5 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Капман" искаше да бъде обявено за нищожно решение на общото събрание на държателите на облигации отпреди една година, с което дългът беше разсрочен с три години.

"Интеркапитал" беше сред компаниите, които забавяха плащания по облигациите си и заради финансовите проблеми поиска отсрочка на дълга. Точно преди година общо събрание на кредиторите даде одобрението си и падежът на облигациите за 5 млн. евро беше отложен с три години до 2013 г. Като компенсация "Интеркапитал" плаща с 0.5 процентни пункта по-висока лихва.

На общото събрание против разсрочването гласуваха от "Капман" и председателят на управляващото дружество "Статус капитал" Владислав Панев, който има няколко облигации. Общият им дял обаче беше едва 1.5% от присъстващите акционери и предложението беше прието с над 90% мнозинство.

Поредното мюсюлманско изстъпление категорично опровергава клеветниците на АТАКА, които без да са наясно с фактите (или тъкмо заради това) побързаха да обвинят патриотите за екцесиите в столицата от 20 май пред джамията Баня баши. Как обаче същите "специалисти", от които за съжаление правителството не се разграничи, ще коментират масовия бой в Пловдив? Как е възможно МВР да допусне да се събере на едно място тълпа от над 60 човека, при това въоръжени с коктейли "Молотов", бравди, кирки и лопати?

По подобен начин крайни ислямисти скочиха върху мирния протест срещу воя на имама в София, като заради безпрецедентната разпра не беше арестуван нито един мюсюлманин, а напротив, трима протестиращи симпатизанти на АТАКА бяха прибрани от ченгетата. И при последния случай, както и пред Баня баши, полицията се оказа неподготвена. Което всъщност даде възможност на "миролюбивите" мюсюлмани да правят каквото си поискат с мирния протест на АТАКА в центъра на иначе европейска и християнска България.


05.08.2011 г.,с. 8-9
Съдът постави „ЛукоИл“ над българските закони
Сагата с отнемането на лиценза за търговия с горива на "Лукойл Нефтохим" и на нефтопристанището "Росенец" продължи само 8 дни, но показа колко безпомощна е българската държавата пред монополиста. Независимо че рафинерията не отговаря на изискванията на нормативната уредба и правителството е задължено да отнеме правата й, българските магистрати за пореден път доказаха, че не стоят на страната на закона, а на икономически силните. Административният съд на София - град отмени императивна разпоредба на директора на митниците, използвайки вратичка, гласувана от парламента с цел да защити бизнеса, ако който и да било управляващ реши да упражни натиск с политическа цел. Идеята на законодателя е да бъдат защитени малките и уязвимите. Колосът "Лукой Нефтохим Бургас", който внася 25% от данъчните приходи в хазната и произвежда 9% от брутния вътрешен продукт на България, съвсем не е безпомощен. Нещо повече, за първи път на живо, пред очите на целия български народа, се разигра схемата, за която от години се говори под сурдинка - че рафинерията е държава в държавата и че шефът й май задкулисно дърпа конците на управлението в страната, независимо кой е на власт.

Темата за битката между държавата и нефтозавода се оказа толкова значима, че тя премина границите на страната ни и се превърна в международна новина. "България си играе с огъня", писа "Виртсшафсблат". "Лукойл" посрами българското правителство", допълни го "Дер Щандарт". "Сагата с българската петролна рафинерия "Лукойл" продължава в съда", коментира и АФП. "Коммерсант" пък откри, че "България търси с какво да замени нефтопродуктите на "Лукойл".

Коментарите у нас също варираха в широк диапазон. Както се очакваше, опозицията заподозря управляващите поне в два смъртни гряха - че си вдигат рейтинга преди вота, правейки се на много принципни; или че притискат рафинерията да напълни излезлия на голям минус държавен бюджет.

Освен това и наши, и чужди медии потърсиха връзка между случващото се с "Лукойл Нефтохим" и усложнените отношения между София и Москва заради стигналите до задънена улица големи руски проекти в България. "Много са спекулациите за радикалните действия срещу "Лукойл" в България. Мнозина обвързват случилото се с други руски енергийни проекти - изграждането на АЕЦ "Белене" и строителството на газопровода "Бургас-Александруполис". Може би, както смятат някои, Борисов иска да почертае пред Москва, че е силен мъж", писа "Дер Щандарт".

Какво всъщност се случи?

Тътенът от

задаващата се

петролна буря у нас

се чу на няколко пъти. Близо половин година, след като ГЕРБ взе властта, на семинар с журналисти в курорта Боровец шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов само леко повдигна завесата около "Лукойл" и откри любопитна картина пред медиите. От думите му стана ясно, че никой не знае точно колко гориво преработва и продава в страната рафинерията. При подобна ситуация изглежда повече от сигурно, че акцизът и ДДС-то, което тя плаща, едва ли отговарят на фактическите количества горива, изтъргувани от собственика й. Тогава Танов обясни, че е упражнил невероятен натиск, докато накара предприятието да монтира GPS-система за проследяването на движението на цистерните, които разнасят бензин из цялата страна. Повод за този фронтален сблъсък с "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България" и други близки до тях фирми стана информацията на митниците, че се продава много по-голямо количество гориво, отколкото обявява пред данъчните. Последният сблъсък беше преди два-три месеца, когато рафинерията беше предупредена, че наближава срокът, в който трябва да приключи монтирането на техника, която да свърже нефтозавода с НАП.

На 26 юли тази година директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов издаде заповед, че "прекратява действието на лицензите за управление на данъчни складове "Нефтохим" Бургас и нефтен терминал "Росенец" на лицензионния складодържател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД". Основание за това му дават текстовете на Закона за акцизите и данъчните складове. Той разпорежда да се отнеме лиценза на всеки държател на акцизен склад, който не отговаря на изискванията. Едно от тях е собственикът да монтира за своя сметка техника, която да го свързва с данъчната администрация. Такава обаче липсва и на двата обекта.

Разпоредбата на закона е императивна за Танов: "Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията", пише в нормативния акт. Според закона "Лицензиран складодържател може да бъде лице, което използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима". И тъй като такива системи липсват в "Лукойл Нефтохим Бургас" и в "Росенец", директорът няма друг вариант, освен да изпълни правната норма: "Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго."

Собствениците на нефтозавода край Бургас от близо година и половина обещават да изпълнят това свое задължение. Даденият от закона срок изтече дни преди Танов да издаде заповед за отнемане на лицензите за акцизни складове на "Лукойл". И когато заповедта на шефа на митниците стана факт, от компанията поискаха единствено за тях срокът да бъде удължен до края на 2011 г.

За кого играе

Софийският административен съд

На 1 август Административният съд на София - град спря предварителното изпълнение на решението на шефа на митниците за отнемане на лиценза. Магистратите се хванаха точно за онези думички в закона, които съвсем не се отнасят до "Лукой" - "...освен ако съдът разпореди друго". Те обявиха, че уважават твърдението на рафинерията, че тя ще претърпи големи загуби. А също, че това недвусмислено е доказано с два договора, представени пред съда.

Ден по-късно митниците публикуваха на сайта си писмо с аргументите си против действието на магистратите. "При внимателния прочит на договорите става ясно, че продавачът е "Лукойл България" ЕООД и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, което е друго дружество и не е страна по договорите", изтъкват юристите на Танов. Митниците смята, че е "нарушен принципът на равенство на страните и не е представена равна процесуална възможност за защита". Иначе казано магистратите въобще не са показали "доказателствата" на юристите на митниците. Когато са поискали да разберат защо са елиминирани, им е даден 1 час за преглеждане на книжата. "Съдът игнорира и възможното обстоятелство, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е имало достатъчно време да отговори на изискванията", обясняват адвокатите на агенцията. "Отнемането на лиценза е закономерна последица от неизправното поведение на складодържатяле по отношение на задълженията, които е имал по Закона за акцизите и данъчните складове, наред с всички други лицензирани складодържатели", констатират митничарите пред какво са си затворили очите съдиите.

По закон случаят трябва да мине и през втора инстанция - Върховния административен съд. Това ще стане на 31 август тази година. През това време за всички, освен за "Лукойл", важи правилото, че обжалването на отнемането на лиценза не спира изпълнението - затварянето на рафинерията и нефтопристанището. Ако бяхме правова държава и магистратите ни бяха на високото ниво, на което ги поставя законът, нефтозаводът вече трябваше да е спрял работа. На 2 август обаче митничарите бяха принудени да разпломбират двата акцизни склада - "Нефтохим" и "Росенец". Така административните съдии показаха на кого може да разчита всеки нарушител на правната ни уредба. Решението на магистратите е шамар както по бузата на Ваньо Танов, така и за началника му - финансовия министър Симеон Дянков. Но то е плесница за цялото правителство, за премиера Бойко Борисов. Българите се питат каква ли е цената, на която стана това?


05.08.2011 г.,с. 8
Невероятно, но факт, нефтозаводът е на загуба
Вероятно българският нефтозавод е единственият в света, който работи на загуба. Не е ясно обаче на какво се дължи това. Собственик на рафинерията е руската компания "Лукойл". За да изкара собственото си предприятие на такава голяма загуба, би следвало да му продава на небивало високи цени суровия петрол. Гледайки отстрани, човек остава с усещането, че това се прави за източване на печалбата.

От приватизацията на "Нефтохим" Бургас до сега рафинерията е излизала три пъти на загуба. През 1999 г., когато е продадено дружеството, то инкасира загуба от 394,637 млн. лв. Това е доста любопитно, като се има предвид, че преди това винаги е било на печалба. Освен това новите собственици придобиват дружество, което разполага със запаси на стойност 267,426 млн. лв. Резервите на някогашното социалистическо предприятие са на стойност 319 млн. лв. Отрицателният финансов резултат прилича много на източването на други подобни раздържавени предприятия. Всички това - инкасираната загуба, запасите и резервите, прави 980 млн. лв. По онова време по подобна схема са източвани всички приватизирани държавни предприятия.

Когато компанията е продадена, тя дължи 83,314 млн. лв. по лихвени заеми. През годините този дълг ескалира. Например през 2009 г. той достига 739,347 млн. лв. Година по-рано е над половин милиард. Най-големи са били кредитните задължения на "Лукойл Нефтохим" през 2006 г. - 777,677 млн. лв. От 2004 до 2009 г. включително рафинерията е изтеглила общо 3,180 млрд. лв. заеми. С такава сума може да се построи нов нефтозавод. Бургазлии, работещи там, твърдят, че оборудването на предприятието е в окаяно състояние. Местните се оплакват, че то работи предимно нощем, защото тогава няма контролни органи. В резултат на това в малките часове на нощта така силно мирише на развалени яйце - серни съединения, че трудно се спи.

Любопитни са числата в графа "инвестиции в дъщерни дружества и асоциирани предприятия. През 2005 г. например те са 699,997 млн. лв. Година по-късно те спадат на 402,894 млн. лв. През периода 2007 г. - 2009 г. те се сриват драстично в границите на 154-156 хил. лв.

През 11-те години, откакто рафинерията не е държавна, с безотказен темп нагоре върви стойността на дълготрайните активи на дружество - имоти, машини, оборудване. В годината на приватизацията на нефтозавода балансовата стойност на дълготрайните активи е около 325 млн. лв. Пет години по-късно те са се удвоили и са достигнали 695 млн. лв. през 2005 г. През 2008-а те са почти милиард - 999,786 млн. През последната година, за която предприятието е публикувало своя баланс и отчет на интернет страницата - 2009 г., стойността на сградите, машините и оборудването е достигнала 1,313 млрд. лв.

Ако всичко това много прилича на източване на собствено предприятие, то е редно данъчните власти да поровят по-обстойно в счетоводните документи на дружеството. Не е вярно, че загубата на "Нефтохим" е проблем на неговия частен собственик, защото тя се отразява на цената на горивата в България, а те влизат в себестойността на абсолютно всяка стока на родния пазар. Можем обаче само да гадаем защо досега на нито един данъчен не му е направило впечатление, че у нас има една рафинерия, която напоследък редовно инкасира отрицателни финансови резултати.

Поне пет са версиите за причините, довели до скандала "Нефтохим". Едната вече бе, че демонстрирайки принципност, управляващите си вдигат рейтинга предизборно. Втората твърди, че намалялото с 60% производство на нефтозавода е довело до срив в държавния бюджет, където само акциза и ДДС-то от рафинерията са отворили огромна дупка в хазната. А също, че финансовият министър Симеон Дянков е поискал българското дружество на "Лукойл" да внесе данъците си.

Третата версия граничи с теорията на конспирацията. Тя твърди, че с отнемането на лиценза на "Лукойл" едва ли не се обявява война на Русия, Владимир Путин и на държавната "Атомстройекспорт". Дрънкането на лицензионните оръжия било имало за цел да им покаже, че българското правителство разполага с механизми да противодейства на делата, заведени срещу страната ни за АЕЦ "Белене". Впрочем, ако правителството действително показва мускули, то заслужава нашите аплодисменти, защото "Лукойл" Русия от няколко месеца се държи направо нагло. Компанията си позволи да заплаши държавата ни, че ако тя засегне интересите й в България и рафинерията бъде спряна, това ще има катастрофален ефект върху бюджета. Нека си спомним, че от финансовото министерство намекнаха, че дъщерното дружество у нас е намалило производството си с до 60% и е увеличило износа с 50%, което води до възстановяване на ДДС от бюджета. Ако това е така, внася ли въобще нещо "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България" в хазната?

По имперски грубо и нахално от фирмата-майка "Лукойл" нападнаха и българския енергиен министър Трайчо Трайков, когато той поиска нефтозаводът да намали цените на горивата у нас. Последва демонстративно намаляване на стойността на бензина с 5 стотинки за месец и рязък скок след това. Един вид - не ни натискайте, защото ще ви смажем. Говори се дори, че дъщерните дружества у нас не допускат свободни играчи на пазара, включително доставчици от други рафинерии, с позволени и непозволени средства.

Според четвъртата версия става дума за геополитическа игра на премиера, която цели да извади България от руския енергиен коловоз. Известно е, че Бойко Борисов не човек, който би тръгнал в подобна игра без "гръб". Твърди се, че този "гръб" е САЩ.

Петата версия звучи най-правдоподобно, като се има предвид колко пъти сме ставали свидетели на подобни схеми. Тя твърди, че американският посланик Джеймс Уорли се опитва да освободи пространството на българския петролен пазар за нов доставчик, разбира се, от САЩ. Уорлик е правил това неведнъж - справка "Шеврон", който получи концесия за шистов газ без конкурс.

Лошото е, че съсипването на рафинерията за нуждите на една компания ще доведе до безконтролен ръст на цените на бензина на нашия пазар.

Костов продаде

завода за 10%

от цената му

На 12 октомври 1999 г. правителството на Иван Костов продава "Нефтохим" на руската "Лукойл" за 101 млн. долара. Цената е под 10% от очакваните 1,2-1,5 млрд. долара, на колкото е оценявана от наши и чужди експерти рафинерията. Срещу тази сума руснаците получават 58% от нефтозавода, останалите 35% изкупуват по-късно.

644 млн. лв. е капиталът на "Нефтохим", когато през 90-те години е регистрирана по Търговския закон. В тази сума не влизат запасите от суров петрол и фонд "Резервен", където има милиони.

30 545 743 лв. е капиталът на рафинерията в момента, сочи "Дакси". Неин собственик е "Лукойл юръп холдингс Б.В." Холандия с 93% от капитала. Министерството на икономиката и енергетиката, което държи "златната акция", притежава 0,056% от акциите. Две групи фирми, и една група физически лица - неизвестно защо скрити зад тази формулировка, държат останалите 6,944%.


05.08.2011 г.,с. 24
АТАКА започва акции срещу турската инвазия в Търновско

От Анкара натискат за градеж на джамия в Горна Оряховица
През последните месеци се наблюдава мощна инвазия на турски капитали с неясен произход, които се опитват да окупират най-различни сфери от икономическия и обществен живот във Великотърновска област, би тревога депутатът Борислав Стоянов. "АТАКА ще започне поредица от акции, включително граждански протести и подписки, срещу новото икономическо турско нашествие в един район, който от векове е бил истинска крепост на българщината", заяви Борислав Стоянов. Патриотите вече намериха хиляди поддръжници срещу опита на подозрителни т.нар. бизнесмени от южната ни съседка да купят за жълти стотинки един от най-старите футболни клубове в България - великотърновския "Етър". " В началото на юли се появи информация, че някакви "много уважавани" турски бизнесмени, чиито имена обаче кой знае защо се държат в пълна тайна, се гласят да изкупят контролния пакет акции на клуба. Те уж били свързани с футбола и са в ръководството на истанбулски гранд, освен това имали мол и бизнес в Китай. Никой обаче нито ги е видял, нито чул. АТАКА започва подписка сред местната общественост, с която ще заявим категоричното несъгласие на търновчани да бъде харизан техният клуб, който е един от символите на града, на подозрителни "бизнесмени", чиято основна цел най-вероятно е да преперат пари, както и да сложат ръка на спортната база на тима и да я използват единствено за собствени комерсиални цели", заяви Борислав Стоянов.

"Другият мерак на представители на правителството в Анкара е да бъде построена джамия в Горна Оряховица, което е скандално, тъй като там на практика няма никакви мюсюлмани", каза още Борислав Стоянов. "АТАКА гарантира, че това няма да се случи и сме готови да се противопоставим на това намерение не само с подписка, а и със сериозни граждански протести, но сме категорични, че няма да допуснем нова изкуствена ислямизация на региона", заяви народният представител на националистите.

Това стана, след като преди дни Върховният администрати­вен съд се произнесе в полза на иск към общината за 650 000 Лв. Делото беше за пропуснати пол­зи на фирмата заради отменен подробен устройствен план за строеж. Решението на съда не подлежи на обжалване, което означава, че общината ще тряб­ва да изплати дълга. „Всеки ден превеждаме суми по сметката на фирмата, като до момента сме издължили около 400 000 лв.", каза гл. счетоводи­тел на общината Мариан Маринов.