25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Ако знаеш какво се случва в "Белене", бедна ти е фантазията. Стотици милиони нагло откраднати. Изправи ми се косата. Вследствие на това – нищо няма да се случи. Чуй ми думата!", казва бившият главен секретар в Министерството на финансите Тенчо Попов на среща със съдията Петър Сантиров и следователя Петьо Петров. Тогава е бил обсъден и рушвет, който Цонев трябва да даде, за да бъде "потурчено" разследване срещу него.

На втората среща на тримата на 18 март в грандхотел "София" Попов обяснява, че е докладвал на премиера Бойко Борисов за нередностите около "Цанков камък" още през есента на 2009 г.

"Вчера за първи път каза: "Пътят до "Цанков камък" струва 222 млн. лв. Това е част от този доклад. За първи път вади част от него. Но аз си мълча и не говоря публично, защото ще ме гръмнат. Аз съм си го написал, дал съм го на Борисов. Нищо повече не мога да направя. Слизам от отговорност, вследствие на което той ме уволни", казва още Попов.

Той отново отрече, че инсти­тутите ще се разформироват, като уточни, че само се променя начинът им на финансиране. Те вече ще бъдат със самостоятел­ни бюджети, а парите им няма да се разпределят през Цен­тралното управление на БАН. То от своя страна вече ще бъде без функции и няма да получава издръжка, обясни Игнатов. Ми­нистърът обаче не посочи кой ще управлява имотите на БАН, след като Централното управле­ние вече няма да съществува.

По-рано през деня и преми­ерът Бойко Борисов обеща, че докато ГЕРБ е на власт никой няма да пипа имотите на акаде­мията освен самата БАН. Той обаче подчерта, че имотите не се стопанисват добре и призова учените да спрат да искат пове­че средства, както и да потърсят други инструменти за финанси­ране.


25.11.2010 г., с. 3
До 400 000 семейства ще попаднат под ударите на закона "Кушлев"
Комисията ще проверява и дребните кражби, но не иманярството
Петър Чергаров

Между 100 000 и 400 000 домакинства могат да попаднат под ударите на новия закон „Кушлев” и имуществото им да бъде запорирано. Това съобщи Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според проектозакона на конфискация подлежи всяко имущество, придобито от "престъпна дейност".

За незаконен се разбира всеки нерегламентиран доход на домакинствата, "когато от финансов анализ и други доказателствени източници е установено, че стойността му значително надвишава нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство". За долна граница на доходите, подлежащи на отнемане, е поставена сумата от 60 000 лв.

Ганев подчерта, че голяма част от нерегистрираните доходи на домакинствата у нас постъпват от сивата икономика или от работа в чужбина. Според данни на БНБ за 15 години натрупаните доходи на домакинствата от сивата икономика са между 50 и 200 млрд. лв., а тези, постъпили от чужбина, са около 30 млрд. лв., каза той.

Експертите смятат, че основен проблем на новия проектозакон е обърнатата тежест на доказване - всеки ще трябва да доказва, че е придобил законно имуществото си, а не комисията "Кушлев" да представя данни, че е незаконно.

Иванка Иванова от „Отворено общество” смята, че има опасност гражданската конфискация на имущество да се насочи към дребни престъпления. Тя допълни, че кражбата продължава да фигурира в списъка на престъпленията, които комисията „Кушлев” може да разследва. В закона са пропуснати престъпленията срещу интелектуалната собственост и иманярството и не се обръща внимание на престъпленията, по които има висящи обвинения срещу министри, допълни Иванова.

Освен това запорираното имущество носи със себе си финансови разходи по поддържането му и е много трудно да се осребри, категорична бе тя. Иванова даде като пример Италия, където много от имотите на мафиотите в Сицилия не могат да бъдат продадени, а държавата изразходва средства за поддържането им.


25.11.2010 г., с. 8
Раздвижване в тройката на най-големите
След като друго за капитализиране засега нямаме, ще е грехота да не капитализираме най-ценното, което имаме
Петко Бочаров

Преди около месец, когато Ангела Меркел, Никола Саркози и Дмитрий Медведев се срещнаха в бляскавия френски курорт Довил, за да си поговорят за бъдещето, световните медии моментално надушиха, че събитието е прелюдия към нещо голямо. Преди всичко защото самата атмосфера на тристранната среща беше различна от предишните подобни събирания.

Сякаш зад кулисите на европейската политическа сцена се бе промъкнало нещо съвършено ново, което, на всичкото отгоре, напираше и да излезе под прожекторите. Но наистина ли имаше причини да се очаква сензационна новина? И какво в картината бе “новото”?

Днес знаем отговорите, защото сензацията гръмна с току-що завършилата в Лисабон конференция - Русия почука на вратата на НАТО. За да се предложи за член на пакта? Е, не, разбира се, не чак толкова.

Дори да беше узряла за подобен сюрреалистичен сценарий, Москва пак не би могла да прескочи съответните бюрократични етапи от утвърдената по тази линия процедура. Но и това, на което тя вече се бе съгласила – да разговаря с НАТО (а това всъщност означава със САЩ) за руско участие в разработването на американския противоракетен щит, е засега повече от достатъчно. Защото и то, само по себе си, е огромен пробив не в някакъв отделен аспект от глобалната стратегия, към която Русия твърдо се е придържала още от капитулацията на нацистка Германия през 1945 г., а във философията на самата стратегия.

Според мен само тези няколко думи на Медведев – готови сме да разговаряме за наше участие – обръщат с главата надолу съотношението на силите в света. Изведнъж, сякаш присъстваме на прожекция, кадрите са се сменили и пред нас се възправя картината на бъдеще, за каквото близо цял век много народи не можеха и да мечтаят. Точно такава е истината и това не е преувеличение. Повтарям: след тези думи нищо в сферата на международните отношения няма да е същото. Планове, проекти, съюзи, вражди, преимущества, баланси – всичко видимо и невидимо в сложната плетеница от междупартийни и междудържавни връзки, обмислени, изработени и изпипани в министерства и организации, всичко, буквално всичко предстои да се промени.

Кой казва, че думата дупка не правела! Не прави за шмекера, за мошеника, за простака, ала в живота има сфери на взаимоотношения (и външната политика на държавите е точно такава) където от изречената веднъж дума няма отмятане. Там тя е повече дори от положен черно на бяло подпис.

И ето ви го примера: каква истински всесветска промяна може да предизвика една дума. Как тя, думата, може да прекоси непостижим за десетилетия водораздел. За да отпрати в миналото едно изхабено “вчера”. И да разкрие, пред тези, които имат очи да виждат картината на бъдещето.

Някой може да рече, че се изсилвам. Че Медведев, покрай съгласието да участва в изграждането на “щита” , каза и други неща, че постави и условия, като например, че ако забележи опити да не се спазва равноправие в партньорството, Русия веднага щяла да се оттегли, даже “и тогава ще се защитаваме”, добави той с познатата от минали изказвания досадна заплашителна нотка. Да, така е, ала нека никой не си въобразява, че в Кремъл не знаят как стоят в действителност нещата – че водещите страни в НАТО и по-конкретно САЩ не лъжат, като канят Русия.

И че с поканата си й сочат къде в играта на тримата най-големи трябва да гледа за повече сигурност. В една тройка няма особено терен за маневри, тъй че няма и особено големи възможности за двойна игра. Медведив и Путин отлично знаят, че Западът наистина иска да привлече Русия, но то не значи, че няма да им трябва още време, докато се отърват от чувството за малоценност след разпада на СССР.

Но думата на руския президент какво предвещава за България? Сега това е въпросът, на който трябва да си отговорим. Предвещава страхотни неща. Докато развитието на партньорството между Русия и НАТО се задълбочава, което ще е неизбежно, няма друга държава, нито в Европа, нито измежду бившите съветски републики, пред която ще се открият толкова привлекателни хоризонти, както пред България. Най-сетне да се прекъсне тая омагьосана поредица от национални катастрофи. Стига сме били на страната на губещите. Да видим и ние, както се казва, бял свят.

Преди всичко защото Русия ще има от нас по-голям интерес, отколкото ние от нея. Сигурно на много хора в Москва това няма да се хареса, но такива ще са реалностите. За да борави с НАТО и особено с Европейския съюз не като противник и потенциална заплаха, а като партньор, на Русия ще й е нужен доверен колега. Дори ако искате можем да използваме метафората “троянски кон”, но, разбира се, не в смисъла на Илиадата. Троянски кон, за която роля всички страни от западната коалиция ще ни завиждат, но ще знаят, че не могат да я играят, защото просто нямат нужните данни.

Тъй че и само този интерес на руснаците – да могат да разчитат на традиционно доброто ни отношение и, естествено, на едно честно сътрудничество – е достатъчна гаранция за предстоящи огромни възможности. Излишно е да се опитвам да ги изброявам. Тогава и Южен поток, с неговия проблем за собствеността на тръбите, ще добие нови очертания, строежът и експлоатацията на АЕЦ Белене също ще изглеждат другояче, да не говорим за евентуалното настаняване на елементи от ПРО плюс базата за обучение на натовски части на наша територия.

Но като споменавам за интереса на Русия от партньорството й с НАТО и ЕС, какво да кажа за “третия играч”?

Как според вас ще погледнат в Пекин на такова сближаване между другите двама от тройката? Няма да им е особено приятно, но ще ги принуди да мислят, а това в някои случаи от историята на човечеството се е оказвало по-важно от всичко останало. За Китай вече говорим и го приемаме като уникален за времето ни фактор, за който невъзможни неща няма. Тъй че хубаво ще е все пак и там да си имат едно на ум. Четох някъде, че искали да построят линия за влак-стрела, която да свързва Шанхай с Лондон.

Може и нещо да греша, но ще ме извините, защото ако решат, ще я построят, стига да им се даде възможност да работят. Били вече построили такава линия вътре в Китай. Двойна, с дължина 1 500 километра. Нали чувате, 1 500!! С всичките й мостове и тунели. И ето, че линията била вече готова. И влаковете се движели по-бързо от френските!! Ако се емнат да правят линия Шанхай-Лондон току-виж минали по тунел под Черно Море и през цяла България. Никой няма да се изненада.