95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 23

Учениците вървяха по пътя за Капернаум. Ходът им ставаше все по-бавен и по-бавен, докато накрая съвсем изостанаха от Исус. Спореха разгорещено и едва ли бяха забелязали, че Исус вече не е с тях.

Това съвсем не бе последният случай, когато учениците се караха, макар че Исус полагаше много усилия да ги наставлява. Бяха чули думите Му в Капернаум. Бяха осъзнали грешката си, че се стремят към най-високия пост - същия грях, довел до падането на Луцифер. Не след дълго Яков и Йоан щяха да дойдат и чрез майка си да отправят молба за получаване на най-висши постове - съответно от лявата и от дясната страна на Исус. Това отново щеше да породи спорове сред учениците. След време Петър, Яков и Йоан щяха да бъдат включени в тайнственото пътуване до хълма, а останалите деветима щяха да прекарат нощта в спорове кой е по-велик. Дори унижението от неуспеха да изгонят демона на следващата сутрин не бе достатъчно, за да научат важния урок. В горницата през нощта преди разпятието те отново бяха на ръба на кавгата, защото никой не искаше да отстъпи и да приеме ролята на слуга.

Учениците вършеха грях. Знаеха, че това е грях. Въпреки това го вършеха отново и отново.

Кои бяха тези ученици? Мъже, които имаха щастието да прекарат три години в тясна връзка с Исус. Всеки ден бяха заедно с Него. Те бяха преобразени хора. Исус им бе казал след завръщането им от мисионерското пътуване да се радват не толкова на силата да изгонват бесове, колкото на това, че имената им са записани на небето. (Виж Лука 10:20.) Книгата на живота не съдържа имената на хора, които не са били преобразени. (Виж Йоан 3 гл.)

Мнозина са смутени от историята на учениците. Но тя е взета от Библията и е истина, че моделът "от време на време" не започва и не завършва с учениците. Авраам, Яков, Илия, Давид, Мария и Марта и дори Павел разкриват същия модел. Това е обезпокоително, но такава е реалността. Действителност, отбелязана съвсем точно от Свещеното писание.

Вече споменахме, че не е възможно да има частично себепредаване. То изисква или всичко, или нищо. Но има вероятност от непостоянно себепредаване. Всъщност, като имаме предвид описаните в Библията биографии, можем да стигнем дотам, че да кажем: Непостоянното себепредаване не е само една вероятност. Много често са необходими време, изпитания и грешки, преди човека, който се е предал на Бога, да научи как да остане в това състояние постоянно, без да се люшка като махало.

В тезис 72 се разглежда още по-подробно моделът "от време на време" в християнския живот. Но сега нека разгледаме само следното предположение: Представете си, че сте на мястото на учениците. Представете си, че откриете, че веднъж се уповавате на Бога и постигате победа, а следващата минута започвате да се уповавате на себе си и падате и отново съгрешавате. Какво ще направите?

Тук има указание и насърчение точно за такива хора. "Ако човек, който всеки ден общува с Бога, се отклони от пътя, ако за миг се отдели от Исус, това не е защото съгрешава умишлено. Той вижда греха си, връща се и отново отправя поглед към Исус. Фактът, че е съгрешил, не го прави по-малко скъп за Бога" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 12 май 1896 г.).

Преобразяване

Тезис 24

Не можете да си изберете рождения ден! Никой не е могъл. Въпреки успеха на медицинската наука не е никак лесно да се избере дата за раждане.

Когато синът ми учеше в гимназия, реших, че е време да се преобрази духовно. Един ден започнах разговор с него, но нищо не се получи. И двамата бяхме смутени. Бях забравил първия принцип на преобразяването - то е дело на Светия Дух. Не можем да преобразим себе си, както не можем да преобразим някой друг. "Тази промяна може да се осъществи само чрез резултатното действие на Светия Дух" ("Животът на Исус", с. 172).

Младите хора често грешат по въпроса за преобразяването. Някои посочват случилото се на пътя за Дамаск, но забравят, че дори Павел се нуждаел от три години в Арабската пустиня, преди да се подготви за евангелизаторската си дейност. В противоположната крайност изпадат тези, които не са сигурни дали са били преобразени, но предполагат, че това сигурно е станало, тъй като са израснали в църквата. Някои са се посветили на Христос и когато не са открили някаква чудотворна промяна на следващата сутрин, са заключили, че въобще не са преобразени и че трябва да изчакат до следващия емоционален апел.

Изключително важно е да намерим дефиниция на преобразяването. То е дело на Светия Дух и води до промяна на отношението към Бога. Кога бе преобразен блудният син? Докато бе в свинарника. Къде се намираше малко по-късно? Пак в свинарника! Тук някои добавят: "Така е, но не остана там дълго време." Вярно е. Но какво се промени след преобразяването му? Неговото отношение. Имаше още много време, докато стигне до дома на баща си, но отношението към него претърпя огромна промяна. Промяната на отношението подготви пътя за останалите промени.

Преобразяването дава нова способност за опознаване на Бога. Никой не може да диша сам, преди да е роден. Макар че е възможно да се ускори процеса на преобразяване, като се потопите в духовна атмосфера, опитът да водите посветен живот ще ви донесе единствено скука, ако не бъдете духовно роден. В 1Кор. 2:14 се казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно."

Едно от чудесата, постигани от Светия Дух по времето, когато преобразява, е създаването на нова способност за познаване на Бога. "За да Му служим правилно, трябва да бъдем родени от Божествения Дух. Това ще очисти сърцето и ще обнови ума, давайки ни нови способности да познаваме и обичаме Бога" ("Животът на Исус", с. 189).

Независимо дали сте родени в семейство на атеисти или на истински християни, вие трябва да се новородите, за да видите небесното царство. Исус каза на Никодим: "Ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство" (Йоан 3:3).

Можете да знаете дали наистина сте преобразени. Вярно е, че има различни видове преобразяване, така както има и различни видове емоционалност, но въпреки това можем да знаем кога сме го преживели. "Постепенно, може би несъзнателно за човека, се създават влияния, които целят да привлекат душата при Христос. Те може да се получат от размисъл за Него, чрез четене на писанията или чрез слушане на Словото от проповедник. И в един миг, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се предава с радост за Исус" ("Животът на Исус", с. 172).

Случвало ли ви се е "внезапно"? Разчитали ли сте за спасение на доброто си поведение, на поста си в църквата или на християнското си наследство?

Или след като сте осъзнали слабостите и грешките си, сте стигнали до заключение, че никога не сте преживели преобразяване?

Когато разберете какво означава преобразяване, ще можете да знаете дали сте го преживели.