7 януари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Божидар Димитров е един от дълбоко уважаваните министри в правителството и не мога да коментирам неговите думи, но позицията на страната ни е, че няма пряка връзка между нерешените въпроси България - Турция и разширяването на Европейския съюз", обяви Райков преди заседанието на Министерския съвет вчера.

"Признавам, че аз съм сгафилият, правилна е позицията на външно министерство", каза по-късно министърът без портфейл.

Премиерът Бойко Борисов така и не коментира темата, въпреки че се очаква да направи посещение в Турция в началото на февруари. Изявленията на министъра без портфейл, че София може да наложи вето на членството на ЕС в Турция, вече бяха цитирани от Ройтерс, авторитетното издание EUObserver и многотиражните турски вестници "Заман" и "Сабах". Те цитираха и потвърждението, дадено от пресцентъра на правителството, че това е официалната позиция на България и тя вече била известна. Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу дори предупреди във вторник, че "би било от голяма полза да се избягват подобни изявления, които биха могли да влошат приятелството".

Междувременно стана известно, че в сряда е уволнен служителят в пресцентъра на Министерски съвет Веселин Нинов. В началото на седмицата Нинов потвърди пред EUObserver, а по-късно и пред "Дневник", че именно твърденията на Божидар Димитров са официалната позиция на кабинета. Шефът на правителствената пресслужба Николай Боев заяви, че Нинов е уволнен, защото не е съгласувал изявлението си с никого. Оставката му е подписана от премиера Бойко Борисов вчера.


07.01.2010 г., с. 7
Икономическият опит на 2009-а
От Красен Станчев*

През 2009 г. работих с двата може би най-важни стопански феномена: инвестицията на Ей И Ес (AES) – Гълъбово, в изграждането на "Марица-изток 1" (МИ1) и несъстоятелността на "Кремиковци" АД. В икономиката на България лесно се разпознава поведението на отделни предприятия. Икономическият опит е онова, което отделните фирми и граждани създават и използват.

Техният избор се определя от обстоятелствата, предпочитанията и предполагаемите награди (стимулите) и наказания за дадени решения и действия отвъд тесните граници на местната юрисдикция. Това е гледната точка на пешеходеца. Тя схваща действителните размери на случващото се в стопанството.

Неплатежоспособността на "Кремиковци" и изграждането на МИ1 са монументални процеси на разрушение и съзидание. Те обясняват стопанските развития на 2009 г. и придават смисъл на икономическата скука.

Новата ТЕЦ МИ1

Отблизо централата напомня архитектурен стил а ла Фернан Леже или центъра "Помпиду" в Париж. Тригодишното строителството е без прецедент по сложност, иновации и качество в Югоизточна Европа. В строителството са ангажирани работници за общ срок от 3500 години, а свързаните с проекта стопански дейности са общо за почти 1500 години (като сума на договореното нетно работно време с всички заети за периода). Злополуките по време на работа са рекордно ниски.

1.3-милиардната (в евро) инвестиция на Ей И Ес е равна на приблизително 4% от чистите натрупани преки чужди инвестиции (ПЧИ) за 18-годишния период от 1991 до 2009 г. - тя е най-значителната чуждестранна инвестиция в историята на България и е 1/20 от ПЧИ за 2009 г. Четиристотин предприятия са подизпълнители и доставчици на стоки и услуги по време на изграждането на МИ1. Потреблението на домакинствата на заетите в тези фирми, само поради дохода от инвестицията, е равно на около 0.4% от БВП на страната за 2009.

В условията на криза проектът играе ролята на макроикономически стабилизатор, противодейства на тенденциите за свиване на производството и заетостта и допринася за около 0.3% от икономическия растеж за 2009 г. След въвеждането й в експлоатация централата ще произвежда поне 10% от добавената стойност в енергетиката и над 8% от електричеството на страната. Тя ще намали общата енергийна зависимост на България с 1-2%, а тази от внос на въглища - с повече от 4%. Ще осигури работа на седем пъти повече работници в предприятията доставчици (вероятно за четири десетилетия напред).

Старият комбинат "Кремиковци"

Отблизо "Кремиковци" АД (по едно време се наричаше комбинат "Л.И. Брежнев") прилича на пейзаж от филм за края на света. Засега, за разлика от други подобни заводи в бившите страни, членки на СИВ, в него не се снимат филми и все още има части от предприятието, които отговарят на техническите и други съвременни изисквания. Иначе предприятието може да претендира за рекордьор по трудови злополуки.

През 2007 г. "Кремиковци" се гордее, че допринася за почти 2% от БВП, над 10% от износа за ЕС, 13% от НОИ, 30% от оборота на БДЖ, че 70% от товаро-разтоварната дейност на пристанище Бургас и над 90% от товаропотока на пристанище Лом е от и за "Кремиковци" АД, че формира 18% от приходите на НЕК и че негови доставчици и клиенти са 1000 български предприятия.

През юни 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността и открива производство по несъстоятелност за "Кремиковци" АД. Към септември вземанията към дружеството са оценени на 944.5 милиона лева, или около 1.3% от прогнозния БВП за 2009 г. За първите девет месеца на 2009 г. предприятието продължава да трупа загуби – 436 милиона лева, или около 0.6% от БВП. Това се вижда от отчета на дружеството, публикуван от Българката фондова борса в началото на ноември. От него се разбира още, че текущите пасиви на "Кремиковци" са 2.87 милиарда лева, а текущите активи на дружеството са 836 милиона лева, от които само 764 хиляди са парични средства.

До средата на 2009 г. около 1300 работници са били освободени, заетите в момента са около 3800. Поради дела на дружеството в бизнеса на железницата и пристанищата вероятно още около 3500 ще загубят работата си.

Особености

МИ1 и "Кремиковци" са инерционни процеси. Проектът на Ей И Ес започва през 1998 г., а последният етап от живота на "Кремиковци" АД – след приватизацията от 1999 г. Те показват следните особености на стопанството на България:

Икономиката на България е изцяло интернационализирана

Консорциумът, който финансира МИ1, се състои от 29 частни и политически банки, наблюдението на проекта е част от оценката на кредитния рейтинг на страната. Стандартите на новата ТЕЦ изцяло съответстват на съответните директиви на ЕС за енергетика и опазване на околната среда. Външните кредитори и условия всъщност решиха и съдбата на "Кремиковци".

Може би основната причина за неплатежоспособността на предприятието (ако се абстрахираме от неразумността на основния замисъл за изграждане на такъв комбинат през 1950) е традицията за кръстосани субсидии и стокови кредити, разликата между външна конкурентна среда и поддържането на привилегии вътре в страната. Въпреки разхлабените през 2009 г. ограничения на ЕС за държавна помощ, "Кремиковци" на практика не можа да се възползва от нея – поради общото състояние на фиска и предисторията на подобни помощи, преди фалита си.

И двата процеса се разгръщат в условията на криза

Тя възникна поради това, че инвеститорите и потребителите престанаха да купуват определени стоки и услуги на цени, които покриват разходите на онези, които ги предлагат, независимо дали те се казват "Лимън Брос" или "Кремиковци". Тоест става дума за преценка на управителите и собствениците на тези предприятия за това какво търсят потребителите. В случая с Ей И Ес тази преценка е правилна, а в този с "Кремиковци" – неправилна.

В първия случай проектът създава положителни стимули (награди) за всички свързани с него и цялото стопанство; във втория стимулите са отрицателни, те са наказание. Правилата на играта не позволяват на правителството да прехвърли върху плещите на данъкоплатците загубите на "Кремиковци", остава то да съумее да проведе ликвидацията по начин, който оставя жизнеспособните производства и най-малко ощетява кредиторите и работниците (които са също кредитори).

И в двата случая има процеси на съзидание и разрушение

Те са най-видими от птичия полет на макроикономиката: Ей И Ес онагледява обстоятелството, че са необходими 300 предприятия със стопански въздействия като инвестицията в новата МИ1, за да произведе онова, което ще се окаже БВП за 2009 г. Икономическият спад за 2009 г. е равен на проблемите на "Кремиковци", умножени по две или три.

По-трудни за наблюдение са съзидателните елементи в случая с "Кремиковци". Вероятно най-положително е, че неговата неплатежоспособност ще накара енергетиката, пристанищният бизнес и пенсионното дело най-после да се преструктурират.

Действителността естествено е много по-сложна. Ясно е, че се създава трудно, а се руши относително лесно. Остава предприемачите, гражданите и дори правителството да извлекат поуки от опита на 2009 г.
* Авторът е управител на КС 2 ЕООД и председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика


07.01.2010 г., с. 7
Божидар Димитров „сбъркал за Турция"

Ало, ало...

Понеделник, 4 януари. Пред Ройтерс Димитров съобщава, че България ще възпрепятства членството на Турция в ЕС, ако тя не изплати 20 млрд. долара за имуществото на тракийските бежа­нци. И обявява, че премиерът Борисов ще отправи лично заплахата при пред­стоящото му официално посещение в Анкара.

Вторник, 5 януари. „Би било от голяма полза да се избягват подобни изявления, които биха могли да влошат приятел­ството", реагира външният министър на Турция Ахмет Давутоглу, уточня­вайки, че до този момент не е прис­тигнало подобно искане от София. От пресцентъра на Министерския съвет обаче потвърждават, че изказването на Димитров е официалната позиция на българското правителство. Сряда, 6 януари. Пред журналисти зам. външният министър Марин Райков заявява: „Позицията на България е, че няма пряка връзка между нерешените въпроси България-Турция и разширя­ването на ЕС." И няколко часа по-късно самият Божидар Димитров внезапно се разкайва: „Очевидно съм сбъркал. При­знавам, че аз съм сгафилият, правилна е позицията на външно министерство..." Възможно е това самопризнание да сложи точка на самостоятелната външна политика, провеждана от министъра без портфейл. Но също толкова възможно е някое следващо „сбърках" да ни докара преди това някоя по-сериозна беля. И ако е само от аматьорство, ще е по-малкото зло.


07.01.2010 г., с. 8
Камелия Попова, управител на "Кофас България": Малко фалити и много некоректни платци - това е проблемът на българската икономика
От Татяна Пунчева
В края на миналата година поредно изследване за междуфирмената задлъжнялост в България отново постави въпроса доколко този риск за икономиката се изостря в условия на криза. Може ли да се говори в точни числа за междуфирмената задлъжнялост, доколко е верижна и какви са основните фактори - с тези въпроси потърсихме мнението на Камелия Попова, управител на "Кофас България", една от водещите компании за събиране на вземания и застраховане срещи кредитен риск.
- 2010 г. ще е по-добра за България от 2009 г.

- С действията си правителството избира от двете злини по-малката

- Процедурите по обявяване на една компания в несъстоятелност са много тежки, сложни и скъпи
Наскоро "Кофас" прогнозира, че резултатът от кризисната 2009 г. ще е 50% ръст на междуфирмената задлъжнялост в България? За какви обеми все пак става въпрос?

- Ангажиране с точно число за междуфирмената задлъжнялост от когото и да било няма да е коректно, защото всичко се прави на експертна основа, както и трябва да бъде. Няма организация, която да може да я изчисли точно по простата причина, че всеки има различна извадка. Числата, които се носят в пространството, със сигурност не са точните (бел. ред. - според изследване на Българската стопанска камара общата задлъжнялост на предприятията от нефинансовия сектор към края на 2008 г. е била 160 млрд. лв.)

Според мен по-важен е трендът. Ние се ориентираме в междуфирмената задлъжнялост, от една страна, по увеличението на краткосрочните вземания и задължения на компаниите според базата ни от финансови данни и, от друга, по ръста на просрочията, които ни се възлагат да събираме. Две от бизнес линиите ни са пряко свързани с проблеми по плащанията. Основната е застраховането на кредитен риск, където всички проблеми излизат ясно наяве. Другата е извънсъдебното събиране на просрочени вземания. Така поддържаме база данни за некоректни платци. И от нея се вижда какво се случва в тренда на задълженията, които ни се възлагат, в кои сектори излизат повече проблеми и къде събираемостта е по-ниска.

Например един от очевидните сектори, които изпъкват с много сериозни проблеми, е строителството. Там през последната година просрочията са се увеличили с над 100%. Не защото компаниите са некоректни, а просто защото нямат оборотни средства да изплатят задълженията си. Това е един от секторите, които са били и все още са много зависи от кредитирането и платежоспособното търсене, а и двете неща в момента категорично отсъстват.

Друг сектор, които беше изключително силно засегнат в икономическата криза, е транспортът. Една от основните причини за това е намалялото търсене, което виждаме директно отразено и в намалелите обороти на компаниите през 2009 г. - средно между 30 и 70% спрямо 2008 г. Освен в строителството най-голямо е намалението в търговията с метали, текстила.

Само за първите девет месеца на годината транспортните компании с открита нова процедура по несъстоятелност са нараснали с 650% спрямо същия период на миналата година. Този огромен ръст е видимата част на айсберга, а невидимата е междуфирмената задлъжнялост. Транспортът влече след себе си и други сектори като търговията с петролни продукти.

Ако кризата е основният глобален фактор за ръста на междуфирмената задлъжнялост, доколко самата държава се явява локален в опита си да балансира бюджета за 2009 г.?

- Преди година един професор от "Харвард" направи важно обобщение на икономическите цикли от всички предишни кризи пред "Кофас". На база на световния опит това, което се очаква да се случи и след тази криза, е: рецесия от около две години след началото на кризата; увеличение на безработицата за около четири години; намаление на цената на недвижимите имоти за пет години и в резултат на всичко увеличаване на държавния дълг.

Не е новост, че навсякъде държавата се опитва да стимулира потреблението, защото по време на криза това е един от факторите, които могат да издърпат икономиката нагоре. За съжаление в момента българската държава няма такава възможност. Да, би било хубаво да се стимулира икономическата активност, но може би е по-добре да се запази икономическата стабилност. Периодът е много труден, но според мен това, което правителството прави, е вероятно най-доброто в този момент, защото запазването на икономическата стабилност и валутния борд гарантират, че все пак икономиката няма да изпадне в тотален колапс. А именно колапс може би ще е ефектът от евентуално падане на борда.

Освен това държавните предприятия открай време са бавели плащания. Например държавните болници създаваха верижна задлъжнялост, тъй като много трудно и бавно се разплащаха с доставчиците си на лекарства. Така че това не е проблем от два-три месеца. Това е по-скоро нещо, което компаниите са знаели и съответно би следвало да са калкулирали риска. Именно затова ние не застраховаме вземания срещу държавна компания по простата причина, че една държавна компания не може да фалира по презумпция, но може да забави плащанията.

Така че аз лично не виждам какво по-добро може да направи правителството в момента от това да избере от двете злини по-малката, т.е. да запази финансовата стабилност и да се постигне балансиран бюджет или с минимален дефицит.

Какви са очакванията ви за 2010 г.?

- В средата на януари ще представим нова обстойна прогноза за световната икономика, включително и за България. Първите три месеца ще са много тежки. Първо стабилизиране очакваме в средата на годината, а оттам нататък и положителни сигнали за леко раздвижване. Дори и сега вече усещаме това в някои сектори, като например хранително-вкусовата промишленост, където компаниите казват, че нямат съществени проблеми с клиентите си.

Така че за България 2010 г. ще е по-добра от 2009 г. Например за прибалтийските републики отново се очаква силен спад, макар и не двуцифрен. Прогнозата ни за Латвия и Литва е -4%, а за Естония -2.6%. Друга страна, за която се очаква да има негативно развитие, е Унгария. България е на границата между - 1% и 0% изменение на БВП. За целия останал регион и Западна Европа се очаква лек позитивен ръст.

Затова мисля, че България като цяло ще излезе в добро състояние от кризата, но все пак ще има и сектори, в които ще се отсяват играчите.

В крайна сметка това е полезно, защото големият проблем на българската икономика са малкото несъстоятелности и големият процент на компании некоректни платци. Т.е. несъстоятелностите са върхът на айсберга, а големият проблем е отдолу и той не се вижда. Така коректният платец трудно може да се ориентира коя компания действително ще е стабилен партньор, с коя ще може да търгува на кредит.

На какво се дължи този проблем?

- Процедурите по обявяване на една компания в несъстоятелност в страната са много тежки, сложни и скъпи и могат да продължат две, дори три години. Освен морално удовлетворение в повечето случаи носят само допълнителни разходи за кредиторите. Към момента, когато най-сетне се открие процедура, длъжникът вече е в такова състояние, че фактически няма възможност да погасява задълженията си.

Именно тук държавата би могла да се намеси, като опрости, облекчи и ускори процедурите по обявяване в несъстоятелност. Така по-бързо на повърхността ще излизат лошите платци. Сега, от една страна, това е ходене по мъките за кредитора, който трябва да убеди определени инстанции, че дадена компания му е длъжник и затова трябва да се започне процедура по несъстоятелност. Ние познаваме много случаи, при които мултинационални компании с изрядни документи не могат да открият процедура с месеци.

За пример мога да дам Румъния. Преди няколко години те промениха закона си за несъстоятелност, но го обърнаха на 180 градуса и отидоха в другата крайност - тежестта изцяло беше прехвърлена върху длъжника. Процедурите се случват твърде бързо, и то така, че кредиторът отива в съда и автоматично обявява своя длъжник в несъстоятелност. Длъжникът остава лицето, което трябва да докаже, че е състоятелен. Това доведе до сериозен бум на несъстоятелностите - до средата на 2009 г. те са поне 10 хил. при 7.5 хил. за полугодието на 2008.

Но и това не е най-добрата практика, защото може да се злоупотреби с доброто име на длъжника. Най-доброто е златната среда. Ние не се намираме в нея, а ситуацията може да се промени бързо и лесно, без да се полагат особени усилия и средства.

А наблюдава ли се верижна задлъжнялост? Разрасна ли се тя заради кризата?

- Колко дълга ще е веригата и дали ще я има зависи от самата компания. Ако тя има добър риск мениджмънт, няма верижна задлъжнялост. В България има компании с много добър риск мениджмънт и съответно с малко проблеми с оборотните средства независимо от кризата. Да, приходите падат, но лошите вземания не се увеличават. Въпросът сега обаче е не да се залагат хиперамбициозни програми за ръст на оборотите, а да се оптимизира портфолиото от клиенти и да се работи на сигурно. А тъй като оборотите падат и при конкурентите, моментът на кризата е много удачен да се печели пазарен дял.
Портретна снимка на три колони


07.01.2010 г., с. 9
Франция е най-добрата страна за живеене, сочи изследване
Според изследването на „Интернешънъл ливинг” България е 43-та
От Дневник

Франция е страната, в която качеството на живот е най-добро от целия свят. Това сочи класация на американското месечно списание "Интернешънъл ливинг" (International living), което е предназначено за хора, които искат да живеят в чужда страна.

Класацията, която се прави от 30 години, следи къде човек може най-много да се радва на хубаво време, да плаща ниски данъци, да живее евтино, да се забавлява, да се възползва от бизнес условията или да се пенсионира достойно. Тя включва показатели като инфраструктура, здравеопазване, престъпност, икономическо развитие, цени на недвижимите имоти и климат. Изследването покрива 194 страни в света.

Според тазгодишните данни цялостната ситуация е най-добра във Франция, тъй като "хората там направо се наслаждават на живота си". "Тази наслада е породена дори от най-малките детайли като идеално поддържаните тревни площи и градинки, саксиите по прозорците, очарователните тераси на кафенетата и чистите улици. Градовете във Франция са добре управлявани, а престъпността е доста ниска", пишат авторите на изследването.

Изключително добрата здравна система неутрализира недостатъци на страната като досадната бюрокрация или високите данъци. Определящо за класирането й на първо място обаче се е оказало темпото на живот - "французите вярват, че всеки ден е наслада, която трябва да бъде преглъщана бавно, и тричасовият обяд-разговор с приятели не се смята за нещо ненормално", отбелязват още от "Интернешънъл ливинг". Авторите посочват, че по света има много страни, които са евтини и където се живее спокойно, но за западните потребители важни остават и неща като инфраструктура, здравеопазване, престъпност, икономическо и културно развитие.

Втора в класацията именно поради тази причина се нарежда Швейцария, където икономиката е изключително стабилна, няма бедност, инфраструктурата е абсолютно надеждна и природата е красива.

По подобни показатели в челната десетка попадат част от страните от ЕС и Австралия и Нова Зеландия. Докато за Дания и Белгия проблемът е климатът и липсата на слънчеви дни, то недостатъкът на Нова Зеландия е, че е прекалено далече от почти всяка точка на Земята.

България се нарежда на 43-то място от всичките 194 страни, между Бразилия и Коста Рика. Относително високият резултат на страната ни се дължи на климата и на факта, че България е демокрация, където се спазват човешките права. Положителна оценка получават също начинът на живот, забавленията, както и сравнителни ниските цени на храната. Високите цени на недвижимите имоти обаче неутрализират последния плюс, както и икономическото развитие, бюрокрацията и лисата на адекватна инфраструктура. Мерките за опазване на околната среда и здравеопазването са получили средна оценка, както и сигурността. Дневник

Челната десетка

1. Франция

2. Швейцария

3.САЩ

5. Австралия

6. Белгия

7. Италия

8. Германия

9. Нова Зеландия

10. Дания
/Компании и финанси

07.01.2010 г.,с. 1
Подготвя се забрана за строежа на ВЕИ върху плодородни земи

Екоминистерството е готово с текста на мораториума, обмисля да го продава като депутатска инициатива
Светлана Ненова

Използването на плодородни земи (тези от 1 до 4 категория) за изграждане на вятърни и соларни паркове ще бъде забранено, предвижда проект за промени в Закона за земеделските земи. Текстът е готов и ще се съгласува с министерствата на екологията и на икономиката, научи "Дневник".

Промените в закона са част от искания от екоминистерството мораториум върху строителството на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), докато се приеме план за развитието им до 2020 г. Причината е бумът на инвестиционни намерения за строеж на вятърни паркове и фотоволтаични инсталации, които в определени райони на страната вече надхвърлят възможностите на съответната територия.

По данни на агроведомството до момента са натрупани над 700 преписки за промяна на статута на земеделската земя заради проекти за ветропаркове. "Трябва да са ясни критериите, при които на инвеститорите ще се отказва такава промяна", казаха от земеделското министерство. Ведомството на Мирослав Найденов иска да се изработи обща позиция заедно с министерствата на околната среда и водите и на икономиката, енергетиката и туризма.

"Искаме пълна справка какви площи в България са превърнати в терени за ВЕИ-та", каза пред "Дневник" зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева. До септември м.г. само в района на Калиакра са одобрени около 700 вятърни проекта, а за година в Североизточна България те са 800. Над 900 са малките водни централи в зоните на "Натура" по данни на екоминистерството.

Екоминистерството вече е подготвило текст, с който парламентът да наложи мораториум. Идеята е той да бъде внесен от депутати от управляващата ГЕРБ. Според текста, с който "Дневник" разполага, ще бъдат спрени проекти с издадени разрешения за строеж, но без започнало строителство. Ще се преустанови и приемането и разглеждането на заявления. Мораториумът няма да засегне само монтирането на слънчеви централи на покривите, както и изграждането на ВЕИ-та на замърсени земи или терени в промишлени зони.

Зам.-министър Евдокия Манева потвърди възможността парламентът да наложи забраната по инициатива на депутати. Идеята да се въведе временно ограничение тепърва ще се обсъжда между министрите на икономиката и на екологията и представители на бизнеса, коментираха обаче от икономическото министерство. Целта е негативите за бизнеса от мораториума да са възможно най-малко.

Съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова каза пред "Дневник", че досега депутатите от управляващата партия не са обсъждали въпроса с мораториума, но ако правителството иска той да бъде придвижен бързо, това ще бъде направено. Трябва да има ред при строителството на ВЕИ и ще подкрепя мораториума, каза депутатът от ГЕРБ и член на комисията по икономика, енергетика и транспорт Валентин Николов.

Председателят на комисията Мартин Димитров (депутат от "Синята коалиция" и лидер на СДС) смята обаче, че мерките за ограничаване на строителството на ВЕИ трябва да бъдат обмислени внимателно, защото има опасност да бъдат изгонени инвеститорите. Според него вместо ВЕИ проектите да се замразяват, е по-добре да се увеличи таксата за издаване на разрешителни и да бъдат въведени срокове за използването им.

Колегата му по група от квотата на ДСБ Иван Иванов заяви, че може да подкрепи мораториум само при ясни срокове и критерии, по които на инвеститорите ще бъдат отказвани разрешителни. Иванов предлага да се наложи забрана за препродажба на земя с променен статут за пет години, защото според него голяма част от заявленията за екоцентрали са само заради терените, върху които след това може да се строят и други обекти. Според Анна Янева от "Коалиция за България" мораториумът ще отблъсне инвеститорите и тя няма да го подкрепи без ясни мотиви.

Юристи пред "Дневник" се усъмниха във възможността парламентът да приеме мораториум, защото по конституция той приема само закони, декларации и обръщения.
/Компании и финанси