5 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Докладът подрежда 183 страни, използвайки 9 индекса. Първите три места остават непроменени спрямо миналата година - Сингапур, следван от Хонконг и Нова Зеландия. Великобритания е най-високо изкачилата се европейска държава – под номер 4. В Топ 10 попадат още САЩ, Дания, Канада, Норвегия, Ирландия и Австралия. От 25-те икономики на челните места общо 18 са подобрили условията за правене на бизнес през последната година. Най-голям напредък отчита Казахстан. Условията за предприемачите са най-тежки и защитата на собствеността е най-слаба в Подсахарска Африка и Южна Азия. За осма поредна година регионът на Източна Европа и Централна Азия е най-активен в подобряване на бизнес регулациите за местните фирми. Сред новите страни - членки на ЕС, Унгария е постигнала най-голям напредък благодарение на осъществените реформи в четири области на правене на бизнес. От 2005 г. насам Грузия най-активно е реформирала бизнес регулациите си.

Би трябвало, при положение че собствениците на незаконни обекти обжалват пред всички видове съдилища, при крайно решение те да бъдат задължени да съборят постройките за собствена сметка. А не това да се извършва за сметка на държавата.

Очевидно е, че местната власт няма такива собствени приходи, за да осигури зимното почистване например. На фона на прогнозите, че ни чака най-студената зима, липсата на пари за тази дейност е равна на бедствие. Факт е, че и при по-разточителни бюджети през годините този вид поддръжка винаги е бил проблемен и повод за критики. Можем да си представим какво би се случило след месец-два по пътищата в българските общини. Гледките на затрупани със сняг коли и улици не е необичайна, което не я прави приемлива.

Призивът към парламента да се прояви по-голяма щедрост към бюджетите на местната власт вероятно ще срещне подкрепата на депутатите. Защото там има бивши кметове и общински съветници, които са наясно с проблемите на местната власт. А и догодина предстоят кметски избори.

Въпросът в такъв случай е защо не се правят предварителни разумни разчети и разговори, за да не се стига до излишно напрежение, от което никой не печели

- Много е важен този проблем и аз смятам, че трябва да се направи всичко възможно, за да се чуе подобен призив. Според мен има реална възможност нашият глас да бъде чут в Европейския парламент, така да се каже, и по хоризонтала, и по вертикала. И се надявам на успех.

- Кога би могло да се очакват индикации за подобен успех?

-В момента евродепутатите са в така наречената зелена седмица – в страните си, по семинари, конференции. През следващата седмица вече ще има срещи, на които ще се дискутира тази тема, и тогава ще има повече яснота за нагласите и настроенията на различните групи в Европарламента.

- А дали българските евродепутати от различните групи в ЕП са единни, когато трябва да се отстояват такива важни национални позиции?

- Да, категорично. Има неща, в които имаме различия, настроения, които се пренасят от ставащото в България, но когато става дума за толкова важни теми, единството е налице. Случвало се е не един път. Има едно негласно разбирателство между нас и аз съм убеден, че и този път ще е така.

- Как изглежда България през погледа на институциите в Брюксел? Дали се оценяват усилията, които се полагат в страната ни за по-добра финансова дисциплина, срещу корупцията и организираната престъпност?

- Усилията на България се виждат и оценяват. Ще ви дам и конкретен пример – неотдавнашното посещение в Брюксел на министър Росен Плевнелиев, който представи регионалната политика на правителството, направеното досега, съществуващите проблеми. Истина е, че имаше и доста критики, бяха отбелязани редица слабости, но в крайна сметка Европарламентът демонстрира подкрепа на това, което се прави. Чуха се ласкави изказвания за страната ни. Аз смятам, че има положителни промени в отношението на Брюксел. Това е много окуражаващо. Като българин не мога да не се радвам на такава тенденция.

- Финансовата криза и сравнително високият бюджетен дефицит за миналата година отложиха плановете на правителството за влизане в механизма ERM-2, наричан също и чакалня за еврозоната. Мислите ли, че в близките месеци страната трябва да възобнови кандидатурата си за влизане в тази „чакалня”?

- Смятам, че има смисъл да се върви в тази посока и че кандидатурата ни ще получи нужната подкрепа. Защо? Повтарям – в европейска светлина България стои добре. Ние по никакъв начин не допринасяме за изпитваните негативи от финансовата криза, не създаваме проблеми. Всички чувстват, че търсим начини и средства, за да излезем от кризата, без да провокираме допълнителни проблеми за общността. Това се усеща! Затова европейските институции, включително и евродепутатите, биха подкрепили усилията на България.

- Вие сте специалист по енергетика, следите отблизо ставащото в България. Какви са очакванията ви от предстоящото посещение на премиера на Русия Владимир Путин в България?

- Всичко, което ще донесе енергия на България, е с добър знак. Колкото повече енергия имаме – толкова по-добре. Някои са на друго мнение, защото разглеждат енергийния баланс такъв, какъвто е в момента – има спрени производства, излишък на енергия. Но много скоро кризата ще отшуми – очаква се това да стане в рамките на година, и тогава индустрията ще се възмогне, ще тръгнат нови производства, ще скочи консумацията на енергия. Тогава нуждата от енергия ще стане много силна, а очакванията към проектите, за които говорим, ще нараснат много. Как ще се комбинират усилията, кои ще са инвеститорите – амалгамата на тези проекти, вече е въпрос на преговори, в които да се търси най-доброто решение за националните интереси. Но аз съм убеден, че колкото по-скоро се решат тези въпроси, толкова крайният резултат ще е по-добър.

- На 20 октомври на редовната си сесия в Страсбург Европейският парламент гласува на първо четене бюджета си. В него са предвидени 2 млн. евро за един ваш пилотен проект, свързан с насърчаване на употребата на соларна енергия в ЕС. Какво представлява този проект?

- Бяха приети пет проекта и един от тях е наш, български, с което се гордея. Мисля си, че за България е добре дошло всяко едно евро, привлечено с добре направени проекти. Става дума за соларна енергия. Под това понятие мнозина все още разбират обичайните соларни панели, но вече има много по-модерни, по-високотехнологични решения, съоръжения с много по-висок КПД. Искам с моя проект да покажа точно това на българите – да видят най-новите постижения, да провокирам в тях нови идеи, нови решения. Ние имаме много талантливи учени, инженери, специалисти – иска ми се да провокирам в тях събуждането на творческия ген.

- Имаме ли шанс да станем нещо като развоен център за този вид високотехнологични изделия?

- Точно това е идеята ми – България да стане един от високотехнологичните центрове на Европа. В тази връзка ще споделя още нещо. През юни аз представих българската наука в Европейската водородна асоциация – най-авторитетната подобна институция в света. Там запознах колегите с постиженията на водещите наши учени и успях да убедя Европа, че България е достойна да бъде член на Европейската водородна асоциация, и страната ни беше приета. Това отваря вече огромна ниша за нашите изследователи, за наши студенти, за всички, които желаят да се занимават с тази материя. Искам само да ви кажа, тъй като предложих няколко проекта, и в тази връзка, че на 10 ноември ще имам удоволствието да управлявам в Брюксел два автомобила с водородни двигатели – един мерцедес и една тойота. Целта обаче е да се прецени дали някои части от тези високотехнологични автомобили не биха могли да се произвеждат в България. Моята цел е да можем постепенно да навлизаме с научния си и производствен потенциал в света на високите технологии. Това е област, в която трябва да присъства всяка съвременна държава, ако иска да има конкурентоспособна наука и производства.

- В момента науката у нас трудно оцелява. Накъде трябва да се насочат усилията на учените?

- Много от учените са мои колеги, приятели. Мисля, че един от пътищата е научните институции да подготвят свои проекти, с които да кандидатстват за европейско финансиране. Сега е моментът за пробив и аз самият с удоволствие ще съдействам за представянето на добри научни проекти в Европа, в големите научни центрове. Знае се към кои области на знанието в момента има голям интерес, знае се къде практиката спешно се нуждае от подкрепата на науката – енергийните източници, особено алтернативните енергийни източници, високите технологии, преработката на ценни материали и суровини. В дългосрочен план това е едно от най-добрите решения на недостига на средства за наука, защото е ясно, че в момента, а вероятно и в близко бъдеще държавата ще е затруднена да увеличава дела на средствата за наука. Българските учени трябва да са по-активни в усилията си да се кооперират с европейските научни центрове, с водещи университети, производители. Ще съдействам с всички сили, защото имам вече натрупан доста опит, посетил съм голяма част от тези научни центрове, познавам нуждите и възможностите им.

През лятото със своя колега – евродепутата Пол Рюбих, сте създали в Европарламента вътрешна комисия за опазване на суровините и търсене на алтернативни източници на енергия в Европа.

- Как върви работата на тази комисия?

- Много успешно, макар и да звучи нескромно. В сряда Пол Рюбих пристигна в България за участие в семинар точно по тази тема – за опазване на суровините и алтернативните източници на енергия. Това е изключително важна тема. Досега ние говорехме преди всичко за кризата в добива на нефт и газ, за изчерпването на конвенционалните енергийни източници. Но важно е да се знае, че се задава страшна суровинна криза, която ще повлияе на производството именно на високотехнологични изделия – компютри, телекомуникации, редица детайли в автомобилостроенето. Европа купува повечето от необходимите суровини в тези отрасли и наистина ще бъде изправена пред сериозни проблеми, ако не съумее да събира, рециклира и съответно използва отново важните суровини. При успех в това отношение ще се освободи голям финансов ресурс, който може да бъде пренасочен за социални нужди, научни изследвания и т.н.

Интервюто взе Борислав Михайлов
Снимка на три колони-без текст


05.11.2010 г., с. 16
Антон Петров, член на СД на „Стомана индъстри“ и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия: Насочваме се към пазарите в Централна и Западна Европа
Заради срива в строителството в региона тук търсенето все още е слабо и на ниски цени
- Г-н Петров, неотдавна бе съобщено, че „Стомана индъстри“ възстановява на работа 100 души. Това според вас сигнал ли е, че има подобрение на пазара и той започва да се възстановява?

- Като се имат предвид първите признаци за възстановяване през първата половина на 2010 година, предимно в западноевропейските пазари. Те се отнасят по-специално за продуктите на фирмата с добавена стойност (ламарини и специални стомани). Затова „Стомана индъстри“ пристъпи към адаптиране на производствените си планове и тяхното обезпечаване с работна сила. Да, това е положителна стъпка.

- Премина ли пикът на кризата в металургичния сектор – имам предвид не само у нас, а и в чужбина?

- Както казах, през 2010 година се забелязват известни признаци за възстановяване на международните пазари. Поради проблемите в строителството и в други сектори българският пазар на метали обаче все още е в сериозна стагнация. Неблагоприятно влияние върху рентабилността на предприятията от металургичния сектор оказва поскъпването на цените на суровините. Това се чувства особено силно в производството на изделия от цветни метали (мед, месинг, медни сплави).

- Какви мерки предприе и предприема „Стомана индъстри“ в борбата с кризата освен оптимизация на разходите? Направени ли са сериозни структурни промени? 2010 г. по-добра ли е за предприятията в сравнение с 2009 г.?

- От началото на кризата през 2008 година собственикът на „Стомана индъстри“ - SIDENOR Group, се фокусира върху генериране на стабилни парични потоци, намаляване на дълга, оптимизиране на работния капитал, намаляване на разходите и подобряване на производствената ефективност. В същото време чрез засилване на своите обширни производствени възможности при производството на продукти с висока добавена стойност успяваме да проникнем в нов пазарен сегмент, извън силно засегнатия от кризата строителен сектор. Затова 2010 година се очаква да бъде по-добра от 2009 година.

- Какво е в момента финансовото състояние на предприятието и как ще приключи годината? А на фирмите от групата „Виохалко“ у нас?

- Всички фирми от групата на VIOHALCO в Гърция и България (включително „Стомана индъстри“) са направили голям напредък към генериране на парични потоци и намаляване на задълженията, затова са в една много силна финансова позиция. Страхувам се обаче, че не мога да дам насоки за бъдещите финансови резултати или състоянието на дружествата по задължения.

- Поскъпването на природния газ през лятото отрази ли се на финансовите резултати на дружеството? Водили ли сте преговори с някоя газодобивна компания да доставя директно газ за „Стомана индъстри“?

- Това е неизбежно. Увеличаването на цената на газа се отразява на финансовите резултати на дружеството. По-сериозният проблем е, че сме принудени да работим в условия на постоянни и резки промени, в условията на непрогнозируемо и неустойчиво формиране на ценовата политика на енергийните ресурси. А това се отразява пряко върху инвестиционния климат в страната.

В момента все още е трудно да се говори за директно договаряне на доставките на газ поради недостатъчно либерализирания пазар. Иска ни се да вярваме, че 2011 година ще е преломна в развитието на свободния енергиен пазар и до голяма степен ще отпадне проблемът, който се генерира от непредвидимия регулиран пазар.

- Доста хора от бранша в момента наблюдават случващото се в металургичния комбинат „Кремиковци“. „Стомана индъстри“ кредитор на комбината ли е?

- Не, „Стомана индъстри“ не е кредитор на „Кремиковци“.

- На какъв етап е инвестицията в пристанище Свищов?

- „Стомана индъстри“ реши да пристъпи към придобиването на пристанищни съоръжения, стратегически разположени на река Дунав, за да може да намали разходите за логистика, като същевременно подобри достъпа си до пазарите на Западна Европа. В допълнение компанията прави преглед на инвестиционната си програма с акцент в разширяване на производството на продукти с добавена стойност, подходящи за най-взискателните пазари на Западна и Източна Европа.

През декември 2009 година „Стомана индъстри“ участва в увеличение на капитала в пристанище Свищов със сумата от 2 699 979 евро ( 5 280 700 лева) и в момента притежава дял от 72,97% в компанията, а останалите 27,03% са собственост на немската Preysmesser GMBH.

- Г-н Петров, с оглед на настъпващия празник на металурга как можете да определите накратко 2010 г.? Успешна ли бе тя за черната и цветната металургия у нас? Прогнозата ви за догодина?

- Като компания ние оставаме консервативни и предпазливи по отношение на перспективите за 2011 г., особено за Балканите, заради слабото търсене и ниските цени. Най-значителните положителни показатели идват от Централна и Западна Европа в областта на продуктите с добавена стойност. Очакваме „Стомана индъстри“ да успее да спечели от по-нататъшен подем в тази част на света, тъй като се насочваме успешно засега към тези пазари с продукти от висок клас. Обясних ви вече, че това е ниша, която според нас ще ни доведе до успех.

Бих искал да пожелая здраве и успех на българските металурзи и на техните работодатели. Нашият бранш е ключов както за развитието на другите сектори на икономиката, така и за финансовата стабилност на страната.

Интервюто взе Георги Велев

georgi.velev@klassa.bg
Снимка на две колони- без текст


05.11.2010 г., с. 17
Индексите продължават негативната серия
Четирите индекса на Българска фондова борса (БФБ) продължиха негативната серия и вчера приключиха на червено. SOFIX се понижи с 0.49% до 342.30 пункта, а BG40 изгуби 0.72% до 110.81 пункта. BGREIT изтри 0.03% от стойността си до 38.94 пункта, а BGTR30 потъна с 0.64% до 279.28 пункта. Оборотът от търговията на пода на борсата достигна 1.3 млн. лв., като принос за него имаха сегментът на дружествата със специална инвестиционна цел, както и пазарът на облигации. През търговския ден акциите на 17 дружества се търгуваха за стотинки, като книжата на ЦКБ се понижиха под номиналната си стойност. Под натиск в четвъртък се оказаха “Еврохолд България”, “Неохим” АД и “Трейс груп холд” АД. Сделките за 363 892 книжа на “Еврохолд” понижиха капитализацията на компанията с 6.31%. Димитровградският торов гигант пък изгуби 4.27% от стойността си. Понижението при строителното дружество бе с 3.44% зо 45.612 лв. средно за акция.

Имотните компании, които отчетоха драстични спадове в последните дни, стабилизираха представянето си. “БенчМарк фонд имоти” успя да намали загубата на 2.99% до 0.142 лв. Сделки с “ФеърПлей пропъртис” прехвърлиха 1.86% от капитала на дружеството. Въпреки повишенията при другите позиции “Интеркапитал пропърти дивелопмънт” отчете двуцифрен спад, като акциите на компанията поевтиняха с 18.21% до 1.534 лв. средно за лот. В същото време Холдинг „Пътища” АД постигна ръст от 1.58%. Ръст отчетоха още “София Комерс-Заложни къщи” АД, “Софарма имоти” и „БГ Агро“ АД.

Парите са необходими за ремонт на общинската пътна мрежа, зимното й почистване и поддържането на инфраструктурата в населените места, обясниха представителите на общините. Освен това кметовете твърдят, че не могат повече да съкращават служители, и искат увеличение на трансфера за издръжката на администрацията.

От децентрализация към централизация

Вместо обещаната децентрализация с този бюджет реално се пристъпва към централизация, коментира Дора Янкова, кмет на Смолян и председател на Националното сдружение на общините в Република България. Парите, планирани за общините през 2011 г, са 3.6% от БВП при 4.4% през 2008 г., посочиха от сдружението. С това орязване има опасност гражданите да не получат редица публични услуги, след като държавата не отпуска достатъчно средства и прехвърля изцяло финансирането им към общинските бюджети, заяви Янкова. Тя припомни, че заради кризата собствените им приходи рязко са намалели и на практика общините са декапитализирани.

За тази година общините ще получат 410 млн. лв. по-малко приходи от 2009 г., когато имаше спад от 300 млн. лв. спрямо 2008 г. Допреди кризата около 60% от собствените им приходи са идвали от данъка върху сделките с имоти на гражданите. След срива на пазара на недвижими имоти и спрялото кредитиране на този приходоизточник вече не може да се разчита. Отделно от това са паднали и постъпленията от отдаване под наем на общинско имущество.

Не можем повече да покриваме с общинските приходи дейности, които държавата трябва да финансира, заяви кметът на Монтана Златко Живков. Това "балансиране" е довело и до голяма задлъжнялост. В момента 60% от общините имат просрочия на обща стойност 200 млн. лв.

Повече пари за пътища

Държавната субсидия за общинската пътна мрежа да се завиши от 42.5 млн. лв. на 50 млн. лв. настояват от сдружението на общините. След като трябва да закриваме училища и болници, искаме да осигурим добри пътища до тези, които ще останат да функционират, каза Дора Янкова.

Общинската пътна мрежа е 23 хил. км, което е 65% от всички пътища в страната. В същото време тези пътища са в изключително тежко състояние, а не се предвижда повече европейско финансиране за техния ремонт. С парите, предвидени в бюджета за 2011, реално се падат 1800 лв. на километър, което е над 5 пъти по-малко от реалната поддръжка, казват кметовете.

Те настояват парите за снегопочистване тази зима да се завишат от предвидените 14 млн. лв. на 20 млн. лв. Парите, отпуснати за тази година, са били изчерпани още през първото тримесечие и за ноември и декември кметовете са принудени да трупат още неразплатените разходи по снегопочистването.

Кметовете определиха като обидно ниска предвидената капиталова субсидия за инфраструктурата в населените места. Те настояват тя да бъде завишена от 27.7 млн. лв. на 50 млн. лв.

Администрацията свита до краен предел

Според бюджетните разчети за 2011 г. общините ще трябва да съкратят общо 2000 свои служители. От 2008 г. досега администрацията е оптимизирана с 20%. След актуализацията на бюджета през тази година са били съкратени близо 1000 души. Възнагражденията на тези, които са останали на работа, са намалени с около 25%. Кметовете твърдят, че повече съкращения няма откъде да направят, и настояват трансферът за издръжката на общинската администрация да се завиши с 14 млн. лв. Почти половината от общините са с до 50 души администрация. Масова практика е един служител да съвместява до две-три функции за сметка на качеството на работата.