7 януари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

България е сред най-високорисковите държави за инвестиция в имоти, съобщава РИА „Новости“, цитирайки Игор Индриксонс, директор на отдела за инвестиции в имоти в чужбина на руската агенция IntermarkSavills.

Хората, предприели стъпката да инвестират в имот в чужбина, са изправени пред много опасности, част от които са непознаване на пазара, грешки в документацията, както и възможности за измами. От всички потенциални заплахи най-сериозна изглежда неправилният избор на държава, отчитат от IntermarkSavills.

Сред непривлекателните инвестиционни дестинации на първо място е поставен Дубай. Доказателства за това според експертите са скорошните проблеми на Dubai World. Пазарът на жилища в емирството е построен на принципа на търговия с опции върху имоти, която може да направи инвеститора много богат бързо. Но пазарът на имоти, основан на такава стратегия, има много ниска ликвидност на самите недвижимости и висока ликвидност на опциите. Проблемите на пазара не са вследствие на финансовата криза, а са причинени от неговия чисто спекулативен характер. Сходно е и положението в Панама, която скоро може да се превърне във „втори Дубай“. Индриксонс определя като все още ненадежден и американския пазар на имоти. Въпреки данните за възстановяване на сегмента експертите съветват инвеститорите да не бързат, защото има и обезпокояваща информация, свързана с отнетите имоти заради просрочени ипотеки. Самите щатски предприемачи все още избягват да влагат парите си в подобен род капиталовложения.

Има и трета група страни, които може да донесат загуби, като тук влизат България, Испания, Тайланд, Тунис и Египет. Всички тези държави са обединени от т.нар. виртуален ръст на цените на жилищата.

„Наблюдава се висок ръст на цените на първичния пазар при ниска ликвидност на вторичния. Предприемачите увеличават цените в процеса на строителство на обекта, тези данни попадат в статистиката и объркват инвеститорите. Като видят например 50% ръст на пазара в дадена статистика, инвеститорите влагат там. В резултат имаме някаква снежна топка – имотите поскъпват, защото се купуват, а се купуват, защото поскъпват. За жилищния пазар може да се съди обективно, ако при анализа се ползват 20-30% данни от първичния пазар и 70-80% от вторичния“, обяснява Индриксонс. Според него пазарът на готови жилища у нас е много слабо развит. Същата участ имат и Испания и Египет. Експертът не пропуска да спомене проблема за безконтролното застрояване в нашата страна.

Родните експерти са против

Не такова е мнението на българските експерти. Таня Косева – Бошова, изпълнителен директор на Европейски търговски център, сподели за „Класа“, че рискът на българския пазар на недвижими имоти е в умерени граници. Върху развитието на пазара влияят редица фактори, които очертават посоката му на движение и гарантират стабилността му. Разумната финансова политика на правителството допринася за това, икономиката да не е подложена на допълнителен натиск и да следва естествената си посока на развитие, смята Косева-Бошова. Пазарът благодарение на икономическата криза се изчисти от неопитните предприемачи с неразумни проекти, рискови и застрашаващи стабилността на сектора. За това допринесоха и повишените изисквания на клиентите, допълва тя. Съществуващите елементи на риск са предопределени от факта, че България все още е развиваща се страна и пазарът не е достигнал нивото на засищане на зрелите пазари. Този риск обаче е положителен за инвеститорите, защото им позволява да реализират по-висока доходност, добавя Бошова.

Михаела Лашова, мениджър инвестиционни продажби във Forton, също е на мнение, че рискът в инвестиция в страната ни е умерен, защото на пазара ще излязат много обекти, които ще отговарят на очакванията на международните инвеститори, и наемните нива в тях ще са атрактивни за купувачите. Те имат потенциала да растат във времето, а с тях да расте и бъдещата стойност на имота. Инвестиционният пазар в България е силно зависим от състоянието на финансиращите институции и тяхната кредитна политика, все пак уточнява експертът. В тази връзка рискът на пазара ще се определя до голяма степен от толерантност и разбиране към проблемите на бизнеса в момента.
Снимка на две колони- Проблемите в края на миналата година покрай Dubai World разклатиха сериозно доверието на инвеститорите в недвижими имоти


07.01.2010 г., с. 5
Заради исканото обезщетение от Турция

МВнР се разграничи от министър Божидар Димитров
МВнР се разграничи вчера с официално изказване от твърденията на министъра без портфейл Божидар Димитров, че България ще приложи натиск срещу приемането на Турция в ЕС, ако не се реши въпросът за имотите на бежанците ни от Тракия.

„България обсъжда с Турция възможните финансови компенсации за българските бежанци от Тракия, но това не е условие за даване на подкрепа на Турция за бъдещо членство в Европейския съюз“, обяви зам. външният министър Марин Райков. Той беше категоричен, че страната ни подкрепя реформите в Турция и подкрепя всички решения на ЕС, свързани с диалога между ЕК и Анкара. Според зам.- министъра отношенията на България с Република Турция в момента са в най-доброто състояние от десетилетия насам.

„В нашите отношения няма тежки политически проблеми, има обаче нерешени въпроси и тези нерешени въпроси са предмет на един диалог. Този диалог е структуриран в рамките на работата на комисията, която се занимава именно с тези проблеми“, обясни Райков. Той допълни, че Божидар Димитров е един от дълбокоуважаваните министри в правителството и не може да коментира неговите думи, но позицията на страната ни е, че няма пряка връзка между нерешените въпроси България – Турция и разширяването на Европейския съюз.

Във вторник министърът без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, заяви, че едно от условията за членството на Турция в ЕС е изплащането на обезщетения за имотите на тракийските българи на обща стойност около 20 млрд. долара. Думите му предизвикаха официалната реакция на Анкара. Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу заяви, че "би имало голяма полза да се избягват изявления, които биха могли да влошат приятелство между двете страни, което е от полза и за България, и за Турция“. Противоречията около обезщетението за имотите на тракийските българи се разразиха седмици преди очакваната официална визита на премиера Бойко Борисов в южната ни съседка. По предварителна информация тя трябва да се състои в последните седмици на януари или началото на месец февруари.

Искането за обезщетение на тракийските бежанци от страна на България се превръща в скандал, пише турският в. „Сабах”. Изданието припомня, че външният министър на Турция Ахмет Давутоглу е предупредил България, че принудителните миграции не са едностранни. При планираното посещение през януари или февруари в Анкара българският премиер Бойко Борисов ще отправи искане за компенсации, посочва изданието.

В. „Хюриет” отбеляза, че Давутоглу е реагирал срещу изявлението на министър Божидар Димитров, че София ще възпрепятства членството на Турция в ЕС, ако не бъдат изплатени компенсациите. Давутоглу посочил, че турско-българското приятелство е от полза и за двете страни. В. „Йени шафак” също помества изявлението на турския външен министър.


07.01.2010 г., с. 11
За дипломацията и националните интереси
Компенсациите за тракийските бежанци наистина не трябва да се обвързват с еврочленството на Турция – те трябва да се получат веднага
Изявлението на министър Божидар Димитров, че съгласието на България за еврочленството на Турция зависи от изплащането на 20 млрд. долара компенсации за тракийските бежанци, накара Външно да се разграничи вчера от думите му.

Дипломатите затова са дипломати – да не дават публичност на действията си. Но от 85 г., когато в договор Турция се задължава да плати обезщетения, досега въпросът стои нерешен, макар че зам.-министър Марин Райков спомена за някакви четири комисии, които нещо обсъждат „от доста време“. Така че май публичност няма, защото няма резултати.

Божидар Димитров съвсем не е прав да обвързва еврочленството на комшиите с компенсациите, но поради съвсем различни причини от посочените от Външно. Това членство е доста имагинерно на този етап, защото по-големи ербапи от Димитров в европейската политика, като френския президент Никола Саркози, изобщо не виждат Турция на Стария континент. И ако наследниците на бежанците от 1913 г. трябва да чакат промяна в този статут, може да минат още няколко десетилетия.

От друга страна, националните интереси невинаги се защитават с тиха дипломация. Чешкият президент Вацлав Клаус например миналата есен открито рекетира ЕС по повод ратификацията на Лисабонския договор и в крайна сметка извоюва клауза за страната си, която изключва компенсации за прогонените судетски немци след края на Втората световна война. Така че Божидар Димитров е прав да поставя този въпрос – но той трябва да се реши бързо, без никакви други условия и подусловия.

- Гръцките предприемачи наистина бяха едни от първите, които дойдоха в България, за да инвестират след настъпилата в страната либерализация на пазара и западноевропейската ориентация на политическите сили, въпреки че онази епоха се характеризираше с особено голям инвестиционен риск.

Поради съседството на нашите две страни, а и поради общите исторически факти, пазарът в България се оказа истинско предизвикателство за гръцкия капитал. В резултат на този силен интерес Гърция се превърна във важен икономически партньор на българския пазар, заемайки едно толкова съществено място в сектори като банковата система, телекомуникациите, промишлеността и др.

Днес световната икономическа криза оформя непосредствена перспектива за рецесия на повечето икономики в света и има като резултат ограничаването както на ликвидността, така и на инвестициите.

В тази негативна рамка страните, които искат да продължат развитието си, трябва да предприемат подходящи мерки, за да продължат да са привлекателни. Да измислят дори начини, чрез които кризата да придобие и позитивни характеристики за инвестиции и задържане по възможност на работните места.

Мерки като улесняване на инвестициите, стабилна данъчна рамка, борба с корупцията, ако е възможно повишаване на покупателната сила на вътрешния пазар, са само някои от тези, които една страна може да предложи на чуждите инвеститори, за да не е конюнктурно, а трайно участието им в произведения национален продукт.

Днешното българско правителство е разчело навреме и е разбрало много добре тези послания. Действията на икономическия му екип показват знание, ясна европейска ориентация, а следователно и увереност, че се движи в правилната посока.

- Какви мерки смята да предприеме Гърция с оглед на икономическата криза в туристическия бранш и планират ли се допълнителни намаления на цените на туристическите услуги за догодина?

- Световната икономическа криза удари Гърция, и то много силно. Един от секторите, подложен на изпитание, естествено, е туризмът, който е особено чувствителна част от икономиката.

Смятам, че щом бъдат обобщени окончателните годишни статистически данни, ще се внесе реалистичен пакет от предложения от страна на компетентните органи, за да се формира политиката в туризма през 2010 година.

- Новото правителство има амбицията да вкара България в еврозоната. Бихте ли споделили положителния и отрицателния опит на Гърция в тази насока?

- България е една от най-новите страни, пристъпили прага на Европейския съюз, и е правилно да гледа с оптимизъм на включването си в еврозоната. Това обаче, освен трайните предимства и ползи, които носи, създава и също толкова задължения за приспособяване към правните, икономическите, а и валутни институции.

В този преходен период задължението за валутна и бюджетна адаптация към правилата на еврозоната е определящ инструмент за ориентация, който изисква време и жертви.

Такава адаптация, преди всичко посредством управлението и справянето с бюджетните дефицити, изисква съставянето на ясен график, така че валутните ползи за страната да са не само видими, но и трайни.

Гърция не може да представлява прецедент за България по отношение на процедурата за включване в зоната на еврото, защото тя влезе при различни условия, които бяха в сила тогава, без да има на разположение съответния срок, тъй като темповете на развитие, брутният вътрешен продукт, а и европейските реалности бяха много по-различни през онзи период.

- Как ще коментирате намеренията на българското правителство да преразгледа икономическата обосновка за участието на страната в големи международни енергийни проекти като „Бургас - Александруполис“?

- Нашите две страни си сътрудничат много тясно в областта на енергетиката. Както на двустранно, така и на европейско ниво отделните въпроси са много, различни и всички те имат перспективи за успех. До днес България и Гърция са изминали доста дълъг път в усилията си да участват в строителството на нови енергийни коридори през Черно море и Тракия, за да се превърнат в енергийни възли на Европа.

Това, което смятам за сигурно, е, че тъй като такъв вид инвестиции изискват много голям период от време за осъществяването им, началните оценки, посочени в проектите, се изменят, в резултат на което всяко правителство се стреми към подобряване на условията за участие.

Същевременно екологичните последици са израз не само на чувствителността на жителите на Черноморския регион, а и актуален въпрос, който трябва да намери своето трайно решение и от двете страни. Това също е въпрос на сътрудничество за сближаване на гледните точки.

Ако включим общите ни енергийни търсения в един конкретен проект, какъвто е петролопроводът „Бургас – Александруполис“, неизбежно всеки голям трансграничен проект, освен преки икономически ползи от функционирането му, ще води и до засилено сътрудничество между двете страни на различни равнища, както и до взаимно разбиране за бъдещото развитие.

- Как оценявате членството на България в ЕС до момента? Откривате ли паралели между Гърция и нашата страна в нейните първи стъпки в общността?

- Пълното приспособяване на дадена страна към съвкупността от правила, практики и процедури, валидни в ЕС, е сложен процес, който несъмнено е съпътстван от трудности, тъй като предполага големи промени. В този смисъл смятам, че проблемите на България по този път бяха до голяма степен очаквани, но същевременно те са и обратими.

Това, което има особено значение, е самата България да разбира проблемите, да се учи от грешките си и да извършва необходимите действия за преодоляване на трудностите.

С особено удовлетворение установяваме, че София проявява необходимата политическа воля за действие в тази посока. Като израз именно на тази политическа воля ние приемаме решението на правителството да поеме законодателна инициатива за промени в Наказателния кодекс, в Наказателно- процесуалния кодекс и в Закона за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.

Става дума за три важни законопроекта, чието приемане от парламента ще подобри съществено работата на правосъдната система и определено ще помогне на България да изпълни показателите на Механизма за сътрудничество и контрол, изпращайки паралелно посланието, че страната работи методично за приспособяването си към правилата на ЕС.

В крайна сметка, съвкупността от усилия, които България полага, за да изпълни показателите на Механизма за сътрудничество и контрол, има като своя по- далечна цел да позволи на гражданите на страната да се възползват напълно от включването в ЕС, каквото е освобождаването на европейските фондове.

Що се отнася до Гърция, наистина след приемането ни в ЕС ние имахме проблеми с адаптирането, както и с усвояването на европейските фондове.

Успяхме да ги преодолеем чрез административно преструктуриране, като например създаването на специална служба за управление и контрол на европейските фондове, до които имахме достъп. Постиженията ни вече в тази област са изключително добри, имайки предвид степента на усвояване.

- От 19 декември македонци, сърби и черногорци ще могат да пътуват в ЕС без визи. Преговорите за еврочленството на Скопие обаче са в застой, предимно заради неразрешения спор за името между Атина и Скопие. Според Вас този спор може ли скоро да бъде разрешен и кой би бил най-подходящият вариант за Гърция?

- Гърция е формулирала позициите си по този въпрос. Наш стратегически избор е оформянето на европейско съседство в региона ни с включването на страните от Югоизточна Европа в ЕС. Това е цел, за която ние сме работили последователно, предоставяйки пълна подкрепа и подпомагайки на практика заинтересованите страни, както впрочем беше и при кандидатурата на България.

Нека не забравяме, че гръцкото председателство на ЕС през 2003 година беше това, което състави и предложи „Солунския дневен ред”, представляващ основната рамка за интегрирането на Западните Балкани в ЕС. И днес Гърция поема инициативата за приемането на нова европейска пътна карта за Западните Балкани – това е „Стратегия 2014” – с цел включването на страните от региона в ЕС през 2014 година, когато се навършват 100 години от началото на Първата световна война.

За да обслужва целите на ЕС обаче, разширяването трябва да се осъществява, имайки предвид не само вътрешната стабилност на кандидат-членките, а и регионалната стабилност и сигурност. Тоест трябва да се осъществява на основата на конкретни критерии, които са определени ясно и в които е включено и условието за поддържане на добросъседски отношения. Това мнение се споделя от всички страни в ЕС и е включено многократно в решенията на европейски институции, последното от които е това на Европейския съвет (10 – 11 декември).

В случая с БЮРМ, това условие включва и разрешаването на проблема с името. По този въпрос политиката ни е ясна, точна и откровена. Стремим се към съгласие за име с географско определение, което ще важи за всички и при всички случаи. Решението, което ще отразява реалността в региона, а не отминали виждания, ще бъде решение, което ще прави ясна и видима разлика между съседната ни държава и по-широката област Македония, оставяйки назад иредентични логики, които представляват дестабилизиращи фактори за целия регион.

В тази именно рамка Гърция участва стабилно и конструктивно в преговорите, които се водят под егидата на ООН. Надяваме се, че и другата страна ще направи същото, разбирайки безизходицата, към която я тласка непримиримостта и упорството й по отношение на отминали и несъстоятелни възгледи.

Традиционно у нас в първите дни след новогодишните празници активността на пазарните участници е ниска. Вчерашният ден не беше изключение. Оборотът от търговия с акции на регулиран пазар бе под 600 000 лв., а основните индекси затвориха деня с минимални изменения. SOFIX, BG40 и BGTR30 се понижиха със съответно 0.36%, 0.76% и 0.28%, докато имотният BGREIT минимално повиши стойността си с 0.02%.

Две сделки на обща стойност 103 516 лв. с „ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя АДСИЦ“ помогнаха на дружеството да бъде най-оборотно за деня. Малко под 100 000 лв. пък беше оборотът на Централна кооперативна банка, която продължава тенденцията от миналата година да бъде сред най-активно търгуваните компании. Акциите й се понижиха с 0.76%. След активна търговия и ръст от 2.33% приключи сесията при „Софарма“ АД. Впечатляващ ръст от 8.02% пък бе реализиран при „Параходство „Българско речно плаване“.

Сред поевтиняващите акции се наредиха „Билборд“ (-5.17%), „Химимпорт“ (-2.71%), „Монбат“ (-2.55%) и „Елтос“ (-2.32%).

Най-вероятно ниската активност на българската борса ще продължи и до края на седмицата, като надеждите за по- висок оборот остават за по-нататък.