4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1. Естествен прираст
3. ДемографияДинамиката на демографските процеси в значителна степен са продължение на тенденциите от предшестващите години, което се обяснява с инерцията на факторите детерминиращи демографското развитие. През 90-те години се наблюдава намаление на населението в Софийска област, вследствие на което намаляват и неговите възможности за възпроизводство, задълбочават се процесите на депопулация и застаряване. С изключение на 2001г., когато населението достигна равнища близки до 1997г. се наблюдава устойчива тенденция на намаление. В края на 2003г. населението на областта наброява 264 988 души спрямо 270 459 души през 2001г, или намаление с 5 471 души, което представлява малко над 2% от общото население на областта. В Софийска област живеят близо 12,6% от населението на Югозападния район за планиране, което нарежда областта на трето място след областите София-град (57.2% от общото население в Югозападния планов район) и Благоевград с 16% от населението в плановия район. И   зточник: Национален Статистически Институт, “Районите и областите в България 1997-2003” През периода 1997 – 2003 г. населението в Софийска област е намаляло с 2,8% или близо два пъти по-бързо от средното за Югозападен район (-1.5%), но по-бавно от средният темп за България (-5.2%). В резултат на намалението на общата численост на населението, средната гъстота на населението в областта намалява от 38.6 души/кв2 през 1997 година, на 37.06 души/кв2 в края на 2003 година. Основните фактори за намаление на населението е високото равнище на смъртност (над 16 ‰) и ниските стойности на раждаемост (7.6‰ за 2003г.). Неблагоприятните тенденции в движение на населението се комбинира в периода 1997-2004г. и с отрицателния механичния прираст. Към 2003г., с най-висок относителен дял на население в областта са общините Самоков с 40 525 души (15.3% от общото население на областта), Ботевград с 34 625 души (13.1%), Своге с 24 451 души (9.23%) и Елин Пелин с 23 595 души или 8.9% от населението на Софийска област. Населението на общините Антон, Чавдар и Челопеч е под 2 000 души, което ги прави най-слабо населените общини не само в Югозападния район за планиране, но и България. Най-висок темп на растеж в периода 1999-2003г. са регистрирали общините Божурище с 27% увеличение на населението, Елин Пелин с нарастване от 17%, Горна Малина 12% и Ихтиман с 10% нарастване на население. Основната причина е положителния миграционен прираст и високия коефициент на раждаемост в община Ихтиман -12.7‰ за 2003г спрямо 7.6‰ за страната и 8.4‰ за Югозападния планов район. В периода 1999-2003г. общините Правец и Мирково бележат отрицателен темп на растеж от 11% за дадения период, като основните причини са ниската раждаемост, високата смъртност и отрицателния механичен прираст за община Мирково и нива на раждаемост и миграционен поток, които не са в състояние да компенсират високата смъртност в община Правец. Процесите на урбанизация в областта протичат при специфични условия. В периода 2002-2003 година не се наблюдават значителни изменения в демографските характеристики по местоживеене в градовете и селата. Намаляването на градското население протича с темпове, съпоставими с намалението на селското население. Това позволява относителния дял на градско население да бъде в рамките на 58-59% или 154 408 души от общото население на областта през 2003г.
Друга съществена демографска характеристика, влияеща на динамиката на населението е смъртността. В периода 1997-2003г. коефициента на смъртност в Софийска област се установява на нива над 16.2‰, което е значително над средните стойности за Югозападен район за планиране 13.2 ‰ и страната 14.4 ‰. Основните причини, които оказват влияние върху динамиката на смъртността, са както чисто демографски (възрастова структура, равнище на детската смъртност и т.н), така и социално-икономически в т.ч култура, условия за труд, начин на живот и др. Съществуват и множество други обективни причини свързани със замърсяването на околната среда, нерационално хранене, тютюнопушене, лоши условия на живот и т.н, които оказват значимо влияние за високата смъртност в областта. Сериозни различия по отношение на общата смъртност се наблюдават в 22-те общини от областта. В общините Горна Малина и Драгоман, коефициента на смъртност за 2003г. е между 21.2‰ и 21.8‰, докато в община Чавдар е 8.6‰. Високата смъртност в конкретните общини е вследствие на влошената възрастова структура и високите равнища на детската смъртност на населението. В останалите общини от Софийска област, общата смъртност е между 11.2‰ за община Челопеч и 19.3‰ за община Годеч. Нивото на детска смъртност в Софийска област в периода 1999-2003г. се очерта тенденция на нарастване от 8.9‰ до 13.5‰, което равнище е значително над средните за ЮЗПР – 8.18‰ и малка над средните стойности за България от 12.3‰. Висок коефициент на детска смъртност през 2003г. се наблюдава в общините Своге и Ихтиман съответно 36.7‰ и 24.8‰. Значителни възможности за намаляване на детската смъртност има в подобряване на системата на здравеопазването и равнището на медицинско обслужване. Динамиката на средната продължителност на настоящия живот при раждане2 е основен индикатор за демографско остаряване и важен показател за икономическото състояние и стандарта на живот на населението. В периода 1996-2000г. се извърши преструктуриране на някои от структуроопределящите предприятия в областта, понижило се е качеството на здравното и медицинско обслужване на населението. Това води до намаляване на средната продължителност на живот (СПЖ) в областта от 71.7 години (1996г.) на 70.4 години в края на 2000 г. или намаление с 1.3 години. Н  амалението е по-чувствително при мъжете, отколкото при жените. За периода 1996-2000 г. най-драстично намалява очакваната средна продължителност на живот в общините Долна баня с 4.3 години, Чавдар с 2.4 години, а в общините Копривщица, Горна Малина и Драгоман намалението е 2.1 години. След 2000г. установената тенденция на намаление се преустановява и от началото на новото хилядолетие очакваната средна продължителност на настоящия живот започва да нараства, достигайки средни равнища от 71.6 години (2002г) спрямо 71.7 години през 1996 г. Значително удължаване на жизнения цикъл се очерта в двете най-малки общини от областта. В община Антон очакваната продължителност на живот достигна 73.7 години (най-високи стойности за областта), а в община Чавдар 73.4 години. За община Златица увеличението на средната продължителност на живот е 3.4 години спрямо 1996 година, достигайки 72.8 години. Увеличение средно с 2.4 – 2.5 години се наблюдава в общините Челопеч, Правец и Пирдоп. През целия анализиран период изключение от общата тенденция се очерта в общините Ихтиман (с постоянно нарастване на СПЖ) и Костинброд, където през периода се наблюдаваше понижение на очакваната средна продължителност на живот.
Ниската раждаемост съчетана с високите равнища на обща смъртност, формират и отрицателния естествен прираст на населението на Софийска област в периода 1999-2003 г. За изминалия период нивата на естествен прираст е в рамките на - 7.6 / - 8.8‰, като средните нива за 2003 г. в ЮЗПР и Б Източник: НСИ, «Районите и областите в България 1997-2003 г.» С високи стойности на отрицателен прираст за 2003 г. са общините Драгоман (17.7‰), Горна Малина (15.5‰), Годеч (13.2‰), Своге (13.1‰), Мирково (12.8‰) и Сливница (12.2%). Установените трайни негативни тенденции в развитието на населението водят до влошаване на демографският профил в конкретните общини, изразяващ се във влошаване на възрастовия състав на населението, намаляване на възпроизводствения (репродуктивния) потенциал, понижават се и трудовите възможности на местното население. За общините Ихтиман и Долна баня е характерно установяване на трайна тенденция на ниски равнища на отрицателен естествен прираст в границите на -2.3/-3.8‰, а през 2002г. в община Долна Баня е отчетен положителен естествен прираст от 0.2‰. За 2003г. с нисък отрицателен естествен прираст се откроява и община Етрополе – 3.9‰. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|
ългария са съответно - 4.9‰ и - 5.7‰.