78 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.14 Mb.
|
|
Днес мнозина са в положението на фарисеите и садукеите. Хиляди хора, дори и да са станали свидетели на поразителни чудеса и знамения в името на Исус чрез Неговите помазани служители, все още остават скептично настроени относно Неговото Господство. Исканията на фарисеите към Христос определено произлизаха от неверието в сърцата им. Човек извършва тежък грях, ако упорито отказва да се покори под Господството на Христос, въпреки че вижда потвърждението на Божието Слово със знамения и чудеса. Библията казва: “...блажени ония, които, без да видят, са повярвали” (Йоан 20:29). КВАСЪТ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО (Матей 16:5-6; Йов 8:13; 15:34; Матей 6:2,5,16; 23:1-5; Лука 12:1; Марк 8:15) Исус разкри пред множествата не само истината за Бог и приемливият начин за поклонение, но също ги и предупреди за влиянието на фалшивите учители. Той, съвсем уместно, описа поведението им като лицемерно. “Междувременно... Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лука 12:1) Фарисеите бяха религиозна група в Израел, предадена на законничеството. Те държаха на външните прояви на религията, които се състояха в механично спазване на законите дадени чрез Мойсей, на традициите на предците, както и на етичните и церемониални повеления в закона. На тях им липсваше истинско благочестие и те прикриваха тази липса като се предаваха на религиозни дейности като молитви по ъглите на улиците, даване на милостиня, даване на десятък и постене. На кратко, те придаваха важност на най-незначителното, пренебрегвайки истински важните неща в закона: правосъдието, милостта и вярата. Садукеите, от друга страна, не бяха толкова стриктни в спазването на закона. Вярванията им силно контрастираха с тези на фарисеите. Садукеите не вярваха в съществуването на ангели, духове или възкресение на мъртви. Много от тях бяха свещенници в дните на Исус.
С много малки изключения, фарисеите и садукеите се противопоставяха на Христос и Неговото послание. Тези две групи оказваха голямо влияние върху религиозния живот на евреите. По тази причина Исус поучаваше хората, особено учениците Си, да избягват техните гибелни пътища. Докато разкриваше Себе Си като Добрият Пастир, Той предупреждаваше слушателите Си да не следват религиозните лицемери, които всъщност са вълци в овчи кожи. Когато Исус поучаваше последователите Си на това, какво е приемливо пред Бога посвещение, Той ги предупреждаваше отново и отново да не правят “като лицемерите” (Матей 6:2). Разбира се, тук Господ имаше пред вид фарисеите и садукеите. Исус изобличи лично фарисеите за тяхното лицемерие. Злините на лицемерите са цял легион. Лицемерите са слепи за своята духовна нищета. Те вървят по пътя на вечната погибел, макар и външно да изглеждат благочестиви. Техният измамлив живот може да отклони от истината мнозина, които искрено я търсят. Ако такъв човек е член на местна църква, той постоянно ще носи укор за Христовото име. Той ще е голям препъни камък по пътя на другите. Не е чудно, че Исус се обърна към фарисеите по този наичн:
ПРОЯВИТЕ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО (Матей 16:7-12; 6:5,16; 23:25,27-33; Марк 7:1-8) Покварата се разпространява лесно сред група хора. Затова Исус използва притчата за кваса (или маята) в тестото, за да настави Своите ученици. Когато в тестото се прибави малко квас, той бързо се разпространява и го кара да набъбне. В писанието квасът винаги се отъждествява с нещо лошо и грешно. Единственото изключение беше когато Исус го използва в притчите за Царството (Матей 13:33), за да обрисува нарастването на Божието Царство. Подобно на квас, лицемерието в малката група последователи можеше да разруши Христовите поучения, които бяха получили, и окончателно, да опорочи църквата в зародиш. Последователите Му схващаха бавно образния Му език, така че Той им каза ясно какво имаше предвид:
Исус заклейми лицемерието със силни думи. Въпреки че Той не можеше да обвини фарисеите, че не дават десятък, което те стриктно вършеха, Той заяви, че те пренебрегват далеч по-важните неща на закона. Когато всичко, което някой знае за християнството е пеене, танцуване, постене и редовно посещение на богослужения, той вече е последовател на фарисеите и садукеите. Той се концентрира на дреболиите, докато истинските християнски опитности – спасение, освещение и кръщение в Святия Дух, биват пренебрегнати. Фарисеите бяха описани като “варосани гробници”, които изглеждат красиви отвън, но вътре са пълни с нечистотии. Това разкрива състоянието на религиозните лицемери, които могат да изповядват, че са християни. Нямате ли хора в църквата, които са усвоили до съвършенство езика на истинските светии, но въпреки това, не са били променени от Божията благодат? Такива хора са плевели всред пшеницата. Апостол Павел ги нарече фалшиви братя (и сестри). Много от съгрешаващите църковни членове си придават външен вид, подобен на истинските християни, но въпреки това си остават необърнати. Единствените опитности, които са преживели много от т.нар. “вярващи”, са промяна на облеклото и деноминацията, но не и промяна на сърцето. Проклятията, които Исус произнесе над религиозните лицемери по Неговото време, ще дойдат също и над днешните непокаяни църковни посетители. Единственият начин човек да избегне Божието осъждение е да се покае от лицемерието и да реши да следва Христос до края.
ЕВАНГЕЛСКАТА ИСТИНА (Матей 16:12; Йоан 1:9,14,17; 8:32,45-46; 18:37) Фалшивите поучения и лицемерието не свършват с времето на Христос. Те са широко разпространени и днес. В много религиозни кръгове се ширят ереси. Фарисеите и садукеите на модерното време разпространяват грешни учения и християните трябва да внимават. Ние имаме нужда да се прилепим здраво към откритата ни в евангелието истина, която ще пази духовния ни живот от кваса на лицемерието. Във всички времена се намират религиозни водачи, които като фарисеите и садукеите, които опитват да освободят хората от греха, на който сами те са роби. Светлината на евангелието е единствената сила, която може да освети сърцата и да освободи от доктринални грешки и заблуди.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 16:13-20 Петър се отличаваше ясно измежду останалите последователи на Исус с уникални духовни идеи и действия. Искреният му живот, откровеността на мислите му и бързината на действията и реакциите му изявяваха “детските” черти на характера му – нещо, което Исус описа като необходимо условие за влизане в Царството. Той е ученик, който чрез посвещение и постоянство беше издигнат от обикновен рибар до един от великите стълбове на вярата по времето на апостолската църква: “И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари. И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него” (Матей 4:18-20)
Тази седмица в нашия урок се разкрива тайната на Божествеността на Господ Исус чрез изповедта на Петър: “Ти си Христос, Син на живия Бог” (Матей 16:16). ГОСПОД ЗАДАВА ВАЖНИ ВЪПРОСИ (Матей 16:13,15; Марк 8:27,29; Лука 9:18,20) “А Исус ... попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? ... Но според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матей 16:13,15) Вдъхновеното перо на писателите на първите три синоптични евангелия са уловили тези два въпроса от Господните уста. За учениците първият въпрос беше адресиран общо: “Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?”. Но вторият въпрос се заби в тях със страшна духовна сила: “Но според както вие казвате, Кой съм Аз?”.
Има някои важни поуки за църквата в тези дву-остри, дву-фокусни и всеобхватни два въпроса. Първо: Хората в света нямат никакво извинение за невежеството си относно Божествеността на Исус. Те не могат да разчитат, че имат някаква религиозна или историческа връзка с Христос. Второ: Вярващите не могат и не трябва да се сравняват с невежия свят по важните въпроси, касаещи вечната им съдба. Те трябва да проявяват любознателност за духовните неща. Трето: Водачите в живата църква на Бога трябва да бъдат много прецизни когато отговарят на доктринални въпроси. Замазването на много важните за духовната мотивация въпроси е не само вредно за живота на питащия, но му помага да се отклони от вечната истина.
САМОНАДЕЯНИТЕ ОТГОВОРИ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ (Матей 16:14; Марк 8:28; Лука 9:19) При отговора на първия въпрос на Исус: “Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” учениците се дистанцираха от мнението на хората: “...Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците” (Матей 16:14). Но те не представиха алтернатива на обществените схващания за личността на Христос, което издаваше колко невежи бяха те относно Неговата идентичност. И до днес е така. Учениците нямаше къде да се скрият от Господаря на господарите и от Царя на царете. Той видя тяхното невежество още преди да започнат един през друг да дават грешни отговори. Дълг на всеки вярващ е да изследва Писанието достатъчно дълбоко, за да разбере повече, отколкото обикновените религиозни хора в света. “Изследвайте писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене” (Йоан 5:39, KJV) Всичко, което трябва да знаем за Исус Христос е написано за нас на страниците на писанията (Римляни 15:4). Исус беше смъмрил последователите си при друг случай, загдето се изказваха самонадеяно за духовни неща. Такъв беше случаят с прибързаните им заключения, когато Исус говореше за кваса на лицемерието: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб” (Марк 8:15-16). В следващите стихове (Марк 8:17-21) Исус описа тяхното мислене като липса на разбиране, като духовно невежество и закоравяване на сърцата. Исус осъди тяхната слепота, глухота, липса на разбиране и духовна нечувствителност.
Не е желателно пред Бога и пред човеците вярващите да бъдат потопени в невежество и духовна непросветеност. От устата на изкупените трябва да излизат здрави думи, подправени със сол. “Не писах ли ти хубави неща от съвет и знание, за да те направя да познаеш верността на думите на истината, та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?” (Притчи 22:20-21). ПРЕВЪЗХОДНИЯТ ДУХ В ПЕТЪР И ВЕЛИКАТА МУ ИЗПОВЕД (Матей 16:15-16; Марк 8:29; Лука 9:20; Йоан 6:66-69) Петър изпъква измежду останалите последователи като един пламенен и непреклонен вярващ от времето на апостолите. Без религиозни преструвки или лицемерна вежливост той влезе в Небето. Колко силно контрастираше неговият живот на злобния тих дух на Юда, който имаше “вид на благочестие”, но беше отречен от силата му (2 Тимотей 3:5).
Днешният урок ни разкрива истинския дух в Петър. Това беше един превъзходен дух: “Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог” (Матей 16:15-16). Исус незабавно реагира на тази велика изповед на Петър: “Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” (Матей 16:17) Това беше изповед, изпратена от Небето. Тя беше лишена от каквaто и да е манипулация: плътска, хитроумна или благоразумна. Тази изповед демонстрира на практика единството на Божеството, отразено от Петър. Исус каза: “плът и кръв не са ти открили това”, което означава, че това е откровение от Святия Дух, а после стихът завършва с: “но Отец Ми, Който е на небесата”. Така че Отец, Който Е на Небесата, разкри Исус чрез Святия Дух на Петър. Не е чудно, че Святото Писание казва: “А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (1 Коринтяни 2:10-11) Тогава логично е да се съгласим с Писанието, че Святият Дух откри тази дълбока истина на Петър. Този изключителен акт на Бога в живота на Петър би трябвало да хвърли предизвикателство пред всички църковни посетители. Нашият дух трябва да привлича Духа на Бога. Мръсният, съгрешаващият, поквареният и плътски ум може да чуе и разбере само земните неща. Тази велика изповед на Петър издигна Исус като Христос, Синът на Живия Бог, напук на погрешните и фалшиви учения на евреите. Тя призна божествеността на Христос, разкривайки Исус като Вторият в Божеството, напълно отделна личност от Отца и от Духа. “...Син на живия Бог”. Този тип изповед не произлиза от главата, а от сърцето. Тя може да дойде само от истински изкупено, спасено и обновено сърце. “Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него” (1 Йоан 5:1) Великата изповед на Петър доказва, че фарисеите и заблудените евреи са лъжци и антихристи: “Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина” (1 Йоан 2:22).
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|
