95 тезиси за праведност чрез вяра

Покаяние

Тезис 29

Да помислим за момент къде е мястото на покаянието в пътя ни към Христос. Вече отбелязахме, че първата стъпка е желанието за нещо по-добро. Второ, получаваме познание за това, което е добро. Трето, убеждаваме се, че сме в състояние на греховност. Четвърто, осъзнаваме, че сме безпомощни сами да спасим себе си. Това е моментът на себепредаване и отиване при Христос.

"Евреите проповядваха, че преди Бог да прояви любовта Си, грешникът трябва първо да се покае. Според тях покаянието е дело, с което човек си спечелва Божията благосклонност. Точно тази представа подтикваше фарисеите да възкликват с недоумение и гняв: "Този човек приема грешници." Според идеите им Той не би трябвало да допуска никой до Себе Си освен покаялите се. Но в притчата за изгубената овца Христос учи, че спасението не идва чрез нашето търсене на Бога, а чрез Божието търсене на човека. "Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един" (Римл. 3:11, 12). Ние не се покайваме, за да може Бог да ни обича, но Той ни разкрива любовта Си, за да можем да се покаем" ("Притчи Христови", с. 189).

И така, когато отидем при Христос, осъзнаваме смъртоносния характер на греха, виждайки любовта Му към нас и пожелавайки да приемем Божия дар на покаянието.

Покаянието не е нещо, което ние постигаме, макар че то е нещо, което ние постигаме! Покаянието въобще не е наше дело; то е Боже дело в нас. Покаянието идва с прощението и следователно предшества оправданието. "Преди да даде прощение, Христос довежда душата до покаяние" ("Мисли от планината на благословението", с. 7). В Деяния 2:38 съвсем ясно се казва, че покаянието трябва да бъде преди прощението: "Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух."

Понякога хората се съмняват в стойността на такъв точен списък от действия за отиване при Христос за спасение. Наистина не е възможно да се направи списък и тогава да започнем да проверяваме всеки етап. Врагът на Бога и на хората е подготвил множество недоразумения. Те могат да издигнат бариера между нас и Бога. Ако мислим, че сме в състояние сами да постигнем праведност или вяра, или себепредаване, или покаяние, или послушание, или който и да е друг Божи дар, можем да пропуснем да отидем при Него. Отиването при Него е единственият начин да получим даровете Му.

Много от отделните аспекти на отиването при Христос - покаяние, новорождение, прощение и оправдание - се случват почти едновременно. Разделяме ги, за да можем да ги дискутираме, така че да сме в състояние ясно да определим какъв е нашият дел и какъв е Божият, каква е причината и какво е следствието.

Според Римл. 2:4 Божията благост ни води до покаяние. Не можем да изработваме покаяние, но можем да изберем да четем Словото Му или да слушаме проповедник, прославящ Божията доброта. Не можем да си изработим покаяние, но можем да отидем при Христос. Не можем да си изработим истинска скръб за греха; не сме в състояние със собствени сили да се отвърнем от греха. Можем обаче да търсим Господа, Който да постигне всичко това. Бог се радва да помага на тези, които не могат да помогнат на себе си.

Тезис 30

Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е съжаление за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили.

 

Карали ли сте някога с повече от 55 мили в час? Случвало ли ви се е да ви спрат и да ви глобят? Съжалявали ли сте за това? За какво сте съжалявали? За това, че са ви хванали, или за бързото каране?

Искали ли са някога от вас да се извините? Всички сме наблюдавали някое дете, което е извършило лоша постъпка, но ни най-малко не съжалява за нея. Родителите идват и казват: "А сега се извини."

Детето навежда глава, поклаща крака и изглежда ужасно смутено. Накрая произнася едно "извинявай" и родителят смята въпроса за приключен. Наистина ли детето съжалява? Да, съжалява за това, че е трябвало да се извини!

В Библията се говори за два вида скръб. "Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт" (2Кор. 7:10). Значи има благочестива скръб и светска скръб. Първата е въпрос на взаимоотношения, втората се ограничава само с поведението. Първата променя живота ви, втората променя само действията ви, и то временно. Първата е жизнено необходима, втората не струва пукната пара.

Юда бе завладян от светска скръб. Съжаляваше, че е хванат. Изчака до последния момент, за да види дали наистина се е провалил. И когато накрая стана очевидно, че Исус няма да се освободи, а свещениците и управниците ще Го осъдят, Юда стигна до разкаяние. В Матей 27:3 е записано, че Юда се разкая.

Типично за светската скръб е, че човекът чака, докато го заловят с кръв по ръцете. Едно е да се покаеш, след като са доказали, че си виновен, съвсем различно е да се покаеш, преди още да са те обвинили.

Каин е друг библейски пример за светска скръб. Той също чакал до последния момент и дори тогава се опитал да надхитри Бога. "Брат? Какъв брат? А да, Авел. Искаш да кажеш, че съм длъжен да се грижа за него?"

От друга страна, благочестивата скръб е съвсем различна по характер. Тя е съжаление за това, че сме наранили някого, когото обичаме. "Често страдаме, защото злите ни дела водят до неприятни за нас последствия, но това не е покаяние. Истинската мъка за греха е резултат от действието на Светия Дух. Духът разкрива неблагодарността на сърцето, което е обидило и наскърбило Спасителя, и чрез покаяние ни води до подножието на кръста. С всеки нов грях Христос е наранен отново. Когато погледнем към Този, Когото сме проболи, ние изпитваме мъка за греховете, които са Му причинили страдание. Такава скръб води до отхвърляне на греха" ("Животът на Исус", с. 300).

Така стигаме и до още една причина, поради която покаянието трябва да дойде като резултат от отиването при Христос. Не можем да скърбим, че сме наранили някой, когото обичаме, ако всъщност не го обичаме. Спомнете си, когато сте били малки, и сте направили нещо лошо на онова ужасно съседско хлапе. После е трябвало е да се извините и да кажете, че съжалявате.

Израствайки, ние научаваме (надявам се) какво означава любов към хората и любезността ни започва да се проявява извън кръга от най-близки приятели. И все пак, вярно е, че колкото повече обичате някого, толкова повече ви боли, ако го нараните.

Когато опознаем Исус и се доверяваме на любовта Му към нас, ще открием, че съжаляваме истински, ако Му причиним скръб. Това е покаянието, т.е. благочестивата скръб, "която не причинява разкаяние".

 

 

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 2.17 Mb.

Сподели с приятели: