30 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Доскорошният зам.-шеф на партията "Движение за социален хуманизъм" Ивайло Зартов бе арестуван в Бургас по разпореждане на прокуратурата. Той е обвинен за източването на над два милиона лева, с които е трябвало да бъде построено вилното селище "Инглиш вилидж" край село Димчево. По време на следствието се оказало, че бившият политик вече има една присъда за грабеж, издадена в Чехия преди три години. "Това ни дава основание да смятаме, че може да се укрие, а деянието е изключително тежко и затова трябва да бъде задържан в ареста. Обвинението е за присвояване в особено големи размери, за което се предвижда затвор между 10 и 20 години", каза апелативният прокурор на Бургас Емил Христов.

Зартов трябваше да строи селището в съдружие с руски инвеститори. Те му превели парите, за да започне градежа, но впоследствие се оказало, че не е останал нито лев, а няма построена и нито една вила. В последните години като зам.-шеф на партията той демонстрира голяма благотворителна дейност - подаряваше климатици на пенсионерски клубове, водеше възрастни хора на екскурзии в чужбина. Дори плати за укрепването на цял жилищен блок, пострадал при пожар.


30.06.2010 г., с. 5
Дунав заля пътища край Видин и Лом
Нивото на Дунав продължи и вчера опасно да се покачва. Придошлите води потопиха част от пътя Видин-Лом при село Арчар. Шосето се намира под 12 см вода и отсечката е затворена за движение, като е организиран обходен маршрут по път Е-79 Димово-Ружинци-Лом. Очаква се най-късно днес реката при Видин да премине 850 см, съобщи шефът на "Гражданска защита" в града Анатолий Цанов. От снощи се въведе денонощно наблюдение на дигите по реката. Засега състоянието им е добро, отводнителните помпени станции работят, съобщиха от "Напоителни системи".

Продължава разливът при защитната дига до село Куделин, предаде "Фокус". Според кмета на Брегово под вода са около 500 дка посеви, но разливът засяга хиляди декари земеделска земя. Проблемът е, че стопаните нямат застраховка и няма да могат да покрият щетите си.

Край Лом нивото на реката се увеличи с 9 см и вчера достигна 844 см. Водата заля Белия кей, под вода е и част от Дунавския парк в града. Започна пълненето на чували с пясък за изграждане на малката дига в града. Допълнителен смут вся съобщението от общинския съвет, че водата в градските чешми не е годна за пиене.

Има реална опасност от наводнения и в Русе. Вчера в цялата област беше въведена втора степен на опасност от наводнение. Започна наблюдение и на нивата на вътрешните реки. При нужда ще се раздават чували с пясък от "Гражданска защита".

Пороите задръстиха пътното платно през прохода Петрохан в района на село Бързия с наноси от кал и камъни. Агенция "Пътна инфраструктура" предупреди водачите да пътуват с повишено внимание заради усложнената от дъждовете пътна обстановка.
АНОМАЛИЯ
Това е най-дъждовният юни от 60 години насам, отчете вчера хидрометеорологичната обсерватория в Ямбол. Със слаби прекъсвания в града валя повече от 12 часа. Паднаха 18 л/кв.м. Общото количество дъжд надвишава месечната норма два и половина пъти. От 1951 г. не е имало толкова много дъждове през юни в града. От началото на месеца са паднали 166 л/кв.м при 78 л/кв.м преди година.

Проливни дъждове причиниха проблеми и в Сливен, където много улици потънаха под вода. Пропаднали са тротоари и пътни участъци, наводнени са мазета и дворове. В Сливен се изсипаха 50 л/кв.м


30.06.2010 г., с. 6
Холдинг "Пътища" взима последния участък от "Тракия"
Компанията на Васил Божков иска 1.8 млн.евро за километър магистрала от Ямбол до Карнобат
Дарина Кахраманова

Изграждането на най-дългата отсечка на магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат ще излезе под 2 млн. евро на километър. Сдружение "Тракия IV" е предложило най-ниската цена - 174.795 млн. лв. без ДДС, което е 1.8 млн. евро на километър (2.1 млн. евро с ДДС). В обединението влизат "Галчев инженеринг", "Холдинг Пътища", "Мостстрой" и още 5 дружества, свързани с бизнесмена Васил Божков. Ценовите предложения за последния участък от "Тракия" бяха отворени вчера.

И за трите отсечки от "Тракия" регионалното министерство беше предвидило бюджет до 3 млн. евро на км. В предните два търга бяха постигнати цени, доста под тавана. "Трейс" спечели отсечката от Ст. Загора до Нова Загора с цена от 2.2 млн. евро за км. Гръцката "Актор" ще строи участъка от Н. Загора до Ямбол за 1.5 млн. евро/км.

Цената на холдинг "Пътища" не е много под офертите на останалите кандидати и не се налага да бъде защитавана пред тръжната комисия, обясни министър Росен Плевнелиев. Любопитното е, че в предните търгове за "Тракия" холдингът играеше с много високи цени. За участъка между двете Загори например в сдружение с австрийската "Алпине" предложиха да построят 32-километровия участък за 373.64 млн. лв.

Вчера пък бяха отворени офертите само на 6 от кандидатите, въпреки че бяха подадени общо 13 предложения. Оказа се, че над половината участници са отстранени заради пропуски в тръжните книжа.

Следващата най-евтина оферта е на сдружение на "Балканстрой" и "Гранит" - а 198.38 млн. лв. Най-скъпа е офертата на австрийската "Щрабаг" - 283.8 млн. лв.

Министър Плевнелиев увери, че строителството на магистрала "Тракия" е обезпечено финансово. Документите, с които България кандидатства за еврофинансиране, от две седмици е в Брюксел, обясни той. Самото одобрение може да отнеме около 6 месеца, но дотогава можем да ползваме авансови плащания. Те са до 20% от стойността на проекта, за който по Оперативна програма "Транспорт" са предвидени 350 млн. евро.

Министър Плевнелиев обясни, че до петък трябва да бъде издадено строителна виза за участъка Н. Загора -Ямбол, до 10 дни - да бъде сключен договор с гръцката "Актор". Строителството вероятно ще започне през август. Изграждането на участъка Ямбол-Карнобат ще тръгне в началото на септември.

Всяка забавена година за изграждането на контейнерните терминали във Варна и Бургас струва на България по 100 млн. евро годишно пропуснати ползи. Това заяви за „Класа“ д-р инж. Георги Вълков, експерт по пристанищни съоръжения и член на професионалните организации на инженерите КИИП (България) и Ordre des ingeneurs du Qebec (Канада).

Ако терминалите се изградят в предвидения срок – 2015 г., когато се очаква подем на световната икономика, първоначално на двете пристанища ще се разтоварват общо 700 000 TEU (контейнерни единици) годишно. По-оптимистичната прогноза е, че до 2-3 г. след завършването на съоръженията през Варна и Бургас ще минават по 1 000 000 TEU на година, а портовете и спедиторите могат да си поделят приблизително по 100 евро на всеки претоварен контейнер или общо по 100 млн. евро годишно, допълни Вълков.

Повод за думите му са сигналите от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, че се правят опити японският заем за терминалите от 230 млн. евро да бъде пренасочен за други цели – например за рехабилитация на жп линиите в страната.

Проектът за пристанищните терминали се финансира по линия на японската държавна помощ със заем за развитие от 37 млрд. японски йени (около 230 млн. евро при подписването на 15 ноември 2009 г.) Той е отпуснат от JICA за 25 г., със 7-годишен гратисен период при 1,4% годишна лихва.

До момента обаче проектирането е на етап нула, а стартът на проекта е забавен по различни причини с около година и половина. Вече тече 7-годишният гратисен период, а при забавяне дължим наказателни лихви. В същото време съседите ни инвестират в инфраструктура. Товарите в Солун и Констанца растат, портовете печелят от 200 до 300 евро на всеки претоварен контейнер. А успехът на румънското пристанище Констанца се дължи също на японска държавна помощ.

ДП „Пристанищна инфраструктура” съобщи през 2009 г., че започва изпълнението на проекта за нови контейнерни терминали във Варна и Бургас. Това става възможно, след като Японската агенция за международно сътрудничество (JICA) одобри договора за консултантски услуги, сключен между предприятието като изпълнител и смесено дружество между „Мофат и Никол” от САЩ и „Ориентал Консалтантс” от Япония. И двете компании са с дългогодишен опит в проектирането и надзора по строителството на пристанища и терминали.

Засега администрацията ни твърди, че среща проблеми с изградения вече в Бургас Терминал 2А за насипни товари, който пак е финансиран с японски заем. Откакто е построено, съоръжението е обработило над 6,5 млн. т товари. В момента след спирането на „Кремиковци“ Терминал 2A не е достатъчно натоварен и операторът има затруднения със заема. Според инж. Вълков обаче терминалът, който единствен отговаря на екоизискванията за насипни товари, ще се експлоатира поне в следващите 100 г. – време, достатъчно за възстановяване на икономиката и товарите.

Строителството – след нов бизнес план

„През следващия месец ще бъде направен нов разчет за икономическата ефективност на проекта за изграждане на нов контейнерен терминал край Варна“, съобщи вчера министърът на транспорта Александър Цветков, цитиран от БТА. Това е договорено с експертите от японската банка, която отпуска заема. Според Цветков икономическият анализ ще бъде готов за месец и през август ще бъде съобщено дали започва изграждането на терминала или не. Той категорично отхвърли всякакви слухове, че се подготвя продажбата на фериботния комплекс край Варна.

Пред „Класа“ зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски уточни, че се преговаря за промяна на обхвата на строителството и се търсят възможности то да поевтинее. Той допълни, че анализът на очаквания товарооборот през Варна и Бургас е правен преди икономическата криза и затова трябва да се актуализира.

„Сега реалностите са други, плановете трябва да се преосмислят. На практика заемът ще се връща от таксите, които пристанищата ще събират – от една страна, ако терминалите се дадат на концесия, ще има концесионни такси, а от друга, очакваме приходи от самите контейнери“, допълни Московски. Според него работата по терминалите евентуално ще започне в началото на септември.

Инж. Георги Вълков припомня, че заемът е целеви и затова не може да се употребява за други дейности. Той посочва още, че след като кредитът е ратифициран от Народното събрание, той придобива силата на международен закон.

90% от дейностите ще се изпълняват от български фирми

„Строителството на два контейнерни терминала би донесло общо около 500 млн. лв. за целия 7-годишен период на проектиране и строителство, тъй като 90% от строителството, включително и доставката на строителни материали, ще се изпълняват от български фирми-подизпълнители, независимо кой ще спечели търговете за строителство”, посочва експертът.

„Ако проектът бъде отхвърлен, то бъдещите контейнерни потоци ще преминават през черноморските пристанища на съседните държави, където основният дял се пада на Констанца. А Варна и Бургас имат стратегическо значение в контейнерния трафик, тъй като са най-близо до Босфора спрямо пристанищата на останалите черноморски държави – Румъния, Русия и Украйна“, посочи още инж. Вълков.

Според разчетите на бизнеса предвижданият терминал за обработка на големи контейнеровози в Бургас (с вместимост до 10 000 TEU) би изиграл ролята на разпределителен порт, от който контейнерите да се трансферират към съседните чужди пристанища. Товаропотокът би могъл да продължи на влак или с автомобили до съседните балкански държави, осигурявайки свежи пари в икономиката ни.

При последната среща, посветена на Дунавската стратегия (която се проведе в Румъния), представители на Сърбия заявиха, че страната им ще инвестира за развитието на пристанището в Констанца. „Ако това се случи, България ще загуби геостратегическото си значение като най-пряк път до Централна Европа и това ще се отрази на икономиката ни“, посочи инж. Вълков.

БСП и СДС обвиниха вчера ГЕРБ в лобизъм. Сините и червените видяха такива интереси в два законопроекта - за промяна в закона за собствеността и за ползването и опазването на земеделските земи.

„Законите за земеделските земи са грубо нарушаване на правото на частна собственост и връщат комунизма в земеделието“, обявиха от СДС. „Това е все едно да имате апартамент, да го давате известно време под наем и след това законът да ви задължи да го продадете на наемателя на цена, която той ще ви определи“, каза депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов. Според него с параграф 7 и 8 от закона за опазване на земеделските земи се заличава принадената им стойност. „Десетки хиляди хора са инвестирали в земя, дали са и принадена стойност, прекарали са ВиК, взели са разрешение от общината, а сега с поправките в закона тази принадена стойност се заличава“, заяви още Михайлов. Той съобщи, че сините ще внесат промени в закона, които да изчистят спорните текстове. От партията се заканиха също, че ако се наложи, ще сезират Конституционния съд.

За грубо нарушение на конституционното право на българите на частна собственост обявиха спорните поправки в закона за земеделските земи и от БСП. „Поправките са лобистки, фаворизират се няколко десетки собственици“, обяви след ИБ на БСП лидерът на червените Сергей Станишев. От „Позитано“ 20 обаче отказаха да назоват имена на конкретни фирми, които смятат за близки до властта. „Дори да назовем име на фирма, те ще я пререгистрират и пак ще си свършат работата“, обясни червеният депутат Михаил Миков.

Според левицата това далеч не е единственият закон, който обслужва близки до ГЕРБ фирми. За това до следващата седмица ще представят цял списък на законите, които според тях са прокарани в пленарна зала от управляващите с лобистка цел. В БСП имат съмнения, че интереси на близки до ГЕРБ лица обслужват още законите за лова и автомобилните превози.

От ГЕРБ категорично отхвърлиха обвиненията в лобизъм. „Такива атаки са напълно неуместни“, категоричен беше пред „Класа“ съпредседателят на групата на ГЕРБ в НС Тодор Димитров. „Вече стана модерно всеки неудобен законопроект да се обявява за лобистки“, каза и шефката на земеделската комисия в НС Десислава Танева. Конкретно за двата закона за земеделските земи, уличени в лобизъм, Танева беше категорична, че приемането им има своето обяснение. „Не става въпрос за фаворизиране на една или друга група в българското общество, приемането им е просто въпрос на визия за развитие на сектора“, каза още тя.

На 19 юли се очаква да бъде подписан договор за строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ в Австрия, каза вчера премиерът Бойко Борисов. Той присъства на откриването на търговски комплекс на „Шел“ и „МакДоналдс“ край пернишкото с. Студена. Инвеститор в „Горна Арда“ е енергийната компания ЕВН, която у нас е собственик на елмрежата в Югоизточна България и на „Топлофикация-Пловдив“. Съдружник на ЕВН в „Горна Арда“ е НЕК. Австрийската компания вече е договорила покупката на 30-процентния дял от наследниците на турската „Джейлан“. Преди месец членът на управителния съвет на ЕВН Петер Лайр заяви, че строителството на съоръжението може да струва около 400 млн. евро.

Борисов добави, че е доволен от определените от ДКЕВР цени на тока. За поскъпването на газа обаче вина носи бившият енергиен министър Румен Овчаров от тройната коалиция, при чието управление бе подписан анексът към договора за доставки на гориво за страната ни, посочи той.

Поскъпването на природния газ е сериозно, но неизбежно, каза вчера пред БНТ и енергийният министър Трайчо Трайков. По думите му това ще се отрази сериозно на тежката индустрия, но „се надявам положителните тенденции в ръста на промишлеността да останат“.

С приетите от ДКЕВР цени „Булгаргаз“ ще продължи да работи на загуба. А когато едно дружество се декапитализира, то отива към фалит, заяви пред bTV директорът на компанията Димитър Гогов.

По повод имотните декларации на политиците пред Сметната палата Борисов заяви, че консултантските хонорари са узаконен рушвет. По думите му е лошо, когато политиците станат милионери, както е примерът с лидера на ДПС Ахмед Доган. Пример за подобен рушвет щеше да бъде, ако сегашното правителство бе поискало пари от „Шел“ и „МакДоналдс“, заяви премиерът. По думите му, ако документите за тази инвестиция не бяха придвижени навреме, то двете компании щяха да изнесат вложенията си в Полша.

Ако кандидатът бъде избран за строител, цената на километър от 47,7-километровата отсечка ще струва около 3,6 млн. лв. без ДДС ( 1,8 млн. евро). За сравнение гръцката компания „Актор“, която спечели лот 3, предложи 3,8 млн. лв./ км., а обединение „Магистрала Трейс“ поиска 4,4 млн. лв. за участъка от Стара Загора до Нова Загора при прогнозна цена на възложителя около 6 млн. лв.

От 13 подадени оферти до отваряне на ценовите оферти вчера бяха допуснати само 6. Втората ниска цена беше дадена от обединението между българската „Балканстрой“ и македонската „Гранит“, което поиска 198,38 млн. лв. Регионалният мниистър Росен Плевнелиев допълни, че процедурата по избор на изпълнител за лот 3 е приключила без обжалване. Очаква се през следващата седмица да се подпише договор с победителя в търга, компания „Актор“.


30.06.2010 г., с.14
Стилиян Вътев, изпълнителен директор на ОББ: Не очаквам по-нататъшен спад на печалбата на банките през 2010 г.
Търсенето на кредити за нов бизнес или за разширяване на настоящия е голямо изключение
Стилиян Вътев е завършил финанси и кредит в УНСС - София; курс по макроикономика, парични пазари и монетарна политика към Националната банка на Швейцария. Специализирал е банков мениджмънт в Association of Technical Studies of Japan. Има специализация в Лондон, организирана от British Association for Central and Eastern Europe. Работи в ОББ от 1993 г.
- Г-н Вътев, накъде според вас ще се развива банковият пазар у нас до края на годината?

- Ще ми се да вярвам, че през втората половина на годината ще бъдем свидетели на леко оживление и по-голяма активност на кредитния пазар независимо от всичките условности, породени от все още не особено благоприятната икономическа среда и най-вече слабото вътрешно търсене. Като цяло очаквам в края на годината умерен кредитен ръст от няколко процента в сравнение с края на 2009 г., който във всички случаи ще бъде по-голям от очаквания ръст на брутния вътрешен продукт за годината.

- Как преценявате сегашната среда за кредитиране?

- Критиката към банките, че не отпускат кредити или, ако го правят, те се при много високи лихви, са по-скоро плод на обяснима най-вече психологическа реакция на обществото след годините на невиждан кредитен бум, отколкото на обективна преценка на реалните фактори. Признавам, че преди кризата всички бяхме заслепени от невиждан икономически растеж, огромни чуждестранни инвестиции, евтини парични ресурси, в т.ч. и на международните пазари, бясна конкуренция между банките с оферти за бързи, лесни и евтини кредити. Един от най-съществените фактори, движещ икономическия растеж, наред с чуждестранните инвестиции, бе кредитната експанзия, довела до изключително високо вътрешно потребление и висок растеж в редица отрасли. Сега за съжаление тези времена безвъзвратно отминаха и едва ли ще се върнат през следващите 20–30 години. Шокът върху нашата икономика беше прекалено голям, след като няколко години наред се радвахме на 5-6% ръст на БВП, през 2009 г. отразихме свободно падане до 6% отрицателен растеж. Всичко това доведе до драстичен спад на търсенето на кредити, рязко повишаване на риска и цената на паричните ресурси, видимо влошаване на обслужването на кредитите, особено при тези на граждани. Нормално бе банките да фокусират вниманието си върху качеството на кредитния портфейл и да неутрализират неблагоприятните фактори. От друга страна, рязко спадна търсенето за ново кредитиране както в корпоративния сектор, така и в сектора на гражданите. Основната цел на фирмите, особено на тези с по-висока кредитна задлъжнялост, е да преодолеят кризата с най-малко загуби, като в повечето случаи това става за сметка на сериозно преструктуриране на кредитните задължения.

- Как върви търсенето на фирмени кредити?

- Търсенето на кредити за нов бизнес или за разширяване на настоящия е голямо изключение, да не говорим за инвестиционно или проектно финансиране, където определено е равно на нула. Подобна е ситуацията при гражданите – вярно е, че банките сериозно затегнаха изискванията, особено при лесните преди това необезпечени кредити, но и в този сегмент спадът на търсенето е няколкократен. Поради увеличената несигурност домакинствата рязко намалиха търсенето на потребителски кредити, респективно покупката на стоки на кредит в големите търговски вериги. Подобна е тенденцията и при ипотечните кредити, макар че там причините са малко по-различни. За разлика от предишните години, където цените на жилищата растяха всеки ден и много от домакинствата теглеха кредити за жилища освен за собствени нужди, но и за инвестиции, сега картината е коренно различна. Предлагането на жилища е огромно, цените продължават да спадат, което определя и поведението на потребителите към отлагане на решението за покупка за бъдеще време. Както виждате, други са факторите, които в настоящия момент определят търсенето на кредити както в корпоративния, така и в сегмента на гражданите, като нивото на лихвените проценти не е най-важният от тях.

Когато започнахме активното ипотечно кредитиране през 2003 г., лихвеният ни процент беше 17,5, после премина през 12,5, 9,95 и т.н. – много по-високи лихви от сегашните, но се купуваха много по-евтини жилища. След това кредитите станаха още по-евтини, но жилищата поскъпнаха тройно и четворно. Сега отново имаме малко поскъпване на ипотечните кредити, но пък цените на жилищата значително паднаха. Признавам от нашата практика, че при тази динамика по време на големия ипотечен бум има много пострадали кредитополучатели, закупили няколко жилища с кредит на високи цени, които сега не могат да продадат, респективно да обслужват тези кредити. Банките имат интерес да отпускат нови кредити, отчитайки всички рискове на днешната нелека икономическа среда, тъй като само това е начинът да подобряват средното качество на кредитния портфейл и да компенсират загубите от т. нар. лоши кредити. Не бива обаче да очакваме подобни темпове на кредитна експанзия от предишните години, което се оказа не толкова здравословно както за кредитополучателите, така и за самите банки.

- Друга гореща тема в последно време е прогнозата на някои икономисти лихвите за рискови страни като България да растат. Вашият коментар?

- По правило паричните ресурси за финансиране на икономиките на страните извън еврозоната са ограничени и скъпи поради все още незатихналата криза и високите рискове на икономиките на отделните страни. Ако България следва да емитира в момента външен дълг, то рисковата премия едва ли би била по-малка от 350–400 базисни точки. От друга страна, страната ни е във валутен борд и паричното предлагане се определя от динамиката – (увеличение, намаление) на валутните ни резерви. Поради чувствителния спад на чуждите инвестиции у нас едва ли можем да очакваме скоро бурен поток на външни ресурси, които биха увеличили предлагането, респективно намалили цената на кредитите/депозитите в близко бъдеще. Може би хубавата новина е, че поради слабото кредитно търсене не очаквам покачване на лихвените проценти по кредитите, още повече че поради крехката икономическа стабилност всяко едно, макар и минимално, покачване би довело до нови проблемни кредити, което е крайно нежелателно.

- Според последните данни на БНБ лошите кредити продължават да се покачват и вече са 14,6% от всички кредити. Какъв би бил притеснителният процент на необслужваните заеми за нашата банкова система?

- Като среден за банковата система този процент е достатъчно висок и си е за притеснение. Ще ми се да вярвам, че няма да се покачва и че най-лошото вече е отминало. Като цяло банките ще се справят, първо, защото са много добре капитализирани и, второ, усилията им по подобряване на събираемостта на тези кредити ще дават все по-добър резултат, а да се надяваме, че и постепенното възстановяване на икономиката също ще допринесе за това.

- Колко губи и предстои да загуби банковата система от лоши заеми?

- Факт е, че печалбите на банките през 2009 г. спаднаха наполовина и основната причина бе неколкократно увеличените провизии срещу лоши кредити. Може да звучи оптимистично, но не очаквам по-нататъшен спад през 2010 г., като нивото на печалба за сектора ще бъде около нивото на 2009 г.

- Кризата с дълга на Гърция роди спекулации за оттегляне на гръцки капитали у нас. Какъв е ефектът върху ОББ като подразделение на Националната банка на Гърция?

- Не съм чул да има изтегляне на гръцки капитали у нас, още повече в банковия сектор, но съм съгласен с вас, че много спекулации се завъртяха по повод доминиращото присъствие на гръцките банки, каквато е и ОББ, на българския банков пазар. Най-странната от тях е, че съществува опасност гръцките банки майки да почнат да теглят ресурси чрез дъщерните си банки за финансиране на гръцката икономика. Ако вземем за пример ОББ, която е най-голямата банка у нас, собственост на най-голямата банка в Югоизточна Европа – Националната банка на Гърция. В момента НБГ е вложила в ОББ над 500 млн. евро в капитал, над 1 млрд. евро парични депозити, или общо над 1,5 млрд. евро капиталови и парични средства тази банка е вложила в българската икономика под формата на кредити, инвестиции в клонова мрежа, нови технологии и т.н. Освен това НБГ е вложила още над 600 млн. евро финансова подкрепа на най-голямата лизингова компания у нас „Интерлийз”, за лизингови операции за българския бизнес. Е, как тогава някой си представя, че тези пари могат лесно да бъдат върнати обратно, след като вече са вложени в кредити, машини и оборудване на лизинг и т.н. Вторият въпрос е защо, след като инвестициите в българския пазар са много по-печеливши от отдавна наситената гръцка икономика. Подобна е ситуацията и с останалите гръцки банки у нас. Любопитен е и фактът, че в България бяха депозирани доста средства на гръцки граждани и компании заради по-високия доход, който българските банки все още предлагат. Така че НБГ продължава да е силно ангажирана, в т.ч. и с финансова подкрепа, към разширяване присъствието на двете големи дъщерни компании ОББ и „Интерлийз” в българската икономика.

- Заради нестабилността на еврото в последните месеци забеляза ли се тенденция към обръщане на спестяванията на българите в долари?

- Тенденцията за такава конверсия в България не е голяма, а и личният ми съвет е спестителите да не се правят на дилъри, обръщайки спестявания от една валута в друга, защото повечето пъти ще загубят от това.

- Предстоят наградите „Банка на годината“. ОББ е печелила престижния приз два пъти. Надявате ли се на „хеттрик“ и смятате ли, че критериите са адекватни?

- Не може да очаквате от мен да кажа, че критериите не са адекватни, след като два пъти сме носители на тази награда. Не съм далеч от мисълта да постигнем „хеттрик” още тази година, но дори и това да не стане, съм сигурен, че ОББ ще бъде много близко в класацията за първото място.

Интервюто взе Диана Йосифова