8 април 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

От изданието цитират интервю на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев, кой­то по БНР е заявил катего­ричната позиция на страна­та ни, да не даде достъп на "Газпром" до газопреносната ни мрежа. На 24-25 ап­рил в София ще се проведе енергийна конференция. Тогава трябва да бъде под­писано и междуправителст­вено споразумение между България и Русия по повод "Южен поток". До този мо­мент от "Газпром" отказват да обсъждат българските изявления. Източник от компанията обаче е потвърдил исканията за из­ползването на мрежата на България и по-точно частта към Гърция. В това направ­ление има свободни мощно­сти, тъй като Гърция не потребява толкова много газ и строежът на нова тръба не е особено изгодно, отбеляз­ват от РБК. Все пак от моно­полиста отбелязват, че окончателен отказ от стра­на на София не са получа­вали.

"Южен поток" е съвме­стен проект между руската "Газпром"и италианската Eni. Газопроводът ще ми­нава по дъното на Черно море и ще свързва Русия с България. През българска територия тръбата трябва да премине през Сърбия, Унгария и Австрия. Капа­цитетът ще достигне до 31 млрд. куб. м газ годишно. Очаква се "Южен поток" да бъде въведен в експлоата­ция през 2013 година.


08.04.2009 г., с. 13
Странно безобразие
Ина Михайлова

Имало някога една странна държава. В нея прокуратурата не можела да повдигне обвинение на двама бизнесмени, известни като братя Галеви, защото адвокатите им били неоткриваеми. В същата тази държава призованата от защитата на известен рапър живееща в Швейцария свидетелка не можела да се яви пред съда и по тази причина процесът отново се отлагал. А собствеността на певеца се топяла след всяко заседание. Докато процесът свърши, нищо чудно да се окаже, че той е беден като църковна мишка и специално създадена за такива като него комисия напразно се точи да отнеме луксозни коли, имоти и акции.

В тази странна държава всеки ден се отлагали дела - срещу известни "болни" братя, оперативно интересни лица, странно изчезвали съдебни доказателства и пр. Прокуратурата странно пропускала да поиска "задържане под стража" на уличени в престъпления, полицията - да спази правилата при арест или вземане на отпечатъци...

Странната "идилия" бе допълнена вчера от данни за стимулираното от кризата бурно развитие на секторите "сводничество" и "трафик на хора". Сводниците ставали земеделци, за да узаконят средствата си от престъпна дейност зад граница. Над 1 млрд. лв. била годишната печалба на престъпните групировки, които се занимавали с трафик на хора. И още - 70% от жриците на любовта в Белгия, а и не само там, били от тази странна държава...

На фона на лъскавите лимузини и баровските палати, огромните печалби и бетоновите морски и планински курорти, само 8 души в столицата на тази странна държава притежавали имоти за над 500 хил. лв. Е, това вече ни идва в повече!

Разказаното може би щеше да звучи налудничаво и смешно, ако не засягаше всеки. Безобразие е да се твърди, че само осем столичани притежават имоти за по половин милион лева. Нищо че така сочат данните от регистрите на НАП за платени съответни такси и данъци. Повече от скромно, а? Безобразие е подобни данни да се приемат за даденост и да се оповестяват смирено. Дори изнасянето на такива факти е удар по авторитета на държавата и нейните служители. Безобразие е данъчните по "визуални признаци" да проверяват скъпите имоти, а след това да искат справки...

Безобразие е "на око" да констатираме факти, "на думи" да разполагаме с инструменти, а на дела да не правим нищо. Това е странно. Фактите със сигурност не са по-различни от тези в останалата част на света, безобразна е липсата на желание да ги преобърнем. А по този начин и представата на хората, че все пак държавата ни може да бъде и нормална.


08.04.2009 г., с. 15
В името на устойчивото ни развитие
Нацията ни е етнически разнолика, но единна в правата и отговорността
Тома Томов, народен представител

Осми април е Международният ден на ромите. Всяка година на този ден ромската общност от цял свят чества паметта на стотици хиляди наши братя-роми, които заедно с евреи, руси, немци, поляци загинаха в газовите камери на нацистките концлагери през втората световна война. Датата е приета за Международен ден на ромите от IV Световен конгрес на Международния ромски съюз IUR (“Романо юнион”), проведен във Варшава през 1990 г.

Т.г. в селищата с концентрирано ромско население със съдействието на общинските съвети и МК неправителствени организации и политически партии организират ромски празници, информират за степента на решаване на ромските проблеми, стимулират осмислянето на правата и отговорностите на всеки българин и ром.

Българският парламент и правителствата в последните десетина години осъзнават приоритетността на проблемите на ромите и имат волята те да се решават тук, в България, и сега. Има необходимата законова и нормативна база за регулиране на отношенията (от 2004 г. има и Закон за защита от дискриминация), изградени са необходимите държавни институции и механизми. Има Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество (сега МС изработва нова Рамкова програма). България е съучредител на международната инициатива “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, имаме и Национален план на Десетилетието на ромското включване. В процес на реализация са стратегия по заетостта, стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етнически малцинства, национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите. Все по-резултатно партии и неправителствени организации фокусират действията си за преодоляване проблемите на ромите.

Има положителни изменения в обхващането на ромските деца в училище и в детските градини, в намаляване на безработицата сред общността, в подобряване на битовата среда в някои ромски квартали и махали, в привличането на роми на работа в държавната и общински администрации. Основният възел от проблеми е изравняването на икономическия, образователния, социалния статус и начин на живот на ромите с този на останалите български граждани, за да се постигне тази “интеграция на ромите в българското общество”, за която говорим едва ли не като заклинание. Решаването на възела от проблеми е дълъг процес, изискващ системна воля и действия на всяко правителство, институции и организации на държавата и гражданското общество, на ромската общност. Важна причина за бавното преодоляване на различието между ромите и останалото българско население е, че България е една от икономически най-бедните държави в ЕС. Много са проблемите, с които трябва да се справя държавата.

Ромската общност, както и българското общество, е разнолика. Има роми, които от поколения наред са осъзнали потребността от
образование и професионална подготовка
и квалификация за себе си и своите деца като задължителна предпоставка за работа и просперитет. Има ромски интелигенти, които все по-ясно се заявяват като “будната обществена съвест”. Тези роми честно и почтено се трудят, учат, живеят. Те отдавна не се нуждаят от “интегриране в българското общество”, защото са в него. Именно те трябва да бъдат активно ангажирани в решаването на ромските проблеми.

Има много роми, които искат и се борят да работят на постоянна работа с нормален трудов договор и възнаграждение, за да издържат своите семейства от собствените си трудови доходи, а не от социални помощи, за да учат децата им, да живеят в квартали с водопровод и канализация, с асфалтирани улици и контейнери за сметосъбиране. На тях държавата и общините трябва да помагат.

За съжаление много хора продължават да свързват представата за ромите с живеещите от социални помощи от държавата, без собствени трудови доходи, с крадящите, просещите, мързелуващите, шмекеруващите. Да, има български граждани, немалка част от тях се самоопределят като роми, които са с манталитет да живеят от нетрудови доходи. Тях трябва да научим да работят и да се издържат от труда си. Но не може с тях да се отъждествява целият ромски етнос, да се генерира предубеденост и негативизъм към всички роми.

Българските политици, ако милеят за българщината, ще проявят далновидност и ще разберат, че от бедните хора с пари могат да се купят изборни гласове, послушание, раболепие, но

Политичека партия “Рома”, като част от Коалиция за България, отстоява политиката за:

- обхващане и задържане на ромските деца в училище;

- придобиване на професия и работа за младите;

- работа и осигуровки за ромите в активна възраст;

- осигурени старини за възрастните;

- подобряване на битовата среда, в която живеят ромите и растат техните деца;

- пряко участие на роми в управлението на всички нива.

Изразявам своята увереност, че парламентът, държавните и общинските институции, българското общество със своето отношение и действия в решаването на ромските проблеми ще докажем, че Международният ден на ромите се отбелязва и уважава съвместно от ромите с другите български граждани. Нека ни обединява общата готовност за следващи стъпки в утвърждаване на българската нация като етнически разнолика, но единна в правата и отговорността на всеки да се нарича българин! Това трябва да се случи в името на устойчивото развитие на българското общество, на единната българска нация - част от многоликото общество на европейските народи.
Снимка на три колони - В последните години все повече млади представители на ромската общност у нас завършват успешно курсове и образователни програми, финансирани от държавата


08.04.2009 г., с. 23
СЪБАРЯТ СТАДИОН „ЧЕРНОМОРЕЦ"

Стадион "Черноморец" а Бур­гас ще бъде съборен и на не­гово място ще бъде изграден модерен многофункционален комплекс. Компанията "Петрол Холдинг", която още през 2006 г. обяви намерението си, смята да инвестира между 400 и 600 млн. евро в проекта, новото съоръже­ние ще е с 30 000 места, а в комплекса ще има също спортна зала за 3500 души, шопинг център, 5-звезден хотел, конферентни зали, две офис кули, паркинг за 2500 автомобила, паркове и градинки. Консултант ще бъде компанията DTZ, която работи в 45 страни по света.

Около 82% от домакинствата в България живее­ли мизерно - без топло вкъщи, без ваканция, без нови дрехи или мебели, без мръвка на масата и без гости. Дори и богатите ни живеели мизерно - страдали от повече лишения в сравнение с бедните в Дания, Финландия, Люксембург, Холандия и Швеция. За да звучи по-правдоподобно това, което прочетохте, имайте предвид, че данните са на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд.

За съжаление познавам хора, за които това е така. И те се чувстват не като граждани на европейска държава, дори не и като кандидатка за членство в ЕС, а като граждани на страна от Африка, и то отпреди неколкостотин години. Познавам обаче и други, които не познават лишенията на тялото, но дори и не осъзнават, че изпитват лишения на духа. Защото мизерията може да се измерва не само с мухъла на панелната душегубка, но и със сивия цвят на ограничената душичка. Кое е по-опасното раково заболяване в немощното тяло на държавата?

Едните искат хляб, а другите, преситени с пасти, дори и не биха си направили труда да се усмихнат, а какво остава и да помислят за неща по-далеч от собственото им тяло, работа и възгледи. Едните скачат, викат и горят чучела, защото не им се плаща за положения труд, а другите се плюнчат в новите си костюми по форуми у нас и в чужбина, че всичко е наред и че финансовата ни система е една от най-стабилните в Европа. Едните не могат да мислят за изкуство, защото не могат да си го позволят по финансови причини, а другите ходят на опера, за да могат да кажат след това, че са слушали музиката от телефона си в оригинал.

Всъщност всички крайности на мизерията и лишенията са опасни. Без значение дали става въпрос за мизерията в тесногръдата душичка, в тази на Елин-Пелиновия чиновник, в тази на псевдоинтелектуалеца или просто в тази на панелния апартамент в периферията. Защото всички те са симптоми за болест на държавата. И не е сигурно, че вотът за лечение чрез ампутации и замяна на едни крайници - глави, ръце и крака - с други би помогнало... Което е най-голямата мизерия...
Снимка на две колони – без текст


08.04.2009 г., с. 6
Интервю: Сергей Станишев, министър-председател на Република България
Оптимизмът ми за новото поколение у нас е огромен
Никое правителство не трябва да спира да работи за младите хора
Светлана Желева, szheleva@pari.bg

Господин Станишев, каква среда предлага България според вас за развитието на младите хора, за тяхната реализация?

- Винаги в период на развитие, на преход младото поколение е една от най-чувствителните и уязвими социални групи. Затова нашето общество трябва да прояви загриженост към младите, за да имат те шанс да се реализират успешно. И в този смисъл в България има какво още да се направи.

У нас имаше много години, в които допуснахме пропуски в това отношение. Имаше един период, в който престанахме да мислим и да се интересуваме за бъдещото поколение - какви са техните ценности, интереси, къде и как могат младите хора да намерят реализация. И тази девалвация на ценности нанесе големи поражения и сериозен удар върху тяхната мотивация.

Има много случаи, в които хора успяват благодарение не на знанията, които имат, не на амбицията, ако щете, на енергията и на предприемчивостта, а благодарение на един по-лесен начин, който са избрали за своето развитие. Понякога дори престъпвайки морални и дори законови норми. И това го има и в бизнеса, и в политиката. За съжаление подобни примери изключително демотивират младите хора тук. Объркват ги по пътя на тяхното развитие. Ето защо политиката за младото поколение трябва да бъде целенасочена. Има стъпки в тази насока, направени и от предишното, и от сегашното правителство. Но аз съм с ясното разбиране, че има какво още да се направи.

Какви са очакванията ви за новото поколение на България?

- Въпреки всичко, което казах дотук, очакванията ми, оптимизмът ми за новото поколение на България са огромни. И те се материализират непрекъснато, всеки ден, сега. Оптимизмът ми се засилва още повече, когато виждам как голяма част от младежите правят всичко възможно, за да получат добро образование, поставят си за цел да имат успешно бъдеще.

Младите днес са компетентни, образовани, здраво стъпили на земята и искат по всякакъв начин да бъдат полезни на страната си. Аз вярвам, че тяхната енергия и ентусиазъм ще гарантират успеха им. Има много примери, в които млади българи са го доказали - и в спорта, и в бизнеса, и в политиката.

Прекрасна демонстрация на това е организираното от вашата медия събитие. От стотици икономически проекти, реализирани у нас през последните години, тук са събрани най-успешните, оценени от компетентно и авторитетно жури. И те са от всички най-важни области на нашата икономика: банковото дело, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, индустрията, иновациите.

Това показва, че въпреки трудностите, въпреки световната икономическа криза, която вече има и своите негативни ефекти върху нашата икономика, успешните проекти у нас не само са възможни, а вече са и факт.

Така че въпреки кризата оптимизмът ми за новото поколение на България е огромен. Доволен съм, че той беше споделен и от американския президент Барак Обама при срещата ни в неделя.

Какво прави правителството, за да бъде България атрактивна за младите хора?

- Никое правителство не трябва да спира да работи за тази социална група и аз знам, че и нашето правителство дължи още много на тях.

И все пак в момента България предоставя една от най-добрите среди за правене на бизнес, оттук и за развитие и просперитет на амбициозните и способни млади хора. Ние имаме едно от най-ниските нива на облагане на личните и корпоративните доходи в Европа, отворени перспективи за развитие в почти всички икономически сектори, сравнително ниски нива на централизирана регулация. Припомням, че България е една от малкото страни в Европа, за която международните експерти очакват положителен икономически растеж и през тази година въпреки икономическата криза. Държавата има и сериозен ангажимент с важни инфраструктурни проекти, за които вече има осигурено финансиране и чрез които може да се неутрализират някои негативни ефекти от кризата - безработицата, стагнацията в строителството например.

Всичко това се дължи на разумната, гъвкава и далновидна икономическа политика на това правителство. Тя се прави в непрекъснат диалог с бизнеса, социалните партньори и икономическата експертиза на неправителствения сектор. Разбира се, нито отричам, нито се опитвам да отмина и многобройните проблеми, които имаме. Убеден съм обаче, че с разумната и реалистична политика, която водим и ще продължим да водим, успяваме да намираме правилните решения.

И съвсем не е случайно, че най-успешният проект и най-успешният мениджър, които наградихме, са от банковата сфера. Защото в сегашните условия на тежка световна финансова криза банковият сектор на България функционира на много високо ниво. Това се дължи както на професионализма и отговорността на мениджмънта на банките, така и на сериозната подкрепа на правителството. Сега основното предизвикателство - и пред банковия сектор, и пред нас, е да използваме тази стабилност на банковата система, за да отпушим кредитирането на реалната икономика.

Къде смятате, че младите хора у нас биха се реализирали най-добре?

- Едва ли мога да дам някакъв универсален съвет. Най-важното е обаче, че в България днес има огромни възможности за развитие на младите хора. В понеделник с вицепрезидента на Европейската комисия Маргот Валстрьом в свободна дискусия обсъждахме тези възможности с много млади хора в УНСС. Впечатляващи са ентусиазмът, компетентността и увереността на младежите в България днес. Те имат неизброимо много повече възможности от всяко предишно поколение на България. Смея да твърдя, че това е така заради предвидимостта и стабилността на политическата и институционалната среда.

Събития като Next Generation показват перспективността на бизнеса като област за успешна кариера на младите хора. Убеден съм, че бизнесът, реалната икономика, предприемачеството ще са все по-благодатна среда, в която младият човек може да бъде успешен.

В същото време не мисля, че държавното управление, държавната администрация са области, в които предизвикателствата за способните млади хора са по-малко, нито пък че полето за „развихряне” е по-тясно. Факт е, че младите хора не са достатъчно представени в държавните институции, в политическите партии, в бизнеса. A в области като управлението на европейските средства има благоприятни условия за изява на компетентните млади хора, в тях и възнагражденията, и възможностите за напредък са предизвикателни и атрактивни.

От друга страна, това, което ми харесва в българския бизнес днес и се вижда много добре при вашата инициатива, е силният акцент върху социалната отговорност. И в България вече да градиш успешен частен бизнес означава ангажимент и възможност реално да помогнеш за осъществяването на социални проекти. Така че младите и социално активни хора могат да бъдат уверени, че с ангажирането си в българския бизнес спомагат за реализирането на големи и обществено значими каузи.

Какво дава един такъв конкурс като Next Generation на новото поколение?

- Непрекъснато у нас се говори само за проблеми и за това, което не е наред. Да, проблеми е имало и ще има. Но има и позитивни неща. Тук искам да кажа, че едно от най-прекрасните качества на младите хора е техният оптимизъм, което е допълнителен резерв за промяната на България. Само така проблемите може да се преодолеят по-бързо. Мисля, че конкурси като вашия са прекрасен повод да си кажем и нещата, които са наред, които са добри. Успехите на активния, социално отговорния бизнес трябва да се изтъкват и да се оценяват по достойнство.

България има млади, квалифицирани, компетентни, активни и способни лидери в бизнеса и политиката. Те успяват въпреки трудностите и проблемите, въпреки световната криза. И това също трябва да се казва и да се разбира от българската общественост.

Защото в тези трудни времена, за да премине успешно през кризата, България има нужда точно от това - от разумно, компетентно, опитно и решително политическо и икономическо управление, което да обедини и да използва по най-добрия начин таланта и способностите на новото поколение.

Експериментите, базирани на заучени фрази от стари учебници с провалени икономически теории, болните амбиции, безпардонната агресивност, която обижда цели слоеве от населението и прокарва разединение между етнически и социални групи, са опасни за България.

Така че моят призив към младите хора на България е да бъдат активни, да бъдат позитивни, да следват своя път и да отстояват целите си. Бъдещето на България е в нашите ръце и само когато сме оптимисти и когато сме единни в усилията си, можем да живеем по-добре и да се борим за престижа на страната си.

Снимка на три колони на Сергей Станишев с текст – От стотици икономически проекти, реализирани у нас през последните години в конкурса на в. Пари са събрани най-успешните, оценени от компетентно и авторитетно жури