зам.-кметът на Столичната община Любомир Христов. Според него консултантите вероятно имат мотиви за предложението, които ще
бъдат изложени по време на представянето на плана днес.
Планът предвижда също така да бъде направено бус лента, която да разцепи градинката в кръговото движение на 4-ти километър под моста на „Цариградко
шосе". Според „Мот Макдоналд" в острова трябва да бъдат изградени и пешеходна пътека и велоалея. Друга идея пък предлага трамвайното платно на Руски паметник да се измести в периферията на кръговото движение.
25.11.2010 г., с. 8
Извеждат децата от домовете
ПЛАМЕНАТОДОРОВА
Децата от социалните домове ще бъдат изведени до 2025 г, а институциите - закрити. Това става ясно от плана за действие на правителството за де-институционализация на домовете, приет вчера. Сега в 132 дома живеят над 7000 деца. Ще се изградят 356 нови звена -центрове от семеен тип, за консултация на бъдещи и настоящи майки, за психично здраве, за приемна грижа и др. За целта кабинетът ще трябва да намери близо 108 млн. евро, по-голямата част от които ще дойдат от евро-фондовете. На мястото на 24-те дома за деца с увреждания, които ще бъдат закрити, ще се изградят 105 центъра за настаняване от семеен тип. За тях ще са необходими 34 млн. евро. Ще бъдат изградени и 28 защитени жилища, чиято годишна издръжка ще е близо 6 млн. евро. Вместо сегашните 74 дома за деца, лишени от родителска грижа, където в момента живеят 4000 деца, ще се построят 58 семейни къщички.
25.11.2010 г., с. 12
Държавата да си събере всеки лев за багера
Проблемите с т.нар. бутане на незаконни постройки бяха предизвестени (виж стр. 4).
Самият премиер Бойко Борисов в една от стенограмите от заседание на Министерския съвет ясно заяви, че това ще струва много на държавата, но тези постройки трябва да бъдат разрушени, за да се даде ясен пример за господството на закона. И това е правилно. Добре е обаче държавата да има и механизъм да не дава на всички самозванци с вили и кейове да се измъкват сухи от водата. Защото така излиза, че набутаните в крайна сметка сме всички ние, а нарушителите са на печалба. Те са купонясвали във вилите, те и техни гости са акостирали с яхти по кейовете, а сега сметката е за нас. Как така не е ясно чий е кеят на Русалка? Та нали съвсем наскоро съдът обяви за незаконна бариерата на входа на курорта. Баневи отнесоха и глоба за нея. Пита се: може ли Баневи да не са знаели кой е построил кея, намиращ се в имота им? Тези 8800 лв. разходи са си за тях. Ясно е, че държавата сега ще плати за събарянията. Доказване на собствеността обаче трябва да има и всеки собственик трябва да се сдобие със заповед за събаряне.
И в последствие да бие осъден да си плати събарянето. С лихвите.
25.11.2010 г., с. 15
ПРАВИМ ГАЗОВА ВРЪЗКА С ГЪРЦИЯ
Правителството одобри създаването на съвместна компания между Български енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката IGI Poseidon, която да изгради, притежава и експлоатира междусистемната газова връзка между България и Гърция. Това съобщиха вчера от Министерския съвет (МС).
Строителството на тръбата Гърция-България е част от приоритетните проекти, които ще доведат до диверсификация на източниците и маршрутите на енергийните доставки и до повишаване на сигурността им. Проектът получи подкрепа и от Европейския съюз, като беше отпуснато безвъзмездно европейско съфинансиране в размер на 45 млн. евро.
25.11.2010 г., с. 15
Енергото се оправда с ДКЕВР за трафопостовете
Трафопостовете, изградени от частни строителни фирми, ще бъдат изкупени от ЧЕЗ, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разреши по-големи инвестиционни разходи.
Това съобщиха от чешката енергийна компания. За тази година одобрените от регулатора инвестиции са в размер на 71 млн. лв. Около 13 на сто от тях отиват за покриване на щети от кражби на съоръжения, посочиха от ЧЕЗ. С тези средства няма възможност да се изкупуват и частните трафопостове, които са били изградени от строителни фирми в близост до нови жилищни и административни сгради, коментираха експерти. Необходими са между 130 и 150 млн. лв. годишно, за да бъде решен проблемът със забавеното изкупуване на изградени инсталации, посочиха от енергото. Преди ден председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев заплаши, ЧЕЗ със санкция ако не изкупи трафопостовете собственост на частни фирми. От дружеството са изчислили, че на един клиент на ЧЕЗ се полагат два пъти по-малко инвестиции, отколкото на жителите на останалите райони на страната. Така абонатите в Западна България получават по 35 лв. инвестиционни разходи годишно, а клиентите на другите две дружества - по 70 - 75 лв.
25.11.2010 г., с. 2
ИМОТИТЕ НА БАН ЩЕ ОСТАНАТ ТАМ, КЪДЕТО СА СИ, И НИКОЙ НЯМА ДА ГИ ПИПА, докато ние сме на власт, заяви вчера пред БНТ премиерът Бойко Борисов. Повод за коментара му бяха опасенията на академиците, че държавата се готви да гарантира с техни терени заеми от чужбина. Според Борисов обаче това не е спекулация, а нарочно лансирана теза. Той уточни, че в проектозакона за академията контролът върху всички нейни имоти е оставен тъкмо на БАН, въпреки че академията досега се е отнасяла с тях като с несвои имоти.
25.11.2010 г., с. 5
"Бледна ти е фантазията", или как се урежда подкуп
От Лора Филева
Нормална цена за "смачкване" на дело - 50-60 хил. евро, 200 хил. евро, взети за свободата на Златомир Иванов-Баретата, нагло откраднати милиони от АЕЦ "Белене". Това са част от любопитните реплики, които излязоха на светло след първата публична прожекция на видеозаписи, направени със специални разузнавателни средства по време на делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър В.
Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Според прокуратурата с посредничеството на Сантиров и от името на Цонев Попов е осъществил връзка със следователя Петьо Петров, който води разследване срещу Николай Цонев. Контактите помежду им свършват на 1 април тази година, когато всички са арестувани, след като Попов предава на следователя плик с 20 хил. евро.
Цял ден в Софийския градски съд бяха прожектирани над четири часа видеозаписи, направени тайно от ДАНС, като изслушването беше мъчително и в съдебната зала едва се различаваха репликите на героите. Адвокатите откриха серия от разминавания между разпечатките на разговорите, представени като доказателство по делото, и аудио- и видеозаписите.
Оказа се, че в някои протоколи от спецсредствата има "дупки" и грешки - записано е, че подсъдим пие алкохол, а основният свидетел на прокуратурата Петьо Петров - кафе, а ясно се вижда, че е обратното. В други липсват изречения или пък са добавени такива, които въобще не се чуват на аудиозаписа.
"Да не стане, че го правим за жълти стотинки"
Прожекцията започна с първата среща между Сантиров и следователя Петров на 16 март. Десет минути от разговора на двамата в софийския кв. "Стрелбище" са на фона на квартални пейзажи до влизането им в кафене. Двамата около час бъбрят на всякакви теми - от избора на председател на Софийския градски съд до кандидатурата на Алексей Трифонов за шеф на районния съд.
Следователят, който не се вижда на нито един запис, защото е накичен с камери и микрофони, казва: "Дай да видим какво да правим с тоя Цонев. Той плащач ли е?" На това Сантиров отговаря: "Отишъл при Тенчо (Попов) с такава молба." Малко по-късно Петров казва: "Не че имам някакви съмнения, но нека така го направим - Тенчо ти дава кинтите."
После се чува репликата на Сантиров: "Вкарат ли обвинителния акт, няма как да стане със системата за разпределение на делата", и уточнява, че няма как да уреди той да гледа делото срещу бившия военен министър.
Петров заявява, че няма смисъл да се коментира сума, по-малка от 50-60 хил. евро, тъй като това било "нормалната цена", "да не стане, че го правим за жълти стотинки". След края на записа адвокатите възразиха, че не са отбелязани дата и час, освен това според тях поръчката на масата в заведението "се увеличава", без да се вижда кой сервира, което означава, че записите са манипулирани.
"Ако знаеш какво става с АЕЦ "Белене"...
При следващата среща между следователя и съдията в столичен хотел на 18 март присъства и Тенчо Попов. Той разказва на следователя как чул, че съдията от Софийския градски съд Петя Крънчева е взела 200 хил. евро, за да пусне от ареста Златомир Иванов-Баретата. Стана ясно, че за тази реплика е внесъл сигнал във Върховната касационна прокуратура.
"Ако знаеш какво става с АЕЦ "Белене", бледна ти е фантазията. Ама стотици милиони нагло откраднати. Но там нищо няма да се случи, чуй ми думите", заявява още Попов пред скритата камера. Сантиров се включва: "Той му написа доклад на Бойко за това." От думите на Попов става ясно, че документът е бил изпратен и на главния прокурор Борис Велчев. Попов разказва на следователя как е изготвил доклад и за проекта "Цанков камък", според който еднокилометър нов път е струвал 11 млн. лв.
По време на разговорите се използват в различен контекст имената на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, на бившия финансов министър Муравей Радев, на министрите Маргарита Попова и Цветан Цветанов. Коментират се и изказвания на Цветанов, че ще бъде арестуван съдия. Сантиров се включва отново, за да разкаже за дело, което свързвало лидера на ДСБ и бивш премиер Иван Костов със "супербезпардонни кражби". Заседанието продължи и след редакционното приключване на броя.
Снимка на четири колони - За пръв път в съда бяха прожектирани специални разузнавателни средства и за пръв път това стана в открито заседание
Сподели с приятели: |