30 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Възможността малки инсталации от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), работещи с енергия от вятър, слънце и биомаса, да могат да се монтират не само на покривите на сградите, но и в прилежащите дворове към тях в населени места ще доведе до бум на такива малки проекти. В резултат на това ще има и бум в производството и продажбите на соларни панели и малки вятърни турбини.

- Г-н Костадинов, какво е вашето отношение към взетото решение за прекратяване на проекта АЕЦ "Белене" и изграждането на 7-и блок в Козлодуй?

- От медиите научих, че българското правителство се отказва от реализацията на АЕЦ „Белене“ и възнамерява с поръчаното за нея оборудване да изгради 7-и блок в Козлодуй. Като експерт твърдя, че това не може да стане, както е обявено. Има доклад от Агенцията по ядрено регулиране, че минималното време за организиране на площадката в Козлодуй е 5 години. Необходими са още 3-4 години за съгласуване с Европейската комисия, защото сме член на ЕС. Едва след това можем да пристъпим към избор на технология, проектиране и изграждане.

За АЕЦ „Белене“ вече има изработен проект, избрана е технология, извършено е проектиране. Затова не е необходимо много време за реализирането му. Решението на правителството обаче означава, че зануляваме проекта и започваме отначало. Всички знаят - макар и да не го признават направо - че за подготовката и реализирането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ няма да стигнат и 12 години.

- Какъв трябваше да е подходът според вас?

- Винаги съм защитавал тезата, че първо трябва да се построи АЕЦ „Белене“ и едва след това да се мисли за изграждането на нови реактори на площадката в Козлодуй. Затова днес не мога да кажа дали решението на кабинета е далновидно или не. Мога да го коментирам едва след като видя доклада на консултанта HSBC. Тъй като изграждането на втора атомна централа ще засегне не само моето поколение, но и нашите деца, би било добре управляващите да го сложат на масата и всички, които се интересуват, да се запознаят с него. Не смятам, че в него може да има някаква тайна, която да попречи да го направят.

През последните дни много се говори чия е вината, че втората атомна централа все още не е факт. Ако се разровим в проекта „Белене“, ще видим ясно, че тя е основно на предишното правителство. То забави с 3 години изграждането на централата, когато страната ни отчиташе много добри икономически показатели. Сегашният кабинет пък не притежаваше необходимия професионален капацитет, за да продължи проекта. Но вместо да вземат решение бързо, управляващите се забавиха с 2,5 години. Така се стигна до сегашната ситуация.

- Каква всъщност е ситуацията в енергетиката?

- По разчети България трябваше да разполага с една голяма енергийна мощност до 2011 г. Не ми се мисли как ще се отрази това забавяне на отрасъл енергетика. Не разполагам с информация какъв е спадът в българската икономика в резултат на световната криза. Но проблем неминуемо ще се появи, когато металургията ни тръгне нагоре. Една нова атомна централа би стабилизирала цените на електроенергията. Сега няма какво да ги спре.

Днес е трудно да се каже дали отказът ни да изградим АЕЦ „Белене“ ще има финансови последствия за България. Като всяка голяма държава Русия има имперски манталитет и няма начин нашето решение да не ги подразни. Но съм сигурен, че няма да ги стресне, защото „Росатом“ има много поръчки от Азия и Африка. Убеден съм, че всички компании, които работят в атомната област – и най-вече в изработването на компоненти за ядрени централи, през следващите 30 години ще произвеждат на пълни обороти. Такава е конюнктурата.

- Тогава защо бе взето такова решение?

- За мен решението е емоционално – някой бил казал, че на площадката в Козлодуй ще ни излезе по-евтино. Това трябва да се докаже. Според мен управляващите трябваше да изчакат да излезе докладът на HSBC и експертите да кажат какви са плюсовете и минусите на АЕЦ „Белене“. Твърде дълго го очаквахме и се уповавахме на него, а накрая се оказа, че той няма никакво значение.

Мисля, че няма никакъв проблем да продадем новия реактор, както обяви премиерът Бойко Борисов – този номер ние вече сме го правили веднъж. На площадката в Белене дълги години се пазеше онзи, който бяхме поръчали преди повече от двадесет години. Преди време той беше продаден на загуба. Страхувам се, че и новият ще изтъргуваме по същия начин. Очаквам евентуалният му купувач да се пазари така, че накрая да го купи като обикновено желязо. Невъзможно е да постигнем цена, близка до тази на нов реактор.

И аз, както и премиерът Борисов, се надявам 5-и и 6-и блок да работят още 20 години. Истината обаче е, че нашите надежди минават през експертите, които трябва да кажат дали оборудването им има такъв ресурс. Затова ми се струва смело да се твърди, че това ще стане, без специалистите в областта да са си казали думата.

- Г-н Уручев, как ще коментирате решението на правителството да сложи точка на АЕЦ „Белене?

- За мен решението на българското правителство беше очаквано, тъй като по проекта дълго време нямаше развитие, а и напоследък активно се говори за това. Не се появи и голям инвеститор. А тези, които заявиха желание да се включат в него, обявиха много малки участия, по-скоро колкото да демонстрират подкрепа от солидарност, а не като истински инвеститори. Според мен решението на кабинета е нормално, тъй като очевидно изграждането на АЕЦ „Белене“ няма как да продължи. Особено по начина, по който беше замислен. Той трябваше да бъде преструктуриран по подходящ начин, за да привлече инвеститори.

- Смятате ли, че е реалистична идеята първият реактор от Белене да бъде монтиран като 7-и в Козлодуй?

- Има такава възможност, за която се говори от доста дълго време в България. Но нека не смятаме, че ще докараме реактора от Русия в Козлодуй, ще го монтираме и той ще тръгне. Напротив, трябва да се разработи нов технически проект, защото условията на площадката са други, различни от Белене. Докато започне изграждането на новия блок, ще мине доста време, тъй като има продължителни процедури – необходимо е допълнително изследване на площадката, одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, нов доклад за въздействие върху околната среда, съгласуване на проекта с Европейската комисия и сертифициране с „Евроатом“. На първо място трябва правителствено решение за тази мощност, която да отпуши процеса на вземане на решения и в Агенцията за ядрено регулиране, и в организацията, която ще бъде натоварена да ръководи процеса – най-вероятно Българския енергиен холдинг.

- А как гледате на идеята на премиера Бойко Борисов да се потърси купувач на реактора?

- От всичко, казано дотук, възниква въпросът дали този реактор трябва да стои на площадката толкова дълго време, или да му се намери приложение някъде по света. Или пък в близките до България райони, където може да бъде приет. От икономическа гледна точка е по-изгодно реакторът да бъде продаден. Подобен опит имаше при стария ректор, който върнахме в Русия, наистина на много по-ниска цена.

- Как очаквате да реагира Русия? Може би България е единствената държава в света, която ще върне два реактора?

- Не виждам особена драма. Русия е много сериозна сила в ядрената енергетика. Един такъв проект е сериозна инвестиция на държавите, където се изгражда. Тя е непоносима за страна като България. В Москва разбират това прекрасно. Затова имаше предложение за цялостно финансиране на АЕЦ „Белене“ с руски кредит, защото там разбираха, че нашата страна не може да се справи сама. Според мен за "Росатом" винаги е съществувала опцията, че можем да се откажем от проекта, като се има предвид сегашните обстоятелства – криза, дългове, липса на инвеститори и други. Вярвам, че Русия ще приеме нещата такива, каквито са. Москва направи опит да ни помогне с инвеститори, но нека да си спомним, че и финландската компания, и френската заявиха много слабо участие. И те са наясно, че този проект има сериозни проблеми не само във финансирането, но и ако щете в неговото структуриране, за да бъде изграден.

- Не се ли опасявате, че от стратегическа гледна точка при поскъпването на петрола и природния газ няма да се окаже, че сме направили грешка?

Вчера стана ясно, че министърът на икономиката е запознат с анализа на консултанта HSBC. Пред ТВ7 Добрев обясни, че в документите имало хипотези, според които централата е печеливша, и други, според които тя не е. Знае се също, че през 2020 г. у нас ще има недостиг на ток.

Междувременно вчера Москва втвърди тона си към България заради отказа ни от АЕЦ "Белене". Русия ще настоява София да изпълни договорните си отношения по проекта, заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко пред "Интерфакс". "Нашите решения и предложения ще формулираме, изхождайки от стриктното спазване на всички норми, правила и задължения на страните по съществуващите документи", категоричен е Шматко. Относно свалянето на цената на газа от Москва също не идват добри сигнали. "Въпреки решението на българското правителство да изчисти проблемите около проекта "Южен поток" и да му даде 100-процентова подкрепа, ние не сме поемали ангажимент срещу това да правим отстъпка в цената по действащите договори", заявяват пред "Коммерсант" неназовани източници от "Газпром". Вчера следобед руснаците се събраха, за да обсъдят предстоящите преговори с българската делегация днес, съобщи "Интерфакс". Вицепремиерът Игор Сечин извика на съвещание при себе си Сергей Шматко и шефовете на "Росатом" и "Газпром", като целта на съвещанието бе изготвянето на единна позиция за преговорите.

Въпреки категоричните изказвания и от Москва, и от София, любители на конспиративните теории не изключват възможността за пълен обрат на ситуацията. Фактът, че много малко хора са запознати с детайлите и отникъде не изтича информация, говори, че нещо голямо предстои да се случи, коментират енергетици. Те дори не изключват и вариант Втора атомна все пак да има.

"Белене" е балкански трик и една лъжа", отсече Борисов и обвини правителството на тройната коалиция за забавянето на проекта.

"Защо не сте обявили на българския народ ескалацията, а сте плащали?", попита червените той. "Кой може да дострои нещо - този, който го е почнал", посочи Борисов. Над два часа продължи размяната на реплики между него и енергийните гурута на БСП Румен Овчаров и Петър Димитров. "Най-големият проект на България е провален, в тази скандална авантюра от два дни министър-председателят ухажва "мързеланковците" от икономическата комисия и депутатите в парламента", заяви Димитров. "Трябва да носите отговорност, че загробвате с лека ръка милиарди в "Белене", обърна се към премиера и Овчаров. Борисов посочи, че по времето на кабинета "Станишев" само заради строежа на Цанков камък НЕК е натрупала 1 млрд. задължения. След реплика по темата на Лютви Местан премиерът се обърна към него, за да честити задочно рождения ден на лидера на ДПС Ахмед Доган от трибуната на парламента. Депутатите на Сокола не участваха в гласуването, а против "Белене" бяха ГЕРБ и Синята коалиция.

Биляна ВЕСЕЛИНОВА


30.03.2012 г.,с. 5
За царя с АЕЦ-2 е по-добре
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски, чието правителство размрази строежа на АЕЦ "Белене", заяви в Брюксел, че тогава е смятал, че за страната ще е добре да има още един реактор.

"Ами аз, поне като премиер считах, че беше положително за страната, гледайки за 2025 или 30-а, нали, да си имаме още един допълнителен реактор. Това е въпрос на експерти и на хора, които наистина са запознати с енергетиката", заяви царят, цитиран от БНР.

На въпрос дали има грешки в настоящото управление на България, той каза: "Къде ли няма, това става навсякъде". В Брюксел Симеон се срещна вчера с шефа на Европарламента Мартин Шулц, а преди това и с други високопоставени представители на институциите в столицата на ЕС.

"Мисля, че това, което се прави, е това, което може. Не може да се очаква всичко, пък и всеки трябва да се потруди и да положи необходимите усилия", каза Симеон в отговор на въпрос дали България се възползва максимално добре от членството си в ЕС. Той каза още, че "максимално добре" е идеалното, но то едва ли е реално.

София може да бъде единственият град на планетата, в който столичани и гостите на града да ходят на ски с метрото, каза още Плевнелиев. Това ще е възможно, ако след като през 2014 г. вържем метрото с летището, продължим линията в обратна посока до лифтената станция в Симеоново, разясни той. Проект за метрото в посока Витоша вече се обмисля. Нужно е и да се модернизира летище Стара Загора, защото от там с 3 ч полет се стига до всяка точка на Европа, допълни идеите си държавният глава.

Магическата формула, която вече знаят всички, е 7 магистрали, 7 скоростни пътя, два моста и един тунел, определи приоритетите за пътната инфраструктура Плевнелиев.

Таня Киркова
Снимка на три колони – Президентът Росен Плевнелиев раздаде автографи след дискусията


30.03.2012 г.,с. 9
Катарци искат летище Балчик
Дават на концесия жп гара Пловдив
Сериозен инвеститор от Катар проявява интерес към летище Балчик. Затова летище Балчик ще се извади от съвместното дружество с летище София и двата аеропорта ще се дават на концесия поотделно. Това заяви министърът на транспорта Ивайло Московски на форума "Стратегическа инфраструктура България 2012 г.". До май, когато ще дойдат потенциалните кандидат-инвеститори, ще бъде изготвен икономически анализ за потенциала за развитие на летище Балчик. Ще продължи и анализът за концесионирането на летище София. Да се намери стратегически партньор за летище София, който да го изгради като регионален хъб, е визията на президента Росен Плевнелиев, която той сподели по веме на форума. Не е приемливо за мен като президент да се лети до Белград през Виена и до Солун през Атина, каза Росен Плевнелиев.

Концесия за Централна гара София може да има на по-късен етап. Тази година стартира нейната реконструкция с финансиране от ОП "Транспорт". Обмисля се кои други гари да се включат към европроекта за жп възел София. Подновяването на гара Пловдив ще се направи с публично частно партньорство, като се обяви концесия. Гара Бургас ще се ремонтира с пари от бюджета, обясни транспортният министър. По ОП "Транспорт" са договорени 3,2 млрд. евро от безвъзмездните евросредства за транспортните проекти, разплатени са близо 1 млрд. лв., отчете транспортният министър. За изграждането и рехабилитацията на цялата транспортна инфраструктура са необходими над 10 млрд. евро.