30 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Междуврeмeнно стана ясно, че договорът за продажбата на "Горубсо-Мадан" е готов и подписан от досегашния собственик на предприятието Валентин Захариев. Очаква се сделката да бъде финализирана с последния подпис от страна на купувачите. Единият от представителите на "Минстрой" на Николай Вълканов вече е подписал, очаква се и вторият да направи това и сделката да бъде финализирана.

- Г-н Уручев, какви са плюсовете и минусите от отказа от "Белене", както и от това да правим газова централа?

- В политически аспект като страна членка на ЕС и НАТО може да имаме само ползи от това, че няма да се реализира един недиверсифицируем проект. Но в "Белене" са вложени над милиард лева за тази площадка, това налага да се намерят най-добрите начини поне част от средствата да не пропаднат. Изграждането на газова централа е добра възможност, но нека не я разглеждаме като проект, който заменя АЕЦ-а. Нова газова централа трябва да отговаря на други критерии - да е съобразена с нуждите на енергосистемата за балансиране на товарите, включително компенсиране на непостоянството на възобновяемата енергия.

- От руска страна се чуха заплахи за неустойки заради проваления проект?

- Не мисля, че Русия е заинтересована да накаже България - ние не сме дребна страна, от която нищо не зависи, а член на ЕС и това би получило съответната гласност. А и подобно поведение не е в духа на евроруското партньорство, нито пък Русия е заинтересована от негативен имидж в ядрения сектор. Така че решението ще е справедливо.

- Защо не се получи АЕЦ "Белене" като българо-руски проект?

- Такъв не можеше да има по много причини. На първо място това, че във външната политика на ЕС няма нито един документ, в който да не се говори за диверсификация и ограничаване на зависимостта на Европа от Русия във вноса на енергоносители. В ядрената енергетика диверсификацията се изразява в участието на достатъчно мощна западна компания. Негативното отношение към руските проекти продължава като отзвук от Чернобилската авария.

- Защо не се намери западен инвеститор за "Белене"?

- Водени са много разговори, имало е демонстрация на интерес от много компании от различни страни. Но АЕЦ "Белене" е много фиксиран - руско основно оборудване по руски проект, т.е. намесата може да е в тези части от централата, където не е основното оборудване - най-вече в системите за управление и електрическата част. Това не е много голям дял. И всички съответно губят интерес. А и финансовата криза, от една страна, буквално изяде свободните средства, а от друга - кредитирането започна да става по много по-стриктни правила. След Фукушима има оттегляне на големите компании от ядрения пазар. Основно на немските. Но това отваря една друга възможност - натрупаният опит, персонал, знания да ги реализират като човешки ресурс. Ядрени проекти ще има във Великобритания - там Франция и САЩ ще имат водеща роля, и отделни проекти в Чехия, Унгария, Полша, Финландия.

- Извън еврозоната обаче се строят много нови атомни централи?

- Основно в Азия - Индия, Китай, Индонезия, Виетнам. Има голямо желание от арабски страни. И от държави в Африка като Египет и Алжир, но те сега стъпват на тази пътека, пътят е дълъг и може би никога няма да стигнат до ядрен проект. Но арабските държави ще имат - и емирствата, и Саудитска Арабия.

- Една от идеите за готовия реактор за "Белене" е да се разделим с него - на кого можем да го продадем?

- Не виждам особен проблем в продаването. Напълно възможно е използването му в рамките на друг подобен проект. Решението може да е Русия да го използва в някой от своите проекти.


30.03.2012 г.,с. 14
Пинг-понг с ядрен реактор
Отварят врата за американски пари и гориво

Продажба на загуба или билет за "Козлодуй" обмисля властта
Какво ще правим с ядрения реактор, който може да ни остане след отказа да строим "Белене"? И как загубите от отказания проект може да са най-малки? Това са големите въпроси, след като в сряда премиерът Бойко Борисов обяви, че България няма да строи Втора атомна централа.

По думите му направените досега разходи по проекта са 1,38 млрд. лева. От реактора пък са изплатени 2/3 и ни остава да даваме още 140 млн. евро. Сметката показва, че цената му е 420 млн. евро.

От гледна точка на пестене на пари най-лесно е да продадем осиротелия реактор, твърдят експертите. Според тях обаче цената му ще бъде като на втора употреба, т.е. няма да се вземат всички пари, които са платени. През 2008 г. руснаците купиха стария реактор за АЕЦ "Белене" заедно с друго старо оборудване за 205 млн. евро. Разбира се, трябва да се има предвид, че съоръжението бе престояло близо 20 г. на площадката. Сега обаче реакторът работи като 4-и блок в АЕЦ "Калининская".

И сега Русия е сред потенциалните купувачи на новия. Москва планира до 2030 г. да изгради близо 20 нови реактора и с радост би взела един, който е почти готов, направен по тяхна технология и нямат проблем да го използват за собствени нужди. Други потенциални купувачи са Чехия и Турция. Вчера шефът на "Росатом" Сергей Кириенко обаче обяви, че нашият реактор няма как да се премести в югоизточната ни съседка. Вероятно мотивите му са, че

планираната турска централа е за различен тип

от този, който е АЕС-92. Според наши специалисти обаче, с малко преработка, за която руснаците напълно разполагат с възможности, няма голяма техническа пречка реакторът да заработи в АЕЦ "Аккую". При другата възможна дестинация - Чехия, засега дори не съществува технологична пречка. След като Прага взе решение да вдигне още два блока в АЕЦ "Темелин", най-вероятният строител засега е консорциум между "Атомстройекспорт" и "Шкода". Така двете компании спокойно могат да изберат точно тази технология, а и строежът на новите блокове ще се ускори заради наличието на готов реактор, което устройва и двете страни, смятат експертите.

Вторият вариант, за който и премиерът Бойко Борисов говори, е реакторът да се монтира на седми блок в Първа атомна. Това ще ни струва доста скъпо и ще отнеме време, защото трябва да повторим цялата процедура с проекти, лицензи и одобрения, която вече мина на площадка "Белене". Наблюдатели на процеса припомнят, че цялата документация е тежала 3,5 тона. А всичко това струва много пари.

Вчера енергийният министър Делян Добрев представи идеята не само как реакторът ще заработи в "Козлодуй", но и ще бъде диверсифициран. Т. е. ядрената му част, сиреч самият реактор, да си остане руска, докато за неядрената - генератор, турбина и друго оборудване, да бъдат на западни компании, обясни пред ТВ7 министър Добрев. Според него това е технически напълно възможно, както и намирането на

различен от Русия доставчик на ядрено гориво

С малко преработка руският реактор спокойно ще може да работи с друго гориво, поясни Добрев. Макар че бившият икономически министър от БСП Петър Димитров се пошегува, че не може руски самовар да работи с американски кукуруз.

Дотук всичко добре, но пак опираме до парите. Самият АЕЦ "Козлодуй" едва ли има достатъчно средства, за да финансира такова строителство, още повече че централата тепърва ще има да харчи пари за извеждането от експлоатация на спрените блокове от 1 до 4. Вероятно пак ще се търси инвеститор от чужбина. Още преди повече от година, когато вицепремиерът Симеон Дянков и бившият икономически министър Трайчо Трайков заговориха за седми блок в "Козлодуй", те споменаваха за американски интереси. Зам.-шефът на "Уестингхаус" за Южна Европа Хосе Гутиерес дори посети страната ни, представи най-новия им реактор АП-1000 и не изключи вариант компанията да доставя гориво на "Козлодуй". Преди дни пък енергийният експерт проф. Атанас Тасев съобщи, че в началото на април в София идва представител на американски инвестиционен фонд, за който се говореше, че иска "Белене". Дали пък няма да има интерес и към седми блок в "Козлодуй"? Да не забравяме и че малко преди новината за края на проекта с Втора атомна вицепремиерът Симеон Дянков замина на посещение в САЩ.

Идеята за 7 блок допада и на изпълнителния директор на централата Александър Николов. "Изграждането на нова мощност в централата е при всички случаи по-рентабилно от което и да било друго място. Също така във вътрешността на площадката има две идеални места, за които само трябва да се извадят необходимите разрешителни и лицензи", казва ядреният шеф. "Това ще е икономически стимулатор за региона", пък е мнението на кмета на Козлодуй Румен Маноев.

- Г-н Славов, печели или губи България от решението за отказа от проекта АЕЦ "Белене"?

- За мене това решение беше голяма изненада, но го намирам за много разумно по две причини. Първо, защото решаваме един много задънен от години проблем. Второ - с него избягваме най-съществения въпрос за проекта "Белене" - намирането на пари. Най-големият проблем на "Белене" бе намирането на инвеститор. Истината е, че не успяхме да намерим инвестиции за АЕЦ "Белене" от порядъка, който посочва премиерът Бойко Борисов - 20 млрд. лева или 10 млрд. евро. Тези инвестиции не са големи за такъв проект с два реактора от по 1000 МВт, както някои политици в България твърдят. Напротив - цената от 10 млрд. евро за два хилядника е дори ниска. Във Франция в момента цената на един киловат инсталирана ядрена мощност е 6000 евро. Следователно за един реактор с мощност 10 000 МВт цената е над 6 млрд. евро, така че за два блока реалната стойност е над 12 млрд. евро. Аз съм убеден, че ако един ден се вземе решение за изграждането на нови реактори в България, такава цена от 10 млрд. за два хилядника никога повече няма да бъде постигната. Така че не цената беше проблемът на проекта "Белене", а намирането на инвеститори. Особено след "Фукушима" се наблюдава оттегляне на инвеститорите от ядрените проекти, още повече че не се знае как отказът от развитието на ядрената енергетика в Германия и Швейцария ще се отрази на решенията на останалите страни в Европа.

- Необходима ли ни е парогазова централа?

- Това е второто много разумно нещо в решението на кабинета, и то е свързано с диверсификацията. А тя е най-слабото място на българската енергетика точно поради ниския относителен дял на природния газ в енергийния микс на страната. На този фон от няколко години насам Европа отчита огромен бум в потреблението на природен газ за производство на електроенергия и невероятен бум в изграждането на парогазови централи. Така че аз приветствам това решение на българското правителство да диверсифицира доставките на енергоносители не с възобновяеми енергийни източници заради проблемите, които те създават със своята променлива мощност - днес духа вятър, утре не духа - а с един сигурен, концентриран източник на енергия, какъвто е природният газ. Не знам чия е идеята, но аз като енергетик и експерт с дългогодишен опит я приветствам!

- Но това е диверсификация на различни енергоносители от един производител - Русия.

- Това ли е проблемът на България?! И какви са тези глупави изказвания срещу "Южен поток"?! Ами че погледнете какво прави Германия! А ние с това решение сега всъщност следваме нейния модел. Ние тепърва ще строим "Южен поток", а те вече имат "Северен поток" и искат да го удвоят, така, че скоро ще получават 90 млрд. куб. м природен газ от Русия. И не ги е страх, че се обвързват, а ние с нашите смешни 2,5 млрд. куб. се плашим. Германия ще получава 36 пъти повече газ от Русия и не се плаши, че Русия ще й прекъсне газоподаването. Ами ако бяхме построили АЕЦ "Белене" - от кого щяхме да зависим? Пак от Русия! Защо сега се плашим, че ще зависим от руския газ? Това са глупости! Аз не мога да гледам политически на един енергиен въпрос, аз гледам на него като експерт. А виждам, че и Германия гледа на енергийните въпроси по същия начин. Нито аз, нито организацията, за която работя - Световният енергиен съвет, сме се обявявали някога срещу атомната енергетика, напротив. Атомната енергетика има своето място и със своето решение България не слага кръст върху нея, само диверсифицира енергоносителите. А и доколкото разбирам, решението е блокът за "Белене" да се монтира в Козлодуй"

- Да, но според експерти това ще забави монтирането му между 10 и 15 години. Няма ли да е по-изгодно да продадем този реактор?

- Всичко е въпрос на сметки. Можем да го продадем, но само на страна, която експлоатира същия тип реактори ВВЕР и има достъп до същата руска технология, а такива държави не са толкова много. Второ, трябва да е ясно, че ние, ако решим да продадем реактора, това може да стане само като втора употреба, защото всеки купувач ще ни притиска да свалим цената.

- Г-н Славов, бил съм в най-голямата газова централа в Европа - в Монтално ди Кастро в Италия. Там италианците обясниха, че централата работи само във върховите часове, по два часа сутрин и вечер, тъй като цената на тока от нея е висока. Как според вас ще ни се отрази цената на тока от една газова централа?

- Точно преди да ми позвъните, говорих с едно от най-големите светила на енергетиката на Италия - Алесандро Киричи, който ми предостави някои статистически данни по въпроса. Сега в Италия средната цена на един мегаватчас се движи между 50 и 55 евро. В Северния пул - Норвегия, Швеция, Финландия и Дания - средната цена е 60 евро на мегаватчас, колкото е и в Германия и Франция. Ако сравните тези средни цени с цените на електроенергията от атомните централи в Европа, естествено, че ще са много по-високи от цените на АЕЦ. Защото повечето атомни централи в Европа са по на 30-40 години и отдавна са изплатени. От всичките 150 ядрени реактора в ЕС до 2018 г. ще бъдат затворени половината. А всички те произвеждат най-евтината електроенергия и затова сега политиците говорят, че атомната електроенергия е евтина. Но нека погледнем цената на тока, който ще произвеждат новите реактори. Тя изобщо няма да е ниска, напротив. Очаква се да се движи между 100 и 110 евро за мегаватчас. Така че сега е много трудно да се каже дали токът от бъдещата АЕЦ ще е по-евтин от тока на бъдещата парогазова централа. Тук истината е по-различна. И тя е, че капиталовите разходи за изграждането на една нова АЕЦ са много високи, но после производствените й разходи са ниски. При парогазовата централа е точно обратното. Изграждането й е като да си купиш лека кола "Лада". Вземаш я евтино, но след това разходът на гориво е по-висок от този на останалите коли и харчлъкът става голям. Така че отсега е трудно да се каже колко ще струва токът от една бъдеща парогазова централа и дали ще е по-скъп от АЕЦ. Но едно мога да кажа със сигурност - цената на газа може да падне сега, но това ще е временно. При това нарастващо потребление на синьото гориво цената на газа ще расте, следвайки пазарния принцип за търсенето и предлагането. И българинът трябва да се подготви психически, че цената на газа ще расте. Пак казвам - решението за спирането на проекта АЕЦ "Белене" и за изграждането на парогазова централа е добро, но то трябва да се обвърже с една стратегия за развитие на българската енергетика през следващите 10 години. България в момента изнася до 1000 МВт електроенергия, т.е. - има резерви. Следователно България няма такава напрегната нужда бързо да строи нови генериращи мощности. Но през следващата 10 години, до 2022 г. България трябва да увеличи с 50% своите генериращи мощности, за да обезпечи нуждите на нарастващото си потребление до 2050 г.

- Как?