95 тезиси за праведност чрез вяра

Законът

Тезис 61

Някои законници са черни, а други - червени! Както вече отбелязахме, законник е човек, който мисли, че ще си извоюва спасението, като спазва закона или върши нещо друго, отделен от Христос.

Червеният законник носи украшения, ходи на кино и вероятно от време на време си пийва по чаша вино. (Аналогията идва от Откр. 17 гл. - жената върху червения звяр. Тя "бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисер" (ст. 4). Това е само аналогия, а не нова пророческа истина за тайните от книгата "Откровение"!) Следователно червеният законник е либерал, който намира сигурност в изоставянето на църковните стандарти. Смята черния законник за законник и просто не може да осъзнае, че самият той е законник, но от друг цвят. Няма значение дали си либерал или консерватор. Ако не отделяш време за лично общуване с Христос, ти не си християнин.

Понякога родителите питат: "Не е ли по-добре да си законник, отколкото да си явен грешник? Ако можем да научим децата си да се подчиняват поне външно на Божия закон, няма ли това да ги доведе до религия на сърцето?"

Не! Фарисеите бяха такива! От всички хора на света Христос най-трудно проникваше в техните сърца. Доведените от тях новоповярвали в църквата не само ставаха законници като учителите си, но според Исус се превръщаха в "два пъти повече рожби на пъкъла" (Виж Матей 23:15). В "Животът на Исус", с. 280 съвсем ясно е казано: "Законническата религия не може никога да доведе души до Христос."

Не е възможно да бъдем спасени чрез спазване на закона. "Този, който се опитва да стигне до небето чрез собствените си дела и спазването на закона, предприема нещо невъзможно" ("Животът на Исус", с. 172). "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона" (Римл. 3:20).

Защо наблягаме на закона, след като не можем да се спасим чрез спазването му? Ако усилията ни да спазваме закона могат да ни попречат да отидем при Христос за спасение, няма ли да е по-добре въобще да не знаем нищо за закона?

Той има няколко важни и неотменими функции. Не може да ни спаси, но може да ни покаже нуждата от спасение. Законът не може да ни промени, но може да ни покаже нуждата от промяна. Павел описва закона като детеводител, който ни води при Христос. Виж Гал. 3:24, 25. Яков нарича закона огледало (Яков 1:23-25). Огледалото ни показва необходимостта от чистота, но не ни почиства. Така е и с Божия закон. Показва греховното ни състояние, за да ни мотивира да отидем при Христос за очистване и възстановяване. Законът поставя диагнозата, но не може да лекува болестта грях.

Законът осъжда. Когато осъзнаем, че сме осъдени, разбираме необходимостта от прощение. Законът разкрива, че сме под проклятие, защото сме закононарушители, и по този начин ни подготвя да приемем добрата вест, че Христос ни е изкупил от проклятието на закона. Виж Гал. 3:13.

Законът предпазва. Пази невинните. Пази и виновните! Когато застанем пред Божия съд, ще можем да знаем със сигурност дали сме грешили. Не бива да се страхуваме, че Бог ще има фаворити или ще ни съди според някаква временна прищявка. Той е изявил съвсем ясно изискванията си и така не само невинните, но и виновните могат да разберат какво е положението им. Хората, приели Христовата праведност вместо собствената си неправедност, ще бъдат оправдани и защитени от закона, който не ги осъжда. Виновните ще разберат, че са отхвърлили Божията благодат и ще знаят, че получават справедлива присъда.

Когато погледнете Божия закон, намирате ли, че ви осъжда? Тогава славете Бога! Все още имате благодатно време. Не е късно да позволите на закона да извърши делото си, като ви заведе при Христос.

Тезис 62

Сама по себе си логиката няма сила. Науката е доказала, че съществува определена връзка между тютюнопушенето и рака на белите дробове. Статистиките показват, че да се кара кола под влиянието на алкохола е изключително опасно не само за вас, но и за хората около вас. Доказано е, че дишането на лепило и кокаин, поглъщането на LSD и смъркането на "ангелски прах" унищожават мозъка и заплашват живота. Въпреки това не малка част от американците продължават да използват цигари, алкохол и наркотици.

Когато Бог даде закона Си сред гръмотевиците на планината Синай, израилтяните бяха убедени в неговата логичност и основателност. "И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: "Всичко, което Господ е казал, ще сторим" (Изх. 19:8). Признаваха, че законът е справедлив, но все още не бяха научили основната му функция. Не бяха научили чрез трудни изпитания истината, изразена в писанията на нашата църква: "Когато погледнете в Божията морална лупа, Неговия свят закон, мерилото за правда, нито за миг не се изкушавайте да мислите, че този закон може да ви очисти" (Е. Вайт, АБК, т. 6, с. 1070).

Какъв бе Божият отговор за израилтяните? Можете да го прочетете във Вт. 5:28-30. "И Господ чу гласа на думите ви, когато им говорехте, и Господ ми рече: "Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха: добре рекоха всичко, що казаха." Добре беше, че разбираха важността на Божия закон. Това обаче не бе достатъчно. Господ продължи: "Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденстват вечно те и чадата им!" Почти можете да почувствате сълзите в Божиите очи, защото Господ знаеше нещо, което израилтяните щяха да научат в бъдеще, и то чрез сурови изпитания. Знаеше, че в логиката няма сила. Знаеше, че никой не може да спазва закона със собствени сили. Бог не можеше да им обясни грешката с думи, които те биха разбрали и приели. Можеше само да ги остави да се научат чрез изпитания. Заключението в ст. 30 е: "Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си." Край на уроците за деня! Животът щеше да ги научи. Единственото, което Бог можеше да им каже, бе: "Върнете се в шатрите си."

Много родители се чудят защо децата им грешат. Постоянно им повтарят: "Но ти знаеше какво да направиш." Вероятно децата знаят. Проблемът е, че познанието не е достатъчно. Трябва не само да знаем кое е право, но и как да го вършим. Точно тук възниква конфликтът.

Бог вижда нашата обърканост и разбира безпомощното ни състояние. В голямата Си любов Той не спира при планината Синай, а продължава към друга висока точка - Голгота. Ако приемем Христовата правда за наша, ако общуваме с Него, Той ни дава това, което липсваше на израилтяните - Божия закон, изписан в сърцата. Исус може да ни даде онова, което законът не е в състояние да ни предложи - сила за послушание, прощение на греха, благодат за всяка наша нужда.