№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
Изтегляне 0.82 Mb.
|
Чл. 287 – някои понятия: 1/ „Закон за по-тежко наказуемо престъпление” – не разбираме НК, а конкретният текст, който дава квалификацията на деянието. Когато имаме убийство по чл. 115 и след това се установят квалифициращи обстоятелства по чл. 116, ние имаме нов закон. Кои са критериите? Когато съпоставяме 2 състава от особената част, за да го кажем, съпоставяме санкциите! Когато санкцията на единия е по-тежка от на другия първият е закон за по-тежко наказуемо престъпление. Какво значи да е по-тежка? Чл. 37 НК – посочва наказанията, като ги градира по тежест. Ако наказанията са еднакви се гледа размерът на наказанието, а не видът. По- тежко е това наказание, което има по-голям размер. Когато има различни минимум и максимум е проблемът. Когато наказанието е с по-висок максимум и по-нисък минимум – ясно. Когато по максимум е по-леко, но по минимум – по-тежко – пак ясно. По-тежък минимум – пак по-тежко. Когато имаме алтернативни наказания – гледат се алтернативните. Ако едната алтернатива е по-лека по-лека наказуемост. Всичко това – ТР №57/84. Когато имаме повече квалифициращи обстоятелства, имаме ли по-тежко наказуемо престъпление? – това решение казва „не”. Сега обаче се счита, че водят до закон за по-тежко наказуемо престъпление. Наказанието определя наказуемостта на деянието. Щом имаме повече квалифициращи обстоятелства, когато съдът индивидулизира наказанието, той ще наложи по-тежко наказание, т.к. има повече квалифициращи обстоятелства по-тежка наказуемост закон за по-тежко наказуемо престъпление. Това не са отегчаващи обстоятелства, щото са в квалифицирания състав. 2/закон за по-ЛЕКО наказуемо престъпление 3/закон за същото и за еднаквото наказуемо престъпление. За същото = 1 състав, 1 наказание. Имаме изменение в някои от обстоятелствата. Закон за еднакво – 2 състава, 2 различни престъпления, 1 наказание. 4/Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Тази част = обстоятелствената част на ОА – описанието на фактическата обстановка по делото. Какво значи съществено? Съдебната практика дава казуистично хипотезите на изменение на обвинението. Има постановление на пленума на ВС №7/76 – когато обвиняемият е „изненадан от обвинението”. Практиката може да стигне до извода: такова изменение има когато се изменят някои от елементите на обективната/субективната страна на състава на престъплението. Идеята в чл. 287: да се предвиди защитен механизъм за обвиняемия винаги, когато новото обвинение е по-тежко за него. По-тежко е при съществено изменение на обстоятелствената част + закон за по-тежко наказуемо престъпление. В останалите случаи съдът може сам да преквалифицира – стига да не се влошава положението на обвиняемия – има тълкувателно постановление № 2/2002. Как става самото изменение? – прокурорът с нарочен писмен акт изменя ОА. Ако съдът приеме, че делото трябва да продължи по новото обвинение, ако обвиняемият поиска, съдът може да отложи делото, за да се подготви подсъдимия.
Изменение на обвинението – Пеев срещу България – да видим решението. НПК е в противоречие с това решение. Довършваме досъдебна фаза. От днес лекциите са по изменения НПК. Текстовете за резервния защитник и възможността да се осъжда само въз основа на СРС и анонимен свидетел – противоконституционни са. Чинова май не е съгласна. №64 ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. ОБВИНИТЕЛЕН АКТ. 1/Действията на прокурора са самостоятелен стадий на наказателния процес и този извод е верен поради следните съображения: а/ с приемането на новия НПК действията на прокурора след приключване на разследването са уредени самостоятелно в гл.18, както всеки друг стадий. б/ както е видно от чл. 192, който сочи стадиите на досъдебното производство, изрично е посочено, че втори стадий на досъдебна фаза са действията на прокурора след приключване на разследването. в/ в този стадий единствено прокурорът е органът, извършващ цялата дейност. г/ този стадий има своя строго специфична задача – да се решат окончателно въпросите на досъдебната фаза. д/ в този стадий са различни и методите и средствата, които се използват за извършването на дейността. По правило в този стадий не се извършват действия по разследването и не се събират доказателства. 2/ В този стадий прокурорът решава 3 въпроса: -дали делото да се внесе в съда; -дали да се прекрати; -дали да се спре; До последните изменения на НПК разследващият орган приключваше разследването с изготвяне на заключение – обвинително, за прекратяване или за спиране, което трябваше да съдържа всички онези многобройни реквизити, така както са посочени в чл. 232 и чл. 233. С тези изменения чл. 231-233 се отменят, а съгласно измененията по чл. 235 – след като приключи разследването разследващият орган изпраща делото на прокурора с писмено мнение. Това мнение, адресирано до прокурора, няма задължителна сила за него и прокурорът трябва да постанови свой съответен юридически акт. 3/ В този стадий прокурорът може да изготви 3 вида актове: ОА, постановление и предложение. Прокурорът изготвя ОА, когато е взел решение да повдигне обвинение пред съда. Постановление изготвя, когато прекратява или спира производството. Предложение - когато предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК и когато предлага на съда да утвърди постигнато споразумение м/у него и адвоката на обвиняемия. 4/ М/у фактическите предпоставки за изготвяне на постановление за привличане на обвиняемия и предпоставките за изготвяне на ОА има 2 важни разлики: а/ от обективна страна прокурорът изготвя ОА, но само когато е завършено разследването и са събрани всички доказателства, а постановлението за привличане на обвиняем се изготвя в хода на самото разследване и преди да са събрани всички доказателства. б/ от субективна страна ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, абсолютно уверен, че това лице е извършило конкретното престъпление. А постановлението за привличане на обвиняем се изготвя, когато е налице основателно предположение, а не убеждение. 5/ Разпоредбата на чл. 242, ал. 2 НПК, според която, когато са допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване на разследването, прокурорът или ги отстранява сам или указва на разследващия орган да ги отстрани. Именно в тази разпоредба се съдържа новата идея на новия НПК – липсата на института връщане на делото за допълнително разследване, когато бе възможно прокурорът да върне делото и да даде нов срок за допълнително разследване. По чл. 242, ал. 2 прокурорът указва на разследващия орган да отстрани нарушението, но това не е връщане за доразследване, т.к. нарушението трябва да се отстрани, но в 1-месечния срок по чл. 242, ал. 3, който е срокът на прокурора, за да приключи този стадий. 6/ В чл. 246, ал. 2 се сочат задължителните реквизити на обстоятелствената част на ОА. В тази връзка е важно, че според ТР № 2/2002г. не е допуснато съществено процесуално нарушение, ако в ОА липсват два от задължителните реквизити: -не са посочени смекчаващите/отегчаващите обстоятелства; -не са посочени условията за прилагане на чл. 53 НК. В чл. 246, ал. 3 са посочени задължителните реквизити на заключителната част на ОА. Според ТР № 2/2002г. обаче, няма да е допуснато съществено процесуално нарушение, ако не е посочено има ли основание за прилагане на чл. 53 НК. 7/Срокът за приключването на дейността в този стадий е 30 дни, както е видно от чл. 242, ал. 3. Този срок е дисциплиниращ. №9 ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ 1/ Обща характеристика на прекратяването: а/Прекратяването на наказателното производство е общ наказателнопроцесуален институт, т.к. намира приложение във всички фази и стадии на процеса. На досъдебна фаза делата се прекратяват на основание чл. 243, ал. 1; в първия стадий на съдебната фаза(подготвителните действия) делата се прекратяват на основание чл. 250, ал. 1; във втория стадий съдебното заседание на първа инстанция – на основание чл. 289, ал. 1; във въззивната инстанция – чл. 334, ал. 4 и в касационната – чл. 354, ал. 1, т.2. б/ на досъдебна фаза делото се прекратява, но само във втори стадий – действия на прокурора след приключване на разследването и с постановление. В съдебната фаза може да се прекрати от съдията-докладчик или от състава на съда, който разглежда делото, на всеки негов стадий – с определение или разпореждане. в/ прекратяването на наказателното производство е абсолютно различно от прекратяването на съдебното производство. Наказателното производство може да се прекрати на досъдебна фаза и на съдебна фаза и е по-важно, че след като е прекратено, то престава да е висящо и се активира. Съдебното производство може да се прекрати само в съдебна фаза, но при това прекратяване делото винаги се връща на досъдебна фаза и затова не престава да е висящ процесът. г/ правни последици от прекратяването: -прекратява се висящността на процеса; -прекратява се обвинението по делото; -отменят се всички мерки за неотклонение и процесуална принуда; -постановлението за прекратяване е абсолютна пречка с/у това лице за това деяние да се образува ново производство. д/ актовете, с които се прекратява наказателното производство подлежат на съдебен контрол – постановлението на прокурорът за прекратяване на делото се обжалва пред първоинстанционния съд, а определението на този съд – пред въззивния – чл. 243, ал. 3-7. Очевидно, че съдебният контрол при прекратяване на производство на досъдебна фаза е двустепенен. Определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото се обжалва пред въззивния – чл. 341, ал. 1 – окончателно е; определението на въззивния – пред касационния – чл. 346, т.4 и е окончателно. От изложеното е очевидно, че при прекратяването на делата в съдебна фаза контролът в/у това прекратяване е едностепенен. е/ класификация на основанията за прекратяване: -общи и специфични основания за прекратяване. Общите основания са по чл. 24 НПК, намират се в общата част на закона и се наричат общи, т.к. на тези основания може да се прекрати делото във всеки стадий от развитието на процеса, за което при регламентацията на съответния стадий винаги има препращаща норма към чл. 24. Специфичните основания за прекратяване на делата се обозначават така, т.к. делото може да се прекрати на такова основание, но само в съответния стадий и само в посочения от закона орган. В този смисъл специфичните основания са 3: по чл. 243, ал. 1, т.2, на което основание делото може да се прекрати, но само във втори стадий на досъдебна фаза и само от прокурора. по чл. 250, ал. 1, т.2, на което основание делото може да се прекрати, но само в първи стадий на съдебна фаза и само от съдията–докладчик. по чл. 24, ал. 4 – става въпрос за специфични основания, защото в този текст са посочени само онези основания, на които могат да се прекратяват, но само дела от частен характер. -реабилитиращи и нереабилитиращи. По-голяма част от основанията за прекратяване на делата са нереабилитиращи – давност, амнистия, смърт, невменяемост. Те са нереабилитиращи, т.к. когато делото се прекратява на такова основание, държавният орган трябва да се ангажира, че е доказано извършеното деянието и неговият извършител. Именно защото основанията са нереабилитиращи, делото при такива основания може да се прекрати, но само ако обвиняемият не поиска делото му да се разгледа от съда. Единствените реабилитиращи основания са: по чл. 24, ал. 1 – деянието не съставлява престъпление; чл. 243, ал. 1, т.2; чл. 250, ал. 1, т.2; По нашето законодателство може да се предяви иск по ЗОДОВПГ, но само когато делото е прекратено на реабилитиращо основание. Да видим чл. 3 от този закон. 2/Обща характеристика на спиране на производството. а/ Спирането също е общ наказателнопроцесуален институт, т.к. на досъдебното производство делото се спира на основание чл. 244; в първия стадий на съдебна фаза – чл. 251; от първоинстанционния съд – чл. 290; от въззивния съд – чл. 334, т.5 и от касационния – чл. 354, ал. 1, т.2 б/ На досъдебна фаза делото може да бъде спряно само във втория стадий и само с постановление на прокурора. А в съдебна фаза – от съдията-докладчик или от състава на съда - на всеки стадий с определение или разпореждане. в/ Спирането подлежи също на съдебен контрол. На досъдебна фаза постановлението за спиране се обжалва пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно – чл. 244, ал. 3, 5, 6, 7 – т.е. контролът е едностепенен за разлика от прекратяването. В съдебна фаза определението на съдията-докладчик за спиране на производството, както и определението на първоинстанционния съд се обжалват пред въззивния, но по особените правила на гл.22 НПК – с частна жалба и частен протест – чл. 251, ал. 4 и чл. 290, ал. 2. Определението на въззивния съд за спиране на делото – чл. 346, т.4 – се обжалва пред касационния. г/ Правните последици на спирането: -при спирането също се прекратява висящността на производството, но за разлика от прекратяването, това преустановяване е временно. -при спирането не се прекратява обвинението. -не се отменят мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда. -при спряно производство не могат да се извършват нито действия по разследването, нито други процесуални действия. д/ спряното производство може да се възобнови на две основания: -когато основанието за спиране е отпаднало; -когато е налице необходимост от извършване на действия по разследване – чл. 245, ал. 2. ≠Възобновяването на спрени дела е различно от възобновяване на прекратени. Прекратените производства се възобновяват, но само поради новооткрити обстоятелства по реда на възобновяването на делата като извънреден способ и само от ВКС. Тук има разлика, когато става въпрос за прекратяването на наказателното производство на досъдебна фаза от прокурора. Когато постановлението на прокурора е било обжалвано пред съда и е било потвърдено или изменено, това постановление може да се отмени и делото да се възобнови, но само от ВКС по реда на извънредния способ. Когато не е било обжалвано пред съда, постановлението не се ползва с материална законна сила и до изтичането на давностния срок за престъплението може да бъде отменено от горестоящия прокурор. Този извод се прави от чл. 243, ал. 9. Когато обаче става въпрос за спирането, принципът е друг. Делото се възобновява от органа, който го е спрял – прокурор или съд. е/Основанията за спиране са общи по чл. 25 и 26 и специфични. Специфични основания обаче са предвидени само за прокурора, който може да спре делото във втория стадий на досъдебна фаза и това са основанията по чл. 244, ал. 1, т.2 и т.3.
1/ПРЕКРАТЯВАНЕ. Основанията са в чл. 243, ал. 1, т.1 и т.2. Т.1 препраща към всички общи основания за прекратяване по чл. 24. При измененията на НПК в т.1 е добавено още едно основание за прекратяване (сега е: деянието не съставлява престъпление) – „не е извършено деянието”(например: мълния предизвика пожар няма човешка намеса няма деяние). В същото време се отмени т.11 на чл. 24. В НК се създаде нов чл. 12 някоя от буквите(Чинова не помни коя), според който текст не е общественоопасно деянието, ако е извършено от служител под прикритие, действащ в рамките на правомощията му. Т.2 - основанието е специфично. Променена е с измененията на НПК: делото се прекратява, когато прокурорът намери, че не е доказано обвинението(по същество няма разлика със старата редакция). Какво значи, че обвинението не е доказано? За да прекрати прокурорът делото на това основание е нужно: -да е извършил всички необходими и възможни действия по разследването; -събраните доказателства да са противоречиви, а тези противоречия не са били, а и не могат да се преодолеят, т.к. са извършени всички действия по разследването. -в тази хипотеза обаче обвинението по отношение на лицето, което е привлечено като обвиняем се прекратява, а производството се спира с/у неизвестен извършител. -само когато не може да се докаже несъмнено, че е извършено такова деяние, делото се прекратява на основание т.2 Ред, по който се осъществява съдебният контрол при прекратяване на делата по чл. 243, ал. 1 – това е описано в ал. 3 -7 2/СПИРАНЕ. Основанията за спиране – те са в чл. 244, ал. 1. Т.1 препраща към общите основания за спиране по чл. 25 и 26, а т.2 и т.3 са специфични основания, на които може да се позове само прокурорът и да спре делото. Т.3 е изменена – при невъзможност единствен свидетел-очевидец да бъде разпитан, делото се спира, включително при невъзможност да се разпита по делегация или чрез видео- или телеконференция. Възобновяването на спрените производства е по правилата на чл. 245, ал. 2 и 3. Съдебният контрол се осъществява по правилата на чл. 244, ал. и ал. 8. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО - №73-79. №76 - чл. 335 №77 - чл. 336 №78 – чл. 337 №73 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО В него се включват основите на горните три въпроса. Ще го разгледаме следващия път. 05.05.2010г. №73 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО 1/Предмет на въззивното производство. Чл. 313, във вр. с чл. 341, ал.1 НПК Изразът „предмет на въззивна проверка” е легален израз и той сочи кои актове е допустимо да се обжалват и протестират пред въззивен съд. Актовете, които подлежат на въззивна проверка са: -невлезлите в сила присъди на първата инстанция; -определенията на първата инстанция, с които е прекратено производството и 3-4 други определения, така както са изрично посочени в чл. 341, ал. 1. 2/Общата и непосредствена задача на въззивното производство. Непосредствената задача на въззивното производство е да се провери правилността на невлязлата в сила присъда – чл. 313. Присъдата е правилна, когато е законна, обоснована и справедлива. Законна – когато е постановена в съответствие със закона (има се предвид НК и НПК). Обоснована – когато фактическите положения, приети за установени, напълно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Справедлива – когато наказанието е правилно индивидуализирано в рамките на санкцията на правната норма. Очевидно, че понятието неправилна присъда е родово понятие, т.к. присъдата е неправилна или когато е незаконна, или когато е несправедлива, или когато е необоснована. Общата задача на въззивното производство е да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на досъдебното производство. Тази задача се постига чрез два способа: -правомощието на въззивния съд, когато присъдата е неправилна, същата да бъде изменена при условие, че е нарушен материалният закон или да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане, при условие, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Когато делото се връща на досъдебна фаза за допълнително разследване или се връща на съдебното заседание на първата инстанция за ново разглеждане се дават указания за прилагането на закона, които са винаги задължителни и така се осигурява точното и еднакво прилагане на закона от всички. -този втори способ е свързан с ревизионното начало, т.к. именно то осигурява и задължава въззивната инстанция да провери цялата присъда и цялото производство служебно, независимо от подадените жалби и протести. 3/Субектите, които вземат участие във въззивното производство. а/Окръжните съдилища, когато се произнасят по жалби и протести с/у присъди на районните съдилища. б/Апелативните съдилища, когато се произнасят по жалби и протести с/у присъди на окръжните съдилища. в/Страните, които участват в разглеждането на делото във въззивната инстанция, са същите, които са участвали и в първата инстанция. Изключението е за прокурора, който се явява винаги горестоящ на прокурора, който е участвал при разглеждане на делото в първата инстанция. 4/ Въззивният съд проверява както дали законът е приложен правилно, така и дали са правилни фактическите констатации на първата инстанция. От това правило може да се направи следният извод: по нашето право въззивната инстанция е винаги последна инстанция по фактите, т.к. следващата трета инстанция проверява само правилното приложение на закона. Затова би бил верен и друг извод - че по нашето право две са инстанциите по фактите: първата и въззивната; и две са инстанциите по правото: въззивната и касационната. 5/ Съгласно чл. 316 въззивният съд може да установява нови фактически положения. Този текст означава, че въззивният съд има неограничени правомощия и осъществява пълен контрол по повод установените по делото фактически положения. Затова този съд може без ограничение да провери правилни ли са фактическите изводи на първата инстанция и ако приеме, че са неправилни може нещо повече – да установи нови фактически положения. ИЗВОД: нашата въззивна инстанция е инстанция по същество, или втора-първа инстанция. Но е такава инстанция, не защото може да проверява фактическите положения, а т.к. може, като ги провери и като установи, че са неправилни, да приеме други, различни от приетите от първата инстанция фактически положения!!! 6/ Въззивното производство замени през 1998г. нашето второинстанционно производство, което не бе въззивно, а контролно-отменително. Втората инстанция до 1998г. също можеше да проверява правилността на установените по делото фактически положения, но тя не бе въззивна, а именно контролно-отменителна, т.к. когато установи, че фактическите положения са неправилни, не можеше в резултат на тази проверка да приеме нови, както може въззивната инстанция, а можеше единствено да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. 7/Въззивното производство е различно и от касационното, т.к. всяка касационна инстанция, щом е касационна, тя проверява единствено правилното приложение на закона на базата на установените фактически положения, така както са установени, без да проверява правилността им. 8/ Нашата въззивна инстанция може да постановява решения, с които изменя присъдата и решения, с които отменя присъдата и постановява нова. В такъв случай няма никакво съмнение, че въззивният съд притежава класически контролно-решаващи правомощия. Но в същото време е вярно, че въззивната инстанция има и правомощие да постанови решение, с което да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. Оттук може да се направи верен извод, че нашето въззивно производство не е пълен, не е класически въззив, при който делото винаги се решава по същество и съдът няма контролно-отменителни правомощия. Нашето въззивно производство е непълен въззив. То представлява една смесена наказателна процедура, при която се преплитат и допълват контролно-решаващи правомощия, които са типични за въззивно производство с контролно-отменителни правомощия, които са типични за касационно производство. Затова е вярно, че нашето въззивно производство съдържа както елементи на въззив, така и елементи на касация. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|