7 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

образувано по молба на "Алстом Пауър Италия" ЕАД във връзка с проекта за изграждане на сероочистваща инсталация за 5 и 6 блок на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД (част от Българския енергиен холдинг). Проектът е финансиран от Европейската комисия (чрез програма ИСПА), от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) плюс собствени средства на ТЕЦ-а.

Тръжните предложения за участие в проекта са отворени на 5 юни

2008 г.Допуснати са трима участника. Консорциумът "Идреко -Инсигма" е предложил базова цена от 84,4 млн. евро, а "Алстом" - 103,9 млн. евро. Предложението на консорциума е обявено за печелившо... Договорът за изгражда1 нето на сероочистващата инсталация е подписан с консорциума през декември 2008 г. Очаква се изграждането й да приключи в края на 2011 г.

Според "Алстом" в тръжното си предложение консорциумът е предоставил невярна информация за предишни свои проекти за изграждането на серопочистващи инсталации, което създава невярното впечатление, че отговаря на задължителните изисквания за опит. КЗК е установила, че италиано-китайският консорциум е представил невярна информация при участието си в процедурата. По този начин е извлякъл нелоялно предимство в класирането. Според комисията при коректно представени оферти дружествата не биха получили възлагането на договора.



07.07.2011 г. , с. 8
Покупка на имот или живот под наем?
Макар връщането на кредит да е по-скъпо, жилището един ден става ваша собственост
Една от предпоставките за вземане на решение за покупка на жилище е вноската по ипотечния кредит да е съпоставима, или по-ниска от това, което плащате като наем. Другата е, че изплащате жилище, което впоследствие ще стане ваша собственост, тоест има и спестовен елемент. Ако се абстрахираме от този казус, можем да направим едно чисто сравнение между това, което ще ви струват наемите, и изплащането на вноските по ипотечен кредит. За целта на изследването ще приемем покупката на монолитен апартамент от 65 кв. м, който бихме закупили с 20% самоучастие и 80% банков кредит за 20 години и с фиксирана лихва от 7%. Вноските по този кредит ще сравним с месечния наем за подобен апартамент, плащан във водещите български градове - София, Варна, Пловдив и Бургас.

Оказва се, че в столицата при средна цена на апартамент от 55 000 евро и кредит от 44 000 евро, месечната вноска в размер на 341 евро е с над 50% повече от средния наем в размер на 220 евро за подобен род жилище. Или това, което ще плащате повече за "удоволствието" да придобиете собствеността след 20 години, е 120 евро на месец, или 1440 евро на година, сочат данни на Кредит център, публикувани от рrofit.bg

Най-малка сред големите градове е разликата между вноската по ипотечния кредит и наема в Пловдив от едва 45 евро на месец, което в най-голяма степен би обусловило покупката на имот пред това да се живее под наем. Разбира се, при вземане на решение от значение е и това, че ще станете собственик на имота след определен период от време, както и несигурността, свързана с нивата на наеми, които могат да се повишават с течение на времето.

Животът под наем може да е свързан с честата смяна на квартира, както и с липсата на смисъл от това да инвестирате в ремонти, тъй като имотът не е ваш. Трябва да споменем, че в действителност цената на живот в собствено жилище се оскъпява допълнително и от необходимите разходи за обзавеждане, данъци, такси и застраховки, както и еднократните разходи при покупката.

съоръжения за улавяне, рециклиране и съхранение на вредните въглеродни емисии, отделяни при работата на централата, съобщава японската агенция

Kyodo.

Toshiba ще си сътрудничи с най-голямата строителна компания в Япония Taisei Corp. и още няколко компании в проучването, свързано с договор с японската правителствена Индустриална организация за технологично развитие.

Toshiba . За оценка на разходите за строителство и за проучване на технологията за съхраняване на уловения CO2 компанията заяви, че ще се запознае с пилотен завод за технологии за улавяне на въглерод в Омута, префектура Фукуока.

От своя страна България е заинтересувана от инсталациите за улавяне и съхранение на

въглеродни емисии, за да намали емисиите на парникови газове, съобщава още агенцията.

Интересът на японската компания към България бе заявен по време на посещението на

премиера Бойко Борисов в Япония. Тогава бе съобщено, че в България ще бъде създадено второто регионално представителство на компанията за Европа, Африка и Близкия изток след Великобритания.

Сещам се за тоя виц, винаги когато се сблъскам с ненормалните реакции на такива "пациенти" след поредната просташка изява на властта. Те посрещат с екзалтация всеки словесен "бисер" на Бойко Борисов, сякаш не ръси глупости, а е българският Езоп. Тези хора не могат да разберат защо е недопустимо премиерът да нарича депутатите безделници, пенсионерите - лош човешки материал, и да сравнява народа с кучетата си. Те просто си умират от кеф: "Виж, как бат'Бойко натрива носа на другите!" Това е радостта на идиота.

И няма особено значение дали си богат или беден. Достатъчно е да си безмозъчен. Тогава не само харесваш, но се опитваш и да копираш арогантното поведение на "кумира". Но с какво по-точно Бойко Борисов пленява семплите духом хорица, които, за жалост, напоследък взеха да се множат.

Аз съм един от вас!

Тази умилителна сценка Бойко Борисов разиграва всеки път, щом му се удаде възможност. Приказките за тежкото детство - за скъсаните гуменки и филиите с мас, за това как е садил картофи и зеленчуци, за да има какво да ядат, извикват сълзи в очите на простолюдието. И така се очаква. Защото, макар и казани в парламента, те не са предназначени за депутатите. Пасторалните картини на премиера там се посрещат със смях. Обаче истинската им цел са хората, тънещи във все по-голяма мизерия, на които се внушава, че той е бил и не е забравил, че е един от тях, т.е. той ги разбира, той страда и милее за тях. Остава да беше и вярно!

Истината е, че семейството на Борисов никога не е било бедно. При майка учителка и баща офицер, то е такова, каквито са били повечето семейства по времето на социализма. И чиито деца нито са били гладни, нито са ходили скъсани. За разлика от мнозина сега.

Сестра му е завършила медицина - специалност, която освен ум, изисква и много време, и много средства. Явно не са й липсвали, тъй като сега е лекарка с добра професионална репутация. Никой не е спирал и Бойко Борисов да учи и да се развива. Разказът за убития от комунистите дядо е фантазия и само възпитанието ни пречи да обясним "геройствата" на неговия далечен роднина от Хераково, за когото всъщност става дума. Бойко е харесвал повече мачовете, отколкото училището, и естествено е завършил това, за което му е стигнал балът, т.е. акълът. А не са му липсвали и височайши протекции. Проста, макар и болезнена за днешното му его истина. Ролята на жертва на системата може да му се харесва и да му приляга, когато говори на конгрес на Съюза на репресираните, но инак звучи неестествено и комично.

Борисов ужасно се ласкае, когато го определят като "народен вожд", взел властта, за да защитава бедните и онеправданите. В същото време този Ивайло Бърдоква, Крали Марко и каквото още ви дойде на ум, за последните 20 години е станал един от най-богатите хора в България. В първите години на демокрацията приятелят по белот Валентин Захариев, и досега мастит шеф на "Лукойл", брои за охрана на тръбите милиони на Бойковата фирма "Ипон". Милионите се умножават, когато той е главен секретар на МВР и особено в битността му на столичен кмет. Сърдечната връзка с Цветелина Бориславова, определяна от някои само като "перачницата", носи на Борисов съответната материална изгода. Няма нищо случайно в това, че Цветелина получи СиБанк буквално на тепсия от ресторантьора на Иван Костов, продаде я на колосална цена и почти мигновено закупи голям дял от Българо-американската банка. Междувременно получаваше огромни суми от обществени поръчки на Столичната община, които с височайшата протекция, естествено, печелеше. А и хич не е без значение, след случая с "Кремиковци", колко още подставени лица какво ще приватизират...

Сега обаче за изборите на Бойко му трябват гласовете на ония 85% в държавата, които живеят с по 5-10 евро на ден от заплата или с по 5 лева от пенсия. И понеже трябва да им хвърли малко прашец в очите, за да го припознаят за "свой човек" на вота през октомври, се дере да обяснява колко много обича народа и как ще му вдигне доходите. Ама не от 1 юли (щото от 1 юли ще му вдигне тока и парното), а от 1 септември. И, ако има начин, хората да си получат мизерното увеличение на 21 октомври, на 22 да размишляват за добрината на бат'Бойко и на 23 да гласуват правилно. Толкоз за любовта към народа.

Само Аз работя до изтощение!

Това е втората любима мантра на премиера. След като публично нарече народните представители безделници, Борисов ни ощастливи с прозрението, че само той работел в тая държава. Малко по-късно приведе и съответното доказателство - досега бил отрязал над 2000 лентички. И като се замислим, излиза, че това е най-скъпоплатеният резач на ленти в България. Защото, пак по негови откровения, той трябва да взима най-високата заплата и е чисто нахалство друг да го надминава. Обаче поне една трета от трикольорчетата са прерязани в провинцията, т.е. като сметнем пътя и масалите, които разтяга пред местното население, минава цял работен ден. Та ако 700 дни Бойко е вършил само тая изтощителна работа, излиза, че той досега нищо друго не е правил. Ами кога е рязал останалите 2/3 от лентичките?

И кога е намерил време да си посади картофите в Банкя?

Ние се чудим защо премиерът напоследък не уважава с присъствието си Народното събрание, а то си имало основателна причина.

Може да твърди, че не ходи там, понеже "не искам да ги гледам тия", сиреч депутатите, обаче не е искрен. Ако настина е решил повече да не си къса нервите с тях, що праща Фидосова и Дянков да дразнят опозицията и да й подаряват лентички? Да би мирно стояло, не би чудо видяло, казва при такива случаи народът. Станишев се разгневи и се закани, че ще си иска съответните проценти от тях, тъй като повечето от новооткритите обекти са започнати и почти завършени по време на тройната коалиция.

Но и депутатите на ГЕРБ са изключително работливи - също като патрона си. Искра Фидосова работи съвместно с фирмите за боклука, жалко, че забрани на НАП да каже колко е била чевръста. Лъчо Мозъка наистина се оказа голям мозък - след като преди време заработи едно имагинерно "Верту", сега благодарение на големите си способности е станал виден задграничен консултант, от което се е сдобил с около 130 000 лева. Шефът на групата Красимир Велчев обаче удря всички в земята - с над 1 300 000 лв. от продажби на фирми, с което остави Доган да му диша праха. На тоя фон Цецо с шестте апартамента е направо "юноша бледен".

Колкото до истинските авоари и имоти на най-големия работливец в републиката, засега те са дълбоко засекретени. Но най-късно до две години няма как да не събудят интереса на прокуратурата.

Правя каквото си искам,

говоря каквото си знам!

Това непрекъснато ни натрапва с поведението си българският премиер. Борисов явно не може или не иска да разбере, че не той, а народът е суверен. Така стигнахме до абсурда, че при царя живяхме в република, а сега си имаме "Батюшка - самодържец".

Та при "батюшката" всички други власти са без значение. Няма закони, няма конституция. Съдът му пречи - там е "гнездо на рушвети и корупция". Президентът го критикува - "той вече не е никакъв президент". Конституционният съд отменя решения на парламента или правителството - "там е пълно с окопали се комунисти". Не е важно какво мислят другите партии, депутатите, обществото. Не е важно дори какво мислят и собствените му министри. Те са само "копчета" с едничкото предназначение да ги натиска, когато Той има нужда и ако не слушат, "веднага намирам по-способни". Но Борисов истински се развихря, когато се обръща към депутатите от опозицията - тези "крадци", "мошеници", "слуги на организираната престъпност", "нещастници"...

Освен всичко друго, той има и невероятната дарба да лъже. Прави го толкова леко и майсторски, че би му завидил и барон Мюнхаузен. Без да му мигне окото, многократно и с апломб Борисов повтаря лъжите за "опразнения" от тройната коалиция Държавен резерв, за сключените от нея без осигурени пари договори, за "космическата" цена на АЕЦ "Белене", за построените от него магистрали "Тракия", "Люлин"... Дупнишки общинари разказват как се похвалил пред тях, че е осигурил над 60 млн. евро от ЕС за града, макар всички да знаели, че сумата е два пъти по-малка. А и, както се разбра напоследък, Брюксел не ни е броил никакви пари за Бойковите магистрали, а Дянков бърка в държавния резерв, като после щял всичко да връща. Откъде и кога е това "после" - все още не е известно.

Номерата на Борисов може и да минават "вкъщи", но не минават навън. В чужбина не ръкопляскат на "странностите" на българския премиер, там просто ги приемат снизходително, както по необходимост биха приели пакостите на някое невъзпитано дете. Макар че понякога с поведението си той поставя на истинско изпитание нервите и любезността на домакините. Борисов шокира европейските лидери с външнополитическата си теза "дюнери срещу тероризма". После втрещи екипа на новоизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф, като се появи на среща с нея в анцуг и спортно яке, сякаш ще рита футбол на стадиона в Банкя. И в Япония събра очите на всички. Първо, сам си съкрати програмата с аргумента, че му се спи и отказа да посети най-известния будистки храм в Токио, който е важна част от историята на страната. Подобна обида едва ли щеше да се преглътне, ако домакините не бяха подготвени за ексцентричността на госта си. Макар че върхът в изявите на българския премиер беше демонстрацията на способностите му по карате, при която почти просна на земята нещастния министър Найденов. Оставаше само да се удари в гърдите и да изреве гръмогласно "Булгар! Булгар!", за да е пълна картинката.

Борисов наистина върши и плещи каквото си ще. И си е изработил ефективен подход как да се справя с журналистите, рекат ли да го поставят натясно. Изобщо не ги изслушва, а се нахвърля насреща им като доберман. "Айде, махай се!", "На тебе ли точно ще кажа!", "Защо ми задаваш такъв въпрос?", "Не искам да отговарям и толкова!" - зъби се премиерът и намръщено отминава. И на телевизиите им е намерил цаката - "лапва микрофоните" и говори ли говори, без да слуша какво го питат. Ако случайно журналистът успее да вмъкне някой въпрос, Борисов грубо реагира: "Аз пък не харесвам темата". И наставлява какво, че и как да го питат. Така се роди вицът, че в радиата и телевизиите вече не назначавали "водещи", а "слушащи". Защото по същия агресивен начин се държи цялото герберско войнство, което всеки ден окупира медиите и мултиплицира собствената си простащина.

"Явлението Борисов" обаче се превръща в национална трагедия. Защото Той вече има фенове, които с удоволствие копират поведението, говора и дори неговите жестове. Срещаме се с тях и с тяхната невъобразима арогантност всеки ден и навсякъде.

В градския транспорт често чуваме подвиквания към възрастни хора: "Не ми се мотай в краката, че ще ти шибна един!", "Само пречиш, що не си седиш у дома?", "Не се бутай, да не ти смачкам физиономията"... И защо да не викат? Нали според премиера пенсионерите ни са "лош материал", т.е. излишни хора.

Седящи в автобуса съсредоточено зяпат през прозорците, сякаш са на екскурзия в Алпите. Никой не отстъпва мястото си на майка с малко дете. Че защо да го правят? Щом за българското правителство младите майки са най-обикновени използвачки, които "ограбват държавата с детски надбавки и помощи за деца".

Болните, инвалидите - и те са мошеници. Само гледат как да излъжат НОИ и здравното министерство и да им източат бюджета. Значи не заслужават помощ и милосърдие.

Световните ни учени са "феодални старци", интелигенцията - сборище от некадърници, мързеливци, които само крият данъци. Деца се напиват до смърт, младежи умират от СПИН и дрога, ученици бият учителите си, а пациентите - лекари... И всеки ден все повече способни хора завинаги напускат България.

Както е тръгнало, скоро може да се превърнем в едно общество от Бойковци. А това е най-сигурният път към закриването на държавата.

Боряна Костова
Снимка на две колони – без текст



07.07.2011 г. , с. 23
ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА?
Липсата на държавна грижа прогонва младите учени от страната
Вчера се завърнах от Банско, където още продължава школа за повишаване на квалификацията на млади учени от Българската академия на науките. Модерна обработка на данни в областта на космическата биология, диагностиката на онкологични заболявания, нанотехнологиите и наномедицината - това е тематиката на форума. Формиране на интердисциплинарно мислене с цел създаване на високо технологично поколение - това е целта на школата, която се финансира по оперативна програма "Човешки ресурси" на Европейския социален фонд.

Пътувах по магистрала "Люлин" - чудесно съоръжение, освободило ме от трафика, напрежението и пътните ями, но обзет от мрачни мисли. Сигурно точно по този път, връзка със западната ни граница, ще заминат с еднопосочни билети част от младите ми колеги. Другите - през терминал две на летището. Ето, Лина скоро ще защити дисертацията си по физика на плазмата, а заплатата й е 250 лева. За същия труд в Германия ще й плащат 2500 евро, в Чехия - над 1500.

Българската държава прогонва младите си учени, а с тях и науката въобще. И това става в момент, когато е напълно ясно, че в близкото бъдеще хората ще се делят на богати и бедни, на успели и губещи, в зависимост от образованието и квалификацията си, а държавите - на развити и жалки, в зависимост от научното и технологичното си ниво.

Българската държава унищожи ведомствената си наука, наречена сега "корпоративна", и я прахоса като скрап през частни сметки. Българската държава унищожи университетската си наука и превърна професорите си в даскали-номади, скитащи по петокласни училища, уж висши. Българската държава унищожи военната си наука и пусна молове на нейната територия. Последните твърдини на науката и качественото образование - БАН и СУ "Св.Климент Охридски", вече две години са на мушката на поредните разрушители. Защо?

Българската академия на науките не е държавна структура, учените не са чиновници. Дори в най-тежката кризисна 2010 г. БАН има 55 милиона лева собствен приход за научни изследвания, предимно от чужбина. От собствената си държава - нула! Чужденците инвестират за създаване на качествен продукт, който ще съгражда тяхното благоденствие, но не плащат заплати. Българските политици планират да живеем от усвояване на чужди фондове - да съградим нация от професионални просяци. В конституцията на България пише, че Държавата създава условия за развитие на науката и я подпомага. Тази помощ има европейски стандарти - един процент от брутния вътрешен продукт публични разходи, два процента - фирмени. Но когато си унищожил високотехнологичните си предприятия и не си създал условия за поява на нови, за да не се извърши обществено интелектуално самоубийство, остава бюджетната субсидия. С нея трябва поне да се поддържа научния потенциал на страната, за да не рухнат сградите, да не изгният апаратите и учените да живеят и работят нормално. А младите да имат мотивация да заминават, но и да се връщат, да ги има тук, за да подготвят нови млади.

От няколко години, в процеса на изготвяне на държавния бюджет, БАН разработва своя на т.нар. програмен принцип. Така е ясно какво колко струва - колко за заплати, колко за ремонти, какви дейности ще се извършват, колко за членски внос в международните организации. Прецизната сметка показва 112 милиона лева, без разходи за модерно оборудване и за осигуряване на средна заплата 500-600 лева, заедно с професорските и на академиците. Финансовата администрация обаче не приема този подход. По-просто е да кажеш - "даваме ви 59 милиона, вие се оправяйте". Учените излизат на площада и крещят: "Тези средства едва покриват 75 процента от мизерните ни заплати! Кои направления да закриваме? Кого да уволняваме? Искаме диалог!" Вече две години диалог няма, няма и национална стратегия за наука. Затова пък има странна финансова политика. Когато ядрените физици отбележат, че държавата дължи 2 милиона лева за извозване на отработеното гориво (защото реакторът си е напълно държавен), отговорът е "имате си държавна субсидия, средствата са осигурени". Когато метеоролозите съобщят, че трябва да уволняват наблюдатели и страната ще остане без прогнози и в нарушение на международни спогодби, отговорът е "имате си държавна субсидия, средствата са осигурени". Когато геофизиците обърнат внимание, че страната ще остане без сеизмично наблюдение, отговорът е "имате си държавна субсидия, средствата са осигурени".

Подло, непочтено и със стил. Подписано от Симеон Дянков.

Ако посетите БАН, ще се запознаете с резултатите от одита на Европейската научна фондация, който е установил, че там се извършва научна дейност на "забележимо международно ниво", ще видите резултати и продукти, от които се интересуват "глобалните играчи" на високотехнологичната цивилизация, ще видите роботи, лазери и апарати за лечение на рак. Но ще видите, че това се създава в сгради, които се рушат, и от учени, за които всеки четвърти ден е неплатен. Ще видите, че финансирането и на най-добрите колективи е двойно намалено. Ще видите, че вече се отказва европейска подкрепа на перфектни проекти с аргументация "липса на държавна политика в областта на науката". Ще видите как масово младите учени напускат академията и отнасят зад границите бъдещето на страната.

Пътувам по магистрала "Люлин" и един въпрос ме преследва - ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА?

Лъчезар Аврамов

доктор на физическите науки
Снимка на две колони – млади учени от БАН протестират срещу мизерните заплати и лошите условия на труд


07.07.2011 г. , с. III
Строителят на сероочистките в „Марица-изток 2" се отърва със символична глоба
Китайско-италианският консорциум „Идреко Инсигма" беше санкциониран от КЗК за невярна информация, с която е спечелил търга
85-6 млн. евро струват новите инсталации в централата
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с общо 150 000 лв. фирмите в италианско-китайския консорциум „Идреко Инсигма", защото са представили невярна информация в конкурса за сероочистващи инсталации на пети и шести блок на ТЕЦ „Марица-изток" 2, съобщиха вчера от КЗК. Производството е образувано по молба на италианския клон на френската енергийна компания „Алстом пауър", която от 2OO8 г. многократно се опитва да оспори - избора на „Идреко Инсигма" в конкурса за екоинсталациите, Търгът се разследва и от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). КЗК е санкционирала консорциума с 50 ооо лв. и отделно двете компании в обединението - китайската „Джъдзян Джъда Инсигма груп Ко" и италианската „Идреко инвест" с още по 50 000 лв. всяка.

Според проучването на регулатора глобените компании са представили невярна информация

В момента БДЖ няма печеливша пътническа дес-тинация, въпреки че е монополист на този пазар.

Дори линиите София -Бургас и София - Варна, по които има най-много пътници, са на загуба, посочиха от синдикатите. За да станат печеливши, е необходимо линиите да станат скоростни, а купуването на билети да става чрез интернет, каза Владимиров. Кои жп линии ще бъдат закрити и кои разширени ще стане ясно, след като е готов анализът, посочи Владимиров.

БДЖ продължава да е на загуба, като за първите пет месеца на 2011 г. тя е 16 млн. лв., което е с 19 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2ою г., отчете Недев. „Докато не излезем на печалба, няма да спя спокойно", заяви новият шеф на БДЖ. Целта му е железниците да излязат на нула още през 2012 г., а не през 2014 г както се планираше по-рано. Единственият шанс да започнете да печелите е да станете конкурентни на другите видове транспорт, каза Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество". За това е необходимо да се стига до морето за 4 часа, а не за осем, посочи Ангелов. Той посъветва всички ненужни активи на железниците да се продадат, а ръководството да се премести от центъра в София на Централна гара. Недев заяви, че планира колетните пратки, охраната и почистването да се дадат на частни фирми, като за колетите вече е създадено смесено дружество с „Тип-топ куриер". Ръководството на БДЖ разчита нй допълнителни средства от продажбата на ббоо стари товарни вагона. Първата процедура за продажбата на 550 от тях обаче се е провалила, след като не се е явил нито един купувач.

Индексите завършиха разнопосочно, като основният SOFIX загуби о.68% до 409-95- също както и „Дневник 2О , който спадна с 0.32% до 59-07 пункта. На другия полюс бяха BG40 и секторният показател BGREIT, които се покачиха с 0.93% и 0.14%, съответно до 127-23 и 51-22 пункта.

С най-голяма ликвидност се отличи бившият приватизационен фонд „Доверие обединен холдинг". При оборот от 303 хил. лв. той остана без промяна в цената (3 лв. за акция). Също прехвърляне в една сделка на 40 хил. лота по позицията на БФБ на цена от 2.98 лв. за брой свали с 0.67% оценката на борсовия оператор.

При почти всички други компании обемите на търговия продължават да се понижават, а изключение правят няколко дружества, които се търгуват в единични по-значими сделки.