95 тезиси за праведност чрез вяра

Послушание

Тезис 55

Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар!

Послушанието е дар поради човешкото естество. Прегледайте тезисите за греха, ако се съмнявате за падналото ни естество. В Римл. 5:12 се казва, че "всички съгрешиха". "Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим" ("Пътят към Христа", с. 18). Ако сме грешници по естество, ако сърцата ни са зли, тогава как е възможно въобще да стигнем до послушание? Всяка истинска праведност в живота ни трябва да дойде от външен източник. Господ е нашата правда. Виж Еремия 23:6. Ако нямаме праведност, а Господ е единственият, Който я притежава, тогава каквато и праведност да имаме, тя е дар от Него.

Послушанието е дар, защото себепредаването е дар. Прегледайте отново тезисите за себепредаването, ако имате съмнения по този въпрос. За Израил е казано: "Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" (Римл. 10:3). Искате ли собствената си правда, която е оприличена на изцапана дреха? Или искате Божията правда? За да придобиете Неговата правда, трябва да се подчините или да Му се предадете. Ако себепредаването е дар, тогава послушанието, идващо в резултат от това себепредаване, също е дар.

Послушанието е дар поради Божия контрол. Прегледайте отново тезиси 20 и 21. Ако предадем на Бога правото си на избор и приемем Неговия вместо сатанинския контрол, тогава Той е Този, Който действа в нас "да желаем това и да го изработваме". Виж Фил. 2:13. "Всяка душа, отказваща да се предаде на Бога, е под контрола на друга сила" ("Животът на Исус, с. 466). Ние сме контролирани или от Бога, или от дявола. Когато Бог владее, получаваме даровете Му праведност и послушание. Докато Бог владее, ще бъдем истински послушни.

Послушанието е дар поради съботната почивка. Още не сме се спирали на този въпрос. Но в Езекиил 20:12, 20 се казва, че съботата е знак за освещение. Евр. 4 гл. описва една почивка, която остава за Божия народ - символизирана чрез съботната почивка. "Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си" (ст. 10). Как получаваме тази почивка? Исус казва: "Дойдете при Мене... и Аз ще ви успокоя" (Матей 11:28). Ако съботната почивка е символ на почивката ни от произвеждане на собствено освещение, тогава послушанието е дар, защото почивката е дар.

Послушанието е дар, защото покаянието е дар. Прегледайте отново раздела за покаянието, ако се съмнявате, че то е дар. Покаянието включва скръб за греха и изоставянето му. Ако покаянието е дар, тогава и скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар.

Послушанието е дар, защото плодът е дар. Плодът е естествен и спонтанен. Исус копнее чадата Му да раждат плод. В Йоан 15 гл. говори обстойно по въпроса за плода. "Но Спасителят не нарежда на учениците Си да раждат плод. Казва им да пребъдват в Него" ("Животът на Исус", с. 677). Трудът е пребъдване в Него, а не опити да произведем плод. А "послушанието е плодът на вярата" ("Пътят към Христа", с. 61). Следователно, ако плодът е дар, послушанието също е дар.

Послушанието е дар поради Исусовия пример. За по-подробно обяснение по този въпрос погледнете последния раздел, отнасящ се за Исус. Как се подчиняваше Исус? "Като Човешки Син Той ни даде пример за послушание; като Божи Син Той ни дава сила да бъдем послушни" ("Животът на Исус", с. 24). Исус е казал: "Аз не мога да върша нищо от Себе Си." Казал е също: "Отделени от Мене, не можете да сторите нищо." Ако Неговото послушанието дойде като дар от Отца, тогава нашето послушание трябва да дойде като дар от Него. Добрата вест е, че послушанието е дар!

Тезис 56

Когато брат ми и аз бяхме съвсем малки, майка ни ни шиеше шапки и престилки и ни възлагаше работа в кухнята. Едно от нещата, които трябваше да правим, бе миенето на чинии и ние се редувахме. Веднъж брат ми миеше, а аз ги бършех, следващия път аз ги миех, а той подсушаваше.

Посочваше някое малко петънце, което бях пропуснал, и казваше: "И това наричаш чисто!" Хайде обратно в сапунената вода.

Едно от нещата, които научих в кухнята, бе: "Ако идеално почистиш вътрешната страна, външната също ще е чиста.

Веднъж Исус използва същата аналогия, за да укори фарисеите: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста" (Матей 23:25, 26).

Когато Бог работи по проблема с греха, стига до същността на нещата - човешкото сърце! Това е една от основните предпоставки за праведност чрез вяра. Бог не се занимава с превързване на безнадеждни рани. Той знае, че когато сърце е наред, всичко останало си идва на мястото.

На нас, човешките същества, ни прави впечатление външното послушание, защото външността е всичко, което можем да видим. Но Бог вижда в сърцето и никаква външна полировка не може да прикрие греха. Следователно само очистването на сърцето има някаква стойност за Него.

Ето едно класическо изказване по този въпрос: "Опитът да се започне отвън и да се продължи отвътре се е провалял винаги и винаги ще се проваля. Божият план за вас е да започнете от източника на всички трудности - сърцето, и после от него да произлязат принципи на праведност. Реформацията трябва да е външна и вътрешна" ("Диета и храна", точка 39).

В съвременния свят на всеки ъгъл можете да се сблъскате с една теория. Според нея възможно е да се промените, ако за известно време постигнете някаква външна фалшификация и след като я поддържате достатъчно дълго, неизбежно ще настъпи и вътрешна промяна. Представете си, че мразите вашия съсед. Ако просто се правите, че го обичате, рано или късно наистина ще започнете да го обичате. Казват същото и за неуспелия брак: просто се правете, че се обичате и скоро проблемите ще бъдат разрешени. Ако имате проблем с теглото, дръжте се като слаб човек и скоро ще бъдете слаб. Ако имате финансови проблеми, просто се правете на милионер и много скоро ще бъдете богати!

От много време се пропагандира позитивното мислене. При него обаче има един малък проблем - не може да постигне абсолютно нищо. Луцифер е първият, който го опитал. Казал си: "Ще бъда като Бога." Започнал да се държи като Бог, но се превърнал в дявол! И въпреки това колко много християни са опитали този метод, надявайки се да действат като Бога, да действат като Исус, да проявяват любов. Попаднали са в задънена улица.

От друга страна, ако позволите на Бога да извърши чудо в сърцето ви и да ви промени отвътре, външността неизбежно ще отрази вътрешната промяна. Възможно е да се постигне вътрешна промяна. Тя идва чрез общуване с Исус и допускане на Неговия Дух да промени сърцето.