78 поучения върху стария завет
БИБЛЕЙСКОТО СПАЗВАНЕ НА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
Изтегляне 1.14 Mb.
|
БИБЛЕЙСКОТО СПАЗВАНЕ НА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ При Господната Вечеря се използват два символа, а именно безквасен хляб и плодът на лозата. Квасът означава мая. Още от старозаветни времена квасът е символ на греха. Безквасният хляб е символ на “безквасното” (безгрешното) тяло на Христос, “което беше разчупено” за нас (1 Коринтяни 11:24). Затова ще бъде погрешно да използваме хляб с мая, за да отслужваме Господна Вечеря. Все пак, безквасният хляб не е самото тяло на Христос, а само символ. Плодът на лозата символизира кръвта на Христос, “която се пролива за прощаване на греховете” (Матей 26:28). Исус даде чашата на последователите Си след като беше я благословил и след като им беше дал от безквасния хляб. Отново, това е само символ, а не самата кръв на Христос. Ще бъде погрешно да заместим сока от грозде с ферментирало или опияняващо вино, с друг червен сок (боровинки, малини, къпини и т.н.), с вода или друга течност. В действителност, плодът на лозата ще се използва и във вечерята с Господа след Грабването – Сватбената Вечеря на Агнето (Матей 26:29). Това са единствените символи, използвани от Господа.
Христос заръча този обред да се спазва постоянно, “докато дойде Той” (Лука 22:19-20, 1 Коринтяни 11:26). Всеки вярващ трябва редовно да взема участие в Господната Вечеря (1 Коринтяни 10:16-17; 11-28). Ранната църква правеше така (Деяния 2:42,46; 20:7). Макар и да няма някакъв закон в Новия Завет, който да указва колко често да се прави, Господната Вечеря е обичай, който се спазва от всяка християнска група. Целите на Господната Вечеря са: за възпоменание на Неговата смърт (Лука 22:19; Исая 53:5; 1 Коринтяни 11:26) и за предвкусване на обещаното Му идване (1 Коринтяни 11:26; Йоан 14:1-3). При обреда писанието заръчва на вярващите да погледнат нагоре (към небето) (1 Коринтяни 11:23; Деяния 7:55-56), назад (към Голгота) (1 Коринтяни 11:28; 5:6-8; 10:21) и напред (към Неговото идване и нашето вечно общение с Него) (1 Коринтяни 11:26; Откровение 19:7-9).
Тъй като Господната Вечеря се дава в Църквата и е за християните, към нея не бива да се отнасяме с безотговорност, безразличие или неподготвеност. Тя винаги се предхожда от лична подготовка, точно както старозаветната Пасха се предхождаше от седмица, в която хлябът и домовете на евреите биваха очистени от квас. Така и Господната Вечеря се предхожда от живеене в святост и отвръщане от всеки грях и от всяко зло. Който и когато и да дойде, да вземе Господна Вечеря, трябва по необходимост да изпитва себе си, да не би да яде недостойно. Изпитване на всичко в тебе – живота ти, поведението ти, характера ти, думите ти, мислите ти, сърцето ти и дори мотивите ти – не могат да бъдат заменени срещу желанието ти да вземеш участие в Господната Вечеря. От друга страна, църква, чиито членове са оплетени в съмнения, лоши чувства, клюки, злословене, лицемерие, подлизурство и язвителност, не бива да пристъпват към Господната трапеза преди първо да се очистят, да изповядат греховете си, да се покаят, да бъдат възстановени и обновени.
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕДОСТОЙНОТО УЧАСТИЕ В ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА Последствията от недостойното участие в Господната трапеза са катастрофални както за недостойно участващия, така и за църквата като цяло. “Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали” (1 Коринтяни 11:27-30) Първо, непочтителния участник е виновен за оскверняване святостта на обреда Господна Вечеря. Той е виновен за презрение на Христовата кръв. Той осквернява постановлението и с това разпъва втори път Спасителя. И вместо да бъде очистен и изцелен чрез кръвта Му, той става виновен за кръвта на Господа. Това е съглашение със смъртта и погибелта. Това е сеене за плътта, от което ще последва неминуемо тление. Това е голям риск: “той яде и пие осъждане на себе си”. Човек, който провокира Бога, неминуемо ще навлече на себе си погибел. За жалост, наказанието може да е дори под формата на смърт – физическа, духовна и вечна смърт. В по-меката си форма то може да е болест или немощ. “По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави” (1 Коринтяни 11:30). Трябва ли Божият гняв срещу непочтителните да възпира святите и искрени вярващи, изпълнени със страхопочитание, да приемат Господна Вечеря? Разбира се, че не! Святите и бдителни християни, които чакат Господа, трябва да бъдат насърчавани да участват в Господната трапеза и да се радват, по такъв начин, на благословенията, но не и без да изпитват себе си.
СЕБЕИЗПИТВАНЕ ПРЕДИ УЧАСТИЕ В ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА “Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата” (1 Коринтяни 11:28) Себеизпитването е оглеждане в огледалото на Божието Слово. По този начин участващият би размислил за свещенността на този обред и би го сравнил със собствените си мисли, съвест, мотиви и начин на живот. Нужно е такова себеизпитване преди някой да приближи Господната трапеза. За достойните членове и за достойните църкви, участващи в Господната трапеза, благословенията са много. Обрядът носи единство и любов между братята и задушава разцепленията и несъгласията (1 Коринтяни 10:16-17; 11:16-30). Когато Господната Вечеря се отслужва с цялото й духовно значение, носи благодат и пълнота в живота на участниците. Благословенията, осигурени чрез смъртта на Христос, биват наново освободени при възпоменанието, пробудено чрез Господната трапеза. Докато недостойното участие в Господната Вечеря привлича болести, то достойното участие на истинските вярващи ще им донесе изцеление, здраве и духовна жизненост. И истинското пазене на този обред от истинските вярващи ще носи живот и ще дава изобилие, докато Той дойде да вземе Своите у дома. ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Изход 15:26; 23:25-26; Исая 53:4-5; Матей 8:16-17; 1 Петрово 2:24; Псалми 103:1-3 Изследвайки дължината и широчината на пъстрата история на Божието работене с човека, ние откриваме, че изцелението е Божията воля. Бог е добър и желае Неговите деца да живеят в добро здраве, както и да се радват на божествено изцеление през дните си на земята. Таз идея е недвусмислено изявена чрез апостол Йоан, Възлюбеният: “Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоаново 2) ИЗЦЕЛИТЕЛНИЯТ ЗАВЕТ НА БОГА С ИЗРАЕЛ В Библията има над 70 думи, в чийто корен е думата “здрав”, и над 120 производни от глагола “изцеля”. Изцелителният Завет е Божият план за всички, които са в заветни взаимоотношения с Бога. Въпреки че Бог има непровалящ се план за изцеление и здраве за човечеството, има милиони, които не познават блажената радост от придобивките, които осигурява изцелителният завет, защото не са влезли в заветни взаимоотношения с Бога. Нищо не може да докаже по-добре желанието и възможността на Бог да изцелява болните от имената “Йеова Рафа” и “Йеова Рофека” – едни от имената, с които Бог се разкри на израилтяните. Те означават“Аз Съм Господ, Който те изцелявам” или “Аз Съм Господ, Твоят Изцелител” (Изход 15:26; Исая 53:4-5; Матей 8:16-17; 1 Петрово 2:24). Като по-нататъшна проява на Неговата воля да изцерява, Бог изпрати Своя Единороден Син “Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола” (Деяния 10:38). По такъв начин Той заявяваше, че изцелението е волята на Отца и една от главните Му грижи. Бог е нашият Изцелител. Той постави завета Си с Израел, Неговият избран народ в старозаветните времена. Този завет изявява Неговата природа. Обещанието Му да пази Израел от болестите, които Той нанесе върху египтяните, беше направено като част от изцелителния завет. Израил стана Божията заветна нация. От този ден те започнаха да консумират благата на завета. Все пак, за да се радват на изцерение и здраве, израилтяните тябваше да пазят Божиите заповеди и да се покоряват на Словото Му. Те щяха да се облагодетелстват от божетсвеното снабдяване дотогава, докато оставаха верни на завета. Бог вярно пази Своята част от завета. Различни болести, напасти и язви щяха да дойдат върху тях само когато те нарушаваха завета си с Бога чрез непокорство (Второзаконие 28:15-61; Псалми 107:17-20).
УСЛОВИЯТА И ОБЕЩАНИЯТА НА ЗАВЕТА Изцелителният завет беше направен с чадата на Израел и с всички онези, които желаеха и избираха да живеят под Божия завет, даден чрез Мойсей. Както всеки друг завет, той включва две страни: Бог, от една страна, и човека, от друга страна. Изцелителният завет също има две части: от едната страна са условията или заповедите, от друга – обещанията или ползите. Когато условията са на лице, т.е. има покорство на заповедите, ползите идват естествено “защото е верен Оня, Който се е обещал” (Евреи 10:23), Който и може да го извърши. Условията на изцелителния завет са:
Тези фундаментални условия несъмнено са в сила и днес, тъй като те бяха дадени още когато заветът беше сключен за първи път в Палестинската пустиня. Това са условията на завета, положени от Господ, Йеова Рафа. Но ние трябва да отбележим, че пазенето на всички заповеди и удовлетворяването на всички условия, не ни освобождава от спазването на основни хигиенни норми и здравословен начин на живот, които ако пренебрегнем, може да изложим тялото си на различни болести. Подходящият вид облекло (за топло или студено), нормална защита от гризачи и насекоми и свързаните с тях болести, добрата и балансирана храна, както и личната хигиена са основните предпазни мерки, които осигуряват безпроблемно здраве в живота ни.
Когато се покоряваме на заповедите Му и изпълняваме условията Му, Бог ни е обещал: “не ще ти нанеса ни една от болестите”, “Аз съм Господ, Който те изцелявам” (Изход 15:26); “и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви” (Изход 23:25). За да се радваме на завета днес, ние трябва да упражняваме вяра в Този, Който е обещал да ни изцели, а не да бъдем “лениви”, но да подражаваме “ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения” (Евреи 6:12). “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят” (Евреи 11:6). Освен това, ние трябва да се молим. Апостол Яков ни казва: “нямате, защото не просите” (Яков 4:2). “Зле ли страда някой от вас? нека се моли... Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят... молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яков 5:13-16). И накрая, справедливо, ние ще получим обещаното. С въвеждането на Новия Завет (заветът на благодатта), изцелителният завет стана част от него. Всички ония, които са новородени, са участници и в новозаветния изцелителен завет. Чрез заместващата Христова смърт на Голгота ние ставаме участници в този изцелителен завет. Исая ни връща в самото начало на постановяването на завета: “Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Матей по-късно се позова на този текст: “за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе” (Матей 8:17). Години по-късно, апостол Петър погледна назад към Голгота и заяви: “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте” (1 Петрово 2:24).
Днес, нашият изцелителен завет се основава на по-добри обещания чрез извършеното от Христос на Голгота. Заветът, който Бог направи с Израел сега е в сила за всички, които вярват в Христа. Спасението и изцелението сега са твои безвъзмездно, чрез силата на изкупителното дело на Христос. Цената, която Исус плати на Голгота, заплати напълно спасението на духа, душата и тялото ти. Не бива да даваш място на никаква болест в тялото си. Обаче, за да се радваш на ползите от изцелителния завет, трябва да поддържаш общението си с Бога чрез проява на вяра и пълно покорство на Неговото Слово.
Куплет от “Само Исус е нашето послание” повтаря като ехо тази важна за вярващите истина: Само Исус е наш Изцерител, Всичките ни болести Той понесе; И сега всички светии могат да споделят Неговия възкресенски живот и пълнота Ние даваме слава на Бога за хилядите, които са се възползвали от изцелителния завет. Видели сме забележителни отговори на молитви и доказателства за ефикасността на изцелителния завет. Дори скептиците, ако четат Библията с отворен ум, ще открият, че изцелението и здравето са възможни. И това не е всичко. Бог, в Своята вярност, ни дарява със забележителни чудеса, когато ние се хванем за изцелителния завет. Бог е извършил чудото на сътворението (затова всяка част, която е деформирана или изгубена, трябва да бъде пресъздадена). Ние благодарим на Бог за Неговото Слово, което казва: “Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца” (Йоан 14:12). Цялата слава да бъде на Бога! Амин. ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|
