27 август 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

От края на май до края на юни т. г. МОСВ е сключило допълнителни споразумения с общините към договорите за безвъзмездна финансова помощ по над 250. проекта. Благодарение на тях ще се извършат много от забавените през 2009

г. плащания, тъй като споразуменията дават възможност да се наложат финансови корекции на допуснати нарушения и частично да се възстановят средствата, уточняват от МОСВ.

1.2 млрд. лв. за пречиствателни станции

Във водния сектор общият размер на средства за изграждане на пречиствателни станции по ОП "Околна среда" достигна 1.2 млрд. лв., след като наскоро беше размразен и вторият транш от 600 млн. лв., предвидени по програмата. Приоритетните общини с над 10 000 жители са поканени да кандидатстват по тях, но

е нужно да бъдат активни успешното им усвояване, призовават от МОСВ.

Половин милиард за депа за отпадъци

Екоминистерството е изпратило покани и в сектор "Отпадъци" на 4 региона - Перник, Ботевград, Видин и Бургас. Предвидените средства за изграждането на регионални депа за отпадъци за тях е в размер на 93 млн. лв. До края на септември ще бъдат отправени покани и до още 13 региона, а в началото на 2011 г.- до още 5. Предвиденият ресурс по тези проекти е общо 470 млн. лв.

„Камбаните Бизнес Цен­тър" е сред основните ак­тиви на „ФНИ България".

Офис сградата е с разгъната застроена площ от 16 335 кв. м и има открит паркинг с 240 места.

Основният наемател е „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД, което е наело 55% от офисите. През вто­рото тримесечие е подпи­сан нов договор за наем с ИНГ Банк Н.В. - клон София, се казва в доклада за дейността към отчета за полугодието на „ФНИ България". Офис площта според договора за наем

е 101.68 кв. м, а срокът е 7 години с опция за подновя­ване след това.

Според отчета за доходи­те в края на юни фондът за имоти отчита 30.15% ръст на продажбите, които дос­тигат 3.8 млн. лв. Общите приходи са 3.9 млн. лв., което е ръст от 8.6% на годишна база.

През първото полугодие на тази година фондът излиза на печалба от 1.2 млн. лв. спрямо 1.5 млн. лв. загуба в края на юни миналата година.


27.08.2010 г., с. 12-13
Лихвите по бизнес кредитите отново намаляват
Спадът обаче се компенсира от увеличените такси и комисиони, твърдят икономисти
Лихвите по новоотпуснатите кредити продължават да се понижават, показват данните на БНБ. Според статистиката през послед­ните два месеца и евровите, и левовите бизнес заеми по­евтиняват. Според банкерите вече се е оформила трайна тенденция за понижение на лихвените нива по кредити и по депозити.

Цената

В края на юли новите еврови бизнес заеми са с 0.04 про­центни пункта по-евтини, а средният лихвен процент по тях достига 7.93%. Лихвите по левовите фирмени кре­дити са 9.18%, което е с 0.05 процентни пункта по-малко от предходния месец. Спря­мо началото на годината лихвите по бизнес кредити, договорени в левове, са с 0.27 процентни пункта по-ниски. При евровите промя­ната е от 8.44% за януари до 7.93% за юли.

Прогнозите на централна­та банка са, че лихвите ще продължат да се понижават, макар и с бавни темпове. На обратното мнение са икономистите и представи­телите на бизнеса, според които реално кредитите не са поевтинели.

Различната истина

„Не бих разчитал на нама­ление на лихвите", заяви пред в. „Пари" финансистът Емил Хърсев. По думите му има противоречиви сигнали, защото, от една страна, има увеличение на депозитната маса и това води до понижа­ване на лихвени проценти. От друга - обаче рецесията продължава, а качеството на банковите портфейли се влошава.

Според председателя на БСК Божидар Данев лихви­те се понижават прекалено бавно, защото банките са много предпазливи заради ръста на лошите кредити. Той коментира, че пониже­нието на лихвите се ком­пенсира от таксите, които се увеличават и реално не се усеща от кредитополучателите. „Говори се за лих­вен процент, но никой не говори за това колко струва отпускането на един кредит, защото не е само лихвата, а и обезпеченията, таксите и т.н.", обясни Данев.

„Понижението на лихвите няма да увеличи кредитна­та активност", категоричен беше Васил Велев, пред­седател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той допълни, че банките все още труд­но отпускат кредити дори и на по-малко рисковите бизнеси. „Статистиката отчита леко повишение, но то трябва внимателно да се анализира и да се види дали са новоотпуснати заеми, или са обратно изкупени кредити", обясни още Велев.

Според икономистите има лека положителна тен­денция, която обаче няма

скоро да се усети сериозно, защото нивата на лошите кредити са много високи. И Божидар Данев, и Емил Хърсев изразиха съмнение около процента на лошите кредити. „По някои сметки нивата им са 19% от общия кредитен портфейл", каза Хърсев. По думите му това е противоположна тенден­ция на намаляването на лихвените нива и не трябва да се забравя, че политика­та на банките се определя от цената на ресурса и от риска на кредитния порт­фейл.

„Лихвите се понижават, за да може да се повишат кредитополучателите, защото банките имат свръхликвидност", коментира Данев.

Спад

Левовите потребителски, както и жилищните заеми също са с по-ниски лихви. При заемите за потребле­ние, които са договорени в левове, понижението е за шестнадесети пореден месец. В края на юли сред­ната лихва по кредитите за физическите лица в левове е 12.6%, което е спад от 0.07 процентни пункта спрямо предходния месец, близо 1% по-ниска спрямо началото на годината. При евровите кредити за потребление има леко поскъпване. В края на юли цената им се е повиши­ла с 0.02 процентни пунк­та спрямо юни и достига 10.71%. Спрямо началото на годината обаче това ниво е по-ниско с 0.19 процентни пункта.

Депозитна доходност

Лихвите по депозитите на домакинствата с договорен матуритет в левове се по­нижава от 6.09% през юни до 6.04% през юли. Доход­ността на евровите влогове обаче се увеличава с 0.01 процентен пункт - от 5.09 до 5.10%.

При лихвите по фирмени­те влогове има увеличение. Лихвите по корпоративните депозити в левове през юли се увеличава с 0.16 про­центни пункта до 4.04%. Евровите пък се увеличават с 0.17 пункта до 3.41%.

След като в началото на юли заради липса на съфинансиране по държавни инвестиционни заеми ремонтът на 2000 км пътища беше спрян, сега те се отблокират. Това съобщиха за "Дневник" участници в преговорите за размразяване на проектите между финансовото министерство, Световната банка, агенция "Пътна инфраструктура" и регионалното министерство.

"Поискахме допълнително 61 млн. лв. от финансовото ведомство за форсиране на пътните ремонти, финансирани със заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Световната банка", каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев, цитиран от БТА. От Министерството на финансите заявиха, че вчера са получили искането за допълнителни средства и то е разпределено на експертите.

Световната банка финансира ремонт на 450 км пътища с 90 млн. евро заем. Останалите 1535 км се финансират по програма "Транзитни пътища V" с кредит от Европейската инвестиционна банка за 380 млн. евро, което е 65% от средствата, като останалите 325 млн. евро се осигуряват от държавния бюджет.

Обратът за проектите идва, след като в началото на август в страната дойде шефът на международната финансова институция Робърт Зелик, който се срещна с премиера Бойко Борисов. Тогава стана ясно, че страната ще поиска от Брюксел становище дали може да допусне по-голям дефицит заради финансиране на приоритетни инфраструктурни проекти с пари от Световната банка. Вчера от финансовото министерство не отговориха дали е получено вече становище.

"Има огромен шанс за рехабилитация и на отсечките Добрич - Варна и Добрич - Албена, които са част от програма "Транзитни пътища V". Нещата вече са договорени при премиера, но процесът трябва да бъде финализиран, за да бъдат разгласени публично", заяви Божидар Йотов, председател на управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) вчера, цитиран от агенция "Фокус". За днес пък е предвидена първа копка на пътя Бургас – Маринка – Звездец – Малко Търново, който се финансира със средства от Световната банка.

По "Транзитни пътища V" ще бъдат довършени ремонтът на пътя през връх Шипка, както и отсечките Калофер - Казанлък и Шипка - Шейново - Дунавци (лот 10), Мъглиж - Гурково - Сливен (лот 11), както и участъкът от град Баня до магистрала "Тракия" (лот 9) ще бъдат завършени до края на годината, казаха от АПИ.

По другите в момента работата е спряла. Планира се да се работи и по отсечките Русе - Силистра, Силистра - Добрич и Каварна - Дуранкулак. При осигуряване на средства ще се работи и по други пътища от програмата в Северна България. Този проект трябва да приключи през есента на 2013 г. Проблем при него е, че все още не са проведени всички тръжни процедури.

В началото на юли АПИ обяви, че замразява ремонтите на 2000 км пътища, финансирани с държавни инвестиционни заеми заради невъзможност да се осигури съфинансирането. В средата на юли премиерът в отговор на депутатски въпрос заяви, че ремонтът на 1650 км пътища е окончателно спрян, защото трябва да се спазва фискална дисциплина.

Досега по ремонтите, финансирани от Световната банка, са усвоени 14.5 млн. евро. Крайният срок за изпълнението на проекта е 30 юни 2011 г. и няма как да се вместим в него, твърдят пътни експерти. В момента се прави преструктуриране на кредита, като ще се иска и удължаване на срока на финансовото споразумение поне с една година, казаха правителствени източници.

95.8 млн. евро вече са платени за изграждането на моста, а FCC спечели търга с цена 99.5 млн. евро

Испанската компания FCC, която строи моста над Дунав при Видин - Калафат е поискала още около 70 млн. евро допълнително за изграждането на съоръжението. Това стана ясно при вчерашната проверка на обекта от министъра по еврофондовете Томислав Дончев и на зам.-министъра по транспорта Ивайло Московски.

"Ще се опитаме да няма оскъпяване на строителството, а ако има, то да е минимално и да не е за сметка на бюджета", каза Дончев, цитиран от БТА.

Исканите допълнително пари са близо две трети от цената, с която испанците спечелиха търга - 99.5 млн. евро. Над 95.8 млн. евро вече са платени за изграждането на моста над Дунав, по данни на финансовото министерство.

Основна причина за поскъпването са непредвидените обстоятелства по геологията на обекта. За строителството на втория мост над Дунав бяха осигурени 225.8 млн. евро, като основната част от тях по 70 млн. евро идват от програма ИСПА и от Европейската инвестиционна банка. Българското съфинансиране е 60 млн. евро, а германската KfW участва със заем от 18 млн. евро.

FCC трябваше да приключи изграждането на моста до края на 2010 г. Това обаче няма как да се случи. Сега целта е основната част от строителството да бъде завършено до края на 2011 г., а до средата на 2012 г. да се приключи с довършителните работи, каза зам.-министър Московски.

Той допълни, че през есента България официално ще поиска от Еврокомисията удължаване на срока за изграждането на съоръжението до края на 2012 г. Брюксел вече даде принципно съгласие за това.

"Позицията ни е твърда и настояваме да имаме съоръжение, колкото се може по-скоро - не само поради формалните срокове за изпълнение към Европейската комисия, но и защото мостът е необходим", каза министър Дончев.

Той призна, че има забавяне с изграждането на обекта като най-сериозният проблем е осигуряването на количества пръст за част от насипите. Брюксел е поискал в писмо да се посочи точно начинът, по който ще се реши проблемът със земните насипи. Работата по обекта е изпълнена 55%.

В момента руската компания и НЕК, която все още е единственият инвеститор в проекта, водят доста интензивни преговори по сключването на основния договор за проектиране, построяване и въвеждане в експлоатация на АЕЦ "Белене". Предварителният контракт, сключен в началото на 2008 г., изтича в края на септември. След това руската страна може да предяви претенции за неизпълнение на ангажиментите, като неустойките се изчисляват между 800 млн. евро и милиард евро, посочва "Медиапул".

Този основен договор първоначално трябваше да е готов до средата на 2009 г. и на негова база в проекта да се включи немският концерн RWE. България и Русия обаче не успяха да се разберат в съгласувания с германците срок, като това бе една от причините за оттеглянето на германския концерн миналата година.

За начините на индексацията на твърдо договорената офертна цена от 3.997 млрд. евро НЕК и "Атомстройекспорт" спорят отдавна, но едва сега станаха ясни параметрите на предлаганото от руснаците оскъпяване на проекта, посочва изданието. "Предложенията на руската страна са между 2.5 и 3.5 млрд. евро оскъпяване на цената", е казал Трайков пред БНТ.

"4 млрд. евро е основната цена на реакторите. Все едно, ако започнем да имаме кола, това е желязото на двигателя" , обясни той. С ескалацията, предложена от руснаците, се стига сума между 6.5 и 7.5 млрд. евро, към които се включват 500 млн. евро за архитекта и инженера.

С разходи за инфраструктурата от около половин милиард цената става между 8.5 и 9.5 млрд. евро, пресметна Трайков. Той обаче изрази надежда руснаците да отстъпят чувствително за размера на индексацията в хода на настоящите преговори. Министърът заяви пред журналисти, че очакваната цена за "Белене" е 9 млрд. евро и целта на правителството е тя да бъде понижена.

на София. От фонда не поясняват при какви наеми са подписани договорите. Основният наемател на „Камбаните“ е „Хюлет – Пакард глоубъл деливъри Бълга-

рия център“, сред другите са „Бианор холдинг“ и „Кенар кулинар“. През септември миналата година „ФНИ България“ изтегли 5 млн. евро кредит от Юробанк И Еф Джи

България, за да рефинансира разходите по строежа на бизнес центъра.

заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев пред журналисти в Добрич, предаде БТА. Строителството на магистралата е приоритет за това управление и преговаряме с Брюксел за начините, по които проектът може да бъде финансиран, тъй като магистралата не е част от трансевропейската мрежа, поясни министърът.

и ние настояваме да имаме мостово съоръжение, колкото се може по-скоро - не само поради формалните срокове, които имаме за изпълнение към Европейската комисия, но и защото мостът е необходим, каза Дончев.

Има забавяне в строителството на Дунав мост и най-сериозният проблем е осигуряването на количества пръст за част от насипите. Европейската комисия е поискала в писмо да се посочи точно начинът, по който ще се реши проблемът със земните насипи.

Финансово и физическо изпълнението на обекта Дунав мост 2 е на 55%. Има допълнителни искания за средства от изпълнителя на моста, които сега се разглеждат. Ще се опитаме да няма оскъпяване на строителството, а ако има, то да е минимално и да не е за сметка на бюджета, каза Дончев. Той добави, че ако се стигне до дофинансиране на проекта, има известен резерв европейски пари - тъй като в тръжната процедура е постигната по-ниска цена от определения бюджет.

Изграждането на инфраструктурата към Дунав мост 2 значително изостава от мостовото съоръжение, отбеляза заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Досега са изпълнени 30 процента.
Снимка на две колони - Настояваме да имаме мостово съоръжение, колкото се може по-скоро - не само поради формалните срокове, които имаме за изпълнение към Европейската комисия, но и защото мостът е необходим, каза Дончев.


27.08-02.09.2010 г., с. 7-8
Армията извади 26 имота на тезгяха
Прехвърлят недвижимости на седем общини до края на годината
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Министерството на отбраната извади на тезгяха 26 от приготвените за продажба над 800 имота. Това става ясно от публикуваните на сайта на министерството обяви, за които могат да се купуват документи за участие в конкурсите. За последните 14 обяви може да се купува документация и да се правят огледи до 17 септември. Апетитните имоти са в София, Благоевград, Пловдив, по морето и цялата страна.

Магазин от 150 кв. м в Пловдив на ул. „Копривките" е с начална цена от 172 134 лева. Магазин от 254 квадрата в созополското село Атия пък започва от 16 116 лева. Друг търговски обект в Царево е със стартова цена от 296063 лв.

Досега армията се опита да се отърве на търг от стотина недвижимости, но заради кризата без особен успех. Успешно проведените търгове на имоти от началото на 2010 г. до юли са 12, сочи справка на МО. Продаден е имот в пловдивското село Крумово, помещение за офис в Ямбол. Нови собственици имат и осем незастроени парцела в Сливен на бул. „Бургаско шосе". Според справката площта на имотите е между 1100 и 1500 дка. Армията се е освободила и от магазин в София, намиращ се ул. „Гео Милев" № 36, и имот в хасковското село Лозен.

От Министерството на отбраната съобщиха, че не могат да кажат точно колко пари са влезли в бюджета им от продажбите, както и цените, на които са завършили търговете, защото не всички сделки са финализирани с акт на областни управители. Освен това част от търговете се оспорват. В касата на военното министерство от юли 2009 до юли 2010-та са постъпили от продажба на сгради и земя 7 888 571 лева.

В тях обаче не са включени всички сделки, а има и постъпления от 2008 г. След като министър Аню Ангелов зае поста, беше приета стратегия за освобождаване на военни имоти с изтекла необходимост, тъй като за тях отиват десетки милиони за охрана. Според експертите на военното министерство на година могат да се продават между 180 и 240 имота. От 1999 г. до края на миналата година войската е продала 434 имота, от което е спечелила 124,7 млн. лв. Заменени са били 87 имота срещу 300 апартамента на стойност 32 млн. лв. До юли 2010 г. МО прехвърли на общински и държавни институции 7 имота. Община Чепеларе получи два имота, които се намират в местността Мечи чал, където минават ски пистите на курортния град. Пазарджик получи така наречения Остров , а на областния управител на Шумен безвъзмездно е предоставен цял складов район в града. Националната служба за охрана получи два имота в софийските села Мусачево и Равно поле. На социалното министерство са предоставени два военни магазина в Карнобат, а на МВР бившият гарнизонен арест във Варна, местността Тихина и имот в землището на с. Горска поляна, Ямболско. Икономическото министерство се сдоби с 4 не-застроени терена в землището на с. Гурмазово. До края на година от МО ще дадат имоти на още 7 общини. Сред тях са Симеоновград, Ямбол, сграда за община Враца, община Мадан, Хасково, Ловеч и Шумен. Областната управа в Шумен ще се сдобие с още две недвижимости - в село Лозево и на улица „Марица" в града.