78 поучения върху стария завет

За Петър и другите последователи, които станаха свидетели на преображението на Христос, това определено беше позитивно, окуражаващо и славно преживяване. По-късно Петър можеше да заяви от опит, че той, Яков и Йоан бяха “очевидци на Неговото величие” и че Исус “прие от Бога Отца почест и слава” (2 Петрово 1:16-17). В Божия план преображението имаше непосредствено значение за участниците в събитието, а в по-далечна перспектива - приложение за цялата църква.

Повечето събития в земното служение на нашия Господ ставаха пред очите на всичките Му дванадесет ученика. Някои, обаче, биваха видяни само от Петър, Яков и Йоан (Матей 26:37; Марк 5:35-43). Такова беше и преображението.

Не е чудно, че Петър беше един от свидетелите на преображението. Той винаги е бил по-прям, по-дързък и по-изразителен от останалите последователи, в своята твърдост и посвещение на Господа. По-късно Петър стана един от стълбовете на ранната църква. Той стана също и един от тримата последователи на Христос, които писаха за Него. Минавайки през различни изпитания на вярата, той беше напълно подготвен да напише двете послания (1-во и 2-ро Петрово), които през годините са давали сила на вярващите, подложени на гонения. Някои християнски писатели също вярват, че Йоан Марк (син на Петър във вярата– 1 Петрово 5:13), автор на евангелие от Марк, е записал разказа за служението на Господ от устата на Петър.

Вторият очевидец на преображението беше Йоан. Неговата привързаност към Господ беше толкова силна, че често той се идентифицира като “ученикът, когото Исус обичаше” (Йоан 21:20). Йоан, Възлюбеният, по-късно написа евангелие от Йоан (което повече от всяко друго евангелие набляга на божествеността на Христос), три послания (1-во, 2-ро и 3-то Йоаново) и последната книга на Библията – Откровение. Без книгата на Откровението, домочадието на вярата (дори човечеството), щеше да си остане в невежество относно Божия финал и бъдещ план за църквата и света.

При преображението тримата свидетели зърнаха за кратко истинската слава на Исус в специално откровение за Неговата Божественост: Божието утвърждаване на всичко, което Исус беше направил и щеше да направи. В този кратък момент Петър, Яков и Йоан съзряха небесната слава и величие на своя Спасител, видяха Го такъв, какъвто в действителност беше – Бог в човешка плът. В Своето земно служение Исус прие образ на слуга (Филипяни 2:7), скривайки славата на Неговата Божественост. При преображението Той за момент вдигна покривалото. Лицето Му заблестя така, че Матей възкликна “лицето Му светна като слънцето” и ние знаем, че Исус наистина е Слънцето на праведността и Светлината на света.

Петър, Яков и Йоан видяха величието Му на върха на планината. Това е величието на нашия Цар, Който идва скоро. Той надминава всички земни царе по слава и великолепие. Той също така ще надживее всички тях, защото Неговото владичество е до вечни векове. За Него един лирик, някогашен Британски губернатор на Бомбай, сър Роберт Грант, е написал песен:
Поклонете се на Царя всички славни същества!

Възпявайте с благодарение Неговата сила и любов!

Наш Щит и Защитник, Древният по дни,

Потопен във величие и облечен със слава!

Въпрос 3: Какво влияние има над нашето поклонение откровението за Божията слава ?

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ХРИСТОВАТА МИСИЯ

(Матей 17:3; Марк 9:4; Лука 9:28-31)
Преди преобразяването Си, Исус се молеше на планината. Според записа на Лука Исус “се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво...” (Лука 9:28-29). Молитвата беше важна част от Христовото служение. Наистина, няма да е пресилено да кажем, че тя беше като въздуха, който Той дишаше. Неговата склонност да се моли и зависимостта Му от молитвата бяха демонстрирани в няколко ключови събития в служението Му.

При встъпването му в служенние, когато беше кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан, докато се молеше, Той получи Святия Дух (Лука 3:21-22). Той често се отделяше от множествата, за да се моли (Лука 5:16). Той избра Своите дванадесет последователи, след като се моли цяла нощ (Лука 6:12-13). Преди да зададе на учениците Си важния въпрос “Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” (Матей 16:13; Марк 8:29), “Той се молеше насаме” (Лука 9:18). При преображението Той се изкачи на планината да се моли и фактически преобразяването стана, докато Той се молеше (Лука 9:28-29). Именно Неговият молитвен живот беше този, който подтикна учениците Му да поискат Той да ги научи как да се молят (Лука 11:1). Исус се моли преди да възкреси Лазар, който беше мъртъв от четири дни (Йона 11:41-42). В Гетсиманската градина, в агонията си, Той се молеше “по-усърдно” (Лука 22:44). На кръста, Той се молеше за другите (Лука 23:34). И последните Му думи на кръста, преди да предаде дух, бяха също молитва (Лука 23:46).

Молитвата укрепяваше Христос. Тя отваряше небесните врата, осигурявайки Му достъп до трона на Отца и освобождаваше над Него несвършващия поток на Божията сила. Затова не е чудно, че докато се молеше на планината на преображението, Той получи одобрението на Небето и беше облян с красотата на Небесната слава. Молитвата е главният ключ, от който се нуждае всеки вярващ, желаещ да успее в служеннието. Нашият Господ Исус започна и завърши с молитва Неговото епохално служение.

Въпрос 4: Какво е значението на молитвата в живота ни като християни?

Нашият Господ беше преобразен на планината, Неговата първоначална слава си проби път през облаците и потопи позадрямалите Му ученици във величие, вдъхващо страхопочитание. Тогава, в ярката светлина, видяха Мойсей и Илия да рзговарят с преобразения Исус. Появата на Мойсей и Илия беше забележително по няколко причини. Мойсей и Илия бяха двамата най-велики мъже в Стария Завет. Мойсей представляваше Закона: той написа Петокнижието и предсказа идването на велик пророк (Второзаконие 18:15-19). Илия беше представител на пророците, които предрекоха идването на Месия (Малахия 4:5-6). Двамата заедно представляваха Старозаветния период. Това, че те се появиха пред Исус на планината на преображението, ни учи някои важни уроци.

Петър беше объркан от видението на планината. Прочее, той поиска да съгради място за почивка на тримата велики мъже пред него. Той видя Христос като равен на Мойсей и Илия, но Христос е несравнимо по-велик, за да бъде сравняван с който и да е човек. Христос е повече от велик водач, повече от добър пример, повече от добро влияние и повече от велик пророк. В действителност, Христос е Възлюбеният Син на Бог (Матей17:5). И при това, от любов Той реши да напусне Небето, за да дойде на земята в човешка плът, да пострада, да умре и да възкръсне, с което да примири грешниците с Бога. Когато ние си припомним тази дълбока истина, единствения ни отговор ще бъде да Му се поклоним.

Христос, във всеки аспект, беше съвършено отражение на Отца. Не е чудно, че Отец Го възвеличи и Го препоръча като достоен пример за подражание. За всички, които желаят да изпълнят критериите на Небето, Христос е съвършеният пример (1 Петър 2:21; 1 Йоан 2:6). Гласът от Небето: “Него слушайте”, подтиква последователите Му, както и всеки вярващ днес, да слуша и да се покорява на думите, казани от Възлюбения Син.

Готовността да се покорим на всичко, което сме научили от Спасителя, е белег за действително обновено сърце (Йоан 8:31; 15:5-6). Исус никога не е насърчавал последователите Си да разчитат на вярата и преживяванията си в миналото. За да имаме увереност в спасението трябва да продължаваме в покорство към Божиите думи. Истинските последователи на Исус винаги се покоряват на Неговите думи. Христос ни разкри ума на Бога. Чуйте какво ни учи мъдростта:

Йоан, подобно на Илия, беше проповедник на морална чистота (3 Царе 18:18,21; Матей 3:1-2,7-10). Той проповядваше срещу греха, отстояваше правдата и предупреждаваше за Божието осъждение върху греха и непокаяните грешници. Подобно на Илия, Йоан Кръстител обърна мнозина към правдата. Той отказа да направи компромис със съвестта си или да изопачи библейските принципи заради обществено положение или за собствена безопасност (Матей 14:1-4; Марк 6:14-20). Като човек на Бога той се покори изцяло на Бог и остана верен на истината. Чрез служението си той стана проводник на Божиите благословения към мнозина евреи по неговото време. Чрез посланията си той ги призоваваше към искрена промяна на сърцето, ума и живота, така че да бъдат угодни на Бога (Малахия 4:5-6; Матей 3:1-2,8).

За съжаление, хората по времето на Йоан Кръстител, отхвърлиха и посланията и служението на Йоан Кръстител, защото не успяха да разпознаят изпълнението на пророчествата. Те продължаваха да го считат за велик човек (Матей 21:26; 14:5; Лука 20:6), но при все това религиозните водачи се обърнаха срещу него. Накрая Ирод го обезглави. Такава беше участта на Йоан Кръстител, упълномощения от Бога посланик, дошъл в духа и силата на Илия и все пак отхвърлен от своите.

Господ Исус предрече, че евреите ще отхвърлят по същия начин и Неговото служение. Като слязоха от планината, в заключение Той каза на последователите си: “Също така и Човешкият Син ще пострада от тях” (стих 12). Същият съюз между евреите, религиозните им лидери и политическите власти станаха мъчителите и убийците на Исус. Целият свят на неверие се събра против Помазаника. За това отхвърляне беше и вопълът на Йоан: “У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха” (Йоан 1:11).

Хората са отхвърляли Божиите посланици през годините винаги поради неверие. От праведния Авел до Ной, през пламенния Илия и стенещия Еремия, до Йоан - Кръстителят и Исус – Спасителят, опитът показва едно и също: отхвърляне на упълномощените от Бога посланици. О, да осъзнаваха само тези хора, че отхвърляйки Божиите посланици, те отхвърлят Този, Който ги е изпратил, отхвърлят Неговото послание, милост и великодушие! Осъзнаването на този факт накара Псалмиста да каже:
“Сега, прочее, вразумете се, о царе; научете се, земни съдии. Слугувайте на Господа със страх и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него” (Псалми 2:10-12)
Притчите потвърждават опасността от отхвърлянето на Христос: “А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта” (Притчи 8:36). Извън Христос няма надежда за човека. Онези, които разпознаят тази истина и предадат живота си на Него, ще пожънат накрая велики награди: “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12).

На чия страна си ти днес? На страната на тези, които отхвърлят? Или на тези, които приемат?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя	Йоан .. .. .. .. .. .. 14 15 16 17 18 19 20	Притчи .. .. .. .. .. .. 16 17 18 19 20 21 22

Урок № 76

ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

Стих за запомняне: “Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” 1 Коринтяни 11:26

Текст: Матей 26:17-30; 1 Коринтяни 11:23-34

Има два обряда, които Господ Исус заповяда на учениците Си да спазват физически. Първият е водното кръщение, което се прави един път завинаги и символизира отъждествяването на вярващия със смъртта, погребението и възкресението на Христос. То се прави след като някой се покае, упражнил е спасителна вяра в изкупителната Христова кръв и е получил благодат да живее над греха. В днешното ни учение ще разглеждаме втория обред – Господната Вечеря, непрекъснато повтарящ се обред, установен лично от Господ и задължителен за всеки новороден вярващ.

Внимателното изучаване на евангелията разкрива, че най-важните теми на християнската вяра са тези, записани от Матей, Марк, Лука и Йоан, всеки от които е направил запис за живота на Спасителя от различна гледна точка. Важно е да отбележим, че и четиримата евангелисти са записали това важно събитие в живота на Господ Исус Христос. Освен това, апостол Павел, който се обърна към вярата няколко години след възнесението на Исус, имаше откровение за това и също го записа в едно от посланията си (1 Коринтяни 11:23-24).

Христос редовно спазваше ежегодната Пасха на евреите, която беше възпоменание за великото избавление на Израилевите чада (Изход 12:1-37, 41; Матей 26:17). Тази церемония беше преобраз на очакваната изкупителна жертва на Месия. Не е записано много за Пасхата през първите две години от служението на Христос, но последната Пасха е от такава значимост, че записът за нея ехти в евангелия и послания.

Господ Исус установи Господната Вечеря по време на Пасхата с последователите Си. Това е така, защото между двете има връзка. Пасхата се правеше като възпоменание за великото Божие избавление на израилтяните от Египет. Върховният момент в това събитие, беше заколването на пасхалното агне без недостатък, който символизира и е прототип на заместващата жертва на Исус Христос. Това беше преди три хилядолетия. Господ спази този обред преди две хиляди години и потвърди неговата значимост. В онази нощ Той обясни, че Великата Жертва на истинския Божий Агнец, Който идва да освободи света от грях, скоро ще бъде принесена. Той постави началото на Господната Вечеря и замести Пасхата с нея. Оттук нататък ние трябва да си припомняме заместващата жертва на Христа и то чрез Господната Вечеря (Лука 22:14-20). И за разлика от Пасхата, Господната Вечеря не е веднъж годишно, а “всеки път” когато го правите (1 Коринтяни 11:25-26). Господната Вечеря се спазва като възпоменание за заместващата жертва на Исус Христос. След Христовите страдания беше сложен край на спазването на Пасхата, заедно с другите Старозаветни закони и обичаи (Еремия 31:31-34; Евреи 10:1,14-20). Днес изкупените редовно приемат Господна Вечеря, припомняйки си смъртта на Господа.

Въпрос 3: Каква е връзката между последната Пасха и Господната Вечеря?