5 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Не, не, няма спекулации. Страна' като франция наскоро забрани добива на шистов газ с решение на парламента. В Канада е забранен. Единствените фирми в света, които имат ноу-хау за добива на подобен газ, са американски. Дори в САЩ, в щата Ню Йорк, доста е напреднала процедурата за забрана на добив за шистов газ. Добивът на шистов газ представлява вкарване на вода, под високо налягане дълбоко под земята, в която се слагат химикали, химически съединения. Допреди известно време фирмите, които го правеха, пазеха в тайна какви са химическите съединения. Под натиска на екологични организации преди около година този списък беше обявен. И това са няколкостотин много опасни химически съединения. Проблемът е, че като влезе тази вода под земята, тя първо създава лек трус -втора, трета степен. Избива, заедно с химикалите, газът, който е в шуплите под земята и след това излиза отгоре. Никой не казва какво става с тази вода. С тази вода се правят едни езера и тя започва да се изпарява. В смисъл, всички тези вредни химически вещества започват да се изпаряват във въздуха, между тях има канцерогенни. Освен това има риск с това вкарване, под налягане, и разместване на земните пластове да се влезе в подземни води. Което значи да се зарази водата, включително която пием. Това нещо е технологията, по която се добива шистов газ в момента. Неслучайно тя се забранява в редица европейски страни. Може би преди три месеца в Европейския парламент и аз, и колегите, български социалисти, се подписахме под декларация в ЕП за забрана на шистовия газ в цяла Европа, преди още това нещо да стане тема тук.

- Всъщност само преди ден министърът на енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че е говорил със свои полски колеги, обяснил им е ситуацията тук, в България, съпротивата, която има срещу добива на шистов газ. Те не могли да повярват, че има такава съпротива. И че ако в Полша това се случело, тези хора, които са против шистовия газ, биха ги определили като агенти на чужди интереси. Сега, вие агент на кои интереси сте в този смисъл?

- Сигурно ще обявят и френските депутати, които го забраниха, за агенти на чужди интереси във Франция. Аз също бях в Полша наскоро. Действително там нещата са доста напреднали. Основният аргумент на поляците е енергийната им независимост и енергийната сигурност. Те казват - да, има опасност за околната среда, има опасност за хората, има отровни вещества, които са във въздуха. Но за нас по-важна е енергийната сигурност. В България нещата не стоят така. Ако господин Трайков се беше загрижил за енергийната сигурност на България, сигурно по-рано щяхме да направим връзките си с Гърция, откъдето можем да внасяме газ от арабските страни, включително втечнен газ от цял свят. Връзка, за която ЕС 2009 г. още ни даде парите. Аз бях министър на външните работи тогава. Втора година, започва трета, ние сме наникъде с тази връзка - връзка с Румъния, връзка с Турция, връзка със Сърбия. Това са не скъпи проекти, които ни дават възможност ние да внасяме алтернативен на руския газ. Ето това е начинът, по който може да постигне сигурност.

- Къде е причината тези важни връзки, които наистина ще ни обезпечат известна независимост, да са доникъде?

- По тях не се работи или се работи страшно бавно, а това е начинът да си осигурим енергийна сигурност - да си "осигурим доставки на газ, различен от Русия. А шнеговият газ е опасна технология, тя просто е вредна за здравето.

- Какъв би бил смисълът от един национален референдум? Защото знаем, че от години политици от абсолютно всички политически партии и сили говорят за референдум, факт е, че нито един обаче не се е провел досега по какъвто и да е въпрос, от важно значение за страната.

- Защото трябва да определим въпроса, които е от важно значение. Примерно, за ядрената енергетика -да направим сега референдум, след като България от 40 години вече има ядрени централи, надали е най-смислено. А за шистов газ, която е една нова технология, доказано опасна във водещи европейски страни и развити страни по света се забранява, ние тепърва да разработваме... Мисля, че това е моментът да бъде проведен референдум, за да бъдат информирани хората. Ако всички са съгласни в Добруджа, житницата на България, да имаме сонди на всеки квадратен километър и езера с отровна вода, и да рискуваме цялата си добруджанска реколта, въобще износа, който се прави от нея, добре, нека да подкрепят, но аз се съмнявам.

- Да поговорим за големите енергийни проекти, защото говорите за енергийна сигурност. От прословутия голям шлем на президента Георги Първанов - „Белене", „Бургас-Александруполис" „Южен поток", сега не остана много. От дистанцията на времето, макар и не голяма, смятате ли, че наистина тези проекти бяха и са икономически изгодни за България?

- Те са изгодни за България, икономически и геостратегически. България има интерес да пренесе през територията си всички енергийни източници и ресурси, които има възможност - и руски, и неруски. Затова трябва да се работи по тези три проекта, трябва да се работи по „Набуко". Трябва да се работи по връзката със съседните страни, по която стана дума, за да можем ние действително да станем важна страна по енергийната политика в Европа. В момента такава страна е Турция. И ние правим всичко възможно Турция да се засили още повече. Между другото, ако не построим „Белене", ще внасяме електричество след време от Турция, пак произведено от ядрени централи. Има проект до българската граница, включително.

- Колкото до „Белене", какво според вас, накара руснаците да заведат иск срещу нас?

- Липсата на позиция. България две години е замразила на практика проекта. Мен ме е страх, че това е малкият иск, който Русия би могла да заведе. Това е иск за проучването и проектирането на централата. А България две години не казва нищо по договора за изпълнение. Знаете, че беше поръчано оборудване. И там, ако продължаваме да се бавим, всеки ден се трупат нови

разходи и нови лихви. Аз мисля, че над милиард евро в момента заради нерешителната позиция на правителството България вече дължи.

- Да поговорим и за промените в Закона за дипломатическата служба. Очаквано президентът Първанов наложи вето, очаквано вероятно след ваканцията Народното събрание ще прегласува този закон. Какво ще се промени за добро в дипломацията ни и какво за лошо според вас след приемането на този закон?

- Най-вероятно ще има и още едно действие - Конституционният съд- Тъй като в него има текстове, с които вече се занимавал КС, свързани с лустрацията. Проблемът с този закон е, че дипломатическата служба, за пореден път, се отваря широко за това, което министър Николай Младенов казва - млади и неопитни кадри, които бързо щели да се научат. 20 години виждаме млади и неопитни кадри, които бързо се научават, и виждаме всичките срамотии, които се случват. Има много кадърни хора. Сигурно 70 % от състава на външно министерство са хора, започнали след 1990 г. Така че там всичките теории за КГБ и за такива влияния са абсолютно несериозни, познавам добре министерството. Просто се освобождават места за наши хора.

- Да завършим с битката за .Дондуков" 2. Ти не е започнала, разбира се. истински, но все пак вие, отделните кандидати, загрявате. Притеснява ли ви това, че поне засега социологическите агенции дават предимство на кандидата на ГЕРБ, който и да е той?

- Аз мисля, че ясната подкрепа, която имам от страна на социалистическата партия, от партиите на левицата, мисля, че до голяма степен съобщава и резултата, който бих имал, включително на първи тур. Аз участвам в тези избори, за да ги спечеля. Така че, общо взето, нямам нито едно основание да се разколебавам.

Интервю по БНТ (Със съкращения)

Понеже у нас късата памет е на мода, ще припомним, че точно заради договори без търг си отиде предишният шеф.

Няма да го защитаваме - НДК дълги години беше черна дупка. Но новото решение не предвещава нищо добро за огромната сграда.

И занапред няма да разберем как се подбират фирмите, които продават чорапи, кюлоти и прочее пасмантерия в това иначе културно средище. Договорите, сключени без търг, са търговска тайна, нали?

Този път мислехме, че е за хубаво, а стана както обикновено.


05.08.2011 г., с. 4
Взривените военни складове в Челопечене излизат на пазара
Американски специалисти трябва да прочистят окончателно района до Нова година
Евгени ГЕНОВ

„Един от вариантите за съдбата на Челопечене е да го обявим за продажба. Ако не успеем, другият е да го предоставим на общината или на областната управа. Това са опциите. На нас поделението и районът му няма да ни трябват", съобщи за „Труд" зам. военният министър Валентин Радев.

Столични брокери обясниха, че мястото на бившите армейски складове е примамливо с комуникативността си и близостта до големия град. Според тях там можело да се изградят модерни бизнес складове.

Бившите армейски складове в Челопечене се прочуха, след като се взривиха на 3 юли 2008 г. Тогава експлодираха 1500 т стари снаряди

и патрони. Нашата войска успя да прочисти 300 дка ниви от осколки и взриватели. Преди Министерството на финансите да извади Челопечене на тезгяха, теренът обаче трябва да бъде прочистен окончателно. От взривовете преди три години останаха да се „обработят" водните площи и епицентърът на експлозията в самото поделение. Последната фаза на операцията е възложена на US eкcпeрти. Причината е, че нашите сапьори не разполагат с техника за дъл-бочинно търсене, която може да открива метал, заровен на повече от 26 см в земята. „Разговаряхме с американските специалисти и се разбрахме да приключат до Нова година. Ако ни изненада времето, най-много срокът да бъде удължен до

март. Така ще сложим точка на сагата „Челопечене", допълни зам.-министьр Радев. Всички разходи са за сметка на американците. България не дава и стотинка. По груби изчисления САЩ ще изразходват общо за операцията около $ 2 млн. „Труд" научи, че нашите сапьори тайно се надяват, като си тръгнат американците, да им подарят инженерната техника.

Къщи с ток и вода, а не фургони искат бездомници от Видин. Преди близо месец около 15 самонастанили се роми в общинска сграда в жк „Химик" останаха без покрив, след като постройката коптор бе разрушена от кметството. Оттам предоставиха два фургона на безимотните семейства, но те негодуват, че не са им прокарали ток и вода.

„Насред полето са сложили фургоните, а тук си бяхме добре. Ще се върнем пак", негодуваха пред „Труд" неколцина прогонени роми, част от които вече са изпълнили заканата си. „Във фургона нямаме условия", обясни бременна с третото си дете ромка, която заедно с 3-годишния си син Браян е опънала мръсен дюшек за постеля в междублоковото пространство. Жената е категорична, че на поляната ще изкара поне до края на месеца, когато от затвора излизал мъжът й. Ромите признават, че живеещите в квартала непрекъснато се оплакват от тях, а идването на полиция било всекидневие. „Нека си идват, ние тук ще стоим", категорични са бездомниците.

С опънати нерви, в смрад и тормоз пък продължават да живеят хората от гъсто населения комплекс. В страх, че могат да пострадат, пожелали анонимност видинчани изразиха недоволство, че законите важат само за някои.

Жителите поясниха още, че от кметството поне можели да разчистят отломките от мястото на бившия коптор.


05.08.2011 г., с. 8
НДК ще дава под наем площи без търг
Националният дворец на културата ще продължава и занапред да сключва договори за наем, като заобикаля Закона за обществените поръчки.

Правителството включи новосъздаденото държавно дружество, стопанисващо НДК, в списък с предприятия, които могат да сключват договори без търгове. Дворецът на културата получава правото да подписва контракти за наем с пряко договаряне, като цената се определя от лицензиран оценител. Мотивите на министрите са, че е невъзможно да се организират търгове в кратки срокове за различните концерти и танцови прояви, които ползват залите на НДК. Помещенията се наемат често от политически партии, културни институции и научни организации - поради това не могат да се провеждат обществени поръчки. Кабинетът обаче пропуска множеството наематели, които са допуснати на територията на НДК, за да извършват търговска дейност. При тях няма никакъв проблем да бъдат организирани търгове и така да се постигнат възможно най-изгодни финансови условия за държавата. Освен стотиците магазинчета за дрехи в приземията в НДК има няколко ресторанта, а в административната сграда са настанени десетки фирми.

НДК не е бюджетно предприятие и не управлява държавни пари, за да организираме обществени поръчки за всичко - обясни пред „Труд" Десислава Бинева от новото ръководство на НДК. - Изключение правим само за отдаването под наем, защото търговското договаряне е важно за постигането на по-добра цена, докато останалите дейности минават през търгове. Искаме да имаме адекватно поведение на пазара, което да ни осигури нормална печалба.

Според Агенцията за държавна финансова инспекция НДК трябва да организира обществени поръчки, защото е публичноправна организация и законът я задължава. Над 50% от капитала на НДК са собственост на Министерския съвет, заради което отново са задължени да организират търгове, смятат оттам. През 2007 г. агенцията за обществени поръчки с писмо уведомила НДК за това.

Пехливанов и екипът му са изчислили, че в последните 4 г. общината събира от такса смет около 50 млн. лв. повече, отколкото харчи за чисто-

та. През същия период и разходите за сметосъбиране и управление на отпадъците са скочили с50%. А от кметството твърдят, че в София се генерира по-малко боклук заради кризата. „Питам се кога лъжат", каза кандидатът. Според данните харчът за чистене на глава от населението в София е 92 лв. годишно, в Пловдив - 63 лв., а в Стара Загора - 48 лв. Но София остава най-мръсна.

Недоброто качество на сметосъбирането пък се дължи на монопол - 7-те района на София са дадени на концесионери. Пехливанов предлага да се създаде конкуренция, като се възстанови общинската фирма за чистота и всяка сграда да може да сключи отделен договор за сметосъбиране. Той предупреди, че в София ще има нова криза за боклука и ако до 1 ноември няма одобрен проект от ЕС за строеж на завод с европейски средства, общината трябва да започне да строи със свои пари.

Руската страна предложи до 12 август да се проведе среща за обсъждане на взаимните претенции. Възможно е преди тези консултации да няма други писма, казаха от НЕК. До срещата ще продължи подготовката на насрещен арбитражен иск за 61 млн. евро от българската компания.

Най-сетне ще бъде довършена мухлясалата сграда на Софийския университет „Св. Климент Охридски" на бул. „Цариградско шосе" в София. Градежът започна през 80-те години на миналия век, но бе зарязан на груб строеж.

Едва преди дни проектът бе съживен. Това стана по силата на договор между Алма матер и компаниите „Актив пропъртис" и „Галакси пропърти груп". Втората

се контролира от собствениците на „Винпром Пещера". Двете компании се ангажират да превърнат грозната постройка в модерен учебен корпус. В замяна получават право да построят гигантски офис комплекс върху съседен терен на СУ.

ВУЗ-ът дава топпарцел срещу обезщетение от близо 23% от бъдещата разгъната застроена площ на сградите. Преди време експерти по недвижими имоти коментираха пред „Труд", че Софийският университет е можел да се пребори за по-голям процент обезщетение.

„Това е най-добрият резултат, който можеше да се постигне. Преговаряме за довършването от 12 години", коментира пред „Труд" проф. Иван Илчев,

ректор на СУ. Първо ще бъде построен университетският комплекс, а след това инвеститорите ще изградят своите обекти, увери Илчев.

„Актив пропъртис" и „Галакси пропърти груп" са разработили проект за многофункционален комплекс с разгъната площ 92 097 кв. метра. Ще има офиси, търговски площи, заведения, подземен паркинг. Акцент ще бъде небостъргач с височина 103,6 м с лице на бул. „Цариградско шосе".