95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 31

Веднъж след църковна служба дребно момиченце на около 9-10 години с лунички по лицето ме дръпна за сакото и ми каза, че иска да говори с мене. Седнахме на едно спокойно място в църквата и детето със сълзи на очи и треперещи устни успя да промълви: "Мисля, че съм извършила смъртния грях."

Хваната в прелюбодейство жена била сигурна, че е отишла прекалено далеч. С наведена глава и поглед забит в земята мълчаливо чакала камъните да полетят към нея. С удивление открила, че вратата на благодатта все още била отворена. Не била осъдена. Бог все още й предлагал Своето прощение и сила.

Да прочетем текста за смъртния грях от Матей 12:31. Исус казва: "Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости."

Първата част от стиха е доста насърчителна: "Всеки грях и хула ще се прости..." Но какво означава да съгрешим срещу Светия Дух? Ето какво: Тъй като делото на Духа е да убеждава за грях (виж Йоан 16:8, 9) и тъй като всеки грях може да бъде простен, следователно грехът срещу Светия Дух е отказ от това убеждение и от покаянието.

Прощението е условно. Ако не беше така, всеки на този свят би се спасил. Кои са условията за прощение? Първо, да изповядаме греховете си. Казано ни е, че "ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости" (1Йоаново 1:9). Следователно непростимият грях би бил всеки грях, за който отказваме да се изповядаме и да потърсим прощение.

Някои хора мислят, че изповедта не е особено важна. Казват, че Бог е любящ Баща, а бащата не настоява децата му да изповядват лошите си постъпки. Твърдят, че бащата прощава на децата си, защото ги обича. Но не така пише в Библията. Там се проповядва, че изповедта е от голямо значение. За да ни бъде простено, трябва да помолим за прощение и да го приемем.

Как приемаме Божието прощение? "Пътят към Христа", с. 51: "Ако повярваш в обещанието - повярваш, че си простен и очистен - Бог ще направи това факт. Ти биваш напълно излекуван точно така, както Христос даде на парализирания сила да ходи, когато той повярва, че е вече излекуван. Това наистина е така, ако го повярваш."

Понякога си мислим, че условието за прощение е никога повече да не съгрешаваме. Обещаваме на Бога: "Ако ми простиш и този път..." След това извършваме същия грях и се страхуваме да се доближим до Бога за прощение. Това кара хората да се страхуват, че са извършили смъртния грях.

Но в Библията е дадено следното обещание: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан 6:37). Върху това обещание няма срок на годност като на лекарствена опаковка. Никъде не е казано: "Негоден след еди коя си дата." Този, който отива при Христос, винаги, винаги бива приет.

Няма значение какъв си или какво си направил. Ако днес отидеш при Христос, помоли Го за прощение, приеми дара на покаянието и прощението и ще бъдеш опростен. "Исус обича да идваме при Него такива, каквито сме - грешни, безпомощни, зависими. Ние можем да дойдем при Него с всичките си слабости, безразсъдство, с цялата си греховност и да паднем при нозете Му в разкаяние. На Него Му е драго да ни прегърне и вземе в обятията на Своята любов и да превърже нашите рани, да ни очисти от всяка нечистота" ("Пътят към Христа", с. 52).

Тезис 32

Сигурно си спомняте историята от преди няколко години за осъдения на смърт, който очакваше изпълнението на присъдата. Един адвокат се зае със случая му, отправи молба за помилване и смъртното наказание бе отменено. Затворникът обаче отказа да приеме помилването.

Човечеството е със смъртна присъда. Всички сме затворници на тази планета и очакваме екзекуцията. Но Исус се е заел с нашия случай. Той дойде и умря вместо нас, като пое нашето наказанието. Предлага ни прощение, но ние можем да поискаме да се откажем от него.

Прощението е двупосочен процес. За да се осъществи прощение, то трябва да бъде както предложено, така и прието.

Случвало ли ти се е някой да се отнесе несправедливо към теб и ти да отидеш при него с желание да му простиш, но да бъдеш отблъснат? Открил ли си, че прощението е двустранен процес? Може искрено да простиш. Може да имаш желание да възстановиш взаимоотношенията. Но ако другият откаже да приеме предложеното прощение, тогава въобще няма прощение.

В Лука 17:3 Исус каза на учениците Си как да се отнасят с тези, които са извършили грях срещу тях. "Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му."

В стих 3 Исус отива още по-далеч. "И седем пъти на ден, ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му." Очевидно е, че сгрешилият трябва да се покае, за да получи прощение.

Бог цени правото ни на избор толкова високо, че не ни принуждава да приемаме дори прощението. Предлага ни го даром, насърчава ни да го приемем. Но окончателният избор е наш. Ако решим, можем да го отхвърлим.

Докато приковаваха Исус на кръста, Той се молеше за тези, които Го разпъваха. Думите се повтарят през всички векове до наше време: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят."

Прощението Му бе безгранично и се отнасяше дори за тези, Го умъртвяваха. Молеше се най-вече за тях. Но дали молитвата Му бе чута? Беше ли възможно да й се отговори? Кой е факторът, определящ дали на молитвата Му ще бъде отговорено?

Отговорът е в "Живот на Исус", с. 745: "А други, със своята непокаяност щяха да попречат да се изпълни за тях Христовата молитва."

Бог дава прощение - изобилно и даром. Исус дава и възможност за прощение. Някои приемат, други отказват. За отказалите прощението няма никаква стойност. От него могат да се възползват само тези, които желаят да го приемат.

Прощението е нещо достъпно. Исусовата жертва на кръста е достатъчна и включва в спасението всяка душа, която някога е била родена на света. Единственият, който може да предотврати прощението, си самият ти. Изборът е твой. Прощението е твое, стига да го приемеш.