30 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Това става ясно от декла­рацията му пред Сметната палата, която бе публикува­на на сайта на държавните одитори.

Колекцията си от жилища Димитров започнал през 2006 г, когато построил къ­ща от 100 квадрата в Несе­бър. Издигнал я върху имот с отстъпено право на стро­еж. Придобивката му стру­вала едва 4000 лева. Две години по-късно - през 2008 г., пак посредством отстъ­пено право на строеж, се сдобил с второ жилище в курорта. За скромните 5000 лева. Миналата година затворил цикъла, като си напа­зарувал къща с двор в несе­бърското село Козница сре­щу 4000 лева. Имотът е от 1460 квадрата. Димитров стана кмет през 2007 г, ка­то шеф на пре­дизборния му щаб бе един от аверите на Алексей Петров-Трактора –Марчело Джотолов. В момента Джотолов е в ареста заедно с тартора си.

Кметът на Сливен Йордан Лечков не остава по-назад от Димитров. През 2009 г. Лечков, срещу когото бяха повдигнати 7 обвинения за далавери, се е сдобил с парцел в града за 930 квад­рата. Купил го е заедно със съпругата си и е броил за него 12 бона. В същото вре­ме жена му Светлана е тег­лила кредит за 195 583 ле­ва от банка.

С командировки на чужди разноски се е отчел бившият шеф на общинския съвет във Варна и настоящ обвиняем за далавери Бо­рислав Гуцанов. Гуцанов, който бе арестуван при операция „Медузите", е пътувал зад граница за сметка на част­ната строителна фирма „ТСК" ЕООД. За целта дру­жеството се бръкнало с 39 250 лева. „Медузата" дек­ларира също така, че дър­жи в наличност колосална­та сума от над 300 бона -110 000 евро, 195 000 лева и 17 000 долара. Поредица от семинари на чужди раз­носки декларира един от зам.-кметовете на Варна -Христо Бозев. В продълже­ние на две поредни години той е хо­дил във Вашинг­тон по проект на EU-LAC, а след това и до Франция - на разнос­ки на Департа­мент Норд.


30.06.2010 г., с. 10
Зам.-министри по – богати от шефовете си
Зам.-министрите в по­вечето ведомства се оказват по-имотни от шефовете си, показва справка в декларации­те на властта. За разли­ка от социалния минис­тър Тотю Младенов, който е отчел доходи от само 2376 лева за 2009 г., вицето му Красимир Попов обявява, че държи в наличност 39 000 лева. Получил ги от „лицензирано въз­буждение". Другото вице на Младенов- Валентина Симеонова, е обявила, че съпру­гът й си е :"Hi |купил „То­йота" за 9100 лева, Борислав а Двамата Гипйнпя заедно са събрали от заплати 12 000 лева. Заместничката на екоминистърката Нона Караджова - Евдокия Манева, е декла­рирала спестявания в размер на 135 000 лева. Парите се водят на име­то на Манева и съпруга й Христо Бабулков. Другото вице в МОСВ -Ивелина Василева, е горд притежател на два апартамента в Бур­гас, както и на три пар­цела в Св. Влас и села­та Маринка и Бограново. Единият от замест­ниците на МВР шефа Цветан Цветанов - Ве­селин Вучков, се е сдо­бил през 2009 г. с апар­тамент от 32 квадрата в София. Купил го само за 20 000 лева. Вучков декларира, че е теглил два кредита за общо 40 бона.


30.06.2010 г., с.13
Светлана Боянова, зам.-министър на земеделието

ДОГОВОРИХМЕ 1 МЛРД. ОТ ЕС ЗА СЕЛАТА
ТАНЯ ИВАНОВА

- Г-жо Боянова, стоти­ци проекти за земедел­ска техника чакат прех­върляне на ресурс по мярка 121, за да бъдат одобрени. Кога ще ста­не ясно дали Брюксел разрешава прехвърля­нето на средства от ед­на мярка в друга?

- Благодаря за този въпрос, като човек, който идва от неправителствения сектор, много добре знам какво тревожи зе­меделските производи­тели. Още като встъпих в длъжност, ме притесни това, че много проекти чакат. За една част от тях са предвидени средс­тва. Има друга част оба­че, за която аз лично, от­както заех длъжността зам.-министър, правя всичко възможно да се осигури финансиране. Въпросът се състои в то­ва, да се направят изчис­ления, анализ,преговори с Европейската комисия и да се вземат политичес­ки решения, ако е необхо­димо. На този етап това, което зависи от мен, ще го направя.

- Как върви усвоява­нето на средствата по програмата за селските райони? Колко са дого­ворените средства към момента?

- Програмата върви добре особено когато я сравним с другите опера­тивни програми. По на­шата програма са дого­ворени около 30%, или около 1 млрд. Евро, от всички средства, а са разплатени около 15%.

- Кои се очертаха като най-атрактивни мерки от програмата?

- Най-атрактивни се оказаха мярката, свърза­на с подкрепа за млади­те фермери, и тази за мо­дернизиране на земе­делските стопанства. Също така голям инте­рес имаше и към общинс­ките мерки, където об­щините могат да бъдат подпомогнати за изграж­дане, рехабилитация и реконструкция на ВиК и пътища и др. Много голям интерес има и към мярката за подкрепа на микропредприятия, където са насочени инте­ресите на инвеститорите за производство на енергия от ВЕИ. Има интерес и към селския туризъм.

-А може ли да се каже от кои мерки можем да вземем средс­тва, ако Брюксел одоб­ри прехвърлянето към по- атрактивни мерки?

- Нека да не говорим за това предварително. Меж­динната оценка, която се прави от външна оценителска фирма, трябва да даде възможни варианти и след това ние да започнем разговори с ЕК за прехвър­ляне на средства. Според нас това би могло да стане, но трябва да изчакаме оценката и анализите.

- Промениха се доста наредби, дава ли се шанс обаче на кандидатите със задна дата да опра­вят проектите, които ве­че са подали? Пример са общини, кандидатства­ли за средства за улична мрежа, но им било отка­зано, защото нямали ка­нализация?

- Действително, напра­виха се много промени по наредбите. Това беше и едно от нещата, които подписах при встъпването си в длъжност, но работа­та по тях започна още в на­чалото на годината. Една­та част от промените са свързани с облекчаване на процедури, другата - с пре­поръки на одиторите от Брюксел. Аз като юрист мога да кажа, че няма как да се предаде обратно действие на наредбата. Но реално няма какво да оп­равят бенефициентите си по вече подадените проекти.

- Може ли да кажем грубо в какви инвес­тиции най-вече се насочват европейските пари?

- Основно може да се каже, че отиват за земеделска тех­ника. Но това, което искам да подчертая, е, че нашите усилия тук са да се усвоят и така наречените гарантирани бюджети по 121 мярка. Става дума за подпомагане в сектор жи­вотновъдство - за достига­не стандартите на Евро­пейската общност от кравефермите, както и стан­дартите за хуманно отно­шение към свине и кокош­ки носачки. Друга част от гарантираните фондове са за биологичното произ­водство.

Моите усилия са насоче­ни именно към усвояване­то на тези гарантирани бю­джети, към които досега няма голям интерес. Проб­лемът е, че фермерите ня­мат достъп до финансира­не. Така че в момента об­съждаме да комбинираме държавните помощи за су­ровото мляко и за кокош­ките носачки и кандидатс­тването по гарантираните бюджети, което ще позволи на кандидатите да получат нисколихвен кредит от ДФ „Земеделие" и по-висок процент на суб­сидията по мярка 121.

- Това би помогнало на много животновъди да се възползват от европарите?

- Да, точно така. Освен това обмисляме да дадем възможност за кандидатс­тване по селската програ­ма и на села, които досега бяха изключени от тази възможност, защото попа­даха в общини с център над 30 хил. души. А към тях има също села, в които мо­же да се развиват много дейности като туризъм, ус­луги извън земеделска дейност. Има идея на тях също да им се даде тази възможност, нищо че за­сега са изключени. Такива са например селата около Смолян и Бургас. Освен това съм си поставила за

цел разясняване на всичките растениевъди и с тях седнахме на една маса и решихме възможностите за разрешаване на въз­никналите проблеми. А по агроекологичните мерки има страшно голям ресурс за усвояване. Разреших­ме въпроса и с кандидатс­тването по програмата на местните подразделения на православната църква. Те вече могат да канди­датстват, както и всички останали вероизповеда­ния. Седнахме с предста­вители на Светия синод и разбрахме какви докумен­ти са нужни и нещата пот­ръгнаха.

- А те за какво могат да кандидатстват по прог­рамата и откога?

- Предимно за реконст­рукция на манастири и църкви. Това е по 322 мяр­ка, която ще бъде отворе­на от месец септември.

- Как устоява минис­терството на критиките срещу промените в зако­на за земеделските земи и конкретно за забрани­те за строеж на възобновяеми източници в пло­дородни ниви?

- Обвиняват ни, че иска­ме земите от първа до чет­върта категория, както и поливните площи, да бъ­дат ползвани само за зе­меделие. Това е приори­тет на едно земеделско министерство. И дори в конституцията е записано, че земята е национално богатство и промяната на земеделската земя по предназначение може да бъде направено само в из­ключителни случаи и при доказана нужда. Проек­тът обаче е внесен не като забрана, а като ограниче­ние, защото съзнаваме, че и ВЕИ бизнесът трябва да се развива. Не противопоставяме двата бизнеса-земеде­лие и ВЕИ. Затова предложихме те да се изграждат само ако са включени в наци­оналния план за ВЕИ, който ще бъде изготвен от министерство на икономиката. Промени­те са пре­вантивни.

- Каква е ситуацията в момента в държавния поземлен фонд. Имаше унищожителен доклад на Сметната палата, че повечето сделки там са били непрозрачни и държавата не е получа­вала наем за земите. Има ли вече точна ста­тистика какво се случ­ва с тези земи, колко са и как се управляват?

- Под непрозрачни има­те предвид сигурно прак­тиката на замените със земеделски земи. Чрез промяна на закона се въ­ведоха забрани за масо­вите замени и се уреди възможността те да са само когато се ликвиди­ра съсобственост или пък от произтичащи между­народни договори. Ми­нистерството е предпри­ело и мерки по събиране на сумите от наемите на земи от държавния по­землен фонд.

- Целта на програмата за селски райони все пак е повишаване на жизнения стандарт в селата? Случва ли се това според вас и мо­жем ли да очакваме на­шите села да заприли­чат малко повече на за­падните?

- Възможностите, които се дават, са големи и има надежда да се промени животът в селата.


30.06.2010 г., с.15
Жалваме се в Брюксел за гетата
Липсата на канализа­ция, ВиК инсталации и асфалтирани улици в ромските квартали.

Тези БГ проблеми из­ложи в Брюксел българската делегация от а души, които учас­тваха в „9-ата годишна среща на хората, жи­веещи в бедност". На форума, на който при­състваха повече от 150 делегати и официални лица от ЕС, говори и комисарят по заетостта и социалните въп­роси Лаело Андор.

Докато липсата на инфраструктура в ге­тата бе откроена като основния жилищен проблем на бедните в България, то белгийс­ките делегати се опла­каха от малките като квадратура държавни жилища, които малои­мотните получават. Холандците пък поис­каха в техните да се осигурят енергоспестяващи инсталации, за да не се натоварват толкова сметките им за ток. „Най-малко 20 млн. души трябва да бъдат извадени от ус­ловията на бедност в рамките на новата стратегия на ЕС „Евро­па 2020", обяви анга­жимента на ЕК и коми­сар Андор. По статис­тика на ЕС за 2008 г. 80 млн. души в Европа живеят под прага на бедност.



30.06.2010 г., с.15
60% закъсват със сметките
Кризата не се отразявала на 13 на сто от нашенците
Средно 60 на сто от българите прогнозират, че в бъдеще ще закъсат със сметките.

Това сочи изследване за ефекта от финансовата криза върху гражданите на ЕС, изготвено от Евробарометър по поръчка на социалната дирекция на Европейската комисия. Анкетата обхва­нала периода от юли 2009 г. до май 2010 г. Участвали са 25 570 души. Данните бяха изнесени от органи­заторите на провелата се миналия уикенд в Европарламента международ­на среща на хората, живе­ещи в бедност.

На въпроса „Има ли риск в следващата една година да не сте способни да се справите с ежедневни раз­ходи като тези за храна и сметки" 63 на сто от българите са отговорили положи­телно. Наемът или ипоте­ката си пък няма да могат да изплащат 57 на сто от нашенците. Други 62% каз­ват, че ще го закъсат с връ­щането на заемите и кре­дитите си.

Повечето от половината смятат, че ако останат без­работни, няма да си наме­рят работа в близките 6 месеца.

Оптимизъм

От данните става ясно и че макар и българите да се страхуват, че ще спрат да обслужват сметките си, те са сред най-големите опти­мисти в ЕС. 25 на сто са зая­вили пред анкетьорите, че положението им ще се по­добрява. Това е най-високият процент оптимисти в ЕС след този на унгарците (27 на сто).

Сходство

Едва 13 на сто от бъл­гарите пък посочват, че кризата изобщо не се от­разява на бюджетите им, показва още изследва­нето. В целия ЕС процен­тът на „безпроблемните" е 46. По този показател ние сме на последно мяс­то в съюза. Дори и в най-засегнатите от кризата страни като Гърция, Ру­мъния и Унгария броят на тези, които нямат финан­сови проблеми, е по-ви­сок - съответно 18, 15 и 31%. Най-добре е Дания. Там 80 на сто от населе­нието живее нормално.

Цените на панелките в крайния варненски квар­тал Владиславово удари­ха дъното.

Близо 100 кв. м апарта­мент се продава за 28 200 евро, но купувачи няма.

Сред топофертите е и па­нелен апартамент 61 кв. метра, за който собствени­ците искат 19 500 евро. Це­ната на квадрат в комплек­са, който е на 12 км от цен­търа, варира от 319 до 400 евро. Сделки обаче липс­ват.

Брокери от града смятат, че въпреки ниските цени на панелките отливът на купу­вачи се дължи на банките, които отказват кредити за панелни жилища или ги финансират частично.

За добре поддържаните имоти в центъра на Варна купувачи се намират. Спо­ред брокери цената на го­лямо жилище с гараж и ма­зе в района върви за около 90 000 евро.

Слабо търсене на жилища и скъпи ипотечни кредити продължават да притискат цените надолу. В момента в София се продават петдесетина едностайните апартамента, за които се искат до 20 000 евро, сочи справка в сайта за недвижими имоти imot.bg.

Кв. Ботунец продължава да е лидер по евтиния

в столицата една от продаваните гарсониери за 15 000 евро се оферира именно там, сочи статистиката. Причина за ниските цени в квартала, граден някога за работниците в Кремиковци, е отдалечеността му от града и екологичните проблеми, които остават въпреки спирането на комбината. Другите 2 едностайни, за които се искат 15 000 евро, са съответно в „Дружба 1" и „Надежда 2".

Трийсетина са двустайните в София, за които продавачите са обявили първоначална цена до 25 000 евро. Най-ниската оферта в сегмента от 15 000 евро е за маломерно жилище от 45 квадрата на партер в 50-годишна къща на бул. „Цар Борис ІІІ" в кв. Княжево.

Предлагането при тристайните е по-малко

и в София апартаментите, оферирани до 30 000 евро, са само няколко. Най-малко пари - 40 000 евро, се искат за ЕПК жилище от 68 квадрата в кв. „Надежда 2".

Най-евтини жилища могат да се купят в блоковете тип общежития в „Люлин", „Надежда" и „Дружба", каза Константин Пандов, управител на агенция ЕППИ. Повечето от тях са панелки и за тях няма много голям интерес, уточни той.

От тухлените апартаменти най-изгодно е да се купуват имоти в старата част на кв. „Овча купел" и в двете му панелни зони, които през последните 3-4 години бяха застроени, каза още Пандов. Евтини тухлени апартаменти има в „Люлин" и други периферни части на столицата. В Ботунец също могат да се намерят много евтини жилища, но районът е отдалечен и има екологични проблем въпреки спирането на комбината в Кремиковци, добави той.

Според брокера в момента е по-удачно са се инвестира в търговски площи, за които доскоро нямаше предлагане на пазара. Сега се продават магазини по централни улици, нещо, което доскоро беше невъзможно да се намери. Предлагането ще остане голямо, защото сега в София има достатъчно непродадени жилища, добави Пандов.

В краткосрочен план не е удачно да се купува в жилище с цел бърза препродажба догодина след време, посъветва Добромир Ганев, управител на компанията за недвижими имоти „Форос". Вероятно след около 3 години цените ще са по-високи и ще може да се реализира сделка с печалба. Подобна инвестиция е

най-добре да се прави в големите градове

Всеки трети хотел по Българското Черноморие се продава. Това установи репортерска проверка на „Монитор". Големите морски курорти са пълни с новопостроени сгради, пуснати за продан. Голяма част от тях са хотели от типа апартаментен комплекс, 3 или 4 звезди.

В зависимост от големината на предлаганото жилище цените започват от 14 000 евро. Това е цената за студио в курорта Слънчев бряг. Цените за жилище с една спалня в същия комплекс пък започват от 23 000 евро. Запознати обясниха, че реалните цени, на които се сключват сделките, пък са с около 20 процента по-ниски от обявените. Въпреки това

интерес към тези имоти почти няма

Рекламните пана с предложения за продажби на жилища в новопостроени комплекси се редуват на всеки 10 метра. Голяма част от билбордовете с оферти са на руски или немски език. Брокерите офертират чужденците с хубавото време у нас и евтините цени. Освен това обясняват, че докато апартаментът не се ползва от собствениците, той се отдава под наем. Жилището обикновено е част от хотелски комплекс, който по време на сезона се ползва от чуждестранни туристи. Една нощувка струва между 30 до 70 евро. От тези пари обаче

собствениците получават чисто 10-20%,

тъй като плащат поддръжка на фирмата, която експлоатира хотела.

По пътя между Варна и Бургас пък на всеки няколко километра има парцели, които са обявени за продан. Голяма част от тях имат „лице" към пътя и са в регулация. Табели „Продава се" могат да се видят и в междублоковите пространства на хотелите по курортите. Купувачи за подобни парцели обаче също няма.

Заради кризата по главните пътни артерии на Черноморието са изоставени много заведения и дори цели бензиностанции. Част от собствениците на подобни имоти са склонни дори да продадат парцела, без да изчисляват стойността на построените върху него временни обекти. .
Снимка на две колони - Най-много билбордове с реклами за продажба на имоти има по пътя от Бургас до Слънчев бряг