95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 25

Нито един ресторант за сервиране в автомобил или заведение за бързи храни не предлага плода на Духа. Духовното израстване изисква време. Исусовата притча сравнява духовното с физическото развитие: "... първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа" (Марко 4:28).

Втората стъпка по пътя към Христос е получаването на познание за това, което е по-добро. Чрез Свещеното писание, свидетелството на други християни и действието на Светия Дух научаваме за спасителния план - Божия отговор на празнотата в човешкото сърце.

Третата стъпка по пътя към Христос е убеждението, че сме грешници. Чувстваме се изобличени за състоянието си - не само поради греховното си поведение. Опознавайки Божията любов, разбираме колко малко сме я ценили. Разбираме, че сме живели независимо от Него. Виждаме жалкото си състояние и осъзнаваме нуждата си от Христовото спасение.

Четвъртата стъпка по пътя към Христос е осъзнаването, че сме безпомощни да направим каквото и да било по отношение на нашето състояние. Обикновено младите хора се бъхтят години наред в интервала между третата и четвъртата стъпка. Проумяват, че са грешници, но не признават, че не могат да излязат от това състояние.

Накрая изчерпваме всичките си сили. Когато видим нашата безпомощност, остава само едно нещо. Да се "предадем". С-Е-Б-Е-П-Р-Е-Д-А-В-Н-Е. Както вече отбелязахме, не можем сами да стигнем до себепредаване. Но когато Бог ни доведе до там, сами вземаме решение да Му се предадем.

В "Пътят към Христа", с. 18 е описано чудото на преобразяването, т.е. на новорождението: "Спасителят каза: "Ако не се роди един човек отгоре", ако не получи ново сърце, нови желания, намерения и подбуди, водещи до нов живот, "той не може да види Божието царство."

Не пропускайте думите "водещи до нов живот". Целият процес не става за един ден. Физическото рождение е началото. Новорождението е началото. То не е цялостна промяна на живота и навиците, а пълна промяна на посоката.

Вече се спряхме на учениците, които в продължение на три години и половина се бореха с един и същ проблем, преди да преживеят победата. Яков се предаде на Бога във Ветил, но цели 20 години преди това по време на голямата си житейска криза край потока Явок бе престанал да се уповава на себе си. Седем пъти Мария дойде при Исус, търсейки молитвите Му, които да я освободят от демоните, контролиращи живота й. Необходимо й бе време, за да разбере как винаги да бъде в състояние на себепредаване.

Всички тези хора имаха една обща черта. Бяха започнали да се стремят към общуване с Исус, вместо да бягат от Него. Посоката се бе променила. Вече притежаваха нова способност да опознават и да обичат Бога. Отношението им към Него се бе променило. Продължаваха да търсят Исус и тогава процесът на израстване и узряване извърши делото си и животът им се промени.

"Скъпоценните добродетели на Светия Дух не се постигат за момент. Смелост, твърдост, смирение, вяра, непоколебимо доверие в Божията сила да спасява се придобиват с течение на годините" ("По стъпките на великия Лекар", с. 454).

Ще се задълбочим повече по въпроса за изкушението в тезиси 80 до 84. Но засега запомнете това: Къде започва поддаването на изкушение? "Поддаването на изкушението започва, когато позволим умът да се отклони и да станем непостоянни в доверието си към Бога" ("Мисли от планината на благословението", с. 92). Колко време е необходимо за придобиването на непоклатимо доверие в Бога? Това не става за един ден. Необходимо е време.

Предал ли си се на Бога? Продължаваш ли да отиваш ден след ден при Него? Добре дошъл при нас. Новото ти сърце те води към нов живот. Желаеш ли да продължиш да отиваш при Него, макар и да откриваш, че бавно учиш уроците, които Той желае да ти предаде? Желаеш ли да отделиш време за Бога?

Тезис 26

Веднъж един студент от колежа се отби в офиса ми и каза: "Миналото лято на лагерно събрание взех решение да предам живота си на Христос. Мислех, че наистина съм се преобразил. Но само след няколко седмици бях по-далеч от Бога откогато и да било преди. Това ми се е случвало многократно. Къде греша, та преобразяването ми никога не трае дълго време?"

Не вярваме в учението "веднъж преобразен - завинаги преобразен". Ако сте истински преобразен днес, пак ще имате нужда от преобразяване утре. Преобразяването се извършва всеки ден.

Едно лято работех като стажант колпортьор в Небраска. Очаквах, че опитностите, които бях имал с Бога през лятото, ще продължат и през учебната година. Но когато бях притиснат от тежката учебна програма и заобиколен от приятели, престанах да чувствам силна нужда да търся Бога. Духовните преживявания от лятото бързо избледняха. Оказа се, че в духовно отношение това бе най-лошата ми учебна година.

Дори най-чудните прояви на Божията сила бързо губят влиянието си над нас. Така бе и по времето на Христос. Той нахрани 5000 мъже плюс жените и децата само с няколко хлебчета и риби. Като че ли Небето бе слязло на земята. Хората се готвеха да Го коронясат за свой цар. Можете да прочетете историята в Йоан 6 гл.

Само 24 часа по-късно, след отказа Му да извърши нови и по-големи чудеса, народът бе на път да си отиде, изпълнен с презрение. Нямаха търпение да ядат от тайнствения Хляб на живота, за който им бе говорил. Толкова много хора се отдръпнаха от Исус, че накрая Той попита учениците Си: "И вие ли се каните да си отидете?" Очевидно те бяха сред малцината останали.

Ако не сте открили нуждата от ежедневно преобразяване, тази истина може да доведе до поврат в живота ви. В "Мисли от планината на благословението", с. 101 е изречено следното обещание: "Ако търсите Господа и се преобразявате всеки ден..., вашето недоволство ще утихне, трудностите ще бъдат премахнати, всичките смущаващи ви сега проблеми, ще бъдат разрешени."

Преобразяването и покаянието са тясно свързани и аз включвам покаянието в този тезис, за да направя прехода към следващия. Но покаянието не е нещо, което се случва само веднъж в живота. То също е ежедневно.

Когато говоря за ежедневното покаяние, не говоря за покайване за лошите дела. Сигурно сте чули историята за човека, който казал на пастора си: "Хиляда пъти съм молил Бога да ми прости онзи грях."

Пасторът отговорил: "999 пъти са били в повече!"

Не призовавам за безкрайно изреждане на грешките и неуспехите. Бог е обещал, че "ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете" (1Йоаново 1:9). Това, което имам предвид, е покаянието, описано в "Деяния на апостолите", с. 561: "Никой от апостолите и пророците никога не е твърдял, че е без грях. Хора, които са живели най-близко до Бога, които по-скоро биха пожертвали живота си, отколкото съзнателно да извършат зло дело, които Бог е почел с Божествена светлина и сила, са признавали греховността на своето естество." Това е покаянието, от което се нуждаем всеки ден, покаянието осъществено в резултат на осъзнаването на греховното ни естество, за което е необходима Божията благодат. Точно за този вид покаяние е казано: "При всяка стъпка напред в нашето духовно преживяване като християни ще се задълбочава и нашето покаяние" (пак там).

Преживял ли си преобразяването? Преживял ли си го днес? Дошъл ли си при Бога за покаяние днес?