78 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.14 Mb.
|
|
Словото на Бога е много строго относно правилата и принципите на възвръщането. Това са дела на вяра, чрез които поправяме предишни грешни деяния, извършени срещу наши ближни: връщане на откраднати или незаконно присвоени неща, притежания или личности на техните законни притежатели; почтенно връщане на заемите, връщане обратно притежанията на измамените, правене на изповед пред засегнатите и извиняване пред онези, които сме оклеветили, така че да имаме чиста съвест пред Бога и човеците. Истинското покаяние трябва по необходимост да е придружено с първоначалното доказателство на възвръщането. Разкаялата се и простена душа търси как да поправи грешните си деяния от миналото, като доказателство, че наистина съжалява, че ги е извършила. Трябва да отбележим, че много от новоповярвалите не успяват да задържат радостта от спасението си и увереността в спасението си (поради което и не успяват да израстнат бързо във вярата), защото отлагат или отказват да поправят чрез възвръщане (възстановяване) техните минали греховни дела. Мнозина модерни проповедници отхвърлят или смекчават учението за възвръщането. Някои заявяват, че това е законничество или търсене на спасение чрез дела. Други предполагат, че това учение е отменено, заедно със закона на Мойсей, и по този начин не важи за днешните вярващи, които не са под закон, а под благодат. Но те всички грешат. Възвръщането е правило, принцип и практика, която обхваща всички диспенсации на Божието работене с човека, дори до днес.
Преди закона, Бог заповяда на Авимелех да върне жената, която погрешно е взел. По подобен начин Яков трябваше да се помири с Исав, когото беше ощетил преди много години (Битие 32:9-32; 33:1-4). Независимо от това, колко време беше минало, и независимо от Божието присъствие и водителство в живота му, той трябваше да се помири с брат си, преди да може да се радва на благословенията от новото си взаимоотношение с Бога. По време на царете и пророците учението за възвръщането беше потвърдено и практикувано (2 Царе 12:1-12; 3 Царе 20:34; Ездра 10:1,19,23,44). Дори в диспенсацията на благодатта учението за възвръщането е част от Христовото учение, което Той ни заповяда да проповядваме до краищата на света (Матей 5:23-24). Закхей се подготви да направи възвръщане (Лука 19:8-10). Апостол Павел направи възвръщане и се увери, че съвестта му е чиста пред Бога и хората (Деяния 23:1-5). Някои използват възвръщането само като средство за успокоение на съвестта си от чувството за вина без да се обърнат истински от своята греховност. Това са хора, които правят частични изповеди пред църковните лидери. Но Божието благоволение не може да бъде привлечено от нещо по-малко от искрено покаяние и пълно възвръщане. Дори ако църквата несъзнателно възстанови вероотстъпник с престорено покаяние, то Божията ръка остава простряна против него. “Няма мир за нечестивите, казва Господ” (Исая 48:22). Възвръщането трябва да бъде направено с дълбоко разкаяние и в покорство на Бога, а не като че ли се прави услуга на Бога или на засегнатия човек. Когато се направи по библейския начин, Бог изчиства вината и напълно възстановява привилегиите на покаялия се. Но възвръщането, което ще замеси трети лица или ще причини вреда на други хора, трябва да се направи с Божията мъдрост чрез съветване със зрели, пълни със Святия Дух водачи.
“На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много... Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара” (Битие 20:8,14) Авимелех веднага се покори на Божията заповед и върна Сара. Той и слугите му се разтрепераха от Божиите думи, макар и изговорени в сън. Какво предизвикателство за нас, които имаме “повече от потвърдено пророческо слово” (2 Петрово 1:19, KJV), да бъдем бързи да се покоряваме на Божиите заповеди. Авимелех използва свободната си воля да се покори на Бога. Когато Бог му каза да върне Сара, Бог добави: “но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои” (стих 7). Казвайки това, Бог показва, че Той не насилва свободната воля на човека. Отговорността да се покори или да не се покори лежеше върху Авимелех, както и върху всеки човек днес. Покорството ще привлече благословения, докато заплатата на непокорството ще бъде смърт.
В края на историята виждаме пророческото ходатайство на Авраам за Авимелех. “И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом” (Битие 20:17-18)
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 21:1-21 Раждането на Исаак изяви мощната сила на Бог да влияе върху естествения ход на нещата. Съвсем невероятно, Сара, на 90 годишна възраст, от дълги години в менопауза, забременя и роди син на стогодишния Авраам. Името “Исаак” означава смях и напомня за първоначалния смях на неверие на двамата родители, който по-късно се обърна в смях на радост и благодарност. В раждането на Исаак ние също виждаме преобраз на Христовото раждане – предсказано от Бог, чакано във вяра, съпроводено с Божествена сила и посрещнато с радост.
ОБЕЩАНИЕ ЗА НАСЛЕДСТВО (Битие 21:1-2; 18:9-10; 17:15-16; 2 Коринтяни1:20) Когато призова Авраам, Бог му обеща да го направи отец на велика нация, въпреки че неговата жена Сара беше бездетна и в напреднала възраст (65 години) (Битие 12:1-2; 17:18-21). Това обещание изглеждаше твърде великодушно пред лицето на обстоятелствата. От медицинска гледна точка има някои физиологични фактори, важни за зачеването, бременността и раждането, които очевидно не бяха на лице. Ситуацията се беше усложнила с течение на времето (за около 25 години), и все пак Бог потвърди отново обещанието Си към Авраам, показвайки, че ограниченията на човека само дават възможност на Бог да действа. “Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?” (Битие 17:17) Въпреки всичко, Божиите обещания са сигурни и твърди, проверени и истински, непровалящи се и непроменими. Божиите обещания покриват всички аспекти на човешкото съществуване. Има почивка за уморените; надежда за обезсърчените; утеха за разтревожените; благодат за изкушаваните; отговори за молещите се и вечен живот за вярващите.
ПЕРИОД НА ОЧАКВАНЕ (Битие 15:1-6; 2 Петрово 3:9; Яков 5:7; Евреи 10:36) Очевидно, нужно е време, за да се изпълни обещанието. Дългите години на агонизиращо чакане изтощиха Авраам. Той беше благословен мощно във всеки друг аспект на живота, но очакваше изпълнението на ключовото обещание. Без него всичко друго си губеше смисъла. “А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник” (Битие 15:2-3). Първоначалните съмнения на Сара се засилиха през този период на очакване, което проличава и от коментара й при раждането на Исаак: “Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му” (Битие 21:7). Бог милостиво препотвърди непоклатимото Си обещание, като накара Авраам да преброи небесните звезди: “И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство” (Битие 15:5). Това отебляза повратна точка в ходенето на Авраам с Бога, защото той повярва в Бога и това му се вмени за правда. Днес, ти може да се намираш под някаква форма в период на очакване за изпълнението на Божиите обещания. Размисли за последствията от поведението на Авраам и се поучи от него!
“Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното” (Евреи 10:36) СИЛАТА НА ВЯРАТА (Битие 15:6; Римляни 4:17-22; Евреи 11:11; Битие 21:5) “А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак” (Битие 21:5) Обстоятелствата, довели до раждането на Исаак, ни предлагат класически пример за силата на вярата в Бога. Това е вяра, която вярва невероятното, вижда невидимото и осъществява невъзможното! “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят” (Евреи 11:6) Въоръжени с този вид вяра, Авраам и Сара получиха дългоочакваното обещание. Господ Исус осъди “неверието” и “маловерието”, но похвали “силната вяра” и “голямата вяра”.
РОДИТЕЛСКИТЕ ОТГОВОРНОСТИ (Битие 21:3-8; 17:9-13) Както можеше да се очаква, раждането на Исаак предизвика у двамата родители спонтанна радост и благодарение към Бога, Който дава живот. Изказването на Сара ни учи да благодарим и да прославим Бога, когато получаваме благословения от Него. Отново се налага изводът за необходимостта от даване на свидетелство. Беше отговорност на Авраам да наименува детето, но само съгласно по-рано дадените му инструкции от Бог (Битие 17:19). С обрязването на Исаак Авраам не само се покори на Бога, но и предаде детето на Бога и го отдели за един посветен на Бога живот. “А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение” (Битие 21:8) Също така е забележителна отговорността на Сара в откърмването на Исаак. Първото задължение на майката е нейното бебе и да му се откаже това, което Бог е помислил за него, е еднакво престъпване на Божествения закон и извършване на престъпление над безпомощното дете. Детето растеше под ръководството и бдителния поглед на Авраам. Бог по-рано беше свидетелствал за Авраам: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него” (Битие 18:19) Какво предизвикателство е това за родителите-християни и за водачите в църквата, да поучават децата и младежите в пътищата Господни!
ОТСТРАНЯВАНЕТО НА РОБИНЯТА И СИНА Й (Битие 21:9-21; Галатяни 4:22-31) Беше целесъобразно Агар и Исмаил да бъдат отстранени от осъществяване на Божествения план. Исмаил, резултатът от един прибързан и неразумен акт на Сара, се присмиваше над перспективата Исаак да стане наследник на Авраам и на заветното взаимоотношение с Бога. Исмаил е прототип на Израел по плът, с души заробени под закона, докато Исаак е прототип на духовния Израел, с духовно освободени души. Сара бързо поиска изгонването на Агар и сина й. “Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил. Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо” (Битие 21:11-13)
Родителската привързаност трябва да е подтиквала Авраам да задържи Исмаил, но щом се увери в Божията воля, той се покори незабавно. Някои решения може да бъдат болезнени, но неизбежни, както е писано в песента: “Тук трябва да се разделим с най-скъпото си, сълзи на скръб се виждат всеки ден, но във вечността няма нито болести, нито въздишки, когато ще съм извървял и последната миля от пътя...” С нежност Авраам се погрижи за най-неотложните им нужди, даде им хляб и вода и изпрати Агар и Исмаил по пътя им. За нещастие, водата скоро свърши и Агар се изправи лице в лице срещу неминуемата смърт на момчето. Докато плачеше, Бог, в голямата Си милост се намеси, като я утеши, снабди вода за нуждите им и й обеща велико бъдеще за Исмаил. “Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя” (Исая 41:17) И днес Божията любов и грижа изобилват към безпомощните и нуждаещите се. Без значение от какво имаш нужда или за какво копнееш, уповавай на Бога и се облегни на обещанията Му, защото “Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това” (1 Солунци 5:24).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 21:22-34 Днешният ни урок ни довежда до един от най-деликатните моменти в живота на Авраам. Чрез необикновената си вяра, незабавното си покорство и непреклонното си посвещение, Авраам беше станал скъп на Божието сърце. Той беше една от сияещите звезди на небосклона на патриарсите. Той беше наречен “Божий приятел”. Резултатът от това необикновено приятелство беше толкова притегателен и привлекателен, че дори хора със значителна репутация търсеха неговото благоволение и приятелство. Първо беше Авимелех, герарският цар, филистимец; по-късно беше Ефрон, хетееца (Битие 23:5-15). И двамата копнееха да се сприятелят с Авраам, Божият приятел. Тук, за всички онези, които се стремят да спечелят на всяка цена уважението и благоволението на хората, е разкрита тайната на успеха. Има “слава, която е от единия Бог” (Йоан 5:44). Тя се печели чрез вяра и покорство. Щом веднъж я спечелиш, тя окончателно ще ти донесе уважението и на приятелите, и на враговете, които ще търсят твоето благоволение.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|
