25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Как да се съберат неплатените данъци за сградите, останали "невидими" за общинските и държавните власти, докато не бяха заснети при акция "Хеликоптер" на данъчните през октомври? И как да се докаже, че в къщите, записани като фирмени, живеят собствениците на фирмите със семействата си? Отговори на тези въпроси търси Столичната община, стана ясно преди ден.

Над 2000 сгради в София, които не са нанесени в кадастъра и по документи не съществуват, са излезли наяве след акцията на данъчните, каза главният архитект на столицата Петър Диков. От обясненията му излезе, че въпреки че не са въведени в експлоатация и нямат т.нар. Акт 16, за част от сградите собствениците им са плащали данъци. Имало обаче и големи къщи, които се водят на фирми и за които не се плащали местни данъци и такси.

Проблемът обаче е как ще се докаже, че сградите действително се обитават и откога. Снимките на данъчните не могат да послужат. "Събраният материал се ползва само за целите на селекцията и от него се набелязват обекти, които да се проверяват. Снимките не се използват като доказателства, въпреки че могат да покажат наличието на сгради, които ги няма в регистрите на общината", каза пред "Дневник" говорителят на Националната агенция за приходите (НАП) Росен Бъчваров.

В момента общинската данъчна администрация чака от НАП адресите и имената на собствениците на заснетите имоти без Акт 16 и след това ще се провери дали са плащали данъци или не, каза пред "Дневник" зам.-кметът по финансите Минко Герджиков. Според него сумите, които може да се съберат, няма да са много големи, тъй като за апартамент от около 100 кв.м например се плащали по 100-120 лв. данъци и такси, или за 1000 подобни жилища става дума общо за около 100 хил. лв.

Дори и къщите, за които се смята, че не са плащани данъци, да са доста по-големи като квадратура, според Герджиков е несериозно да се говори за приходи от милиони левове. По закон давността на задълженията е пет години.

"Големият проблем е да се докаже, че имотът действително е обитаван. Колегите, които правеха проверките в район "Витоша", виждат, че в къща без Акт 16 има пране и цветя, но хората там казват, че не живеят, а правят довършителни дейности по имота", каза главният архитект Диков.

И той, и Герджиков обясниха, че общината ще се опита да засече откога имотите без Акт 16 се обитават по клиентските партиди в "Софийска вода" и електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Такива обаче се издават още по време на строежа на сградата, тъй като ток и вода се ползват за строителни цели.

А и според обясненията на главния архитект общината няма право да получи информация за стойността на сметките. Освен това за блокове и кооперации - каквито също излезли при акция "Хеликоптер", партидите важат за цялата сграда и индивидуални сметки на отделните собственици се правят след издаването на Акт 16. Така, ако блокът все още е на една партида, трудно ще се установи кой точно апартамент се обитава.

Според Диков общината може да се опита да спре тока и водата на неизрядните собственици, защото разрешителните за индустриален ток и вода се издавали за определен период.

"Имаме начини да проверим дали бизнес имотите са ползвани за битови нужди, но не желаем да ги правим публични", заяви пред "Дневник" говорителят на НАП. Агенцията също се опитва да докаже тези казуси, за да събере дължимото ДДС за разходите по имотите.

Подобни случаи са възможни, тъй като в момента няма срок, в който след завършването на строителството трябва да се издаде разрешение за експлоатация, Акт 16. Една от поправките в Закона за устройство на територията е именно въвеждането на такъв, каза неотдавна министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев.

За да се знае на какъв етап е изграждането на всяка сграда в София, от направлението "Архитектура и градоустройство" подготвят публичен регистър, в който да се вписват всички документи при изграждането на зданията - от откриването на строителна площадка, през разрешението за строеж до въвеждането й в експлоатация.

В момента такава информация има само за разрешителните за строеж. "Системата трябва да е готова до края на годината. В нея ще може да се търси и по име, и по адрес", каза Петър Диков. Тя трябва да помогне и при ревизиите на местната данъчна администрация.

Опитите на държавата да бръкне с лявата ръка в десния си джоб, за да извади от там скритото в задния, освен забавни стават и рисковани. Над 2000 имота, заснети по време на хеликоптерния оглед на София, не съществуват по документи и не са отразени в кадастъра, съобщи главният архитект.

В Столичната община подозират, че собствениците на тези имоти не са плащали данъци и сега смятат да съберат дължимите суми със задна дата. Желанието обаче е едно, а възможностите - съвсем друго. Защото някой

ще трябва да докаже, че набелязаните от въздуха имоти се обитават, а после това да се уточни от кого и от кога? След което идва най-интересното - да бъде извършен алхимичен сеанс, чрез който да се съберат данъци за нещо, което по документи не съществува.

В басейните на заснетите несъществуващи къщи държавата няма как да не е мярнала и собствения си на свой ред невидим за обитателите им силует. Няма да свърши работа заканата да бъде засечено от кога имотите без Акт 16 се обитават, като се прегледат клиентските им партиди в "Софийска вода" и ЧЕЗ.

Те обикновено се издават още по време на строежа и плащанията по тях едва ли ще бъдат признати от съда като надеждно доказателство, че имотът се обитава. Ключов за казуса е фактът, че прословутият с дупките си Закон за устройство на територията не предвижда срок за издаване на разрешение за експлоатация на новопостроен имот (Акт 16), но овластените да го променят се разсейват.

Хеликоптерното заснемане на белите данъчни петна около столицата, както и акциите по шумно събаряне на няколко от незаконните имоти по Черноморието извадиха наяве един от фабрични дефекти на държавата – липсата на бутон за рестарт.

За нуждите на политическата драматургия обаче той може да се окаже ефект. Публиката обича да я забавляват с лесни решения на трудни задачи - един от любимите трикове на популизма, и не се интересува от резултата.

Енергийните, газовите, топлофикационните и телекомуникационните компании може отново да започнат да плащат такси на общините за преминаване на инфраструктурата им през общинска собственост. Това вероятно ще повиши и цените на услугите.

Таксите за прекопаване ще се върнат, ако парламентът приеме промени в Закона за общинската собственост, предложени от депутата от ГЕРБ Любен Татарски. Те минаха на първо четене в икономическата комисия въпреки резервите на част от депутатите.

Татарски предлага общинските съвети да решат какъв да е размерът на таксите, които ще важат за нова инфраструктура.

До средата на миналата година общините имаха право да събират такси за преминаване, но то беше отменено с аргумента, че някои местни власти постават много високи цени. Мотивът на Татарски за връщането на текста е, че общините не ползват безплатно ток, вода, парно или газ, а са задължени да предоставят на доставчиците безвъзмездни права. Той обясни, че предложението му отразява настроенията на кметовете.

През миналата година подобно желание имаше Столичната община, но тогава това беше разрешено по закон. Но докато промяната бъде гласувана в общинските наредби, този текст отпадна от закона. Въпреки това от "София газ" и ЧЕЗ предупредиха, че въвеждането на таксата ще оскъпи услугите им.

Срещу промените се изказаха депутати от БСП, ДПС и "Синята коалиция". Резерви имаха и народни представители от ГЕРБ. Основното им притеснение е, че не е ясно как ще се изчисляват таксите и няма таван за размера им.

Рамадан Аталай от ДПС дори се усъмни, че промените се правят, за да "решите проблема на гълъбовския кмет, който искаше да вземе 27 млн. лв. от американската компания AES, и така да натоварите цената на енергията". Миналата година тогавашният кмет на Гълъбово Николай Тонев поиска от Националната електрическа компания (НЕК) 27 млн. лв. за преминаването през общински имоти на три електропровода, които да свържат новата централа с мрежата.

"Енел" бяха в същото положение", допълни Петър Димитров (БСП), който тогава беше енергиен министър. "Откъде ви хрумна, че защитавам конкретни интереси. Това е искане на много кметове", отговори Татарски. Той добави, че не бива да се тръгва от частни случай.

"Сега се разкопават улици, без да се плаща и стотинка. Никога няма да приема, че в общините се прави нещо безконтролно или неразумно", добави Татарски, който е бивш кмет на Разлог. "Преди време също се плащаше за преминаване и това не оскъпи услугите", каза още той. Татарски отказа да оттегли законопроекта си, тъй като искал бързо да бъде приет.

Все пак се съгласи с предложението на Мартин Димитров ("Синята коалиция") да поиска становище от министерството на икономиката как таксата ще се отрази на бизнеса. Делян Добрев (ГЕРБ) каза, че текстовете ще бъдат прецизирани между първо и второ четене, за да е "сигурно колко може да струва и как да се определя таксата". Според него може да се постави долна и горна граница на вземането.
Основните промени в закона
- Обжалването да не може да спира процедурите по отчуждаване на частни имоти за общински проекти

- При отчуждения собствениците да могат да се обезщетяват и със земя

- Общински имоти да се дават под наем за максимум 10 години (в момента срокът е 5 години)

- Общински имоти да се отдават без търг или конкурс за здравни, образователни или социални дейности, включително и на частни дружества

- Енергийни, топлофикационни, газови, телекомуникационни дружества да плащат такса за преминаване през общински имоти


25.11.2010 г., с. ІІІ
Скандалът в "Петрол холдинг" сблъска Митко Събев с държавата
Бизнесменът поиска оставката на шефа на Агенцията по вписванията Виолета Николова
От Чавдар Първанов

Един от двамата основни собственици на раздираното от акционерни скандали "Петрол холдинг" - Митко Събев, поиска на пресконференция вчера оставката на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ) Виолета Николова заради издадено от нея удостоверение.

В него Иван Кутевски, довереното лице на другия основен акционер в компанията и негов съперник в момента - Денис Ершов, е посочен като изпълнителен директор на холдинга.

Издаденото на Кутевски удостоверение е с подписа на Николова с дата 22 ноември, при положение че няма съдебно решение и към сегашния момент според търговския регистър изпълнителен директор на "Петрол холдинг" е Орлин Тодоров, който е довереното лице на Митко Събев.

Удостоверението стана и повод банковите сметки на холдинга да бъдат блокирани, а общо събрание на 23 ноември на дъщерната "Петрол", която е сред големите търговци на горива на дребно в България, беше на косъм от провал заради разправии кой е легитимния представител на компанията майка.

"Или Николова е некомпетентна, или има други мотиви", заяви Събев, като поиска въпросното удостоверение да бъде отменено веднага и обяви, че ще сезира прокуратурата за действията на шефа на агенцията. Според него тя не е изчакала решение на съда, защото е поела ангажименти към някого, стигайки дотам, че да сложи подписа си под документ с невярно съдържание.

"Не бих занимавал обществеността с този проблем, но той може да се случи утре и на други фирми и акционери", аргументира появяването пред медиите си бизнесменът. Той се закани още да сезира за случая американското посолство, защото правителството на САЩ е отпуснало финансова помощ за въвеждането на търговския регистър.

Както и да предупреди всички европейски медии, че не е желателно да инвестират в страна като България, в която правата на собственост не са гарантирани.

Виолета Николова вчера не отговори на въпросите на "Дневник", а от Министерството на правосъдието, под чиято шапка е АВ, не реагираха до редакционното приключване на броя.

Двамата основни акционери в "Петрол холдинг" - Митко Събев и Денис Ершов, влязоха в сериозен конфликт за пари и това кой да ръководи компанията и през последните няколко месеца водят ожесточена битка за надмощие, в това число и съдебна.

Именно на извънредно общо събрание на веригата бензиностанции във вторник се разрази и последният им скандал. На него възникна спор кой да е представител на компанията майка "Петрол холдинг", която пряко и чрез свързани лица държи контрола в "Петрол". Довереното лице на Денис Ершов Иван Кутевски представи пред акционерите на "Петрол" издаденото на 22 ноември удостоверение от Агенцията по вписвания, в което той е посочен за изпълнителен директор на холдинга.

От ръководството на "Петрол" и лагера на Митко Събев обаче контрираха, че легитимен изпълнителен директор на холдинговото дружество е само Орлин Тодоров, както е и според търговския регистър. Довереното лице на Ершов в крайна сметка се включи в събранието, при което се стигна до паралелно гласуване от името на "Петрол холдинг" и на Кутевски и на Тодоров.

Двамата гласуваха противоположно по почти всички точки от дневния ред, а от лагера на Ершов на края са заканиха да атакуват в съда провелото се общо събрание. Отделно самото събитие протече при необичайно засилено полицейско присъствие, а сигурността гарантираха и частни охранители, наети от двата лагера.

Според изнесената вчера на пресконференцията информация от Митко Събев Иван Кутевски е разпратил писма до всички банки, в които ги заплашва, че ще ги съди, ако извършват плащания от името на холдинга. "Така той блокира всички банкови сметки на компанията", каза Митко Събев.

Независимо от възникналия проблем според бизнесмена няма опасност от дестабилизация на холдинга и ако Агенцията по вписвания заличи проблемното удостоверението "Петрол холдинг", щял да продължи успешното си развитие. За "Петрол", която след по-малко от година ще трябва да плати 100 млн. евро облигационен заем, пък имало опашка от 18 кредитни институции, които били готови да я рефинансират, каза Събев.

Той заедно с доверените си лица Орлин Тодоров и Стоян Кръстев бяха освободени от борда на холдинга на общо събрание в края на юни, което беше оспорено от Събев с аргумента, че е извършена фалшификация и че той изобщо не е присъствал на това събрание.

Впоследствие окръжният и апелативният съд във Варна постановиха да се блокират всякакви вписвания на промени в ръководството по партидата на холдинга в регистъра, докато не се установи кой казва истината.

След това Софийският апелативен съд също излезе със свое решение, в което разпореди на Агенцията по вписванията да се произнесе по исканията на Ершов. В един момент след това по-ниската инстанция - Софийският градски съд, дори указа на агенцията да впише промените, но след това се отметна и заяви, че ръководената от Виолета Николова институция просто трябва да се произнесе.

Пазарът на бързооборотни стоки в България се оценява на 11 млрд. лв., като между 22 и 25% от него се пада на т.нар. модерна търговия - веригите магазини. Очаква се в следващите години тя да се развива бурно и да достигне 60% от пазара. Свидетелство за това е навлизането на нови вериги и развитието на местни такива. За особеностите на сегашното състояние на пазара и за бъдещето му разговаряме с Томаш Красни, управляващ директор на маркетинговата агенция GfK за Австрия. Той беше след лекторите на конференцията Retail in Detail, организирана от сп. "Регал" миналия месец.

В България делът на модерната търговия е много малък

Колкото по-развити са пазарите, толкова повече потребителите са по-чувствителни към цените

Конкуренцията между търговците ще става все по-ожесточена

По време на Retail in Detail казахте, че България не е типичният пример за развитието на модерната търговия, тъй като тук все още няма толкова много хипермаркети, както в останалите страни от Централна и Източна Европа. На какво се дължи това и как виждате развитието в бъдеще?

- Ние изследваме дела на т.нар. модерна търговия – супермаркети, кеш енд кери, хипермаркети, дискаунтъри (евтини магазини) в цялата търговия. Ако сравним данните за Централна и Източна Европа, се вижда, че в България много малка част от търговията на дребно е концентрирана в този вид магазини. Данните показват доста "здравословен" дял на супермаркетите в общата търговия.

Веригите хипермаркети обаче са в началото на развитието си. Има две хипотези за това развитие - първата е, че България е напълно различна от останалите страни в региона, има много странна пазарна структура и потребители с много по-различно поведение. И втората - това е просто етап от развитието, което е по-забавено в сравнение с това на останалите страни и рано или късно ще се стигне до увеличаване дела на хипермаркетите.

Според мен става въпрос по-скоро за втория вариант. През последните две години развитието на пазара се забави, а причината за това са препятствията пред строителството на подобни магазини. За да се направи такъв обект, трябва да се купи земя, да се извади строително разрешително, проектът трябва да съответства на устройствения план на населеното място. Въобще всичко е доста сложно от административна гледна точка.

Ако погледнем нашите данни, виждаме, че в по-малките и средни по големина градове разпространението на модерните търговци е доста добро и те покриват пазара. Когато обаче става въпрос за големите градове, включително и София, пазарът не е така развит и делът е доста нисък. Причината за това са тежките процедури по издаването на разрешителните документи за строеж.

Но навсякъде по света е по-трудно да се строи в големите градове. Освен това земята е по-скъпа. Но като гледам какво е развитието в Централна и Източна Европа, съм сигурен, че това ще бъде преодоляно и експанзията на модерните търговци ще продължи.

Какво ще я движи?

- Има две движещи сили за развитието на пазара. Едната е предлагането или най-вече парите, които се инвестират в този пазар по света. Част от тези средства просто се изливат в България. Другият по-важен фактор, който ще играе все по-голяма роля в бъдеще, са потребителите.

Те просто искат да пазаруват в такива магазини, обожават ги, защото са модерни, изглеждат като магазините на Запад, предлагат иновативни услуги и много разнообразни продукти на сравнително добри цени. Знаем от пазарите в Централна и Източна Европа, Азия, Латинска Америка, че силата на купувачите помага за развитието на пазара.

Смятате ли, че цените ще са основният двигател, който ще определя поведението на потребителите?

- Доста изненадващо, но изследванията на пазарите показват, че колкото повече те се развиват, толкова потребителите стават по-чувствителни към цените. Обикновено схващането е, че купувачите от по-неразвитите страни и пазари обръщат по-голямо внимание на стойността на стоките, а в развитите страни, където хората печелят повече, потребителите не се интересуват толкова от цените.

Всъщност обаче е обратното. По-богатите потребители са по-опитни и разсъждават по по-различен начин. Те знаят, че става въпрос за техните пари, че трябва да ги харчат разумно и знаят, че като потребители те правят избора и имат възможността да купят възможно най-качествената стока на възможно най-ниската цена. Това е процес, при който потребителите стават по-зрели.

Това е нещо, което недооценявахме в миналото, но трябва да разберем, че ценовата чувствителност на потребителите идва с развитието на пазарите, както и с тяхното лично. Тази тенденция е дори по-агресивна сега заради кризата. Едно от големите последствия от кризата е, че тя изостри ценовата чувствителност на потребителите. Те вече не се притесняват да говорят, че са купили дадена стока от евтин магазин или пък че са я взели на много добра промоционална цена.

Всъщност потребителите вече обръщат много по-голямо внимание на общата цена от пазаруването – не само цената на продукта, но и колко струва да стигнеш до магазина, да използваш продукта. Това всичко води до разрастването на модерната търговия и до консолидиране на пазара. Ако погледнем данните за България, до тази година мотивите на потребителите да пазаруват от даден магазин бяха доста традиционни.

Покупките им не бяха мотивирани толкова от цената, а по-скоро от близостта на магазина, от асортимента му. Цената и промоциите обаче стават все по-важни при развитието на пазарите. Предполагам, че развитието на пазара, предизвикано от експанзията на вериги като "Карфур", "Лидл", "Билла", "Кауфланд", променя поведението на потребителите и те все повече се интересуват от цената.

Мислите ли, че това променя и поведението на търговците, както и групите клиенти, към които те се целят?

- Определено. Ние в Gfk сегментираме потребителите в различните пазари. Сещам се за данните за Чехия, където бяха определени две големи групи потребители. Едната са традиционните купувачи, които предпочитат да пазаруват в малките квартални магазини. Другата група са модерните потребители, които отиват в най-близкия модерен магазин и обичат да пазаруват там.

Това може да е дискаунтър, хипермаркет, супермаркет. За потребителя категорията не е важна. Важното е магазинът да е нов и да изглежда като магазините на Запад. Това разделяне на потребителите е предизвикано от предлагането – хората са разделени от това, което им се предлага. С насищането на пазара и откриването на нови и нови магазини потребителите се сегментират допълнително.

Купувачите стават все по-професионални, разбират, че те са тези, които решават, и това се отразява на поведението им и оттам на сегментацията. Така новите сегменти се образуват на базата на основните ценности на потребителите – дали им харесва удобството на магазина, дали се интересуват от цената, или пък от това да получат най-доброто качество. Така в началото развитието на пазара и сегментацията на купувачите зависи от предлагането.

С развитието на сектора в страната обаче тенденциите се променят и купувачите стават тези, които определят пазара и решават. По времето на социализма имаше недостиг на стоки и всички просто искаха да си купят даден продукт – искаш обувки и си щастлив, когато ги намериш. Сега обаче потребителите могат да избират дали да си вземат евтини обувки, скъпи обувки, зелени, червени, еко или не.

Всичко зависи от купувача. Покупателната сила в България все още е ограничена до най-основните продукти. В Западна Европа потребителите имат избор и когато купуват скъпи неща – кола, или пък когато избират училище за детето си.

Мислите ли, че пазарът в България вече е достигнал насищане, или пък върви към такова?

- Насищането е относителен термин, но бих казал, че все още има региони, които не са наситени – има повече предлагане, отколкото търсене. Мисля, че до година поне, що се отнася до търговията на дребно с хранителни стоки, ще достигнете ситуация, в която всеки български потребител ще има близо до дома си, на 5-10 км например, магазин на някоя от веригите за модерна търговия, който му харесва. Вярвам, че след 3-5 години ще има свръхпредлагане и много по-голям избор от нужния. Това несъмнено ще доведе до фалити, до изчистване на пазара. В момента обаче има място за всички.

Смятате ли, че конкуренцията между търговците ще става все по-ожесточена?

- Със сигурност ще се стигне до ожесточаване. Във вече наситените пазари се търсят възможности как това да се спре, тъй като в крайна сметка се стига до промоционални и ценови войни. Те пък сриват печалбите, влошават качеството на обслужването и подкопават лоялността на клиентите към марките и магазините. Затова има много логически причини ожесточената конкуренция да бъде спряна.

Въпреки това не знам на някой от вече наситените пазари да е намерено някакво решение. Има примери за сътрудничество между търговците и доставчиците. Идеята е в отношенията си те да не говорят само за цени и отстъпки, а да намерят най-добрата формула заедно да открият кое е най-важното за купувачите и да се опитат да отговорят на потребностите им.

Естествено купувачите се интересуват от цените, но те все повече обръщат внимание на това какво получават срещу парите си. Не отиваш да пазаруваш, защото е евтино, а защото имаш нужда от нещо, и когато отидеш в магазина, търсиш тази стока на възможно най-добрата цена. Не отиваш в магазина обаче заради най-ниската цена.