95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 49

Какъв е най-дългият период, през който сте живели без храна? От време на време всеки от нас пропуска по едно или две яденета. Какво ще кажете за едно денонощие? Оставали ли сте толкова време без храна? Понякога е необходимо да се гладува известно време преди голяма хирургическа операция, но случвало ли ви се е да не ядете 24 часа, макар че сте в добро здраве и са занимавате с обичайната си работа?

Когато работех, за да си плащам вноските за колежа, в студентския стол имаше месечна минимална такса. Ако ядеш повече, плащаш повече, но дори да ядеш много малко, пак плащаш определения минимум.

Веднъж реших да ям по-малко от минимума, за да плащам възможно най-ниската такса. Всъщност цяла седмица не ядох нищо! Пиех само сокове. Не само че не успях да продължа с редовните си занимания, но и дори не почувствах особен глад.

Представете си, че след едноседмичния експеримент бях решил, че за да спестя пари, трябва да продължа по същия начин през цялото си 4-годишно следване. Не след дълго щяха да ме вдигнат от тротоара и да ме откарат в болница.

В Йоан 6 гл. Исус направи сравнение между духовния живот на връзка с Него и физическия живот. "Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си" (ст. 53). Физическият закон е и духовен закон. Ако не ядете, умирате. Може да не стане за един ден - нито физически, нито духовно. Но законът е непроменим. Краят ще е неизбежен.

Г-жа Вайт ни казва, че е добре "да прекарваме всеки ден по един час в размисъл върху живота на Христос. Трябва да го разглеждаме стъпка по стъпка и чрез въображението си да вникваме във всяка сцена, особено от последните дни на Неговия живот" ("Животът на Исус", с. 83). Това е рецептата за балансирана духовна диета. Когато същността на духовната ни храна е Христовият живот, ние ще израстваме.

Молитвата е наречена "дишането на душата". Тук алегорията е още по-ясна. Можете да живеете ден, без да се храните, но не и без да дишате!

Говорейки за общуване с Христос, нямам предвид някакъв лукс, от който ще се възползвате, ако имате време или разположение. Говоря за живота и смъртта. Ако не ядете или не дишате в духовен смисъл, ще умрете. Само чрез постоянно общуване с Христос може да се поддържа духовният живот.

Тезис 50

Всеки път, когато започне дискусия за посвещението на християнина и за необходимостта от прекарване на известно време с Бога чрез Словото Му и чрез молитва, някой задава въпроса: "Не е ли възможно това посвещение да се превърне в още един опит за спасение чрез дела?"

Може би отново трябва да повторим, че праведността идва единствено чрез вяра в Исус Христос. Точка. Не можем да спечелим или заслужим спасението си с нищо от това, което правим.

Трябва да приемем спасението, за да се възползваме от него. В противен случай целият свят включително дяволът и ангелите му щяха да се спасят. Исусовата жертва на кръста бе достатъчна за спасението на целия свят. Проблемът е, че не всички я приемат.

Известно е също, че спасението не може да бъде прието веднъж завинаги - трябва да го приемаме всеки ден. Целта на ежедневното отиване при Христос е да приемаме наново Неговата благодат, сила и спасение. Има и нещо много повече, както ще прочетем в Тезис 95. Необходимо е непрестанно приемане на спасението. Следователно не става въпрос за заслуги, а за метод.

Но въпросът "не е ли възможно това посвещение да се превърне в още един опит за спасение чрез дела?" има и друг аспект. Важно е дали то е нещо лесно, спонтанно и рутинно, или в него има включени дела. Посвещението не става чрез дела; то е дело! Разликата е особено важна.

Много неща в християнския живот са дарове. Не работите за дар. Вярата е дар, покаянието е дар, победата е дар, спасението е дар. Но има едно нещо, което не е дар. Бог никога не е обещавал сам да търси Себе Си. Никога не е обещавал сам да приеме Себе Си. Никога не е обещавал сам да се запознае със Себе Си.

Не всичко в християнския живот е спонтанно. Понякога може да бъде истинско удоволствие да търсим Исус за лично общуване. Друг път може да са ни необходими всички жизнени сили и цялата ни дисциплина и решителност. Павел го нарича "войнстване на вярата" (виж 1Тим. 6:12). Не вярваме в пасивната религия. Човекът има дял в сътрудничеството с Бога, за да постигне възстановяване и спасение.

Каква трагедия е, че толкова много християни погрешно разбират тази истина. Изразходваме толкова много време, енергия и сила на волята, за да се опитаме сами да направим нещо, което не можем да направим, но което Бог е обещал да направи за нас. Не сме направили точно това, за което ни е поканил - да Го потърсим. Чакаме да сме в настроение или посвещението да стане някак си спонтанно.

Ако някога сте се опитвали редовно да прекарвате известно време с Бога, знаете, че това е трудно дело. Гледали ли сте часовника, за да видите колко време ви остава? Отваряли ли сте главата пред вас, за да видите колко още страници ви остават да прочетете? Откривали ли сте, че е трудно да се молите? Какво правите, когато това се случи?

Едно е сигурно: бездействието не помага. Както се казва: "Когато ви е необходимо най-голямо усилие да се молите, молете се с най-голямо усилие." "Ако почувстваме, че сме извършили грях и не можем да се молим, точно тогава е време за молитва" ("Мисли от планината на благословението", с. 115). Следователно, когато откриете, че посвещението е трудна работа, единственото, което можете да направите, е да не се отказвате.

Четенето на Библията и молитвата не са гаранция за духовен живот и здраве. Възможно е да правим и двете и пак сърцето ни да е далеч от Бога. Фарисеите го правеха. Вие също можете. Но едно е сигурно: не сте в състояние да поддържате духовен живот, ако не търсите Исус чрез Словото Му и чрез молитва. Яденето и дишането не са гаранция за добро здраве. Но няма да бъдете здрави, ако не се храните и не дишате.

Има ли проблеми, свързани с посвещението? Разбира се. Има проблеми и във физическия живот. Въздухът е замърсен, храната е пълна с бактерии. Но няма толкова голям проблем, че да решим храненето и дишането да станат въпрос на избор. Духовният живот може да се поддържа само ако непрестанно търсим Него.