95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 35

Веднъж в клас говорихме на тема оценки. Попитах учениците: "Бихте ли били доволни, ако всички получат шестици без значение кой колко се е трудил? Или бихте предпочели шестица само ако наистина сте учили за нея?"

Не им повярвах! Бях чувал обичайните оплаквания при всяко контролно. Бях слушал порой от извинения за несвършената навреме работа. При мене бяха идвали десетки ученици, които се опитваха да спорят по цял ден, за да им се повиши оценката. Казах им: "Хайде де! Опитвате се да направите добро впечатление на учителя! Бъдете искрени. Няма да ви пиша бележки за този отговор. Не искате ли висока диплома? Няма ли да е добре за вас, ако всички получат възможно най-високия бал?"

Отговориха: "Няма да можем да учим толкова много. Няма да оценим бележката, ако не работим за нея."

Не успях да ги разубедя!

Съгласни ли се с тези ученици? Кое е по-ценно за вас: да получите висока оценка като дар, или да работите упорито за нея?

Ако хазяинът плаща сметката за вода, как я използвате - по-икономично или по-разточително? Ако наемете кола за неограничен брой километри, как бихте я карали - повече или по-малко? Ако сте в командировка с платени пътни, дали бихте отишли в евтин или в по-скъп мотел?

Ако е вярно, че хората придават по-голяма стойност на нещата, за чието придобиване са положили усилия, тогава защо Бог не е изработил система от спасение чрез дела? Как можем да оценим прощението или покаянието, или рая, ако те са само дар?

В Римл. 6:23 се казва: "А Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." В Деяния 5:31 е записано: "Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете." Следователно прощението и спасението са дар, а не неща, които извоюваме или заслужаваме. Тогава как да ги оценяваме според истинската им стойност?

За да открием отговора на тази дилема, трябва да разберем естеството на прощението. "Божието прощение не е просто съдебен акт, с който биваме освободени от наказанието. То е не само прощение за греха, но и възвръщането ни от греха. Прощението е поток от изкупителна любов, която преобразява сърцето" ("Мисли от планината на благословението", с. 114).

И така, прощението не е просто съдебен акт. То е нещо повече от прочистване на небесните книги, нещо повече от поглеждане нагоре към небето. То е възстановено отношение с една Личност; то е отношение на любов.

Дори за нас хората любовта има голямо значение при даване и приемане на подаръци. Дете може с голям труд да създаде някакъв ужасен предмет, направен от слепени пластмасови отпадъци, но родителят ще го цени поради любовта си, макар че този предмет няма никаква стойност. Колко повече ще ценим един дар, ако и подаръкът, и дарителят са ни скъпи.

Представи си, че си в болница със сериозно бъбречно заболяване. Брат ти идва при тебе и ти предлага единия си бъбрек, за да ти спаси живота. Би ли му казал: "Много оценявам твоя жест и вероятно няма да имаш нищо напротив да ти платя 500 долара!" Той би се обидил! Обстоятелството, че дарът има толкова голяма стойност и е даден от човек, който те обича, го прави безценен.

Любовта има огромно значение. Нуждата има огромно значение. Ако се давите и някой ви хвърли спасителен пояс, дали казвате: "Чакай малко. Как да си отплатя? Не мога истински да оценя спасителния пояс, ако не си го извоювам." Не, вашата нужда ви предпазва от подобен начин на мислене.

Кое прави прощението скъпо, макар че е безплатно? Осъзнаването на спешната ни нужда. Разбирането за това, какво струва на Небето предлагането на такъв дар. Признаването на любовта, стояща зад дара; дълбокият копнеж на сърцето на Отец за примирение с чадата Му. Само един дар би могъл да бъде отговор на нужда като нашата и любов като Неговата.

Кръстът

Тезис 36

Ще бъде добре да призная, че този тезис е игра на думи. Някой го намират за логичен, а други - за обезпокояващ. Но с една история ще се опитам да обясня какво имам предвид.

Полицаят ми нареди да спра покрай пътя и много строго ми поиска книжката и регистрацията на колата. Поомекна малко, след като чу кой съм и къде отивам.

Каза ми: "Мислех, че сте откраднал колата. Сега не знам какво да правя с вас. Ако ви глобя, това ще излезе в утрешния вестник и ще ви компрометира пред вашите вярващи. Не мисля, че глобата ще разреши проблема."

"Не сър, и аз не вярвам, че това е разрешението", отговорих аз.

Поколеба се за миг и ми нареди: "Хайде, продължавай. Свободен си." Той си тръгна по своя път, а аз по моя (но бавно!).

Този полицай направи нещо, което Бог не прави. Примерът показва разликата между прощение на грешници и прощение на грехове. Полицаят ми "прости греха" каране с превишена скорост, но не постъпи честно спрямо закона на страната, който забранява шофиране със скорост над позволената.

Бог не променя закона Си. Не прави изключения. Когато човек съгреши, Бог не може да каже: "Няма значение. Не се безпокой. Този път няма да го взема предвид."

"Но ако беше възможно законът да бъде променен или анулиран, тогава не би имало нужда Христос да умира. Да се отмени законът би означавало беззаконието да се обезсмърти и светът да бъде поставен под властта и контрола на Сатана. Именно защото законът е непроменим, защото човек не би могъл да се спаси само чрез послушанието на неговите предписания, Исус бе издигнат на кръста" ("Животът на Исус", с. 762).

Това, което Бог прави, е да прощава на грешници. Има голяма разлика! Ако полицаят трябваше да се отнесе към мене така, както Бог се отнася, не би имал друг избор освен да ми връчи квитанцията. Щях да бъда извикан в съда и съдията щеше да ме обяви за виновен и да ме глоби някаква сума.

Ако нямам пари, би трябвало да прекарам известно време в затвора. Когато присъдата бъде издадена, полицаят би трябвало да излезе отпред, да извади портфейла си и да плати, за да мога да си отида свободен. Ако бе направил това, би спазил закона и в същото време би ме спасил от наказанието за моето закононарушение.

Човечеството наруши Божия закон. Тъй като не би могъл да прости греховете, Бог не каза на Адам и Ева: "Вървете си. Свободни сте." Ако бе направил това, цялата вселена би била в опасност.

Властите в страната понякога ни пускат да се измъкнем. Възможно е да нарушим закона и да не ни хванат. Всъщност според някои изчисления най-малко 80 % от всички престъпления остават ненаказани. Дори когато ни хванат, могат да ни освободят от наказанието за греховете.

Но не е така с Божественото управление. Грехът не може да остане неразкрит, не може да бъде подминат. Винаги остава в сила правилото от Римл. 6:23: "Заплатата на греха е смърт."

Поради любовта Си Бог намери изход. Христовата смърт на кръста Му даде свободата да опрощава грешници. Така Той не само задоволява Своята справедливост, но и осигурява нашето спасение.