протежета на Доган u БСП с нищожни професи­онални биографии

От тях половината се оказаха про­тежета на Доган, а останалите - на БСП.

При изслушванията в парламентарната правна комисия предложе­ният от ДПС кандидат-инспектор Васил Петров (адвокат от Благоев­град) заяви, че не може да каже защо се е съгласил да се кандидатира за поста. Друг кадър на ДПС, адвокат Анита Михайлова, призна, че номинацията й е резултат от това, че е "оправдала доверието, което ДПС и е гласувало, изпращайки я преди го­дини във ВСС". Но понеже старият състав на ВСС бе дискредитиран със скандални решения, Михайлова каза, че не може да носи отговорност от името на целия съвет.

Инспекторатът встъпи в длъж­ност през януари 2008 г. Когато се гласуваше съставът на ИВСС, г-жа Караиванова каза "Инспекторатът на ВСС няма да бъде тих пристан за високи заплати!". Оказа се точно това - паразитно звено, което точи пари от данъкоплатците. Впрочем парите, които прибират, са един­ствената тема, която може да оживи ВСС и неговия инспекторат. Ня­колко месеца, след като пое длъж­ността, Караиванова се бе обзавела с огромна администрация и взе да вдига скандали, че не й дават до-татъчно пари за назначените от нея 20 експерти, които подпомагат 10-те й инспектори. "Караиванова иска поиска 20-те експерти, подпомага­щи работата на подчинените й, да получават заплати като районните съдии - между 1325 и 1525 лв. ВСС отхвърли искането и "закова" таван от 980 лв. Караиванова обвини ВСС, че се опитва да "уязви до­стойнството" на хората, проверява­щи за нередности в съдебната систе­ма.

Като ябълка на раздора се яви класификаторът на длъжностите в съдебната система, указващ и съот­ветните заплати. Караиванова поис­ка ВСС да създаде нова позиция "експерт в Инспектората", за която да се полагат между 1325 и 1525 лв. Според нея тези служители имат много по-големи отговорности от администрацията във ВСС. Главна­та инспекторка призна, че вече е назначила експертите си с 1250 лв. -или с около 300 лева повече, от кол­кото й позволяват нормативните до­кументи и заяви, че няма да намали тези заплати. "При това положение остава или тя да преназначи своите

експерти като началници на отдели или те трябва да връщат парите", зая­ви Иван Колев, шеф на бюджетната комисия на ВСС. Караиванова обаче отнесе въпроса към председателя на НС Георги Пирински и искането й бе подкрепено.

В кавгата се оказа, че тези 10 инспек­тори плюс 20-те експерти пишат не­грамотно (така обучават в провин­циалните юридически факултети, къ­дето можеш да завършиш право за 2-3 години с отличен). Колев посочи напи­сан "юридически неграмотно" доклад до ВСС, където освен многобройните правописни грешки, пълното обър­кване при поставянето на "и" и "й", имало и позоваване на правни поста­новки, които не са в сила в българско­то законодателство от 10 години, както и сгрешено цитиране на глави от НПК.

В момента у нас има общо 2394 щат­ни длъжности за съдии, като незаетите са 94. Прокурорите трябва да са 1767, но 247 места са вакантни. Следователи­те трябва да са 573, но работят 501.

Тяхната работа се управлява от тан­дема ВеС-Инспекторат, включващ 25 членове на ВСС, 11 инспектори, 20 екс­перти към инспекторите и админи­страция от няколкостотин души. По­гледнато в усреднен план, всеки зает в администрацията на съдебната систе­ма, управлява средно по не повече от 10-12 магистрати.

За да не стане ясно паразитното й съ­ществуване, тази администрация вече близо 8 годни бави въвеждането на единна компютърна система, която ще показва движението на делата.Подобна прозрачност би подействала като ки­слород на стафилококи, затова ВСС и Инспекторатът, ведно с министерство­то на правосъдието, правят всичко въ­зможно да не въведат системата, Заве­сата над тази ложа, наречена съдебна система, става непроницаема.

Какво прави по цял ден Висшият съ­дебен съвет, който по конституция трябва да управлява съдебната систе­ма? За какво го издържаме ние с вас? Какъв е резултатът от тази разсипия на народна пара? Резултатът е безпар­донна корупция и гавра със закона.

Само преди месеци от 25-те членове на ВСС 18 бяха уличени във връзки с "куриера" Красьо Черничкия, който по признанията на члена на ВСС Иван Колев е продавал места във ВСС сре­щу подкупи от 200 хиляди лв. Есте­ствено, всеки, който си е купил място­то в "правителството на съдебната си­стема", ще гледа да си върне инвести­цията с печалба, като продава съдебни решения на някоя от страните в съдеб­ната зала

Вече цял народ знае, че храмът на Те-мида е бардак. И не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Оттам се но­си воня на пот и сперма

На 4 септември стана ясно, че маги­стратите от Софийския районен съд (СРС) са си имали - в сградата на съда - чалготека" Мале, мале". След работно време окачали на вратата табела с това име и черни дамски прашки - нейната емблема, и се отдавали на забавления всеки четвъртък.

Душата на оргиите е бил магистратът Николай Маджаров,

писа вестник. Този позор изплува, за­едно с информация за откраднати ком­пютри, принтери, метални каси и сто­лове, при проверка, назначена от новия шеф на СРС Камен Влахов. Но старият председател на съда, под чието ръко­водство сградата на правосъдието е бил превърнат в бардак, и досега не е поне­съл никакъв ущърб. Уволнени бяха най-дребните риби - домакинката и сче­товодителката И с това скандалът бе заметен под килима

Да изброявам ли имената на маги­страти - прокурори, съдии и следовате­ли, заловени на местопрестъплението с подкупи от десетки хиляди евро?

Факт е, че досега няма нито един ма­гистрат зад решетките.

пенсионно осигуряване.

За 2010 г. кабинетът "Бо­рисов" им даде 387.705 млн. лв., като само за издръжка­та на ВСС и Инспектората са отпуснати съответно 7.711 милиона лв (близо 3 милиона по-малко от 2009г.) и 2.44 милиона лв. (1.5 милиона лв. по-малко от 2009 г.)

Във всички бюджети на съдебната система присъ­ства неизменно перото "Ре­зерв за неотложни и непредвидени нужди", което е фиксирано на 600 хиляди лв. Къде отива то, не е яс­но. Но затова пък всяка го­дина от излишъка се заде­ляха милиони за допълни­телно стимулиране на съ­дебната система, за нейни­те капиталови разходи и пр. Ако разделим приблизи­телната цифра 400 милио­на лв. годишен бюджет за последните години на око­ло 4000 магистрати, полу­чаваме, че най-бедният европеец,

българинът, плаща го­дишно по около 90-100 хиляди лева за из­дръжка на всеки един магистрат.

Никой не знае колко реал­но получава един член на ВСС и един член на инспек­тората. Има голяма разлика от това, което получават на фиш, и реалното, което по­лучават на банкомат, поне­же имат основна заплата, върху която им плащаме ос­игуровките, а тлъстата част идва от бонуси. Миналата година, когато ВСС вдигна скандал, че министър Дян­ков им взел 90 милиона лв за бонуси, разбрахме, че във ВСС ще си раздадат по 5000 лв. коледни премии, равни на две основни за­плати. Тоест вземат основ­на заплата от около 2500 лв. Към нея трябва ад при­бавим 2% за всяка година трудов стаж, която ВСС си гласува преди няколко го­дини.

Две снимки но по две колони - Черните прашки върху табелата на чалоготеката "Мале, мале" в Софийския районен съд станаха емблема ни българската Темида.

Не мина и седмица от жалното интервю на президента Първанов в един от официозите (октомври 2008 г.), в което отчаяно се опитваше да каже нещо хубаво за собствената си роля в едни леко посърнали руски енергийни проекти. Било е превантивно. В очакване на лоши новини.

Падането на цената на нефта -също толкова невероятно главоломно, както и доскорошното й покачване, би трябвало да радва вносителите (да кажем "жертвите" като България). Изнервеният Първанов, разбира се, нищо не спомена по въпроса, някак си не върви да се тюхка открито за тревогите на износителите, които би трябвало да радват нас, вносителите. Но, както казват в света на големия бизнес," парите говорят". Руските енергийни монополисти са се нагълтали с огромни кредити с очакването да ги връщат при възходящ тренд на пазара, а не при спад от близо 50 на сто (ако не и повече, спрямо очакванията...). Сега, независимо от факта, че руският държавен финансов резерв е третият по големина в света (след японския и китайския), в Москва се прокрадват нотки на зле прикрита паника: самият стълб на държавността на страната

Г монополистът „Газпром" е загубил вече повече от 50 на сто от капитализацията си.

Как да не се тревожи и Първанов? Тревожи се, но се опитва да не се издаде.

Отливът в прогнозата за осъществяването на газопровода "Южен поток", отложен вече с две години (засега), също се оказа само предвестник на други подобни новини. И всичките, до една, са свързани с нашата малка, китна и гостоприемна за руската геостратегическа енергия експанзия.

От агенция Ройтерс научаваме, че и другият руски проект (за пренос, но на нефт) през българска земя, също закъснявал. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов обяснил това с проблеми във финансирането на " Бургас-Александруполис", както и с "други детайли". Агенцията припомня, че България вече веднъж е намекнала, че е готова да продаде своя дял от 24,5% в проекта, после оттеглила предложението си, но сега' отново била готова на това. Почти в синхрон с новината за закъсалия проект " Бургас-Александрупо-лис" (класиран в началото на годината от руски медии като най-важния за Русия, макар да е най-малък като инвестиция от трите проекта, включващи и АЕЦ "Белене"), дойде и аналогично съобщение за съдбата на ядрената централа. БНР информира, че руският премиер Путин и българският Станишев си говорили, като Путин препоръчал на България да побърза с финансирането на АЕЦ „Белене".

Станишев признал, че в това отношение имало известни трудности, но изразил "пожелание" те да бъдат преодолени.

Нещо става по трасето на "дружбата". Световният кръчмар, негово величество капиталът, без когото явно са си правили сметката в хазартната игра за постигането на "голям шлем", нехае за икономическите схеми, мотивирани от геополитически

приоритети и лични апетити.

Първанов си правеше сметката, че ще се скрие зад факта, че и други европейски страни, като Гърция и Италия например кокетничат на опашката за руски газ. Но се е надценил. Не само защото България не е Италия и София не може да си позволи много волно-сти, които Рим има ресурс да допусне спрямо западната стратегия, без да пострада от ответни мерки.

В Катар Първанов разсъждава на международна конференция за "изпълнението на консенсуса от Монтерей", който не е онзи консенсус от т.нар. кръг "Монтерей" , по името на един софийски ресторант със славата на някакъв център на задкулисна генералска власт в БСП.

В "магистрално" поръчково интервю за в. "Стандарт" Първанов се опита да умилостиви съюзниците, като без видим повод посвети половин вестникарска страница да се оправдава, че бил набеден за някаква прекалена роля в подписването на енергийните проекти с Русия, а всъщност само ги бил подпомогнал. Според източници от МвНР посланикът в Токио Сендов се бори да се отблагодари за поста си на своя патрон, като моли японските власти за аудиенция на Първанов. Вероятно е да успее - японците били склонни да откликнат. Ако се получи, очаквайте направо епохални суперлативи за "азиатски пробив", \за "личния принос на президента", за "издигането на отношенията ни на невиждано (досега равнище" и разбира 1 се - за грижата на Първанов I да помогне българският бизнес да спечели от отношенията с Япония.

Президентът ни е искрено загрижен за интересите [на бизнеса. Той наистина [ прави, каквото може да помага на "когото трябва". И [съответно този бизнес му е I много, много благодарен. Чак г в ЕС разбраха това и дори го I написаха в своя ттоклатт.

Станишев се оправдава пред Путин, че имало известни трудности в строежа на АЕЦ "Белене", но щял да ги преодолее.
Снимка на три колони – Станишев се оправдава пред Путин, че имало известни трудности в строежа на АЕЦ „Белене”, но щял да ги преодолее.


30.06.2010 г., с.17
Голям шлем за Гоце или обикновено цукало?
Първанов играе двойна игра. Същото заключение прозвуча и от коментар на Асоши-ейтед прес през декември 2008 г. Което е новина заради факта, че го формулира една от трите най-влиятелни световни агенции. Поводът е информацията, че Първанов ще посети Русия в началото на 2009 г., обявена за година на България в Русия.

АП уличи българския президент като въжеиграч между проектите "Южен поток" и "Набуко". А те, обявявани в София за еднакво важни, се изключват взаимно най-малкото понеже няма търговска логика в подобно дублиране. Разликата между тях е главно в това, че с активното лобиране на президента българското правителство подписа в София договор с Русия за "Южен поток" и той стана реален, скрепен с подписи и печати, доказан приоритет. Докато за "Набуко" руските гости, постигнали своето, говореха по същото време тук подигравателно и тържествуващо като за "друга опера" пред блесналите погледи на българските им другари.

Главнокомандващият си дава сметка за положението, в което е изпаднал пред западните съюзници. Отиде в Узбекистан със заявката, че щял да осигури алтернативни количества газ. Безпардонният му домакин Ислам Каримов го "отстреля" публично, като декларира, че узбекският газ се изнася само за Русия и само руснаците решават на кого да го предоставят после. За утеха го заведе да отстреля рядък вид животно в нарушение на законите на собствената му страна.

Сега Първанов на пръв поглед има повече успех в Туркменистан. Съобщава ни за голяма сполука. Обещали му големи количества от ценната суровина. Обаче пак същото. По липса на друга възможност туркменският газ минава през волята на Русия да го транспортира. Въобще "намирането" на големи количества газ не е никакъв подвиг - газ има по света, преносът му е същинската задача. А тя, в случая с България, която СССР и Русия бавно, но сигурно година след година, десетилетие след десетилетие задушават като питон в енергийните си прегръдки, става все по-трудна за решаване.

Няма причина Кремъл да прави подаръци на западната политика, пък макар и заради руския Троянски кон в Европа, който явно е нужен на своя московски ездач за набезите му. Много по-вероятно е в духа на традицията Путин да привиква Първанов година по-късно и да поиска да му се отчете за периода от подписването на трите проекта в Со-

фия. Пък и ситуацията рязко се промени - руското гигантско финансово самочувствие от миналия януари се срина до тревожно озъртане в тъмна-1 та капиталистическа джунгла, от която досега печелеше лесни милиарди, където обаче също толкова лесно се загуби в непознатите дебри на глобалния свят, търпейки огромни загуби от л многократно по-ниските цени на енергоносителите.

Дали пък няма да се сбъднат кошмарите от сънищата на Първанов, който в крайна сметка ще се събуди в студена пот и с ръка в бленувания "голям шлем", оказал се най-обикновено нощно руско цукало?
Снимка на една колона - Асошиейтед прес уличи българския президент като въжеиграч между проектите "Южен поток" и "Набуко".


30.06.2010 г., с.10
Божков с най-ниска цена за “Тракия”
Офертата от 2,24 млн. евро за километър не е дъмпингова, коментира Плевнелиев
Роден консорциум от 9 компании, начело с "Холдинг пътища" на бизнесмена Васил Божков, предложи най-ниската цена за изграждането на последната отсечка от магистрала "Тракия" между Ямбол и Карнобат. Сдружението, в което влизат още "Галчев инженеринг" и хасковската фирма "АБ", даде оферта от 174,7 млн. лв. без ДДС за строителството на пътя с дължина 47,7 км. От подадените 13 оферти бяха допуснати 6. Сдружение между разложката фирма "Балканстрой" и македонската "Гранит" предложи цена от 198,3 млн. лв. без ДДС за аутобана. Цената на консорциума начело с ГБС и "Автомагистрали Шумен" даде оферта от 204,1 млн. лв. без ДДС. До отваряне на ценовите оферти бяха допуснати още "Актор" (228,5 млн. лв. без ДДС), "Алпине" (252,2 млн. лв. без ДДС) и "Щрабаг" (283,8 млн. лв. без ДДС).

Най-ниската подадена оферта не е по-малка с повече от 30% от средната предложена цена. Така няма нужда от допълнителна обосновка на офертата и тя не е дъмпингова, коментира строителният министър Росен Плевнелиев. Средната цена на километър от аутобана ще излезе на държавата 2,24 млн. евро с ДДС, пресметна министърът. Близка е и офертата на "Трейс" за първата отсечка от магистралата, допълни Плевнелиев. Трасето също е подобно по сложност, обясни министърът.