А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

14 - ЛЮБОВ И ТЪРПЕНИЕ

"Любовта дълготърпи..."
Любовта не така скоро губи своето търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всеки безропотно и снизходително.

Свещеното Писание нарича Бога: "Бог на утешението и търпението...» (Римляни 15 гл.) Само така може да се обясни това, че ние още не сме изтребени. Божието търпение към нас и към цялото човечество се обяснява само с Неговата любов, която дълготърпи. Често хората казват: "Христос не изпълнява своите обещания. Той е казал, че пак ще дойде, а ето изминаха почти двадесет столетия и Него Го няма."

Ако Христос е забавил Своето идване, да съди живите и мъртвите, то е само затова, казва апостол Петър, защото дълготърпи, не желае никой да погине, но всички да дойдат към покаяние.» (2 Петрово 3)

Хората, които задават подобни въпроси не са запознати с характера на Бога. «Не поставиха Тебе пред себе си. Но Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.» (Псалм 86:14-15)

Нуждата от търпение е универсална. Затова апостол Павел във всички свои послания, призовава вярващите към търпение. Един има малко търпение, друг още по-малко, а трети никак го няма. «Нужно ви е търпение.» (Евреи 10 гл.) Нужна е любов, която дълготърпи.

Недостатъчно търпение, ето какво причинява караници в семействата, разединение в обществото, духовно боледуване в църквите, а понякога и международни конфликти.

Сам апостол Павел трябваше да има голямо търпение. Нека си спомним само: галатяните клонели към юдаизъм а коринтяните грубо съгрешавали. За евреите апостол Павел е бил "язва за обществото", а за езичниците-"световен смутител", за мъдрите-"безумен" заради Христа, а за простите-"сметище на света". През целия си живот и навсякъде той имаше работа с врагове, завистници, физически побоища, материални нужди, затвор и вериги... "Бил съм повече в трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт." (2 Коринтяни 11 гл.)

Говорейки за своето апостолско призвание апостол Павел посочва своето търпение, като едно ярко доказателство за това призвание: "Наистина признаци на един апостол се показаха между вас с пълно търпение." Затова той може дързостно да заяви: "Във всичко се явяваме като служители Божии, с голямо търпение, в бедствия в нужди, в притеснение, под удари в тъмници, в изгнание, в трудове, злословят ли ни, ние благославяме, гонят ли ни, ние търпим, хулят ли ни, ние се молим... Аз се научих да търпя в глад, всичко мога чрез Този, който ме укрепява... Всичко търпя, заради избраните, ако търпите, то заедно с Него и ще царуваме."

Каква чудна картина -- любящо, задружно щастливо семейство, където всички се грижат един за друг, защитавайки се един друг, служат с любов помежду си.

Разказват за едно голямо патриархално семейство в Китай с няколко женени синове, снахи, деца и внуци а глава на семейството -- стар баща и дядо. В дома царувала тишина, мир, ред, уважение, послушание... «къде се крие тайната на вашето мъдро ръководство на семейството ви?» - запитали гостите старика.

«В търпението», - отговорил стария дядо. Не е ли тази най-святата, светла, радостна и любвеобилна форма, която трябва да виждаме в църквите? Словото Божие ни учи, щото «силните да носят немощите на слабите», да помагаме на духовно слабите, взаимно да си прощаваме, да утешаваме малодушните, да бъдем тихи, кротки, незлобливи, полезни за всички, въздържани, разсъдливи, дълготърпеливи.

Като знае каква важна роля играе търпението в живота на всеки вярващ християнин, апостолът завършва своето послание със следното пожелание: "Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение." (2 Солунци 3 гл.)

Трудно е да се пожелае или произнесе молитва за нещо повече, отколкото за любовта и търпението.

Строго казано, без търпение и без любов, ние нямаме право да се наричаме ученици Христови. Без търпение нямаме право да бъдем апостоли, да свидетелствуваме на другите за живот "в изобилие". Съмнително е без търпение да получим отговор от Бога на нашите молитви. Без търпение ние никога не ще бъдем способни да удържаме победи над несгодите и превратностите в живота. Някой удачно отбелязал, че всички хора преминават през страдания, но двойно повече страдат тези, които нямат търпение. "Да управи вашите сърца в Божията любов и в Христовото търпение.» Само любовта, която дълготърпи е способна да ни научи как да се отнасяме към враждуващите с нас хора, осъжденията, неразбиранията, клеветите и оскърбленията. Как да носим слабостите на другите, техните несъвършенства, несправедливости, безропотно да търпим в нужда, обида, нападки и разни неприятности. Да носим кротко възложения ни от Господа кръст. Не каза ли Господ: «С търпение ще спасите душите си...Който устои до край, той ще бъде спасен."

Затова ние се нуждаем от Христовото търпение за да премине нашето човешко търпение, което е много малко, недостатъчно.

Лесно търпим, когато всичките ни зъби са здрави, но много е трудно, когато два или три зъба непрестанно болят. Лесно е да понасяме побой, когато го заслужаваме, «когато ви бият за престъпленията ви, но когато вършите добро и страдате, ако понасят търпеливо, това е угодно пред Бога.» (1 Петрово 2:20)

- Аз достатъчно съм го търпял! Докога съм длъжен още да го търпя? - възмущават се някои.

Търпи го дотогава, докато Христос търпи тебе. Прояви към него Христовото търпение. Спомни си, как и «Неговите братя не са вярвали в Него». Майка Му и братята Му дойдоха да Го вземат, като мислех че Той не е на себе си.

«Много от учениците Му Го оставиха и не ходеха с Него.» Спомни си как Той е търпял началниците, старейшините на народа, членовете на синагогата, членовете на синедриона, Пилат, Ирод, войниците, работниците, отречения Петър, разбягалите се ученици. «Размислете за Тогова, Който издържа такова поругание против Себе си от грешните, за да ви не дотяга и да не ставате малодушни.» (Евреи 12:3) «Облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.» (Колосяни 3:12)

Има една легенда за Авраам и един поклонник на огъня. (Този случай не се потвърждава от Свещеното Писание.) Ние знаем от Библията, че Авраам е бил човек много гостоприемен, приемал е всеки странник. Той е приел и трима непознати, които по-късно се оказват ангели.

Веднъж, като поканил на гости един старик, узнал през време на обяда, че е поклонник на слънцето и тогава му отказал подслон за нощуване. Но в полунощ му се явява ангел и казва: «Аврааме, аз идвам при тебе със скръбна вест! Така казва Господ: Ти постъпи лошо, като отказа нощуването на странника. Аз търпя този старец вече 77 години. Не трябваше ли и ти да го търпиш, макар и една нощ?» Като чул това, Авраам веднага излязъл от шатъра и до съмване търсил старика, но не го намерил. Това е било прекрасен случай да свидетелствува на друговерец за любовта Божия.

Известно е, че нетърпеливите хора оправдават своето нетърпение с нервите си, като казват: «Простете ми, аз съм човек с нерви»... но в действителност главната причина е липсата на любов към хората, липсата на търпение. На такива хора, ако вие зададете някакъв неприятен въпрос, ще кипнат веднага.

Нетърпението ни води към осъждение, горести и други отрицателни чувства. Аз познавам един човек, който искрено се стреми към добри дела. Ако е сигурен, че някой действително се нуждае от неговата помощ, за него няма прегради, той постига определената цел и много хора го обичат затова. Но за съжаление, става така, че намиращия се под опека почти винаги се оказва, по негово изказване, «недостоен за неговите грижи», «неблагодарник, незаслужаващ такава щедра помощ". Този добродетел имаше по природа добро сърце, но нямаше достатъчно търпение, щото да се помири с неговите малки слабости и търпеливо да носи неговите недостатъци. Той беше много активен, но с малко търпелива любов. Без търпение ни една добродетел не може да бъде истинска. Даже любовта без търпение, не е истинска любов. Мъдрия живот се състои в това щото да не бъдем прекомерно взискателни към хората. Нормата нашите взаимоотношения с хората трябва да бъде да разбираме хората, да ги любим, търпим и прощаваме винаги.
В дългия скръбен твой живот

Много среща «грешни» твоя морен взор.

Не клейми ги с укор остър.

Възлюби ги, драги, възлюби ги брат!

С. Я. Надсон