95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 59

Децата са си спечелили печална слава за това, че казват всичко, което знаят. Например на поканения на вечеря гост се заявява: "Мама каза, че ще се радва, ако не говориш за операцията си, докато се опитваме да ядем." На леля Мини пък се задава въпросът: "Защо са ти толкова криви зъбите?"

Юношите често се оплакват от лицемерите в църквата. Бързо забелязват двойния стандарт на учителите и ръководителите. Понякога въпросите им ни карат да се чувстваме по-неудобно, отколкото ако чуем недвусмислените забележки на петгодишно дете. Необходими са ясни отговори и всички опити за преструвки биват отхвърляни с презрение. Наскоро чух един младеж да казва: "Бъди истински."

Това бе предизвикателство към действителността. Младежът всъщност искаше да каже: "Майтапиш се!" или "Будалкаш ме!", или "Май не го казваш сериозно".

Сам Бог обича реалността! Когато бе тук, Исус се отнесе по-строго към фарисеите от всеки друг. Някои от най-изобличителните думи в Библията са отправени към лицемерите. Например в Откр. 3 гл. Бог стига дотам, че изразява предпочитанията си към открития грешник пред престорения християнин. При това Бог не проявява "учтивост" по този въпрос! "Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си" (ст. 15, 16). "Вашата себеправедност е отвратителна за Бога" (Е. Вайт, "АБК, т. 7, с. 963).

Бог държи на реалността! Иска само молитви, които идват от сърцето. Не желае просто думи. Виж "Мисли от планината на благословението", с. 86. Бог иска само даровете и приносите, правени от любов и от желание да помогнем. Не желае нещо, давано с неохота. Виж 2Кор. 9:7. Иска само служене, породено от любов. Иска послушание, идващо от сърцето.

Външното послушание няма никаква стойност в Божиите очи. "Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо" ("Пътят към Христа", с. 44).

"Човекът, който прави опити да пази Божиите заповеди от чувство на задължение - просто защото от него се иска да постъпва така - никога няма да получи радостта на послушанието. Той не е послушен. Ако Божиите изисквания се смятат за бреме, защото изобличават човешките наклонности, можем да сме сигурни, че не живеем християнски живот. Истинското послушание е външна изява на вложените вътре в нас принципи" ("Притчи Христови", с. 97).

Тук намираме друг убедителен аргумент за "естественото" послушание. Бог не смята дори "добрите дела" за послушание, ако не идват от сърцето. Следователно всяка моралност, която идва от нас, а не от Него, всяко насилване да правим това, което Бог е поискал от нас, дори не се смятат за послушание.

Бог признава само реалността! Ако послушанието не идва отвътре, то въобще не е послушание. Ето какво Исус имаше предвид в Матей 5 гл., когато ни напомни, че омразата е в основата на убийството, а пожеланието - в основата на прелюбодейството. Не е достатъчно просто да се въздържаме от зли дела. Желанието за зло, намиращо се в сърцето, е грях.

Бог ни обещава реалност! Той ни предлага много повече от един живот на усилия да правим това, което не обичаме, а същевременно да скърцаме със зъби, защото не можем да правим точно това, което всъщност обичаме. Когато Той живее в нас, ще бъдем послушни, защото послушанието е в хармония със собствените ни желания. Това е единственият вид истинско послушание.

Тезис 60

Класически цитат от "Животът на Исус" обобщава въпроса за послушанието. Казано е какво е истинско послушание и как може да бъде придобито.

Прочетете го още веднъж, изречение по изречение.

"Всяко истинско послушание идва от сърцето." Христос е най-великият пример за праведност чрез вяра. Той дойде на земята не само да умре за нас, но и да ни покаже как да живеем. В Откр. 3:21 ни е дадено обещанието: "На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол." Поканени сме да побеждаваме така, както Христос побеждаваше.

"Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди." Какъв е нашият дял? Да се съгласим. Какъв е Неговият дял? Да променя сърцата, умовете и дори подбудите ни, докато открием, че изпълняваме волята Му естествено и спонтанно. Харесва ли ви израза импулсивно послушание? Ще се зарадвате ли, ако при трудно решение в живота си откриете, че първият ви импулс е бил в хармония с Божията воля. Това е напълно възможно!

"Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба." Ако службата за Бога ви доставя най-голяма радост, ще бъде ли трудно да Му се подчинявате? Трудна работа ли ще бъде послушанието? Или ще бъде наслада?

Сега идва ред на метода, на обяснението как всичко това може да се осъществи в живота ни. "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание."

Искам да ви попитам: ако откриете, че все още нямате послушание, какъв е проблемът? Дали имате нужда от по-упорити опити? Дали трябва да вземате повече решения? Дали се нуждаете от по-голяма сила на волята? Или е необходимо да положите повече усилия, за да опознаете Бога, каквато привилегия имате?

И накрая: "Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха." Мразите ли греха? Или понякога го намирате за привлекателен? Каква е причината да го харесвате? Не сте оценили Христовия характер; имате нужда от общуване с Бога.

Когато се запознаем с Бога и Го опознаем, каквато привилегия имаме, послушанието ще бъде естествено, спонтанно и импулсивно! Насочвайки съзнателните си усилия към връзката с Него, неизбежно ще дойде и послушанието.