7 януари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Първият въпрос е абсо­лютно некоректен. Преди четири години ние бяхме първата банка, която един­ствена участва в конкурса за автоматизирането на събираемостта на държавните плащания. Тогава нямаше други желаещи, защото то­ва щеше да отнеме много време и пари. Ние поехме този риск и станахме об­служваща банка в Бургас и Варна. И действително това ни струваше много пари и време. Организацията бе огромна и натоварването за екипа ни бе голямо. Въпре­ки всичко ние се справихме перфектно със събираемостта на данъците.

Две години по-късно, странно за нас, се направи конкурс и събирането на държавните плащания се разпредели по някакъв на­чин между банките, а ние бяхме извадени от двата града, в които успешно бях­ме реализирали тази систе­ма. Никой не се съобрази с това и фактически това бе загуба за банката. Ние си замълчахме тогава и това никой по никакъв начин не го коментира. Когато след време София видя, че няма как да се справи със събирането на данъците, и се обърнаха отново към нас, това бе всъщност по времето на предишното правителство. Вече имах­ме добра и разработена система. Тогава помолих

да ни се напише специално възлагателно писмо.

По отношение на винетките мога да ви уверя, че ние участвахме в един абсо­лютно прозрачен конкурс, който спечелихме по прави­лата. Аз съм убедена, че на­шата оферта е най-добрата. Имаме най-добрите финан­сови показатели, логично е да се избере нашата офер­та. И по време на първия конкурс преди години ние предложихме най-добрата оферта. Аз знам, че ние работим по правилата и ще продължим да го правим.

* Какво да очакваме от банковата сфера през 2010 г.?

- България за разлика от много други големи дър­жави има стабилна банкова система, което е много го­лямо предимство. Надявам се и вярвам, че тази стабил­ност ще се запази. Ние ра­ботим от доста време за из­лизане от кризата. Очаквам тя да бъде в най-тежката си фаза в началото на тази го­дина докъм средата на 2010 г. Но като цяло смятам, че банките са подготвени.

- А доколко ще паднат лихвите по кредитите?

- Лихвите вече падат и ще продължат да падат, но нека това да не е панацея за икономиката. Не е то­ва най-големият проблем. Рейтингът на страната се вдигна, има финансова ста­билност. Кандидатурата ни за ERM II е втора голяма предпоставка да се намали цената на кредита в Бълга­рия. В интерес на банките е да свалят лихвите, защото това ще облекчи и техния бизнес.

За съжаление в момен­та все още няма всички необходими предпоставки за това. Скъпа е цената на ресурса, тъй като ние го черпим основно от мест­ния пазар, чрез депозити. А българинът като че ли все още не иска да извади всичките си пари и да ги вложи в банка.

- Кога банковата систе­ма ще се върне на ниво­то си отпреди кризата?

- Ситуацията преди кри­зата бе малко еуфорична не само в България, а и по света. Според мен едно от обясненията за това, че дой­де кризата, е, че тя бе вари­ант за уравновесяване и укротяване на тази еуфория. Нищо крайно не е хубаво. Лихвите бяха твърде ниски, банките - твърде агресивни и това доведе до неразумно теглене на кредити. В този смисъл не бих казала, че е добре банковата система да се възстановява до състоя­нието отпреди кризата.

- Повечето хора ви свързват с банковите среди, но вие имате ин­вестиции и в сферата на туризма и дори сте пред­седател на Асоциацията За устойчиво развитие на планинските курорти в България. Според вас кои са плюсовете и мину­сите на туристическия бизнес в България?

- Плюсовете са много -уникалната, красива при­рода, географските даде­ности, история и т.н. Като предимство трябва да се изтъкне и това, че българ­ският хотелиер или упра­вител на заведение обича да прави нещата добре, той е гостоприемен. Като недостатък обаче ще отбе­лежа, че в трудни моменти не се опитваме да си по­могнем. Смятам, че трябва да има единни политики и сътрудничество между собствениците на хотелите и туроператорите. Всеки се бори да оцелее сам, но не си дава сметка, че това може да стане само ако има единна и дългосрочна стратегия.

- В самото начало на Зимния сезон в Пампо­рово половината от курорта остана без ток. Какво трябва да пред­приемат хотелиерите. За да се реши този про­блем веднъж завинаги?

- Хотелиерите трябва да си осигурят независимо електрозахранване, генера­тори, които да осигуряват електричество за периода, в който се отстранява по­вредата.

- Такава инвестиция обаче не е никак малка. Това означава ли, че само големите хотелски вери­ги ще може да предлагат добри условия за почивка и ще "оцелеят" за смет­ка на малките обекти?

- Не бих казала. Ще оста­нат тези, които наистина са решили, че искат да правят туристически бизнес и да предоставят добра услуга. Който иска да предоставя качествена услуга, трябва да направи и инвестиции.

I Компанията концеси­онер на съоръженията в курорта Пампорово - Пампорово АД, на ко­ято сте мажоритарен собственик, е направила около 40 млн. лв. инвес­тиции за последните две години. Заради кризата удължи ли се перио­дът, за който очаквате възвръщаемостта на вложенията и с колко?

- Ние не променихме ин­вестиционните си планове въпреки кризата, защото

намеренията ни са дълго срочни и търсим устойчиво развитие на курорта. За д; се постигне това, трябва д; предоставяме добри услуги, за да може туристите да се връщат отново тук Подобна инвестиция при всички случаи се възвръща бавно, а при сегашните условия - още по-бавно. Може би ще отнеме не по-малко от 20 години.

- Тази година Пампорово АД обяви, че запазва це­ните на лифт картите на нивата им от мина­лата година. Местните хотелиери обаче ко­ментират, че това не е достатъчно и за да се привличат повече ту­ристи, е необходимо те да бъдат намалени.

- Тази година имахме про­мяна в ценовата политика, като включихме лифт кар­тите в цените на неколкодневни пакети. Когато лифт карта се използва за повече от три дни, вече има изключително добри намаления. Направили сме атрактивни отстъпки, но те не се виждат на пръв поглед от хора, които ползват едно­дневните лифт карти.

Това, че задържаме це­ните на лифт картите на нивото им от миналата го­дина, до известна степен може да се приеме и ка­то вид отстъпка, тъй като, ако трябваше да отчетем инфлацията и големите ин­вестиции, които правим в инфраструктурата, цените

всъщност трябва да са дори ПО-ВИСОКИ в сравнение с ; миналогодишния сезон.

«- Какви са инвестици­онните ви планове за следващата година?

- Имаме три варианта в за­висимост от развитието на кризата в България. Всеки един от тях предвижда раз­лични инвестиции - големи, средно големи и по-малки. Засега не бих искала да ги коментирам. При всички случаи обаче продължаваме инвестициите в курорта. Ще има нови спортни площадки, нови услуги и т.н.

Задължително ще инвести­раме и в прокарването на минерална вода от с. Беден до Пампорово.

- Цветелина Бориславова е председател на надзор­ния съвет на СИБАНК от 2001 г.

- Тя е собственик на дружеството концесионер на съоръженията 6 курор­та Пампорово - Пампоро­во АД.

- Основател, собственик и председател на частно-

то инвестиционно дружество Clever Synergies Investment Fund (CSIF).

Тя е и председател на Асоциацията за устойчиво развитие на планин­ските курорти.

- Бориславова има богат бизнес опит в международната търговия и инвестициите.

- Работила е във външно­търговската организа­ция Индустриално коопе­риране като генерален представител за балканските държави на германско-италианската фирма за тестово оборудване SPEA.

- Била е съдружник и е управлявала фирми в областта на текстила, износа на нефтопроду­кти и др.

- Завършила е Международни икономически отношения в УНСС и магистратура по испан­ска и английска филология в Софийския универси­тет.

Бумащина

Документите, с които се доказва икономическото състояние или техническите възможности на кандидата за обществената поръчка, също са излишни, смятат фирмите. Тези документи в голямата си част се предоставят поне веднъж годишно при актуализацията на ре­гистрацията на компанията в българската строителна камара. Затова предложе­нието е да се прилага само копие от сертификата за регистрация.

Гаранции

Проблем за фирмите са не­реалистично високите га­ранционни срокове, които се искат от изпълнителите за определена дейност, а те често са решаващи при избора. Бизнесът предлага в закона да се отбележи, че за гаранционните срокове трябва да важат наредбите на ЕС в конкретната област, за да се избегнат абсурдни случаи, в които се обещават по 100 години гаранция за една улица или сграда.

Срокове

Времето за изработване на оферти в повечето случаи е прекалено кратко, казват от ГБИТК. Освен това срокът за представяне на възраже­ния по тръжната докумен­тация пред Комисията за защита на конкуренцията е само 10 дни. В повечето

В същото време според бизнеса, за да се ускори процесът по възлагането на някои обществени поръчки, . е необходимо да се съкратят сроковете при избор на из­пълнител в зависимост от стойността на поръчката. При сегашния закон съкра­тени срокове има само в публикуването на поръчката и известяването на участни­ците в нея. Би могло при по­ръчки със стойности, близ­ки до минимума, предвиден в закона, да има по-кратки срокове за избор на изпъл­нител, предлага Мария Данаилова, старши адвокат в адвокатската компания Wolf Theiss. В румънското законодателство например е предвидена възможност за ускоряване на процеду­рите под определени ценови прагове.

Водещият индекс на фондовата борса Sofix продължи с негативния тренд от началото на 2010 г. и регистрира трети пореден спад. Бенчмаркът на сините чипове се понижи с 0.36% в сряда и се смъкна до 423.60 пункта. За 2010 г. измерителят претърпя отрицателна корекция от 0.86%.

BG40 и BGTR30 последваха падането и също затвориха на червено. Широкият индекс се понижи с 0.76% до 115.99 базисни точки, а равнопретегленият загуби 0.28% и затвори на ниво 328.09 пункта. Единствено секторният BGREIT отчете ръст, като минималното му повишение от 0.02% го изведе на 47.66 точки.

С превес на продавачите завърши сесията и при компаниите, където с понижения приключиха акциите на 45% от дружествата. Положителна доходност донесоха 40% от книжата, а останалите 15% от търгуваните позиции не промениха пазарната си капитализация.

След ръст от 17.65% книжата на Гранд хотел Варна АД станаха най-печеливши. Прехвърлените 22 лота достигнаха цена 10 лв. за акция.

Най-силна разпродажба имаше за дяловете на Пазарджик-БТ АД, което загуби 88.78% от пазарната си оценка. Общо 15 лота смениха собственика си, което свали цената на затваряне до 1.122 лв. за акция.

Книжата на сините чипове бяха най-търсени от инвеститорите и тройката при най-търгуваните компании оформиха именно компании включени в базата на Sofix. Най-голям интерес имаше към дяловете на Еларг Фонд за земеделска земя АДСИЦ, тъй като по позицията минаха 129 395 акции.

Написаното не е препоръка за сделки с ценни книжа.

За целта беше променен устава на Интеркапитал Пропърти, като акционерите решиха да допълнят устава с нов член. В него се дава карт бланш на СД да издава варанти или конвертируеми облигации, с които капиталът може да достигне 50 млн. лв. набраните средства от различните инструменти не трябва да надвишават 10 пъти капитала на дружеството.

Това овластяване дава повече възможности на дружеството да набира средства, каза за pari.bg Николай Майстер, основен акционер и изпълнителен директор на инвестиционния посредник Интеркапитал Маркетс. Майстер е бил председател на ОСА на Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт АДСИЦ. По думите на Майстер повечето възможности са заради развитието и динамичните промени на пазара.

Засега няма конкретни планове за набиране на капитал, твърди Николай Майстер. Според него това ще стане, когато фонда за имоти има конкретни проекти и ясна цел за какво ще използва парите.

Акционерите решиха АДСИЦ-а да може да издава и корпоративни облигации с максимален размер 50 млн. лв. При учредяването на фонда беше заложено да се увеличава капитала до 20 млн. лв. чрез обикновени акции и до 10 млн. лв. чрез издаване на дългови книжа, добави Николай Майстер. По думите му новите параметри са продиктувани от високото доверие,което акционерите имат към съвета на директорите.

Атанас Христов


07.01.2010 г., с. 16
Фондът за имоти Madara слезе от Лондонската борса
Последната сделка с книжата беше на 5 януари 2010 г.
Инвестиционният фонд за имоти Madara Bulgarian Property Fund Ltd. съобщи официално, че се делиства от Лондонската борса. Фондът планираше да изгради ваканционен комплекс на Българското Черноморие за 1 млрд. EUR. Поради липса на финансиране обаче компанията беше принудена да се откаже от проекта Black Sea Gardens.

Плановете за делистване на Madara бяха обявени в началото на декември миналата година. Тогава от фонда коментираха, че статутът на публична компания е свързан с редица разходи и регулаторни изисквания, които не са оправдани в кризата.

Освен това от фонда съобщиха, че е възможна продажба на активите в България, ако не се намери начин за продължаване на проекта. От дружеството обявиха, че обмислят възможността за привличане на инвеститор, който да предостави необходимото финансиране за проекта.

В края на декември 2009 г. фондът привлече 912 хил. EUR. Тогава бяха пласирани права, като инвеститорите записаха 18.2 млн. права, които представляват 76% от цялата емисия. Малко преди да бъде пласирана емисията права, от Madara обявиха, че планират увеличение на капитала чрез издаване на 24 млн. обикновени книжа с цена 0.05 EUR за акция. Последната сделка с дялове на инвестиционния фонд за имот е от 5 януари, когато книжата приключиха търговията в Лондон на цена 0.125 EUR за акция.

►18,2 права от емисията на Madara Bulgarian Property Fund Ltd. бяха записани от инвеститорите

► В края на декември 2009 г. дружеството за имоти набра 912 хил. EUR от капиталовия пазар

Бойко Борисов даде последно предупреждение на своя минис­тър, който обиди Турция, искайки 20 милиарда до­лара компенса­ции за тракий­ските бежанци

Собственик на голяма компания с офис в района на околовръстното в София планира да го напусне. Наемът, който плаща, бил много висок, а договорът - дългосрочен.

Изчислил, че ще му е по-изгодно да плати неустойката за прекратяването му и да напусне старата сграда, за се премести в нова. Избрал си една, където наемът бил по-изгоден, а мястото по-близо до центъра.

Подобна стъпка е предприел и голям наемател от Варна. Събрал информация за това как вървят аналогични площи и поискал от наемодателя да започне да плаща такъв наем. Той обаче не се съгласил и собственикът на фирмата го напуснал. По-ниски наеми искат почти всички в офис сгради напоследък.

Част от тях вече са опитали да предоговорят нивата и са успели. Други - не, затова са решили да намерят нов дом за фирмата си. Това отчитат брокери и инвеститори в последните месеци.

Тенденцията се очерта силно, след като заради кризата бизнесът потърси начини за оптимизиране на разходите си, а едно от сериозните пера е наемът.

С искане за понижение на нивата са се обърнали към наемодателите си и голяма част от банките. В годините преди кризата почти всички откриха много нови клонове и сега издръжката на част от тях излиза скъпо.

Повечето банки, до които се допитахме, обясниха, че желанието за предоговаряне е нормална пазарна практика и би могло да се прави при определено състояние на пазара с цел по-ефективно управление на разходите.

Обикновено компаниите представят в писмена форма мотивите си пред наемодателя защо искат по-облекчени нива и с колко. Преди това често те се консултират със специалисти как вървят аналогични проекти, обясни Добромир Ганев, шеф на GVA Sollers solutions.

Често искали дори писмени анализи, с които да мотивират искането си. Други пък сами си правели проучване и на негова база настоявали за предоговаряне.

Наемодателят преценява дали може да даде исканата отстъпка, да направи друго предложение или директно да откаже и да загуби наемателя, обясни схемата Сергей Койнов, шеф на "Фортънинтернешънъл".

Обикновено наемателите настояват да плащат нива, близки до пазарните, допълни Ганев. В София и Варна за 2009 г. понижението е средно с 20-30%, сочат данните на компании. С толкова по-ниски наеми искат да постигнат и старите клиенти в офис сгради.

Според брокерите и инвеститорите наемателите са в по-изгодна позиция, а наемодателите в повечето случаи са склонни на отстъпки.

В по-добра позиция да предоговарят са фирмите с по-краткосрочни договори и тези с по-малки срокове за предизвестие за напускане, обясни Койнов. На тях наемодателите са по-склонни да удовлетворят желанията. Причината е, че е голям рискът да загубят сигурен наемател и да не намерят бързо друг на същото ниво на наемите. Така се лишават от много повече приходи и за по-дълъг период, отколкото ако склонят на отстъпка.

Шансът на наемателите с дългосрочни договори, които трудно биха се предоговорили, обаче е по-малък. Ето защо някои от тях си направили сметката, че е по-добре да се преместят.

В момента на пазара се предлагат офис сгради с много добро качество и цена, смята Таня Косева-Бошова, шеф на "Европейски търговски център". В момента наемите са много изгодни и затова е препоръчително да се подписват дългосрочни договори, защото в бъдеще ще се повишават, съветва Косева-Бошова.

В повечето случаи този тип схеми се предлагат при наемане на по-голяма площ - над 500 кв. м например, и при по-дългосрочни договори - поне 10 г., обясни Таня Косева-Бошова. (24часа)