78 поучения върху стария завет

Докато не повярваш, че Исус Христос е Син на Бога, ти си все още в греховете си. Много невежи, т.нар. вярващи, изопачават писанията относно темата за Троицата. За такива вярващи не може да се каже, че имат превъзходен дух. Истинският вярващ не би трябвало да има проблем с осъзнаването Божествеността на Христос. Петър многократно повтаряше тази велика изповед в отговор на други въпроси на Исус. “За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? ... Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий” (Йоан 6:67-69). Всеки вярващ трябва да вземе пример от Петър. Детето на Бог трябва да вярва и да изповядва, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог. Това ще рефлектира върху живота и делата му.Никой не може да направи тази изповед от сърцето си и да остане същия. Тя не идва по вените и артериите на човека, а чрез Духа на Бога. Изповедите на вярващия не трябва да противоречат на Писанието. В действителност, християнинът трябва винаги да изповядва словото на Бога точно и вярно.

Исус каза на Петър, че “плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” (Матей 16:17), като така потвърди, че това не е плътска изповед или емоционално предположение. Тя беше вдъхновена от Божия Дух и беше белег за ходене в духа. “Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти... Но ако се водите от Духа, не сте под закон” (Галатяни 5:16,18). Тук Петър се откроява като човек, който промишлява за духовните неща: “Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното” (Римляни 8:5).

Твоята изповед отразява състоянието на сърцето ти. Религиозните фарисеи разкриваха чрез изповедите си своето състояние на духовна нищета. Вместо благословия те получиха проклятие от устата Господни. Християните са поучавани да ходят в Духа, така че благословенията на Христос да почиват на тях: “Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите ... Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява” (Псалми 1:1-3).

Произнесеното над Петър благословение е описано надълго в Матей 5:3-11. Всеки вярващ трябва да ходи по Духа, да принася плода на Духа и да изявява благодатта на Царството.

Ти член ли си на живата Църква? Какъв е животът ти? Какъв е молитвения ти живот? Имаш ли достъп до ключовете на Царството? Ключовете на Царството не бяха само за Петър, нито тази изключителна защита беше само за ранните вярващи. Това е обещание към всички вярващи от всички времена. Ключовете символизират власт: “И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват” (Марк 16:17-18).

Исус завърши този диалог като заповяда на последователите Си да не разгласяват още Неговата Божественост. Това беше божествено откровение за малцина избрани, което накрая ще стане известно на целия свят.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 74

ИСУС УЧИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ СИ НА СЕБЕОТРИЦАНИЕ

Обаче, Петър, който Го познаваше като Христос или Месия, беше на противоположно мнение. Той смъмри Исус, загдето каза, че ще пострада и ще умре. Той не можеше да си представи, че “Христос” трябва да премине през всичко това. Неговата плътска природа се разбунтува срещу пророкуваното, докато Исус, виждайки цялата картина в духа, се предаде на него. Виждаме как в един момент Петър прави изявление, воден от Духа на Бога (Матей 16:16-17) и в следващия – как се съпротивлява чрез Сатана на Божия вечен план и цел (Матей 16:22).

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога” (Римляни 8:7-8), затова християните винаги трябва да ходят по Духа, и така няма да угаждат на плътските страсти (Галатяни 5:16).

За да се реализира това в нашия живот трябва не само да сме изпълнени със Святия Дух, но трябва да съобразим нашия живот с Писанието, “В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам” (Псалми 119:11). В повечето случаи лесният път за излизане от трудна ситуация е погрешен. Той е пътят на плътта, пътят на света и пътят на дявола.

Затова и Исус в нашия текст призова последователите Си да се отрекат от себе си и да понесат кръста си (стих 24). Ако някой, заради земна печалба, упорито се противи на Божията воля, окончателно ще загуби вечния си живот.

Обаче, който не се двоуми да изгуби живота си заради Христа чрез гонения или християнско служение, той ще спечели вечен живот. Това е урок, който призовава всеки вярващ да отразява Христос в земния си живот и да стои твърдо за Господа, Който ни възлюби и предаде Себе Си в откуп за мнозина. Ние живеем в “последните дни”, в опасни времена. Никой вярващ не може да следва Спасителя без дълбоко чувство на преданост и желязно посвещение.

Наградите на Господа при Неговото пришествие са само за онези, чиято преданост и посвещение удовлетворяват очакванията на Бог.

ПРОРОКУВАНЕ СТРАДАНИЯТА И СМЪРТТА НА ХРИСТОС

(Матей 16:21-23; 17:22-23; 20:17-19; 26:1-3; Марк 8:31-33; 10:32-34)
В началото на нашия пасаж Исус разкрива на Своите последователи важната истина за Неговите предстоящи страдания. “От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен” (Матей 16:21). Преди това Исус също беше говорил за страданията и смъртта Си, но не толкова ясно, както го направи тук, така че последователите Му не разбираха напълно ситуацията. Например Той беше казал: “Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна” (Йоан 2:19) и “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син” (Йоан 3:14).

Исус не само започна да пророкува Своите страдания, но Той продължи да го прави и то все по-често (Матей 17:22-23; 20:17-19; 26:1-3). Той не разкриваше това пред последователите Си, за да си осигури тяхното съчувствие или да ги изплаши, а за да ги подготви за това изключително събитие. Неговите гонители щяха да бъдат членове на Синедриона, най-висшия духовен съвет на евреите, установен в Ерусалим. Те щяха да бъдат старейшини, главни свещеници и книжници; едно обединение на религиозния свят срещу Месия, Когото очакваха.

Когато Петър чу от устата на Исус това пророчество, той самонадеяно го смъмри. Това беше плесница на егоизъм, невежество относно духовната тежест на предстоящите събития и неуместна загриженост за удоволствието на плътта. Не е чудно, че щом Исус разпозна това плътско мислене у Своя възлюбен ученик, се обърна към него и смъмри духа, който го караше да говори така: “Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките” (стих 23). Възможно е някой да бъде използван от Бог, а в някой следващ момент да бъде повлиян от дявола да върши това, което е противно на Божията воля. “Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?” (Римляни 6:16). Затова всеки християнин трябва да държи здраво изповедта на вяра и покорството към Христос. Нито едно дело от страна на лукавия, като това чрез Петър, няма да попречи на Божията работа.

Въпрос 4: Защо е възможно някой, който е бил употребен от Бога да извърши велики дела, да бъде повлиян от дявола, за да върши противното на Божията воля?

Друга възможна причина, поради която Петър се възпротиви на Христовите страдания, беше изопаченото и погрешно вярване, разпространено между евреите, че Христос не можеше да умре. “Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?” (Йоан 12:34). Вероятно до това заключение беше довело непълното тълкуване на такива текстове от Библията като Псалми 110:4, Исая 9:6-7 и Даниил 7:14. Вярващите се нуждаят старателно и с молитва да изследват Божието Слово, за да избегнат клопките, в които мнозина са се хванали. Евреите свързваха Месия с великолепие, сила, величие и политическа власт и не разпознаха идването Му. Днес християните омаловажават святостта и се специализират във вяра за просперитет, повишение, изцеление и чудеса. Това е суета.

Затова Исус разкри пред всичките Си ученици (от апостолите, та чак до нас), че себеотрицанието не е просто препоръчително, но е абсолютно задължително за всеки християнин, винаги и навсякъде. Според някои библейски учени: “Ученичеството е привързаност към личността на Исус и от там: подчинение на закона на Христос, който е закона на кръста”.

Трите отличителни качества на ученика са: (1) себеотрицание, (2) носене на кръста, (3) следване на Исус.

Не прави компромиси с вярата си, отречи се от себе си; не оставяй своя кръст, носи го и не си давай почивка; следвай Исус винаги. Ти ще изгубиш всичко, ако опитваш да спасиш живота си на всяка цена. Но ти ще спечелиш всичко, ако го изгубиш заради Христос.

По тази причина пророкуването на Неговото Второ Пришествие е добра вест, която разпалва вярата и надеждата в сърцата на вярващите да следват Господа непоколебимо в святост. “Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” (1 Йоан 3:2-3).

Има разлика между Първото и Второто идване на Господа. При Първото Си идване Той дойде в плът, в човешко естество, а при Второто - Той ще дойде в славата на Отца. Докато при Първото Си идване Той беше следван от бедни слаби и изплашени ученици, при Второто Си идване Той ще бъде следван от мощни и славни светии.

Въпрос 5: Каква е разликата между Първото и Второто идване на Христос? Въпрос 6: Как могат да се подготвят вярващите за Второто Пришествие на Христос?

Исус ще съди и ще награди всеки човек според делата му. Вярващите трябва да се приготвят за Второто идване на Христос чрез всекидневно себе-изпитване, за да се уверят, че са още във вярата. Те трябва винаги да изобилстват в Божията работа, чрез благовестяване и довеждане на души в Царството; и чрез бдение и молитва.

За ония, които са още грешници, това е време, за да се покаят от греховете си, да предадат живота си на Христос и да ходят в нов живот. Спасението не бива да се отлага, защото може да не ти бъде предоставена друга възможност и това ще ти струва вечността.

Въпрос 7: Как може да се подготви грешникът за Второто идване на Христос?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 75

ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТОС