25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница2/12
Дата23.08.2016
Размер1.77 Mb.
#7122
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

25.11.2010 г., с. 16-17
Георги Михов, бивш собственик на „Венд - Яхт”: Злоупотребява се лични и фирмени данни
Ангел ВИДЕНОВ

Георги Михов е об­щински координатор на НДСВ 6 Несебър и бивш съдружник на строи­телните предприема­чи Динко и Йордан Дине­ви във фирмата „Венид-Яхт" за внос на яхти. В началото на годината братя Диневи пре­хвърлят дяловете си от фирмата на Михов, а впоследствие той продава компанията на 57-годишния Иван Ива­нов от село Балван. В последните дни около тази сделка се вдигна много шум, а Михов ре­ши да наруши мълча­нието си единствено пред „Труд".

- Защо отказвахте да говорите, г-н Михов?

- Умишлено, защото не можех да разбера кой и защо инициира се­риозната медийна кам­пания, в която съм въ­влечен. От известно вре­ме такава кампания се води срещу моите бивши съдружници Динко и Йордан Диневи.

- Защо се разделихте с братя Диневи и кога се случи това?

- Разделихме се през февруари поради разли­чия във възгледите за развитие на общия ни бизнес.

- Защо смятате, че се води кампания срещу вас и Диневи?

- От всичко случило се изникват някои въпроси. Кой има интерес от така­ва мащабна кампания срещу братя Диневи и за­що въвлича и мен в нея? Как някой може да се сдобие с конфиденциал­на лична и фирмена ин­формация, банкови смет­ки и др., въпреки Закона за защита на личните данни? Колко струва та­кава масирана кампания и кой я плаща? И ако въ­просният г-н Иван Ива­нов, на който аз действи­телно съм продал фирма­та, е такъв, за какъвто се представя сега, как се е сдобил с парите, с които я е закупил и е заплатил фирмен дълг към мен?

- И кой, според вас, има интерес от това?

- По пътя на логиката, единственият човек, кой­то има интерес от нашата дискредитация и от дълго време притежава личен мотив и финансова въз­можност за такава война срещу Диневи ида въвли­ча и мен в нея, е един биз­несмен. Той има полити­чески и финансови инте­реси в община Несебър.

- Името му?

- Когато и където се на­ложи, ще го назова.

- Защо продадохте фирмата?

- Искам да си почина след години на почти де­нонощен къртовски труд на земя и на вода. Имам идеи и проекти в други сфери. На яхтения бизнес бяха нанесени големи по­ражения, но никой не си дава сметка.

- Остава впечатление, че сте се отървали от ед­на губеща фирма.

- В сделката има продавач в мое лице, купувач в лицето на г-н Иван Ива­нов, държавата в лицето на НАП, кредитори и длъжници на коментира­ното дружество. След всяко наше процесуално действие сме уведомявали НАП и сме вписвали промените в Агенцията по вписвания. Освен па­сиви, тя има и активи -имущество и стока, мно­гократно надвишаващи пасивите й. Кой в държа­вата би дал какъвто и да е заем, без да бъде обезпе­чен?

- Вие познавате ли ку­пувача, той няма се­риозни доходи...

- Аз не съм се срещал с него. По сделката рабо­тиха моите адвокати и контактуваха само с нор­мално изглеждащи хора, които проявяват интерес към покупка на фирмата.

- Защо я е купил?

- Мога да гадая.

- Не видяхте ли нещо подозрително?

- В постъпилото пред­ложение ми беше гаран­тирано, че ще получа не малка сума пари, ще бъ­де поето текущото за­дължение към НАП в раз­мер на 182 000 лв. и га­ранция, че всички дого­вори на фирмата ще про­дължават да се изпълня­ват коректно. По този на­чин аз съм гарантирал интереса на държавата в лицето на НАП, на партньорите и клиентите ми, както и своя соб­ствен. Веднага след под­писване на договора по­учих по банков път про­дажната цена. Малко по-късно, отново по банков път, ми бе възстановен от новия собственик текущ фирмен заем, който аз бях дал, в размер на 20 000 лв.

-Смятате ли, че сте на­правили нещо неред­но?

- Категорично не. Всич­ко започна от анонимно писмо, изпратено до ме­диите в един и същ ден. В европейска страна като България никой няма пра­во да потьпква правата на гражданите да притежа­ват собственост и да се разпореждат с нея, без -разбира се - да нарушават законите. Трябва да има и неприкосновеност на лич­ните данни. Това, което се случва с мен, може да се случи с всеки, защото ця­лата ни лична информа­ция е много лесно достъп­на и с нея хора с користни цели злоупотребяват.


Снимка на две колони - Бившият собственик на „Венид-Яхт” Георги Михов; „Жалко, че никой не си дава сметка какво губи държавата като средства и имидж от пораженията върху яхтения бизнес



25.11.2010 г., с.18
Чиновник към съдия: Твоя колежка е взела 200 000 лв. от Баретата
Владимира ГЕОРГИЕВА

Тенчо Попов: Тежък случай за съда и прокуратурата. Особено със Златко Баретата.

Петьо Петров: Те пуснаха ли го?

Попов: Да, Петя Крънчева го пусна от СГС, Апелативният съд обаче го прибра. Отмени го... обаче хората, които са горе-долу в час, знаят за какви пари става въпрос... чувал съм от 2-3 места, че става въпрос за 200 хил. лв. Тая Крънчева е луда за връзване.

Това се чува в част от разговорите, записани със спец-разузнавателни средства на среща между съдията от Софийски градски съд Петър Сантиров, бившия главен секретар от финансовото министерство Тенчо Попов и следователя Петьо Петров. Видеозаписът с прикачен звуков файл бяха за първи път прожектирани пред репортери в Съдебната палата в София вчера. До редакционното приключване на броя обаче не се чу никъде в тях съдията Сантиров или чиновникът Попов да искат пари от следователя Петров.

Именно след неговите показания събеседниците му бяха задържани, защото му предложили рушвет от 20 000 евро. Парите, според обвинението, дал бившият военен министър Николай Цонев, за да се потули разследване срещу виновни длъжностни лица за комуникационната система „Странджа 2" в армията. Разследването водел Петров. А до момента Цонев е разпитан само като свидетел по него.

Срещата се състояла на 18 март т.г. в сладкарницата на Грандхотел „София". Там

Сантиров запознал зет си Попов със следователя, финансистът пък бил близък с Цонев по партийна линия.

„Виждали сме се", казва Попов, като вижда следователя и му подава дружески ръка. „На твоя рожден ден, кога, бе?", отвръща Петров. Сантиров пояснява: „В „Драгалевци", дето го правих." „Отдавна е било, не сме се виждали от 100 години." Разговорът продължава естествено, заплита се в политиката, икономиката у нас, еврооблигациите, приватизацията.

„Слушайте Цветан", из-цепва се по някое време Сантиров. Петров иска пояснение: „Кой Цветан, бе?" „Ами арестуван съдия ще има", конкретизира съдията. Попов отбелязва: „Ооо, да! Бойко го каза."... „Да се разтури ВСС, да има арестуван магистрат и другите вече да мислят, когато правят нещо. За назидание", казва Сантиров. Попов уточнява: „Назидание! Така е." „Просто, за да се стреснат гилдията, искат арестуван съдия и смяна на ВСС", подчертава съдията. Петров слуша безучастно. А Попов продължава: „Някой да изпере пешкира. Просто малоумни хора, дето не знаят какво правят. Щото има много такива. Съжалявам, че трябва да го кажа." Шуреят се съгласява: „Е какво? Да..." „Да пусне Златко Баретата или Хамстера...", казва Сантиров. Репликите привличат вниманието на Петров и той се включва: „Ти нали каза, че по „Октопода" си гледал некви мерки. Там как е?" „По „Наглите"- уточнява съдията. - Всичките аз ги задържах. По Златко четири мерки съм имал. И само Златко съм го арестувал и „Наглите" и сума други такива. И после съветски специалисти ги освобождават. Ми, ада им е честито", казва Сантиров. Тогава Попов пояснява информацията, която научил за 200 хил. лв.

Дебатът между тримата се връща на делото „Странджа - 2" и Цонев. Петров насочва разговора в тая насока и уточнява, че той лично е преназначен в Националното следствие от главния прокурор, който му има голямо доверие. „На него (Цонев - б.р.) известен ли му е този случай", обръща се към следователя Попов. Петров отвръща: „На него му е много добре известен." „Значи, за да отида и да говоря с него, трябва да знам за какво става въпрос", казва финансистът. „Адвокатите ги елиминираме директно", дава указания следователят. А Тенчо уточнява: „Ти ми обясняваш за какво става въпрос, за да мога да го обясня аз на него. Казваш ми какво може да се направи... Петров разяснява, че ставало въпрос за договор за кабели, спечелен от „Електрон Прогрес", ЕАД, собственост на Жоро Крумов. „Гепили са 120 млн. лв.", отбелязва следователят. Крумов е взел, като е дал някакви безумни цени в сравнение с това, което е подал на Цонев... като подъизпълнител не е платил стотинка."

Разговорът пак се измества, финансистът започва да обсъжда отново икономическото състояние на страната. „На българските крадливи фирми парите им отдавна са изпрани... ако знаеш какво се случва с „Белене", стотици милиони откраднати... вследствие нищо няма да се случи". „Що?", пита Петров. „Той му написа доклад на Бойко, лично му го даде на Бойко Борисов", уточнява Сантиров, посочвайки зет си. „Да, преди половин година. Бойко го прати на главния прокурор. Сложи резолюция върху писмото... и мълчание, думичка не каза. При положение че за кокошкарски истории излиза по телевизиите... и ги плещи - тоя откраднал 5-6, оня откраднал 20. Вчера за първи път каза за пътя на „Цанков камък", 11 млн. лв. на км. За първи път го вади", разгорещява се Попов. Чува се коментар: „Това е, защото се скараха с президента." В шеги и закачки Петров пак захапва делото: „Значи да ти дам един коз, който можеш да му кажеш (на Цонев - б.р.), нали, за да видите, че нещата са много дебели. В крайна сметка напи знаеш, за да е образувано това дело, не се целят мишоците надолу, които са свършили техническата работа. А се цели той!"

Защитниците на подсъдимите възразиха, че излъчените кадри на екрана са накъсани.

Записът нямал таймер и дата. Виждало се как изведнъж пред посетителите се появявала храна и напитки, които не са поръчвали. „Логично е някой да им ги е донесъл, а те да са ги поискали. Това е отрязано", възрази Васил Василев, адвокатът на бившия министър.


Следователят Петьо Петров: Аз питах: Какво искате и какво рпедлагате?

Нищо не ме смущава в това, което видях" - това заяви следователят Петьо Петров, поканен да коментира видеозаписа, показан в съдебната зала. „Ваше тълкуване е, че е моя инициативата за подкупи", каза на журналистите той. И добави: „Явно Сантиров е обигран в тия неща. Знае как да се държи. Сега го забелязвам, че е доста притеснен. Аз нямам колебания за поведението си. Питах: Какво искате и какво предлагате? Той каза: Не знам, не става така." Но всичко има предистория - две срещи между мен и Сантиров, докладна записка, която съм подал, след което започва сформиране на екип и разработка. Нататък цялото мое поведение е съгласувано". На въпрос дали записът не е рязан, Петров каза: „Направи ми впечатление и на мен, че чашите на масата се сменят (а не се вижда да идва келнер - б.а.) Камерата беше по тялото ми. Абсолютно цялата среща е документирана." Той повтори: „Не е провокация към подкуп! „Това са пълни измислици - заключи съдията Сантиров. - Като човек пред бога ви казвам: никога не съм произнасял, че Цонев ходи с няколко милиона."


Снимка на четири колони – Бившият военен министър Николай Цонев, бившият секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров (от ляво на дясно) изгледаха с интерес вчера излъчените СРС-та.
Снимка на три колони – Кадър от прожектирания в Софийския градски съд видеозапис от СРС. На видеостената е запечатан момент от срещата между съдията Сантиров и Петров.
Снимка на две колони – без текст


25.11.2010 г., с.28
Петър Пешев, брокер в „Бул тренд брокеридж”:
Акциите на износители поскъпват
Макар от началото на годината да се наблюдава спад в индексите на Българската фондова борса (БФБ), налице е селективно поскъпване на книжата на редица компании, основно работещи в промишлеността и изнасящи своята продукция в чужбина.

Акциите на„Хидравлични елементи и системи", „Алкомет”, „Биовет", „Емка", „София-БТ", „Свилоза", „Булгартабак холдинг", „Албена", „Елхим Искра", „Юрий Гагарин", „Момина крепост", „Благоевград-БТ" и други за последните 12 месеца поскъпват с между 14 и 64%. За сравнение за периода индексът SOFIX, който следи изменението в цените на 15-те най-ликвидни и качествени акции на БФБ, е изгубил малко над 20%. Тоест средно с толкова са поевтинели акциите, участващи в него.

Причината за разпродажбите на акциите в SOFIX са най-вече чуждестранните клиенти, които поради една или друга причина намаляват портфейлните си инвестиции в български компании. Пресен пример са разпродажбите при „Бенчмарк фонд имоти" и „Еврохолд България".

В началото на месеца фалиралата „Лансбанки", свързвана с исландския мултимилионер Тор Бьор-фолгсен, продаде дела си в „Бенчмарк фонд имоти" с над 90% загуба, а при „Еврохолд" е на минус с десетки проценти.

Наближава моментът, когато чуждите инвеститори ще насочат вниманието си към БфБ. Целият регион на Централна и Източна Европа изостава от глобалното поскъпване на акциите с изключение на пазарите в Русия, Украйна, Турция, Полша и Прибалтика. Сега на мода са източноазиатските пазари и борсите в Латинска Америка, но след като изчерпат потенциала си, ще дойде ред и на позабравената Източна Европа и в частност България.

Материалът не е препоръка за инвестиционно решение.


25.11.2010 г., с. 4
Рушат кея на Баневи с 8 бона народни пари
8800 лв. ще струва на данъкоплатеца събаря­нето на незаконните ке­йове в курортния комп­лекс „Русалка,, на Нико­лай и Евгения Баневи.

Това съобщиха от Реги­оналната дирекция за на­ционален строителен контрол (РДНСКУ в Доб­рич. Кеят представлява масивна бетонна структу­ра, излята директно в мо­рето в Г-образна форма, и с над 30 метра дължи­на. Незаконността на строежа е констатирана още през 2008 г. Издаде­на е заповед за премахва­нето, а събарянето ще струва към 8800 лв. на българския данъкопла­тец, обясниха от РДНСК.

Три фирми плюс един холдинг имат касателство към кея, каза шефът на РДНСК инж. Таня Василе­ва, като поясни, че все още не са изчистени от­ношенията на фирмите. Досега не е подадена от никого декларация, че е извършител или собстве­ник на конкретния стро­еж, за да поеме разходи­те, отбеляза инж. Василе­ва. По тази причина слу­чаят се води с неизвестен извършител и затова раз­рушаването ще е за смет­ка на РДНСК. Пак за Ру­салка тази година има из­дадена заповед за пре­махване на бетонни пръс­тени, намиращи се на плажа „Каяк".


25.11.2010 г., с. 6
По съвет на консултанти
Синята зона расте с левче на 30 минути
ЗДРАВКА АНДОНОВА

Въвеждане на про­менливо заплащане за синята зона в Со­фия, при което след първия час престой цената на паркиране­то да расте с левче на 30 минути.

Това предлагат бри­танските консултанти от „Мот Макдоналд" на Столичната община. Мярката е записана в Генералния план за организация на движени­ето в града, за който кметството ще плати на компанията 1,8 млн. ле­ва. Друго от предложе­нията предвижда синя­та зона да бъде разде­лена на две, като във вътрешната й част час престой ще струва 2 ле­ва, а във външния ринг - 1 лев. Консултантите съветват също така со­фиянци да цакат за паркиране и в събота. Предложението престоят на сините места да е платен до 14 часа в почивния ден, а не как­то досега - от понедел­ник до петък. „На този етап не предвиждаме въвеждане на синя зона и в събота. Това предло­жение не е заложено в концепцията за паркиране, която общинският съвет предстои да раз­гледа и приеме", обясни обаче пред „Телеграф" зам.-кметът на Столич­ната община Любомир Христов. Според него консултантите вероят­но имат мотиви за пред­ложението, които ще

бъдат изложени по вре­ме на представянето на плана днес.

Планът предвижда също така да бъде нап­равено бус лента, която да разцепи градинката в кръговото движение на 4-ти километър под моста на „Цариградко

шосе". Според „Мот Макдоналд" в острова трябва да бъдат изгра­дени и пешеходна пъте­ка и велоалея. Друга идея пък предлага трамвайното платно на Руски паметник да се измести в периферията на кръговото движение.




25.11.2010 г., с. 8
Извеждат децата от домовете
ПЛАМЕНАТОДОРОВА

Децата от социалните домове ще бъдат изведе­ни до 2025 г, а институци­ите - закрити. Това става ясно от плана за действие на правителството за де-институционализация на домовете, приет вчера. Сега в 132 дома живеят над 7000 деца. Ще се изградят 356 нови звена -центрове от семеен тип, за консултация на бъде­щи и настоящи майки, за психично здраве, за при­емна грижа и др. За целта кабинетът ще трябва да намери близо 108 млн. ев­ро, по-голямата част от които ще дойдат от евро-фондовете. На мястото на 24-те дома за деца с увреждания, които ще бъ­дат закрити, ще се изгра­дят 105 центъра за наста­няване от семеен тип. За тях ще са необходими 34 млн. евро. Ще бъдат изградени и 28 защитени жилища, чиято годишна из­дръжка ще е близо 6 млн. евро. Вместо сегашните 74 дома за деца, лишени от родителска грижа, къ­дето в момента живеят 4000 деца, ще се постро­ят 58 семейни къщички.




25.11.2010 г., с. 12
Държавата да си събере всеки лев за багера
Проблемите с т.нар. бутане на незаконни постройки бяха предизвестени (виж стр. 4).

Самият премиер Бойко Борисов в една от стенограмите от заседание на Министерския съвет ясно заяви, че това ще струва много на държавата, но тези постройки трябва да бъдат разрушени, за да се даде ясен пример за гос­подството на закона. И това е правилно. Добре е обаче държавата да има и механизъм да не дава на всички са­мозванци с вили и кейове да се измъкват сухи от водата. Защото така излиза, че набутаните в крайна сметка сме всички ние, а нарушителите са на печалба. Те са купонясвали във вилите, те и техни гости са акостирали с яхти по кейовете, а сега сметката е за нас. Как така не е ясно чий е кеят на Русалка? Та нали съвсем наскоро съдът обяви за незаконна бариерата на входа на курорта. Баневи отне­соха и глоба за нея. Пита се: може ли Баневи да не са зна­ели кой е построил кея, намиращ се в имота им? Тези 8800 лв. разходи са си за тях. Ясно е, че държавата сега ще плати за събарянията. Доказване на собствеността обаче трябва да има и всеки собственик трябва да се сдобие със заповед за събаряне.

И в последствие да бие осъден да си плати събаряне­то. С лихвите.


25.11.2010 г., с. 15
ПРАВИМ ГАЗОВА ВРЪЗКА С ГЪРЦИЯ
Правителството одобри създаване­то на съвместна компания между Бъл­гарски енергиен холдинг (БЕХ) и гръц­ката IGI Poseidon, която да изгради, притежава и експлоатира междусистемната газова връзка между Бълга­рия и Гърция. Това съобщиха вчера от Министерския съвет (МС).

Строителството на тръбата Гърция-България е част от приоритетните проек­ти, които ще доведат до диверсификация на източниците и маршрутите на енергийните доставки и до повишаване на сигурността им. Проектът получи под­крепа и от Европейския съюз, като беше отпуснато безвъзмездно европейско съфинансиране в размер на 45 млн. евро.




25.11.2010 г., с. 15
Енергото се оправда с ДКЕВР за трафопостовете
Трафопостовете, изграде­ни от частни строителни фирми, ще бъдат изкупени от ЧЕЗ, ако Държавната ко­мисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разре­ши по-големи инвестицион­ни разходи.

Това съобщиха от чешката енергийна компания. За тази година одобрените от регула­тора инвестиции са в размер на 71 млн. лв. Около 13 на сто от тях отиват за покриване на щети от кражби на съоръжения, посочиха от ЧЕЗ. С тези средства няма възможност да се изкупуват и частните трафопостове, които са били изг­радени от строителни фирми в близост до нови жилищни и административни сгради, ко­ментираха експерти. Необхо­дими са между 130 и 150 млн. лв. годишно, за да бъде ре­шен проблемът със забавено­то изкупуване на изградени инсталации, посочиха от енер­гото. Преди ден председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев заплаши, ЧЕЗ със санкция ако не изкупи трафопостовете собственост на частни фирми. От дружеството са изчисли­ли, че на един клиент на ЧЕЗ се полагат два пъти по-малко инвестиции, отколкото на жи­телите на останалите райони на страната. Така абонатите в Западна България получават по 35 лв. инвестиционни раз­ходи годишно, а клиентите на другите две дружества - по 70 - 75 лв.




25.11.2010 г., с. 2
ИМОТИТЕ НА БАН ЩЕ ОСТАНАТ ТАМ, КЪДЕТО СА СИ, И НИКОЙ НЯМА ДА ГИ ПИПА, докато ние сме на власт, заяви вчера пред БНТ премиерът Бойко Борисов. Повод за коментара му бяха опасенията на академиците, че държавата се готви да гарантира с техни терени заеми от чужбина. Според Борисов обаче това не е спекулация, а нарочно лансирана теза. Той уточни, че в проектозакона за академията контролът върху всички нейни имоти е оставен тъкмо на БАН, въпреки че академията досега се е отнасяла с тях като с несвои имоти.


25.11.2010 г., с. 5
"Бледна ти е фантазията", или как се урежда подкуп
От Лора Филева

Нормална цена за "смачкване" на дело - 50-60 хил. евро, 200 хил. евро, взети за свободата на Златомир Иванов-Баретата, нагло откраднати милиони от АЕЦ "Белене". Това са част от любопитните реплики, които излязоха на светло след първата публична прожекция на видеозаписи, направени със специални разузнавателни средства по време на делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър В.

Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Според прокуратурата с посредничеството на Сантиров и от името на Цонев Попов е осъществил връзка със следователя Петьо Петров, който води разследване срещу Николай Цонев. Контактите помежду им свършват на 1 април тази година, когато всички са арестувани, след като Попов предава на следователя плик с 20 хил. евро.

Цял ден в Софийския градски съд бяха прожектирани над четири часа видеозаписи, направени тайно от ДАНС, като изслушването беше мъчително и в съдебната зала едва се различаваха репликите на героите. Адвокатите откриха серия от разминавания между разпечатките на разговорите, представени като доказателство по делото, и аудио- и видеозаписите.

Оказа се, че в някои протоколи от спецсредствата има "дупки" и грешки - записано е, че подсъдим пие алкохол, а основният свидетел на прокуратурата Петьо Петров - кафе, а ясно се вижда, че е обратното. В други липсват изречения или пък са добавени такива, които въобще не се чуват на аудиозаписа.

"Да не стане, че го правим за жълти стотинки"

Прожекцията започна с първата среща между Сантиров и следователя Петров на 16 март. Десет минути от разговора на двамата в софийския кв. "Стрелбище" са на фона на квартални пейзажи до влизането им в кафене. Двамата около час бъбрят на всякакви теми - от избора на председател на Софийския градски съд до кандидатурата на Алексей Трифонов за шеф на районния съд.

Следователят, който не се вижда на нито един запис, защото е накичен с камери и микрофони, казва: "Дай да видим какво да правим с тоя Цонев. Той плащач ли е?" На това Сантиров отговаря: "Отишъл при Тенчо (Попов) с такава молба." Малко по-късно Петров казва: "Не че имам някакви съмнения, но нека така го направим - Тенчо ти дава кинтите."

После се чува репликата на Сантиров: "Вкарат ли обвинителния акт, няма как да стане със системата за разпределение на делата", и уточнява, че няма как да уреди той да гледа делото срещу бившия военен министър.

Петров заявява, че няма смисъл да се коментира сума, по-малка от 50-60 хил. евро, тъй като това било "нормалната цена", "да не стане, че го правим за жълти стотинки". След края на записа адвокатите възразиха, че не са отбелязани дата и час, освен това според тях поръчката на масата в заведението "се увеличава", без да се вижда кой сервира, което означава, че записите са манипулирани.

"Ако знаеш какво става с АЕЦ "Белене"...

При следващата среща между следователя и съдията в столичен хотел на 18 март присъства и Тенчо Попов. Той разказва на следователя как чул, че съдията от Софийския градски съд Петя Крънчева е взела 200 хил. евро, за да пусне от ареста Златомир Иванов-Баретата. Стана ясно, че за тази реплика е внесъл сигнал във Върховната касационна прокуратура.

"Ако знаеш какво става с АЕЦ "Белене", бледна ти е фантазията. Ама стотици милиони нагло откраднати. Но там нищо няма да се случи, чуй ми думите", заявява още Попов пред скритата камера. Сантиров се включва: "Той му написа доклад на Бойко за това." От думите на Попов става ясно, че документът е бил изпратен и на главния прокурор Борис Велчев. Попов разказва на следователя как е изготвил доклад и за проекта "Цанков камък", според който еднокилометър нов път е струвал 11 млн. лв.

По време на разговорите се използват в различен контекст имената на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, на бившия финансов министър Муравей Радев, на министрите Маргарита Попова и Цветан Цветанов. Коментират се и изказвания на Цветанов, че ще бъде арестуван съдия. Сантиров се включва отново, за да разкаже за дело, което свързвало лидера на ДСБ и бивш премиер Иван Костов със "супербезпардонни кражби". Заседанието продължи и след редакционното приключване на броя.


Снимка на четири колони - За пръв път в съда бяха прожектирани специални разузнавателни средства и за пръв път това стана в открито заседание




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница