№71. Гражданския процес като защитна санкция, като производство и правоотношение. Обсег и система на гражданския процес

№106.
Съдебна делба.

I. Съдебната делба (СД) замества непостигнатата доброволна дел­ба. Чрез СД по волята на един и независимо от волята на другите учас­тници в имуществената общност тя се прекратява. Затова СД е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установя­ва и принудително осъществява потестативното право за делба (ПД). Вж. 433-83-1, Сб. 52.

От особеностите на ПД произтичат най-съществените особености на СД.

1. За разлика от другите потестативни права, които се осъществя­ват чрез еднократен властнически акт на съда, постановяващ правната промяна, ПД изисква, за да бъде осъществено, нарочно производство, чрез което се определят и оценяват бъдещите обекти на разделната соб­ственост, групират се съобразно с участието на съделителите в иму­ществената общност и се прикрепват в изключителна собственост на съответни съделители. А когато общият имот е реално неделим, ПД се осъществява, като общият имот се осребрява и неговата стойност се разпределя между участниците в имуществената общност. Поради тази особеност на ПД производството за СД е организирано двуфазно (433-83-1, Сб. 52).

2. С ПД се ползва всеки участник в имуществената общност (чл. 34 ЗС). То се осъществява не като се обособи и отдели делът на съделителя, поискал делбата, а като се тури край на имуществената общност спрямо всички нейни участници. Ето защо СД осъществява не само ПД на ищеца, но и ПД на ответниците, освен ако ищецът няма ПД и ответ­ниците желаят да останат неделени. Тази особеност на ПД и на СД се отразява върху положението на страните в СД и върху отговорността за разноски по СД (вж. т. III.)

3. ПД произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея. То съществува между участниците в имуществената общност относно включените в нея права и съобразно с квотите, с които съделителите участват в нея. Всяка промяна в тези беле­зи на имуществената общност променя и ПД. Самата имуществена общ­ност в зависимост от нейния вид (наследство, съсобственост, прекратена съпружеска общност) е обусловена от конкретни семейноправни, наслед­ствени, облигационни или вещни отношения, които чрез нея обуславят и ПД. Тези обуславящи отношения (произход, брак, осиновяване, прехвър­ляне на наследствен дял, завещание и неговото унищожаване или нама­ляване и т. н.) могат да бъдат възведени чрез инцидентен установителен иск в предмет на СД, когато споровете по тях са подсъдни на делбения съд (вж. т. V 2). Така предметът на СД може да се окаже съществено раз­ширен в сравнение с нейния минимален и необходим предмет - ПД.

4. Предметът на СД може да се окаже допълнително разширен през втората нейна фаза чрез т. нар. спорове относно сметките между съде­лителите, отнасящи се до техните облигационни отношения, възникна­ли по повод на имуществената общност (чл. 286, т. VIII) и чрез изкупу­ване на неделимото жилище от съделителя с най-голяма жилищна нуж­да при условията на чл.288, ал.2-7.

5. Казаното сочи, че СД може да се развие било опростено като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност, било усложнено като производство за ликвидиране на една спорна иму­ществена общност. В тоя случай в СД наред с иска за СД се съединяват за общо разглеждане и решаване въпреки чл. 103 редица други искове: а) инцидентни установителни или конститутивни искове относно правоот­ношения, преюдициални спрямо ПД; б) осъдителни искове относно вза­имните притезания на съделителите, произтичащи от имуществената об­щност; и в) конститутивен иск за изкупуване на неделимото жилище.

II. ПД се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, т. е. обикновена съсобственост, а не съвместна, бездялова собс­твеност (например съпружеска общност). Основанието на съсобстве­ността е без значение. Правилата за СД (чл. 278-293а) са формулирани с оглед СД на съсобственост, породена от наследяване, защото тя е най-масова.

а) след делбата с други­те съсобственици на другата идеална част (713-81-1, Сб. 46; чл. 283); или

б) заедно с ця­лата вещ, когато съпритежателят притежава останалата идеална част (903-85-1, Б IX 33).

Може да се дели само общият парцел или само общата сграда в този парцел - те са от­делни вещи (3818-81-1, Сб. 72), освен ако парцелът е неделим (2-82-ПП Сб. 2). С един иск може да се иска делба на няколко вещи (обективно съединяване на искове за делба), както и на вещи, съсобствеността върху които произтича от различно основание (напри­мер обикновена съсобственост и съсобственост от съпружеска общност - 3253-82-11, Сб. 157). Не могат да се съединяват с делбения иск конститутивни искове, с които се създава нова по характер собственост (148-97-1, Сб. 34). Докато съпружеската общност не е прекратена съобразно с чл. 26 СК, е недопустима СД. Затова не може да се съеди­нява иск по чл. 26, ал. 2 СК с иск за делба; при това те се разглеждат и по различен съдопроизводствен ред. По сходни съображения не могат да се съединяват с иска за СД и исковете по чл. 28 СК, които целят промяна в следващите се по закона равни дялове на съпрузите. Изобщо, докато не се учреди съсобственост и не се определи размерът на дя­ловете на съсобствениците, не може да се върши СД. Затова исковете по чл. 28 СК тряб­ва да предхождат иска за СД, а не да го съпровождат (така тълк. р. 6-72-ОСГК, Сб. 5 и 7-73-ПП, Сб. 1; 1063-97-1, СиП 98 V, с. 49; 230-98-1, Б 98 1-11 32, с които бе напуснато обратното разбиране на тълк. р. 67-70-ОСГК, Сб. 21). Що се отнася обаче до преобра­зуването на личното имущество на основание чл. 21, ал. 2 СК в практиката се приема, че то може да бъде установявано в делбеното дело, ако е предявен ИУИ или възражение (756-96-1, Сб. 96 59; 818-97-1, СиП 98 V, с. 44).

СД се прилага и без оглед на качеството на лицата, които са участници в имущес­твената общност. По реда на СД се ликвидира и съсобственост, в която участва държа­вата, без при това да е нужно разрешението по чл. 35, ал. З ЗС. То е необходимо при доб­роволна делба (572-58-П, Сб. 147).

СД може да бъде използвана не само за да се разделят едновремен­но всички общи имоти, но и за да се прекрати общността само относно някои от включените в нея имоти (407-68-1).

Искът за СД независимо от страните и стойността на включените в делбата имоти е родово подсъден на районния съд въпреки чл. 80, б. „б"(чл.278, ал.1).

III. 1. Страни в СД трябва да бъдат всички участници в имущест­вената общност, предмет на СД, без да има значение дали участват в СД като ищци или като ответници (4-64-1111, Сб. 1). Другарството е за­дължително (433-83-1, Сб. 52). СД е недопустима, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността (арг. чл. 75, ал. 2 ЗН). Бъ­де ли въпреки това извършена СД, тя ще бъде недействителна (чл. 75, ал. 2 ЗН) спрямо всички участници в общността, а не само атакуема по чл. 233, ал. 2 (7-73-ПП, Сб. 1). Затова съдът трябва по свой почин да следи дали всички участници в имуществената общност са конституи­рани като страни.

2. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на СД, има в нея двойно качество - на ищец относно своето ПД и на ответник - от­носно ПД на другите съделители (586-64-1, Сб. 53). Въз основа на своето ПД всеки от съделителите, срещу които е бил насочен първоначал­ният иск за делба, може в първото заседание с писмена молба да поис­ка да се включат в СД и други общи имоти (чл. 278, ал. 2; 588-90-1, Б VIII 25), както и да бъде продължена СД въпреки неоснователността на предявения иск, отказа от него или оттеглянето му (тълк. р. 99-79-ОСГК, Сб. 18). Изобщо отказът от иск за СД е недопустим (284-88-1, Б XII 16; 311-93-1, Б 94 IX 12). В последното решение се приема, че съ­собственикът може да се откаже от правото на иск за делба на общата вещ само ако се е отказал от своите права в съсобствеността, и то пре­ди установяването им с решението по допускане на делбата. Той не по­гасява ПД на отказалия се, нито правото на ответниците да продължат СД (тълк. р. 99-79-ОСГК). Той има значение на оттегляне на иска за СД, което е допустимо и след като делбата е допусната (обратно: 2408-82-1, Сб. 66).

3. Тази особеност на СД се отразява и върху отговорността на съ­делителите за съдебни разноски. Извършената СД осъществява ПД на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе та­кава част от разноските, направени от всички съделители за СД, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност (586-64-1, Сб. 53; сега изрично чл. 293 а). Напротив, когато искът за СД е от­хвърлен (СД не е допусната), отговорността за разноски се урежда от общите правила (чл. 64; § 77 II). Ищецът не е имал ПД и ПД на другите съделители не е било упражнено в образувания процес. По присъедине­ните в СД искове обаче разноските се определят съобразно с чл. 64. То­ва важи както за инцидентните искове, предхождащи допускане на дел­бата, така и за исковете по сметките (чл. 293 а, узаконяващ предходната практика на ВС - вж. 7-73-ПП, Сб. 1).

Б. Допускане на делбата

IV. Производството за допускане на СД започва с искова молба, ко­ято трябва да отговаря на общите изисквания (чл. 98-99). При делба на наследство към нея трябва да бъдат приложени две удостоверения, из­дадени от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. С едното от тях се удостоверява смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, а с другото - какви имоти е оста­вил той (чл. 278, ал. 1).

Целта е да се улесни доказването на участниците и на обектите на имуществената общност. Те не изключват други доказателства относно същите факти (например акт за смърт, акт за произход на наследника от наследодателя; завещание; нотариален акт за собственост и т. н.). Доказателствената сила на удостоверенията по чл. 278, ал. 1 може да бъде оборвана и със свидетели, когато те са допустими за съответния факт или са на­лице условията на чл. 134 (§ 60 VIII 3). Удостоверенията по чл. 278, ал. 1 са от значение за основателността, а не и за допустимостта на иска: делото не може да бъде прекрате­но, ако те не бъдат представени (14-80-1, Сб. 30). Те са ненужни, ако фактите, до които се отнасят, са безспорни.

В СД са допустими доказателствени средства на общия исков про­цес без каквито и да било ограничения.

V. Според чл. 279 в първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на не­говия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имущес­твената общност. По повод на тези оспорвания в СД могат да възник­нат най-различни спорове. Чл. 281 не цели да ги изброи изчерпателно, а само да илюстрира тяхното разнообразие, като посочи, че те могат да бъдат даже и спорове за произход, за валидността на осиновяване или на завещание, за истинността на документ, както и спорове за намаля­ване на завещателни разпореждания и на дарения. Общо може да се ка­же, че тия спорове могат да се отнасят до всякакви правоотношения, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете.

Тия спорове могат да се повдигнат до допускането на делбата, а не само в пър­вото заседание (обратно: 319-95-1, БЗ 96 V 10). Изискването на чл. 279 е от значение за отговорността за разноските, предизвикани от закъснялото оспорване (чл. 65), а не и за допустимостта на оспорването. След допускането на делбата и по-специално във вто­рата фаза на делбения процес не могат да се повдигат и разглеждат оспорвания и пре­тенции, обуславящи отговора на въпросите: между кои лица, относно кои имоти и при какви делбени квоти трябва да се извърши СД (1306-53-ОСГК; 1062-58-Ш, Сб. 239 -относно намаляване на завещателни разпореждания; 4-64-ПП, Сб. 1 - относно претенцията по чл. 12, ал. 1 ЗН; 622-98-1 СиП 98 XI, с. 36 относно искането за изключване на един имот). Само ако след допускане на делбата имуществената общност се е промени­ла въз основа на новопостъпили факти, правните последици на тези факти могат да бъ­дат предявени и през втората фаза на СД (вж. т. VI 1).

Когато обаче предмет на СД е една спорна имуществена общност и спорните правоотношения не са били заявени с отделни искове вън от СД, по тях делбеният съд може и трябва да вземе становище. Но не­говите възможности са различни в зависимост от различното естество на спора, с който е сезиран.

1. Някои от споровете, обуславящи СД, не са подсъдни на районни­те съдилища, защото влизат в родовата подсъдност на окръжните съди­лища.

Такива са споровете за произход, за отменяне или унищожаване на осиновяване (вж. чл. 80, б. „а"), както и имуществените спорове с цена на иска над 10 000 лв. - чл. 80, б. „б" (например спорове за унищожаване или намаляване на завещание, за принадлеж­ност на имот, за валидността на прехвърляне на наследствен дял със стойност над 10 000 лв.). По такива спорове делбеният съд не може да се произнесе със сила на пре­съдено нещо.

Затова те не могат да бъдат предявявани пред него с инцидентен установителен иск или с конститутивен иск, съединен за общо разглеждане със СД, а само с възражение (например за нищожност на осиновя­ване: 1485-67-П, Сб. 155; 2706-69-1, Сб. 109).

2. Напротив, всички спорове от компетентността на районните съ­дилища (например по чл. 12 ЗН; 407-72-1, Сб. 34) могат да бъдат пре­дявявани за съвместно разглеждане със СД не само чрез възражение (110-83-1, Сб. 35), но и чрез инцидентен установителен или чрез конс­титутивен иск (арг. чл. 279 и 281). Тогава по тях делбеният съд ще се произнесе със сила на пресъдено нещо. За тяхното предявяване ще ва­жат правилата на чл. 116, ал. 2 и 118 (§ 90 II).

VI. Първата фаза на СД завършва с решение по допускане на СД. То подлежи на обжалване и влиза в сила съобразно с правилата на общия исков процес. С него съдът или допуска, или не допуска делбата.

1. В решението, с което СД се допуска, съдът трябва да се произне­се по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се из­върши и каква е частта на всеки от съделителите, между които СД се допуска (чл. 282, ал. 1). По този начин се установява ПД на всеки от съделителите и се определя основата, върху която ще се проведе втора­та фаза на СД - ликвидиране на имуществената общност. В същото ре­шение делбеният съд трябва да се произнесе и по всички искове, които са били предявени пред него по въпроси, обуславящи СД.

а. Влязлото в сила решение, което допуска СД, макар и да подгот­вя следващата нейна фаза (извършване на СД), не е някакъв междинен, несамостоятелен акт. То изпълнява самостоятелна правозащитна функ­ция. Тя се състои в силата на пресъдено нещо, с което то установява ПД (2205-74-1, Сб. 99; 246-76-1, Сб. 35; 352- 80-1. Сб. 41; 2408-82-1, Сб. 66) заедно с обуславящите го правоотношения, когато и тяхното установя­ване е било надлежно поискано (вж. т. V). Тя изключва пререшаването на въпроса дали между лицата относно имотите и при квотите, посоче­ни в решението, следва да се извърши СД (2544-64-1, Сб. 108; 2408-82-1, Сб. 66; 200-88-1, Б XII 15), и трябва да бъде зачетена във втората фа­за на СД, когато съдебно признатото ПД трябва да бъде осъществено (срв. 2257-68-1; 1020-84-1, Б I 22, 223-91-1, Б V 21). Наред с това сила­та на пресъдено нещо, с която се ползва решението, допускащо СД, придава на производството, завършено с него, самостоятелен характер спрямо производството за извършване на СД, като подчертава двуфазния характер на СД (75-69-1, Сб. 23; 2305-74-1, Сб. 99).

Ето защо, ако това производство бъде прекратено (поради оттегляне на иска или невъзобновяване, след като е било спряно по общо съгласие), производството за допус­кане на СД заедно със завършващото го решение запазват своята сила и не могат да бъдат обезсилени (1504-67-1, Сб. 86; 75-69-1). Те не могат да бъдат обезсилени и въз основа на съдебна спогодба, сключена през втората фаза на СД. По въпросите, разре­шени със сила на пресъдено нещо от решението за допускане на делбата, спогодбата е недопустима, така че тя може да се отнася само до въпроси, предмет на втората фаза на СД (обратно: 818-84-1, Сб. 41).

При същите условия и по същия ред ПД може да бъде оспорено по време на из­вършване на СД, когато то следва непосредствено нейното допускане. Достатъчно е да знаем пределите на силата на пресъдено нещо във времето (§ 72 V 5), за да сме наясно, че срещу такъв иск силата на пресъдено нещо на решението, допускащо СД, не е прег­рада, така че неговата допустимост не е някаква особеност на СД. Особеното тук е са­мо възможността този иск да се предяви, докато СД е още висяща, понеже осъществя­ването на ПД през втората фаза на СД още не е завършено.

б. Понеже ПД се установява със сила на пресъдено нещо, преклудират се всички възражения срещу него, които го изключват или про­менят неговото съдържание, независимо от това на какви правоотноше­ния те се основават. Преклудирането означава, че допуснатата СД и но­вото правно положение, създадено въз основа на нея чрез извършване на делбата, не могат да бъдат атакувани по исков ред въз основа на преклудираните възражения. Силата на пресъдено нещо пречи да се преобсъжда дали допуснатата СД отговаря на действителното правно положение (955-90-1, Б 91 II 21). Евентуалното несъответствие следва да се отстрани чрез отмяната на влезли в сила решения по чл. 231 (7-73-ПП, Сб. 1; 246-76-1, Сб. 35; 53-84-1, Сб. 25).

Не се преклудира обаче възможността да се установи по исков ред неистинността на документ, на който е основана делбата (чл. 97, ал. 3), за да се открие пътят за отмя­на по чл. 231, б. „б" (53-84-1, Сб. 35). Преклудирането на възраженията не означава, че са отречени със сила на пресъдено нещо правата, на които те се основават. Ето защо тяхното предявяване по исков ред е възможно. Сила на пресъдено нещо по тия права се формира, само ако те са били предявени пред делбения съд по исков ред за общото раз­глеждане със СД, когато това е допустимо (т. V 2 и 2758-72-1, Сб. 84). Ако случаят не е такъв, тия права могат да бъдат съдебно предявени и след СД, не, разбира се, за да се атакува извършената СД, а с оглед на СД на други общи имоти между същите съделители или с оглед на други общи права (вземания, авторски права и др.).

2. Решението, с което СД не се допуска, отрича със сила на пресъ­дено нещо ПД, претендирано от ищеца. То е пречка за нов иск за СД между същите лица, относно същите имоти, на същото основание (2408-82-1, Сб. 66). Само ако ищецът се позовава на имуществена общ­ност, възникнала след решението за недопускане на СД, новият иск за СД ще бъде допустим.

VII. С решението за допускане на СД или след него, но преди завършването на СД, съ­дът може да постанови една важна привременна мярка, предвидена от чл. 282, ал. 2. Тя пред­поставя, че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно със свои­те дялове, а общите имоти се държат и ползват от един или неколцина от правоимащите. В такъв случай делбеният съд по молба на някой от невладеещите разпределя привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти съобразно с признатите кво­ти, а когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надминаващи неговата квота, да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от ползването.

Тази привременна мярка, наподобяваща привременна делба, се постановява с опре­деление, когато следва решението за допускане на СД. То подлежи на обжалване с частна жалба, но може и да се изменя от същия съд, който го е постановил (чл. 282, ал. 3).

В. Извършване на делбата

VIII. С решението за допускане на СД първата нейна фаза прик­лючва и започва втората фаза, целяща да се извърши допуснатата СД, като се осъществи съдебно признатото ПД.

IX. Едновременно със споровете по сметките делбеният съд във втората фаза на СД започва процесуалните действия, целящи да се осъ­ществи ПД. А то се осъществява или чрез образуване на дялове от об­щите имоти и предоставяне на всеки дял в обект на изключителна соб­ственост на съответен съделител, или чрез публична Продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 288, ал. 1. Тези различни способи за ликвидиране на имуществената общност се прила­гат в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

1. Когато те могат да се разпределят в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като спазва при наследствена общ­ност чл. 69-72 ЗН.

СД чрез разделителен протокол предпоставя, че има имоти за всички съделители. Ако имотите са по-малко от съделителите, СД чрез разделителен протокол е недопустима (643-85-1, Б VII 21). Ако се дели и съсобствен парцел, той трябва да се постави в дял на съделителя - собственик на построеното върху парцела жилище (236-85-П, Б IX 36).

В дяловете могат да бъдат поставени и отделни етажи от обща сграда или части от общия етаж, така че СД да учреди между съделителите етажна собственост (799-60-I, Сб. 64; 1511-61-1, Сб. 81; 914-64-1, Сб. 62). Обособените чрез СД жилища може да не са равни, да не отговарят на стойността на квотите на съделителите (1816-59-11, Сб. 263) или пък да не задоволяват жилищните им нужди (1511-61-1, Сб. 81), но трябва да могат да се използват самостоятелно без неудобства, по-големи от обикновените, и без значителни преустройства (чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 62, ал. 2 ЗТСУ). Ако тези условия не са налице, съдът може да откаже реалната СД даже и да е съставен и одобрен архитекту­рен план за нея (75-81 -ОСГК, Сб. 15).

Сумите, с които се изравняват парично дяловете, се присъждат служебно. Затова съдът трябва служебно да присъди върху тях и изравнителни лихви (997-70-1, Сб. 83).

Разделителният протокол е опората на следващите действия по СД.

2. Разпределянето на имотите по дялове не приключва СД. Нуж­но е всеки от образуваните дялове да се свърже с определен съделител, та едва тогава да възникне на мястото на имуществената общ­ност състояние на имуществена разделност. Определянето на прите­жателите на дяловете може да стане от съда в самия разделителен протокол. Така съдът ще постъпи, когато квотите на съделителите не са равни, поради което носителят на всеки дял е предопределен от размера на квотата. Но така съдът може да постъпи и когато разпре­делението на дяловете между съделителите чрез теглене на жребие е много неудобно (чл. 292).

Такъв е например случаят, когато ползването на имотите е било разделено между съделителите и всеки от тях е направил значителни подобрения във владения от него имот. Уместно е в този случай всеки да получи в изключителна собственост владения и подобрен от него имот, без да се тегли жребие (7-73-ПП, Сб. 1).

3. Когато тегленето на жребие е възможно и удобно, бъдещите но­сители на образуваните дялове се определят чрез жребие (чл. 291). То предпоставя, че разделителният протокол е влязъл в сила, т. е. че е ве­че необжалваем (за обжалването вж. XIV). Съдът призовава съделите­лите на съдебно заседание, в което става тегленето на жребие. То се удостоверява в съдебния протокол и представлява последната брънка от веригата действия, чрез които се осъществява ПД, като имуществе­ната общност се превръща в имуществена разделност. Макар и в тегле­нето на жребие да участват страните, то е част от съдебната дейност по извършване на делбата и подлежи на обжалване, ако е опорочено (нап­ример съдът не е призовал всички съделители при теглене на жребие; не е спазил тайната относно дяловете и т. н.).

4. След тегленето на жребие или от деня, когато е влязъл в сила разделителният протокол, когато той определя носителите на дяловете, настъпват вещноправните последици на СД. Възниква в полза на от­делните съделители изключително право на собственост върху имоти­те, включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД (1267-67-1, Сб. 77). Той се прибавя към силата на пресъдено нещо, с която е установено ПД, и се основава на нея. Тя придава стабилност на създаденото със СД ново материалноправно положение. Всяка фаза на СД изпълнява присъщата й функция, а съчетанието им придава на СД качеството на стабилен титул за собственост, неатакуем по исков ред, вкл. и чрез иска по чл. 74 ЗН.

5. Когато в делбената маса са включени имоти, които са съсобствени на съдели­телите и на трети лица, докато тази съсобственост не бъде ликвидирана, СД между съделителите не може да бъде извършена (чл. 283). Ликвидацията на съсобствеността с третите лица не е нужно да предхожда допускането на СД (обратно: 2453-60-1, Сб. 152), но трябва да стане, преди да се състави разделителен протокол между съделителите (55-65-1, Сб. 34). Затова чл. 283 разпорежда, че ако до този момент съсобствеността с третите лица не бъде ликвидирана, имотите, до които тя се отнася, трябва да бъдат из­ключени от СД (1651-69-1, Сб. 66). Те ще станат предмет на нова СД, след като частта на съделителите в съсобствеността с третите лица бъде конкретизирана чрез делба между тях и третите лица.

Когато обаче наследственият имот е един и в него участва като съсобственик тре­тото лице, той трябва да се дели направо с негово участие (1651-69-1, Сб. 66).

Х. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична Продан (чл. 288, ал. 1). Проданта се извърш­ва, след като решението да се ликвидира по този начин имуществената общност влезе в сила (вж. т. XVI). Публичната Продан се извършва съобразно с правилата за публична Продан на недвижим имот при прину­дително изпълнение (чл. 373-389), даже и да се касае за обща движима вещ (§ 164), като първоначалната цена е пазарната (102-90-1, Б VI 22). Страните в делбата могат да участват в наддаването.

Реформата на ГПК от 1999 г. измени чл. 293, като въведе в случая, когато имот, предмет на СД, е изнесен на публична Продан като неподеляем, право на всеки от съделителите да го изкупи при условията на чл. 389 г, ал. 2. Приспособим ли чл. 389, ал. 2 към случая на чл. 293, ал. 1, изводът ще бъде, че желаещият да изкупи трябва в тридневен срок от приключване на наддаването да впише в наддавателния лист, че желае да купи имота по най-високата цена, предложена при наддаването. Нап­рави ли това вписване, той се обявява за купувач.

XI. 1. Актът, с който един от съсобствениците придобива (възмез­дно или безвъзмездно; доброволно или принудително) идеалните части на другите съсобственици от общия имот, макар и да туря край на съ­собствеността, не е делба. Съобразно с фактическия си състав той мо­же да бъде: продажба, дарение, завещание, отчуждаване и т. н. Между тях се подрежда и конститутивното съдебно решение за изкупуване иде­алните части на другите съсобственици от един от съсобствениците, ко­ето чл. 288, ал. 2-7 урежда. Затова, макар и да се свързва със СД, про­изводството за изкупуване на неподеляемото жилище не е част от про­изводството за СД, а различно от СД производство. Когато неподеляе­мото жилище е единственият общ имот, то би трябвало да може да за­почва направо, без да бъде опосредявано от ненужното делбено произ­водство. Ако на практика то често се смесва и слива със СД, вината е на закона, който неясно и непълно го е уредил.

2. Производството за изкупуване започва с молба на заинтересува­ния съделител. Тя може да бъде предявена и устно, но само при услови­ята на чл. 116, ал. 2 (§ 95 IV) най-късно в първото заседание след допус­кане на делбата (чл. 288, ал. 5), т. е. в началото на производството за из­вършване на СД. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължа­ван нито по искане на страните, нито по почин на съда (414-89-1, Б 90 II 21, т. VIII). С молбата всъщност се предявява конститутивен иск за изкупуване (§ 42), без който до възлагане на жилището не може да се стигне (267-67-1, Сб. 45; 1885-71-1, Сб. 54). Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване.

3. С реформата на ГПК от 1999 г. изкупуването на неподеляемото жилище получи следната нова уредба:

а. Първата хипотеза на изкупуване важи, когато жилището е било съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със смърт на единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата от брака, няма собствено жилище. Правото на изкупуване пред­поставя съвкупността от всички посочени изисквания. По смисъла на разпоредбата те са налице и когато от брака има само едно дете.

б. Втората хипотеза на изкупуване обхваща случая, когато претен­диращият да изкупи е живял при откриване на наследството в жилище­то и не притежава друго жилище. Ако в жилището при откриване на наследството са живяли двама или повече сънаследници и не притежават друго жилище и искане за изкупуване бъде предявено от няколко от тях, ще бъде предпочетен този, който предложи най-високата цена. Законът не урежда наддаването. То би трябвало да бъде организирано от делбения съд. Той следва да определи срок, в който всеки от претендентите да изкупи трябва да направи предложение за цената, която е готов да плати. За наддаването те трябва да бъдат уведомени със съобщение на съда. Срокът за наддаване ще тече от деня на връчване на съобщението. За ос­нова на наддаването служи оценка на имота по действителната му стой­ност (чл. 288, ал. 2). Оценката следва да се извърши с помощта на вещи лица, както при публична Продан, но правилата за наддаването, при ва­жащи за публична Продан, в случая не могат да се приложат по аналогия, защото целта на изкупуването, допуснато от чл. 288, ал. З е публичната Продан да бъде осуетена.

XII. При реформата от 1999 г. разпоредбите на ал. 4 и 5 на чл. 288 ос­танаха в редакцията им от 1961 г., без да се държи сметка, че реформата въведе с ал. З на чл. 288 една нова хипотеза за изкупуване на жилището (вж. по-горе т. З, б. „б"). Затова, макар че ал. 4 и 5 препращат само към ал. 2 на чл. 288, не може да има съмнение, че съобразно техния смисъл те тряб­ва да важат и за хипотезата на изкупуване по ал. З на чл. 288.

Изкупуването поставя проблема за удовлетворяване на претенции­те на останалите съделители за техните дялове в жилището. Ако те не бъдат: удовлетворени чрез поставяне в техните дялове на други имоти от делбената маса, в тяхна полза възниква парично вземане срещу изку­пуващи, чието плащане трябва да бъде обезпечено. В тази материя ста­рият режим на изкупуване се съчетава с важни промени, въведени с ре­формата от 1999 г.

1. Откакто бе въведено изкупуването, в полза на съделителите, сре­щу които то е допуснато, бе предвидено обезпечаване на тяхното парич­но вземане за равностойността на техните дялове в жилището, вписва­не по тяхно искане на законна ипотека върху жилището. Това обезпече­ние бе запазено и при реформата от 1999 г. Самото вземане трябва да бъде изплатено в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за въз­лагане, без плащането да се разсрочва, както предвиждаше предходният режим.

2. За да обезпечи удовлетворяването на останалите съделители, ал. 7 на чл. 288, в редакция от 1999 г. разпорежда, че съделителят, на ко­гото е възложен имотът, става негов собственик, след като изплати взе­мането, което другите съделители имат спрямо него, заедно със закон­ната лихва. Ако не плати своевременно дължимите на другите съдели­тели суми, решението за възлагане на имота се счита обезсилено по право (вж. т. XIII 2) и имотът се изнася на публична Продан, освен ако друг съделител, който отговаря на условията по ал. З, поиска това, но при условие, че заплати веднага цената по оценката на жилището, нама­лена със стойността на дела му. Платената сума се разпределя между останалите съделители съобразно техните дялове.

XIII. След реформата съделителят, на когото е възложен неподеляемият жилищен имот по реда на чл. 288, ал. 2 и 3, ще стане собственик на имо­та само ако плати в срок на всеки от съделителите сумата, определена от съда като равностойност на неговия дял, заедно с полагащата се за­конна лихва. Неплащането води до обезсилване на решението за възлагането по право (чл. 288, ал. 7). Следователно, след реформата от 1999 г. КД на решението за възлагането на неподеляем жилищен имот (чл. 288, ал. 2 и 3) не прехвърля върху изкупилия собствеността на жилището. То­ва решение поражда в полза на изкупилия само правна възможност да стане изключителен негов собственик, ако плати сумата, определена от съда за уравняване на изкупения дял, респ. на изкупените дялове. От друга страна, тъй като неплащането води до обезсилване на решението за възлагане по право, не е необходимо да се предявява иск за обезсил­ване на това решение. Възобновяването на делбеното дело ще стане по молба на съделител, на когото имотът не е възложен. Имотът може да не бъде изнесен отново на публична Продан, а да се възложи на друг съ­делител, който отговаря на условията по чл. 288, ал. З, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него (чл. 288, ал. 7). Ако между съделителите възникнат спорове относно наличието или валидността на плащането, те ще се решат в рамките на възобновеното делбено дело.

Изложеното сочи, че е необходима законодателна промяна, която да възстанови режима на изкупуването на жилището, що се касае до придобиване на собственост върху изкупеното жилище със самото ре­шение за възлагане.

XIV. Връзката между СД и производството за изкупуване на неде­лимо жилище се проявява не само във възобновяване на СД при обез­силване на изкупуването, но и в едновременното обжалване на решени­ето за изкупуване заедно с другите решения, постановявани през втора­та фаза на СД (решение по сметките - т. VIII; решение за образуване на дяловете - т. IX, и решение за публична Продан - т. Х). Вж. чл. 290. Об­жалването става с обща жалба в срока за обжалване на най-късно из­даденото решение (чл. 290). До изтичането му предходните решения не влизат в сила. Тази особеност отразява връзката между различните спо­соби за извършване на СД. Ако чрез обжалването се установи, че жили­щето, възложено по чл. 288, ал. 2 и 3, е делимо, то ще трябва да бъде разпределено между съделителите, като се измени съставеният вече разделителен протокол. А за да се измени, той не трябва да е влязъл в сила (3-84-ОСГК, Б 85 III 22; 643-85-1, Б VII 24).

XV. Изкупуването на жилището вместо чрез съдебно решение мо­же да бъде постигнато чрез съдебна спогодба (арг. чл. 365, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 125; 1065-66-1, Сб. 54; тълк. р. 113-68-ОСГК; 538-78-1, Сб. 26). Тя може да се сключи както след допускане на СД (според тълк. р. 113-68-ОСГК само тогава), така и преди нейното допускане (арг. чл. 109, ал. 1 и по-горе т. XII 1; също: 4-69-ПП, Сб. 2). С нея жилище­то може да бъде предоставено и на съделител, който не отговаря на изискванията по чл. 288, ал. 2-3 (1065-66-1, Сб. 54; обратно: тълк. р. 113-68-ОСГК - само ако отговаря на тях). В рамките на договорната автономия, с която разполагат, съделителите ще определят размера на стойността на изкупените идеални части и времето на нейното изплаща­не. Правилата на чл. 288, ал. 2, 3 и 6 предпоставят конфликт на интере­си във връзка с принудително изкупуване. Те са неуместни при договор­ното изкупуване, постигнато чрез съдебната спогодба. При неизпълне­ние на поетите с нея задължения тя може да бъде развалена с иск по чл. 87, ал. З ЗЗД (113-68-ОСГК).