78 поучения върху стария завет

Авраам беше родоначалник на еврейската нация; в неговия живот виждаме изпълнението на писаното в Притчи 16:7:“Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му”. Авраам, както и неговите потомци, имаха свидетелство за истинността на това писание. Пророк Захария пророкува за идващите дни, по времето на хилядолетното царство на Христос, когато “десет мъже от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас” (Захария 8:23). Всеки жив юдеин тогава ще следва красивия пример на баща си Авраам. Днешният текст ни представя двама велики мъже – Авраам и Авимелех. В Авимелех ние виждаме мъдрост; в Авраам – благосъстояние и, посред него, поклонение на Йеова.

Все пак, на езическите съседи на Авраам не им се наложи да чакат дълго, преди да се убедят, че Авраамовия Бог е реален! Авимелех срещна Бога в потресаващ сън (Битие 20:1-8), той видя Авраам да се моли за него и Бог да му отговаря с изцеление на цялото му семейство (Битие 20:17). Когато Същият Този Бог посети Сара, даде дете на Авраам, който беше на около 100 години, и го направи богат и преуспяващ, Авимелех осъзна, че се нуждае от съюз с този човек.

Същото наблюдавахме при Йосиф в Египет, при Исус Навиев пред стените на Ерихон и с тримата приятели на Даниил във Вавилон. Потифер, господаря на Йосиф, не можеше да не види, че “...Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше” (Битие 39:3). По подобен начин Рахав призна пред съгледвачите на Исус Навиев: “Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; ... защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу” (Исус Навиев 2:8-11). Дори арогантния цар Навуходоносор трябваше окончателно да благослови “Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя...” (Даниил 3:28-29).

Кога църквата преживява своя най-славен момент? Това е, когато вярващите живеят живот на пълна вяра и очевидна святост пред Бога и невярващите хора. Това е, когато онези – невярващите, видят наградата за святия живот и са принудени да изповядат, както направи Авимелех. Той каза на Авраам “Бог е с тебе във всичко що правиш”. В Битие 26:17-18 ни се дава доказателство, че филистимците търсеха приятелството на Авраам против тяхната воля, защото веднага след смъртта му те затрупаха кладенците, които той беше изкопал във Вирсавее. Но историята отново се повтори, когато по-късно те отново молеха за приятелството на Исаак (Битие 26:23-31).

Въпрос 2: Опиши как Авраамовият начин на живот повлия на езическите му съседи. Как се прилага това за вярващите днес?

Ние, все пак, не трябва да изспускаме от очи пророчеството на Азария “Господ е с вас докато сте вие с Него” (2 Летописи 15:2). Това ни припомня, че Авраам, Йосиф, Исус Навиев и приятелите на Даниил притежаваха условни благословения. Това е и до днес така. Всяко локално събрание, семейство и индивид, които желаят пребъдващото присъствие на Бог, трябва да бъдат съзнателно святи. Трябва чрез молитва, вяра и посвещение да осигурим нашата вътрешна и външна святост в личен план и святост в събранието, така че “да не види Господ нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе” (Второзаконие 23:14). Само чистите по сърце ще видят Бога в техните обстоятелства, когато имат нужда от него.

Той можеше да храни дълбоко негодувание и горчивина в сърцето си и да сключи договор, с който не би се съгласил. Това би събрало греховете на лицемерие, злоба и омраза на едно място. Но той избра да говори с човека. Сърцето му не можеше да подхранва злоба срещу никого. Ние съгрешаваме, когато задържаме нещо против някого, когато разпространяваме на други неговите (нейните) провинения срещу нас, когато се усмихваме на брата или сестрата, но търсим отмъщение за предполагаеми или реални обиди. В Стария Завет заповедта беше ясна, както е ясна и в новозаветно време Матей 18:15. Бог каза на Израил чрез Мойсей:

Двама приятели могат свободно да влязат в заветно взаимоотношение, само когато всички пречки биват премахнати и различията изгладени. Така трябва да бъде между светиите. Трябва да има искреност, откритост, честност, простителност, възвръщане, любов, снизходително приемане и уважение в нашите всекидневни взаимотношения със светиите и грешниците.

Господната заповед към нас е “Не забравяйте!”.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 70

БОГ ИЗПИТВА АВРААМ

В урока ни тази седмица е представено огненото изпитание на Аврамовата вяра в Бога. Бог изпита Авраам не за да го вкара в грях, а за да опита силата и автентичността на неговата вяра. Този акт не поставя под въпрос Всезнанието Му, а Му дава възможност да уважи свободната воля на човека.

Бог не планира действията и избора на хората. Като свободен морален фактор, Авраам имаше право да отхвърли или да приеме Божието искане. Човек е отговорен за всичките си действия, били те добри или зли. Библията казва: “Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото... за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти” (Второзаконие 30:15,19). Когато изпитанията на живота прекосят пътя ни, Бог доказва дали притежаваме решимост и посвещение да вършим Неговата воля или не.

Въпрос 1: Каква е отговорността на човека за неговите действия или избор?

ЗАПОВЕДТА ЗА ПРИНАСЯНЕ НА ИСААК В ЖЕРТВА

(Битие 22:1-2; Второзаконие 8:1-3,16; Исая 48:18; Евреи 11:17)

Бог заповяда на Авраам да принесе в жертва най-скъпото, което имаше, единствения си син. Никаква причина не му беше дадена. Обаче му беше обещано от Бога, че по Исаака ще се наименува неговото потомство. Бог искаше да изпита сърцето на Авраам, за да го издигне на по-високо духовно ниво.“И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. И те смири, и като те остави да огладнееш... за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти” (Второзаконие 8:2-3,16).

От горното можем да заключим, че Бог допуска понякога да попаднем в затруднения, за да се увери в любовта ни към Него и за да ни възвеличи. Само чрез изпитанията можем да различим ония, които наистина обичат Бога и се боят от Него, от ония, които биват отнесени от обстоятелствата.

Въпрос 2: Защо имаше нужда Бог да изпита вярата на Авраам? Въпрос 3: Защо Бог допуска изпитания в живота ни?

Исус каза: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15). Авраам пътува три дни до месността Мория, където трябваше да се принесе жертвата. Той имаше достатъчно време да обмисли действията си, както и реакциите на хората, в това число и на жена си, Сара, спрямо това странно жертвоприношение. Но той не позволи човешките доводи и мненията на хората да го обезкуражат или да го отклонят от покорството към Бог. Той беше решил да се покори, независимо колко трудно или болезнено можеше да бъде това. Такава безкомпромисна и непоколебима позиция по отношение на покорството към Бога издържа на всяка буря и в битките на живота се радва на сладкия вкус на победата.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО ПОКОРСТВО НА ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ БОИ ОТ БОГА

(Битие 22:3-10,18:19; Даниил 3:18; 6:10; Второзаконие 5:29; Исая 48:18)
Авраам знаеше, че ако се покори на Бога, ще изгуби единствения си син. Той също знаеше: “по Исаака ще се наименува твоето потомство” (Битие 21:12); което означаваше, че заветът му с Бога беше поставен на карта. Седрах, Мисах и Адвенаго знаеха, че ще бъдат изгорени живи в пещите на Навуходоносор, ако отстоят решението си да се покорят на Божията заповед срещу идолопоклонството. Даниил знаеше, че може да бъде хвърлен в ямата на гладните лъвове, ако продължи да ходи във вярност и посвещение към Бога.

Тези, на пръв поглед опасни ситуации не отклониха тези Божии служители от последователното им покорство. Било в дъжд или слънце, в живот или смърт, те бяха решили в себе си да се покоряват на Бог.

Авраам искаше да се увери, че нищо няма да му попречи да се покори на Бог, като принася сина си Исаак в жертва. Няма доказателство, че той е споделил с жена си, с каква мисия тръгва за месността Мория. И когато те наближиха мястото на жертвата, той каза на двамата си слуги да го изчакат. Тези предпазни мерки му помогнаха да се опази от всеки, който би опитал чрез плътски доводи да го поклати от решението му да се покори на Бога. Ние трябва да сме нащрек срещу всеки, който ни убеждава да поемем по лесен и безбожен път, за да решим проблемите си или да преуспеем в живота.

Въпрос 4: Какво научаваме от предпазните мерки, които взе Авраам при пътуването си до месността Мория?

Даниил и тримата му приятели Седрах, Мисах и Авденаго, стигнаха до точката в живота им, където можеха да кажат като Павел: “Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка” (Филипяни 1:21). Ти стигал ли си в твоя живот до такава точка, където общението ти с Бога е било по-ценно от което и да е друго нещо в живота ти? Решил ли си да се покоряваш на Бога дори и да ти струва перспективите и обещанията за богатство, удоволствия, съпруг, съпруга, деца, слава, уважение и позиция в обществото? Имаме ли побеждаващата вяра на Авраам?

Помисли върху тези неща. Бог остави Авраам в изпитанието до момента, когато той взе ножа да заколи сина си. Тогава Той каза: “сега зная, че ти се боиш от Бога” (стих 12). Седрах, Мисах и Авденаго бяха хвърлени в огнената пещ преди да бяха спасени. По същия начин, Даниил беше спасен едва след като беше хвърлен на дъното на ямата с гладните лъвове! Стигал ли си до онази страховита, смразяваща точка на изпитанието, в която оставаш без дъх и без надежда? Може ли твоята вяра да устои в изпитите на живота? Имаме нужда от такава вяра, която не може да бъда поклатена от никоя атака на лукавия, колкото и яростна да е тя. Запомни, когато опасността изглежда толкова близо и толкова заплашителна, Бог е точно до теб, за да ти донесе спасение (Исая 43:1-3). Каква чудесна и сигурна надежда!

В това изпитание виждаме не само искреното посвещение на Авраам, но също похвалата и наградата, които Бог му даде за верността, с която той се покори на Божествените инструкции. Някой е казал: “Най-доброто доказателство за това, че се боим от Бога, е готовността ни да Му послужим и да Го почетем с това, което ни е най-скъпо”.

Верността на Авраам и неговото упование в Бога бяха възнаградени първо с появата на овена за всеигарянето. Всички вярващи трябва бодро да разчитат на Йеова Ире, което в превод означава: “Господ, Който промисля”.

Важно е да отбележим, че както овена замести Исаак в смъртта, така и Господ Исус замести в смъртта всеки човек. Той умря на наше място, така че да ни освободи от вечната смърт и огненото езеро, ако приемем Неговата жертва (Исая 53:4-12; Матей 20:28; Йоан 6:51; Римляни 4:25). Христовата смърт стана за нас освобождение от проклятието. Христос плати цената за греха ни, подобно на жертвените животни в Стария Завет, за да не я плащаме ние.

Въпрос 7: Какво е духовното значение на жертвения овен, който зае мястото на Исаак?