30 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Белчо Цанев 30.03.2012 г.,с. 38
Изтегляне 2.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Любомир МИХАЙЛОВ 30.03.2012 г.,с. 1 Краят на АЕЦ "Белене"
- 30.03.2012 г.,с. 3 Сбогом на АЕЦ "Белене"
- 30.03.2012 г.,с. 5 Добър край след ужас без край Иван ИБРИШИМОВ
- 30.03.2012 г.,с. 32 Концесия в гърлото
- 30.03.-05.04.2012 г., с. 10 Събарят павилиона – пенсионерски клуб
- 30.03.2012 г., с. 3 Стоп - сигналът на Фукушима
- 30.03.2012 г., с. 4 „Газпром" засега няма намерение да строи мощности в България
- Шматко: Русия ще настоява задълженията по АЕЦ „Белене" да се изпълнят
Белчо Цанев 
30.03.2012 г.,с. 38 Интересуваме се от ниви и вода Всички опции за Иран са на масата, включително военната Бизнесът ни се готви за нова офанзива в България, казва посланик Шаул Камиса Раз Новият посланик на Израел у нас Шаул Камиса Раз познава добре страната ни. През 1999-2002 г. е бил военен аташе за България, Румъния и Украйна. Той е армейски офицер с чин полковник. Работил е като висш държавен служител и кмет на град Хадцорт Хаглилит, където реализира важни проекти, получили висока оценка от гражданската власт и военните. По време на 32-годишната си военна служба завършва с бакалавърска и магистърска степен политически науки с акцент върху сигурността на Израел. Г-н Камиса за втори път идва на дипломатическа работа в България. Той избра в. "Стандарт" за първото си интервю като посланик у нас. - Ваше Превъзходителство, каква промяна намирате в България в сравнение с първия ви дипломатически мандат? - Изпитвам истинско удоволствие, че съм тук за втори път, и то на по-висока позиция, което ми дава възможност още по-добре да опозная страната и да работя ефективно като посланик. Сега виждам една България с още по-топло и сърдечно приятелство към Израел. Една България, която е готова също да слуша своите приятели, готова е да говори без страх. Най-важното според мен са съвместните действия с Израел и желанието за това не само от страна на държавата, но и по места в градове като Пловдив, Бургас и други, които успях вече да посетя. - България очевидно става все по-важна за Израел, както и Израел за България? - Израел оценява подкрепата на България в многостранната дипломация и необходимостта от преки преговори в мирния процес, като очаква това двустранно сътрудничество да продължи в политическата сфера. - През лятото на 2011 г. по време на визитата си в София израелският премиер Бенямин Нетаняху каза, че Израел трябва да увеличи инвестициите си в България. - Изказването на премиера Нетаняху показва, че Израел има много сериозни намерения и планове за връзките си с България. Икономическата криза, която е навсякъде, не подмина и България. Тя повлия и на инвестиционния климат тук, както и на действията на израелските бизнесмени. Сега те очакват да дойде моментът за "офанзива", т.е. за завръщане на израелските инвестиции в България, както беше преди кризата. - В кои области са най-големи възможностите за икономическо сътрудничество? - На първо място е земеделието. Също и пречистването и преносът на води. Българската земя е много чиста и добра за обработване. Водата ви е в изобилие, за разлика от Израел. България има потенциал да се превърне в най-развитата земеделска страна в региона, а защо не и в цяла Европа. Това може да се постигне с израелска технология. Израел е готов да участва и в развитието на българската енергетика, по-специално в газови проекти. Имаме и идеи за сътрудничеството във военния сектор, които може да се приложат. Грижата за защитата и сигурността на държавата ни е стимулирала развитието на нашата военна индустрия на доста високо ниво. - Като споменавате защитата и сигурността, как ще коментирате ядрената програма на Иран и евентуалните заплахи от възможностите за двойната й употреба? - Опасността от иранската ядрена програма тревожи не само Израел, но и целия свят. Израел показва огромно търпение, изчакване и дипломатичност, за да може предприетите от международната общност санкции да повлияят на Иран, за да не се стига до по-сериозни действия. Всички опции са на масата, но една по една те отпадат. Военната опция все още е там. Няма значение дали тя ще бъде международна или израелска. - За сигурността на Израел са важни и отношенията с палестинците. Защо преговорите с тях буксуват? - Основният проблем в израелско-палестинския конфликт е, че след 1948 г. палестинците не приеха плана на ООН за създаването на израелска държава. Това е в основата на конфликта, който продължава да се развива в различни посоки с течение на времето. Израел непрекъснато полага усилия за създаване на по-добри условия за палестинците. В последно време предлагаме да признаем възможността за създаване на палестинска държава, т.е. за две държави на два народа, на базата на което да се реши конфликтът. Но палестинската управа не прави нищо, за да признае израелската държава, а поставя предварителни условия за всичко. - А каква ще бъде според вас развръзката на конфликта в Сирия, от което много зависи бъдещето на Близкия изток? - Проблемът в Сирия не интересува само Израел, а целия свят, но за съжаление международната общност не успява да предприеме мерки и санкции, каквито предприема спрямо Иран. Има пасивност и инертност в стратегията към Сирия. Президентът Башар Асад реши, че трябва да действа много брутално и бързо, за да унищожи въстанието в неговия зародиш. Той разчита на подкрепата на Иран и Хизбула. Израел няма интерес да се намесва в Сирия, освен да помага с хуманитарна помощ за бедстващите сирийци, готовност за което изрази външният ни министър Авигдор Либерман. Ние очакваме все пак след време Асад да бъде отстранен от власт и в Сирия да се развият естествените демократични процеси, както в повечето арабски държави, в които диктаторите паднаха от власт. Нещата могат да се променят по-бързо, ако настъпи промяна в позициите на Русия и Китай. Основната опасност е след падането на Асад ситуацията в Сирия да бъде овладяна от ислямски екстремисти, както стана в други арабски страни. - Трагедията на убитите в еврейското училище в Тулуза засилва страховете по света от нови антисемитски изстъпления на ислямските екстремисти. Застрашена ли е еврейската общност в България? - Еврейската общност в България се чувства отлично. Получил съм уверения от външно министерство и полицията, че българските власти всячески се стремят да предпазят българските евреи от терористични действия и атака. Еврейската общност и моят добър приятел Максим Бенвенисти, който ръководи еврейската организация "Шалом", са патриоти. Те участват във всичко случващо се в държавата и са горди граждани на България. Когато стана трагедията в Тулуза, ние се събрахме в синагогата в София. Събранието бе почетено и от посланиците на САЩ и Франция. Там изразихме нашата съпричастност към скръбта на семействата на загиналите от куршумите на терориста еврейски деца и французи в Тулуза. - Какво най-важно да очакваме в българо-израелските връзки в близко бъдеще? - Ще има различни визити на министерско ниво, както и посещение на българския президент Росен Плевнелиев в Израел. Предстои и общо заседание в Израел на двете правителства. Ще се състоят и много културни събития. Израел участва в почти всички фестивали и международни прояви на българска територия. До средата на годината за Израел трябва да заминат около 3500 български строители. Те ще осигуряват прехраната на семействата си с работа в Израел, където има голяма нужда от разрастване на строителството. Любомир МИХАЙЛОВ 
30.03.2012 г.,с. 1 Краят на АЕЦ "Белене" Да се прекрати строителството на атомната електроцентралата „Белене", реши българското правителство на седмичното си заседание. Високата цена на проекта и липсата на стратегически западни инвеститори надделяха като аргументи за едно от най-трудните решения на министрите. Ден след това Народното събрание препотвърди решението на кабинета да се спре строежът на АЕЦ .Белене" с гласове на ГЕРБ, Синята коалиция и на независими депутати. Против бяха народните представители от „Коалиция за България" и „Атака", а ДПС не участваха в гласуването. В дебата преди вота участваха премиерът Бойко Борисов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, часове преди да замине на посещение в Москва. Според министър-председателя БСП не е желало да строи АЕЦ „Белене". Той заяви, че ако е искал, кабинетът на Тройната коалиция е можел да подпише крайния договор за строежа по време на мандата си, за да стане необратим процесът по изграждане на централата.
30.03.2012 г.,с. 3 Сбогом на АЕЦ "Белене" Край на проекта АЕЦ „Белене" обяви премиерът Бойко Борисов, след като правителството взе решение да прекрати неговото продължаване. За решението бяха информирани президентът Росен Плевнелиев и депутатите от икономическата комисия. Премиерът е заявил на руския си колега Владимир Путин, че проектът не може да бъде продължен сред всичките неясноти, свързани с него. „Днес на заседание на Министерски съвет взехме решение да прекратим проекта АЕЦ „Белене" и да доплатим първия му реактор, който през октомври ще е окончателно готов. Около 100 милиона евро остава да се дадат още за него. Това заяви в парламента премиерът Бойко Борисов. Реакторът от АЕЦ „Белене" ще бъде преместен в АЕЦ „Козлодуй". Борисов посочи и сериозните икономически тежести, които биха възникнали за държавата при строежа на АЕЦ „Белене". При цена около 6 милиарда евро, с кредитния ресурс, който ни се предлага - между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж, тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро, или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари, заяви министър-председателят. Със 120 гласа „за" беше прието и решение на парламента, което подкрепи взетото преди това от МС.
30.03.2012 г.,с. 5 Добър край след ужас без край Иван ИБРИШИМОВ Преди няколко дни г-н Румен Овчаров се произнесе афористично по темата за АЕЦ „Белене", като припомни архаичното съждение „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Както пролича след предизвестеното правителствено решение за отказ от проекта, примирението на енергийния бос и депутат от БСП е било привидно. При дебата в парламента той се опита отново яростно да защити руските интереси, като използва за параван уж българските. В крайна сметка правителственото и парламентарното решение бяха взети след тригодишни лутания и експертни анализи, които категорично доказват едно: Проектът „Белене" е бил и е невъзможен за осъществяване, защото е генетично сбъркан. Преди 33 години, през 1981 г. той е бил оповестен като политическо решение, съобразено с тогавашните реалности. Спрян е изцяло през 1990 п, за да бъде реанимиран през 2002 п, без каквато и да било технико-икономическа аргументация. През последните 10 години всичко правено по него е било фрагментарно, на парче и градено върху пясъчна основа. И защото не е наша работа да правим специализирани анализи по темата, си позволявам единствено да задам няколко елементарни въпроса „от общ характер". Кой е този хипотетичен стопански ръководител, политик или бизнесмен, където и да е по света, който подписва документи за стотици милиони и милиарди, без да е наясно поне приблизително с крайната цена на сделката? Кой е този титан на икономическата мисъл, който се захваща да строи нещо за десетки милиарди, без да е осигурил предварително пазара и финансирането му? След като България е член на ЕС и НАТО, кои са тези политици, които дори могат да си представят, че такъв грандиозен проект може да се осъществи и ще бъде допуснат за реализация без стратегически инвеститор от ЕС или САЩ? След всички твърдения на корифеи като посочения по-горе Румен Овчаров или като наследника му в министерското кресло Петър Димитров, че проектът би бил печеливш, как за последните 10 години, да не се връщаме по-назад, такъв инвеститор не се появи, а онези, които бяха проявили интерес, се разбягаха като пилци, щом надникнаха в дълбочината на далаверата. Защо и досега се говори само под сурдинка, че самото проектно задание, при първия конкурс, е било подготвено така, че победителят да бъде предопределен, с което още тогава е бил предопределен и грандиозният провал сега. Защо се мълчи, че едно от подуслови-ята при втория конкурс, свързано с подготовката на площадката, също обезсмисля каквото и да било различно от руското участие? Как и с какъв акъл са слагани подписите под различните анекси, струващи стотици милиони български лева, без да има подписан основен договор за изпълнението на проекта. В крайна сметка кой носи отговорност за пропилените досега над 1 милиард и половина лева народни пари, с перспективата да станат и 2 милиарда, ако се наложи да се плащат неустойки? Да не говорим за заема от 500 милиона евро от банката „Париба", чието погасяване е предстоящо. В крайна сметка на правителственото заседание в сряда за първи път бяха обявени някои официални разчети и бяха посочени поне част от истинските причини за крайното решение. Не може да не направи впечатление и казаното от премиера, че стратегическите инвеститори са прогонени, защото „и тук има гигантски далавери, които са направени, и аз съм убеден, че рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение". И накрая, но не за десерт ми се ще да задам още два въпроса. След като дори по „трънския курс" цялостната стойност на проекта е надминала 20 милиарда лева, по колко милиарда на година би трябвало да отделя държавата в един петнайсетгодишен период и как би се отразило това на стандарта на живот в най-бедната страна на ЕС? Вторият въпрос е свързан с българско-руските отношения и разделението в нашето общество. Може ли да бъде успешен един проект, който позволява спорът от експертен да бъде изместен в плоскостта „за" или „против" Русия, и за мястото на България в геополитическото пространство, нещо, което е решено и облечено в законова рамка с приемането ни в ЕС и НАТО? Затова ми се струва, че сълзите, които ронят защитниците на проекта, са крокодилски. Защото с неговото фактическо приключване се слага началото на края на най-големите далавери в годините на прехода. А ако някой е получавал пари под масата от руските контрагенти и сега трябва да ги връща, то това си е негов проблем, а не проблем на българското общество. И като си отговори човек на всички поставени въпроси, ще разбере, че краят на „Белене" наистина беше предизвестен.
30.03.2012 г.,с. 32 Концесия в гърлото Единият от собствениците на ПФК ЦСКА АД Димитър Борисов се похвали, че за първи път от половин век клубът си има свой дом. Спорно е, но е факт, след като държавата даде на концесия за 20 години стадион „Българска армия" и базата в Панчарево. Така след години борба за най-скъпото парче земя в Татковината най-сетне се намери инвеститор, който да го лапне. Само концесията да не заседне в гърлото. Защото е доказано, че тези собственици много трудно се оправят със сметките. Или по-точно - трудно им излизат сметките. Но пък пернишките бизнесмени са си направили отлично стратегията. За 20 години ще трябва да инвестират 20 милиона лева. По милион на сезон. Нищо, дори за средно голяма работеща компания. А както знаем, боклуци и храна винаги ще има. Проблемът е, че ще се инвестира на парче. Тази година половин седалка, догодина цяла! И така с козметика до... никой не знае. Вярно, по-добре е нещо да се прави, ала дали кърпежите ще решат грандиозните проблеми на червения клуб? 
30.03.-05.04.2012 г., с. 10 Събарят павилиона – пенсионерски клуб Бараката беше ползвана по време на изборите и за клуб на ДПС, обясни обвиненият в корупция кмет на община Ветово Георги Георгиев." Тъй като мястото предстои да бъде озеленено, павилионът ще бъде съборен. Вече съм уведомил РДНСК-Русе да предприемат действия за по-бързото му премахване и загрозяване на пейзажа", уточни градоначалникът. Политици виждат в събарянето на бараката опит да бъдат заличени следите от престъплението - корупция. "Наистина бараката освен пенсионерски клуб беше и клуб на ДПС за изборите. Там провеждахме заседания на общинския съвет", каза председателят на групата общински съветници Баки Солак. Той бил доволен, че Сюлейман Узунов не им е искал никакъв наем. "Зная за историята с рушвета, станал по време на мандата на сегашния кмет Георгиев. Случаят е много неприятен, но трябва да бъде изяснен. Въпреки че кметът е резервиран и не иска да се говори по този въпрос", допълни ДПС лидерът. Става въпрос за една човешка драма, сумата не е малка, категоричен бе той.
Министърът на икономиката и енергетиката на България Делян Добрев Линк досие Делян Добрев е министър на икономиката, енергетиката и ... Цялото досие пристига в Москва, за да уведоми руската страна за отказа от строителство на АЕЦ "Белене". Решено е вместо атомна да се построи газова централа. Причините са скъпият проект, разположението му в сеизмично опасна зона и съмнения в безопасността. Всъщност веднага след началото на ядрената авария в АЕЦ "Фукушима" през 2011 г. Европейската комисия заяви, че ще подложи на повторно разглеждане проекта за българо-руска атомна централа, веднага след като й бъде намерен нов инвеститор. Оттогава инвеститори няма, но, изглежда, започват да се сбъдват прогнозите, че японската авария ще доведе до отказ от редица проекти за нови АЕЦ. За цялото съществуване на проекта "Белене" 15 пъти са се отлагали сроковете с допълнения към основното споразумение. Ситуацията очевидно е безнадеждна. И руската държавна корпорация, и руското министерство на енергетиката са се примирили с нея още преди няколко месеца. От коментар в газета.ру на Владимир Сливяк, автор на книгата "От Хирошима до Фукушима"
Наистина ли строим газова централа на площадката на АЕЦ „Белене", или това е само прах в очите на Москва при отказа на България от ядрената централа. Засега отговорът е по-скоро вторият, но пълна яснота няма. Идеята да бъде изградена газова централа на площадката на АЕЦ „Белене" се появи заедно с решението за прекратяване на проекта. Вчера депутатите дори препоръчаха на правителството да проучи условията за изграждането на паро-газова централа през следващите години. Заедно с това Народно събрание реши да прекрати изграждането на АЕЦ „Белене" със 120 гласа на управляващата партия ГЕРБ и „Синята коалиция" и 42-ма „против". Идеята за изграждане на газова централа на площадката на „Белене" реално не е нова. Такова решение беше взето още при първото замразяване на проекта през 1991 г. Тогава обаче условията бяха коренно различни, тъй като България получаваше безплатен газ от Русия по Ям-бургската спогодба (като компенсация за строителната дейност на България в СССР), с който проект е можело и да бъде икономически изгоден. Сега единственото по-ясно нещо за проекта е, че той ще бъде изцяло частен и че електроенергията от него няма да се изкупува от държавата. Интересът на "Газпром"? От хронологията на предложението изглежда, че правителството по-скоро има намерение да предложи на „Газпром" да изгради такава централа като компенсация за спрения проект „Белене". Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обаче коментира пред „Капитал Daily", че не е ясно как отказът от АЕЦ може да се обвърже с проект за газова централа. От „Газпром" всъщност са поискали директно да доставят газ на български потребители в замяна на по-изгодни условия в новите договори с „Булгаргаз". Това е станало ясно по време на среща между изп. директор на „Газпром" Алексей Милер и Трайков. В тази връзка Трайков е предложил „Газпром" да изградят газова централа в България, като това обаче не бъде обвързано с договори за изкупуване на тази енергия. Въпросът обаче не е бил дискутиран повече, посочи той. По думите на Трайков „Газпром" може, стига да поиска, да доставя газ на много ниска цена и по този начин да правят марж както от директната му доставка, така и от производството па електроенергия чрез газова централа. Но пак според бившия министър това е било въпрос на сметки от страна на руската газова компания. Според информация на сайта на „Газпром" досега компанията не е заявявала интерес към изграждането на енергийни мощности в България. Такъв интерес компанията има към страните от Западна Европа, както и Турция, Македония, Гърция и Полша, където има недостиг на електроенергия, съчетан с високи ценови нива, пише в съобщението. В началото на март „Газпром" дори сключи споразумение с датската DONG Energy за сътрудничество между двете компании в проекти за модернизация на съществуващи газови централи и изграждането на нови модерни централи с комбинирано производство в Западна Европа. „Изграждането на енергийни мощности е една от нашите бизнес цели в Европа и „Газпром" проявява интерес за партньорство с водещи европейски енергийни компании в съществуващи мощности и изграждането на пови газови централи", е заявил Алексей Милер при подписване на споразумението с DONG Energy. От „Газпром" обаче отказаха да коментират пред „Капитал Daily" възможността за реализация на подобен проект в България с обяснението, че не им е било отправяно подобно официално предложение. Дали е рентабилно? При сегашните цени на газа в България изграждането на парогазова централа от частен инвеститор би било икономически необосновано. При положение че пазарът на газ и цените на електричеството в България са изцяло регулирани, подобен проект трудно би си намерил място на пазара. В перспектива, когато България диверсифицира доставките си на газ и проектите „Южен поток" и „Набуко" станат факт, подобна централа може би била добра инвестиция. Евентуалният инвеститор обаче ще трябва да си гарантира дългосрочен договор за доставка на природен газ. Точно това беше и причината чешката ЧЕЗ, която е собственик на ТЕЦ „Варна" и на електроразпределителното дружество в Западна България да се откаже от идеята си да строи парогазов блок на площадката на ТЕЦ-а. Проектът на ЧЕЗ предвиждаше да се изгради 800-мегаватова централа, който щеше да струва 800 млн. евро. Затова и в България все още не е реализирана нито една газова централа, въпреки че инвеститорски интерес не липсва. Съществува проект за изграждането на газова централа в Хасково, което години наред не се реализира, въпреки че е лицензирана от ДКЕВР. Според източници на „Капитал Daily" фирмата „Владимспекс", която притежава бившия винзавод в Силистра, също има намерение да изгради газова централа в село Мрамор с мощност от 150 мегавата. Подобни проекти има и в Горна Малина. Единственият реализиран такъв проект обаче е на австрийската ЕВН, която изгради газова турбина с когенерация, която произвежда електроенергия и пара за „Топлофикация - Пловдив". Когенерацията обаче гарантирано се изкупува по преференциални цени. Заместник изпълнителният директор на „Овергаз" Светослав Иванов коментира пред „Капитал Daily", че като доставчик на газ компанията би имала интерес към подобен проект. „Проект обаче засега няма", допълни той. Шматко: Русия ще настоява задълженията по АЕЦ „Белене" да се изпълнят В преговорите с България Русия ще настоява да бъдат изпълнени Всички задължения по договора за АЕЦ „Белене", заяви министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко, цитиран от РИД „Новости". „Всичките си решения и предложения ще формулираме от гледна точка на стриктното спазване на всички правила и задължения на страните според съществуващите документи", каза министърът на пресконференция в отговор на въпрос за позицията на Русия по започващите утре преговори", е коментирал Шматко. Вчера за Москва замина българска делегация начело с министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев, която се очаква да уведоми формално руската страна за отказа на България от проекта и да представи намерението си да строи газова централа на площадката на АЕЦ „Белене" и да преговаря за поевтиняване на руския природен газ, доставян в България. „Принципната ни позиция е следната: разполагаме с разбираема юридическа база на отношенията със съответната, упълномощена от българската страна, структура за строителството на АЕЦ „Белене", каза Шматко, имайки предвид договора от 2006 г. между Националната електрическа компания и „Атомстройекспорт", избрана за изпълнител на проекта. „Ние отдавна работим по това, поръчано ни е и вече се произвежда оборудване за тази централа", допълни Шматко. 
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 2.09 Mb. Сподели с приятели:
|