29 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Познавате не само гласа, но и лицата им. Понякога човек си мисли, че ги познава по-добре дори и от близките си. Става въпрос за всички онези лица, които влизат в домовете ни благодарение на малкия екран. Телевизионните водещи, техните предавания, репортажи и разследвания заемат изключително голяма част от ежедневието на хората. Зрителите се събират пред екрана най-вече късно вечер, затова и битката за овлядяването на късния часови пояс е най-жестока, а водещите на предавания по това време се опитват всячески да станат любимци на българите по един или друг начин.

В търсене на слава и в опит да привлекат по-голяма зрителска маса обаче предавания и телевизионери понякога минават тънката граница на добрия вкус. Старанието да се напипа онази изключителност, която кара зрителите да търсят още и още от дадена продукция, понякога има обратен ефект. Чалга звездите влязоха в амплоа на телевизионни водещи, но феновете на музиката им така и не успяха да ги задържат на екран. Докато Камелия все още се изявява като лице на следобедно токшоу, Азис вече се лиши от телевизионни ангажименти. В началото на годината "Вечерното шоу на Азис" падна от екран. Подобна съдба чака и "Шоуто на Иван и Андрей", което няма да се върне по Нова след лятната си ваканция. Устатите водещи така и не успяха да се справят с конкуренцията на Слави Трифонов, който упорито и безапелационно задържа зрителите. Трифонов разнообразява продукцията си, като вкарва състезания на различна тематика и с това затвърждава позицията си на владетел на късното шоу. Конкуренция във вечерните часове за пръв път се опита да му направи БНТ. Държавната телевизия обяви амбициозни планове да завладее късния часови пояс с ново авторско предаване. "Денис и приятели" се втурна да се бори за зрителско внимание от април. Рокаджиите са от понеделник до четвъртък в ефира на БНТ, но сякаш все още не са напипали струната в зрителските настроения, която да ги изстреля на върха. Гръмката реклама, която предхождаше появата на певеца Денис Ризов на малкия екран, обещаваше пикантни разговори и интересни гости. Шоуто обаче все още не успява да се пребори за лидерски позиции.

Междувременно водещите Иван и Андрей, които са и продуценти на неделния блок по Нова тв, пуснаха рубриката си "Съдебен спор". Новото предаване някак оставаше встрани от прожекторите, докато от екипа не решиха да спретнат скрита камера не на кого да е, а на телевизионния критик Васа Ганчева.

Истината е някъде там

Така и не стана ясно дали Ганчева е поискала подкуп, за да хвали продукцията на телевизионния тандем, или двамата целенасочено са опитали да сринат авторитета на дамата, която често си позволяваше да ги критикува. След като "Съдебен спор" пусна скандалното видео, Ганчева опита да се оневини, но така и не успя да го направи. Влошаването на здравословното й състояние и последвалата й кончина навлякоха зрителския гняв върху главите на Иван и Андрей. Появиха се призиви двамата да се извинят, а по-афектирани зрители дори ги обвиняваха в манипулиране на скритата камера и дори в убийството на Ганчева. Разразилият се негативизъм доведе до тотален спад в гледаемостта на шоуто на дуета и вече е ясно, че от есента вечерното им предаване пада от екран. Двамата обаче успяха да заформят нов проект.

От Нова тв пуснаха реклама "Разбий Иван и Андрей" и призоваха зрителите да преборят водещите в ново шоу. Двамата ще се изправят в различни физически и интелектуални двубои срещу желаещи да ги победят зрители.

Друг опит на Нова телевизия да пребори конкуренцията на БТВ бе и привличането на предаването "На инат", свалено от ефира на ТВ7. Рисуваното магаре, което бистри политика и различни злободневни теми със знайни и незнайни гости, се намести в ефира от 23,30 ч. Марк О'Селски тихомълком успя да накара хората да се замислят за сериозните теми от ежедневието покрай закачките, подхвърляни от дикторския глас, който го озвучава. "На инат" обаче успя да се забърка и в скандал, след като засегна темата с незаконното застрояване на Банско и нерегламентираните писти там. Скеч, в който магарето се шегува с екоминистърката Нона Караджова и идеите за скоростно узаконяване на пистите, доведе до слуха, че предаването ще падне от ефир.

Подозренията бяха, че Марк О'Селски е засегнал интересите на шефа на Първа инвестиционна банка Цеко Минев. Според слуховете ПИБ решила да свали всички свои реклами от Нова телевизия, ако устатото магаре не спре публичните си изяви. Гневът на банката идвал от факта, че Минев е ключов инвеститор в ски-комплексите на Банско и Витоша, съоръженията на част от които се оказаха незаконни. Медиите раздухаха слуха, а от Нова телевизия публично опровергаха твърденията, че Марк О'Селски пада от екран. Ръководството на медията заяви, че рисуваният водещ е в лятна ваканция и предстои да се завърне от есента. По последна информация завръщането на магарето е отложено за късната есен, защото продуцентът Краси Ванков и екипът на предаването били заети с подготовката на ситком за Нова телевизия. Комедийният сериал щял да тръгне от края на септември и ако екипът на Марк О'Селски има достатъчно сили, щял да продължи да готви вечерното шоу.

Есента наближава, а тогава ще стане ясно кой ще се задържи и ще се бори да бъде любимец на публиката в късните часове през тази година.

За шистовия газ той каза: "Това, което преди години е било опасно, сега вече е безопасно. Според мен трябва да си супер безотговорен политик, ако априори зачеркваш нещо. За разлика от другия подход, който се опитвам да прилагам аз, да разберем какво имаме и със спазването на всички процедури на законодателството да преценим."

На въпрос, дали "Лукойл" е монополист, Трайков отговори, че в закона няма такава категория. "Има господстващо положение. Това, което държавните институции трябва да направят, е да не се допуска да се злоупотребява с господстващо положение", категоричен бе министърът.

Около 2,3 млрд. лв. произвеждат годишно хората, работещи в миннодобивната промишленост, продължи той по повод празника на миньорите. Възнагражденията на миньорите са добри, особено в предприятията, които се управляват грамотно. Ако не управляваш добре това, което имаш, и Господ не може да ти помогне, подчерта Трайков.

- И е хубав. И не е хубав. Градът е запазил чара от миналото си, има много зеленина, но не е хубав, защото има много проблеми, с които би трябвало да се справим.

- Надежда за справяне, сигурно ще ми отговорите, сигурно винаги има...

- Надеждата не би трябвало да се губи, дори в най-тежката ситуация. Особено ако работим с повече разум и с любов, и в името на всички наши съграждани. Защото София може да върне блясъка си. А столицата ни се нуждае от съществена промяна, тъй като вече доста дълго време е управлявана от десницата, и все повече хора забелязват, че това управление не е достатъчно полезно за развитието на града. И се надявам, че все повече и повече хора осъзнават нуждата от социален подход, и че при победа на левицата управлението на столицата може да е значително по-ползотворно. Шансът на левите нараства, потенциалната възможност за победа е налице, а победата е необходима. Само трябва да се мобилизираме и да покажем на съгражданите си какво точно искаме да променим и как ще го направим.

- А има ли порив за мобилизация вляво?

- Точно в края на август, в разгара на лятото... Предполагам, че през септември поведението и на гражданите, и на политическите сили ще е по-различно, по-активно. Тогава ще е ясно дали ще можем да поднесем изненада, защото в последните 20 години, след промените, левицата не е управлявала София. А промяна е необходима за града.

- Не управляваме, защото може би не успяваме да обясним какво точно искаме да направим за столицата ли?

- Причините са много. Но и социалният състав на столицата е такъв, че левите формации имат по-малко влияние. От друга страна, резервите за победа и за управление са големи, бихме могли да ги мобилизираме за реален успех.

- Но за "Овча купел" се говори все по-често като за гето. А вие сте и председател на Районния съвет на БСП там. Така че - гето ли е районът, и ако да - накъде ще тръгнете?

- Ще ви изненадам с отговора си, но не, "Овча купел" не е гето и принципно не се различава от много други райони в София. А недостатъците, нехарактерни за европейските градове, но характерни за София, ги има не само в "Овча купел" - те са свързани и с благоустройството, и с поддържането на чистотата, и със системата за озеленяване и поддържане. Но характерното за "Овча купел" е, че има няколко различия по характеристиката си. Например тук има жилищен комплекс, който по принцип не се различава от "Люлин", от "Младост", от "Обеля", от "Левски". В някои неща дори е по-добър - въздухът в "Овча купел" е по-чист заради характерния вятър, който прочиства града, идвайки от запад. Така че тук е най-чистият въздух. Но по отношение на поддържане на площите "Овча купел" не прави никакво изключение от фактите, характерни за другите столични комплекси - лошо поддържане, много застроени междублокови пространства. Що се отнася до старата част на квартала, в някои отношения сме и много по-зле. Ако там трябва да се разходите по улиците, ще забележите такива, каквито няма в който и да било провинциален град. Улици, по които да се движиш с автомобил с повече от 10 км в час е рисковано, защото има невъобразимо количество препятствия, между които - и дупки. Това е срамно състояние на благоустройството и за обикновен град, за европейска столица пък - да не говорим! Така че анализът на стария квартал показва, че той е изключително изостанал в благоустройството си.

- Но "Овча купел" беше и квартал-курорт.

- Да - баня "Овча купел", паркът "Овча купел"... Но тази му характеристика не само че не се ползва, а вече е забравена дори от гражданите. Да не говорим за управляващите! За 20 години не намериха начин дори банята - уникална като строителство, като архитектура, да поправят така, че да отвори врати! Минералната вода изтича и се влива в... близкото дере. Това е съдбата на минералната вода, излекувала не десетки, а стотици хиляди хора в близкото минало. А водата е изключително лечебна, спектърът на качествата й е огромен. Но ако си говорим честно, подобна съдба има и "Княжево" - там банята е почти рухнала и е дори опасно да се доближиш до нея, защото може да се срути във всеки един момент, подобно е състоянието и на банята в Горна баня. Козметичен ремонт е направен на банята в Панчарево, но и тя е изключително изоставена, почти затворена, почти неизползваема. А ако се разходите из родното място на премиера, ще се учудите - и банята в Банкя е почти паднала, в нея не се допускат никакви хора, защото е в окаяно състояние. А София е уникален град. Още в древността, в античния период, най-представителни личности от Римската империя, когато са идвали в Сердика, са били горди с това. Император Константин пък е обмислял при създаването на втората столица на византийската империя да е не във Византион, а да е в днешна София. Ето, градът, възникнал на надарено от Бога място с невероятна природа и вода, и го изоставяме... Дори ще споделя нещо, което може би звучи странно и не модерно, но ми е по-важна истината. София в миналото се е изхранвала от плодородното софийско поле. Ако сега се разходите из него, ще видите, че пустеещите земи са повече от обработваемите.

- Както в цяла България, за жалост.

- А софийските пазари са пълни с вносни стоки от близки и далечни страни, а не с родно производство.

- Кой е виновен, арх. Борисов?

- Читателите на ДУМА знаят кои са виновниците, и много софиянци също знаят. Не е нужно да посочваме виновните, а проблемите. И начините, по които да излезем от тях.

- Добре, посочете начина.

- Да приемем нов градоустройствен план, който да обръща сериозно внимание на истинските проблеми на града, а не да го превръща в място за спекулативни сделки и за узаконяване на желанията на по-силните на деня.

- Вярвате ли, че може да има нов градоустройствен план?

- Всеки градоустройствен план остарява, дори ако е добър. А софийският е изключително слаб, и това се знае не само в професионалните среди, а и от гражданите на София. Убеден съм, че общият устройствен план на София ще се подобрява. И се надявам, че ще се случи много скоро.

- Няма как да не ви попитам, включително и защото си говорим за градоустройствен план: къде ще е мястото на паметника на Съветската армия, ще го местите ли? Страстите около него се нажежават...

- Не взех участие в тези дебати, не искам да се включвам в ожесточени разправии по теми, които разединяват софиянци. Тази тема, за съжаление, също разединява, а приоритет трябва да имат нещата, които ще ни покажат пътя да излезем от състоянието, в което сме днес. Но паметникът на Съветската армия е създаден от забележителни архитекти и скулптори и се надявам никой да не оспорва това. Многобройни такива паметници има не само в България. Знаете, аз съм завършил висшето си образование в Германия, в Берлин има цял парк - Трептов парк, където стои огромен паметник, много по-голям от паметника на Съветската армия. Искам да ви уверя, че в Германия, съкрушената от Съветската армия страна, и даже - почти унищожена по време на войната, дори не са си помисляли, камо ли да е имало такива предложения - да събарят паметник, да му променят мястото... Ако отидем във Виена пък, ще видите в центъра на града кой е най-големият паметник, доста подобен на този в Берлин, а и на нашия, на Съветската армия. Във Виена никога не е съществувал въпрос за премахване, унищожаване, преместване на този паметник. За историческите места, които носят паметта на своето време, би трябвало да се разсъждава по-спокойно, без емоции. Защото има всякакви периоди в историята на човечеството, на Европа. Заради войната, в която хитлерофашизмът беше победен, заради победата не само в Германия, не само във Виена, не само в България има издигнати паметници. И никъде, освен у нас, не се поставя въпросът за премахването им. Защото хората имат памет. И защото обществото им е доста по-здраво. В България може би умишлено се измислят теми, за да бъде разединено обществото. Това ли е актуалната тема за софиянци, виждате, толкова по-болезнени проблеми съществуват. А темите, разбира се, ги поставят лица, които болезнено търсят внимание, за да създават конфликтни ситуации.

Недостатъчната компететност на ръководител в личен план е незабележима. Но приложена в национален мащаб - става значителна! Действията на Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) се определят по-скоро в пазарни категории, а не като на институция, чиято основна задача е провеждане на общественополезна и образователна политика по физическо възпитание. От бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта 80 процента са насочени за развитие на програмата - спорт. И то за елитната му част, за високи постижения. Друг е въпросът, доколко ги има в последните години. А за физическото възпитание? Физическото възпитание е многогодишен образователен учебен предмет и неговото място е било винаги в програмите на образователната институция. Чрез него от най-ранна възраст се възпитава в подрастващите поколения на нацията спортна и здравна култура. Идеята да бъде изведено оттам и да бъде притурено към една временна и неустойчива в нашия обществен живот структура, и според Закона за физическото възпитание и спорта (гл. четвърта, чл.2 ал.1) е незаконосъобразна. Тя оказва негативно влияние върху нацията - 60 процента от населението ни не спортува (нямали навик?). Този факт е посочван и при други поводи. Пасивната или по-точно никаква реакция на държавното ръководство по този основен за възпитанието на нацията ни въпрос потвърждава съмнението, че тази структура е била винаги "недосегаема". Статут, приет с мълчалив консенсус от всички управления.

Комитетът за младежта и спорта имаше около 55 служители и ръководеше спорта в страната на всички нива. В годините на прехода в Спортната палата непрекъснато се приютяваха и продължават да се приютяват "калинки" от всички цветове. По информация от Интернет, сегашният им брой е около 290, разположени в различни дирекции с измислени длъжности. Впечатляващ пример е нашумелият с трите си имена Феим-Петър-Бисер Чаушев - през 2003 г. е заместник-министър на спорта. През 2005 г. пък "скочи" в Министерството на външните работи като заместник-министър, а оттам - за малко в ареста.

За развитието на спорта в една страна е необходима голяма армия от треньори, методисти, инструктори, чието работно място не е в кабинетите, а по местата, където има играещи деца.

Основата на пирамидата на спорта започва именно там, а върхът й са медалите и отличията.

По времето на соца тази почти изчезнала в днешно време професия наброяваше около 700 души. В годините на прехода колко пъти спортните ръководители са били привиквани пред парламентарен контрол? Колко пъти спортният ръководител е бил класиран в рейтинговите класации на различните агенции? Не е ли пряк пример за конфликт на интереси фактът, че на върха на спортното министерство днес има две родствени еднакви фамилии - едната на министъра, а другата - на съпругата му, която е с ръководен пост във федерацията по гребане. За което неведнъж спортни деятели са възразявали. Нали законът трябва да е еднакъв за всички! Но не е. Дори и министърът на финансите изфлиртува със спортното министерство, като единствено на него отпусна допълнително около 13 000 лв. месечни разходи за възнаграждения. В цялата страна се провеждат финансови и данъчни проверки, обхващащи широк спектър от дейности. В годините на прехода някоя проверяваща служба да е посмяла да навлезе в територията на спортната институция? Как се изразходват получените бюджетни средства? Агентите на бившата комисия "Кушлев", а и сегашните, на приемника му от ГЕРБ Тодор Коларов, да са нарушили нечие спокойствие в долните етажи на властта, въпреки излъчваните сигнали за съмнения, отразявани и в пресата? Профилактично! На държавните ръководители не им ли прави впечатление, че много, и то водещи федерации, вече близо две години се тресат от скандали.

Но не кой да развива спорта им, а кой да разполага с финансите, които им се отпускат...

Държавен ръководител без знаещи и подготвени съветници е все едно генерал без армия. Но ако се довери на съвети, тенденциозни за нечии интереси, действията му ще се възприемат от някои за негативни. Затова деятелите на студентския спорт възприехме като плесница становището на министър-председателя: "Дадохме кортовете на "Академик" на Българската федерация по тенис... Популяризираме спорта". А информиран ли е бил от съветниците си какво отнема? "Дадената" тенис-база бе най-посещаваният център за масово спортуване в столицата. Не само по тенис, където се занимаваха годишно около 600 студенти от ВУЗ. Целогодишно тук провеждаха кросовата си подготовка отборите на училищата в района, вузовете от столицата и национални състезатели по бягане, ориентиране, ски-бегачи с ролкови ски. Базата обединяваше неорганизирани хора от различни възрасти и професии, приели бягането в своя бит, създаваше сигурност. Провеждаха се целогодишно кросове по градски, национални и балкански спортни календари.

Самият акт на "дадохме" противоречи на Конституцията - "Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други" (чл.57. т.2).

Цялата дейност на спортната институция е ориентирана към "на всяка цена медали". Но каквито и да са те, техният блясък отдавна е девалвирал след допинг скандалите с наши състезатели. Скандали, отразени със силен негативизъм от международната спортна общественост. Но у нас тихомълком потулени. А поне да се направи нещо да имаме национална, но международно лицензирана антидопингова лаборатория? Не. Имаме само подписана конвенция за борба с допинга, което обаче не пречи елитните ни спортисти да бъдат "хващани" с допинг.

Барометър за спортната култура на една страна са не медалите, а състоянието на университетския й спорт и до каква степен спортуването намира място в ежедневния бит на населението.

Най-привлекателната спортна атракция във всяка държава са университетските шампионати. В тях участват стотици студенти и хиляди приятели, роднини и близки преживяват емоциите. Тези шампионати са спортната борса, откъдето професионалните клубове попълват съставите си. Страната ни бе силна студентска спортна нация. При трите кандидатствания за домакинство на Универсиади, две летни (през 1961 и 1977 г.) и една зимна (през 1989 г.), документите ни бяха приемани на първо четене. В годините на прехода студентският спорт тотално замря, което закономерно рефлектира и върху националния.

С последните действия на ръководството на МФВС, с иземване на последните обекти, останки от една спортна империя, завършва геноцидът над студентския спорт.

Империя, изградена от покойния вече проф. Иван Стайков. През целия си активеан живот той се ръководеше от идеята да създаде условия за спортуване на младежта. И ги създаде. Ежегодно се пускаха в експлоатация без ревове от покривите, без менчета и ножици съоръжения като: студентската зимна станция в Банско "Шилигарника", пистата "Витошко лале", Зимният дворец, залите "Универсиада", "Фестивална", "Христо Ботев", стадион "Академик", учебната база за водни спортове в Равда "Олимпийски надежди" и много други.

Проф. Иван Стайков изгради и учебните корпуси на НСА в Студентския град. От тези съоръжения започна спортният възход на нацията. Базите се ползваха безвъзмездно от студентите на всички вузове и от национални състезатели. В незаетите с учебно-състезателна дейност периоди съоръженията бяха на разположение за организиране на изложби, концерти, автосалони, национални спортни прояви, а и за нуждите на всички федерации.

Получаваните средства се инвестираха в поддържането им. Така близо 40 години. Не се търсеше лична печалба. Съоръженията бяха обединени в структурата "СЛСС-Академика".

Геноцидът над студентския спорт започна от този, който "искаше да остане завинаги". Превърна "СЛСС Академика" в различни търговски творения. Спортните бази, приети от комисии на ФИСУ като подходящи за учебно-тренировъчна и състезателна дейност, бяха експлоатирани до пълна амортизация. Надявахме се сегашните спортни ръководители, възпитаници на НСА, да възстановят статуквото на "Академика". Поне в памет на човека, отдал живота си за една кауза. Сгрешихме! Нанесен бе последният удар върху империята, наречена "Академика". Спортните обекти, определени в началото като обекти с "национална значимост" - мотив да бъдат отнети от студентите, след две седмици станаха "пущиняци" и набързо бяха включени в търговска схема с познат резултат.

Обезпокоителен е и фактът, че след тези действия Софийският университет, а и всички вузове в центъра на столицата, нямат нито един квадратен метър спортна площ, а министърът на образованието Сергей Игнатов изпрати писмено предложение до министъра на физическото възпитание и спорта да възстанови отнетия статут на стадионите "Академик" за ползването им от студентите, защото физическото възпитание за тях е задължителен предмет с оценка. А и за кандидатстване за европейска стипендия второто условие след успеха им от изпитния конкурс е да имат отношение към спорта. Къде и как да го придобият? Отговорът от МФВС е отрицателен...

В големия център на столицата е концентриран най-големият ученически, студентски и младежки потенциал за спортуване. Вместо да възстанови пущинаците и с предимство най-после да бъде завършена спортната зала на Софийския университет, който има 20 000 студенти, ръководството на спортната институция, а и на държавата, с охота предвиждат средства за построяване на спортни съоръжения в някои селски общини, позовавайки се на Програмата за развитие на селските райони - мярка 321. Това са общини като Горна Малина, Трявна, Плачковци, Криводол, Сухиндол, Ябланица, Козлодуй, Долни Чифлик, Кирково, Руен и др.

Не съм против това, условия за спорт да има и в такива "малки общини". Само ще припомня, че по времето на соца също имаше такава тенденция, и в селските райони бяха построени 2453 спортни съоръжения. Но тогава имаше и спортно дружество "Урожай", което представляваше селските райони и участваше с добри отбори по отделни видове спортове. А и населението бе "закрепостено" към родните си места и за младежите спортуването бе осъзната необходимост. В годините на прехода тези съоръжения загубиха предназначението си, защото младите хора поеха към градовете и селата опустяха (170 селища напълно обезлюдени!). Сегашната идея на спортното министерство, до 2013 г. да построи и обнови 180 спортни обекта в селските общини, е недомислена. А може би е много добре обмислена? Независимо откъде идват финансите, става въпрос за влагане на около 3 милиона лева за община...

Кой ще ползва тези съоръжения и кой ще ги поддържа? Не са ли достатъчни изводите от демографските изследвания, че населението, и то предимно - младото, намалява в геометрична прогресия?

За да се направи нещо положително за подрастващото поколение и нацията, смятам, че съществуващата спортна институция трябва да бъде разформирована като незаконосъобразна. Да се структурира Министерство на младежта - най важната институция в една държава след Министерския съвет. Необходима е пълна промяна на модела на действащата организационна схема за спортуване в страната. С повече от 4-те хиляди спортни единици (клубчета, клубове, обединени спортни клубове, федерацийки и др.) тази структура вече повече от 20 години доказва своята неефективност.