30 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

След града под тепетата по предлагане се нарежда Варна със стотина оферти, като само 5 от тях са недостроени. През миналия май предлагането в морската столица бе по-голямо - около 130 оферти.

Според брокери въпреки застоя на пазара големите апартаменти, особено луксозните, разположени в престижни квартали, ще поевтиняват по-бавно от останалите жилищни имоти. Причината е, че за тях малко или много има платежоспособно търсене.

Заради слабото търсене на общински парцели в Пазарджик за трети път цените им ще бъдат намалени. Имотите се намират в местността "Малък Якуб" по околовръстното шосе и миналия октомври местните общинари дадоха съгласието си терените да бъдат продадени на търг чрез тайно наддаване.

Липсата на мераклии за въпросните терени, както и финансовата криза обаче наложиха цените на имотите да бъдат коригирани съответно от 319 550 лв. на 287 595 и от 500 000 лв. на 300 000 лв. Пазарджишката община предлага за публична продан с тайно наддаване и 4 имота в кметство Синитево, като площта им е между 685 кв. м. и 870 кв. м. За тях се искат от 3083 лв. до 3915 лв. В близкото село Говедаре на тезгяха с решение на местните парламентаристи отива и 930 кв. м парцел, оценен за 6510 лв. Други 27 дка общинска земя край с. Братаница се предлага за 7800 лв.

В село Мало Конаре чрез публично оповестен конкурс бе намерен нов собственик на масивна двуетажна сграда (бивш здравен дом) с обща площ от 17 974 кв. м, където ще бъде изградено предприятие за производство на мебели. Предложената цена е 140 044 лв., като купувачът се задължава да инвестира не по-малко от 2,5 млн. лв. и да наеме 250 работници.

След като през февруари и март спадът на годишна база на новите кредити към фирмите бе съответно с 9% и 16%, през април понижението вече е 46% до 753 млн. лв.

Новите кредити за населението намаляват със 72% от април м.г. до април т.г. до 291 млн. лв. Новите жилищни кредити пък намаляват със 73% до 101 млн. лв., а новите потребителски падат със 72% на годишна база до 165 млн. лв.

Статистиката на централната банка показва още, че лихвите на потребителските заеми за населението се увеличават през април и достигат рекордни нива от 12,92% в лева и 11,8% в евро. Договорите са сключвани при по-ниска лихва, но тя се увеличава заради таксите и комисионите, които банките събират за обслужването на заемите. Оскъпяването при левовите заеми е с 2,29-процентни пункта спрямо април 2008 г.

При жилищното кредитиране лихвите също се покачват, но не с толкова бързи темпове, тъй като през ноември, декември и януари бяха по-високи. Те обаче се увеличават на месечна база до 9,81% в лева. В евро пък се наблюдава спад с 0,87% до 8,21 на сто.

Положителните новини са при фирмите, за които лихвите в лева намаляват на месечна база до 10,82% през април от 10,97% през март и до 8,68% в евро през април от 8,97% през март.

При депозитите на населението имаме рекордни лихвени нива през април при левовите за период над 6 месеца до 1 година до 8,87% спрямо 8,45% през март. Ръст до 7,2% лихва има при годишните депозити в евро през април, спрямо 6,68% през март, отчитат от БНБ.

При левовите депозити на фирмите за период над 6 месеца до 1 година обаче лихвите през април са по-ниски, а именно 8,95% спрямо 9,69% през март. Годишните депозити на фирмите в евро пък са сключвани при 6,05% през април, спрямо 5,26% през март.

Като цяло обаче процентите по заемите падат в сравнение с декември миналата година, когато лихвените нива бяха достигнали своя пик.
Нищожен ръст и в Европа
Кредитирането на домакинствата и компаниите в Европа отчита рекордно малък ръст през април, след като банките затегнаха условията, а търсенето на дълг намаля, информира „Блумбърг“. Заемите към частния сектор са нараснали с 2,4% в сравнение с април 2008 г., след като отчетоха повишение от 3,2% на годишна база през март, съобщи вчера Европейската централна банка. Кредитите към частния сектор отчитат спад от 0,2% на месечна база, което е третото им поредно понижение. Ръстът на паричния агрегат M3, който ЕЦБ използва като измерител на бъдещата инфлация, е намалял от 5 на 4,9%.
Снимка на три колони - Тенденцията, която се очертава, е че спадът не се дължи само на скъпия заем, а и на завишените изисквания на трезорите.


30.05.2009 г., с. 3
Според Century 21

Чужди фондове ще дофинансират строителни проекти у нас
Розалия Банкова

Международни фондове ще отпуснат средства на обща стойност 100 млрд. евро за дофинансиране на строителни проекти, при които предприемачите срещат затруднения, в различни държави, включително и в България. Това съобщи Оник Латифян, изпълнителен директор на Century 21 – България и Македония. Франчайзинговата верига от агенции за имоти ще бъде посредник в процеса на кандидатстване за финансиране и реализация на сделките. „Става въпрос за строители, които нямат възможност да довършат обектите си и да получат финансиране от България“, поясни Латифян.

На този етап за финансиране ще могат да кандидатстват обекти с минимална стойност 30 млн. евро като начинът на финансиране ще бъде определян от самите фондове, поясни Латифян като добави, че доколко рисков е даден проект също ще се преценява от фондовете. Най-големият спад за нас ще бъде през август, кризата ще бъде най-дълбока тогава, като ще започне да се излиза от нея през септември, прогнозира Латифян като добави, че дори и да се наблюдава раздвижване в момента, през лятото ще настъпи застой, от който пазарът не може да се излекува, докато банките не започнат да отпускат финансиране.

Компанията обяви също така данни за състоянието на имотния пазар в страните от ЦИЕ и Близкия изток, според които секторът в региона е безспорно засегнат от световната криза, а изключение прави единствено Македония. Цените на имотите там са в застой и в страната се финансират както малки, така и големи проекти. В централните части на Скопие цената на квадрат е около 1300 евро, а в по-крайните е между 1050 и 1100 евро. За Прага тази цифра е около 2900 евро за центъра и 1800 – за предградията.

В Сърбия сделките също са намалели, а цените на квадрат в центъра на Белград са под 2000 евро и 1500 в крайните квартали. При северната ни съседка тарифите отчитат спад от 40-50%, а цената на квадрат в Букурещ може да достигне и 800 евро. В Турция ситуацията също е тежка, като в Истанбул се регистрира спад на стойностите от около 20%.


30.05.2009 г., с. 3
Антикризисни схеми в Европа

Банки трупат капитал чрез сделки с имотите си
През следващите няколко месеца в Европа се очаква да бъдат продадени корпоративни имоти на стойност няколко милиарда паунда, защото бизнесът търси начини да освободи капитал от имотите си. Тази седмица, след продължителен анализ, Credit Suisse извади на пазара първата от сградите си в бизнес района Канари Уорф в Лондон. Очаква се да я последват още компании, особено от секторите на финансовите услуги и търговията на дребно, пише Financial Times.

CB Richard Ellis, която е консултант по продажбата на сградата на Credit Suisse, изчислява, че тази година на пазара в Европа ще се сключат сделки по продажби на имоти с обратно наемане на площите на стойност над 4 млрд. евро. Тук влизат и за централите й в Лондон, Париж и Ню Йорк.

Макар и пазарът да клони към най-ниската си точка, много компании, собственици на сградите, които заемат, са мотивирани от предимствата на допълнителната ликвидност.

Мнозина също така държат имоти на обезценена историческа стойност за счетоводни цели, което означава, че продажбата им сега им носи финансов тласък въпреки спада на цените.

В доклад от миналата седмица консултантската компания Cushman & Wakefield прогнозира, че банките ще увеличат продажбите с обратно наемане, за да привлекат капитал следващата година, особено тези, които са получили кешови инжекции от държавата.

Други банки, включително UniCredit, HSBC и BBVA, също планират да освободят капитал чрез различни схеми с имоти в Европа и ще бъдат последвани от други по-късно тази година, смятат от Cushman & Wakefield.

Срещу течението върви Santander, която миналия месец купи сградата, в която се намира бизнеса й в Лондон, от British Land. Брокери очакват и други групи да започнат да проучват ползите от покупка на сградите, които наемат, докато цените изглеждат ниски.

Извън банковия сектор сделките с обратно наемане на площи са задействани от финансови затруднения. През март в. „Ню Йорк таймс“ събра 225 млн. долара от сделка с WPCarey, за да си помогне при изплащането на задължения например.

Като цяло активността при подобни сделки напоследък се мотивира от съвсем различни причини от тези по време на пика на пазара на имоти, когато много компании бързаха да изкарат пари от високо оценените си активи. Тогава редица банки продадоха офисите си в Лондон, според Джеймс Бекъм от King Sturge. По време на бума сделки са сключили Standard Chartered, Merrill Lynch, Citi и ABN Amro, както и HSBC.


30.05.2009 г., с. 5
Скандал

Депутати обвиниха Масларова в корупция и конфликт на интереси

Депутатите Антонела Понева и Елеонора Николова обвиниха социалния министър Емилия Масларова в корупция и конфликт на интереси. Двете народни представителки изнесоха вчера в парламента данни за ремонт на сграда на Министерството на труда и социалните грижи в Стара Загора на стойност 20 милиона лева. Преди няколко дни лидерът на РЗС спомена за същия случай.

Според Понева и Николова през 2007 година ведомството на Масларова пуска обществена поръчка без цена за ремонт и реконструкция на сградата в града. На конкурса се явяват три фирми, които сами определят необходимата за ремонта сума. Офертите се различават с по 1 милион лева, като най-високата е 21 млн. лв., а най-ниската – 18 млн. лв. Фирмите са гражданско сдружение “Стара Загора 2007”, “Констракшън енд Рипеър” и “Рувекс”. Поръчката е спечелена от от „Стара Загора 2007“, която като дава най-ниската цена за ремонта – 18 милиона лева. „Констракшън енд Рипеър” всъщност е бившата фирма ЛЕНА, която е собственост на съпруга на Масларова – Антон Масларов, твърдят още двете депутатки.

Същевременно министър Масларова поискала 10 милиона лева от бюджетния излишък за 2007 г., като посочва, че сумата е нужна за строеж на сграда, а не за реконструкция, каза Антонела Понева. За ремонт са поискани още 8 млн. лв., като според Понева с ДДС общата сума става 20 млн. лева.

„Общата разгъната площ на сградата е 7600 кв. м, което означава по 300 лева на квадрат. Такива цени и в София няма“, категорична бе Понева. Фактите, събрани от Понева, ще бъдат изпратени до Софийска градска прокуратура и до Главна прокуратура, защото става въпрос за присвояване в особено големи размери – престъпление, което се наказва с лишаване от свобода над 5 години и за конфликт на интереси, обясни Елеонора Николова.


30.05.2009 г., с. 6
Проучвания

Туристите искат да плащат повече за екопродукти
Рая Атанасова

Над 50% от българите и чужденците, почивали в Банско и Боровец, биха платили повече за туристически продукт, създаден с отговорност към природата. Това сочат първоначалните данни от проучване по проект за корпоративната социална отговорност в морския, зимен и голф туризъм.

„България е съвсем в началото по отношение на корпоративната социална отговорност в туризма“, каза директорът на проекта Барбара Пейдж Робъртс от Великобритания.

Според Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, преди да се постави въпросът за корпоративната социална отговорност, трябва да се работи за по-добри отношения между всички играчи в сектора.

Опазването на природата, устойчивото използване на ресурсите и развитието на местните общности са най-важните условия за ръст на нашия туризъм, подчерта Милена Димитрова от Информационен и учебен център по екология.

Все още не се използват достатъчно енергоспестяващите крушки, още по-малко слънчеви панели, посочиха експерти.

Бизнесът иска конкретни доказателства за въздействието на инвестиционните проекти върху природата, допълни Николай Станев от „Пирин Голф“.

Всеки е готов да направи хотел и след това сдружение, коментира Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара. Според него до 30% ще е спадът в броя на туристите за летния сезон. Заради кризата до 80% от малките предприемачи в сектора ще фалират.

Започват реални действия за обновяването на съоръженията на Витоша, така че планината отново да предлага нормални условия за целогодишен туризъм. Това заяви пред „Класа“ главният архитект на Столична община Петър Диков. Представители на общинската администрация, бизнеса и граждански организации обсъдиха вчера заданието, което предхожда изработването на подробен устройствен план на ски зона „Алеко“.

„Районът в момента е в състояние, което е срамно за София“, посочи Диков. Според него, ако експертите не постигнат съгласие за бъдещето на Витоша, въпросът може да бъде решен с референдум.

„Има индикации, че 30-годишните лифтове вече са опасни, въпреки добросъвестната поддръжка“, каза арх. Емил Леков, който представи заданието. По думите му то е изработено по искане на „Витоша“ АД. В него се предвижда определената за ски територия от 179 ха да се запази като площ, но да се увеличат ски пистите. „Снежните полета трябва да са маркирани и обезопасени“, поясни архитектът. По план ски училищата ще слязат в ниските части на планината.

Ясно е, че нещо трябва да се промени, защото в момента работата в планината не се върши както трябва, заяви Филип Цанов от Национално гражданско сдружение „Природата за хората“.

Еколози призоваха просеките, които не се използват, да бъдат залесени. Ако няма валежи и сняг, няма да има и скиори, припомниха те.

Според експерти сега Витоша не е привлекателна ски дестинация за туристите, които посещават столицата.

Трябва да бъдат изработени общо шест устройствени плана за планината, уточни арх. Емил Леков.

Животозастрахователният пазар ще се свие с около 5-6% през тази годи­на, прогнозира Андрей Александров, главен бизнес директор в "Алианц Бълга­рия Живот". Според Николай Логофетов, изпълни­телен директор на "Граве България" сега е момен­тът хората да инвести­рат в животозастрахователни продукти. На обратното мнение е гене­ралният мениджър на Eurolife Михаел Рихтер. Топ зая­ви, че очаква ръст при застраховките със здравен елемент и класически спестовни застраховки „Живот”.

Много актуален става въпросът за българската позиция при реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС. Според условията в договора за присъединяване подкрепата за нашето земеделие започна от 25% спрямо помощите на старите държави от съюза. Предвидено е субсидиите да се изравнят за 10 години. В същото време ще припомня, че за база се взимат т.нар. референтни периоди. Самият размер на помощта за всяка една страна зависи от обема на производството през съответния референтен период. За България са избрани годините 2000–2002 г. , през които агробизнесът беше в криза, а производството – много слабо. Това предопределя ниска подкрепа и означава, че и след 2015 г. българските фермери ще получават два-три пъти по-малки субсидии на единица площ.

Условията за присъединяване допускат и национални доплащания. Но страни като нашата, със слаб бюджет, не могат да осигурят допълнителни плащания в големи размери. Ако искаме много пари за аграрния сектор, ще трябва да ги вземем от системите на образованието, на здравеопазването и т.н.

Най-важното е да се разбере, че България е заинтересована не толкова от обема на земеделските помощи, а от изравняване на условията на производство с другите 26 страни в ЕС. Само тогава българският агробизнес може да разчита, че ще оползотвори собствения си потенциал и ще стане конкурентоспособен на европейския.

Земеделският патриотизъм не върши работа

Не е реалистично от позицията на един земеделски патриотизъм да се настоява за национални доплащания, които ще изравнят условията с останалите в ЕС. Сега България трябва да търси съюзници в ЕС и да настоява за такива промени в Общата селскостопанска политика, които да водят до постепенно, но в сравнително къс срок изравняване на условията за производство.

При старите държави от ЕС помощите се дават на стопанство, което е доста сложно. Нашата страна получи право да прилага опростена система за субсидиране - подкрепата е на единица площ. Това си има икономически основания, защото при прилагането на системата не се изискват огромни усилия на администрацията. От друга страна, повече стимули за развитие има зърнопроизводство, защото едрите стопанства с големи площи. Производството на зеленчуци и плодове, животновъдството - все сектори с по-голяма добавена стойност и за които България има сравнителни предимства, не са в добри позиции.

При всички случаи обаче е по-важно и по-реалистично страната ни да иска равни условията с останалите в ЕС, отколкото да защитава позиция за някакви огромни помощи.

В ЕС има страни с много по-голям принос в бюджета на ЕС, отколкото получават по линията на Общата селскостопанска политика. Източните държави пък разполагат с големи площи и многобройно селско население. Изравняването на помощите ще означава сериозни бюджетни разходи за ЕС. Логично е богатите страни да са против подобно решение.

Затова смятам, че е по-разумно да се предложи съкращаване на помощите, но в същото време да се изравняват субсидиите за старите и новите страни. Само тогава може да има относително справедлива конкуренция, от която ще спечелят и европейските потребители, защото ще имат на разположение по-богата гама продукти.

Преразпределението ражда бюрокрация и корупция

Ако се изравнят условията за подкрепа, тогава ще отпадне необходимостта от т.нар. усилни фондове за развитие на селските райони или за реконструкция на земеделския сектор. Нещо, което в момента означава кръстосано субсидиране. Селските програми, които са крайно необходими за страни като България, в същото време раждат бюрокрация. Ако земеделските производители имат нормални доходи, те спокойно ще се обърнат към банките и ще получат кредити, за да развиват нормално производство. Работа на банките е да разпределят паричния ресурс. Субсидия от примерно 50% е изключително изкушение за корупция.

Някои от старите и богати страни от общността настояват земеделското подпомагане да стане грижа на националните бюджети. Това ще е трагедия за България, защото нашият бюджет е слаб. Затова трябва да търсим съюзници и заедно с тях да отстояваме запазването на Общата селскостопанска политика в рамките на ЕС. В същото време нашата администрация е слаба и трябва да настояваме за опростяване на правилата.


30.05.2009 г., с. 12
Русия одобри кредита от €3,8 млрд. за АЕЦ "Белене"
Боби, форумът на "Класа"

Това финансиране е обвързано с твърде много условия, за да бъде реал­но постижимо.

Значи трябва да бъде подписано споразумение между НЕК и немската RWE за учредяване на проектна ком­пания АЕЦ "Белене" и на базата на това споразумение да бъде получен и руският кредит. Неизвестните в уравнението са политическата воля след изборите и наличието на въпрос­ните средства в Русия.


30.05.2009 г., с. 15
Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ: 40% по-малко собствени приходи са събрали общините
Може да се наложи актуализация на местните бюджети, защото за три месеца постъпленията от данък върху сделките с имоти са паднали със 100 млн. лв.
Станка Динева

- Г-жо Чавдарова, как се отразява кризата на приходите на общините?

- 40% е абсолютният спад на собствените приходи на общините. Причината за това е прякото влияние на световната икономическа криза. Всички се взират само в ефекта й върху републиканския бюджет и търсят влиянието в измерителите върху него. В същото време по конституция имаме самостоятелни общински бюджети със собствени приходи, но малко се говори какво влияние оказва кризата върху нас. Ефектът й върху българските общини е същият както при европейските. Директното влияние на кризата е загубата на стабилни, на сигурни досега собствени приходи, които са помагали на общините да издържат местните дейности - да се грижат за възрастните, за децата в детските градини, за поддръжката на улиците, за озеленяване. Все дейности, за които се грижим самостоятелно, без трансфери от държавата.

- Кои приходи на общините са спаднали най-много?

- Най-голямата ни загуба се дължи на основния ни местен данък – върху възмездното и безвъзмездното прехвърляне на собственост. Така нареченият данък сделки. В обществото може би няма достатъчна яснота, че основният местен данък не е този, който всеки от нас плаща – данък сгради. По икономически размери той е почти три пъти по-малък от данъка върху сделките – продажба, прехвърляне на собственост, дарение. По закон те се облагат, а паричните постъпления отиват пряко в общинските бюджети. През последните 10 години на активност на пазара на недвижими имоти този данък се беше превърнал в основен източник, който формира 60%-70% от приходите на местната власт. При „замръзналия“ пазар на недвижими имоти, при драстичния спад на сделките е ясно, че този приход го няма. Държа да подчертая, че в случая не става въпрос за ниска събираемост, а на липса на жизнен пазар, на дейност, която да бъде облагана. Директно ни влияят и намалелите искания за разрешителни за строеж. Тоест цялата инвестиционна дейност, от която събираме такси, или приходи от цени на услуги.

- Каква е сумата, която общините губят?

- Между 80 и 100 млн. лв. е по отчет загубата ни само от спада на пазара за недвижими имоти. На този етап е трудно да се каже каква ще е общата сума, защото са минали едва три-четири отчетни месеца от началото на годината. Трябва да се има предвид, че през два от тях – януари и февруари, по принцип не се регистрират много покупко-продажби. Активните сезони са пролетта и лятото. Очакванията ни за цялата 2009 г. са сумата да е много по-голяма. Затова беше взето решение оттук нататък да правим ежегоден анализ на изпълнението на общинските бюджети. И то и в двата му спреда - не само като изпълнение спрямо приетите бюджети за година, а и спрямо предходната година. Направихме анализ на приетите общински бюджети и видяхме, че общините са планирали реалистично приходите си и са заложили спад на парите от данък сделки, от патентен данък и от други приходи. Отчетен е и спадът на постъпленията от продажбата на услуги на малкия и дребния бизнес.

- Какви други фактори влияят на общинските бюджети?

- Драстично падат и приходите от управлението на собствеността. Влиянието е общовалидно за всички притежатели на собственост в страната, които разчитат тя да им носи някакви доходи – от наем и от продажба. Имаме общинска собственост, но приходите от нея драстично падат. Ние, както и всички останали притежатели на недвижимости, се отказахме от намерението за изгодни продажби на собственост, защото цените намаляват. През последните години по линия на продажби и от управление на общинска собственост – от наеми, ние получавахме общо за страната около 300-400 млн. лв. Описаните от мен дотук източници на приходи са основните пера, от които се вижда, че губим приходи в тежките условия на кризата. Това ни кара много внимателно да анализираме приетите планове от общинските съвети. Забелязваме, че има отделни общини, които са били по-оптимистични при планирането на собствените си приходи. Ние ще сигнализираме и ще ги предупредим още веднъж да направят анализ, за да не се получи така, че да харчат на червено. А също, че има опасност да приключат годината с лоши резултати.

Към всичко това трябва да се прибави и ефектът от буфера, който ограничава достъпа ни до 10% от предвидените в бюджета средства. Ако държавата реши да разшири ефекта на този буфер, за нас ще стане още по-лошо. Не може да каже, че на министерствата ще задържи вместо 10% - 20%, и на общините също, защото те вече са загубили много от собствените си приходи. Министерствата нямат собствени приходи и те губят само тези 10-20%, докато ние - много по-голям процент от държавната субсидия и от собствените си постъпления. В никой случай няма да приемем такъв подход.

- Има ли общини, на които ще им се наложи да актуализират бюджетите си?

- Над 190 общини от общо 240 са приели реалистични бюджети. Разбира се, никой не може да прогнозира как ще се развият събитията до края на годината. Възможно е да се наложи актуализация в посока минус на приходите и, разбира се, на разходите. Около 10-15 общини са направили по-оптимистични бюджети. При тях може да се наложи актуализацията да бъде извършена по-рано. Проблемът не е в това дали ще се наложи преразглеждане на бюджетите. Тоест математическото балансиране между приходи и разходи на книга не ни тревожи толкова. Притеснява ни същностното балансиране на нещата, защото общините отговарят за услуги, които нямат право да се откажат да предоставят. А след като нямат постъпления, не знам какво ще правим при тази ситуация. И това ще бъде един от основните акценти на предстоящата национална среща на финансистите на общините – от 11 до 13 юни тази година в Албена. Това е нашият най-висш експертен финансов форум. На него ще обсъдим какви антикризисни мерки да прилагаме. И, разбира се, на какъв тип национална подкрепа могат да разчитат общините в този тежък момент.

- Създава ли ви проблеми нарастването на безработицата?

- Описаното дотук е само директното влияние на кризата. Индиректното е, че се засилва натискът за социална подкрепа към разходната част на общинските бюджети в посока увеличение. Тоест в много общини хората, които остават без работа – особено там, където има по-масови съкращения, се усеща натискът за допълнителна социална подкрепа към този тип хора. Те имат деца, които ходят на детска градина, а родителите са затруднени да плащат таксите. Те имат нужда и от други услуги.

- Как върви усвояването на средствата от еврофондовете от общините, помага ли фонд ФЛАГ и какво пречи?

- Да, ФЛАГ помага. Проблем ще се появи, когато се натрупат много искания от общините и фондът започне да изчерпва ресурса си. Постъпват много заявки, които своевременно се обработват и се отпускат средствата. Има обаче още много какво да се желае във връзка с обема средства, който общините могат да привлекат по линия на еврофондовете. А също така и за по-нататъшното опростяване на процедурите за това. Крачката, която беше направена в тази посока, беше много плаха. И при жесток отпор от управляващите органи у нас. Трябва да се продължи в тази посока. Още повече че самата Европейска комисия на всеки мониторингов комитет ни препоръчва да не създаваме толкова сложни вътрешни бюрократични процедури, които само изяждат човешко време и ресурс за подготовка на хиляди ненужни справки, документи и събиране на подписи, вместо реално да се гледа качеството и ефективността на представеното проектно предложение. Оттам нататък да се работи за неговото усвояване и изпълнение. Имаме много проблеми със своевременността на плащанията към бенефициентите. Ако с такива бавни темпове вървят и авансовите и междинните плащания, това може да породи сериозни проблеми по-нататък. Имаме опасения да не би изборите да послужат за пореден път за оправдание на виновните експерти, които впрочем редовно си получават заплатите.