5 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

4-етажната сграда е на софийското дружество "Макси 1" АД, собственост на местния бизнесмен Николай Илиев, който преди години изнесе бизнеса си в столицата. Строена е през 70-те години на ХХ в. и е продадена през 1993 г. от тогавашния кмет Георги Терзов. Първоначално Илиев я ползва за офис и производствено помещение на фабриката си за памперси. Тя от години е спряна и сградата не се използва.

Преди няколко години собственикът изгради в двора на имота ресторант "Макси", който работи. Според бивши служители по същото време Илиев прави и пълен ремонт на последния етаж, където изгражда луксозни приемни и жилища, които ползва, когато е в града.

Вчера директорът на поделението на НОИ в Пазарджик Ангелина Влайкова потвърди, че е запозната с намерението за закупуване на сградата от "Макси 1", но отказа подробности. Само поясни, че в НОИ - Пазарджик, работят 116 служители в 2 сгради - на бившия профсъюзен дом и на военното управление.Това силно затруднявало работата им. Затова се насочили към частния имот в кв. Запад, защото в центъра на града било невъзможно да се купят подобни помещения.

С разпит на свидетели стартира вчера делото сре­щу бившия председател на Държавната агенция по го­рите (ДАГ) Стефан Юруков. Той е обвинен за заменки на частни с апетитни държавни имоти.

Обвинителите твърдят, че от 23 до 26 януари 2009 г. като шеф на агенцията по горите Юруков сключил четири неизгодни сделки - договори за замяна на дър­жавна с частна собстве­ност. Те са ощетили дър­жавата с 12,7 млн. лева.

Сред терените е парцел от 17 дка край къмпинг „Златна рибка".

Първият договор е меж­ду агенцията по горите и Христо Калеев. В него би­ло записано, че горите на Калеев струват 335 хил. лв., а терените до „Златна риб­ка" - 329 хил. лв.


05.11.2010 г., с. 8
Искат къща на Очите за болни деца

Къщата на Митьо Очите в Сун­гурларе да стане дом за рехабилитация на деца с увреждания, пред­ложи кметът на града Георги Кенов. Имотът ще се разиграва на търг, след като комисията "Кушлев" я взе в полза на държавата.

в конкурс, обявен от общински съветници. "Улиците са в ужасно състояние. За да минеш по централен булевард, трябва да караш на зигзаг", обясни общинарката Даниела Кинова. На нейната лична поща dkinova@plovdiv.bg могат да се пращат снимки на дупки.

Hай-сериозният проблем на българския спорт ще бъде решен за дни. Поне така мислят депутатите. До дни те трябва да разрешат строителството на частни стадиони върху държавни терени. Но отново се получава като в поговорката за планината и мишката.

В предвидените промени има куп недоразумения. Места ще се дават на лицензирани федерации. Това добре. А за клубовете? Което най-вече засяга футбола, и то най-вече един отбор. Защото, докато останалите си опекоха работата със или без помощта на държавата, ЦСКА е на ръба на тотален срив.

Може би и столичният "Локомотив" е на подобно дередже. Значи клубовете ще трябва да минат през федерацията, респективно БФС, за да си направят нещо. И идва логичният въпрос - а ако тя нещо не ги хареса? Какво се прави в такъв случай? Намираш си инвеститор, намираш си терен и след това ти бият спирачката. Първи пробив в добрите намерения.

Следват забраната за всякаква търговска дейност и разрешение само за концерти. За това най-малкото трябваше да се пита някой от държавната фирма "Национална спортна база". Той просто щеше да им даде равносметката за националния стадион. Там от наеми и прочее едва се избива амортизацията на съоръжението, а за някаква печалба е немислимо да се говори.

Европейската практика показва друго. На стадионите има място за всичко, дори и за мол. В Англия има съоръжения, които са построени в защитени паркове в пълна хармония с природата. Всичко, както е известно, е въпрос на пари.

В България обаче постоянно се съмняваме, че тези, които ги имат, ще направят нещо в своя полза. В крайна сметка няма нищо лошо, стига българските стадиони да са хубави.

Но за 20 години равносметката е плачевна. В елитната ни група има само 6 стадиона, където може да се играе на осветление. А да не забравяме, че през мрачния тоталитаризъм осветление имаше дори игрището в Горна Оряховица. Комплексът в Маноле пък имаше пластмасови седалки далече преди ФИФА и УЕФА да ги изискат.

Едва ли някой инвеститор ще иска да направи само стадион. Нали трябва някъде да хапнат феновете, да пият по една бира. Ще иска и да извърти търговийка с фланелки и сувенири. Иначе каквито и билети да продаде, ще е на загуба. Това показва елементарната сметка.

Като плати разходите за охрана, ток и вода, трябва да тресне зрителите с 50 лева за място. Никой фен у нас няма да даде толкова пари за какъвто и да е мач. И ето го втория пробив в добрите намерения.

И накрая идва черешката на тортата. Спортното министерство обявява търг за парцела и два месеца ще се чака дали няма да се появи друг кандидат.

Липсва всякаква защита на традиционния ползвател.

Опростено казано и съвсем хипотетично министърът Свилен Нейков обявява на сайта конкурс за строеж на стадион в Борисовата градина, зона за спорт и отдих, парцел еди кой си и пр.

Понеже ЦСКА в момента е закъсал финансово, прави някаква оферта. Босът на "Левски" Тодор Батков обаче намира отнякъдес вежи пари и дава по-добра. Така "Левски" се мести на стадиона "Българска армия", защото "Георги Аспарухов" няма кой да му го вземе. И прекръства "червения" стадион на "Гонзо" например.

За да не бъда обвинен в пристрастност, ще дам друг пример. Заради факта, че "Септември" е във "В" група, но има доста добър стадион, ЦСКА надцаква собственика Христо Амбукели и му го взема.

Но това може да се случи не само във футбола, а и във всеки спорт. В света спортът е третият по големина бизнес. Изпреварват го само производството на храни и производството на оръжие. България имаше силни позиции и в двете, но за 20 г. се "справи" както трябва с тях и сега ядем домати от Македония и чесън от Китай, а заводите ни за автомати седят без поръчки. Много скоро ще успеем да се справим и с третия бизнес, ако още малко се помайваме.

Положението със спортната база е отчайващо. И наистина трябва да се променят законите, за да може да се направи нещо в положителна посока. Но в крайна сметка трябва да се реже до заболялото място, а не да се правят половинчати работи. Виждаме как е по света и го повтаряме.

Нека дадем шанс на инвеститорите да направят нещо модерно. Има как да ги контролираме.

Но вероятно това ще означава повече работа за чиновника.

А той не е свикнал така. И му е по-добре всичко да бъде забранено със закон. Представяте ли си как ФИФА и УЕФА ни дават пари за база на националите, правим и хотелска част, както е нормално, но БФС няма право да пуска в нея туристи или почиващи извън играчите на националните отбори? То по-добре да не я прави, че след това няма как да я поддържа и всички пари, които отиват за заплата на Матеус, ще трябва да бъдат вложени там. И отново да минем към по-евтиния вариант.

Заради това нека помислим още веднъж дали точно такива промени в закона са ни нужни. И как да направим така, че да решим проблемите, а не да създадем нови. Спортната база продължава да старее. Има да падат стадиони. Дано поне депутатите не са на мач в такъв момент.
Снимка на четири колони – без текст


05.11.2010 г., с. 11
БУРЯ И НАТИСК
Всичко незаконно да се бута, не само рибарските колиби
Коментари във www.24chasa.bg за мнението на Милена Димитрова - "Гърмят с топ цаца", публикува­но в броя на "24 часа" от сряда.

В него авторката се възмуща­ваше от акцията, в която отряд въоръжени полицаи събориха ня­колко рибарски колиби в устието на река Ропотамо.

Радо БГ: Тъй е то - за сараи и барбекюта няма закони. Има само за бедните хора, които се борят, за да оцелеят. Тях родната милиция ги бие, нищо че взема заплати от тех­ните данъци. А не от богатите, за­щото те не си ги плащат. Вече сме по-зле и от средноафриканска дър­жава. Има само да мечтаем за средноевропейска.

Възмутен: Извинете, г-жо Миле­на Димитрова, но човек трябва да е кьорав, за да не види, че досега, за година и половина, Росен/ Плевнелиев ще остане в историята не с разрушението, макар че дай боже да разруши всички незаконни строежи, а с градежите, които вър­ши.

Не виждате ли какво става с ма­гистрала "Люлин", особено при пътен възел Даскалово - ами там е просто чудо със започнатите отсеч­ки от магистралите, които две-три десетилетия стояха без да помръд­нат и сантиметър, и т.н.

Петър Петров: Това определено беше грешка и който я е направил, постига само провокативност. Тряб­ва да се започне отгоре.

О. Р.: Защо за такава дейност трябва да се ползват полицаи? Това е пълна глупост и неуважение към хората, които по закон имат много по-важни задачи.

Реалист: Митничарите от палати­те край Ивайловград ще си платят и ще ги запазят. Бедните рибари ня­мат пари и се простиха с бараките. Така било е и ще бъде...

Хан Аспарух: Ако тези къщи са били построени незаконно, правил­но са ги бутнали. Но да не спират дотук. Иначе съвсем вярна ще изле­зе оная песен: "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони..."
Снимка на една колона - Факсимиле от публикацията


05.11.2010 г., с. 12
НОИ, кротко, като ни харчите пари!
Нагъл е опитът на НОИ да похарчи към 4 милио­на лева от парите на пенсионерите за чиновниче­ски комфорт в мига, когато пенсионната система е в практически фалит, осигуровките бяха вдигна­ти, както и възрастта за пенсиониране. Това е пълно безобразие и нека, ако оби­чат, властите да публикуват цялата „капиталова инвестиционна програма" на осигуряването. Не­ка чиновниците да не забравят, че тези пари не са техни, а на хората, които заделят за старини. Този случай показва, че т.нар. солидарна система ограбва. Ако всеки си пази своите осигуровки за старини, той не би позволил такава разточителност.



05.11.2010 г., с. 13
Огнян Донев, изпълнителен директор на “Софарма”:
Твърде много държавни служители. Свийте ги!
Когато видя някой от известните на цялото общество хора, които не плащат данъци, да бъде принуден да го направи, ще повярвам, че администрацията си върши добре

работата
Правителството като че ли надценява някой от по-гласовитите, които плашат с протести
Няма здравна реформа без закриване на болници
Самуил Огнянов

- Г-н Донев, гарантирани ли са пенсиите до 2035 г., каквото споразумение бе подписано между правителството, синдикатите и работодателите?

- Предвид демографското развитие на страната - едва ли. Но споразумението е крачка в правилната посока. Ясно е, че реформи трябват - в пенсионната система, в здравеопазването, в образованието, в администрацията. Държавните служители са твърде много за малка България и броят им трябва да се намали драстично. Смущаващо е и нежеланието на държавата да даде своя принос в солидарния модел, като осигурява една голяма група срещу един лев. Не е честно 2,5 млн. работещи да носят на гърба си 5 милиона.

- Не закъснява ли правителството с реформите?

- Закъснението е от 10-15 г. В момента има допълнително забавяне заради безпрецедентната световна криза. Но не съм съгласен с мнението, че кризата е повод за отлагането на реформи.

- Споделяте ли реформа, която едва ли не ни кара да работим, докато умрем, с повишаването на възрастта за пенсиониране?

- Предвид средната възраст на живот в България някои може да намират логика в това определение. Но има и друг аргумент - ако в семействата имаше повече деца, всичко това можеше да не е необходимо. Демографското развитие на страната е такова, че всеки отговорен икономист и политик не може да си затваря очите.

- Напоследък се появиха критики за модела на пенсионната ни система и най-вече към частните фондове и доходността им. Споделяте ли ги?

- Човечеството не е измислило по-работеща схема от тази на солидарното и допълнителното частно осигуряване.

И понеже сме заявили, че сме пазарна икономика, това е пътят, по който трябва да вървим. Може да има критики за ефективното управление на средствата, но не бива да залитаме в крайности. А всяка употреба на понятието национализация е вредна за икономиката ни.

- Възможно ли е да се спре дефицитът в здравеопазването?

- Частично да, напълно - никога. Макар че предвидените за догодина 3 млрд. лв. не са малка сума. Но с тези пари ние сме на етап, в който трябва да гарантираме един базисен пакет услуги, а не вървим към подобряване на качеството им. Може да се каже, че в здравеопазването просто не е правена реформа.

- Каква трябва да е тя?

- Няма по-добър механизъм от конкуренцията. В момента няма явен критерий дали НЗОК харчи ефективно бюджета си, тъй като няма конкуренция. А тя може да дойде от частните здравни фондове. И това ще доведе и до намаляване на цените както на клинични пътеки, така и на лекарствата. Но не може да се говори за отказ от солидарната система. Не може да казваш, че имаш пари и ще си платиш, поради това да отказваш да внасяш осигуровки. В същото време лекарското съсловие до този момент не е излъчило група от свои капацитети, които да кажат как да стане реформата.

- Трябва ли да се закриват болници?

- Разбирам позицията на всеки здравен министър, който идва от лекарските среди и казва, че реформа ще има, но няма да се закриват болници. Той просто си подготвя почвата за завръщането си, тъй като е министър само за известно време. Изказването, че ще има реформа без закриване на болници, е лишено от смисъл. Закриването не трябва да става на принципа, че министерството е собственик на болници, които толерира за сметка на частните.

- Вдигане на здравната вноска разумно ли е?

- Ако се поставят конкретни цели, политиците може и да успеят да убедят обществото от необходимостта от допълнителен ресурс. Но да се направи без реформи само за да има повече пари за харчене, е разхищение.

- Акциите на НАП, целящи заможни хора с палати да си платят данъците за тях, ще имат ли ефект за бюджета? Създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?

- В момента се набляга повече на визуалния ефект. Един вид искаме да наплашим всички да си плащат данъците, а администрацията да не полага много усилия за това. Когато видя някой от известните на цялото общество хора, които не плащат данъци, да бъде принуден да го направи, ще повярвам, че администрацията си върши добре работата. А не да го глобят с 200 лв., а той да продължава както си знае. Има много по-елегантни начини приходната агенция да си върши добре работата.

- Но като че ли е трудно фирми, които са в сивия сектор, да бъдат "уловени" и това насочва усилията към белия бизнес.

- Тези, които не могат да бъдат уловени, са по-скоро в черния сектор. Тези в сивия се виждат, просто трябва да бъдат принудени да си платят реалните данъци. И в това отношение интересите на белия бизнес съвпадат с държавата, тъй като са еднакво ощетени от съществуването на сивия сектор. Има три основни принципа, които трябва да се спазват - плащането на осигуровки, на реалния корпоративен данък и еднакви стандарти за всички. Защото все още има фирми, които не са си платили цената по приватизационни сделки отпреди 10 години.

- Има ли в България богати хора, които са натрупали парите си честно? Може ли да се прави бизнес без политическаподкрепа?

- Едно от нещата, за които се боря, е в България да започне да се уважава и мениджърският труд. Няма случай в частния сектор мениджър да получава висока заплата, ако не си върши добре работата. А в България винаги е можело да се прави бизнес без протекции, само усилията са различни.

- С идването на власт на ГЕРБ стана ли по-лесно за бизнеса, започнаха ли да се спазват правилата?

- Трудно може да се говори в рамките само на една година за тенденции. Но мисля, че всеки забелязва, че има движение в правилната посока. Мисля, че високият рейтинг на правителството се дължи предимно на усилията да се бори срещу всякаква форма на престъпност - организирана, административна или икономическа.

- Чува ли се повече гласът на бизнеса сега? Или синдикатите са по-гласовити, когато се преговаря с правителството?

- Мисля, че диалогът е по-добър, отколкото в миналото, но винаги има какво да се желае още. Но няма алтернатива на тристранния диалог.

- Но като че ли правителството е склонно да отстъпва, щом бъде заплашено с протести.

- Мога да кажа, че никой не е в състояние да изкара повече хора на улицата от работодателите Правителството като че ли надценява някои от по-гласовите, които плашат с протести. Нека да направят национална стачка - ще е национален референдум на какво са способни.

- Излиза ли България от кризата?

- Отделни браншове, включително и "Софарма", не са влизали в криза изобщо. Други имаха временни затруднения, от които вече излизат. И има такива, които никога няма да се върнат към състоянието си от 2007 г. Изкуственият бум в строителството няма да бъде достигнат отново.

- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това?

- За съжаление в България като че ли всичко друго се развива, но не и производството. Не се е състояла тази структурна реформа, която да определи отраслите, които могат да бъдат локомотивът на икономическия ръст.

- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката?

- Доста по-добри сме в IT сектора в сравнение с другите европейски нации. Фармацията също има бъдеще и е конкурентна. Трябва да възродим и българското селско стопанство. Но ако ресурсът се насочва към възраждане на безперспективни отрасли, няма да има ефект.

Вижте какво стана с "Кремиковци" и колко правителства хвърлиха огромни ресурси уж да го предпазят от това, което беше очевадно, че ще се случи, и се случи. Развитието на инфраструктурата също е много важно. Но не и бетонирането на морските и зимните ни курорти и безразборното строителство.
ВИЗИТКА

Роден през 1957 г.

Завършва „Международни икономически отношения” в УНСС. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин.

В частния сектор работи от 1990 г.

От 2000 г. е изпълнителен директор на "Софарма" и е най-големият акционер в дружеството

Вицепрезидент е на Германо-българската търговско-индустриална камара и на КРИБ, председател на Българския национален комитет на Международната търговска камара. Носител на награда на фондация „Атанас Буров” за индустриално управление.

За реализацията на хидроенергийния про­ект са отишли общо 800 000 кубически метра бетон. От тях 600 000 кубика са само в стената с височина 131 м, а останалите 200 000 са изле­ти по съпътстващите подобекти. Най-много бетон е глътнал пътят Михалково - Кричим, който е изцяло ново строителство.

Речта на МВР шефа беше провокирана от атаките на партията на Яне Янев РЗС срещу него през последни­те дни. Въпреки че Цвета­нов размаха папка с доку­менти, доказващи закон­ността на придобитите от семейството му имоти, той подчерта, че се чувства длъжен да изложи тези факти пред народните представители в качество­то им на негови работодате­ли, но това не е отговор на „клакьорите и говорители­те на тези, които са извър­швали рекет, изнудвания, поръчвали са и са извърш­вали убийства". „Днес приключвам темата и няма да давам повече каквито и да е обяснения по въпроса на организираната прес­тъпност и на нейните гово­рители", отсече Цветанов. Неотдавна вицепремие­рът посочи като говорител на Алексей Петров-Трак-тора именно генератора на атаки срещу него Яне Янев. Лидерът на РЗС пък се оказа сред първите, навес­тили в дома му бившата ба­рета, веднага след като той бе пуснат под домашен арест.

МВР шефът изложи от парламентарната трибуна информация за доходите си от 2004-та до края на 2009 г. до последната изработена от него стотинка. По думи­те му само за този период заедно с неговата, съпруга са заработили 362 000 лв., като нейният принос към семейната хазна през тези години бил 99 013 лв. Като вицепремиер и министър заплатата му досега възли­зала на 20 463 лв. За време­то като депутат той си дока­рал 2302 лв. Доходите от заплатата му като председател на учредената в края на 2006 г. партия ГЕРБ възли­зали на 32 060 лв., а като член на едноименното сдру­жение си докарал 41584 лв. Докато бил зам.-кмет по си­гурността в София, получил 50 370 лв., а като слу­жител на МВР за година и десет месеца, като се вклю­чат и обезщетенията и не­използваните отпуски, взел 46 378 лв. Цветанов отчете и средствата си от консул­тантска дейност. През 2007 и 2008 г. министърът зара­ботил общо 21 000 лв. за проекти, свързани със сис­тема на сигурност на офис сграда, с нивото на прес­тъпността в държавата, с пребиваването на чужден­ци у нас, както и със сигур­ността на гражданите. През 2009 г. срещу хонорар от 14 000 лв., вицепремиерът е дал препоръки за защитата на инвестициите у нас.

Цветанов описа също та­ка в детайли кога и как са придобити имотите, които той и съпругата му прите­жават, като се върна към далечната 1955 г. Тогава не­говите родители купили парцел в сегашния столи­чен квартал „Надежда 5". През 1973-та там била пос­троена къща. Историята на вилата в село Шума пък стартирала през 1975 г. По­койният баща на вицепре­миера и майка му купили там мястото от 994 квадра­та за 770 лв. През 1982 г. те получили право на строеж, а по късно се появила и се­гашната постройка. За еди­ния от апартаментите пък бил теглен ипотечен кредит в размер на 59 000 евро. Единственият закупен от Цветанов апартамент бил платен през 2008 г. кешово по банков път, което може­ло да се провери чрез прево­дите към фирмата прода­вач. Жилището възлизало на 130 000 лв. „За 26 години стаж съм си позволил на 45 години да си купя апарта­мент за 130 000 лв.", отчете МВР шефът. Той не скри обаче, че всичко това го е накарало да се върне с нос­талгия към детските си спо­мени за покойния му баща. Вътрешният министър обяви още, че папката с раз­бивки на доходите му и пъл­на информация за имотните му придобивки по години ще бъде предадена в НАП. Цветанов увери, че данните се съхраняват и могат да се проверят по всяко време в системата на МВР, където е работел самият той. Той не пропусна да призове депутатите за същата прозрачност, каквато той демонстрира и допълни, че човек трябва да знае с какво влиза в полити­ката и как ще излезе от нея. В четвъртък след бурен дебат парламентът отхвър­ли подкрепеното от леви­цата искане на Яне Янев и неговите хора за създаване на комисия в НС, която да се занимава с имотните придобивки на вицепреми­ера. „Той доказа произхода на имотите си достатъчно подробно. Освен това ако започнем да създаваме ко­мисии за всяко нещо, докъ­де ще я докараме? Покрай скандалите с Румен Овча­ров в предишния парла­мент да не би да беше съз­дадена комисия", коменти­раха законодатели от ГЕРБ.