30 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Въпреки сериозната закана на министъра на правосъдието - Миглена Тачева, образуваното дисциплинарно производство срещу нотариус Емануил Каракашев след скандала "Драшков", приключи... с порицание.

В текста, изпратен от съдебното ведомство до в. "БАНКЕРЪ", изрично е подчертано, че мотивите за решението са такива, тъй като липсват други подобни сигнали за нотариус Каракашев. Очевидно обаче в правосъдното ведомство не четат вестници... и затова нямат достатъчно информация. В тази връзка (може пък и да е съвпадение...?) ще разкажем една история, в която

"порицаният" нотариус

отново е главно действащо лице. На 16 септември 2004 г. в кантората му се явяват Славка Георгиева и племенницата й Антония Недева. Възрастната жена продава на племенницата си апетитен имот с малка къщичка от 70 кв. м и изграденото до нея търговско помещение от 40 кв. м (кафе-аперитив) на столичната улица "Будапеща". Самата Недева живее в кв."Банишора" и тъй като има друго жилище, решава да отдаде новата си собственост под наем. Сключва и договор с хората, които се настаняват в имота й.

През декември 2008 г. обаче наемателите притеснени съобщават, че е пристигнал частен съдия-изпълнител, заедно с двама служители на МВР, които правят "въвод във владение" в полза на абсолютно неизвестното на Недева лице - Красимир Пейчев. Оказва се, че този човек на 9 май 2008 г., отново чрез услугите на Каракашев, е успял да закупи имота на нищо неподозиращата Недева за 51 000 евро (цена в пъти под пазарната) чрез "нейния пълномощник" - 23-годишната Славея Валентинова Терзиева-Георгиева. Само че Недева не познава нито "пълномощничката" си, нито купувача, нито пък е получавала пари за тази сделка. Според издадения от Каракашев нотариален акт парите са били платени "при подписването" на акта. С други думи, получателят им е била Славея Георгиева. Друг е въпросът

как се плаща такава сума... кеш?

Странно е също и защо на нотариуса не е направило впечатление, че "пълномощното", което му е било представено, е издадено... в Русе. Да се запита човек защо им е било нужно да пътуват чак дотам за пълномощно, след като и двете живеят в София.

Потърсихме русенската нотариуска Петя Трендафилова, която очевидно вече знаеше за случая с Недева и пред репортер на вестника заяви: "В работата си съм безкрайно стриктна и проверявам всички документи прецизно. Пред мен се яви лице, което предостави личните си документи и се представи за Антония Недева. Не съм имала основание да се съмнявам, че това не е тя.

Странно обаче защо сега Недева не ме е потърсила и не е дошла при мен, след като твърди, че не тя е присъствала на издаването на това пълномощно...? Спомням си случая, защото излязох от сделка, за да заверя пълномощното, и поради факта, че тя много бързаше. Нека правоохранителните органи да си свършат работата, да извършат проверка и тогава всичко ще стане ясно. Разбира се, ако някой е злоупотребил с документите на Недева, аз не бих могла да знам, но съм убедена, че ако видя лицето днес, ще си спомня дали то е идвало в кантората ми, или не. Що се отнася за връзките, които правите по отношение на сделките, изповядвани от нотариус Каракашев, категорично мога да кажа, че не го познавам и за него съм чела само във вестниците."

Трендафилова може и да е права. Отдавна е известно, че за криминалния контингент не е проблем да се сдобие с абсолютно перфектно копие на всяка лична карта срещу... 200 лева.

Самата Недева от своя страна твърди, че никога не е ходила до Русе и не познава нито нотариуската, нито "упълномощеното" от нея лице. В подкрепа на това тя дори предоставя служебна бележка от Националната художествена академия в София, с която се удостоверява, че на същата дата ( 22 април 2008 г.) жената е била на работа от 9 до 12.30 часа и от 15.25 до 18 часа. При това положение се оказва, че Недева би трябвало да се е движила с хеликоптер, за да отиде до Русе, да направи пълномощното и да се върне на работното си място за... три часа.

В този малко странен документ прави впечатление, че точно в Русе Антония Недева е решила да упълномощи 23-годишната Славея Терзиева-Георгиева да продаде именно този неин имот ведно с цялостното обзавеждане, и то "при цени и условия, каквито уговори и прецени", "да получава всякакъв вид документи" и куп други права, включително и да "преупълномощава трети лица с дадените по-горе права" и всичко това... безсрочно.

Неминуемо изниква въпросът каква е причината Недева да не продаде имота си сама, а за това й е необходим пълномощник. Пред в. "БАНКЕРЪ" тя каза: "Покойната ми леля нямаше деца и ми продаде къщата и двора си две години преди да почине. Никога не съм имала намерение нито да го продавам, нито пък съм имала финансови затруднения, които да аргументират вземането на такова решение. Още повече че аз не съм нито саката, нито малоумна, за да давам правата на някой да решава вместо мен кога и за колко да продава собствения ми имот. За мен това е откровена фалшификация и кражба".

"Пълномощното" влиза в употреба на 9 май 2008 г., когато нотариус Каракашев изповядва сделката за продажбата. Купувач е Красимир Пейчев. Интересното е, че по-късно Недева си спомня, че същият човек е ходил при нея няколко месеца преди фиктивната сделка и е искал да вземе под наем търговското помещение, но тя така и не се е съгласила да сключи договор с него.

Прави впечатление, че в документите, описани в нотариалния акт, "удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона", е записано, че е представена скица на имота под № АС-94-А-90. Справка в администрацията на район "Сердика", където би трябвало да е издадена въпросната скица, обаче показва, че "пълномощничката" действително е подала заявление за издаването й на 23 април 2008 г., но самата скица е била издадена на... 16 май, или седмица след като сделката вече е била сключена. А според кмета на района Тодор Кръстев подготвената в техническата служба оригинална скица е изготвена само в един екземпляр и до този момент тя не е получена от заявителката (поне по нормалния за този вид административни процедури път). С официално писмо (от 11 май 2009 г.) Кръстев удостоверява, че скицата "се съхранява в администрацията на СО- район "Сердика".

Изумена от

наглостта на извършеното

Антония Недева започва битка с правозащитните органи в държавата. Тя завежда съдебно дело за нищожност на сделката и освен това изпраща тъжба до районната прокуратура в София на 12 декември 2008 година.

Оттам възлагат графологична експертиза на подписите, извършена във II РУ на СДВР, която според експертната справка ( №220/2009 г.) категорично доказва, че подписът върху пълномощното "не е положен от Антония Недева". Преписката, обаче е препратена за последваща проверка и в I РПУ на СДВР, защото кантората на нотариуса се намирала в неговия периметър на действие. Резултатът оттам все още не е известен, макар че работата е трябвало да бъде свършена още през март. Наблюдаващият прокурор по случая е Красимир Христосков, който пред в. "БАНКЕРЪ" определи като странен факта, че резултатите от проверката се бавят толкова много. Той обеща да изпрати писмо, с което да напомни на проверяващите, че сроковете отдавна са изтекли. Прокурорът пое ангажимента да ни съобщи, когато има становище по случая.

Хубаво ще е обаче и инспекторатът да прояви интерес към това размотаване.

Отчаяната жена, която на практика в този момент е лишена от имота си, започва собствено разследване и се натъква на още по-интересни факти. Оказва се, че момъкът (Красимир Пейчев), който е закупил нейния имот през май миналата година, е станал и горд собственик на един апартамент в ж.к. "Дианабад". Сделката и при тази покупка е изповядана отново при нотариус Каракашев и отново чрез пълномощник, чийто документ също е издаден от споменатата нотариална кантора... в Русе. Само дето и този продавач не знае, че е продал апартамента си. Той тепърва ще тръгне по каменистия и осеян с урви път на родното правораздаване.

Ощастливеният купувач

Потърсихме и "купувача" Красимир Пейчев. Успяхме да се свържем с него на мобилния му телефон, но когато разбра за какво го търсим" той каза: "Не се интересувам от въпросите ви, а освен това съм в болница и не мога да говоря". При следващо позвъняване от друг колега се оказа пък, че... бил в провинцията и също не можел да говори.

Надяваме се правоохранителните органи обаче да успеят да поговорят с него. Още повече че ако някой си направи труда да изиска справка за криминалните регистрации на този човек, както и за съдебния му статус, то неминуемо ще се натъкне на доста интересна "биография", която включва обвинения за грабежи, кражби, документни измами и ред други интересни подробности около битието на този вероятно известен в ъндърграунда костинбродски ром. Тук обаче неминуемо изниква въпросът и за избора му на нотариус, който да го обслужва, чийто отговор също не бива да се подминава.

Докато това се случи, за потърпевшите остава да обикалят съдебните зали, да доказват "неприкосновеното си право на собственост", което уж конституцията им гарантира. Пък кой знае, може да дочакат - след 4-5 години някой от престъпната верига да бъде наказан - я с "порицание", а с "мъмрене пред строя"...

Антикризисни бонуси за големите инвеститори решиха да раздадат предизборно родните ни управници. Макар че преди по-малко от три месеца (на 1 март) Народното събрание (под натиска на ЕС) уж реши да сложи вето върху замените и да ограничи злоупотребите с този вид търговия. За целта бяха направени промени в четири закона, с които бяха ограничени възможностите да се сключват сделки по формулата "заменка" на земи, гори, държавни и общински имоти.

Само месец след като "ветото" замаза очите на Европа, кабинетът предложи (на 9 април) и одобри новите текстове в Закона за инвестициите. Още тогава стана ясно, че въпросната привилегия, която на практика гарантира замяната на терени без търг или конкурс, е предизборен реверанс към потенциални партийни спонсори, но за пред света тя мина под мотото "антикризисни мерки". Много бързо и почти тихомълком поправките прелетяха през парламентарните комисии и текстовете им окончателно бяха одобрени от депутатите на 18 май. С приемането на новите промени всеки инвеститор, отличен от държавата със специален сертификат, ще може да купува, да наема или да получава чрез замяна имоти на еднолични държавни или общински дружества без търг или конкурс. За да бъдат сключени договорите с частниците, се изисква началникът на съответната държавна или общинска фирма да даде съгласието си, а министърът на икономиката да сложи парафа за одобрение.

В новите текстове е предвидена и още една доста спорна, според парламентарната опозиция, възможност. Бизнесмените да могат да купуват терени - не само без търг и конкурс, но дори и по данъчна оценка. В тази връзка не е лошо да припомним, че в редица региони на страната тези оценки са драстично по-ниски от реалните пазарни цени на имотите в тях. Новата законодателна разпоредба се е опитала да замаскира това откровено безочие, като в нея е включено уточнението, че точно тази привилегия ще се дава само за т.нар. приоритетни проекти. Заместник-министърът на икономиката Анна Янева уточни, че като "приоритетни проекти" ще се "таксуват" вложенията над 48 млн. евро. Освен това има и изискване те да създават заетост в проблемни райони, хай-тек паркове и индустриални зони.

Засега от прословутите заменки ще могат да се облажат само едрите предприемачи, които са отличени от държавата със сертификати за класни инвеститори. Отличията от клас "А" досега бяха връчвани на компании, инвестирали минимум 70 млн. лв. в промишлеността, възобновяемите енергийни източници, новите технологии и медицината. Държавата даваше и т.нар. сертификат клас "Б", който съответно носеше и по-малко привилегии за вложения от 40 млн. лева. С новите промени обаче тези прагове бяха драстично намалени. Сега замени с държавни и общински фирми ще имат привилегията да правят частни дружества, инвестирали 32 млн. лв., за да получат клас "А", и 16 млн. лв. за клас "Б". За високотехнологичните сектори прагът за инвестицията дори може да падне до пет пъти. Чрез промените се разширява и приложното поле на закона при въвеждането на приоритетни инвестиционни проекти. Новите текстове поставят фокуса върху "триъгълника на знанието" - образованието, научните изследвания и иновациите. Мотивите за това са, че делът на иновативните фирми в България е 20 на сто от всички предприятия в индустрията и услугите, и по този критерий страната ни е на едно от последните места в Европейския съюз. Само за справка - там делът на иновативните предприятия е 39 на сто.

Допълнителна екстра за инвеститорите е, че занапред след представяне на сертификат за клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт ще извършват административното им обслужване в една трета по-кратки срокове от предвидените. Освен това по предложение на министъра на икономиката и енергетиката правителството ще може да отпуска средства за финансово подпомагане на изграждането на инфраструктурата до границите на имота. Това се отнася за инвестициите от клас "А", както и при осъществяването на два или повече сертифицирани инвестиционни проекта на територията на индустриална зона.

С тези промени обаче реално държавата и общините вече са с отвързани ръце и спокойно, пък и съвсем законно ще толерират новите инвеститорски набези. Естествено, аргументи в подкрепа на инициативата по "привличане на инвеститори" имаше достатъчно. Развято беше и знамето с илюстрациите. Заместник-министър Янева обясни, че в Румъния вече се предлагат земи дори и по 1 евро.

По време на обсъжданията в комисиите депутатите от мнозинството пък коментираха, че целта на промените е да се стимулират конкурентоспособността, икономическият растеж и да се покрие дефицитът по текущата сметка. Един от най-големите адепти на промените - депутатът от БСП Петър Кънев, обясни, че е съвсем логично в състояние на криза да се вземат такива мерки. Подкрепа за новите текстове на закона даде и председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Стоян Сталев.

Нормативът предвижда едноличните дружества с държавно или общинско участие да могат да извършват продажба, замяна, отдаване под наем или да учредяват възмездно ограничено вещно право върху недвижими имоти без търг или конкурс след писмено разрешение от едноличния собственик на капитала и съгласие от министъра на икономиката и енергетиката. В допълнителните му разпоредби се прецизират основните понятия като "високотехнологични дейности", "икономически необлагодетелствани региони", въвеждат се и нови термини - за индустриални зони и технологични паркове. Според вносителите и поддръжниците на измененията целта била да се противодейства на негативните тенденции в инвестиционната активност и да се подобри инвестиционната среда за привличане и задържане на капиталовложения и свързаните с тях нови работни места.

От опозицията съвсем не бяха склонни да приемат безпрекословно тази щедрост на управляващите и дори ги заподозряха в уговорки с близки до тях големи компании, в чийто интерес са били извършени промените.

Кой крив и кой прав - по всяка вероятност ще разберем скоро, когато на хоризонта се появят първите, които ще употребят новите привилегии.
Снимка на три колони – Заменките пак са разрешени за големите партийни спонсори с „Приоритетни проекти”. За разлика от Брюксел, депутатът от БСП Петър Кънев и другарите му във властта твърдят, че бонусите и екстрите за отделни фигури и фирми са нещо съвсем логично в състояние на криза.


30.05-05.06.2009 г., с. 29
АЕЦ "Белене" обраства с нови проблеми

Единственият шанс АЕЦ "Белене" да не бъде замразена отново е да се намерят спешно 200-250 млн. евро, с които да продължи подготовката на площадката за построяване на единия от реакторите, изтъкнаха експерти по време на годишната конференция на Българския атомен форум ("Булатом"), проведена през седмицата във Варна. Националната електрическа компания, която е основен инвеститор в проекта, не може да осигури парите, тъй като вече е "на червено" и очакванията са да приключи 2009-а със загуба от поне 60 млн. лева. В същото време няма отговор от руска страна за искания експортен кредит от 3.8 млрд. евро за новата централа. Парите бяха обещани от Владимир Путин при посещението му в София в началото на 2008-а.

Няма яснота докъде са стигнали и сондажите за експортно кредитиране на бъдещия АЕЦ, за което в. "БАНКЕРЪ" подробно писа. Според заложената в проекта схема руската "Атомстройекспорт" може да получи от руски финансови институции средства за своя обем работа, а френската "Арева" и германската "Сименс", които са подизпълнители на строежа, да бъдат финансирани от техните експортни агенции. По наша информация НЕК все още не се е обърнала към експортните агенции на Франция и Германия, а преговорите за руско кредитиране се водят на държавно ниво.

В интерес на истината въпросите около евентуален заем днес изглеждат нерешими. Част от причините са в предстоящите парламентарни избори у нас и в Германия, които могат коренно да преобърнат съдбата на начинанието. Определящо ще е отношението на новото българско правителство към АЕЦ "Белене", но ако управляващото мнозинство е различно от сегашното, проектът най-вероятно ще бъде преразгледан. Подобно развитие подсказаха представители на ГЕРБ и "Синята коалиция" в последните си публични изяви, визирайки неясните му екологични, технологични и финансови параметри.

Неуточнено впрочем продължава да е отношението и на RWE, избрана за стратегически партньор на НЕК в "Белене". Решението на германската компания засега е само за подкрепа на проекта по принцип, но без да е одобрено финансовото участие. На акционерното си събрание през април немците се споразумяха, преди да определят окончателното си становище, да направят свое проучване, включително и екологична експертиза.

Допълнителен проблем е и желанието на RWE да намери съдружник в българския ядрен проект, с който да подели както участието си в него (по 24.5 на сто), така и ядрения риск и дела си във финансирането му. На варненския форум бе съобщено, че RWE преговаря по тази тема с руската компания "Интер РАО Обединени електроенергийни системи" и с още две фирми.

"Интер РАО" контролира производствени и електропреносни мощности в Русия и зад граница от общо 18 хил. мегавата. В България тя купи дял от "Химко"- Враца, и искаше да участва в приватизацията на ТЕЦ-Русе, но се отказа.

За евентуален съдружник се посочва и финландската компания "Фортум", оператор на АЕЦ "Ловиза" (с един руски реактор ВВЕР-440/213 с капацитет 488 MW), но третият кандидат не бе назован.

Договореностите между германците и бъдещите им партньори в АЕЦ "Белене" трябва да бъдат одобрени от антимонополния орган на Европейската комисия, тъй като сделката надхвърля критериите за одобрение от националните регулаторни органи.

Междувременно председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев отбеляза, че през април 2009-а са внесени последните документи по проекта "Белене". Сега регулаторът е поискал допълнителни обяснения от НЕК и от руския изпълнител "Атомстройекспорт", за да направи своята оценка. Тя ще се прави с помощта на чуждестранни специалисти - консорциум от френски и германски инженерингови организации "Риск одит", и българската компания "Енпро Консулт". За извършване на оценката за вероятностен анализ на безопасността Агенцията за ядрено регулиране е поискала помощ от експерти на Международната агенция по атомна енергия МААЕ във Виена. Лицензирането на предлаганата технология, както и даването на същинското разрешително за строежа на атомната централа вероятно ще стане през 2010 г., уточни Цочев.

При новото развитие на ситуацията делото ще бъ­де спряно - на първо вре­ме за четири месеца. За този период е необходимо българската страна да структурира проекта, да реши как точно ще го раз­вива (концесия или чрез фирмени инвестиции) и да определи кой от акционе­рите какъв дял ще получи.

Папазян заяви, че дър­жавната компания ще нас­тоява за мажоритарен дял

в бъдещото дружество с ав­стрийците. Той може да е 51 на сто, но е възможно и да е по-голям, тъй като НЕК иска да влияе върху управ­лението на бъдещата каскада. По-добрият вариант за държавата е да държи възможно най-малък мажо­ритарен пакет акции в сме­сеното дружество, като по този начин и средствата, които тя ще трябва да вло­жи, ще са далеч по-малко. Не е тайна, че НЕК буквал­но издъхва финансово за­ради ангажиментите й в ре­дица скъпи начинания, сред които е и АЕЦ „Белене". Ве­роятно именно поради та­зи причина Мардик Папа­зян смята, че ще е по-добре да се вземе правителс­твено решение за обявява­не на концесия за проекта. Само че това едва ли ще стане в определения чети­римесечен срок. Почти си­гурно е, че заради изтича­щия мандат на сегашния ка­бинет и предстоящите ев­ропейски и парламентарни избори той ще бъде удъл­жен. За да се подсигурят от евентуални политически сътресения, ЕВН и „Алпи­не" са настояли за прави­телствени гаранции-за ре­ализацията на „Горна, Ар­да". Дали ще я получат, те­първа предстои да видим. Другата голяма въпро­сителна е каква ще е роля­та на турската страна? Наследникът на „Джейлан" може да настоява за включване в проекта или за изкупуване на неговия дял от НЕК и австрийците.

Крайният срок за изпълнението на договора е май 2011-а. Дотогава трябва да се извърши проектирането, изграждането и електрификацията на отсечката, по която влаковете ще могат да се движат със скорост 160 - 200 км в час. В момента върви модернизацията на жп линията от Пловдив до Свиленград, като се очаква проектът да завърши през есента на тази година.

Подписан бе договор и с консорциума "ЕвроГеоРейл" за "Проектиране и внедряване на Географска информационна система за нуждите на "Железопътна инфраструктура". Контрактът е за 7 760 000 лв. без ДДС и е с продължителност 18 месеца. Според информационната система "Дакси" в джоинтвенчъра влизат шест фирми. С най-голям дял от 34% е "Есри - България", "Евросенс" държи 22 на сто, а 17% има "Контракс". Останалите - "Лирекс БГ", "Геокад -93" и "Геотехинженеринг" ООД си разделят поравно 27 на сто от собствеността. Най-голямо любопитство буди името на последната компания, тъй като 50% от дяловете в нея държи Николай Вълканов, управител на "Минстрой Холдинг".

Задачата на консорциума ще е да изгради система, позволяваща следенето на обекти в реално време, високо технологично управление на влаковете и дейността в гарите. "Поздравявам ръководството на НКЖИ за амбицията, която си е поставило, за бързата подготовка на проекти, тръжни процедури и най-вече за кратките срокове, в които успява да ги реализира", заяви министър Петър Мутафчиев.

Всъщност подписването на двата контракта може да се определи и като доста сериозен пробив в усвояването на 580 млн. евро, предвидени за железниците по програма "Транспорт". Досега единственият сключен договор по нея бе за изграждането на втория лъч на софийското метро от "Надежда" до "Лозенец", но той бе по друга приоритетна ос - "Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари".

Останалите три жп проекта, които ще се финансират с европейски пари, най-вероятно ще се реализират през 2010 година. Около 320 млн. евро ще струва модернизацията на линията София - Видин, която е в изключително лошо състояние и пътуването с влак между двата града отнема шест часа, при положение че разстоянието между тях е не повече от 200 километра. Обновяване за 125 млн. евро "чака" и участъкът София - Пловдив, а със 100 млн. евро ще се ремонтира трасето от столицата до Перник и Радомир.

Още една добра новина имаше за железниците през седмицата. На 26 май Петър Мутафчиев направи първата online връзка между Електронния регистър на подвижния състав (локомотиви и вагони) в България с виртуалния регистър на Европейския съюз, с което бе изпълнено задължителното изискване на Брюксел. В националната база данни влизат всички вагони, локомотиви и мотриси в страната, без значение през коя година са произведени, и много бързо в реално време може да се провери къде се намира всеки един от тях.

Стефан Савов
Снимка на три колони- Министър Мутафчиев и шефът на „Железопътна инфраструктура" Антон Гинев са доволни от свършеното за железниците, но сериозната работа тепърва предстои.


30.05-05.06.2009 г., с. 30
„Октопод" получи терминала в Сомовит
Концесионе­рът на пристани­щето в Сомовит ще трябва да из­гради и нов тер­минал за пътни­ци. Така поне е записано в дого­вора за отдава­не на съоръже­нието, който бе подписан в чет­въртък (28 май) от министъра на транспорта Пе­тър Мутафчиев и управителя на варненската фирма „Октопод-С" ООД Светлозар Дичовски.

„Днешната сделка е седмата концесия, сключе­на през този мандат. Оце­нявам високо ангажимен­та на концесионера да пре­доставя и услугата обра­ботка на пътници. Това ще създаде добри възможнос­ти за развитието на пътни­ческите превози по река Дунав", подчерта Мутафчи­ев.

Срокът на контракта е 22 години. За този период спечелилият кандидат е длъжен да инвестира не по малко от 6 445 000 лв., като 2 435 000 лв. ще са вложенията през първите две го­дини. Наред с построява­нето на новия терминал за посрещане на пътници с парите ще бъдат разширени складовите площи, а предстои и рехабилитация и подобряване на приста­нищната инфраструктура.

В предложената соци­ална програма влиза за­пазване на сегашните 27 работни места за целия срок на концесията и раз­криването на нови при раз­ширяване на дейността. Концесионерът се ангажи­ра да осигури възможнос­ти за професионална ква­лификация и преквалифи­кация на работниците и служителите.

„Октопод - С" ООД е ре­гистрирано през 2001 г. с адрес на управление във Варна. Капиталът на дру­жеството е 11 млн. лв., а съдружници в него са „Слънчев дар" АД, Варна, с 63.6% от дя­ловете и „Ок­топод инвест холдинг" Вар­на с 36.4%, който според информаци­онната систе­ма „Дакси" е в ликвидация. Интере­сен е регистрираният предмет на дейност на концесионе­ра - „Покупка на стоки с цел продаж­ба, комисиони, спедиционни сделки, търговско представителст­во и посредничество, по­купка, строеж или обза­веждане на недвижими имоти с цел продажба". За да влезе договорът в сила, „Октопод - С" трябва да бъ­де вписан в регистъра на пристанищните оператори. За разлика от приста­нище Сомовит, концесия­та на гражданското лети­ще в Русе няма да я бъде. На 28 май правителство взе решение за прекратя­ването на процедурата. Тя бе открита в края на мина­лата година и до изтичане­то на крайния срок за по­даване на заявления за участие (17 март 2009-а) ни­то един кандидат не е нап­равил оферта.


30.05-05.06.2009 г., с. 30
Сменят модела за финансиране на водни проекти
Проектите за пречис­твателни станции в общи­ни с над 10 хил. жители, финансирани по опера­тивната програма „Окол­на среда", вече ще се подпомагат директно, ка­то за целта Министерст­вото на околната среда и водите (МОСВ) е изготви­ло специален механизъм. Съобщението бе направено на 27 май след заседанието на Комитета за наблюдение на оперативната програма. До­сега европари-те се даваха на общините, които първи представят проектите си.

Причината за промените е наближаващи­ят краен срок -31 декември 2010 г., в рам­ките на който всички градове в страна­та с население над 10 хил. души трябва да имат пре­чиствателни станции за отпадни води. Намерени­ята са с новите мерки да се съкратят сроковете за реализация на одобрени­те предложения, чиято реализация закъснява значително.

Заради критики от Европейската комисия ще бъде актуализирана и ин­формацията за това до каква степен са изграде­ни мрежите и съоръжени­ята за водоснабдяване и пречистване, които се строят със средства по линия на „Околна среда" и ИСПА от Предприятие­то за управление на дейностите по опазване на околната среда и от на­ционалния бюджет. Екс­пертите от Брюксел са ус­тановили, че средната це­на за реализирането на подобни ВиК проекти в Европа е около 1000 евро на жител, докато в Бълга­рия има договори, при ко­ито стойността е 7 хил. евро.

По данни на екоминистерството за изграждане на водна инфраструктура в градове с население над 10 хиляди души досега са подадени 54 проекта от 47 общини, а предвидените средства са 700 млн. ле­ва. По втората процедура - за населени места от 2 до 10 хил. жители, чийто краен срок е декември 2014-а, са подадени 147 проекта от 114 об­щини, а за­делените средства са 393 млн. лева. Потреб­ностите в сектор „Во­ди" обаче многократ­но надви­шават на­личните па­ри по опе­ративната програма

„Околна среда". Затова от МОСВ предлагат под­борът на приоритетните проекти да става чрез усреднени показатели за икономическа ефектив­ност, регионална значи­мост, както и на базата на реалистичните пара­метри за водопотребление.

Ивайло Станчев
Снимка на три колони- Мисия, която е невъзможно да бъде изпълнена до 31 декември 2010 г.всички градове с над 10 хил. души население трябва да имат пречиствателни станции за отпадни води.


30.05-05.06.2009 г., с. 33
Фондовата борса остава без дъх
Фондовата борса публикува анализ за периода от 1 юли 2008-а до 31 март 2009-а, който е поредното доказателство, че Бълга­рия също не е подмината от кризата. Въпреки всич­ко инвестициите в ценни книжа на компаниите от финансовия сектор у нас все още са предпочитани в сравнение с акциите на другите дружества. Причи­на за това може би е, че за разлика от някои стра­ни, в нашата няма банка или финансова институ­ция, потърсила помощ или обявила фалит.

Секторът, който най-силно е засегнат от кри­зата, е строителството, но това отдавна не е никаква изненада. И е съвсем ло­гично днес инвеститорите да са по-предпазливи с те­зи фирми, представени на „БфБ-София" от дружест­вата със специална инвес­тиционна цел.

Най-тъжното в целия анализ обаче са данните за капитализацията на борсата. За разглеждания период тя е 9.979 млрд. лв.,

което е понижение от 54.87% в сравнение с края на юни 2008-а и е резултат на спада на пазарната-оценка при почти всички основни сектори.

Водещото място при борсовата търговия по брой сключени сделки и реализиран оборот се за­ема от сектора „финансо­во посредничество", в кой­то влизат банкови инсти­туции, застрахователни компании, дружества със специална инвестиционна цел и голяма част от хол­динговите дружества. Ста­ва въпрос за общо 57 205 сделки за деветте месеца и оборот от 410.256 млн. лева.

Анализът обръща спе­циално внимание на отра­съла „Строителство", кой­то се нарежда на четвър­то място със 17 801 сделки и превъртени 16.634 млн. лева. В сравнение с пър­вото полугодие на 2008-а сключените сделки и обо­ротът намаляват съответ­но със 7.42 и 7.7 на сто. Понижаването на ликвидността на строителните

дружества, според „БфБ-София", се дължи не само на влиянието на кризата, но и на спряното финан­сиране от европейските фондове.

Секторът „финансово посредничество" заема челна позиция и в класа­цията по пазарна капита­лизация, която е в размер на 4.047 млрд. лв., и пред­ставлява 40.56% от обща­та капитализация на бор­сата. Спадът в случая спрямо юни 2008-а е с 44.59% й той е по-нисък от намаляването на общата капитализация. Обяснени­ето е, че някои от водещи­те дружества са свалили цените на ценните си кни­жа минимално главно за­ради ниската си ликвидност, а освен това се е уве­личил броят на публични­те компании от сектора от 103 на 113. През юни ми­налата година делът на бранша от общата капита­лизация е бил само 33.03 процента. В Топ 3 по пока­зателя сега са ТБ „Сибанк" АД, „Арко Тауърс" АДСИЦ и ЗАД. „ДЗИ".

Строителството заема трето място с капитализа­ция от 646.449 млн. лв., ка­то спадът при него е с 49.12 на сто. За разглежданите девет месеца обаче те­жестта на сектора като процент от общата пазар­на капитализация се уве­личава (с близо 1%) най-вече заради допускането до търговия на книжата на „Железопътна инфраструктура-Холдингово дру­жество" АД - София. Към края на март то е с най-висока пазарна оценка сред компаниите от сфе­рата на строителството.

По-голям спад на капи­тализация от средния за борсата отчитат повечето от индустриалните подсектори, които бяха сериозно засегнати както от продъл­жаващата глобална фи­нансова криза, така и от газовата криза в начало­то на тази година.

Акционерите са освобо­дили от отговорност всич­ки членове на съвета на ди­ректорите - Борис Борисов - изпълнителен директор, Бисера Лазарова и Стефка Обрешкова, и са одобрили предложението за продъл­жаване на мандата им за още пет години.

Капиталът на дружест­вото е разпределен между „Донев Инвестмънтс Холдинг" АД (20.3%), „Телекомплект" АД (20.5%), Венцис­лав Стоев (23.52%), Огнян Донев (23.23%) и Борис Бо­рисов (5.16%).

Приоритетите в инвес­тиционната политика на „Софарма имоти" през 2009 г. са свързани с влагане на средства предимно в качес­твени и доходоносни обек­ти с различно предназна­чение - търговски, индуст­риални, жилищни и офис сгради, както и в закупува­не на парцели за бъдещо строителство. Компанията планира инвестиции в имо­ти на различни етапи на за­вършеност и развитие. На­меренията й са да печели от наеми и други текущи плащания, но ще влага па­ри и в закупуването, изг­раждането или реновиране на недвижимости с цел пос­ледващата им продажба или експлоатация.

За какво става дума?

Няколко почти после­дователно поднесени кул­турни новини ни карат да не вярваме на очите и ушите си. Старателно гру­пирани, постепенно градирани, те неусетно во­дят към асоциации със съ­бития от началото на XXI век. И тогава властващи­те решиха да се заиграят с интелигенцията и артис­тите, предизборно нали­вайки пари в проекти със съмнителен резултат. Най- фрапиращия бе случа­ят, богато ексминистър Емма Москова щедро по­харчи 400 хил. лв. държав­ни пари за изграждането на скулптурна експози­ция на открито в парка

.А. „Заимов". И дори монти­ра табелка с благодар­ност към своя патрон Иван Костов, загрижен за българската култура тол­кова, колкото маймуната за маникюра си. Осем го­дини по-късно се вижда, че въпросният харч е имал за цел да поласкае артистите и да ги спече­ли на своя страна в тога­вашните избори. „БАНКЕ-РЪ" проследи съдбата на скулптурната експози­ция, алармира за разпа­дащите се произведения и с огорчение е принуден да констатира, че днес само някои от тях са оце­лели и се вписват добре в парковата среда.

Сега все още титуляр­ният министър Стефан Данаилов,бъдеща прези­дентска кандидатура на БСП, отиде още по-далеч. Той изтегли 50 млн. лв. от оперативната прог­рама „Регионално разви­тие 2007-2013", подкрепе­на от Европейския съюз. Парите са предназначе­ни за ремонт и благоус­тройство на 28 културни обекта в страната, сред които приоритет имат На­ционалният исторически музей, Националната ху­дожествена галерия, На­ционалната галерия за чуждестранно изкуство, концертният комплекс „България" и др. Пак Да­наилов преряза лентата и на новото хранилище за фондовете на Нацио­налната художествена галерия, помещаващо се в сградата на бившето ВМЕИ (сега Технически университет) срещу па­метника на Васил Левс­ки. Акцията е погълнала

1 873 000 лв., а в близко бъдеще (!) за откриване­то на цели три изложбе­ни галерии в същата сграда са осигурени 4 млн. лв. от еврофондовете.

Нека припомним, че идеята за обединяването на сградния комплекс с Националната галерия за чуждестранно изкуство има няколкодесетилетна история. Съществуват и чудесни проекти на покой­ния арх. Никола Николов (в. „БАНКЕРЪ" притежава копие от тях) за изграж­дане на голям музеен цен­тър, адаптирани от него­вия син арх. Владислав Николов. В своето време ексминистър Емма Мос­кова застана зад идеята и дори предприе първи стъпки за реализирането й. Оттогава темата не е предлагана на публично обсъждане, но в някогаш­ния ВМЕИ, далеч от хор-

ските погледи, продължи­ха частичните строителни работи. Докато най-сетне се разбра за какво иде реч - с гръм, трясък и со­лиден медиен шум.

В същия този въртоп от изненадващи събития попадна и новината за от­криването на Музей на съвременното изкуство в сградата на някогашния Софийски арсенал зад му­зея „Земята и хората". За преустройството са оси­гурени 1 247 789 евро, 85% от които са безвъзмездно дарение от Кралство Нор­вегия, а останалите 15% са национално финанси­ране.

Първи заподозряха задкулисни мотиви на правителството някои от известните ни съвремен­ни художници, сред които и най-популярният в меж­дународните среди Недко Солаков (неговата самос­тоятелна изложба продъл­жава в СГХГ). Те предпо­читат да изчакат хода на събитията и да предоставят свои произведения на бъдещия музей само ако той заслужи и докаже правото си на съществу­ване, по думите на Недко Солаков.

Криво да седим, право да съдим!

Новата предизборна акция, проведена от Сте­фан Данаилов и подве­домствените му директо­ри, се различава коренно от нескопосаността на Емма Москова. Преди всичко, освен ефектна, тя е и ефективна, защото има амбицията да реши част от кардиналните пробле­ми в българската култура, нуждаещи се от солидни средства. В този смисъл трябва да оценим сторе­ното със знака плюс. В съ­щото време обаче да не губим от погледа си две премълчани тенденции. Първата от тях е свърза­на с увереността за про­дължаващ управленски мандат на БСП, все едно с кои бъдещи коалицион­ни партньори. (В предиз­борното говорене на пар­тия ГЕРБ не е спомената нито дума за култура и из­куство). И втората - все по-налагаща се централи­зация на културния живот, основанията за която от­криваме в редица доку­менти от последно време, но най-вече в злополуч­ния Закон за опазване на културното наследство. В този смисъл заложените (предвидени) в навечери­ето на 24 май 2009 г. сред­ства биха били оправда­ни само ако се усвоят до стотинка и по предназна­чение. Редуващите се във властта досегашни поли­тически структури не да­ват такива гаранции.