6 декември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мит е, че правителството не пипа данъци и доходи, данъчно-осигурителното бреме ще нарасне с над половин милиард лева през 2011 г., обяви вчера Валентин Стоянов от икономическия екип на СДС. Той посочи, че само заради увеличението на пенсионната вноска с 1.8% работодатели и работници ще трябва да внесат 373 млн. лева допълнително. Отделно заради вдигането на минималните прагове за осигуряване НАП ще събере още 110 млн. лева отгоре. Догодина се увеличават и акцизите на бензина, дизела и тока, въвежда се и нов данък върху застрахователните премии, припомни синият експерт по БНР.

Стоянов разкритикува и данък "колиба", който на практика ще премахне необлагаемия минимум за скромни имоти, чиято оценка е под 1600 лв. Той изтъкна, че няма особена полза от това облагане - най-високият данък "колиба" ще е 7.56 лв. Ако дядо живее на село, ще му струва повече да вземе автобуса, за да си плати налога в общинската данъчна служба в големия град, изтъкна Стоянов.

От столичната ДСБ пък се обявиха срещу замисляната от кметския екип корекция на данъчните оценки за различните зони в града, която ще качи не само сградния данък, но и такса смет, която е по-тежкият разход. В някои райони таксата може да скочи с 50%, твърдят тъмносините.

- Съдия Влахов, Висшият съдебен съвет реши да провери делото "Наглите", което бе отложено още на първото заседание, като привика на обяснение съдията. Как гледате на този прецедент? (Интервюто бе взето преди ВСС да реши да отиде на място в съда днес, бел.ред.)

- Изненадах се, защото от прочетеното в медиите останах с впечатление, че причините за отлагане са извън съда. Когато се следят т.нар. обществено интересни дела, добре е подходът да е комплексен - да се преценява работата на всички ангажирани институции от началото на разследването. Доколкото си спомням, по това дело първоначално внесеният обвинителен акт беше върнат на прокуратурата. Това също се отразява на срочното приключване на делото и би било добре проверката на ВСС да обхване и периода преди внасяне на делото в съда.

- Такъв подход на ВСС не може ли да се тълкува като вид натиск?

- Не мисля, че става дума за оказване на натиск делото да бъде решено по определен начин, а само да не се допуска неоправдано забавяне на разглеждането му. Това е административен въпрос. Но аз смятам, че такава проверка ангажира компетентността на административното ръководство на съда и на Инспектората към ВСС, който според Закона за съдебната власт проверява организацията по образуването и движението на делата. Не съм сигурен, че ВСС разполага с компетентност да проверява движението на определено дело, ако няма образувано дисциплинарно производство срещу конкретен магистрат или административен ръководител. При липса на такова производство не виждам и основание съдия да бъде привикван, при това публично, да дава обяснения за начина, по който е процедирал като докладчик.

- СРС разрешава достъп на МВР и ДАНС до съхраняваните от операторите данни за телефонни контакти и интернет трафика. Каква е статистиката и какво показва анализът й?

- От влизане в сила на промените в Закона за електронните съобщения през май т.г. (когато започнахме да даваме такива разрешения) до края на ноември в СРС са постъпили 4672 искания, по които в 1023 случая са постановени откази.

- Кога се отказва?

- Най-общо казано - когато длъжностното лице, подписало искането, не е надлежно оторизирано, когато се прави за разкриване на престъпления, които не са тежки, когато исканията се правят в хода на вече образувано досъдебно наказателно производство.

- Прави ли ви впечатление, че в едно искане има повече от един телефонен номер или един IP адрес? Съдът може ли да даде гаранция, че те са свързани с конкретното лице и престъпление и не се правят злоупотреби?

- Съдът няма как да извърши такава проверка. Ние правим външна и формална проверка за законовите предпоставки, при които се дава разрешение. А в искането винаги се твърди някаква връзка, поне предполагаема, между многото телефонни номера и IP адреси.

- Остава ли ви усещането, че сме тотално следени и подслушвани?

- Не, не мога да кажа това. По-скоро усещането е, че данните за мащабите на престъпната дейност у нас са стряскащи.

- Какво става с ремонта на сградата на бившето ГУСВ, където трябва да се пренесе СРС? Май само слушаме гръмки обещания от изпълнителната власт.

- Няма новина. Имаме само обещания за финансирането на ремонта на сградата на ГУСВ през 2011 г. Само по себе си отпускането на тези средства все още не означава преместване. Защото тепърва трябва да се открие процедура за провеждане на обществена поръчка, решението подлежи на обжалване и едва след това могат да започнат строително-монтажните работи. Дори и утре да се получат парите, физическото преместване на гражданските отделения може да бъде факт края на 2012 г.

- При обсъждането на бюджета на съдебната власт в парламентарната правна комисия се чу, че ако бъде приет предложеният от правителството вариант, пари за СРС няма да има.

- По въпроса са водени разговори и имам очакванията, че тези пари ще бъдат отпуснати целево, специално за нуждите на СРС. Поискали сме по-малко от 7 млн. лв. въз основа на най-пестеливи изчисления. За да е ясно за какво става дума, ще си позволя да съпоставя тази сума с параметрите на реализирани приходи на нашия съд. За настоящата година в бюджета са заложени приходи от дейността на СРС от държавни такси 14 млн. лв. Към 30 ноември вече са реализирани повече от 23 млн. лв. Т.е. до момента чистата печалба на държавата от дейността на този съд е 8.6 млн. лв. Имаме всички основания да очакваме, че сумата ще достигне 10 млн. лв. към 31 декември. Това означава, че парите, които са нужни този съд да функционира що годе нормално, се реализират с чистите приходи за неговата дейност за по-малко от година. Но която и да е правораздавателна институция не е източник на финансиране на държавата и не е държавно предприятие. Тя е част от самата държава.

- Ако не ви отпуснат парите?

- Ще продължим да работим, доколкото е възможно при тези условия и при непрекъснато увеличаващия се обем на работа. Немислимо е да откажем да изпълняваме задълженията си, защото материалните условия не са подходящи.

- Не е ли абсурдно, че вече повече от десетилетие проблемът със сградата на СРС стои нерешен? И пореден премиер само обещава.

- Толкова е абсурдно, че дори ми е неудобно да отговарям на въпроса. Проблемът е познат до степен на баналност.

- Какво е натоварването в СРС?

- Приблизително един граждански съдия получава 100 дела месечно, а един наказателен - по 50. Натоварването е твърде сериозно. Към 30 ноември общият брой на постъпилите граждански дела е около 75 000, а на наказателните надхвърли 20 000. За цялата м.г. гражданските бяха 73 700, а наказателните - 20 000. След един месец, защото декември по традиция е много натоварен, значително ще надхвърлим постъпленията за м.г, които пък бяха значително повече в сравнение с 2008 г. А сме на практика с непроменен числен състав на съдии и служители.

- При това натоварване и при тези приходи ще има ли допълнително възнаграждение за СРС?

- Ще има по силата на решение на ВСС, което се отнася за всички органи на съдебната власт. Избраният подход от ВСС е много по-честен в сравнение с този, при който се възлага на административни ръководители на практика да раздадат 13-а заплата под формата на индивидуални парични награди. Решението на ВСС кореспондира в крайна сметка с подхода на изпълнителната власт. Само ден преди това социалният министър Тотю Младенов обяви, че във всички държавни учреждения, в които има икономии, може да бъде раздадена 13-а заплата. Само не разбрах защо взетото решение по отношение на магистратите бе възприето едва ли не като скандално, а за чиновниците - не. Това е двоен стандарт, който намирам за недопустим.

- Като говорим за натовареност, сега се върти идеята да се закрият най-слабо натоварените съдилища. СРС е най-натовареният съд, какво ще помогне, ако бъдат закрити слабо натоварените?

- Радвам се, че най-накрая започна дебат за натовареността. Но не трябва това да доведе до лековато и прибързано закриване на районни съдилища под предлог, че са слабо натоварени. Защото те в големия брой случаи са разположени в трудно достъпни райони, с недобра инфраструктура. И ако се стигне до закриването им, най-често възрастните хора от тези населени места ще бъдат принудени да пътуват до големия град, в който е съдът, а това е свързано с време и пари. Преценката за броя на съдилищата и съдебните райони трябва да се направи комплексно, като се изхожда от икономически, социални фактори, криминогенната обстановка в съответния район, инфраструктурата и т.н.

Лесно е да завиждаме на колегите от тези съдилища, защото работят малко. Да го кажем направо - никой не иска да ходи да работи там. Опашката от кандидати е за големите и натоварени съдилища. Всъщност не са проблем малко натоварените съдилища. Проблем са много натоварените съдилища, които не са обезпечени кадрово и материално. Защото ако закрием РС в Брезник или Малко Търново, няма да решим проблема на СРС, а само ще създадем проблем на населението от съответните региони, които ще имат затруднен достъп до правосъдие. Необходимо е, след като се анализира натовареността на съдилищата на базата на единна съдебна статистика, да се предприеме комплекс от мерки, насочени към поне частично изравняване на натовареността - например прехвърляне на щатове и преразглеждане на границите на някои съдебни райони.

- Как така броят на делата расте, а хората не вярват на съдебната система? Очевидно отнасят всеки проблем до съдебната зала.

- Трудно е да се обясни този феномен. В СРС е създаден първият в страната център за спогодби и медиация към съд и имаме цялата необходима организация да помогнем на страните в един правен спор да избегнат делото чрез постигане на помирение. За съжаление тази възможност се ползва много слабо. Хората искат съд, ако може до 4-а инстанция. Медиацията предполага култура на общуване, диалог, взаимни отстъпки - все неща, които болезнено липсват на нашето общество.

Ако вашата баба например е взела 3 бона, които трябва да изплати за 5 години, то в края на периода тя ще върне 6480 лева. Но при смърт борчът ще тежи на преките й наследници. Ако те своевременно не започнат да погасяват, ще бъдат натоварени с допълнителни наказателни лихви.

Може да се стигне дори до съд и конфискация на имуществото. Затова в. "Стандарт" предлага застраховка "Живот" да стане задължителна при получаване на кредити без обезпечение.


06.12.25010 г., с.2-3
"Стандарт" предлага: Задължителна застраховка "Живот" за кредитите
Плащаме до гроб за чужд заем
Годишните лихви понякога надминават 30%
Кредитът на роднина може да увисне на шията ни с непосилни лихви. Хиляди хора са принудени да връщат пари, които са похарчени от техни близки, изненадващо застигнати от смъртта, показа проверка на "Стандарт. Никой не е застрахован от това, изведнъж да стане длъжник към кредитна институция. Затова в. "Стандарт" предлага застраховките "Живот" да станат задължителни при получаване на кредити без обезпечение. Това ще даде сигурност както на хората, теглили заеми, и техните наследници, така и на самите банки и кредитни институции. Първите ще са спокойни, че няма да оставят задължения на близките си, а вторите, че няма да имат несъбираеми кредити и да обикалят съдилища, за да получат дължими от наследниците суми.
Кредити на наши близки може да ни принудят да плащаме суми, които не сме изхарчили. В момента едва ли има българско домакинство, необвързано със заеми. В повечето случаи става дума за суми между 1000 и 5000 лв. Голямата част от тях са потребителски, сключени без обезпечение или поръчители - само на базата на документи за доход. Това са сравнително скъпи кредити с годишна лихва над 10%. Много от по-възрастните хора, на които им трябват пари, се обръщат към кредитни институции, чиито лихви надминават 30%. Ако човек, теглил подобен заем, почине, задълженията му, които може да са се удвоили спрямо първоначално изтеглената сума, се прехвърлят на неговите наследници. Те, щат не щат, получават кредит, който по закон са длъжни да обслужват при условията, които техният близък е одобрил. Например погасяването на бърз кредит за 3000 лв., взет за срок от 5 години без сключена застраховка "Живот" към него, излиза 6480 лв. в края на периода. Тоест ако човекът, ползвал кредита, почине, неговите близки, които не са ползвали и стотинка от сумата, ще трябва да върнат 6480 лв. Ако те откажат да плащат, кредитната институция, отпуснала заема, започва периодично звънене по телефона с напомняне, че сумата трябва да бъде погасена. През това време текат наказателни лихви, които допълнително оскъпяват кредита. Ако и това не помогне, се стига до съд и евентуално събиране на задълженията със съдия-изпълнител. Ако към същия кредит обаче има сключена застраховка "Живот", близките не само няма да дължат пари на банката или кредитната институция, но може и да получат допълнителна сума за претърпени щети от техния близък. Кредиторите пък ще са сигурни, че ще си вземат парите без усложнения.

Задължителните застраховки биха били от полза и за застрахователните компании, смятат експерти. Те ще доведат до увеличение на приходите им, защото практиката показва, че случаите, в които застраховката "Живот" към кредитите бива използвана, са сравнително малко. Единственият минус на идеята е, че въвеждането на такива застраховки оскъпява самите кредити. Всеки разумен човек обаче би пренебрегнал суми между 20 лв. и 100 лв. в зависимост от размера на кредита в името на собственото си спокойствие и това на близките си.

И в момента практиката на много банки е при отпускане на ипотечен кредит да изискват застраховка на имота и полица "Живот". При взимане на кола на лизинг пък компаниите задължително искат да се направи застраховка "Каско". Но потребителски заеми се отпускат без никакво обезпечение или застраховка. И при нещастие парите трябва да се връщат от роднините.

Юлияна Узаничева
Снимка на четири колони- Банките обикновено препоръчват на клиентите си да направят застраховка "Живот" към кредита си

Снимка на три колони- Почти във всяко семейство има поне един човек, който е теглил кредит без обезпечение

Един от постоянните сегменти на кредитната палитра - жилищните ипотечни кредити, следват тенденцията на слаб, но постоянен растеж от 0,1%.

Някои банки плащат сами застрахователните премии "Живот" към кредитите, докато други изискват това от клиентите си. Договорите между банката и застрахователя осигуряват много предимства за клиентите, както и защита при нежелани обстоятелства. По-различно е положението в сектора на небанковите финансови институции, които осигуряват малки заеми (обикновено под 1000 лева) за кратък срок, но с висока лихва. При тях оценката на риска е далеч по-малка и позволява на повече лица да вземат необезпечени заеми. Но част от тези дружества също имат сключени договори с животозастрахователи.

При оценката на риска за животозастраховането задължително трябва да се имат предвид определени фактори и обстоятелства, каквито са минимална и максимална възраст (обикновено 18-65 г.) за застраховане, попълване на данни за здравословно състояние и професия, отбелязване на предварително съществуващи заболявания. При това застрахователната премия би била достатъчно малка, за да бъде поносима от всеки клиент, но от друга страна, приемането за застраховане може да се забави в някои случаи, а оттам и отпускането на кредита. Спорен е обаче въпросът дали е възможно с нормативен акт навсякъде да се въведе задължително застраховане на живота. Това би означавало, че ако даден кредитополучател не подлежи на застраховане, той не би могъл да вземе и кредит.


06.12.25010 г., с.3
Връщат двойно кредит “Пенсионер”
Специален кредит "Пенсионер" предлага бързи и лесни заеми за пенсионери по стаж. Лихвите по него достигат над 102% на година. Например ако човек вземе 400 лв., след 12 месеца ще е върнал 808 лв. и няколко стотинки на кредитната институция. В описание на общите условия към кредита е записано, че годишният процент разходи по заем от 1000 лв. с гратисен период от месец достигат 380%. Сумите, които се отпускат за "Пенсионер", са между 150 и 1500 лв., а срокът за погасяване е от 3 до 18 месеца. Одобрението става за 24 часа, като няма ограничение за възрастта на кандидатстващия за заем. Има и допълнителен бонус. Ако вноските се плащат редовно, в края на периода за изплащането му пенсионерите получават 6% отстъпка от сумата, която е трябвало да върнат. Другата опция е да се рефинансира кредитът, като се тегли същата сума, която да погаси главницата, а останалата сума може да се ползва за текущите нужди на клиента.


06.12.25010 г., с.3