27 август 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Свързочното крило лети 506 пъти, куриерското ято - 506, ятото за далечно разузнаване - 48. Тези данни ни предостави заместник-командирът по подготовката на базата подполковник Пейчо Пейчев. Те са от юбилейното издание, посветено на 60-годишнината на военнотранспортната авиация у нас.

По време на войната екипажите на тежките транспортни самолети „Юнкерс" изпълняват освен куриерски полети и задачи по снабдяване на армията. Особено важна роля те изиграват по време на обсадата на нашия първи пехотен полк при Страцин. в тежките дни за българските бойци храната и мунициите, доставяни по въздуха, се оказват съдбоносни за изхода от битката. Българската транспортна авиация по това време осъществява изключително сложна операция по спасяването на 1500 деца от Черна гора. След войната задачите стават и малко по-други. Превозена е българската делегация до Парижката мирна конференция. През 1947 г. българска правителствена делегация отива до Белград, за да подпише двустранен договор с Югославия и т.н.

На 1 януари 1948 г. с Указ на Президиума на Народното събрание е сформиран първият по рода си самостоятелен 14-и преносен полк, базиран на летище „Враждебна". Това се смята за рождената дата на българската военнотранспортна авиация

в началото полкът разполага с три ескадрили. Първоначално самолетите са били „Юнкерс", „Месершмит", „Фоке-Вулф", „Физелер". През 1950 г. 14-и полк е преименуван в 16-и транспортен авиационен полк. Тогава са разполагали с две тежки транспортни ескадрили, една свързочна и една санитарна.

Бойното знаме на авиополка е връчено на 26 август 1953 г. с Указ на Президиума на Народното събрание.

След 1953 г. започва период на денонощно сглобяване, формиране и трениране на екипажите. Лети се до изпълнение на задачите. Започват обучения по полети в сложни метеорологични условия, изпълняват се задачи по „сляпо кацане". Радиостанциите са с малък обсег. Трудностите са огромни, но екипажите не жалят усилия и умения.

важен момент в развитието на военнотранспортната ни авиация е и доставката на първите два пътнически самолета Ил-14. По-късно е доставен още един. Тези самолети слагат основата на правителствения „Отряд 28"

През всичките тези години военнотранспортната авиация извършва огромна работа в областта на аерофотографията. При проектирането на всички големи национални строителни обекти са ползвани аерофото-снимки на военната авиация. Това се отнася и до строителството на Нефтохимическия комбинат в Бургас, Аспаруховия мост във варна, Химическия комбинат в Девня, водоснабдяването на София от Рила и т.н. Изпълнявани са и много задачи по поръчка на „Геоложки проучвания", Комитета по горите, военноисторическия музей, Българската национална телевизия и др.

През 1960 г. в авиоподелението се създава вертолетно подразделение

С вертолети Ми-1 и Ми-4 подразделението изпълнява санитарни, аварийно-спасителни и бойни задачи. Екипажи на звеното са участвали в заснемането на няколко игрални и военноучебни филма.

От април 1964 г. транспортният авио полк изпълнява задачите си от летище Доброславци. Това "е дo 1994 г., когато той отново се връща на „Враждебна" и се нарича 16-а транспортна авиационна база.

От 1996 до 2005 г. транспортната ни авиация участва в международните учения по линия на програмата „Партньорство за мир". От 1996-а ние ставаме и страна по

Договора за установяване на режима на „Открито небе"

Целта на този договор е откритост и прозрачност във военната дейност на държавите участнички. По този договор участваме с фотографски самолет Ан-30. Той е специално сертифициран в Англия и качествата на екипажа и оборудването му получават много висока международна оценка. От 1996 до 2008 г. екипажите на Ан-30 са изпълнили 47 тренировъчни и реални мисии по Договора за „Открито небе".

От 2001 до 2004 г. авиобазата участва в операциипи на НАТО и ЕС в Босна и Херцеговина и Косово. Това е главно логистична поддръжка. Извършени са 374 полета за превоз на личен състав и материални средства за НАТО ' до летищата в Неапол, Прищина, Сараево, Баня Лука, Скопие и Тирана. Наградени са 30 души от екипажите за заслуги към НАТО.

От 2003 г. стартира въздушен мост за

поддръжка на българския военен

контингент в Ирак

През декември 2003 г. е изпратен спасителен екип и хуманитарна помощ на пострадалите от земетресението в Иран. Полетите за нуждите на военния ни контингент в Афганистан започват през 2006 г. През 2007 г. до Кабул и Кандахар лети екипаж с командир полковник Иван Денев. През 2007 г. полковник Денев е избран за офицер на годината и получава почетната сабя. Кадрови военнослужещи от базата участват достойно в дългосрочни мироопазващи международни мисии в Босна и Херцеговина, Косово, Ирак, Афганистан, Етиопия и Еритрея. И в момента базата разполага с четири ескадрили, които изпълняват специфични задачи. Транспортно-десантната ескадрила превозва войски и бойна техника, извършва тактически въздушни десанти, аерофотографиране, подпомага останалите видове въоръжени сили, изпълнява специални задачи за Министерството на отбраната.

всеки десети човек у нас 6 трудоспособна възраст от 15 до 64 години е без работа. Това става ясно от оповестените данни на Националния статистически институт /НСИ/. През второто тримесечие на тази година безработните в страната са вече 342 200 души. В сравнение със същия период на миналата година броят им е нараснал със 119 600 души, алармират статистиците. Съответно и коефициентът на безработица е достигнал 10 на сто, което означава скок с 3,7 пункта.

Като цяло през второто тримесечие на тази година заетостта на населението достига 60,2 на сто, като отбелязва намаление с 3,1 пункта в сравнение със същия период на 2009 г. С 57,7 на сто нараства броят на хората, които са без работа по-малко от година. Те вече са 193 900, което е 56,7 на сто от всички безработни.

Увеличение с 48,8 на сто има и на продължително безработните, тоест на хората, които нямат работа от една година и повече. Броят им достига 148 300 души.

От НСИ представиха и данни за издадените разрешителни за строеве от местните администрации през второто тримесечие на 2010 г. Такъв документ са получили 1441 жилищни сгради с 3933 жилища в тях, 58 административни сгради/офиси и 1 171 други сгради. Стартирал е строежът на 785 жилищни сгради с 1 881 жилища, на 36 административни сгради и на 545 други сгради.

Статистиците посочват, че броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради през второто тримесечие на 2010 г. е нараснал с 46 на сто в сравнение с първите три месеца на тази година. Увеличение с 18,4 на сто има при административните сгради, като обаче разгънатата застроена площ в тях намалява с 23,4 на сто. Другите видове сгради също се увеличават - с 34,9 на сто. в сравнение с по-ложението преди една година обаче сега има намаляване с 21,3 на сто на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради.

Предвидено е в центъра на мемориалния комплекс да бъде монтиран на постамент самолет МиГ-21. Ще бъдат поставени и паметни плочи на загиналите 6 полет летци. 21-ви изтребителен авиополк е създаден през март 1951 година на летище „Граф Игнатиево". През 1953 полкът се пребазира на летище „Узунджово". През годините личният състав на полка води подготовката си и усвоява самолети ЯК-11, Як-17 и Як-23, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19 и МиГ-21. През есента на 1998 г. авиобазата прекрява своето активно съществуване, а през юни 2002 г. е окончателно закрита.

Лятото по принцип е 'сезон на политическите фишеци със забележката, че някои от тях са форма на опипване на почвата за следващите активни месеци. Така например от левицата предположиха, че септември ще започне с разпити на министри от правителството на тройната коалиция, с което си направиха нещо като застраховка „Гражданска отговорност". От СДС хвърлиха друга въдица съсстръв за президентските избори, но управляващите не клъвнаха иумно си замълчаха. Темата за обща президентска кандидатура на партиите от формата ЕНП явно има още да втасва. Така или иначе, по всичко личи, че предстоящите догодина местни и президентски избори ще бъдат определящи за поведението на политическите сили през следващите 12 месеца.

Избирателният кодекс

Фундаменталната промяна на изборните закони е ангажимент, с който ГЕРБ омагьоса голяма част от избирателите и ако не го изпълни, рискува да отблъсне част от тях. Но трябва да се знае, че не става дума за козметични промени, а за мерки, които да сведат до минимум възможностите за купуване на гласове, за създаването на локални временни коалиции с криминално-икономически цели, на каквито бяхме свидетели, за изграждането на постоянна изборна администрация, която да гарантира честната политическа игра и на държавно, и на местно равнище. За да се стигне до създаването на качествен изборен кодекс, ще бъдат необходими месеци, през които има да се върши и много друга работа. Но кодексът трябва да бъде приет още тази есен, защото догодина, както е било винаги досега, ще бъде безкрайно късно.

Бюджет 2011

Това е втората голяма тема, с която депутатите ще трябва веднага да се захванат. Повечето експерти са на мнение, че точно дебатът за бюджета ще бъде най-сериозният сблъсък през есента. Министър Симеон Дянков вече даде да се разбере, че ролята на финансов Цербер му отива, но през този сезон освен с кризата, той ще трябва да се съобрази и с предизборните щения на герберите. Последното ще рече, че ако синдикатите се надигнат, а БСП и ДПС ще направят всичко възможно това да се случи,

политиката на управляващите трябва да бъде много по-гъвкава. в превод - Дянков ще трябва да демонстрира истинска финансова еквилибристика, а тя би била невъзможна, ако не е прикрита в някои от клаузите на бюджета. Затова работата на икономическия екип Дянков - Трайков - Плевнелиев ще бъде наблюдавана под лупа.

Енергийните изпитания

Многократно са ме упреквали, че идеологизирам излишно споровете за големите руски енергийни проекти в България. Също така многократно съм отговарял, че когато се говори с числа, идеологемите остават на заден план. Да вземем за пример нефтопровода „Бургас - Александропулис", ами човек трябва да е с много вдянат ум или безкрайно корумпиран, за да се хване на руско-гръцката заигравка. Дори през тази кризисна година туризмът официално ще донесе на страната над 6 милиарда евро, неофициално над 10, а максималната годишна печалба, при пълно натоварване на тръбата би била 50 милиона долара. Къде са над 4 милиарда евро ,носени от Южното Черноморие, къде са 50 милиона долара? И къде остават рисковете?

За АЕЦ „Белене" числата също са ясни – не по-малко от 7 милиарда евро! Откъде ще се намерят тези пари? Ако централата беше толкова перспективна, колкото твърдят руснаците, инвеститорите щяха да се прескачат. Предложението на Кремъл Русия да финансира временно, в рамките на две години и с около два милиарда евро строителството, е мечи капан. Направи ли се такава инвестиция, връщането става невъзможно. Тогава Русия ще дофинансира проекта и ще си има своя АЕЦ на територията на ЕС, нещо, което дори червеният Румен Овчаров признава. Затова съм по-склонен да подкрепя тезата на синия Мартин Димитров, който смята, че трябва да се търсят варианти за минимизиране на загубите и прекратяване на проекта. От гледна точка на сезонната политика тези противоречия насочват вниманието към отношенията „премиер - президент", които ще имат определяща роля за намиране на компромисен вариант.

Здравната и

социалната

реформа

Това е следващото поле на политическо противоборство. Оскъдните средства, които държавата може да събере и да преразпредели в двете направления, не позволяват големи крачки в една или друга посока. Ако енергийните проекти тръгнат, парите съвсем няма да стигат за нищо. Станаха ясни и още два факта - без преструктуриране и закриване на болници няма да се мине, както ще се наложат и фундаментални промени в закона за пенсиите. От страна на държавата, т.е. на управляващите необходимите реформи стават неизбежни и трябва да бъдат необратими. Но от гледна точка на опозицията това е златен шанс да дестабилизира управлението и дори да предизвика предсрочни парламентарни избори. За да не се стигне до нежелани катаклизми , Бойко Борисов трябва да си осигури желязна парламентарна подкрепа, от една страна, и да намери златното сечение в отношенията си със синдикатите и работодателите. Казано по военному, през следващите месеци ГЕРБ ще се движи през минно поле и има крещяща нужда от опитни сапьори. Кои са те и има ли ги изобщо е друга обширна тема.

Неслучайно оставих тези две сфери за десерт. Причините са две. Първо, министър Цветанов доказа, че няма намерения да намалява натиска срещу организираната престъпност със забележката, че вече трябва да обърне внимание и на битовата, която сякаш остава засега встрани от вниманието му. второ, еврофондовете са реалният резерв на държавата и ако се разработят умно, ще дръпнат цялата икономика напред. връзката между двете сфери също е ясна - благодарение на престъпността усвояването на европейските пари на годишна база остава трагично малко. Но тук трябва да се отбележи още нещо - ниските проценти на усвояването подсказват, че примката около врата на крадливото чиновничество се е затегнала. Затова сега депутатите трябва да намерят решение на друг деликатен, но едновременно и фундаментален въпрос - как при затегната финансова дисциплина коректните чиновници да бъдат стимулирани да си вършат работата. И още една важна забележка - ако правителството не разсече гордиевия възел със съдебната власт, което също може да се случи единствено и само през парламента, всичките му усилия ще бъдат опорочени и в крайна сметка ще се окажат напразни. Така отново стигаме до необходимостта от взаимодействие между максимален брой демократични политически сили.

Какво ново ще научим за София като града, в който живеем след разкопките? Аз много пъти съм казвал, че Света София, премъдростта Божия, е църквата, дала името на града. Страхувам се, че повечето софиянци не осъзнават, че живеят в Божия град. Защото едва ли има столица, наименувана на Христос - София е другото име на Христос, премъдростта Божия. Така че голямата гордост за всеки софиянец е, че живее в Христовия град. Но ето, има един храм, който стои на най-високото място на София в продължение на хилядолетия, за да показва непреходността на вярата и учението на Исус Христос. Горди сме, че този храм е въздигнат над софийския некропол. А „долу" очаквам да стане нещо прекрасно, защото лека-полека картината се избистря. Макар че много труд и средства ще са нужни още. Но вярвам в това, че един ден европеецът ще види на каква култура стъпва тази земя. Защото има много храмове със своите криптови пространства, какъвто е „Св.Димитрий в Солун, но това, което притежава храм „Св. София", е много по-мащабно.

В никакъв случай не твърдя, че ние сме уникалните по отношение на разкопките под храма. в смисъл че в Европа наистина

има образци на такова по-ранно християнско строителство. Макар че това у нас не е най-ранното. На базилики, които постепенно развиват своята архетектоника, каквато е „Св. София" като кръсто-куполна базилика. Но всяка страна, която има своето християнско минало, може да се похвали с една такава базилика. Т.е. не става въпрос да се бием в гърдите, че сме първи 6 нещо. А просто, че тези паметници говорят само за непреходността на Христовото учение, което шества. Европейците трябва да се върнем към своите корени, които истински откриваме като ценностна система единствено в християнството. Много ми се ще хората, прекрачили в църквата „Св. София", да го изживяват като събитие. Да влязат 8 събитието на този храм, в който са звучали много молитви, храм, който е първата патриаршеска катедрала. Храм, видял превратностите, и устоял. И който стои и днес.

- Аз представлявам изпълнението на видовете дейности, които се извършват. „Долу" всъщност е отдавна разкопано, сега се доразкопава. Иначе разкопките тук са започнали още в края на по-миналия век. Основните разкопавания и археологически проучвания на подземните нива са правени от самия проф. Богдан Филов, след което той из-дава книга през 1913 година. Крайната цел на това, което се прави в момента, е да се експонира подземното археологическо ниво с всички гробници, етапи, пластове на некропола на античния град Сердика. И да се предаде заедно с всички допълнителни ефектни осветления, вентилация и климатизация, с много прозрачни пасарелки, стълби, парапети, най-модерно направени, с вход отвън и отвътре. входът за влизане на посетителите отвън ще е от западната страна, без да има нужда да се минава през църквата. в самия храм има два входа към обекта. Работи се по един дългосрочен проект на арх. Васил Китов от може би почти 30 години. Защото навремето се прави и едно преустройство, като се използва факта, че вечният огън е „притурен" като стена на храма от 1981 година в чест на 1300-годишнината на българската държава. Една от главните задачи в момента е аварийното укрепване на кота нула и под нея на храма - като стени и като хоризонтални плочи, които са като хоризонтални противоземетръсни шайби. Църквата поначало не беше укрепена сеизмично. А тя е страдала от две земетресения през 19-и век и е разрушавана като джамия през 1858 година. възстановена е от руина през 1926 година, когато става храм. Нивата надолу са различни - два, после - три метра. Сега сме на повече от 6 метра под олтара. Укрепването все още не е направено само на средния кораб.

- Това са техническите подробности, а вие какво ще kaжeтe на хората с представянето на този проект?

- Ще покажем как се е развивал некрополът на античния град, защото фактически тези гробници са заварени в земята през V-VI век, когато е построен големият храм. Тогава гробниците са останали в подземията на храма. А това е живата история на всички, живели през различните епохи на антична Сердика.

- Почти като в Помпей, но кое за вас е най-ценното в този обект? Самият вие преди време сте работили по Амфитеатъра в Стария град на Пловдив и при реставрацията и големия ремонт на Народния театър?

- всичко е интересно. Има гробници със стенописи, има други ранно християнски гробници от различни периоди. Но ние ще покажем всичко, цялата история. Говори се, че оттук, от храма „върви" разпространението на християнството на Запад. Известен

е изразът на император Константин: „Сердика е моят Рим", разделянето на Рим от Византия, византийското влияние тук. Т.е. това е емблематично историческо място. Зависи, разбира се, как ще се покаже и как ще се обясни всичко това. Иначе, ние не работим по някакъв определен модел.

- Кой финансира проекта?

- Държавата, поначало собствеността върху археологическите останки по конституция е държавна. Има помощ и от общината в София. Надяваме се да се делегират права на общината от държавата и да продължи финансирането и от двете страни.

- Кога се очертават откриването и свободният достъп за посетители?

- Срокът е функция на отпуснатите средства. Реално, при наличие на средства до 2-3 години столичани и гости ще могат да слязат под храма „Света София" и да видят този изумителен свят, който засега е достъпен само за нашите очи.

- А вие лично откога сте съпричастен към този проект?

- Откогато правихме горния храм през 1997-1999 година - вътрешната му част от централния кораб и южната и северната част. Храмът дълго преди това беше затворен, още от 1979 година. Тогава директно бях ангажиран с реставрацията и пускането му в действие. Това беше естествено, защото преди това съм работил в Института за паметниците на културата, в Столична дирекция „Културно и историческо наследство". Сега работя към фирмата - изпълнител на проекта, ЕТ „Емил Митев". Същата фирма е работила и при реконструкцията на самия храм „Света София", а преди години - в самото разкопаване на некропола под храма и сега продължава.
Снимка на една колона- без текст


27.08.2010 г., с. 4

Довършват Дунав мост 2 през 2012 г.