6 декември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

11 въпроса, чиито отговори стават все по-трудни към почти невъзможни

Проектът формално става фирмен, а не правителствен

Решението да се създаде проектна компания под това име с 51% участие на НЕК и 47% на "Росатом" не дава пряк отговор на въпроса дали ще се строи централата, но променя неговите условия за вземане на решение по този въпрос.

1. Проектът формално става фирмен, а не правителствен. Неизпълнените към момента изисквания за одобрение на проекти в атомната енергетика се прехвърлят от полето на отговорност на правителството в това на проектната компания. Става дума за неизпълнени процедури по икономическо обосноваване и ОВОС.

2. Най-вероятно достъпът до информация за това какво се решава ще стане почти невъзможен.

3. НЕК получава формално оправдание да прави това, което прави по проекта за АЕЦ "Белене" от 2004 г. насам – да финансира дейности по него от общите си приходи, но за сметка на други задължения като системен оператор и купувач от последна инстанция за енергийната система на страната. Накъсо, досегашните действия могат да се определят като "въздържане от или неизпълнение на ангажименти по проекти в енергетиката, които използват местни и алтернативни на руските енергийни източници".

4. Тук спада дълъг списък от мълчаливо отлагане или спиране на проекти в областта на топлоцентрали на лигнитни въглища, вятърни и слънчеви централи, взаимните връзки в електро- и газопреносните мрежи със съседни страни. Методът на отлагане е в общи линии един и същ – оправдание с липса на средства за инвестиции и неспазване на поети по договори задължения.

5. Много важно е, че се променя и логиката на обосноваване на необходимостта от нова атомна централа, от системен (т.е. на енергетиката на страната и нейните връзки с регионалния и европейски енергиен пазар) проблем той стана проектен и фирмен въпрос, за който се търси синдикиран заем.

6. Не е решен обаче въпросът за отговорността на НЕК, която си остава държавна компания, за възможно непредвидени развития и неизгодни за сегашните и бъдните поколения граждани, по някаква случайност оказали се население на тази юрисдикция, наречена България.

7. Поради точки 5 и 6 с новата проектна компания няма да получат отговор следните, задавани от 1989 г., въпроси:

- Кой ще купува произведената от АЕЦ "Белене" електроенергия;

- Защо не се внася електроенергия от други атомни централи, която по всяка вероятност ще е по-евтина;

- Как ще се продава електроенергията от АЕЦ "Белене" в условията на либерализиран пазар, който ще бъде създаван паралелно с изграждането на втората атомна централа;

- Какви се необходимите допълващи мощности, осигуряващи включването на тази централа в системата на страната, след като наличните допълващи мощности отиват за осигуряване на работата на сегашната централа;

- Какви са до момента пропуснатите ползи от спирането на местни алтернативи на руската атомна енергетика в България; по мои сметки става дума за около 2.2 милиарда евро;

- Какви ще са пропуснатите ползи в бъдеще;

- Защо се прави проектна компания за атомна централа, след като ТЕЦ със същия капацитет и честота на лигнитни въглища би струвала четири пъти по-малко от онова, което правителство смята за разумна цена за изграждането на АЕЦ "Белене";

- Как ще се отрази на стойността на новата проектирана централа вече направеният избор на площадка, който буди сериозни възражения от сеизмологична и икономическа гледна точка, а някои твърдят - и от гледище на опазването на околната среда;

- Новата проекта компания ще изгражда ли хранилище за отработеното ядрено гориво, щом това е задължение на България според правилата на ЕС;

- Ще се смята ли извеждането от експлоатация на тази централа като част от цената на нейното изграждане или след 30-40 години това ще бъде разход за тогавашните български данъкоплатци, както в момента те трябва да поемат около 5 милиарда лева разходи по извеждането от експлоатация на националната гордост "Козлодуй";

- Колко би струвало решението за руска централа на българска територия като политическа цена…Може би има и други въпроси, на които отговорът ще бъде все така труден, но ще е задължение не на правителството, а на проектната компания "АЕЦ Белене".

Постигнатата предварителна договорка между Русия и България за цена на АЕЦ "Белене" от 6.298 млрд. евро може да бъде определена като успех на правителството, въпреки че не е окончателна. Това стана ясно от думите на финансовия министър Симеон Дянков, който гостуваше в студиото на "Нова телевизия".

Според изчисленията му без фиксиране на цената тя е трябвало да достигне над 9.4 млрд. евро при построяване на централата според заложените "невероятни инфлационни индекси". " Така че сега да се закове такава цена като 6.298 млрд. евро все пак е успех, но тепърва всъщност на нас ни трябва успех", обясни Дянков. Той допълни, че това също е много висока цена и правителството ще преговаря за по-ниска.

"Най-важното е, че чрез меморандума измъкнахме държавата и вече не сме заложници на този проект", каза Дянков. Той обясни, че подписването на меморандума с "Росатом" само е поставило рамка за бъдещите преговори за централата, но тепърва ще се правят истинските анализи и разговори. "Няма да позволим АЕЦ "Белене" да се изпълнява при тази цена, за която руснаците говорят", каза Дянков.

Министърът коментира и обвиненията на "Коалиция за България", че договарянето на АЕЦ "Белене" срещу 6.298 млрд. евро е национално предателство, с думите, че "опозицията това й е работата, да критикува, и че за съжаление БСП са в този смешен вариант и се опитват да се измъкнат".

Министърът допълни, че има четири варианта за проекта за втора атомна централа. Според първия той ще се финансира от НЕК чрез заем, според втория - ще бъде финансиран от руснаците, но съществуват и два по-оптимистични варианта - централата да не се строи или да се построи от големи европейски или китайски инвеститори. Министърът увери, че към момента има голям интерес от Китай за изграждането на АЕЦ "Белене".

Жилищната площ също намалява със 17.4% и достига 208 хил. кв.м. Най-големи са апартаментите и къщите в областите Търговище (155 кв.м) и Кюстендил (131 кв.м). Най-малки са жилищата в Пловдив (52 кв.м) и Враца (53 кв.м), отчита статистиката.

Значителен ръст на договорите за наем, стабилизация на ценовите нива, повишен интерес от страна

на купувачите и признаци за раздвижване на жилищния пазар. Това са тенденциите, които отчетоха лекторите по време на последна за 2010 г. среща, организирана от Investor.bg.

Според Цветелина Тасева, изпълнителен директор на "Адрес", все още е голяма разликата между очакванията на продавачите и тази на купувачите за цените на жилищата. "Себестойността на строителството се е върнала към нивата от 2003–2004 г. като цена на материали и труд, което се очаква да окаже стимулиращо влияние върху пазара", каза главният архитект на София Петър Диков.

Според него жилищният пазар у нас няма нормално разделение както е по света на три типа жилища - за продажба, за отдаване под наем и социални жилища. Диков прогнозира, че последните два сегмента ще се развиват бързо занапред.

- Направих сравнението (по време на събитието - бел. ред.) между частния и държавния сектор - за да се види, че всеки трябва да се съсредоточи върху основната си дейност. Министерството на земеделието например трябва да прави програми, политики, а не да се занимава с ИТ, охрана или чистене.

Всяко министерство и държавна организация трябва да аутсорсне онези услуги, които прецени, че не са му основни и може да му спестят пари. Всеки потребител на ИТ и комуникации се интересува от това какво има пред себе си - компютър и периферия - мишка, клавиатура, най-вероятно и принтер. Той не се интересува какво стои зад тези устройства.

Това е въпрос на анализ да се определи кои от нещата, обновяване на инфраструктурата, компютрите или сървърите, може да се направи с публично-частно партньорство. Представите за аутсорсинг на бизнеса и правителството са доста различни. Първата крачка, която трябва да направим, е да ги балансираме взаимно и да покажем, че аутсорсинг не е мръсна дума. Свидетели сме на такива случаи как партньорството с частния сектор се заклеймява - понеже строителството на магистрала "Тракия" е било лошо, значи публично-частното партньорство е лошо нещо.

- Участвате ли в проекти по аутсорсинг?

- Освен аутсросинга в правителствения сектор има и голям аутсорсинг в частния сектор. Не мога да кажа подробности заради клаузи за конфиденциалност. Бизнесът го прави не защото е модерно, а защото е икономически изгодно. Ние сме най-големият системен интегратор в България, оперираме в общо 6 държави. По-малко от 10% от нашите приходи са от проекти, свързани с държавата. Държавата е огромен потребител. Сега заради кризата разходите на правителството за ИТ и комуникации намаляха доста. Но за всички компании от нашия сектор има голям потенциал да внесем експертизата си в държавните компании.

- Има ли опасност някои услуги да се аутсорсват към частния сектор?

- Зависи какво означава "опасен". Има някои неща, които трябва да се вземат под внимание. Ключова е сигурността на информацията. Това е основното притеснение на фирми и на публична администрация, когато трябва да аутсорснат поддръжката на комуникационни системи. Въпросът обаче е малко по-сложен.

Има два варианта - в една компания може да има ИТ отдел, която поддържа комуникационните системи; или за това може да се грижи външна фирма, към която е аутсорсната цялата поддръжка. Според изследвания 65% от пробивите в информационната сигурност се случват с помощта на вътрешни хора. Ако някои от служителите на тази компания или министерство реши да пробие информационната сигурност, той ще го направи - най-вероятно срещу съответната сума.

И загубите могат да са много големи, а служителят най-много ще изгуби работата си. От друга страна, докато служителите в компанията имат достъп до информацията, външната компания само поддържа инфраструктурата, без да вижда каква информация се движи по нея. Но да приемем все пак, че има риск за изтичане на информация от аутсорсинг компанията.

Там обаче специалистите са по-високо платени. А дори и да се стигне до изтичане на информация от компанията изпълнител, тя има сключен договор за изпълнение на качество и според него дължи много големи неустойки. Така че опасности има навсякъде, има плюсове и минуси, нищо не е само черно или бяло.


05.12.2010 г., с. 2-3
Не дъжд, а бедствие!
Иво Ангелов, Владимира Георгиева

Не дъжд, а истинско бедствие се изсипа над Западна България. Валежите от нощта и целия ден в събота предизвикаха порои, наводниха мазета, приземни етажи. Пътища останаха блокирани, бушуващи реки излязоха от коритата си.

Най-тежко интензивният дъжд удари столицата и околните села, Перник, Благоевград и Дупница, съобщиха от Гражданска защита. 13 техни екипа и 20 на пожарната отводнили над 200 обекта в тези области. До 16 ч само в София бяха получени 142 сигнала за наводнения.

Критична точка в столицата се оказа участъкът от новопостроената Южна дъга на Околовръстното шосе между Бояна, Драгалевци и Сименово. Там прииждащи от Витоша кални реки задръстиха шахти и канавки с пластмасови бутилки, найлонови пликове, пръчки и листа. Дежурен от ГЗ съобщи,че е лош дренажа на новото шосе. Десетки шофьори останаха в закъсалите си коли часове наред в половин метър вода. Преди обед участъкът от Околовръстното бе затворен. Дъждовната вода свлече камъни и кал на Самоковско шосе край “Златната рибка”. Силно се покачи и нивото на реките Перловска и Владайска. Река Искър преля дигите и наводни района около психоболницата в Курило. До евакуация обаче не се стигна.

В Перник бе обявено частично бедствено положение. Към 18 ч се скъса стената на микроязовира край село Голямо Бучино. Наложи се хората от 20 къщи да бъдат евакуирани. Някои от тях не искаха да тръгнат, защото се опасяваха от мародерски набези. Водата заля жп линията и бяха спрени влаковете Перник-София. С лодки спасители от ГЗ започнаха евакуация на живеещите в къщи около реките Струма и Рудащица. Преляла река в с. Старо село повлече три деца. За щастие малчуганите не са пострадали.

Мазета и дворове на десетки къщи бяха наводнени в Благоевград и Дупница. До късно снощи пожарникари и спасители от ГЗ продължиха борбата със стихията.

За малко повече от едно денонощие на различни места в България се изляха 30-40 литра на квадратен метър, докато през лятото имаше случаи това количество да падне за 1 час.” Това каза вчера пред “Труд” управителят на синоптична агенция “ТВ МЕТ” Петър Янков. В Благоевград са паднали и 50 л/кв. м, а в София - 40 л/кв. м. Вечерта над северните и северозападните части от страната преваля сняг, докато на изток продължаваше да вали само дъжд.

От 10 до 13 декември над страната ни отново ще има обилни валежи, но този път ще бъдат от сняг. “Най-засегнати” ще бъдат западните и северните централни части от страната, каза още синоптикът.

В периода ще се образува и първата сериозна снежна покривка тази зима. Основен принос за това ще имат и ниските температури в дните след 14 декември - термометърът едва ще отчита максимални стойности от -7 до -3 градуса, докато минималните ще варират от -15 до -10.

Студеното време ще се задържи повече от седмица и ще имаме снежна Коледа, както повелява традицията на празника.

Вчерашните валежи са свързани с преминаването над страната ни на оклюзия (атмосферна повърхност, при която се срещат топъл и студен фронт), поясни Янков. По негови думи вчерашните валежи не са били проливни, а интензивни.

От днес валежите ще спират и през следващите няколко дни времето ще е сухо и студено.
3 часа чаках да ме издърпат

“Пълен ужас! Такова нещо не бях виждала! Заседнала стоя от три часа в тази река и чакам Пътна помощ да ме измъкне.” Думите са на млада жена, блокирана в скъпа кола сред насъбралите се от дъжда води по южната дъга на Околовръстното шосе в столицата. “Аз съм си виновна, де. Карах много бързо, но въобще не предполагах, че е възможно електрониката на колата да се намокри”, тюхкаше се дамата. Тя бе един от десетките заседнали шофьори в района между Бояна и Драгалевци. “Добре, виновна съм, но си изтърпях наказанието. Сума време чаках да ме издърпат. Само дето не разбирам - нали откриха Околовръстното преди година, а оттогава сигурно никой не е чистил шахтите и канавките.”

“Вода газим, жадни ходим!” С тези думи жители на Банкя съобщиха на редакционните телефони, че на главната улица в града е зейнал кратер, в който може да падне камион. Пропадналият асфалт скъсал водопровода и затрупал канализацията. “Часове наред дъждовната вода продължаваше да се стича и да задълбава изкопа”, оплакваха се местните. И шеговито подмятаха: “Ще видим на нашия премиер и съгражданин за колко време ще му оправят водопровода.”

С гнева на природата шега не бива. В София действително има места твърде уязвими дори при леки на пръв поглед наводнения. Което се видя и вчера.

Само че вчера лъсна и друго. Не природата е крива, щом един умерен дъжд наводни централни булеварди. И не гняв небесен изкара от строя новичката, прехвалената, фанфарно откритата Южна дъга на Околовръстното...

Години, че и десетилетия има зад себе си мърлящината в столицата. Тя не допира само до овехтялата и неподдържана отводнителна система. Живот й дава безконтролното замърсяване на града и околностите му, и безразборното строителство, и какво ли не още. Това бедствие заслужава нарочен код, да речем, „лилав" или „пембен". Добре би било обаче някакви шарки да ни вдъхват и оптимизъм. Защото водата ще се оттече, слънчеви лъчи и прахоляк пак ще окъпят асфалта и бодри началници пак ще заявят, че София е „най-доброто място за живеене". И ще ни гледат в очите.

Валя по-малко от 24 часа. Не над цялата страна, а над около една четвърт от нея. Валя, както си е валяло и друг път.

Не беше чак пък потоп от небето. 50 литра на кв. метър не са малко, но и не са толкова много. Потопа си го изляхме самите ние. На собствените си глави. Защото, преди да ремонтират Околовръстното на София, то не ставаше на море. Колекторите, та колекторите били виновни. Като нямаше колектори, къде изтичаше водата? А уж първокласният международен път Е-79 се срути в Струма. Какво му е първокласното тогава? И кой го реконструира навремето. Май че беше за олимпиадата в Атина през 2004 г. Не беше толкова отдавна.

Собственици на залети къщи искат сами да почистят коритата на реките от боклуците. Не им дават. Да се давят ли тогава?

Въпроси много. Сега пороят от оправдания ще отмие отговорността. До следващия дъжд
Малка портретна снимка


06.12.2010 г., с. 3
Стихията погълна шофьор с камион
Шофьор изчезна с камиона си в бушуващите води на река Струма в Кресненското дефиле. През нощта вълните заливали главния път Е-79 ")( към Кулата. Около 5 ч призори 36-годишният Мустафа Мицанков от с. Доганово, който кара самосвал към пътностроителната фирма „КОС-Алфа", бил извикан да сипва чакъл за дига на реката. Пред очите на колегите му талазите погълнали тежката машина заедно с шофьора и част от пътното платно. Малко преди това през същото място минали два автобуса, пълни с хора.

„Голямо нещастие, отиде си синът ми. Извикаха го през нощта, вдигнаха го от сън да спасява хора и имущество... Оставя сирачета две деца", плачеше край реката бащата Мустафа Салих. Той не смееше да се надява, че синът му е успял да скочи от кабината и ще бъде намерен жив по брега. Струма в този участък е дълбока към 10 м. Пристигна водолазен екип, но не успя да влезе в буйната мътна вода.

Заради пропадането трафикът към Гърция бе пренасочен към ГКПП-Илинден до гр. Гоце Делчев.
Снимка на три колони- Бушуващите води на Струма подкопали пътя и отнесли камиона и шофьора му заедно с част от пътното платно. Движението по Е-79 към ГКПП-Кулата от вчера се отклонява към ГКПП-Илинден.


06.12.2010 г., с. 4
Новичкото Околовръстно на София - в кал заради строежи
Сравнително скромният дъжд от 40 л на квадратен метър предизвика истинско бедствие на чисто новичкото Околовръстно шосе на София. Реки от кал тръгнаха по асфалта, чието полагане и откриване бе внимателно следено и инспектирано от ред управляващи, включително и премиера Бойко Борисов.

Днес в тинята отиде сама столичната кметица Йорданка Фандъкова, за да провери щетите. 4 багера и 20 камиона са извозили 2000 куб. м земни маси, отчетоха работниците пред намръщената градоначалничка. Вчера водата и калната маса заемаха 1/3 от платното в посока от кв. “Бояна” към Симеоновско шосе. Пътят продължаваше да е затворен. А на “Московска” 33 цял екип от експерти се чудеше какви обяснения да измисли.

“Ситуацията е овладяна. Надявам се утре (днес - б. р.) сутринта шосето да бъде разчистено и отворено”, каза Фандъкова на медиите. Но веднага уточни, че една от причините да се стигне до трагикомичната ситуация е в безразборното строителство през последните 17 години в района. Били нарушени естествените пътища на подпочвените води и сега при по-интензивен дъжд те си търсели нови пътища.

Не стана ясно дали кметството ще търси отговорност за издадените разрешителни за строеж или ще го мине по параграфа “давност”.

Заради свлечените кални маси един от новите основи колектори на шосето бе запушен. Това пък предизвикало река от кал върху пътя. Колекторът, който е дълъг 40 м, висок 2,5 м и широк 3 м вчера се отпушваше от само едно багерче. Работниците бяха скептични, че то ще се справи. Но само такъв бил осигурен от фирмата изпълнител на Околовръстното - “Главболгарстрой”. Тя ще отстранява щетите за своя сметка.

Фандъкова бе още по-люта на “Софийска вода”, която се грижи за шахтите в града. Въпреки безкрайните разговори и обещания на концесионера да ги чисти при най-малкия дъжд и вятър те “внезапно” се запушвали.

След часове дъжд ремонтираният Околовръстен път на столицата се превърна в плавателен канал. Защо изградените канали за оттичане на водата не можаха да я поемат? В минали години също са валели проливни дъждове, кварталите край Околовръстното също са били без канализация, която да приеме водите, но такова чудо не се е случвало.

Коя е причината Околовръстното да не издържи изпитанието, има ли грешки в проектирането и изпълнението, питаме г-н Калистратов.

Бояна, Драгалевци, Симеоново, Железница, Бистрица и още села, станали сега модерни квартали на столицата, са без канализация. А там се застрои прекомерно в последните години. Цялата вода от планината няма къде да се оттича, тя върви по повърхността. Улиците, които пресичат т. нар. ВИП квартали, се превърнаха по естествен път в изкуствени канали от асфалт. Те водят водата към централното шосе на Драгалевци, на Бояна или на Симеоново, което е перпендикулярно на Околовръстния път.

Огромният приток от вода не може да бъде поет от “дъждовна” канализация, такава липсва в кварталите. Няма и битова канализация с шахти. Няма бордюри и препятствия, които по някакъв начин да спрат пясъка, баластрата, наносите, клоните и т. н., и те слизат надолу. Първото препятствие, което среща водата, е Околовръстният път.

Той е направен по проект, който отговаря на всички правила на оттичане на дъждовната вода. Канализацията е в перфектно състояние. Но тя не може да поеме всичко стичащо се отгоре. Преди ден с багери и камиони извадихме 1300 кубика пръст, баластра, пясък, преди да попаднат в канала за отток на водата по Околовръстното. Направихме го, макар да не е наш ангажимент. Нямате представа какво щеше да се случи, ако всичко това беше попаднало в канала. С дни щяхме да ринем пясък и тиня.

Спасението е, че с европейски пари и средства на общината вече започна изграждането на колектори, които ще приемат водите от тези ВИП квартали и до година-две ще се ликвидира проблемът.

Като се завърши цялата дъга на Южния път, ще бъдат изградени още 5 водостока за разпределение на влизащата вода.

Само едно багерче се мъчеше да отпуши 40-метровия колектор.