78 поучения върху стария завет


“...понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син



страница4/9
Дата15.09.2017
Размер1.14 Mb.
#30302
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9

В резултат на Авраамовото покорство, Бог му изяви: “...понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син... (16 стих) (1) Аз ще те благословя, (2) ще те умножа като небесните звезди, (3) ще те умножа като морския пясък, (4) потомството ти ще завладее портите на неприятелите си, и (5) в твоето потомство ще се благословят всички земни племена. Последното изявление е венецът на всички обещания, което сочи към въплъщението на Христос, като потомък на Авраам (Галатяни 3:16), чрез Когото беше благословено цялото човечество.




Въпрос 8: Спомени благословенията, които Бог обеща на Авраам в резултат на неговото покорство и изложи как вярващият може да ги потвърди днес в собствения си живот?

Светът, стенещ под тежкото бреме на греха, все още чака за животопроменящото послание и благодатта на евангелието и цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега (Римляни 8:22). Ще се изправи ли църквата пред предизвикателството и тежката повеля да проповядва евангелието с голяма ревност за освобождение на души, или безразлично ще скръсти ръцете си и ще гледа дръзките и унищожителни нападения на Сатана и неговите демони над човечеството? Вечността ще разказва историята за смелостта и подвизите ни или за плахостта и поражението ни. Църквата може да се умножи като небесните звезди и морския пясък когато днешните вярващи имат ясно видение за разпространяване на евангелието и носят бремето за изгубените души в нашето поколение.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Лука

..

..



..

..

..



..

3

4

5



6

7

8



9







Псалми

..

..



..

..

..



..

109

110-111


112-113

114-115


116-117

118


119:1-32









Урок

71



ОПАСНОСТТА ОТ ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ



Стих за запомняне: Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа Колосяни 2:8


Текст: Матей 15:1-20
В днешното ни учение ще разгледаме диалогът между книжниците и фарисеите, от една страна, и Господ Исус, от друга. Книжниците и фарисеите постоянно се противопоставяха на Господ. Те дойдоха с критичен, осъдителен дух да обвинят Господ Исус Христос поради Неговите последователи. Те сочеха “съчицата в окото” на учениците Му, докато имаха “греда” в собственото си око.
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? (Матей 7:3)
Критичната, придирчива и осъдителна природа на книжниците и фарисеите ги караше да преувеличат това, което, според тях, беше грешка у другите, докато дори не забелязваха собствените си грешки. Това е проблемът с тези, които критикуват и се оплакват непрестанно.



Въпрос 1: По какво тези, които критикуват и се оплакват, приличат на фарисеите?



ОПИСАНИЕ НА КНИЖНИЦИТЕ И ФАРИСЕИТЕ
За да проумеем причината за критичния и осъдителен дух на книжниците и фарисеите, трябва да знаем кои са те. Фарисеите бяха религиозна група в Юдеизма (религията на евреите), които се откроиха през 2 век пр. Хр. Те бяха миряни, ревностно разпространяващи еврейския начин на живот под формата на определени строги правила, покриващи цялото битие на човека. В някаква степен, те бяха “пуританите” в Юдеизма (пуританите са група в християнството, проповядваща най-строга морална чистота). Думата “фарисей” означава отделен. Стилът им на живот изявяваше едно послание: “аз съм по-свят от тебе”. Те бяха праведни в собствените си очи, а другите презираха. Исус Христос съвсем подходящо обрисува фарисеите с една притча:
Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм ... като тоя бирник(Лука 18:10-11)
Книжниците, наричани още и законници, поучаваха закона. Не всички бяха фарисеи, но те бяха теоретиците на Закона, на който ревностно се подчиняваха фарисеите.


Въпрос 2: Кои са фарисеите? Кои са книжниците ?


ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ФАРИСЕИТЕ
На първо място, фарисеите стриктно съблюдаваха Мойсеевите ритуали и се хвалеха, че го правят. На второ място, те бяха също така ревностни за традициите на прадедите си. На трето място, те държаха на външния морал. Исус Христос беше безпощаден, когато ги разобличаваше за това:
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие (Матей 23:25)
На четвърто място, те бяха себеправедни и искаха мнението им да бъде стандарт за другите. На пето място, те бяха много ангажирани с печеленето на прозелити (убеждаване на хората да приемат техните възгледи).


Въпрос 3: Кой аспект от характеера на фарисеите Господ Исус осъди в Матей 23:25?


ОТГОВОРЪТ НА ХРИСТОС
Като запитаха Исус защо последователите Му ядат с немити ръце, Исус отговори:
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви". Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, - той да не почита баща си, или майка си. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума (Матей 15:3-6)
Фарисеите и книжниците осуетяваха Божия закон заради техните традиции и човешки поучения.
ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ
Тези традиции не се кореняха в Стария Завет, а се появиха по времето между двата завета. Равините вплитаха Старозаветните текстове в измислени традиции (вероятно с цел да се запомнят по-добре). Тези традиции се предаваха от учител на ученик и по времето на Исус вече бяха уважавани наравно с писанията. Господ Исус Христос недвусмислено осъди приравняването на човешките коментари с божественото откровение. Вярващите трябва да бъдат внимателни да не би да пренебрегват Божието Слово заради човешки традиции, заради популярни идеи, заради съвременните културните норми или заради спазването на обичаите на хора религиозни, а не праведни; хора набожни, а не спасени; хора лицемерни, а не святи.


Въпрос 4: Изясни какво представляват традициите от цитираните библейски примери и дай примери от нашето съвремие.

В библейските времена тези традиции включваха церемониално миене на ръцете преди ядене, очиствания, пазене на някои святи дни. За всички тях апостол Павел говори като за имащи вид на благочестие, но отречени от силата му (2 Тимотей 3:5).



КАКВО ОСЪДИ ГОСПОД ИСУС ВЪВ ФАРИСЕИТЕ
Господ Исус осъди фарисеите, загдето преместваха ударението от писанията. На първо място той посочи, че им липсва уважение към родителите.
... Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"... Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, - той да не почита баща си, или майка си. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума(Матей 15:3-6)
Задължението на децата към родителите е изкристализирало в петата заповед за почитта към родителите, която включва и материалното им обезпечаване. Така че да ги лишиш от снабдяване за тях е все едно да ги прокълнеш. Истинската същност на служенето на Бога е любовта, но фарисеите поддържаха погрешното становище, че ако човек използва богатствата си за свещенниците, то е свободен да пренебрегне синовните си обязаности.

На второ място Господ Исус осъди лицемерието на фарисеите. Те почитаха Бог с устните си, но сърцата им бяха далеч от Него. Тяхната набожност беше суетна. Те си държаха на външната показност, която хората одобряваха. Бог, Истинският Съдия, знае сърцата на човеците. Той е Всезнаещ и може да открие лъжите, скрити в дълбините на човешката същност. Лицемерите се хвалят много, но нищо не правят. Те са едни в църквата и други в света. Те живеят с двоен стандарт. Заради лицемерието си, фарисеите не разбраха що е истинско благочестие. Яков писа:


Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света (Яков 1:27)
Истинското благочестие се вижда в святостта на живот и в щедростта на сърцето. Благочестивият човек винаги ще прави нещата като за пред Бог. Външната форма на набожност би могла да заблуди хората, но не и Бога. Исус произнесе тъжна присъда над тяхната набожност:
Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди(Матей 15:9)
Това изявление призовава към трезвена преценка всички онези, които са активно набожни в ония аспекти, които се харесват на човеците, а пропускат същността на истинското благочестие.


Въпрос 5: Защо святостта е толкова важно в поклонението ни и служението ни пред Бога?



ЧОВЕШКИТЕ ЗАПОВЕДИ
Ученията, които проповядваха старейшините, бяха човешки заповеди. Тези учители не бяха балансирани в поученията си. Те прибавяха към библейското откровение. Човешките традиции имат дяволски привкус. Тяхната цел е да накарат вярващия да преследва сянката, а не самата същност на нещата. Трябва да избягваме всякакви религиозни действия или начини на поклонение, които са в противоречие с писанията. Пример за такива са религиозните церемонии по наименуване на дете или по погребване на починали, обличане в специални дрехи за поклонение, палене на свещи, празнуване на Рождество Христово с всички онези езически украшения и т.н... Обичаи като Великите Пости са също неща, които Господ не е заповядал. Така също, в модерните времена, западната култура диктува жените да се обличат в мъжки дрехи, в разрез с изричната Божия заповед за облеклото.

СВОЕВРЕМЕННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ
Бог каза на Мойсей да построи скинията според както му беше показано на планината. Бог не се удоволства в онези, които внасят промени (Притчи 24:21). Всемогъщият Бог не желае хората да бъдат ръководени от традиции. Днес в църквите се практикуват много неща, които не са научени от Библията. Тези човешки традиции воюват срещу святостта, за да угодят на плътските страсти.

ОПАСНОСТТА ОТ ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ
Надав и Авиуд (синовете на Аарон) принесоха чужд огън пред Господа и бяха поразени:
А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа(Левит 10:1-2)
Да се отклониш от Божията цел в поклонението е все едно да принесеш чужд огън пред Господа, а това може да предизвика Божият гняв, както видяхме в примера с Надав и Авиуд. Онези, които следват човешки традиции, рискуват да бъдат изтребени измежду Божиите хора.
Защото, всеки който върши коя да е от тия гнусоти, - човеците, които ги вършат, ще се изтребят изсред людете си (Левит 18:29)
Господ ни предупреди чрез устата на пророк Исая така:
Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски, затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде: Да! чудно и странно дело; и мъдростта на мъдрите им ще изчезне, и разумът на разумните ще се скрие (Исая 29:13-14)
Господ Исус авторитетно заяви, че съвестта на вярващия не бива да бъде обременена с тежестите на религиозни обряди, които нямат никаква връзка с царството.


Въпрос 6: Каква е опасността от следването на човешки традиции за отделния вярващ и за църквата като цяло?


НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪВЪРШЕНО ИЗЧИСТВАНЕ НА СЪРЦЕТО
Исус Христос, най-Великият Учител, поучаваше множествата за необходимостта от очистване на сърцето. Той учеше, че осквернението произлиза от човешкото сърце. Фарисеите бяха обидени от поученията Му. И днес някои от църквата правят така. Бог няма къде другаде на земята да изяви славата Си, освен в Неговата Църква. Ако някой или нещо подтиква към компромис с Неговия стандарт за Църквата, Бог ще го изкорени. Време е проповедниците да изкоренят доктрините, вярванията, поученията и религиозните практики, които не са в съгласие с чистото учение на Божието Слово. Ако в едно събрание се допуснат компромиси и своеволия, то ще засегне цялата Църква на Бога. Исус каза, че фарисеите са слепи водачи. Подобни хора са голяма заплаха за Тялото Христово.
А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения” (1 Тимотей 4:1)
В заключение, Господ Исус изброи злините, които произлизат от човешкото сърце. Подтикът да съгрешиш идва от сърцето. Апостол Яков писа:
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт(Яков 1:14-15)
Библията предупреждава:
Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота(Притчи 4:23)

Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство... Всички тия ... оскверняват човека” (Марк 7:21-23)


Докато тези грехове оскверняват човека отвътре, те само пречат на човека да влезе в Царството, защото в него никак няма да влезе нещо нечисто (Откровение 21:27а).


Въпрос 7: Какъв е лекът за оскверненото сърце?

Въпрос 8: Каква е съдбата на тези, които са осквернени?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Лука

..

..



..

..

..



..

10

11

12



13

14

15



16







Псалми

..

..



..

..

..



..

119:33-64

119:65-96

119:97-128

119:129-160

119:161-176

120-123


124-126








Урок

72



КВАСЪТ НА ФАРИСЕИТЕ И САДУКЕИТЕ


Стих за запомняне: Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие Лука 12:1



Текст: Матей 16:1-12

Публичното служение на нашия Господ Го противопостави на религиозните водачи по онова време. Най-сериозните опоненти на Христовите послания, разбира се, бяха фарисеите и садукеите. Именно те станаха инструменти за ареста, страданията и разпъването на Исус. Още преди Исус да предупреди последователите Си относно погрешността на техните доктрини, както виждаме това в нашия текст, тези фалшиви религиозни водачи бяха направили някои изявления срещу Христос. Фарисеите обвиняваха Неговите последователи, че оскверняват съботата (Матей 12:2). При друг случай фарисеите заявиха, че Исус изгонва демоните чрез началника на бесовете Веелзевул (Матей 12:24). Заедно с известните книжници от Ерусалим, фарисеите обвиняваха учениците на Исус, че престъпват преданията на старейшините (Матей 15:1-2). Духовно слепите книжници и фарисеи често искаха знамение от Христос (Матей 12:38; Лука 11:16,29).

Нашият Господ, като знаеше, че Неговите последователи скоро ще станат религиозни водачи, ги предупреди, да не би да се осквернят чрез заразата на лицемерието, чиито проводници бяха фарисеите и садукеите.

ЗНАМЕНИЕТО НА ЙОНА

(Матей 16:1-4; Марк 8:11-12; Йоан 2:18; Йон 1:17; 3:4-5)

Фарисеите и садукеите дойдоха злонамерено да изпитат Христос. Чудните думи на Исус, честата изява на Божията сила чрез Него и изгонването на демони от измъчените бяха достатъчни белези, че Исус е обещаният Месия. Освен това Исус обърна внимание на естествените им способности да разгадят хода на нещата. Щом могат с внимателно изследване на небето да предскажат какво ще бъде времето, то и това, което се случваше около тях, би трябвало да им посочи недвусмислено, че Той е Оня, Когото очакват. Исус порица тяхното неверие и нечестие:


Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона. И остави ги и си отиде” (Матей 16:4)
По-нататък Исус им припомни историята на пророк Йона. След като отказа да изпълни поръчението на Всемогъщия, Йона беше погълнат от една голяма риба и три дни и три нощи беше във вътрешността й. Там пророкът се покая и след това отиде да проповядва посланието на покаяние на Ниневия. Подобно и Христос щеше да умре на кръста, да бъде погребан и да остане в земята за три дни и три нощи, след което щеше да възкръсне. Изглежда, че чудесата извършени от Христос: проглеждане на слепи, отваряне ушите на глухи, възкресения на мъртви, не бяха достатъчно убедително доказателство за фарисеите и садукеите.



Въпрос 1: Защо Господ порица фарисеите и садукеите и каква поука могат да извлекат вярващите от това порицание?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница