8 април 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Нов начин за узаконяване на пари от трафик на хора и други престъпления засякоха следователи. Мошеници плащат на наши известни спортисти, които играят в чужбина, за да прехвърлят мръсни пари по свои сметки в България. Така се препират големи суми, защото, вкарани веднъж в банка, средствата се узаконяват автоматично. За това алармира Георги Петрунов от фондация "РискМонитор", която заедно с Националната следствена служба (НСлС) организираха конференция на тема "Изпиране на пари от трафик на хора". Доказателства и разследване обаче има само за един случай, в който нашият виден спортист е признал за участието си в схемата. След като парите са прехвърлени у нас, спортистът уж ги дал на заем на трафиканта и така те отново се върнали при притежателя си, но вече надлежно изпрани. Обикновено това са престъпни доходи от проституция на български момичета в чужбина. В конкретния случай става въпрос за 200 хил. евро.

Друг много използван начин за пране на пари са преводите чрез бързите оператори за международни преводи, банки, пренасяне кеш през граница. Много често с мръсните пари се купуват скъпи коли, маркови дрехи, парфюми или бижута, които след това се продават в луксозните бутици в големите градове у нас. Нерядко магазините са собственост именно на самите трафиканти или на техни близки. Така препирането също е доста сигурно, защото не се иска доказване на средства за пренасянето на стоки или това става с фалшиви документи. В последните години около строителния бум в България се перат пари и с внос на тежкотоварни камиони или строителни машини. Те обикновено са купени на старо, но нерядко документите им се фалшифицират и се записва по-скорошна година на производство. С това цената им в България автоматично се вдига.

Над 1 милион евро се изпират годишно само от няколко обменни бюра в София, разшири престъпните схеми Добромир Дочев от дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" в МВР. Най-често при обмяната се ползват фалшиви документи за самоличност, което затруднява залавянето на престъпниците. Или пък се записват ЕГН-та и имена на несъществуващи лица в банковите преводи. Много често в документите за банкови преводи са верни само номерата на сметките, по които трябва да постъпят парите, обясни Дочев.

ВАС отмени решението на Министерския съвет от 2007 г., с което бяха отнети правата на Алма матер върху уникалната част от дворцовия комплекс. Според магистратите МС не е имал правно основание да отнеме имота. По закон можел да го направи само ако обектът не се ползва по предназначение или е с така наречената отпаднала необходимост. За Ботаническата градина никое от тези обстоятелства не е било налице.

Университетът на практика ще си вземе цялата паркова част от двореца, градината и постройките за научни нужди. Досега бе свит само на един парцел от близо десет декара, което предизвика недоволството на десетки учени и биолози. Скандал предизвика и изкореняването на 60-годишни палми.

След окончателното съдебно решение остава проблемът с таксите за посетители. Заради оспорваната собственост се стигна до парадокса на входа на комплекса да се събират по две такси от по пет лева. Едната за градината, а втората - за дворцовия комплекс.

Макар и съвсем леко, раздвижване на пазара на имоти има през март, сочат данните на "Кредит Център". Средният размер на изтеглените кредити се повишава до 38 147 евро. Това са нивата, характерни за края на 2007 г., където според анализаторите се намират и цените на недвижимите имоти в момента.

Върви протест на жителите на квартал "Гевгелийски" срещу изграждане на спирка на жп линията София-Перник-Радомир. Много подписи стоят под много декларации, жалби и възвания.

Какви са мотивите за протеста, които хората подробно описват във възраженията: ще се строи гара, ще се строи мол, ще се изградят заведения, ще се утроява жп линията, ще се изсекат хиляди дървета, хиляди хора (а може би даже и роми) ще минават през квартала.

Показвам им плана - нищо от това, което се твърди, не е истина, освен преминаването на хората. Казвам "прави сте, че няма условия за преминаването на пътуващите до метростанцията, но заедно с построяването на спирката ще се благоустрои кварталът".

Отговорът от страна на протестиращите е отказ без аргументи. "Просто не искаме, защото ще ни пречи. Може би. И защото не ви вярваме. Не вярваме на нищо от това, което говорите."

Така бе и с детската градина в Красно село, за която противниците казваха "не, вие искате да строите мол". Така е и с предвиденото гробище в землището на Казичене, за което твърдяха "нека да е при съседите, а не при нас". Същото е в десетки и десетки други случаи.

За съжаление са прави. Толкова години българинът е лъган - откровено, безочливо и нагло, че вече не вярва и на очевидното. Аз лично помня времето на осмия конгрес на БКП (зората на по-ясните ми спомени), на който ми бе обещано, че 1980 г. ще живея в комунизма. Помня "четирийсет и пет години стигат" и вече ще започнем да живеем нормално и по-богато. Помня и "сполуката", след която ни остана да загубим само оковите си, и "осемстотинте дни", след които щяхме несимволично да повишим доходите си. Както и още много, много неща.

В резултат на това у нас, в душите ни, в съзнанието ни като че ли вече има непоклатимото убеждение, че всичко общо и обществено е лъжа. Че общополезни неща няма, защото винаги някой ги употребява за лични цели, че законът и нормите у нас са "врата у поле" и през нея минават само баламите.

И цялото ни поведение е подчинено на стремежа да прокараме своето. А що се отнася до общото - ако не можем да го използваме за лични цели, сме против. Може би най-класическият пример на този вече дълбоко впил се в нас егоизъм е изхвърлянето на боклука през прозореца. Жестът гласи "изхвърлям си личния проблем в общото, защото аз от него не съм видял нищо добро".

Всички сме граждани - и тези, които управляват, и онези, които са управлявани. За да се възвърне поне малко доверието помежду ни, трябва да се даде шанс и на едните, и на другите. Ако самите ние като граждани не можем да надскочим егоизма си и да подчиним поне малко личния на общия интерес, как искаме от тези, които ни управляват, да са различни - да преодолеят собственото си его и да мислят първо за всички нас, а после за себе си.

Ако хората от управлението не си дадем сметка (тук подразбирам и себе си като временно участващ в това управление) и не сложим общите интереси над личното, в скоро време няма да има управление, защото хората все повече биват завладени от озлобление и хаос.

Защото, уважаеми съграждани, не може да се гради град, да не говорим за държава, само от тухлите на личния интерес. Още повече, че всяка от тези тухли иска да е най-отгоре на зида.

Щем не щем, перничани ще идват в София със или без тази спирка. Но тогава ще идват с личните си автомобили и ще задръстват целия град. Ако не разберем, че всеки градеж има за скелет общия интерес и за пълнеж личния, ако всеки се интересува само от своята тухличка, и то сложена най-отгоре, нашата постройка винаги ще е като сламената колиба на трите прасенца. И всеки вълк, който и откъдето дойде, може да я духне. И да ни изяде.

Е, ако не ни изяде, поне да ни издои.

*Други материали от същия автор има на адрес: www.petardikov.bg


08.04.2009 г., с. 13
Чуждите работници подбиват пазара
Виетнамските строители, които България си "внесе", се връщат у дома. Част от тях вече не получавали дори ниските заплати, които са им обещани. Ще има ли кой да ги замени и може ли родният пазар на труда да поеме още чужденци, "Стандарт" попита шефа на Българска стопанска камара Божидар Данев.Божидар Данев, шеф на Българска стопанска камара
Кризата у нас навлиза напоследък с такава сила и широта, че съкратените български работници с удоволствие биха вършили работата на виетнамците, които си тръгват. Дори и за тези заплати. В този момент България за голямо съжаление не може да поеме чужди работници, въпреки че вече дори испански строители са потърсили назначения у нас. Просто има държави, в които мащабите на кризата са толкова големи, че за тях дори нашият трудов пазар е приемлив.

Когато преди четири години усилено говорехме за внос на работна ръка от чужбина, за жалост такъв не можа да се осъществи. Сега обаче става точно обратното - навлизат външни работници и подбиват възможностите на нашите сънародници да си намерят работа. Най-засегнат от тези процеси е строителният бранш, но ще има и други пострадали сфери. Затова точно в този момент страната ни трябва да помисли как да опази пазара от инвазията на външни работници, които има опасност да го ерозират. Защото не е тайна, че по някои големи инфраструктурни или индустриални проекти, които се изпълняват от чужди фирми, шефовете предпочитат да назначат работници от собствените си държави. Тези хора идват у нас като туристи, не с работна виза, стоят 14 дни, трудят се и не плащат нито лев на българската държава. Чуждите инвеститори предпочитат да наемат свои сънародници и по други причини. Те са по-дисциплинирани и работят по-бързо, а нерядко и по-качествено от българите. Неотдавна нашумя един случай, при който немски предприемач бе наел две бригади - българи и германци. Разделил един магазин "Кауфланд" на две и възложил на всяка да налепи плочките в своята половина. Немците се справили за седмица и половина, докато българският екип работил месец и половина - и това, при положение че заплащането е на квадратен метър, а не на надница. Самите немски работници също са по-доволни, защото у нас данъчното облагане е десет процента, докато в Германия е 39 на сто. Може да се каже, че тази тенденция става все по-видима, затова страната ни трябва да се замисли как да контролира този не особено добре наблюдаван сектор, преди пазарът ни да бъде подбит докрай.

Това е било решено на спешно заседание на петимата членове на Съвета на директорите на дружеството в понеделник. Сбирката е била ръководена от сина на похитения бизнесмен - Иван Киров, който е съдружник в холдинга.

Киров-младши дори потърсил помощ при столичния кмет Бойко Борисов. Вчера в 11 ч той влязъл на "Московска" 33, съобщиха очевидци.

Фамилията на похитения предприемач много трудно може да събере нужните пари, твърдят семейни приятели. Те отрекоха слуховете, че "Киров АД" разполага със скъпа яхта, която може да бъде бързо осребрена. Единственият плавателен съд, който се води на акционерното дружество, е италианска моторна лодка тип "Зодиак". Тя е дълга 7,5 метра и струва едва 30 000 евро.

На склад в дружеството може да има и някоя от лодките "Темпест", които са от същия клас, но цената им в Англия започва от 77 000 паунда. Киров стана представител на италианския производител "Капелли" и представи няколко модела на последния пловдивски панаир.

В същото време бордът на директорите е предприел мерки за ограничаване на щетите от изчезването на 70-годишния Киров. В понеделник около обяд всички клиенти и контрагенти на фирмата са получили "кърваво" писмо. В него се дават гаранции, че фирмата погасява задълженията си, радва се на добро финансово състояние и може да изпълнява всички условия в подписаните вече договори.

Пак в понеделник обаче фирми, които са дали пари срещу залог на "Киров АД", са поискали официални справки от Агенцията по особените залози, за да се убедят, че договорките са скрепени и официално. Справката била дълга 137 страници, твърдят източници на "Стандарт". От нея става ясно кои са кредиторите, но не и колко е сумата на заемите. "На практика това означава, че Киров постоянно е карал на кредит. Това е станало стил на живот, който обаче с настъпването на кризата води до фиаско", обясниха експерти.

Киров бил и сред лидерите във фирмите, печелели държавни конкурси за доставка, показва справка в регистъра за обществени поръчки. От 2005 г. насам холдингът е спечелил около 50 поръчки средно за около 100-150 000 лв. Има обаче конкурси и за 4,442 млн. лв.